от Amelia » Сря Фев 18, 2009 12:24 am
Ми да спретнем едно протестче пред парламента викам аз...
Мненията на Калин отдавна вече не демонстрират гордост и непоклатимост, а поведение на буйстващ луд, при това от тоя тип дето напада околните. Къде са гордостта и непоклатимостта в това да класифицираш критиката на добронамерен и обективен човек като Емо като проява на човешко нищожие? А?
Калин харесва Играта. Прекрасно. Всеки, който се осмели да я критикува обаче бива обвинен, че има "слепи петна" и че извършва престъпление, което не трябва да остане безнаказано. Ако не харесвате Играта, вие сте човешки нищожия. Ако я харесвате, но си позволявате богохулството да критикувате нейните качества - тоже. Къде е гордостта в това? Какъв идеализъм, какви пет лева? Айде, поне непоклатимост има.
Критиката била такава и онакава. Критиката трябвало да застане в ъгъла, да си свали шапката, да си преклони главицата и да загледа изпод мигли твореца с блеснал, пълен с обожание поглед. Между другото, въпросния абзац ми хареса много като форма, въпреки че имам особено мнение за съдържанието му. Щото все някаква контролна инстанция ТРЯБВА да има в изкуството, ако искаме качество. Боса, гола, по прашки - критика ТРЯБВА да има. Вече кой как ще се съгласи с нея е друг въпрос. Но във всички случаи, НЕ трябва да се стига до персонални нападки. Обсъждайте произведения. Не обсъждайте хората, които ги пишат и харесват/не харесват. Не обсъждайте феновете, не обсъждайте критиците. Обсъждайте текстовете. Аргументът: "не си видял това, което аз виждам, и следователно си човешко нищожие" не е аргумент, а малоумно тролене, което не тичка на претенциите на човека, който го пише. Аргументите, които Емо излага в критиката си са адекватни, защото се отнасят до текста, а не правят психопрофили на тоя и оня. И да поясня, ако някой реши да пита - с този си пост не правя критика на критиката на критиката, а отговарям на персонална нападка към човек, който не желая да бъде персонално нападан с персонална нападка към човекът, който го напада персонално. Неправилно е, а и безсмислено, както опитът е показал, но ще помоля Гоа да ме толерира на базата на идеализма, гордостта, непреклонността и количествата ми постове по форумите. Това ми е единствената вина, честно! А идеализмът ми гравитира около надеждата, че нормалните хора не се самоидентифицират с нещата, които харесват или поне не дотолкова, че да упражняват вербално и/или физическо насилие върху тези, които не ги харесват. Непоправима съм, знам.