Критика на хуманизма от позиция на трансхуманизма
Човекът е временно изпълняващ длъжността венец на творението, твърдят трансхуманистите (и не само те). Еволюционно погледнато, смисълът на всеки животински вид е от него да произлезе някой следващ, по-висш. Смисълът от съществуването на маймуната е бил да произлезе от нея човекът; смисълът на човека - да произлезе онзи следващ, спрямо който ние ще сме в ролята на маймуни... "В търсене на бъдещия човек", Тера Фантастика 1/2003
1. Общ план за разгром на хуманизма чрез обкръжаване по десния фланг
"Човек - това звучи гордо", "Човекът е мярка за всички неща", "Негово величество човекът" и т.н. - това са общи лозунги на хуманизма. Проблемът е, че за да има стимул за еволюция (и още повече - автоеволюция!), човек трябва да звучи недостатъчно гордо. Или въобще да не звучи гордо. Защото ако човек е доволен от себе си, и ако няма външни предизвикателства, ако е преборил стихиите на природата и обществото, той няма защо да си дава зор да се развива. Най-важен и незаменим стимул за автоеволюция е недоволството на човека от себе си, а следващ по сила стимул - съзнанието, че без промяна на себе си той не може да се пребори с някакви външни предизвикателства. (Забележка: маймуна също звучи гордо - за маймуната. Така че да не изпадаме в антропоцентризъм. Той е разобличаван многократно във фантастиката, но най-красиво и най-мъдро - в "Голем XIV" от Лем. "Тъкмо най-човешкото най-малко подобава на човека" - казва Бол-Кунац в "Грозните лебеди" на Стругацки. Или, ако леко го побългарим: еволюцията на човека минава през борба с "човещината"...) Хуманизмът има за основа идеята за "естествените способности", дарби и качества на човека. Тоест смята се, че "по природа" човек е прекрасен, умен, хармоничен (а после е дошла културата, властта, църквата, науката, техниката и пр. и са го развалили; тази теза идва от Русо). Трудно е да се измисли по-голяма глупост от това. Психофизиологическата истина е, че всичко естествено в човека - всички инстинкти, включително инстинктът за обучение - се свежда до маймуната с едно единствено изключение: езикът, втората сигнална система. А на основа на езика се изгражда всичко надмаймунско в човека, и то е изкуствено, културно. "Естествена" култура няма. Единствено оправдание за нелепите постулати на хуманизма е фактът, че идейните му основи са изградени много преди да се появят еволюционните науки и психологията, и затова сега им противоречат с такава сила. Културата надстроява наследените от маймуната инстинкти с най-различни модификатори, които са в голяма степен произволни. Тяхната функция е да заменят естествените, маймунски реакции с други. (Пример - безкрайно разнообразните хранителни и сексуални ритуали в различните култури.) При това колкото е по-висша културата, толкова модификаторите са по-сложни и толкова е по-вероятно да се получи "брак" при тяхната инсталация, т.е. асоциално поведение, неврози и пр. Най-сложни модификатори трябва да се инсталират в индустриалните общества, защото засега те са с най-сложна социо- и техносфера. (При това според мен азиатската версия на индустриалната психика е по-съвършена от европейската, което личи най-малко от значително по-голямата устойчивост на тези общества, много по-ниската престъпност и пр.) Психолозите-хуманисти, особено т.нар. "фройдо-марксисти" (Франкфуртска школа), правилно посочиха като основна причина за неврозите на модерния човек репресивния характер на западната култура (или поне на нейната версия от първата половина на XX век). След което призоваха да се пристъпи към "хуманизация", тоест да се отслаби репресивността на културните модификатори. Само че: 1) репресивна е всяка култура, и 2) отслабването на модификаторите води до общ спад на способностите за самоконтрол.
