Начало форум Общи дискусии

Общи дискусии

Колонка на недобития комуноид :)

Място за обсъждане на теми, събития и публикуване на съобщения, несвързани пряко с фантастика, евристика или прогностика

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Съб Яну 01, 2011 1:54 pm

С класиците не се спори. Още повече че за мен Елин Пелин е един от най-добрите ни разказвачи.
Да си жив и здрав!
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Сря Яну 05, 2011 3:33 am

Да си жив и здрав и ти, Кънчо!
А сега един специален поздрав за преподобния ЦУП и посветените мръшляци, разбиращи от марсианщини! ЦУПе и да не вземеш за луднеш!!! :wtf:

http://www.skeptik.net/prikol/klimov.htm
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Преподобният ЦУП » Чет Яну 06, 2011 12:49 am

Генерала написа:Да си жив и здрав и ти, Кънчо!
А сега един специален поздрав за преподобния ЦУП и посветените мръшляци, разбиращи от марсианщини! ЦУПе и да не вземеш за луднеш!!! :wtf:

http://www.skeptik.net/prikol/klimov.htm



Генерале да ти върна поздрава по Климовски

Ей такова нещо не си слушал :):):)

http://vbox7.com/play:7e7edcdf
Преподобният ЦУП
 
Мнения: 287
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 12:04 am

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот bogdanov » Чет Яну 06, 2011 9:39 pm

Стар и посивял брадат мъж застава пред превзетите от комунистите райски порти. Посреща го другарят Петър Петрович и го пита:
- Какъв беше баща ти?
- Адвокат.
- А майка ти?
- Дъщеря на търговец.
- А жена ти?
- Аристократка.
- Ти с какво се занимаваше?
- Ох, пътувах и писах книги.
Другарят Петрович клати неодобрително глава и казва:
- Мда, драги мой, трудна работа… А как ти беше името?
- Маркс, Карл.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Съб Яну 08, 2011 4:47 am

Благодаря ти, Преподобни. Един човек от Синедриона ми прати преди доста време ей туй четиво. Препоръчва се на резунясали... :wtf:

Почему же мы бежали в 1941-м?
















Одним из наиболее загадочных моментов в истории нашей страны является 1941 год. Загадочным не только для нас, но и для солдат, прошедших через этот год. Героизм защитников Брестской крепости, пограничников, летчиков, совершив-ших несколько воздушных таранов уже в первый день войны - резко контрастируют со сдачей в плен масс красноармейцев.

В чем же тут дело?

Одни говорят, что сталинские репрессии лишили армию нормального ко-мандного состава. Другие - о том, что советские люди не хотели защищать ненавист-ный им общественный строй. Третьи - о непреодолимом превосходстве немцев.
И есть известная фраза маршала Конева, не ставшего описывать начальный период войны: «Врать не хочу, а правду все равно написать не позволят».
Понятно, что нечто хотя бы близкое к правде могли написать немногие. Ря-довой, майор, полковник и даже строевой генерал видят не много. Картина в целом видна только из высоких штабов. Из штабов фронтов, из Москвы. Но мы опять-таки знаем, что штабы фронтов плохо владели ситуацией, соответственно и в Москву по-ступали неполноценные сведения.
Но правду можно ВЫЧИСЛИТЬ пытливым умом исследователя, который ста-вит правильные вопросы. К сожалению, правильные вопросы мало кто пытается задавать, а большинство правильно поставить вопросы просто не умеет.
ВОПРОС 1: Была ли немецкая армия непреодолимо сильнее Красной армии?
Вся логика общих представлений подталкивает к ответу - была. У немцев был опыт нескольких успешных военных кампаний в Европе. У немцев был безуп-речно отлаженный механизм взаимодействия родов войск. В частности, взаимодей-ствие авиации с сухопутными войсками специально отрабатывалось в течение 2.5 лет в Испании легионом Кондор. Рихтгофен, имевший этот не до конца еще оценен-ный в литературе для широкого круга читателей опыт, командовал авиацией немцев в полосе нашего Юго-Западного фронта летом 1941 года.
Но есть одно НО. Оказывается - ровно те армии, по которым противник нанес удары заведомо превосходящими силами, на которые пришлась вся мощь удара, - именно они как раз и не были разгромлены. Более того, они длительное время ус-пешно воевали, создавая проблемы немецкому наступлению. Это и есть ответ на вопрос.
Давайте набросаем схему. На фронте от Балтийского моря до Карпат немец-кое наступление парировали три фронта: Северо-Западный, Западный и Юго-Запад-ный. Начиная с балтийского побережья наши армии были расставлены в следующей последовательности(с севера на юг): 8-ая и 11-ая армии Северо-Западного фронта. Далее 3-я, 10-ая, 4-ая армии Западного фронта, 5-ая, 6-ая, 26-ая и 12-ая армии Юго-Западного фронта. За спиной прикрывавших границу армий Западного фронта в Минском укрепрайоне(УР) располагалась 13-ая армия Западного фронта.
22 июня удар танковых клиньев противника пришелся на 8 и 11 армии, на 4-ую армию и на 5-ую армию. Проследим, что с ними случилось.
В самом тяжелом положении оказалась 8-ая армия, которой пришлось отсту-пать через враждебную Прибалтику. Тем не менее, ее соединения в июле 1941 об-наруживаются в Эстонии. Отступают, занимают оборону, снова отступают. Немцы эту армию бьют, но не сокрушают в первые же дни. По поводу массового пленения войск Красной армии на прибалтийском направлении в мемуарах противника ничего не проскальзывает. А Лиепая, которую несколько дней удерживали бойцы 8-ой ар-мии и краснофлотцы - вполне могла бы претендовать на звание города-героя.
11-ая армия. В первый день войны еще до всех приказов о контрударе ее 11-й механизированный корпус, чуть ли не слабейший по составу во всей Красной ар-мии, вооруженный слабенькими Т-26 - атакует наступающих немцев, выбивает их за границу. В атаках последующих двух-трех дней он теряет практически все свои тан-ки. Но именно контратаки танков 11 мехкорпуса 11-ой армии Северо-Западного фронта отмечены в истории войны как сражение под Гродно.
В последующем 11-ая армия отступает, пытается вступать в борьбу за удер-жание городов. Но удерживать их этой армии не удается. Отступление продолжает-ся. Армия теряет связь как со штабом фронта, так и с Москвой. Москва некоторое время не знает, существует ли эта самая 11-ая армия. Но армия существует. И, бо-лее менее разобравшись в оперативной обстановке, штаб армии нащупывает сла-бое место противника - слабо прикрытые фланги движущегося на Псков танкового клина. Обрушивается на эти фланги, перерезает дорогу, на сколько-то дней останав-ливает наступление противника. В последующем 11-ая армия сохраняется как войс-ковое объединение. Участвует в зимнем 1941-42 года наступлении Красной Армии.
Таким образом, обе армии Северо-Западного фронта, которые попали под сокрушительной мощи первый удар немцев - этим ударом не были ни сокрушены, ни сломлены. А продолжали бороться. Причем небезуспешно. О какой-либо массовой сдаче в плен солдат этих армий сведений нет. Солдаты не проявляют своего неже-лания воевать за Советскую Родину. Офицеры вполне грамотно оценивают возмож-ности ведения боевых действий. Где отступить, чтобы не быть обойденными, где за-нять оборону, а где нанести опасный контрудар.
4-ая армия Западного фронта. Она попала под удар противника через Брест. Две дивизии этой армии, которым ни командование Белорусского военного округа, ни собственный командарм не дали приказ выйти из города в летние лагеря - были расстреляны артиллерией немцев прямо в казармах в городе Бресте. Армия, тем не менее, вступила в бои, участвовала в контрударе силами имевшегося у нее механи-зированного корпуса, отступала, цепляясь за рубежи.
Одна из дивизий этой армии, уйдя в Мозырский УР на старой границе, удер-живала его в течение месяца. К этой, оставшейся далеко на западе дивизии проби-вались разрозненные отряды окруженцев. И сюда же пробился штаб разгромленной 3-ей армии. На основе этого штаба, многочисленных отрядов окруженцев и единст-венного организованного боевого соединения - дивизии 4-ой армии, была воссозда-на 3-я армия. Новая, заменившая исчезнувшую. Впрочем, сама дивизия к тому вре-мени уже перестала быть дивизией 4-ой армии, а была переподчинена 21-ой армии. Но нам важно отследить ее судьбу. Ведь это дивизия из числа тех, которые вступили в бой 22 июня на направлении главного удара. Эта дивизия мало того что сама уце-лела, на ее базе возродилось более крупное войсковое объединение - армия. У ко-торой будет уже долгая военная судьба.
А что с остальной 4-ой армией? Ее история заканчивается 24 июля 1941 го-да. Но отнюдь не по причине разгрома и пленения. Перед расформированием она ведет наступательные бои с целью помочь выходу из окружения войск 13-ой армии. Безуспешно. Ночью пехота 4-ой армии выбивает противника из городков и поселков, а днем вынуждены отдавать те же городки - в виду наличия у противника танков, ар-тиллерии, авиации. Фронт не движется. Но и пробить брешь для окруженцев не по-лучается. В конце концов имеющиеся к этому времени в составе 4-ой армии четыре дивизии - передаются в состав 13-ой армии, в которой кроме управления армии и управления одного стрелкового корпуса больше ничего нет. А оставшийся без войск штаб 4-ой армии - становится штабом нового Центрального фронта.
Войска армии, принявшей на себя тяжесть самого мощного удара немцев че-рез Брест, оборонявшейся на одной из важнейших магистралей, ведущих к Москве - на Варшавском шоссе,- не просто не были разгромлены и пленены, а вели наступа-тельные бои с целью оказания помощи окруженным войскам. И эти войска стали ор-ганизованным боевым ядром, вокруг которого были возрождены две армии. А штаб армии стал штабом целого нового фронта. В последующем начальник штаба 4-ой армии Сандалов будет фактически руководить в московском контрнаступлении наи-более успешной 20-ой армией (командарма Власова, который в этот период в армии отсутствует - лечится от какой-то болезни), будет участвовать в успешной Погорело-Городищенской операции в августе 1942, в операции «Марс» в ноябре-декабре 1942 года и далее.
5-ая армия Юго-Западного фронта получила удар на стыке с 6-ой армией. И фактически должна была отходить, разворачивая фронт на юг. Мехкорпуса этой ар-мии участвовали в контрударе в районе Новоград-Волынского. На фронте этой ар-мии немцы вынуждены были на неделю остановиться на реке Стырь. В последую-щем, когда прорыв танкового клина противника к Киеву между 5 и 6 армиями стал реальностью, 5-ая армия, фронт которой, обращенный на юг, растянулся на 300 км, - нанесла серию дробящих ударов во фланг киевскому клину, перехватила Киевское шоссе - и тем самым остановила наступление на Киев. Танковая дивизия немцев по-дошла к Киевскому укрепрайону, который буквально некому было защищать, - и ос-тановилась. Примитивно осталась без снарядов - из-за перехваченных войсками 5-ой армии коммуникаций.
Против 5-ой армии, зацепившейся за Коростенский укрепрайон на старой границе, немцы вынуждены были развернуть 11 дивизий. У них на всем советском фронте было 190 дивизий. Так вот, каждая 1/17 всего вермахта была повернута про-тив единственной 5-ой армии в то самое время, когда на фронт прибывали из глуби-ны страны советские армии с номерами 19, 20, 21,… 37, 38... В течение 35 дней ар-мия нанесла немцам 150 ударов. Войска армии скрытно и быстро маневрировали в припятских лесах, появлялись в неожиданных местах, громили противника, а потом сами ускользали из-под ударов немцев.
Успешно действовала и артиллерия. Она тоже скрытно маневрировала и на-носила неожиданные весьма чувствительные удары по скоплениям войск противни-ка, по станциям и по колоннам автотранспорта, снабжавшего войска противника. Боеприпасы были. Укрепрайон, за который зацепилась армия, - это не только доты, в сущности потерявшие ценность в условиях маневренной войны. Укрепрайон - это прежде всего склады оружия, боеприпасов, продовольствия, топлива, обмундирова-ния, запчастей. Артиллерия 5-ой армии не испытывала трудностей со снарядами. И следовательно, противнику приходилось весьма туго.
Позднее, уже в 1943-44 годах в ходе наступательных операций Красной ар-мии было выявлено, что 2/3 трупов немецких солдат имели следы поражения имен-но огнем артиллерии. Так ведь это были солдаты в окопах. А артиллерия 5-ой ар-мии, действовавшая по данным разведывательно-диверсионных групп, наносила удары по скоплениям войск в поле, вне окопов.
Соответственно в директивах немецкого командования уничтожение 5-ой ар-мии было поставлено в качестве задачи, равной по значимости взятию Ленинграда, оккупации Донбасса. Именно 5-ая армия, принявшая бой 22 июня, стала причиной т.н. припятского кризиса, вынудившего немцев остановить наступление на Москву и повернуть танковую группу Гудериана на юг - против Киевской группировки. Эта ар-мия наносила дробящие удары по коммуникациям даже тогда, когда немцы начали масштабное наступление против нее - после 5 августа.
С самим этим немецким наступлением вышел анекдот. Оно началось 5 ав-густа вместо 4-го по любопытной причине. Разведывательно-диверсионная группа 5-ой армии перехватила пакет с немецкой директивой о начале наступления! Директи-ва просто не доехала до войск.
Армия не была разгромлена. Она истаяла в боях. Командарм-5 генерал По-тапов просил у фронта маршевых пополнений - и практически не получал. А армия продолжала терзать 11 полноценных немецких дивизий неожиданными и успешны-ми ударами, оставаясь на 300-километровом фронте со всего 2400 активными шты-ками.
Ремарка. Штатный состав немецкой пехотной дивизии составлял 14 ты-сяч человек. 11 дивизий - это 150 тысяч. А их держит армия, которая по числу ак-тивных штыков уступает штатной численности этих войск в 20(!) раз. Перева-рите эту цифру. В 20 раз уступающая по числу штыков противостоящему про-тивнику армия - ведет наступательные бои, которые становятся головной бо-лью германского генштаба.
Итак: Армии, по которым пришлась тяжесть удара германской армии, - разг-ромлены этим ударом не были. Более того, они продемонстрировали живучесть, ак-тивность и умение грамотно отступать, а потом еще и громить многократно превос-ходящего противника. - Не числом, но умением.
Кроме 5-армии Юго-Западного фронта следует отметить действия уже не це-лой армии, а правофланговой 99 Краснознаменной дивизии 26 армии под Перемыш-лем. Эта дивизия успешно боролась с двумя или даже с тремя наступавшими в этом месте немецкими дивизиями. Отбрасывала их за реку Сан. И немцы ничего с ней по-делать не могли. Несмотря на мощь удара, несмотря на всю немецкую организован-ность и на превосходство в воздухе Против других дивизий этой армии наступление в первые дни войны не велось.
На заглавный вопрос параграфа ответили крупные войсковые формирова-ния: армии и дивизии, принявшие на себя тяжесть удара. Ответ НЕТ. Не имел вер-махт качественного преимущества над советскими бойцами и командирами.
И после этого ответа парадокс катастрофы 1941 года становится гораздо се-рьезнее. Если войска, на которые была обрушена мощь немецкого наступления, вое-вали успешно, то откуда миллионы пленных? Откуда утрата тысяч танков и само-летов, гигантских территорий?

http://warcyb.org.ru/news/pochemu_zhe_m ... 0-07-07-77





Глупость или измена?
















Продолжение статьи "Почему мы отступали в 1941-м?".

А что с другими армиями? С теми, по которым удар не наносился, либо был относительно слабым?
Начнем с самой интересной для прояснения ситуации армии - 12-ой армии генерала Понеделина. Эта армия занимала фронт от польской границы на юге Львовской области, двумя дивизиями 13 стрелкового корпуса прикрывала карпатские перевалы на границе с Венгрией, которая 22 июня в войну не вступила. Далее корпуса этой армии располагались вдоль границы с Румынией до Буковины.
22 июня войска этой армии были подняты по тревоге, получили оружие и боеприпасы - и заняли позиции. При движении войск к боевым позициям они подвергались бомбежкам. Авиация, подчиненная командованию 12-ой армии, 22 июня в воздух не поднималась. Ей не отдавали приказ взлетать в воздух, кого-то бомбить или наоборот прикрывать с воздуха собственные войска. Не отдавал приказ командарм и штаб армии. Командир и штаб 13 стрелкового корпуса, части которого как раз и подвергались воздействию авиации противника. Тем не менее, после выхода на позиции войска никем не были атакованы. По данным пограничников трех погранотрядов, охранявших границу южнее Перемышля и далее по Карпатам - до 26 июня включительно попыток наступления противник на этом огромном многосоткилометровом фронте не предпринимал. Ни против 13 стрелкового корпуса, ни против левофланговых дивизий соседней 26 армии.
В Интернете выложены письма с фронта офицера-артиллериста Иноземцева, который 22 июня в составе артиллерийской батареи 192 стрелковой дивизии вышел на позиции, а через два дня они вынуждены были отходить по причине того, что их "могут обойти". Так бойцам объяснили. Через 2 дня - это 24 июня. Приказа штаба Юго-Западного фронта на отход 12 армии не было. Приказ штаба корпуса был. Пограничники, которых сняли с заставы на Верецком перевале приказом штаба стрелкового корпуса, подтверждают: был письменный приказ.
Есть еще одни воспоминания - офицера железнодорожной бригады, взаимодействовавшей с 13 стрелковым корпусом. Книга «Стальные перегоны». Бригада обслуживала железные дороги на юге Львовской области. Самбор, Стрый, Турка, Дрогобыч, Борислав. Утром 25 июня группа взрывников-железнодорожников прибыла на место расположения штаба 192 стрелковой дивизии получать распоряжения, что взрывать, - и не нашла штаба. Нашла стрелковые части, завершающие уход с ранее занимаемых позиций.
Все сходится. Три подтверждающих друг друга свидетельства оставления 13 стрелковым корпусом 12 армии позиций на границе с Венгрией вечером 24 июня - утром 25 июня. Без минимального давления противника. И без приказа штаба фронта. В боевом донесении 12 армии, которые тоже выложены в Сеть, это выглядит так:
25 июня командарм Понеделин сообщает штабу фронта, что положение войск 13 ск штабу армии "неизвестно". На совершенно не тронутом войной фланге Юго-Западного фронта, командарму якобы неизвестно, что творится в его правофланговом корпусе - до которого от штаба армии 2-3 часа езды на машине, с которым есть связь даже по не пострадавшей пока гражданской телефонной сети.
Между тем 25 числа, после того, как фронт на границе с Венгрией оказался открыт, авиация армии Понеделина наконец взлетает в воздух. Бомбить Венгрию, которая не находится в состоянии войны с СССР. Провоцируется вступление Венгрии в войну.
Между тем пограничники заставы, прикрывавшей Верецкий перевал получают разрешение вернуться на заставу. И обнаруживают немцев на дороге, которая спускается с перевала. В мемуарах пограничник описывает, что их застава вышибла немцев с дороги и с перевала. Но сам факт выдвижения немцев по перевалу, с которого пограничники были сняты приказом комкора-13, - наличествует. Причем выдвижения с территории Венгрии, которая к этому времени еще не вступила в войну.
В воспоминаниях железнодорожников между тем есть интересные подробно-сти. Приказы на подрыв сооружений, которые они получали в штабе стрелковой ди-визии, были какими-то странными. Вместо важных объектов им приказывали разру-шать тупиковые ветки да какую-то малозначительную линию связи. А 25 июня к ним подбежал интендант с просьбой помочь уничтожить армейский склад авиабензина. Устный приказ уничтожить склад ему отдали, но средств уничтожения у него, интен-данта, просто нет. А если склад останется врагу, так он сам себе пулю в висок пус-тит. Железнодорожники, получив от интенданта расписку, данный склад уничтожили. А сколько других войсковых складов при этом было оставлено без шума?
В следующие дни, когда взрывники-железнодорожники уничтожали все, до чего доходили руки, немцы сбрасывали листовки с угрозами расправы - именно за то, что все уничтожали. Немцы, похоже, очень рассчитывали на содержимое складов, которые им тихо оставляли комкор-13 Захаров и командарм-12 Понеделин.
Но самое интересное дальше. Приказ штаба Юго-Западного фронта на отход 12 и 26 армий поступил. Он был выработан в штабе фронта в 21 час вечером 26 июня. И в последующем был признан необоснованным. По причине того, что войска левофланговых дивизий 26-ой армии и правофлангового 13 ск 12-ой армии не подвергались давлению. Поторопился штаб фронта. Но при этом указал 13-ому стрелковому корпусу ровно те рубежи отхода, на которые корпус отошел по собственному разумению еще 24-25 июня.
Имеем совершенно явный факт измены, к которой причастны
1) комдив-192, отдававший приказы на уничтожение малозначимых объектов, но оставлял не взорванными склады;
2) комкор-13 Захаров, подписавший приказ о выводе войск с позиций и о снятии пограничников с Верецкого перевала (при этом заставы в горной глуши между перевалами не снимались);
3) командарм-12 Понеделин и его штаб, который 2 дня «не знал» , где войска 13 корпуса, не поднимавшие в воздух истребительную авиацию, а бомбардировкой Венгрии 25 июня создавшие повод для вступления Венгрии в войну;
4) руководство Юго-Западного фронта в составе командующего фронтом Кирпоноса, начальника штаба Пуркаева и члена Военного совета фронта Никишева, без подписи каждого из которых признанный необоснованным приказ от 26 июня - был недействителен.

Дальнейшая судьба 12 армии.

В конце июня она получает приказ штаба фронта на отход к старой государственной границе, постепенно сворачивается к востоку, начиная с 13 стрелкового корпуса. В боевое соприкосновение с противником не входит, кроме отдельных малозначительных стычек арьергардов с мотоциклистами. Авиация этой армии сохраняется. По крайней мере до 17 июля - в отличие от сражавшихся армий, которые к тому времени давно забыли, что такое краснозвездая авиация над головой.
И вот эта 12 армия, порядком измотанная быстрым маршем с Западной Украины, лишившаяся по ходу марша материальной части приданного ей механизированного корпуса, превратившегося в пеший, занимает позиции на старой границе. И только здесь 16-17 июля на нее начинает давить противник. Причем пехотой. Немецкая пехота прорывает Летичевский укрепрайон, про недостаточную вооруженность которого Понеделин докладывает вышестоящему начальству перед самым прорывом. Хотя простоял он этом УР без воздействия противника уже полноценную неделю.
Тот же молоденький офицер-артиллерист Иноземцев из 192 дивизии в письме родным с фронта сообщает, что он, наконец, 9 июля добрался до позиций на старой государственной границе, где они уж точно дадут немцам бой.
Так вот. Прорывают немцы Летичевский УР, причем за оборону на участке прорыва отвечает - кто бы Вы думали? - отмеченный нами командир 13 стрелкового корпуса Захаров. Командарм Понеделин на прорыв отвечает грозным боевым приказом об ударе по прорвавшемуся противнику. На следующий день приказ повторяет. Назначает на 7 утра наступление после бомбардировки противника авиацией, выделяет для наступления такие-то соединения. И то самое соединение, которое должно было с 7 утра быть в наступательных боях вблизи границы за десятки километров от штаба армии, - в 17 часов дня наступления Понеделин видит рядышком со своим штабом в Виннице. Это отмечено в документах 12 армии. Т.е. приказ писался для отчета, а войска никуда никто не собирался двигать.
После этого войска 12 армии начинают очень успешно воевать за удержание моста через Южный Буг, по которому армия Понеделина и соседняя 6 армия Музыченко уходят от угрозы окружения из укрепрайонов на старой государственной границе. С изрезанной, заполненной лесистыми балками Подольской возвышенности, из зоны складов имущества, продовольствия, боеприпасов, топлива, оружия, которыми можно воевать не менее месяца (по образу и подобию 5-ой армии), - в голую степь. После ранения Музыченко - две армии оказываются под общим командованием Понеделина. И походными колоннами по голой степи приходят в Уманский котел. Где 7 августа и оказываются плененными. Во главе с Понедельным и с комкором Захаровым.
Впрочем, не все оказались в плену. Наш знакомый артиллерист Иноземцев в это время оказывается на левобережье Днепра. И письма от него идут родным аж до 1943 года. Не попадают в плен начальник штаба 12 армии и начальник авиации 12 армии. В плену оказываются десятки тысяч солдат, которым не дали повоевать, а буквально привели в плен, т.е. загнали в условия, в которых воевать было безнадежно.
12 армия фактически не воевала. Причем не воевала не потому что солдаты или офицеры не хотели, а потому, что ей не давало воевать собственное командование, совершавшее измену. Неопровержимые свидетельства которой мне повезло раскопать и соединить в целостную картину.

http://warcyb.org.ru/news/glupost_ili_i ... 0-07-08-78














































А где же мехкорпуса?
















Прежде чем разбираться с судьбой прочих армий, зададимся вопросом, а что у нас происходило с танками многочисленных механизированных корпусов.
Что они-то делали? В принципе, из истории нам известно про гигантское танковое сражение на Западной Украине, в котором собственно и были потеряны танки. Но все-таки, раз уж мы выявили странности в поведении целой армии, странности в приказах штаба Юго-Западного фронта, посмотрим, а вдруг и здесь не все гладко. Как мы знаем, 5-ая армия показала себя в высшей степени блестяще. В ее составе были два мехкорпуса 9-ый и 19-ый. Одним из этих корпусов командовал будущий маршал Рокоссовский, всем своим фронтовым путем доказавший и преданность Родине, и умение грамотно воевать. Рокоссовский отмечен и тем, что из поверженной Германии он не привез ничего, кроме собственного чемоданчика. К мародерству не причастен. Поэтому к происходящему в корпусах 5-ой армии присматриваться не будем. Судя по всему, они честно исполнили свой долг, невзирая на трудности и растерянность.
А вот с корпусами, принадлежавшими 6 и 26 армиям разобраться бы надо. Что у нас было во Львовской области? Были 15-ый и 4 мехкорпуса 6-ой армии и был 8 мк, подчиненный 26 армии. 4-ым мехкорпусом.
Первая странность событий, связанных с использованием указанных корпусов заключается в том, что уже в середине дня 22 июня у ведущей серьезные бои в районе Перемышля 26 армии отбирают 8 мк, переподчинят его штабу фронта и направляют подальше как от фронта, так и от собственных баз снабжения и складов запчастей, расположенных в г. Дрогобыч и в г. Стрый. Сначала корпус своим ходом приходит в район Львова, далее его перенаправляют под г. Броды на востоке Львовской области. Он с суточной задержкой против приказа штаба фронта сосредотачивается в районе Броды для наступления в направлении на Берестечко. И наконец 27 июня утром начинает наступать в сторону советской территории. Как отмечено в боевом донесении штаба Юго-Западного фронта от 12 часов дня 27 июня, наступающий 8 мк к этому моменту противника не встретил. В том же направлении во взаимодействии с ним наступает и 15 мк. По советской территории вдаль от границы. И противника перед ними нет.
Между тем разведка фронта еще 25 июня обнаружила накопление механизированных сил противника севернее Перемышля, т.е. севернее прекрасно сражающейся 99 Краснознаменной дивизии, которая била превосходящие силы противника. 26 июня эти механизированные силы прорывают фронт левофланговой дивизии 6-ой армии, далее перерезают железную дорогу Стрый-Львов и оказываются на окраине Львова - на станции Скнилов.

Что здесь не нормально?

Ненормально то, что от основного места дислокации 8 мк в г. Дрогобыч до линии немецкого удара юго-западнее Львова - менее 50 км. Если бы он был на своем месте, он мог бы легко парировать немецкий удар. И тем самым обеспечить открывшийся фланг 26 армии. Т.е. не допустить взятия Львова, действуя при этом в интересах собственной армии. После возникновения прорыва командарму-26 Костенко пришлось пехотой соревноваться в скорости с механизированными силами немцев, обходивших его армию с севера. Ему танки 8 мк были позарез необходимы для прикрытия собственного фланга.
Но корпус увели уже за пару сотен километров на восток Львовской области да еще и дали приказ наступать в сторону Ровенской области. Еще восточнее. Причем реакции штаба Юго-Западного фронта на информацию собственной разведки о сосредоточении механизированных сил противника нет как таковой.
А Львов, который в результате оказался оставлен, - это место сосредоточения гигантских складов всевозможного военного имущества, тех же самых запчастей. Их на территории Львовской области было два базовых складских пункта Львов и Стрый. Причем в самом Львове, который является старым городом, размещать склады неудобно. Во Львове 1970-80-х главным складским центром города была станция Скнилов, которую я уже упомянул. Именно сюда прорвались немцы 26 июня. Не Львов им был нужен, а Скнилов с гигантскими запасами всего и вся для целой 6-ой армии и для двух ее танковых корпусов: 4-го и 15-го.
А где у нас 4-ый мехкорпус будущего героя обороны Киева, будущего создателя РОА Власова? Вы не поверите. На направлении удара немцев из района севернее Перемышля на Скнилов. В лесах юго-западнее Львова. Немцы проходят мимо корпуса Власова так, как будто его не существует. А сам Власов вечером 26 июня получает от штаба фронта приказ на отступление в сторону Тернопольской области. Один из двух мощнейших в Красной армии корпусов с тысячей танков, с лучшей в Красной армии обеспеченностью корпуса автотранспортной техникой - никак не реагирует на прорыв немцев к Скнилову, но не только сам не реагирует! О том, что ему сам бог велел разгромить наступающие немецкие механизированные части - не вспоминает и штаб Юго-Западного фронта, который собственно и назначил Власову место сосредоточения в лесах юго-западнее Львова. Это по собственным документам штаба фронта!
Вместо боевого приказа разгромить противника корпусу, который в первые дни войны уже бесполезно намотал на гусеницы танков более 300 км (расходуя при этом моторесурс техники), отдается приказ на новый дальний марш в отрыве от базы запчастей в том самом Львове, который он должен был бы защитить. Ни у штаба фронта, ни у самого Власова не возникает мыслей, что это неправильно.
Есть, правда, один человек, который бьет тревогу. Начальник автобронетан-ковых сил Юго-Западного фронта генерал-майор Моргунов, который пишет доклад-ные о недопустимости непрерывных маршей механизированных корпусов. Пишет 29 июня о потере уже 30% техники, брошенной по причине поломок и отсутствия у тан-кистов времени и запчастей для их ремонта. Моргунов требует остановить корпуса, дать им хотя бы осмотреть и отрегулировать технику. Но мехкорпусам останавли-ваться не дают. И уже 8 июля их выводят в резерв - как лишившиеся боеспособнос-ти из-за утраты матчасти. Как мы помним, мехкорпус из состава 12 армии к моменту выхода на старую границу стал пешим - вообще без боев.
К командирам 8 и 15 мехкорпусов претензий нет. Они в конечном итоге доб-рались до противника, сражение советских мехкорпусов с наступающими немцами под Дубно - было. 8-ой мехкорпус отметился в нем своими действиями. Проблема с несопоставимо более мощным 4-ым мехкорпусом Власова, проблема с командова-нием 6-ой армии, проблема с командованием фронта.
В конечном итоге мы вынуждены констатировать. Мехкорпуса в основном не воевали. Их лишили возможности действовать там, где они могли изменить ход со-бытий, и загоняли маршами по дорогам до израсходования моторесурса техники. Причем вопреки документированным протестам начальника автобронетанковых сил фронта.

http://warcyb.org.ru/news/a_gde_zhe_mek ... 0-07-08-79








































Как командиры продали солдат




























Самым первым крупным пленением советских войск знамениты 3 и 10 армии Западного фронта, располагавшиеся в Белостокском выступе. Здесь же в составе 10 армии располагался самый мощный по числу и качеству танков, отлично обеспечен-ный автотранспортом 6-ой мехкорпус генерала Хацкилевича. Располагались армии в приграничных укрепрайонах, в частности 3-армия опиралась на Осовецкий УР. В 1915 году русские войска в крепости Осовец прославили себя длительной героичес-кой обороной. Как бы сама история взывала к удержанию этого места.
Да и главные удары немцев прошли мимо этих армий. Танковая группа Гуде-риана двигалась через Брест и расположение 4 армии, Танковая группа Гота двига-лась через расположение 11 армии на Вильнюс с поворотом на Минск. 25 июня ког-да 4-ая армия не сумела остановить противника под Слуцком, перехват дороги из Белостоцкого выступа на восток через Барановичи стал реальностью. Ровно в этот день 3 и 10 армии получают РАЗРЕШЕНИЕ командования Западного фронта на вы-ход из укрепрайонов и отступление на восток. Ровно тогда, когда отступать уже позд-но. Западнее Минска эти армии, большинство войск которых двигались в походных колоннах, оказываются перехвачены. Подвергаются жесточайшему разгрому авиа-цией и артиллерией на дорогах в походных колоннах. И именно здесь возникает си-туация первого массового пленения советских войск.
Между тем, до 25 июня были еще 22, 23 и 24 июня. Днем 22 июня из Москвы штабам фронтов была направлена директива № 3, которая предписывала нанести механизированными силами концентрированные удары по противнику на сопредель-ной территории и овладеть городами Сувалки и Люблин.
До Люблина было приблизительно 80 км от мест расположения 4-го и 15 ме-ханизированных корпусов самой сильной 6-ой армии Юго-Западного фронта. Не бог весть что, танки мехкорпусов прогоняли на гораздо большие расстояния в других направлениях. Но все-таки 80 км - и не слишком мало. А вот с Сувалками все намно-го интересней.
Сувалки - тупиковая станция железной дороги в болотисто-лесистом медве-жьем углу северо-запада Польши. Район Сувалок вклинивался территорию СССР севернее Белостокского выступа. И шла к Сувалкам железная дорога, единственная, по которой и можно было снабжать танковый клин Гота. От границы и от мест распо-ложения 3 армии до железной дороги на Сувалки по межозерному дефиле - всего-то 20 км. Дальнобойная артиллерия 3 армии имела возможность поддерживать собст-венные наступающие войска вплоть до перерезания этой железной дороги, не сдви-гаясь со своей территории. Обычная артиллерия, не удаляясь от складов, могла обеспечить поддержку наступления до середины этого пути. Необходимые для мощ-ной артиллерийской поддержки наступления снаряды далеко везти не надо. Они здесь же - на складах укрепрайона. А мы помним, что запасы, на которые опиралась 5-ая армия в Коростенском УР были достаточны для более, чем месячной эффек-тивной борьбы с противником.
Удар 3-ей армии при поддержке механизированного корпуса в направлении железной дороги делал положение 3 танковой группы Гота на советской территории безнадежным. Ни топлива, ни снарядов, ни еды.
И этот приказ ударить на Сувалки был. Конкретный приказ с точно указанной целью удара. И даже с четко обозначенным смыслом. Противник, бросивший войска в глубокий прорыв, подставил свои тылы. По которым и надо наносить удар. Это формулировка директивы, не допускающая иных толкований. Войска, бросившие все силы вперед, сами подставили свои тылы под разгром.
Между тем командование Западного фронта во главе с Павловым и начальником штаба Климовских вместо выполнения указаний директивы принимает решение наступать не через границу к железной дороге, находящейся в 20 км, а двигать 6-ой механизированный корпус и кавалерию по своей территории в сторону Гродно, что значительно дальше, причем танки заведомо не могли быть обеспечены на этом маршруте топливом с помощью наличной автозаправочной техники.
Только сразу отметим - то, что написано про "удар на Гродно", нельзя восп-ринимать как факт. Так про него написано. Самого удара немцы не зафиксировали. Крупных танковых сил на Белостоцком выступе их разведка не обнаружила. Дорога, заваленная разбитой советской техникой шла не на северо-восток на Гродно. А на восток - к Слониму. Но это очередной вопрос.
Пока что для нас важно, что совершенно реалистичная цель короткого удара - Сувалки, - в результате удара на который танковая группа Гота оставалась на чужой земле без снабжения, - была штабом Западного фронта проигнорирована без обоснования такого игнорирования. Подвижным войскам был отдан приказ двигаться по своей территории. В случае нанесения удара в направлении на железную дорогу к Сувалкам 3-я армия не отрывалась от своей базы снабжения в Осовецком УР, делая при этом безнадежным материальное положение одной из крупнейших наступающих группировок противника. Вместо этого подвижные соединения отправляются путешествовать по своей территории в отрыве от общевойсковой армии, от базы снабжения.
Ошибки бывают. Но не бывает одинаковых ошибок на двух фронтах. Юго-Западный фронт ровно в тот же день, как мы помним, мехкорпуса отправляет наматывать на гусеницы сотни километров. Директиву, предусматривающую удар на Люблин, - игнорирует. Вместо этого организуют удар по своей территории на Берестечко-Дубны. Причем, как было замечено, 27 июня мехкорпус наступает против противника которого не видит. Его просто нет перед ним. Хотя должен был быть минимум сутки. Мехкорпус опоздал с сосредоточением на рубеже атаки на сутки. Больно далеко пришлось тащиться.
Заметим, что в этом решении изменить задачу удара на Юго-Западном фронте участвует прибывший из Москвы Жуков.
Может, директива была настолько очевидной авантюрой, что командующие фронтами и лично начальник Генштаба Жуков посчитали возможным ее игнорировать? Так нет же. Немецкий начальник генштаба Гальдер отметил в своем дневнике, что неудачны действия на юге(мы уже знаем про неуспех превосходящих сил немцев под Перемышлем, где 99-ая краснознаменная дивизия их успешно вышибала с советской территории), надо бы оказать помощь, но как назло ни одной резервной пехотной дивизии нет, а небольшой танковый резерв нельзя направить в помощь по причине отвратительного качества дорог Восточной Польши, которые ко всему прочему забиты обозами.
Резервов у немцев никаких. А все дороги по ту сторону границы забиты обозами, снабжающими брошенные вперед соединения. Советский мехкорпус, пересекший границу не имел бы перед собой никаких способных его остановить сил, - и только давил бы гусеницами, расстреливал бы и захватывал материальные средства, без которых брошенные на советскую территорию немецкие войска оказывались беспомощными. Мы уже знаем, что немецкие танки остановились перед незащищенным тогда советскими войсками Киевом по причине прекращения боевого снабжения из-за ударов 5-ой армии Потапова.
Но директива №3 от 22 июня не была выполнена командованием двух важнейших фронтов - Западного и Юго-Западного, - и начальником Генштаба Красной армии Жуковым, принимавшим решение о контрударе вместе с командованием ЮЗ фронта.
Бросок немцев, очертя голову, вперед - при негодном состоянии дорог в тылу, при отсутствии резервов для прикрытия жизненно важных тыловых коммуникаций, - был с точки зрения военных возможностей только приграничных советских армий - авантюрой. С самого начала.
Но авантюрой он не был. Ибо немцы знали, что им позволена любая глупость. Позволена заговором части генералитета Красной Армии, который не будет исполнять приказы Москвы. Который будет уничтожать боевые возможности собственных войск - например, уничтожением моторесурса танков в бессмысленных многосоткилометровых маршах.
Маленькая ремарка.
Моторесурс танка «тигр» составлял всего 60 км. Первое применение танка под Ленинградом во второй половине 1942 года было неудачным потому, что боль-шая часть танков просто не добралась до поля боя со станции разгрузки.
Танки советских механизированных корпусов Юго-Западного фронта в июне- начале июля 1941 года прошли своим ходом 1200-1400 километров. Приказы не ос-тавляли времени на осмотр танка и выяснение факта, что танк остановился из-за раскрутившейся гайки, которую надо было поставить на свое место. Но до этого нес-колько часов вскрывать люки, копошиться в железе, искать…
Ну а когда «гремящих броней, блестящих блеском стали» корпусов не стало, пришла очередь и пехоты. Ее тоже оторвали от баз снабжения, в походных колоннах вывели на дороги. Где она и была захвачена теперь уже превосходящими по мо-бильности и по вооружению механизированными соединениями противника.
Но для понимания этого нашим историкам и аналитикам не хватает примити-ва: признания того, что генералитет двух фронтов грубо нарушил дисциплину - не выполнил прямое указание высшего военного руководства страны - директиву №3. И противник, авантюрно подставлявший свои тылы под естественный, совершенно ло-гичный удар, приказ на который был издан и направлен в штабы фронтов, - знал, что этого удара не будет. Знал, что штабы фронтов не выполнят приказ.
Не бездарно, а исключительно грамотно не выполнят. Отберут 8-ой мехкор-пус у честного командарма-26 генерала Костенко, который только из интересов вру-ченной ему под командование армии не позволил бы взять Львов коротким и мощ-ным ударом мехкорпуса по угрожающим его флангу войскам противника. И тогда лесистая Львовская область с двумя крупными складскими центрами во Львове и в Стрыю, опирающаяся на сложнопреодолимые Карпаты с юга, на укрепрайоны по границе, нависающая над путями снабжения немцев через Люблин и по шоссе на Киев, - превращалась бы во вторую занозу масштаба 5-ой армии. Даже при полной изоляции.
А то и посущественнее. В Карпатах - не украинские националисты западен-щины, - а дружественный русинский народ. За Карпатами - принадлежавшая Венг-рии, но исторически связанная со Словакией территория. А словаки - не чехи. Сло-ваки - это Словацкое национальное восстание 1944 года. Словаки - это просьбы о вхождении в СССР в 60-е. Это полковник Людвиг Свобода, командир чехословацкой бригады, бравшей вместе с Красной армией карпатские перевалы в 1944-ом. Союз-ные немцам словацкие части, в отличие от румын и венгров, на советской террито-рии плохой памяти по себе не оставили.
Но и это не все. Для сведения: на юге Львовской области - нефтеносный рай-он. Румыния обеспечивала добычу 7 млн. тонн нефти в год. Львовская область дала Гитлеру 4 млн. тонн. Каждая третья тонна из той нефти, на которой работали мото-ры Рейха! Быстрый уход Красной армии из Львовской области не позволил сущест-венно разрушить инфраструктуру региона. - Не успевали. Нефтедобыча была быст-ро налажена. Ради нефти немцы здесь даже не уничтожали евреев, в руках которых было управление нефтепромыслами.
Короче. Альтернатива катастрофе 1941 была. Реальная. Она не просто была сама по себе как возможность, которую поняли крепкие задним умом потомки. Она была понята и выражена конкретными указаниями, что делать, - в форме сталинской Директивы № 3 от 22 июня 1941 года. В середине первого дня войны был фактичес-ки решен вопрос о полном и безусловном разгроме агрессора. «Малой кровью, могу-чим ударом». Или по меньшей мере - о лишении его возможности вести длительную войну.
И эта уникальная возможность была убита штабами двух главных фронтов - Западного и Юго-Западного. В штабах было много народу. Но в каждом из них были три человека, без подписи каждого из которых ни один приказ штаба не имел закон-ной силы: командующий, начальник штаба, Член Военного Совета. На Юго-Запад-ном фронте начальником штаба был Пуркаев, а членом Военного Совета - Никишев.
В период, когда Пуркаев командовал Калининским фронтом возникла проб-лема голода в армиях фронта. Несколько десятков голодных смертей. Приехала комиссия, Пуркаева отстранили, выяснилось, что продовольствия фронту хватало, но была проблема распределения. После снятия Пуркаева эта проблема рассоса-лась. Есть такой эпизод.
Директива №3 - зонд, с помощью которого нам удается проникнуть в подно-готную катастрофы-1941. Принципы организации армии не допускают невыполнения директивы вышестоящего командования. Даже если тебе кажется, что ты лучше понимаешь обстановку. Даже если ты считаешь решение вышестоящего начальства глупым. Оно - начальство. И, кто знает, может, глупый приказ на самом деле не глуп. Тобой жертвуют во имя замысла, который тебе неизвестен. Люди должны гибнуть, выполняя заведомо неисполнимый приказ потому, что за тысячу километров от них реализуется операция, ради успеха которой и вправду имеет смысл погибать в кажущейся бессмысленной отвлекающей операции. Война - жестока.
На Западном и Юго-Западном фронтах два штаба фронтов одновременно отменили смысл директивы вышестоящего командования, изменили цели и сами направления контрудара. Вопреки воинской дисциплине. Вопреки стратегии, вопреки здравому смыслу. Изменили при этом подчиненность войск. На ЮЗФ вывели 8 мк из подчинения 26-ой армии. На Западном фронте вывели 6 мк 10-ой армии из подчине-ния этой самой 10-ой армии. И, кстати, тоже загоняли по дорогам Белоруссии. Ко-мандир 7-ой танковой дивизии этого корпуса в последующем в рапорте отчитается, что корпус приказами из штаба фронта бросали без ясной цели с направления на направление. Противника, заслуживавшего действий против него корпуса, - они так и не встретили. Но зато 4 раза преодолевали подготовленные немцами на нашей территории противотанковые рубежи. Как видим, почерк хорошо узнается.
Кстати, а гибель в окружении 13-ой армии тоже любопытна. Ее выводят из Минского УР - в район Лиды - приказом штаба фронта. А прибывающие войска Вто-рого Стратегического эшелона примитивно не успевают занять позиции в Минском УРе. Сама 13-я армия отправлена вглубь будущего котла с занимаемых позиций около важного политического и промышленного центра города Минска - в условиях, когда угроза с северного фланга уже есть. В директиве штаба фронта на вывод ар-мии под Лиду прямо говорится об обеспечении от угрозы со стороны Вильнюса. Но армию выводят не на шоссе Вильнюс-Минск, а уводят гораздо западнее - в прост-ранство между базами снабжения укрепрайонов старой и новой государственных границ. В никуда. В леса. Армия гибнет ни за что ни про что. В последующем армия с таким же номером - воссоздается на базе дивизий 4-ой армии вновь.
А на защиту Минска в опустевший укрепрайон бросаются свежеприбывшие войска, которые даже не успевают занять укрепрайон. Танки Гота слишком быстро продвигались через Вильнюс с севера. Советские дивизии с ходу вступали в бой. Ни о каком налаживании взаимодействия с силами укрепрайона, ни о каком нормаль-ном использовании запасов средств на складах УР - речи уже не могло быть.
Ну и совсем мелкий штришок к картине заговора в Красной армии. Среди воспоминаний солдат попалось на глаза свидетельство. Прибыли бойцы на фронт под Полоцк. На окраине какой-то деревни они утром позавтракали. Лейтенант Бар-дин, которого солдаты знали, построил их без оружия (оружие оставалось в пира-мидах) и повел в деревню. Там уже были немцы. Бардин остановил строй и сообщил солдатам, что для них война закончилась. Вот так.

http://warcyb.org.ru/news/kak_komandiry ... 0-07-08-80

















Власов как зеркало заговора





























В описанных эпизодах прорисовалась фигура генерала Власова, через позиции механизированного корпуса которого немцы прорвались к окраинам Львова. Не особо утруждая себя.
А последний эпизод военной биографии Власова в составе Красной армии - это командование 2-ой ударной армией Волховского фронта. Известно, что армия попала в тяжелое положение, погибла. А Власов сдался.
Но почти не известно, что погибла армия по причине невыполнения Власовым приказа Генштаба. В Генштабе осознали, что наступление армии захлебнулось, теперь она оказалась в опасном положении. И приказали Власову отвести армию на безопасные рубежи. Вывод войск было предписано осуществить до 15 мая 1942 года. Власов сослался на плохое состояние дорог, занятость этих дорог кавалерийским соединением. И сообщил дату, когда он сможет начать вывод армии - 23 мая. Немецкое наступление началось 22 мая. Армия оказалась в западне в полном составе.
Если не всмотреться пристально в события первых дней войны под Львовом, то можно было бы считать это роковым стечением обстоятельств, а Власова - человеком, у которого в 1942 году произошел переворот мировоззрения из-за ошибок Сталина, допущенных в первый год войны. Но события под Львовом были. Власов прямо к ним причастен. Обе дороги, по которым немцы могли доехать до Скнилова проходили буквально по краю того леса, где стояла в ожидании приказа 31 танковая дивизия его корпуса. Остальные войска корпуса тоже были не за тридевять земель. Они непосредственно прикрывали направление, по которому и был осуществлен прорыв механизированных сил противника, заняв восточный берег реки Верешица.



















Можно определенно делать вывод, что Власов и в 1941 году был важным участником военного заговора. Причем последующая судьба Власова как создателя РОА - сама становится свидетельством сговора с немцами тех, кто руководил штабами по крайней мере двух фронтов и отдельными армиями этих фронтов в 1941 году.


















Но понять это можно, только внимательно изучив событийные ряды начального периода войны.
И обязательно надо видеть за «играми в солдатики» - важнейший результат этих игр. Войска уводились из районов сосредоточения гигантских материальных запасов на складах в как новой, так и старой государственных границ. Заговорщики лишали Красную армию средств ведения боевых действий, накопленных за несколько лет работы оборонной промышленности.
И наоборот, снабжали противника этими средствами. Бензином, снарядами к оставленным немцам пушкам, авиабомбами, продовольствием, запчастями к технике, которая бросалась из-за мелких поломок, медикаментами, взрывчаткой, проводами, рельсами, шпалами, шинами для автомобилей, фуражом для лошадей.
Интересная подробность. Готовясь к войне с СССР, немцы сократили заказы на производство боеприпасов. Они определенно знали, что Красная армия в короткие сроки столкнется с нехваткой снарядов.

Вяземский котел.

Я не готов сегодня рассуждать о каждой проблеме 1941 года. Не все посильно.
Сложно рассуждать о случившемся под Киевом. Но удалось многое важное прояснить и по Вяземскому котлу.
Для меня самым удивительным оказался факт размещения десяти дивизий народного ополчения Москвы (ДНО) - строго против направления главных ударов немцев в операции «Тайфун». Пять кадровых армий Резервного фронта посредине. А на очевидных направлениях возможного наступления противника - вдоль основных шоссе - только что сформированные дивизии ополченцев.
Ополченцев ставят на самые опасные направления. Ну просто по логике: среди глухих смоленско-вяземских лесов есть два шоссе - Минское и Варшавское. Ну не по лесам же и болотам пробираться наступающим немцам. Вдоль дорог. И на обеих дорогах первыми встретили удар операции «Тайфун» 10 дивизий московского народного ополчения.
Большинство дивизий народного ополчения прибыли на фронт 20 сентября. Буквально за 10 дней до начала немецкого наступления. И получили участки фронта, удар противника на которых наиболее вероятен.
Обеспеченные сверх головы всем, чего только могло не хватать служивым, 5 армий Резервного фронта - исчезли в результате операции «Тайфун», как их и не бывало.
А московские ополченцы - не исчезают. Разгромленная 8-ая ДНО - прорисовывается 16 октября на Бородинском поле . Позже боец этой ДНО Эммануил Козакевич становится автором небезызвестной повести «ЗВЕЗДА», по которой снят одноименный фильм.
Три ДНО южного направления прорыва немцев так или иначе обгоняют немцев - и останавливают их в Наро-Фоминске, под Тарутино, под Белевым.
На северном участке сложнее. 2-ая ДНО ценой больших потерь прорывает кольцо окружения Резервного фронта под селом Богородицкое. И с удивлением обнаруживает, что армии фронта не желают выходить из окружения через готовый, пробитый тысячами отданных жизней проход. Обескровленная 2-ая ДНО в декабре 1941 года была расформирована.
Еще одна московская ДНО после длительного отступления, после выхода из окружений - заняла оборону на Пятницком шоссе между дивизиями Панфилова и Белобородова. Она стала 11-ой гвардейской дивизией. Дивизия Панфилова стала 8-ой гвардейской. Дивизия московского народного ополчения, брошенная в бой без подготовки, - стала 11-ой гвардейской.
А пять - не дивизий, но армий Резервного фронта, особо себя в военном плане не проявили, и при этом обеспечили немцам сотни тысяч пленных. Как такое может быть?
Есть воспоминания комдива 2-ой дивизии народного ополчения о том, что в первый день немецкого наступления ему поступил приказ от командования армии, которой он подчинялся, на отступление. Вслед за этим к нему прибыли офицеры связи из 19-ой армии генерала Лукина - и отдали приказ не отступать, а занять такой-то рубеж обороны - и обеспечить проход через позиции дивизии этой армии. Парадокс ситуации в том, что комдив выполнил именно этот приказ. - Приказ чужого командарма. Почему?
И пробила дивизия коридор из Вяземского котла тоже по приказу Лукина. А вот сдача армии в плен происходила уже после ранения Лукина.
Про саму 19 армию известно, что буквально перед передачей ее под командование Лукина бывший командарм Конев составил длинный список офицеров штаба армии, которых он подозревал в предательстве. И есть мемуары военврача, который наблюдал, как Лукин выстроил около 300 офицеров штаба армии и вызвал добровольцев для командования тремя ротами прорыва. Добровольцев не было. Командиры рот были назначены Лукиным. С задачей прорыва они, тем не менее, не справились.
Похоже, что всплыли фрагменты страшной правды начального периода войны. Обширность офицерского заговора была настолько значительной, что честным офицерам и генералам приходилось учитывать его постоянно. И, похоже, пользоваться способами опознавания «своих».
Но это уже другой вопрос. Важный. И чрезвычайно актуальный для сегодняшней России.

Вывод.

Главное в том, что заговор, важнейшие эпизоды которого и почерк реализации которого нами выявлены - был. Сведения, которые позволили его вычислить - всплыли. И их удалось охватить взглядом. Выявить в хаосе происходившего противоречия и закономерности.
На грань краха советскую страну поставила не мощь германских дивизий, не непрофессионализм наших солдат и офицеров 1941 года, а именно измена, тщательно подготовленная, продуманная, спланированная. Измена, которая была учтена немцами при выработке совершенно авантюрных, если их судить объективно, планов наступления.
Великая Отечественная война не была дракой русских с немцами или даже русских с европейцами. Врагу помогали русские офицеры и генералы. Она не была столкновением империализма с социализмом. Врагу помогали генералы и офицеры, которых наверх подняла Советская власть.
Она не была столкновением профессионализма и глупости. Помогали офицеры и генералы, считавшиеся лучшими, которые по результатам их службы в мирное время - были возведены в элиту Красной Армии. И наоборот, там, где офицеры и генералы Красной армии не предавали, - немецкий военный гений являл собственную беспомощность. 5-ая армия ЮЗФ - ярчайший тому пример. А потом были Тула, Воронеж, Сталинград.
Сталинград из истории трудно смыть. Но есть ведь город-герой Тула, удар на которую приняли рабочие тульских заводов в составе Рабочего полка и туляки же, военизированная охрана заводов - в составе полка НКВД. В 2010 году парад в Туле не предусмотрен. Не любят Тулу.
И Воронеж тоже не любят. Хотя Воронеж в оборонительной фазе - был вторым Сталинградом.

































После вскрытия проблемы измены 1941 года вопрос о том, кто с кем воевал, становится гораздо актуальнее, чем это представляется до сих пор. И это вопрос - внутренний. Кто с кем воевал в нашей собственной стране? Воевал так, что воронки от той войны не сравнялись по сей день. А душевные раны - бередят не только ветеранов, но и их внуков?
В отличие от ничуть не менее жестокой по событиям на фронте - первой мировой, которая для России - «забытая». Великая Отечественная оказалась страшнее, но содержательнее
С этим предстоит разбираться. Чтобы не было «конца истории», о котором в последнее время стали слишком часто упоминать.
Предстоит разбираться, чтобы у человека было будущее.

Покровский С. Г. 12.02.2010

http://warcyb.org.ru/news/vlasov_kak_ze ... 0-07-08-81
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Чет Яну 20, 2011 3:21 am

Предлагам интересно според мене четиво (т. нар. "първи свитък") относно корпорациите и едно-друго :) от една "скрита" фантастична книга. Текстът е много бъгясал от сканирането и ще се забавя с останалите свитъци . :rolleys:
Книгата: "Злият магьосник"
Авторът: Рьоне Виктор-Пил
Година на издаване в България: 1977

Нима Арангрюд не беше катастрофирал, когато се е връщал изнервен от един тежък работен ден?
Беше 11 и 30. Тъкмо се готвех да се занимая с няколко досиета, когато погледът ми се плъзна по писалището и сред бележките и писмата, оставени от моята секретарка, забелязах свитък кремава хартия, завързан с черно-зелена панделка. Помислих, че е някоя от безбройните реклами, които получавахме, небрежно развързах възела и развих хартията. Как бих могъл да предположа, че с този лист трябваше да започне серията от трусове? Макар анкетата, която проведох по-късно, да установи, че между смъртта на Арангрюд и появата на въпросния свитък не е имало никаква връзка, аз и до днес не мога да си обясня това странно съвпадение. При това, изглежда, съм бил един от малцината, обърнали веднага внимание на този лист, който е бил разпространен по всички служби. Умовете вероятно са били заети със смъртта на висшия чиновник, защото до обяд никой не спомена нито дума за свитъка. Ето какво видях и прочетох, когато го развих. Видях текст, напечатан с черен средновековен шрифт, и прочетох най-отгоре следното заглавие, набрано с големи зелени букви:

КАКВО ЗНАЯТ ТЕЗИ, КОИТО РЪКОВОДЯТ „РОСЕРИС И МИЧЕЛ"?

Тези, които ръководят „Росерис и Мичел", знаят как функционира икономиката. И тъй като ние живеем в свят, който е командван от икономиката, то те имат привилегирован поглед върху делата в този свят. Всич¬ки сте чували или чели, нали, че да се управлява днес, означава да се държи в ръце икономиката. Помислете си какво би било нашето нещастие, ако поради някак¬во жестоко проклятие държавниците, които се срещат „на високо равнище", нямаха понятие от икономика. Или ако начело на предприятията по някаква злощаст¬на случайност се издигаха хора, които нищо не разби¬рат от икономика. Бихме били свидетели на края на благоденствието. И огромното щастие, което имат граж¬даните и гражданките на Запада — да се хранят обил¬но, да се обличат с меки и удобни дрехи, да се радват на множество блага, да са удовлетворени във всички свои нужди, значителни или не, — би било застрашено. За наша радост обаче тези, които ръководят „Росерис и Мичел", познават законите на икономиката. Така на¬пример, когато се говори пред Анри Сен-Раме за богат¬ства и блага, той знае — за разлика от непросветени¬те — какво значи богатства и какво — блага. Тези, кои¬то не знаят, смятат, че благата обхвщат само материал¬ната сфера: храната, велосипедите и т. н. И дълбоко грешат, тъй като благата обхващат и услугите, които гражданите купуват, когато например трябва да се пре¬местят от едно място до друго. В такъв случай гражда¬ните се качват на влака и за тях пътуването е едно бла¬го. Кой 6u помислил например, че урокът, който учите¬лят преподава на учениците си, е също така благо? И как онзи, козйто не знае, че съществуват две категории блага – материални и нематериални — би могъл да усвои принципите на закона за търсенето и предлагане¬то? На пазара парите на тези, които търсят, се заменят срещу материалните и нематериалните блага на тези, които предлагат. Сен-Раме е усвоил до съвършенство този странен и сложен закон. Той знае много за него. Какво повече знае той от средния гражданин? Сен-Ра¬ме знае, че едно предприятие произвежда и опакова блага и след това ги продава. Мъжете и же¬ните купуват тези блага, но само ако някой им дава пари. А пари им дава именно предприя¬тието. Ето колко хитро е устроена тази затво¬рена верига! Ако благата струват прекалено скъ¬по, никой не може да ги купува; ако струват прекалено евтино, предприятието не може да печели, колкото му е необходимо, не може вече да функционира и вслед¬ствие на това не може да произвежда блага. Налага се, значи, да се установи точната цена, тази, която се получа¬ва от съпоставянето на търсеното и предлаганото. Кога¬то цената на едно благо спада, броят на тези, които ис¬кат и могат да го купят, се увеличава. Онези обаче, които произвеждат, предпочитат да продават блага, струващи скъпо, а не евтино, тъй като в първия случай печелят повече пари. Ако сливите, мушмулите или не¬забравките струват 2,50 франка килограма, тези, които ги произвеждат, ще продадат например 200 килогра¬ма; ако същите материални блага струват 0,60 франка килограма, търговците ще продадат от тях 2000 кило¬грама. В края на краищата ще бъдат продадени 1000 килограма от продукта по цена 1,20 франка килогра¬ма — междинна цена и средно количество, резултат от действието на този прочут закон за търсенето и пред¬лагането. Това е хитро наречената р а в н о весна ц ен а. Както се вижда, усвояването на този закон не е ше¬га работа. Затова трябва да се радваме при мисълта, че такива хора като Анри Сен-Раме бдят неуморно за пра¬вилното прилагане на този сложен и деликатен закон за търсенето и предлагането. Но Сен-Раме знае още неща: мнозинството от хората, тези, които не са изуча¬вали съвременната икономика, размишляват, сякаш живеят във времето на натуралната размяна. Те не знаят, че днес благата са сложни и че физическата сила или интелектулната гъвкавост вече не са достатъчни за тяхното произвеждане. Нужни са машини, въглища, електричество, стомана, вълна, пътища, жп линии. Без тях предприятията не могат да произвеждат дрехи, сечива, торове. Те трябва да купуват тези машини, тази стомана, този памук, а това изисква повече енергия, по¬вече знания от страна на ръководителите. Накратко, един ръководител на предприятие трябва да следи зор¬ко два пазара едновременно: този, на. който продава продукцията си, и този, от който купува машини и су¬ровини. И именно тук ние се докосваме до едно от най-важните разделения, прилагани в съвременната иконо¬мика — разделението между фиксиран и циркулиращ капитал. Когато един трактор излиза от заводите на „Росерис и Мичел", необходимо е да знаем, че боята и металът, от който е направен, са едно, а машините, кои¬то са го произвели — друго. Металът и боята, които Сен-Раме с закупил, са безвъзвратно изгубени за предприя¬тието; те са били превърнати в трактори и вече ще при¬надлежат на собственика на този трактор. Затова пък машините са останали в завода и там продължават да произвеждат други трактори. Ето защо можем да твър¬дим, че металът и боята представляват суровини, които са се придвижили от земните находища до леярните, от леярните до „Росерис и Мичел", за да стигнат накрая до селянина от Бос. Естествено е следователно тези ка¬питали да се наричат циркулиращи. Що се отнася до машините, които остават в завода, то те явно представ¬ляват фиксираният капитал, тоест онзи капитал, който вече не е в движение. На евентуалните остроумци ще кажем — да, макар и да циркулира из обширните ниви на селянина, тракторът представлява за него
фиксиран капитал, трайно и стабилно благо, средство,което му позволява да произвежда нетрайните хранителни блага. Видяхте колко сложна работа е икономиката на нашето време! Сен-Раме е от онези, които знаят това. А вие знаехте ли го? Или пък сте смятали,
че в икономическата наука може да се импровизира? Ако Сен-Раме не беше способен да прави разлика между фиксиран и циркулиращ капитал, как мислите, вие изобщо щяхте ли да получавате заплатите си? Но тези, които ръководят, знаят други, много по-сложни неща.
Продължавайте да четете и ще се убедите, че онези, благодарние на които икономиката процъфтява, заслужават уважението и симпатията ви, че на техните плещи лежи благосъстоянието на народа и че те не заемат незаслужено постове си. Чували ли сте, или не да се говори. за инфраструктура? Ако сте чували, знаете ли какво точно означава това понятие? Сен-Раме е от онези, които знаят най-добре и най-много! А какво
знае той? Той чудесно е разбрал, че за да произвежда едно предприятие, трудът на хората и на машините в него вече не е достатъчен. Как може да се произвежда
без пътища, без телефони, без електричество, без болници, в които да се лекуват болните ръководители, чиновници, бригадири, техници и работници? И ако с тези
въпроси се занимава държавата, то следва, че съществува и произоизводствена връзка между предприятието и държавата. И няма съмнение, че Сен-Раме трябва да бди с крайчеца на окото сu не над два, а над три пазара: пазара на пласмента, пазара на суровините и пазара на кадрите от администрацията. Какви обширни познания трябва да имат онези, които ръководят! Някой ден ще ви разкажа какво знаят те за финансите. Защото това, което написах за машините, суровините, закона за търсенето и предлагането, не е нищо в сравнение с неописуемата сложност на феномена, който се на рича икономическа и финансова роля на капитала. Междувременно нека се молим на господа нашето дру-
жество да спечели икономическата война за най-голямо щастие на всички хора и нека се уповаваме, че той ще пази в добро здраве ръководителите, които бдят за нашето развитие и процъфтяване. Дано, разкривайки частица от това, което те знаят и понасят, съм успял да внуша едно по-голямо уважение към тях.
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Съб Фев 12, 2011 11:19 pm

Израелска икономика за начинаещи

Гилад Ацмон

(7. 02. 2011 г., dissidentvoice.org)

Научаваме от пресата и от политически анализатори, че противно на всякакви очаквания и въпреки глобалните финансови несгоди израелската икономика процъфтява. Някои дори внушават, че тя е сред най-силните икономики в света.
Може би се питате: „Как тъй?” Никой от нас не е виждал на рафтовете израелски продукти освен може би авокадо, портокали и малко козметика със суровини от Мъртво море. Те не произвеждат автомобили, нито електрически и електронни изделия. Трудно е да се каже и че произвеждат потребителски стоки. Израел твърди, че е постигнал голям напредък в авангардните технологии, но незнайно защо единственият по-свестен израелски софтуер, който е попадал в нашите компютри, са троянските коне Sabra. А и още не са открили носещи печалби минерали или петрол в земите, които заграбиха от родените на тях палестинци.
И къде е разковничето? Защо Израел е недосегаем за глобалното финансово бедствие? Как е възможно Израел да стане толкова богат?
Може би богатството на Израел се дължи на факта, че (според „Гардиън”) „от седмината олигарси, които контролираха 50% от икономиката на Русия през 90-те години, шестима са евреи”. През последните две десетилетия мнозина руски олигарси получиха израелско гражданство. Освен това те защитиха мръсните си пари, като инвестираха в това средище на финансовия кашер. „Уикилийкс” разкри неотдавна, че „според източници в [израелската] полиция руската организирана престъпност е изпрала до 10 милиарда долара през израелски фирми”.
Израелската икономика процъфтява, защото грандиозни измамници като Бърни Мадоф преточваха парите си десетилетия наред през ционистки и израелски институции.
(Носят се и слухове, че преди да рухне, банката Lehman Brothers е прехвърлила 400 милиарда долара в израелски банки. Не мога да потвърдя или да опровергая такива версии, но според мен е неотложна необходимостта това да бъде проверено.)
Израел се справя добре, защото е начело в търговията с „кървави диаманти”. Изобщо не е изненада и четвъртото място на Израел в търговията с оръжие. Очевидно е, че „кървавите диаманти” и оръжието си пасват добре.
И сякаш това не е достатъчно, Израел благоденства от извършваното там престъпно извличане на човешки органи и търговията с тях, за което се разчува от време на време.
Накратко, Израел е по-добре от много други страни, защото се крепи на една от най-мръсните и чужди на морала икономики в света. Въпреки някогашните обещания на ционистите да създадат условия за израстването на цивилизования, високо нравствен евреин, Израел като държава стигна до изумително пренебрежение към международното право и общите човешки ценности. Превърнал се е в сигурно убежище за парите, спечелени чрез ужасяващи престъпления къде ли не в света. И използва една от най-могъщите армии в света, за да брани богатството на шепата най-богати евреи.
Засилва се впечатлението, че Израел не е нищо повече от огромна пералня за парите на еврейски олигарси, измамници, търговци на оръжие, на органи и на „кървави диаманти” – парите на престъпници.
Това прозрение несъмнено обяснява и защо Израел е напълно чужд на идеята за социално равенство в собствените си граници.

Бедните израелци

Тъй като Израел се самоопределя като еврейска държава, бихме могли да очакваме, че еврейският народ пръв ще се облагодетелства от процъфтяващата икономика на своята страна. Изглежда обаче, че изобщо не е така. Въпреки силната икономика социалното неравенство в Израел е смайващо. В еврейската държава 18 семейства контролират 60% от пазарната стойност на всички фирми в страната. А еврейската държава е стъписващо жестока към своите бедняци. В „ножицата” между богати и бедни Израел също е на върха в класацията.
Всичко това води до същинско откровение – макар че Израел съществува като етноцентрично, расистки ориентирано племенно образувание, проявява пълно равнодушие към членовете на собственото си племе. Всъщност в държавата Израел няколко милиона евреи обслужват възможно най-нечистите интереси, на чиито плодове се радват само малцина богати злодеи.

Димната завеса

Но във всичко това е скрита далеч по-потресаваща истина. Ако съм разбрал правилно израелската икономика и Израел е чудовищно убежище за може би най-мръсните пари в света, значи израелско-палестинският конфликт поне от гледната точка на израелския елит не е нищо повече от димна завеса.
Надявам се моите читатели и приятели да ми простят, че го казвам, надявам се и самият аз да си го простя, но ми се струва, че израелско-палестинският конфликт и гнусните престъпления на Израел срещу палестинския народ всъщност отклоняват вниманието от съучастието на Израел в колосални, глобални престъпления срещу огромни човешки маси навсякъде по света. И вместо да задълбаем в тези неуморни, подхранвани от алчност усилия за заграбване на богатство за сметка на цялото човечество, всички ние съсредоточаваме вниманието си в един-единствен конфликт за територии, който показва само една от отвратителните криминални страни на еврейския национален проект.
Твърде вероятно е, че огромното мнозинство от израелците също не успяват да схванат измамата, вложена в израелско-палестинския конфликт. У израелците е вкоренен навикът да виждат всеки възможен проблем от гледната точка на националната сигурност. Още не са осъзнали, че покрай пълното военизиране на тяхното общество еврейската държава се е превърнала в пералня за парите и убежище за негодници от целия свят.
Но има и лоши новини за Израел и покварения му елит. Само въпрос на време е руснаците, американците, африканците, европейците, всички хора да разберат, че всъщност всички сме палестинци, защото имаме общ враг.
Бих стигнал и по-далече в твърденията си – скоро и някои онеправдани израелци и евреи ще започнат да осъзнават колко измамни и зловещи са Израел и ционизмът.

(Предварително пояснение от преводача за активистите на израелската хасбара: Гилад Ацмон е роден в Израел и е служил в израелската армия. Сега живее в Лондон и предпочита да се самоопределя като бивш израелец и бивш евреин.)
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Фев 13, 2011 1:45 pm

Това за бившия израелец и бивш евреин направо топли душата! :problem:
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Вто Фев 15, 2011 3:30 am

Тъй, тъй. :wtf:
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Преподобният ЦУП » Вто Фев 15, 2011 2:21 pm

Генерала написа:Тъй, тъй. :wtf:


Другари, вчера се честваше един буржуйско лицемерен празник наречен Св. Валентин- денят на влюбените. Ха ха ха ха ...Дрянь какая-то. Ние православните комунисти празнувахме Бай Трифон:))
Вот читайте как трябва да се мисли прогресивно

ДВАНАДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА ПОЛОВИЯ ЖИВОТ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ ПРОЛЕТАРИАТ

1. Половият живот в средата на пролетариата не трябва да е прекалено рано развит
2. Необходимо е полово въздържание до брака, а бракът – само в състояние на пълна социална и биологична зрялост на индивида (25-30 г.)
3. Връзка между половете – само като краен завършек на дълбока всестранна симпатия и привързаност към обекта на полова любов
4. Половият акт е длъжен да бъде само като крайно звено от веригата на дълбоки и сложни съпреживявания, свързващи в дадения момент любещите се
5. Половият акт не трябва често да се повтаря
6. Обектът на полова любов не трябва често да се сменя. По-малко полово разнообразие
7. Любовта трябва да е моногамна, моноандрична (една жена, един мъж
8. При всеки полов акт е нужно винаги да се счита възможността от зачеването на дете- и въобще да се мисли отговорно за потомството
9. Половият подбор е длъжен да се реализира по линия на класовата революционно-пролетарска целесъобразност. В любовните отношения не трябва да се внасят елементите на флирта, кокетството и другите методи на социално половото завоюване
10. Не трябва да има ревност
11. Не трябва да има полови извращения
12. Класата, заради интересите на революционната целесъобразност има право да се намесва в половия живот на своите съчленове: като половото е длъжно във всичко да се подчинява на класовото, да не пречи във нищо на последното и във всичко да го обслужва
Преподобният ЦУП
 
Мнения: 287
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 12:04 am

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Сря Фев 16, 2011 2:56 am

През 1925 г. в Ялта на среща на комсомолски активисти са били приети "Дванадесетте полови заповеди на революционния пролетариат". В наше време това зашеметяващо четиво буди не по-малък интерес, пише в. "Мегаполис-континент".
А ето и някои от дванадесетте заповеди: "Долу половото влечение, ако то спомага за откъсването на човека от класата, намалява остротата на неговата научна, тоест материалистична, любознателност, лишава го от част от неговата производителност и творческа работоспособност, необходима на класата, и понижава бойните му качества!" Друг шедьовър: "Половият живот трябва да е неотменна част от бойния арсенал на пролетариата. Половото влечение към класово враждебен, морално противен и безчестен обект е също такова извращение, каквото е половото влечение към крокодила или орангутана. Не бива да се допуска половият партньор да бъде човек, който е чужд на класата и на идеите."
Сега това ни изглежда смешно, пише вестник Мегаполис-континент. Но тогава за спазването на 12-те заповеди са следили контролни комисии, виновниците са били изправяни пред другарски съдилища. Наказвала се е не само "любовта към орангутана", но дори и влечението към "лекомислено красивия външен вид". Защото "половият подбор трябва да се извършва по линията на революционно-пролетарската целесъобразност. В любовните отношения не бива да има елементи на флирта, ухажването, кокетирането и други методи на половите завоевания. Класовото полово влечение е достатъчно силно, за да се добавя към него нещо специално." В "Заповедите" се подчертава, че "трябва да се направи полова перестройка, за да получи човек творчески сили след тази перестройка". И още един, последен цитат: "Класата в интерес на революционната си целесъобразност има право да се намесва в половия живот на своите съчленове" (гениално стилистично решение, тъй като изразът половият живот на членовете би звучал твърде грозно - коментира вестникът). Добре че класата непрекъснато е била заета с изпълнението на резолюции, заповеди, завети, решения, постановления, укази, инструкции, препоръки. Иначе на бял свят нямаше да се появим ние - заключава вестник "Мегаполис-континент".
И ПОТОМ СПРАШИВАЮТ ОТКУДА БЕРУТСЯ АЛКОГОЛИКИ! :redface:
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Сря Фев 23, 2011 3:08 am

Препоръчвам на всички интересуващи се книгата, от която е този текст. Моля за извинение за преобразуването на буквата "В" в "Б", но по-надолу в текста се оправя... :redface:

Достена Лаверн ЕКСПЕРТИТЕ ИА ПРЕХОДА

София, 2010

Преводът е направен по изданието:
DOSTENA LAVERGNE
LA MAIN INVISIBLE DE LA TRANSITON



© Достена Ангелова Лаверн, автор, 2010 © Издателство „Изток-Запад", 2010
ISBN 978-954-321-727-4


ЕКСПЕРТИТЕ НА ПРЕХОДА


Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация


Превод от френски Стилиян Деянов
Редактор Вера Гьорева


(^изток ЗАПАД^

Достена Лаверн
доктор на политическите и антропологическите науки



СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор към българското издание 1 1

От Индиана Джоунс до гражданина-антрополог 1 3
Предговор на Марк Абелес

ЧАСТ I
THINK TANK: TERRA INCOGNITA?
Глава 1
Анализираните анализатори...
1.Антропологът в затруднение 19
Солидарност с „излезлите от мода" изследователи 2 1
Да останеш „чист изследовател"? 23
Да продължиш въпреки всичко 25
Изследобателят и предметът на изследбането 28
2.Експертите се самоанализират 31
Запазена територия за посбетени 3 1
Международна библиография 3 1
Българските абтори 37
Подходът на редките критически избори 40
От Лиляна Деяноба до Лоик Вакан 40
Интернационалът на експертите по демокрация 44
3.Критика на парадигмите на развитието 48
Разбитието се пребръща
б работа на гражданското общестбо 48
Антрополозите на разбитието 53
Критика, сбедена до технически критерии 57
Утопията „глокалност" 59
4. Антропологическият подход 65
Избягбане на норматибните бизии 65
Приносът на няколко абтори по политическа антропология 68
Think tanks като предмет на изследбане
на антропологията на институциите 69
Срабнябане на институционалната култура
на think tanks с други подобни среди 70
Неулобимата институция между личности и мрежи 75
Политическото б центъра на бниманието 79


ЧАСТ II
ГУРУТАТА НА ПРЕХОДА

Глава 2
Българският преход: от историята до интерпретацията му
1.Историята на прехода 88
От транзитологията до критериите на Ебропейския съюз • 88 Може ли демокрацията да се мери?
Примерът на „Фрийдъм Хаус" 93
Критериите за приемане б Ебропейския съюз 95
Политическият преход 96
Симболичната дата 97
Пърбородният комплекс на демократичната опозиция 99
От дбупартийната система до забръщането на „царя".... 100
Икономическият преход 102
Закъснението на реформите 102
Натискът на международната общност 104
Българската демокрация - бнесена, утбърдена и
подпомогната отбън 106
Американската подкрепа и близането б НАТО 107
Политическа помощ и помощ за think tanks и НПО 11 1
Пътят към Ебропа 112
Процесът на балканско сътрудничестбо 11 5
2.Преходът според think tanks 121
Демократизатори, модернизатори, декомунизатори 123
Адаптатори и контрольори
на демократическата парадигма 123
Общестбо пред „цибилизационен избор" 130
Приказката за демократичния преход 157
Нобият социален догобор 157
„Въстаниците" от 1997 г 159
„Американският произход"
на българското гражданско общестбо 163
Селяните-граждани от Миндя 167
Налагане на демокрацията отдолу 171



Теорията за Вътре/Вън Театърът на прехода? ..

176 181


Глава 3
Люлката на гурутата на демокрацията 185
1.Интелектуалците по пътя на политиката 185
Ерата на експертите 185
Дисидентстбо и think tanks:
„интелектуална оргия" под заслона на бластта 192
Дисидентските политически организации 194
Пътят на Деян Кюраноб 199
Парадисидентски интелектуални среди 202
2. ЦИД: майка на българските think tanks 21 1
Група приятели 212
Социален и познабателен капитал 214
„Американската бръзка" 216
Когато стените прогоборят 21 8
„В началото бсички бяхме антикомунисти" 224
Клонирането на ЦИД 227
3.СДС: партията на всички български think tanks 230
Кръгът „Желеб" и фондация „Науман" 23 1
„Шаманите" на бтората демократична реболюция 239
4.Институт „Отворено общество" в София
и българското гражданско общество 248
Една американска фондация,
посрещната от българските социалисти 248
Държаба б държабата 250
Стъклената сграда 254
Децата на „Сорос" 257
Когато „Сорос" сам стане think tank 266
5.Всички в България са think tank...
С изключение на тези, които не са успяли 268
Историята на един пропаднал проект 270
Англофоните и „другите" 273
Небъзможното „гражданско общестбо" 274
Икономиката на проектите - пазарна? 277
6. Появата на левите think tanks: режисиране на една
алтернатива 284
Залозите на разбитието на пазара на проекти 284
Професионализация на политиката и деполитизация на
проектите 291

ЧАСТ III
СВЯТ НА МЕДИАТОРИ: ИНДИВИДИ, ИНСТИТУЦИИ, МРЕЖИ

Глава 4
Колективни утопии и лични амбиции
1.Институциите: от теориите
до всекидневните реалности 303
Симболиката на местата 303
По следите на бодещите институции 309
ЦИД, „Министерстбо на реформите" 310
ЦЛС - „Корпус за бързо реагиране" 322
2.Сублимиране на личните съдби 338
За необикнобените „обикнобени съдби" 338
Ибан Кръстеб: изкустбото на компромиса 342
Ебгений Дайноб:
демократичният преход и ерата на Водолея 35 1
Делфините б ерата на Водолея 351
Политиката на Водолея 356
Наследник на епохата на Людмила 358

Глава 5
Преходът към нов тип наука и знание
1.Типът rnhink tank изследване: инструмент на промяната 366
Полезно за общестбото 367
Интердисциплинарно 369
Отборено към сбетобните дебати 371
Обектибно, но способно да предсказба бъдещето 377
Продабаемо и комуникируемо 383
Езикът на проектите 385
2.Мрежите на медиаторите 389
Ограббането на академичната легитимност 390
Изследобателските мрежи и мрежите на дебатите 395
Диктатът на модите 402
Между миналото и бъдещето 406
Ноб български униберситет (НБУ) 410

Глава 6
Медиаторите: акушери на новото българско общество
1.В служба на новата икономика 41 5
Внос на парадигми, износ на информация 416
Борбата срещу корупцията и сибата икономика 423
Глобална България:
инструмент за контрол на ебропейските фондобе? 434
2.В сърцевината на политическия живот 439
Кой измисли предбарителните
президентски избори през '996 г.? 444
Китобете б Марица и други небибалици 444
Предбарителните избори: „гениална идея" на ЦЛС 450
Агенти на неформалната дипломация 454
3.Медийна вездесъщност: българските spin doctors 467
Шамани на демокрацията 470
Експерти и лидери на общестбеното мнение 474
Ангажирани интелектуалци 479
Износители на локално знание 485
Кой публичен дискурс оспорба ролята на експертите? 487

Глава 7
Пазарът на проектите
1. Стратегиите за финансово
оцеляване: въпрос на идентичност 494
Идеята за най-добрия модел 495
„Истинските" и „фалшибите" актьори на гражданското
общестбо 496
Професионализъм срещу идеология 497
Гъбкабост/Бюрокрация 497
Американският модел/Ебропейският модел 498
Незабисимост/Забисимост 50'
Конкуренция и сътрудничестбо 503
Know-how: търгобски фонд на think tanks 508
Уникално и бнесено ноу-хау 509
От практическото към теоретичното ноу-хау 5' '
Износ на ноу-хау 5' '
2. USAID: логиката на американската помощ
за българското гражданско общество (1989-2008) 51 5
Приоритети б разбитие, '990-2008 5'7
Парадоксът на устойчибото разбитие 5'9
Насърчабане на ownership на проектите: стратегия за
изтегляне на финансирането 52'
Заключение 527

Глава 8
Логиката на мрежите
1.Идеята за мрежата в социалните науки 529
2.Интернационалът на експертите 534
От Студената бойна до минималния либерален консенсус .534 Професионални кариери:
от Сбетобната банка до Ебропейския съюз 538
3.Дискурсът за мрежата 540
Култът на неформалното 540
„Born to network" (Родени да комуникират б мрежа) 543
Глобалната мрежа за разбитие (GDN)
и идеологията на мрежите 545
Понятието социален капитал б проектите на ЦЛС 548
4.ЦЛС и ЦЕУ: как работят мрежите 553
Достъп до мрежите: пътят на Ибан Кръстеб 553
Централноебропейският униберситет - ядро на мрежите
на институтите за академични изследбания 560
Ибан Кръстеб и стратегическите проекти на ЦЕУ 560
ЦЕУ и трансформацията на социалните науки 562
Националната мрежа на ЦЛС:
отражение на мрежите на ЦЕУ 572
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 577
БИБЛИОГРАФИЯ 594

ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

От ИНДИАНА ДЖОУНС
ДО ГРАЖДАНИНА-АНТРОПОЛС


ПРЕДГОВОР НА МАРК АБЕАЕС
Широката публика все още възприема антрополога като един вид Индиана Джоунс, който изследва и разкрива тайните на да¬лечни и екзотични общества. Привързаността ни към фигурата на изследователя на „другостта" сякаш поддържа надеждата ни за съ¬ществуването на едно „другаде" както във времето и пространство¬то, така и в политически смисъл.
Но след падането на Берлинската стена светът определено на¬влезе в ерата на глобализацията: радикална трансформация на ико¬номическо, политическо и човешко (антропологично) ниво, която предизвиква скоростна еволюция на традиционните методи в со¬циалните науки.
Книгата на Достена Лаверн е пряко свидетелство за тран¬сформацията на съвременната антропология, която безвъзврат¬но се прощава с идеята за противопоставяне между „тук" и „там", „себе си" и „другия", и се заема да наблюдава и анализира взаимос-вързаността между локални и глобални, национални и интернаци¬онални феномени, между микро- и макронива на упражняването на властта.
Описвайки зараждането и функциите на експертните инсти¬тути и мрежи за демокрация в България - така наречените think tanks, - Лаверн успява не само да опише по твърде оригинален и критичен начин българския преход, но засяга и трансформацията на принципите на политическото поле в европейски и междунаро¬ден план.
Тази книга е плод на изследване, с което авторката се занимава от 2000 г. насам като докторант в лабораторията по политическа антропология (LAIOS) на Училището за академични изследвания по социални науки в Париж (EHESS). През септември 2008 г. беше защитена като докторска дисертация, високо оценена от журито, в което наред със социолози и антрополози участваха и политолози. От 1995 г. лабораторията, на която бях директор до миналата годи¬на, асоциира учени, които индивидуално и колективно изследват терена на съвременните институции и феномените на глобализа¬цията. Като участник в проекта „Обсерватория на европейската интеграция", започнал през 1999 г., Лаверн прогресивно насочва и концентрира вниманието си върху ролята в българския преход на неправителствените институти за изследване и промоция на де¬мокрацията - think tanks. По времето, когато авторката на книгата започна теренните си проучвания, терминът think tanks бе твърде малко познат във Франция. Става дума за форма на експертиза и лобиране, която за пръв път се появява в Съединените щати в края на XIX - началото на XX в., откъдето тя постепенно бива изнасяна в целия свят, най-вече по време и след неоконсервативната рево¬люция през осемдесетте. От този момент тези нови актьори на по¬литическото поле широко присъстват и във френското публично пространство. Именно това още повече изостри любопитството ми към тази книга, която, тръгвайки от един разположен на Изток пример, ни позволява да се запознаем отблизо с един изключително актуален и набиращ все повече сила европейски и международен феномен. Впрочем констатирам също така, че авторката ни пре¬доставя интересната възможност да отчетем общите черти, които характеризират трансформацията на посткомунистическите инте¬лектуални елити в България, и тази на постмарскистките елити в Западна Европа.
Става дума наистина за едно от първите антропологични про¬учвания, които се занимават със специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мре¬жи за износ на демокрация. Развиващи се на границата между по¬литическото, икономическото и академичното поле, think tanks допринасят за размиването на тези граници и поставят въпроса за кризата на представителния модел на демокрация. Макар и пи¬онер в своята област, Достена Лаверн споделя критичния подход на редица изследвания в областта на политическата антропология, които анализират ролята на неправителствените организации и на гражданското общество през последните двайсет години в Източ¬на Европа и на Балканите (Petric, Hann et Dunn, Wedel, Sampson, Verdery и т.н.). И както антропологът Борис Петрич разкрива, множенето на неправителствени организации в Киргизстан не е синоним на автономизация и растяща обществена независимост, а говори за въвеждане на един „глобален протекторат", така и тази книга води до извода, че българските think tanks не работят, както те твърдят, в полза на укрепването на демократичните институции. Напротив, по всичко личи, че те по-скоро участват в присаждане¬то на нови форми на управление извън рамките на демократичната представителност и избори, в пространството на една „сива зона", която смесва частни и обществени, национални и международни интереси. Така авторката описва един амбивалентен процес, който превръща зависимото от чуждестранно финансиране гражданско общество в инструмент на един самопровъзгласил се елит, а не в реална обществена сила, защитаваща граждански интереси.
Но да се заемеш с критическия анализ на средата на експерти¬те, които претендират, че единствено те притежават ключовете за разбиране на собственият им хабитус, те обрича на огромен риск. Авторката се справя блестящо с това предизвикателство както по¬средством едно особено фино, почти литературно описание на средата, така и чрез анализ, който непрекъснато поддържа концеп¬туална дистанция спрямо езика, практикуван от експертите. Така книгата успява да развие една неинституционална мисъл в анализа на изследваните институции. Именно там се крие огромната кри¬тическа ефикасност на текста, който, без да се произнася в името на някаква определена политическа кауза, хвърля непрестанно ръ¬кавица на политически коректното.
Дефинитивно изгубил терена на екзотиката, оттук насетне ан¬тропологът неминуемо е въвлечен в дебата за ефектите и залозите на глобализацията. Идеалът на „дистанцирания поглед" бива замес¬тен от този на „антрополога с гражданска позиция" според израза, използван от американския изследовател Жорж Маркус. Участник в публичното пространство, което антропологът споделя със своите обекти на изследване, той трябва да поеме отговорност за критическата си позиция, която не е само с научна, но и с гражданска, и с политическа значимост. Именно затова се надявам, че тази книга ще предизвика многобройни и съществени реакции, както и ще успее да трансформира и продължи дебата, в който авторката вече се е ангажирала.

Марк Абелес е водеща фигура в съвременната френска антропология. Кариерата му в областта на политическата антропология започва през седемдесетте години на XX в. под непосредственото научно ръководство на Клод Леви-Строс. Автор на книги като: „Антропология на държавата" (1990), „Всекидневието в европейския парламент" (1992), „Един етнолог в парламента" (2000), „Антропология на глобализацията" (2006). Професор в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Директор на Международен институт по съвременна антропология в Париж.
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Йордан Янков » Пет Фев 25, 2011 11:07 am

Идеалът на „дистанцирания поглед" бива замес¬тен от този на „антрополога с гражданска позиция" според израза, използван от американския изследовател Жорж Маркус. Участник в публичното пространство, което антропологът споделя със своите обекти на изследване, той трябва да поеме отговорност за критическата си позиция, която не е само с научна, но и с гражданска, и с политическа значимост


Айдееее, още един идеолог ще ни обяснява как трябва да живеем. Ето едно класово ориентирано ръководство за разпознаване кой е вашия враг: http://news.gs-research.org/2008/08/13/класовата-борба-в-началото-на-21-век/

:)
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Пон Мар 07, 2011 1:27 am

Ето тук малко нещо по въпроса КОЙ и КАК иска да ни учи да живеем. (от същата книга)

Елит/Народ

Недостатъчността на демократичната култура на българския народ е причината, поради която според българските think tanks преходът е процес, който трябва да бъде ръководен и насочван от елита. Идеята на проекта „България в XXI в." е тъкмо мобилизирането на „българския елит" срещу популистките и антидемократич¬ните прояви на обществото1.
Идеята за разделянето на обществото на елит и народ е пред¬ставена като идея на самия народ: „Българите си представят обще¬ството, структурирано по нов и много прост начин: елит и народ. Тъй като разбрахме какво се случва с народа (пасивност, липса на ориентация и на ясни мотивации, отказ от ангажиране и от поема¬не на отговорност), тук решихме да съберем част от елита около тази кръгла маса и да видим какво го прави елит"2.
На въпроса кой определя елита като такъв авторите на текста отговарят, че „хората, които са събрани тук, са личности, които сами решават какво да правят, което в българските условия ги де¬финира като елит".
Експертите от кръглата маса се идентифицират едновременно като част от елита - който поставя например въпроса: „Трябва ли да превъзпитаме хората или да ги оставим такива, каквито са?"3 - и като критични съдници на дефицита на елити, които не успяват да си извлекат поука от собствения си опит.4
Като част от това „столично малцинство", разположено на вър¬ха на обществото насред „провинциалното море"5, експертите на think tanks правят изследователски проекти, за да идентифицират „какво клокочи отдолу"6.

1 Е. Дайнов (изд.), България 21 век:стр. 117.
2 Конгресът „Има ли някаква специфична роля и отговорност днешният елит?", Севлиево, юли 2002. - В: Е. Дайнов (изд.), България 21 век:стр. 108.
3 Пак там, стр. 118 (Е. Дайнов).
4 Пак там, стр. 115 (Младенов, Европейски институт); стр. 111 (Заимов, директор на БНБ).
5 Това разделение Столица/Провинция е произлязло още през 1990 г. според Е. Дайнов.
6 Е. Дайнов (изд.), България 21 век:стр. 26.
7 Намеса на Б. Богданов на конгреса по проекта България 21 век, Панагюрище, 27-28 февруари 2002, описана в: Е. Дайнов (изд.), България 21 век: накъде

Това разстояние, това различие понякога ги отделя напълно от българите: „Вотът в България е жест без съдържание... Затова нещата, които са важни за нас, не са важни за българина..."7; „Не се чувствам нито българин, нито балканец, нямам нищо общо с това комунистическо село..."1.
Как този малцинствен елит възнамерява да води проекта за модернизацията на страната? Замислените начини са различни, но винаги става дума за интервенция отгоре надолу.
По време на кръглата маса, на която през 2002 г. коментира¬ха хипотезите на проекта България в XXI в., директорът на ИРМИ защитава тезата, че просвещаването (идеалът за образоване, който характеризира епохата на Просвещението) трябва да бъде заместе¬но с насочване на обществото.
Това конкретизиране на мисията на експертите и на елитите според него се изразява в една цел, която надминава културния дис¬курс и навлиза в сферата на политическото инженерство: „Нашата мисия не е само културна, целта й е да реконструира социалната реалност чрез внос на институции отвън"2.
Кръглата маса, която през юли 2002 г. закрива проекта Дневен ред на отвореното общество, също стига до заключението, че Бъл¬гария още не е достатъчно зряла, за да се самоуправлява:
отиваме, София, 2002, ЦСП, стр. 44.
1 Интервю с Г. Стоев, експерт в ИПИ.
2 Пак там, стр. 46.
3 К. Вълчев, автор от Дарикрадио, цит.съч., стр. 153.

Местата, където нещата вървят добре в България са тези, къ¬дето има чужденци: Шел, ОМВ, Солвей, Видима идеал и т.н. Там, където българинът работи директно с чужденци, той е много добър изпълнител, но ако го оставиш да се оправя сам, нищо не върви. Задача на елита в този случай е да промени Конституцията: да премахне забраните за закупуване на земя от чужди граждани, да предприеме смели реформи в икономическата област, за да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции, и т.н. Имаме нужда от решения на високо равнище, които да наложат мерки за привличане на чужденците3.
Тъй като на България й липсва вътрешен импулс за модернизиране1, тя има нужда от централизирана власт, за да приеме важните решения, и едва на следващия етап страната ще може да се ориен¬тира към премахването на държавния суверенитет2 - твърдят екс¬пертите.
Приликата на тези твърдения с ленинските идеи за диктатура на пролетариата е очевидна. Тя вписва теорията за прехода в струк¬турния континуитет на марксистката теория за преминаване от един към друг стадий на историческо развитие, при което вторият вече е налице като конкретна динамика на този преход, а също и осъществява разрушаването на държавата3.
Експертите на think tanks се представят като „съветници на принца" и тяхната легитимност се подхранва от идентификацията им с чуждестранни модели и институции.
В този контекст европейската интеграция и влизането в НАТО са възприемани от участниците в тази „кръгла маса" не като импулс за децентрализиране и премахване на държавната власт, а напро¬тив, като „структуриращ скандал", който създава и формира елити, способни да водят страните „по добрия път"4.
Съзнаващи, че всеки опит за насилствена модернизация предизвиква съпротива и маргинализира част от населението, която се оказва неприспособима, те си задават въпроса: „Какво да направим с хората, които не подхождат на отвореното общество?" (В. Гарнизов). Директорът на НБУ и бивш председател на фондация „Отво¬рено общество" Б. Богданов отговаря:
1Е. Дайнов (изд.), България 21 век: стр. 153.
2К. Вълчев, цит.съч., стр. 153.
3N. Guilhot, La science politique...
4Е. Дайнов, България 21 век: ... , стр. 150.

Ще ги оставим настрана и така малко по малко те ще пукнат и ще останат отвън. Какво правя, когато трябва да постигна някакъв резултат? Давам работата на хора, които знам, че ра¬ботят много, и не обръщам внимание на другите. Ето така се свършва работата. Малко по малко манталитетът ще се про¬мени, работата ще се приема с радост. Хората, които изпит¬ват удоволствие от работата, ще стават все повече и повече.
През 2003-2004 г. оптимизмът на експертите относно способ¬ността на българите да се променят намалява. Докладът Оптимис¬тична теория за песимизма на прехода, изработен през 2003 г. от екипи на ЦЛС, заключава, че бюджетните инжекции и мантрите за positive thinking не променят песимизма на българите, които се идентифицират като „губещите на прехода".
След повече от петнадесет години преход, наложен отгоре, българското общество продължава да бъде считано за неспособно да избере само пътя на модерността и на демокрацията. „Цивилизационният избор" остава все така желан или налаган от експертите на think tanks, чиято позиция на идеологическа (а и финансова, бла¬годарение на донорите) незаинтересованост по отношение на на¬ционалната среда, им дава статут на интелектуален и политически суперелит. Тази външна, незаинтересована позиция обаче същест¬вува паралелно с образа им на революционери и просветени пред¬ставители на българското гражданско общество. Благодарение на тях пропитите от архаичната селска култура хора се превръщат в автономни граждани, способни да избират институциите, които ги управляват. Така експертите стават и защитници на местното по¬знание (local knowledge), позволяващи адаптирането на парадиг¬мата на прехода към специфичния национален контекст.

Таблица 1 по-долу резюмира двойките опозиции, които разгле¬дахме дотук. Следва Таблица 2, която открих в една статия на Пиер Бурдийо и Лоик Вакан: „Новата планетарна вулгата", „Льо Монд Дипломатик", май 2000 г. Приликата между двете таблици показва до каква степен дискурсите на българските think tanks са част от една реторика на експертите в международен план.
Като всички митологии от епохата на науката, новият планетарен жаргон се опира на поредица от противопоставяния и тъждества, които се поддържат и отговарят едно на друго, за да опишат съвременните трансформации на напредналите общества: освобождаване на държавата от отговорност в ико¬номически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахва¬нето на рамката на пазара на труда, намаляване на социално¬то осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност"1:


Таблица 1.

Бъдеще Минало
Капитализъм Комунизъм
Пазарна демокрация Тоталитаризъм
СДС БСП
Запад Изток
Съединени щати, Европа, Просвеще- Балкани, Русия, Сърбия, Православие
ние
Нова Европа Стара Европа (Иракска криза)
Отворено общество, модерност Затворено общество, предмодерно общество
Модерно общество Традиционно общество
Граждани Поданици на националистическата власт
Парадигма на демократичното и либе- Националният модел
ралното общество
Политика/Управляемост История/Държава
Търсене на решенията в публичното Частни инструменти за оцеляване
пространство
Експерти на think tanks Интелектуалци националисти
Граждани Селяни
Столица Провинция
Елит Народ
Горе Долу



Текст и таблица: P. Bourdieu и Loic Wacquant: „La nouvelle vulgate planetaire". In: Le Monde diplomatique, mai 2000.
Таблица 2 .

Пазар Държава
Свобода Принуда
Отворен Затворен
Гъвкав Негъвкав
Динамичен, движещ се Неподвижен, застинал
Бъдеще, новост Минало, преодоляно
Растеж Неподвижност
Индивид, индивидуализъм Група, колективизъм
Различие, автентичност Униформеност, изкуственост
Демократичен Автократичен („тоталитарен")

Таблиците се "скапаха", ама се разбира за какво става въпрос.
Следва Приказката за демократичния преход и "въстаниците" от 1997 :wtf:
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Генерала » Вто Мар 08, 2011 2:47 am

ПРИКАЗКАТА ЗА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД


Новият СОЦИАЛЕН ДОГОВОР
Книгата на директора на ЦСП Евгений Дайнов „Политическият дебат и преходът в България" (София, 2000, ФБНК), перфектно илюстрира привидното противоречие в дискурса за прехода на експертите на think tanks. На една и съща страница срещаме пасажи, които защитават идеята, че преходът е процес, започнат и подтикван от външни фактори, на които think tanks стават апологети и привилегировани интерпретатори, и други, които представят българския преход като процес, започнат от български граждани, отговорни и еманципирани личности, подкрепени и представени от think tanks в качеството им на лидери на гражданското общество. Дори образът на селянина става предмет на една съвсем различна историческа интерпретация, която преобръща опозицията Запад/ Изток в негова полза.
„Дебат" и „консенсус" са сред ключовите думи от приказката за „демократичния преход" и „нежната революция". По време на разговорите ми с лидерите и експертите на think tanks те си служат с тях, когато описват функционирането на собствените си организации, или пък говорят за ролята на гражданското общество в публичното и на политическото пространство. Първите дискусии между експерти, организирани от ЦИД през 1990-1993 г., са описани като „непрекъснат дебат", „свободни форуми, на които се измисляше идеята за демокрацията". Националната кръгла маса през 1990 г. - която събира представители на различни движения и политически партия и започва прехода според модела на „нежните революции" в другите страни от Централна и Източна Европа - е сравнена от Евгений Дайнов с атинската агора.
Често съм чувала от интервюираните от мен да се говори за прехода като за „събуждането на една друга България", като за „второ възраждане на българското общество" (което след това породи българската нация през XIX в.). Неговият успех е в това, че е успял да пробуди „демократичния рефлекс на българските граждани" и според Евгений Дайнов инициира нов обществен договор и нов демократичен консенсус:
Само година по-късно обаче същият автор поставя началото на проекта „България в XXI в.", който обявява провала на прехода, причинен от незрелостта на българското общество.
„ВЪСТАНИЦИТЕ" ОТ 1997 г.
Нацията, която се осъзнава, въстава и изтръгва от социалистите нов социален договор. Тя подписва нов договор за реформи и прогрес... Ние разказваме тази история днес благодарение на щедрата помощ на „Джърман Маршал Фонд".
Евгений Дайнов1

Броят „The rebirth of Bulgaria, 1996-1997" (Възраждането на Бъл¬гария) на българското списание на английски език „Insider", чиято редакция е съставена в голямата си част от членове на ЦСП, резюмира доминиращия и официален дискурс на think tanks за това, което те наричат „възраждането на българската демокрация". Става дума за протестните митинги на студенти и граждани от столицата през януари 1997 г., които довеждат до организирането на предсрочни парламентарни избори2. Сюжетът за нежната революция от 1990 г. и за демократичния консенсус се замества от разказа за кон¬фронтацията между гражданското общество и държавата.
1 Е. Дайнов, „Editorial". - In: „Insider" (The Rebirth of Bulgaria, Special Issue), Sofia, 1998, р. 1.
2 Министър-председателят Жан Виденов подава оставка през декември 1996 г. и социалистическото мнозинство трябва да даде мандат на ново правителство. Избраният за президент Желев отказва мандата и предизвиква парламентарна криза, продължила до края на февруари 1997 г. Курсът на долара се покачва до много високи стойности. Това предизвиква обществено напрежение, което, от своя страна, се превръща в открита конфронтация между манифестиращите и силите на реда вечерта на 10 януари 1997 г. В края на месец февруари 1997 г. временното правителство се наема да организира парламентарните избори през есента на 1997 г. Властта взема ОДС, които имат мнозинство и формират правителство начело с Иван Костов.
Това специално издание на списанието започва с едно изречение, което съзнателно повтаря началото на народните приказки: „Имало едно време един период на страх... и на инфантилно доверие във всемогъщата държава, която ще възстанови реда, ще замени свободата с няколко залъка безплатен хляб...".
След това списанието описва събитията през погледа на свидетелства, които подчертават драматичния интензитет на конфронтацията. Кореспонденти на чуждестранни вестници сравняват протестите в София с „гражданските протести" в Белград срещу Милошевич и аплодират „истинската българска демократична ре¬волюция", която не се е случила през 1989, а през 1997 г. Консулът на Испания в София говори за исторически събития, сравними с антифранкистката революция в Испания. Всички поздравяват раждането на гражданско общество, което най-накрая е способно да упражнява същински контрол върху държавата. Експертът на ЦЛС Деян Кюранов подчертава на страниците на същото това сп. „Insider" (р. 49) ключовата роля на НПО:
Началото на 1997 г. показа две неща. На първо място факта, че надигането от януари 1997 г. беше по същество граждански протест. То не се превърна в неразумно насилие, а беше мислено изцяло като начин за постигането на нов обществен договор. То беше започнато и водено от граждански организации и комитети и успя да постигне своите цели. Втори важен аспект: докато страната потъваше в отчайваща бедност със сриване на лева и на икономиката, се надигна голяма вълна благотворителност, която също беше организирана и ръководена от НПО. Тези два факта доказват, че гражданското общество се е намесило и си отмъщава.
Общественият договор, изтръгнат чрез гражданско неподчи¬нение и смела конфронтация със социалистическата държава, са често срещани сюжети в дискурса на либералните think tanks.
1 Вж. Е. Gellner, Conditions of Liberty: Sivil Society and Its Rivals, London, 1994, Hamish Hamilton.
Антидържавният дискурс е определящ за философията на гражданското общество, разбрано като сбор от неправителствени организации, които са достатъчно силни, за да се противопоставят на държавата и да я контролират.1 В България, както и в други бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа, този дискурс е подправен също с идеологията на постмарксистките интелектуалци неконформисти от седемдесетте и осемдесетте години, които определят своята мисия в гражданското общество като защитници на универсалните права на индивидите срещу авторитарната държава и превръщат тази идеология в инструмент за защита на собствените си групови интереси1. След 1998 г. идеята за гражданското общество се превръща в идеология на radical social utopianism (Берник, цит.съч.), който произвежда митове за демокрацията. Техният основен сюжет е политическата мобилизация на неправителствените организации и на либералните интелектуалци срещу държавата и институциите2. Напускайки чисто интелектуалната сфера, която губи влиянието си с икономическите промени в обществото, тя се превръща в доминираща идеология на демо¬кратичната намеса и на НПО. По този начин идеологията за civil control върху държавата застава в центъра на митът за демократичния преход, където неподчинението, протестът и конфликтът са разбирани като път за налагането на нов обществен ред.
Като идеолози и организатори на гражданското общество в България, през 1995-1997 г. think tanks придобиват легитимността на лидери на една опозиция, която вече не се състои в алтернатива между политическите партии, а в една друга алтернатива - тази между гражданското общество и държавата. Така те се стремят да постигнат легитимност на представители и на трибуни на народа срещу неговия потисник:
1 I. Bernik, „From imagined to actually existing democracy", р. 108. - In: A. Bozoki, Intellectuals... , р. 101-119.
2 A. Korosenyi, „Intellectuals and Democracy: The political Thinking of Intellectuals", р. 237. - In: A. Bozoki, Intellectuals..., р. 227-245.
През 1995-1996 г. бяхме единствената демократична опозиция в България. Гласът на СДС беше толкова заглъхнал, че вече не се чуваше... Партията се опитваше да се възроди от дълбока криза. Ние трябваше да се противопоставим на опитите на бившите комунисти да се върнат към една тоталитарна държава. Посредством медиите, организирайки и насърчавайки други НПО в София и в провинцията, ние подготвихме терена за събити¬ята от 1997 г. Чисто и просто успяхме да вдъхнем доверие на част от обществото в способността му да се противопостави на властта. Затова правителството на Виденов се опита да ни задуши под шапката на Федерацията на българските фонда¬ции... Но ние успяхме да образуваме ядро в управителния съвет. Постигнахме мнозинство - аз, Евгений Дайнов, Иван Кръстев също влезна, Здравко Попов, Георги Прохаски. Наистина се опи¬таха да упражняват натиск върху нас. фондация „Отворено об¬щество" беше обвинена, че ръководи политическа опозиция срещу правителството, само защото хранеше почти всички български НПО по това време... 1
Според Е. Дайнов обвинението за инструментализиране на дейностите на think tanks и на НПО от външни сили е „напълно нелегитимно", защото те са се ползвали от „истинска подкрепа", от „популярност както никога"2. В своята книга Политическият дебат и българският преход той пише:
Българското общество отказва да вярва на социалистическата кампания. Сондажите от края на 1995 г. потвърждават популярността на основните НПО (think tanks) в страната и одобрението на мнозинството граждани за тяхната дейност3.
На Въпроса как лидерите на think tanks участват в това, което той нарича „януарското въстание", Е. Дайнов отговаря с описването на медийната кампания от края на 1996 г., в която анализаторите нала¬гат темата за необходимостта от нов обществен договор:
1 Интервю с В. Русанов, АКСЕС.
2 Интервю с Е. Дайнов, ЦСП.
3 Пак там.
4 В-к „Труд", 13 януари 1997.
Експертите на think tanks радикализират интерпретацията на събитията като настояват върху насилствения характер на сблъсъците. Във вестник „Континент" от 13 януари 1997 г. Иван Кръстев предупреждава, че всеки опит за продължаване дейността на социалистическото правителство би довело до „полицейски социализъм". В коментарите си на събитията от 10-11 януари Е. Дайнов4 и
В. Гарнизов1 налагат идеята за „кървава баня" и за въоръжено насилие срещу гражданите. Така анализаторите от средите на либералните think tanks се налагат като лидери на дискурса за „народното въстание" и това най-добре е описано в книгата на Е. Дайнов.

Но ролята на експертите не се описва просто като интелектуална и аналитична. Те често са сравнявани с лидери на революцията:
От време на време се превръщаме в революционери, само когато трябва; направихме го в България през 1996 г., през 1997 г. подпомогнахме опозицията срещу Милошевич в Сърбия. Сега пък отивам в Украйна. Ние сме експерти, интелектуалци тогава, когато трябва, но познаваме също и революционната тръпка...2
Темата за революцията установява паралел между събитията от януари и февруари 1997 г. и историята на възраждането на българската нация и легитимира ролята на лидерите на гражданското общество, което в случая се идентифицира с нацията. Разказвайки с подробности епопеята от 1997 г., Е. Дайнов настоява върху масовия характер на революционните действия, водени от тези, които той описва като въстаници, по модела на героите от Априлското въстание срещу турците през 1876 г.
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот akonitin » Вто Мар 08, 2011 3:09 am

Наистина много интересно, особено споменатите "експерти" и "елити". Изобщо май лека-полека навсякъде започват да разбират, че либертарианската идеология си остава една евтина антинаучна пропагнада, отделена от действителността.
Иначе беше много забавно това как се самодефинира нашия "елит", всъщност всеки елит би трябвало да се определя чрез някакъв обществен проект, уви, за нашите умници е достатъчно да са "личности, които сами решават какво да правят"... :) Жалко, но те и резултатите са им такива.
akonitin
 
Мнения: 280
Регистриран на: Чет Май 20, 2010 9:45 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Йордан Янков » Вто Мар 08, 2011 9:36 am

akonitin написа:Наистина много интересно, особено споменатите "експерти" и "елити". Изобщо май лека-полека навсякъде започват да разбират, че либертарианската идеология си остава една евтина антинаучна пропагнада, отделена от действителността.
Иначе беше много забавно това как се самодефинира нашия "елит", всъщност всеки елит би трябвало да се определя чрез някакъв обществен проект, уви, за нашите умници е достатъчно да са "личности, които сами решават какво да правят"... :) Жалко, но те и резултатите са им такива.


По принцип тези от цитираните тинк танковете никога не са били либертарианци, не са и сега. Освен това, нещо което е нелепо в едни обстоятелства може да е съвсем "научно" в други. Да, вярно е, че либертарианството е една романтична носталгия по ранния капитализъм, когато самия капитализъм имаше личностен характер и не разбира смисъла на капитализма, който го замести, но както знаем историята се върти по спирала и поради това социалният капитализъм днес отново се нуждае най-вече от личности, а не от анонимни институции. Затова и днес либертарианството има някакъв отзвук, макар и само сред експерти, а не сред предприемачи - прекалено много от тях са са станали силно зависими от държавата и се държат като наркомани на които са им спрели дрогата.

Иначе "личности, които сами решават какво да правят" е простичко, но вярно определение на това що е субект. А елитът винаги са онези, които са субекти на обществените процеси. За разлика от огромното болшинство у нас, което волно или неволно се възприема като обект на разни субекти - било то елити, партии, държава или други държави.

Колкото до писанието дето го цитира Генерала- то е достатъчно посредствено като мисловна конструкция за да не може да осмисли противоречивостта на реалността. Както писах вече - поредния идеолог, който иска да ни наложи собствената си визия, отричайки противоречивата природа на историята.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот akonitin » Сря Мар 09, 2011 3:48 am

На този етап държавата не може да бъде заместена, затова и либертарианството си остава една наивна утопия. Антинаучно е защото постулираните възгледи се основават повече на желанията на авторите им отколкото на познаване на някакви закономерности в обществените процеси, например приема се, че колкото по малко се меси Държавата толкова по свободни и проспериращи са гражданите й, всъщност между етзи неща няма никаква връзка, обикновенно за да функционира една държава/икономика нормално държавните разходи трябва да са средно около 50% от БВП.
До колкото си спомням Дайнов прокламира либерариански възгледи в контекста на модернизирането на обществото ни.
Не смятам, че определението е вярно, най малкото всяка личност сама решава какво да прави и дали това определение ще се прилага към елит или към бай Пенчо, който е решил да заживее като отшелник в някоя пещера винаги ще е валидно... все едно да кажеш, че човека е същество, ходещо на два крака, вярно е, но е вярно и за коккошката, щрауса и т.н., това не може да е определение.
Елити са онези членове на обществото, които осъзнават, че посигането на някаква цел изисква колективни усилия на много хора и могат да ясно да формулират цели, които биха били приети от голяма част от обществото. Така става ясно, че в България няма елит, защото няма никакъв обществен проект. Проектите на елитите консолидират и повишават капцитета за колективни действия на самото общество, по този начин повишават социалния капитал (доверието между членовете), а като следствие от повишаването на социалния капитал биха могли да дойдат и обществения просперитет и икономиеския възход (самите те не могат да бъдат проекти).

exPesho написа:По принцип тези от цитираните тинк танковете никога не са били либертарианци, не са и сега. Освен това, нещо което е нелепо в едни обстоятелства може да е съвсем "научно" в други. Да, вярно е, че либертарианството е една романтична носталгия по ранния капитализъм, когато самия капитализъм имаше личностен характер и не разбира смисъла на капитализма, който го замести, но както знаем историята се върти по спирала и поради това социалният капитализъм днес отново се нуждае най-вече от личности, а не от анонимни институции. Затова и днес либертарианството има някакъв отзвук, макар и само сред експерти, а не сред предприемачи - прекалено много от тях са са станали силно зависими от държавата и се държат като наркомани на които са им спрели дрогата.

Иначе "личности, които сами решават какво да правят" е простичко, но вярно определение на това що е субект. А елитът винаги са онези, които са субекти на обществените процеси. За разлика от огромното болшинство у нас, което волно или неволно се възприема като обект на разни субекти - било то елити, партии, държава или други държави.

Колкото до писанието дето го цитира Генерала- то е достатъчно посредствено като мисловна конструкция за да не може да осмисли противоречивостта на реалността. Както писах вече - поредния идеолог, който иска да ни наложи собствената си визия, отричайки противоречивата природа на историята.
akonitin
 
Мнения: 280
Регистриран на: Чет Май 20, 2010 9:45 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот Йордан Янков » Сря Мар 09, 2011 9:50 am

В какво държавата не може да бъде заместена и откъде знаем, че не може да бъде заместена? В много отношения всяка система се стреми да запази себе си, дори когато вече не функционира оптимално. Така че много от нещата, които ни изглеждат незаменими в държавата съвсем спокойно може да ги няма и за тях да се грижи т.нар гражданско общество (не онова на НГО-тата). По принцип либертарианците никога не са агитирали за премахване на държавата, а до свеждане на нейните функции само до администриране и управляване на територии. В момента се смята, че ако 40% от БВП минава през държавния бюджет то не можем да говорим за свободен пазар, а ако мине над 50% си е направо от държава от сталинистки тип.

Ако бай Пенчо сам реши че трябва да живее в гората, а не го принудят или манипулират да живее там, то той също е част от елита на едно характерно общество и неговото действия също представлява част от някакъв обществен проект. Затова Иван Рилски например е бил част от елита на своето време, макар да не е видял хора сума ти време, както и монасите в манастирите винаги са били възприемани като елитна част от обществото в което религията е била съществен регулатор. От друга страна по-голямата част от хората не влизат в елита тъкмо защото при тях самостоятелните обществени действия отсъстват - те винаги правят това, което други, някои от елита, им кажат да правят. Общественият проект може да има много форми и почти никога не се декларира експлицитно, дори не се осъзнава от въпросния елит, а на всичкото отгоре има противоречиви схващания сред въпросния елит как трябва да се развива страната. Особено това е валидно в преходни периоди и при нас то е направо очевадно. От една страна има тежнения за запазване на силната роля на държавата, която да се намесва в реалния живот на хората, а от друга страна има и желание тази роля да бъде намалена до минимум, защото държавата е неефективна в много от сферите където се е намесила по исторически сложили се обстоятелства. Експертите от тинк танковете формулират както могат тази втора визия и тя може да бъде всякаква - недомислена, незряла, ненаучна, но е визия, която принадлежи на социално активни хора, които без съмнение са част от този елит. Защо трябва да влагаме непременно положителна оценка в понятието "елит"? Свят шарен, елити всякакви.

Всъщност това писание е също толкова незряло и ненаучно тъкмо защото се опитва да прави морална и политическа оценка на исторически процеси, тоест да прави идеология и това се декларира от автора съвсем ясно и недвусмислено. Затова и патосът му срещу тези, които осъзнават себе си като "десен" елит, само защото не му харесват какво говорят не може в никакъв случай да бъде определено като наука и съответно неговата стойност като средство за обективни социални прогнози или действия, такива които биха били най-адекватни на самото общество, е нулева. Това обаче не го изключва от елита. Просто е израз на "левите" визии и тежнения сред този елит.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Колонка на недобития комуноид :)

Мнениеот akonitin » Сря Мар 09, 2011 1:13 pm

От Сомалия знаем, че засега държавата не може да бъде заместена, там където държавата отслабва функциите й се изземват от други групи. Изобщо, понеже е валиден принципа за асабията*, според който групи с ниска асабия биват измествани или асимилирани от групи с по висока асабия, то в такава среда всяко отслабване на държавата би означавало нейното заместване с друга държава.
--------------------------
*асабия - капацитет за организирано колективно действие (колективна солидарност), Ибн Калдун, някъде през 14-ти век.

Либератрианството също е идеология и то базирана на определени допускания. Да, Държавата ще продължи да отслабва, но този процес ще става въпреки човешките намерения и не може да бъде управляван и/или проектиран, иначе биха се получавали катастрофи.

Е, и аз това казвам, описания в статията български "елит" е незрял, идеите му са ненаучни и същевременно повлияни от други елити, т.е. това не може да се нарече елит, защото просто предъвква чужди идеи. Затова и този български "елит" изпитва панически страх от истинските учени, затова той представя учените като "някакви излишни търтеи" и всъщност заема позиция, която неглижира необходимостта от наука въобще. Това не е негативна или позитивна оценка, това са фактите.
Автора на въпросната книга едва ли има претенции за научност, каквито имат описаните от него "елити", просто е описал един процес...


ПП: Никъде по света няма свободен пазар, преди две седмици правителството на САЩ направи една от най големите финансови инжекции, поръчвайки самолети цистерни на Боинг, за няколко милиарда долара. Средните държавни разходи на всяка развита държава са над 50% от БВП, но никой не говори, че Канада, Франция, Гемания и/или САЩ са държави от сталински тип...


exPesho написа:В какво държавата не може да бъде заместена и откъде знаем, че не може да бъде заместена? В много отношения всяка система се стреми да запази себе си, дори когато вече не функционира оптимално. Така че много от нещата, които ни изглеждат незаменими в държавата съвсем спокойно може да ги няма и за тях да се грижи т.нар гражданско общество (не онова на НГО-тата). По принцип либертарианците никога не са агитирали за премахване на държавата, а до свеждане на нейните функции само до администриране и управляване на територии. В момента се смята, че ако 40% от БВП минава през държавния бюджет то не можем да говорим за свободен пазар, а ако мине над 50% си е направо от държава от сталинистки тип.

Ако бай Пенчо сам реши че трябва да живее в гората, а не го принудят или манипулират да живее там, то той също е част от елита на едно характерно общество и неговото действия също представлява част от някакъв обществен проект. Затова Иван Рилски например е бил част от елита на своето време, макар да не е видял хора сума ти време, както и монасите в манастирите винаги са били възприемани като елитна част от обществото в което религията е била съществен регулатор. От друга страна по-голямата част от хората не влизат в елита тъкмо защото при тях самостоятелните обществени действия отсъстват - те винаги правят това, което други, някои от елита, им кажат да правят. Общественият проект може да има много форми и почти никога не се декларира експлицитно, дори не се осъзнава от въпросния елит, а на всичкото отгоре има противоречиви схващания сред въпросния елит как трябва да се развива страната. Особено това е валидно в преходни периоди и при нас то е направо очевадно. От една страна има тежнения за запазване на силната роля на държавата, която да се намесва в реалния живот на хората, а от друга страна има и желание тази роля да бъде намалена до минимум, защото държавата е неефективна в много от сферите където се е намесила по исторически сложили се обстоятелства. Експертите от тинк танковете формулират както могат тази втора визия и тя може да бъде всякаква - недомислена, незряла, ненаучна, но е визия, която принадлежи на социално активни хора, които без съмнение са част от този елит. Защо трябва да влагаме непременно положителна оценка в понятието "елит"? Свят шарен, елити всякакви.

Всъщност това писание е също толкова незряло и ненаучно тъкмо защото се опитва да прави морална и политическа оценка на исторически процеси, тоест да прави идеология и това се декларира от автора съвсем ясно и недвусмислено. Затова и патосът му срещу тези, които осъзнават себе си като "десен" елит, само защото не му харесват какво говорят не може в никакъв случай да бъде определено като наука и съответно неговата стойност като средство за обективни социални прогнози или действия, такива които биха били най-адекватни на самото общество, е нулева. Това обаче не го изключва от елита. Просто е израз на "левите" визии и тежнения сред този елит.
akonitin
 
Мнения: 280
Регистриран на: Чет Май 20, 2010 9:45 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Общи дискусии

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

cron
Общо на линия са 3 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 3 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта