Text Size

Графити (Разхвърляни стихове от 1997 до 2010)

Графити

 

Вандали през нощта са вълняли.

Пак са надраскали небето с любов –

нещо рисували, нещо чертали

и нещо оставили за другата нощ.

 

Звездите строшили като улични лампи,

преобърнали кошчета с кометен боклук.

От черните дупки си направили рампа

и до сутринта се спускали по Млечния път.

 

Хора, които по земята вървите –

спете спокойно през дългата нощ.

Все още има хлапета сърдити,

заети да драскат по небето с любов.

 

 

 

Стихотворение „втора ръка”

 

В този мъничък,

в този страшничък,

в този „черен – бял свят”

животът се пълни и празни от смисъл,

като халба с бира.

Научих толкова много неща,

но още нищо не зная –

дори и това –

как се живее

и как се умира.

 

 

 

Дъжд – събота срещу неделя

 

Изпращам те за стотен път,

но пътя утре

няма да намеря.

Дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

 

Изпращам те до входа

на панелния апартамент

и до изхода на сърцето.

Дъжд вали.

Дъжд.

Избягал от небето.

 

Улиците, тротоарите - изтрити.

И трябва времето да е виновно.

Не знам, дъждът ли ни разделя,

но дъжд вали.

Дъжд.

Събота срещу неделя.

 

 

 

* * *

 

                                                                                                                “Обичам те до тук,

                                                                                                                 до този мост,

                                                                                                                 до тази гара...”

                                                                                                                                             Г. Константинов

 

Ще те обичам за малко.

Зная, че нямаме време.

Едничка минута.

И нищо, че нямал съм право –

ще те обичам за малко.

Само, докато ме целуваш

и само, когато се смееш за нещо си.

Не с векове -

Любовта не е количество

и дори и за малко

пак е любов.

Булевардна отсечка,

светофарно намигане,

чаша кафе –

стига ми толкова.

Ще те обичам за малко.

Ще те обичам.

 

 

 

* * *

                                                                                                              “Носете си новите дрехи...”

                                                                                                                                                          Ст. Цанев

 

 

                                                На Макрия

 

Носете си старите дрехи, момчета!

За нови не достигат парите.

При други отиде късмета

и с друг си лягат жените ни.

 

Носете си старите дрехи, момчета!

Утре ще излезем на мода.

Прескача през удар сърцето

и бърза да ни вкара във гроба.

 

Но не казвайте :

Днес ще живеем

за слава,

за лична изгода,

за злато...

Не казвайте :

Ще продадем и душите си,

но само да умрем

по-богато.

 

Носете си старите дрехи, момчета!

Защото са честни до скъсване.

Бъдещето е нашето вето

и в него до един ще възкръснем.

 

Носете си старите дрехи, момчета!

Просто не останаха други.

И дупките по раменете

са нашивки за ваши заслуги.

 

Но не казвайте :

днес да излъжем,

да насилим,

да ограбим живота...

Не казвайте :

да откраднем от хляба,

но да си напълним

тихичко джоба.

 

 

Носете си старите дрехи, момчета!

Носете – без ласка, без грим...

...падаме, както ходим,

умираме, както спим.

 

 

 

Изгубени в жанровете

 

Мислех, че съм твоят роман.

Оказах се

кратък разказ.

 

 

 

Пролет

 

Стопля се времето.

Душите на снежните човеци

отлитат към небето.

 

 

 

Откриване на Америки

 

Целувах спящи красавици,

а те се събуждаха

и се оказваха обикновени принцеси.

 

 

 

Банички с носталгия

 

Там, където беше баничарница,

сега продават френски кроасани.

Хубави са, мамка им,

но още ми се иска

да можех да си взема

баничка с масло

и боза от шест стотинки.

 

 

 

Въпрос на време

 

Вървим – един до друг

и ръка за ръка.

Вървим – и след миг

ще отминем.

И какво от това,

че вървя аз сега,

а ти си вървяла

преди десет години.

 

 

 

Почистване на душата

 

Ще изтрия

кратките ти лъжи

от телефона си.

Ще изтрия

електронните писма

и адреса ти.

Ще изтрия

пръстите ти от чашата

и устните ти от моите устни.

Само себе си

не мога да изтрия.

И в това е проблемът.

 

 

 

Зимни птици

 

Ние сме зимни птици

и не бягаме на екватора.

Не се събираме по жиците -

топлим се с радиатори.

 

Ние сме зимни птици.

Храним се със сняг и камъни.

От загубена битка - войници,

отдавна за нас са забравили.

 

Ние сме зимни птици

и сме свикнали все срещу вятъра.

А крилата ни - черни камшици,

бодат съвестта на онези в екватора.

 

Ние сме зимните птици!

Първо ще умрем;после ще се предаваме.

И за гнездо,мъниста и слама

вече е късно... късно да се продаваме.

 

 

LEAVE A REPLY

Защитен код
Обнови