Ивайло, с всичко си се захванал, само не и с простия въпрос:
Беше ли Русия гарант за ненарушимостта на границите на Украйна?Ако можеш, отговори; ако не, мисля, че няма смисъл да издирвам съответните манипулативни текстове и псевдодокументи, камо ли пък да ги опровергавам един по един. Мръсниците пишат по-бързо, отколкото един свестен човек може да ги хване в лъжа.
Шаркане, виж това:
Иван Иванов, член на Национална асоциация „Сигурност” за реферндума в Исландия... Защо политиците са ужасени от идеята за референдуми?
Революция довела до Пряка демокрация В България отново се говори за референдум/и. В тази връзка нека да споменем и датата 23.10.2012 г. Тогава в Исландия е проведен референдум, на който е приета новата Конституция на страната. Някои назоват случилото се революция - напълно мирна, но не по-малко революционна от известните ни в историята. Световните медии не шумят, българските - също. Защо ли? Защото референдумът в Исландия не трябва да бъде пример за другите държави и трябва да си остане прецедент.
Референдумът от 23.10.2012 г. е финалният акорд в борбата на народа на Исландия, започнала през 2008 г. Тогава исландците са неприятно изненадани, че държавата им е банкрутирала (в буквалния смисъл на думата) - в резултат на финансовата криза - след 5 години разцвет, осигурен от „най-ефективната” неолиберална икономика.
През 2003 г. всички банки в Исландия са приватизирани. За привличане на чуждестранни инвеститори, новите собственици налагат практикуването на банкиране „он-лайн”, което при много по-малко разходи дава относително висока доходност. Да, банките в Исландия (вече не исландски) привличат много инвеститори от Великобритания и Холандия и всичко върви неподозирано добре. Икономиката, от гледна точка на неолиберализма, расте и процъфтява. Но има и един скрит за обществото нюанс - колкото повече инвестиции се привличат, толкова по-бързо расте външната задлъжнялост на банките. През 2003 г. външният дълг на Исландия е 200% от БНП, а през 2007 той вече е 900%.
Световната финансова криза от 2008 г. нанася смъртоносен удар за „процъфтяващата” икономика на Исландия. Трите главни банки в страната (Landbanki, Kapthing и Glitnir) пропадат, а местната валута губи 85% от стойността си по отношение на еврото. И в края на годината държавата обявява банкрут.
И тук вече трябва да споменем, че Исландия е демократична държава.
В началото исландците се опират на установената представителна демокрация. Няколко месеца след банковия крах, обаче, излизат на улицата. Протестират срещу банкерите (причина за кризата), протестират и срещу невежите или продажни политици (допуснали развитието на кризата). Протестите и хаосът заставят правителството да подаде оставка.
В резултат на изборите през април 2009 г., на власт идва лява коалиция. Тя, от една страна, осъжда веднага неолибералната икономическа система, но от друга страна, веднага „кляка” пред изискванията на Световната банка и на ЕС - да погаси дълговете на банките в размер на 3.5 милиарда евро. Това означава, че всеки жител на Исландия, в продължение на 15 години, трябва ежемесечно да плаща по 100 евро, за да погаси дълговете на едни частни лица (собствениците на банките) по отношение на други частни лица.
Това се оказва прекалено дори за спокойните исландци и довежда до напълно необичаен ход на събитията. Идеята, че гражданите са длъжни да плащат за грешки на частни финансисти, че цялата страна трябва да бъде обложена с данък, за да бъдат погасени частни дългове, се оказва неприемлива и поражда нова вълна от масови протести. Това принуждава ръководителите на държавата да преминат на страната на болшинството от населението. Президентът отказва да ратифицира приетия от парламента закон, който би направил исландците отговорни за дълговете на банкерите в Исландия и се съгласява да бъде проведен референдум.
Следва характерната за „свободния свят” реакция на „международната общност” - върху Исландия е оказан безпрецедентен натиск. Великобритания и Холандия заплашват със сурови икономически санкции и дори пълна изолация, ако на техните граждани (инвеститори-вложители) не бъдат изплатени задълженията на банките в Исландия. МВФ заплашва да лиши страната от „подкрепата” си.
Исландците, обаче, не се поддават на натиска. Президентът казва: „Говорят ни, че ако не приемем условията на международната общност, ще станем северната Куба. Но ако се съгласим, то бихме станали северните Хаити”.
Референдумът в Исландия е проведен през март 2010 г. Исландците решават да не връщат средствата на чуждестранните кредитори от Великобритания и Холандия (93% гласуват срещу изплащането на дълговете на банките). МВФ незабавно замразява кредитирането.
Но исландците вече не могат да бъдат спрени. С поддръжката на гражданите правителството инициира гражданско и наказателно разследване по отношение на лицата, отговорни за финансовата криза. Виновните бягат от страната.
Но това не е всичко; гражданите на Исландия не спират дотук. Прието е решение за нова Конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и от виртуалните пари. При това исландците пожелават да напишат всички заедно новия си основен закон. И успяват! Проектът е написан от 950 обикновени граждани, избрани през 2010 г. от членовете на Народното събрание на лотариен принцип (през 2007 г. населението на Исландия е 309 605 човека).
За доработката на новата Конституция, народът на Исландия избира (на избори) Конституционен съвет, в който влизат 25 граждани. Последните са обикновени хора - рибари, фермери, лекари, домакини. Избрани са от числото на 522 възрастни, които не принадлежат към никоя от политическите партии и всеки от които е препоръчан от минимум 30 граждани. Никой не се възмущава, че е невъзможно да се прочетат биографиите на 522 човека и техните програми, както и да се оправят с избирателна бюлетина, в която са записани имената на такова огромно число хора.
Продължава работата по текстовете на Конституцията. Конституционният съвет позволява достъп на всички хора до своята работа. Предложенията на гражданите се събират чрез Фейсбук, Туитър и Ю-тюб. От обикновените граждани постъпват 3600 коментари и 370 конкретни предложения по текстовете на Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет новите текстове за обществено обсъждане. След 2-3 седмици преглед на предложенията се публикува окончателен вариант на съответните текстове и се обсъждат още веднъж. Освен това, членовете на Конституционния съвет веднъж седмично публикуват отчет за работата си в интернет, а техните заседания е било възможно да бъдат гледани пак там в пряко предаване.Накрая всичките 25 члена на Съвета гласуват за завършване на работата.
По този начин, в резултат на съвкупността от обективни и субективни фактори, болшинството от исландците се оказват стопани на положението - и в Конституционния съвет, и сред участниците в разработката на Конституцията. И резултатът толкова е надминал очакванията, че повече от месец водещите световни медии мълчат за изхода от всенародния референдум в Исландия на 23.1.2012 г. Проектът на Конституцията е одобрен от над 80% от исландците при изборна активност от 66%.
Е, разбираме ли какво се е случило?
Допускането на болшинството до разработката и приемането на Конституцията довежда не до приватизация[1] (препоръчвана терапия от световните финансови господари и техните национални проводници за преодоляване на бедите в икономиката), а до национализация на ресурсите. На мястото на задкулисните действия идва откритостта. Вместо представителна демокрация са налице елементи на пряка демокрация.
Това е причината за опита за затъмнение на референдума в Исландия, за отношението на световните медии към нещо, което не се е случило. Този пример може да се окаже заразителен и да бъде последван и в други държави. Нали и СМИ, и правителствата, и парламентите представляват интересите на тези, които управляват или дърпат конците. Неизгодно за тях е болшинството да бъде допуснато до управлението.
А и днес решенията, налагани на Исландия, са същите, които се предлагат и прокарват в други държави, като единствено спасение (Гърция, Италия, Испания, Португалия) - приватизация и пак приватизация на държавния сектор, съгласие за вземане на „милостиво” предлаганите заеми за погасяване дългове на пропаднали частни банки с чужди собственици.
За всички, на които настоящата демокрация и истинската такава не са безразлични, исландската сага е повече от добър урок. Организирано болшинство и реално осъществяване на неговите права, пряка демокрация, народно законотворчество и самоуправление. Това не е утопия, а е всичко това, без което истинската демокрация, по принцип, е невъзможна.
Асоциации със ситуацията в България не са здравословни и за управляващите, и за кукловодите.
При подготовката на материала са ползвани данни и факти от сайта
http://ord-ua.com.
Иван Иванов, член на Национална асоциация „Сигурност”
--------------------------------------------------------------------------------
[1] Подходът на на М. Тачър във Великобритания, който се оценява като супер успешен, но остава въпросът: Каква е цената и кой оценява?!
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
Здравейте, това е телефонният секретар на президента на Руската федерация Владимир Путин! За съжаление не мога точно сега да Ви отговоря, извън обсег съм.
