Почина Адриан Лазаровски

[Sephiroth]

Вчера след тежка автомобилна катастрофа е загинал на място познатият на всички ни Адриан.

http://www.monitor.bg/a/view/41151-%D0% ... 0%B5%D0%BD

Загиналият в тежката катастрофа в четвъртък вечер край Шумен е 39-годишният литератор, журналист и преводач от Варна Адриан Лазаровски. БМВ-то, което е управлявал варненецът най-вероятно е тръгнало да изпреварва друг автомобил и се удари челно в идващ отсреща камион "Сканиа" близо до село Радко Димитриево на главния път Шумен - Бургас.

Мир на праха му, знам, че ще липсва много на всички ни.

[Ивайло Иванов]

Огромна и непоправима загуба за всички ни...
Нека почива в мир.

[Goa]

Мир на праха му! Отиде си толкова преждевременно...

[Sephiroth]

Основаха клуб на писателите на хорър

http://novinar.bg/news/osnovaha-klub-na ... 1Nw==.html


Клуб на авторите, творящи в областта на хоръра - разкази и романи на ужасите, бе основан в София началото на новата година. Инициативата е на Бранимир Събев, автор на четири сборника с разкази, който е и председател на сдружението.

Клубът носи името LAZARUS в чест на трагично загиналия в края на миналата година талантлив български писател и преводач на Стивън Кинг и Лъвкрафт – Адриан Лазаровски.

Сред имената на учредителите на клуба личат още тези на Сибин Майналовски (зам.-председател и автор на три сборника с разкази на ужасите), Явор Цанев от Русе (почетен председател, автор на множество сборници и собственик на най-голямото издателство в България, специализиращо се в издаване на т. нар. ъндърграунд литература, и Иван Атанасов от Пловдив (секретар на сдружението, преводач и талантлив писател). В членската маса на клуб LAZARUS са още хора от Стара Загора, Пазарджик, Монтана, Пловдив, Враца и др.

Една от първите инициативи на новосъздаденото сдружение ще бъде издаването на сборник с разкази на патрона на клуба Адриан Лазаровски, като подробности относно това събитие ще бъдат оповестени по-късно през годината.

[Goa]

Добра инициатива, пожелавам успех!

[Mandor]

Това прилича на текст, подготвен за журналисти с IQ около стайната температура…
Особено в частта с поясненията „кой кой е“…

[Sephiroth]

Това прилича на текст, подготвен за журналисти с IQ около стайната температура…
Особено в частта с поясненията „кой кой е“…

Ми не знам, Сибин е изготвял текста, може на него да направиш забележка Иначе, айкю-майкю, новината вече е препечатана в десетина сайта, дали сме/скоро ще дадем на живо няколко интервюта, има я и във вестници.

[Mandor]

А, аз на Сибин вече му изпратих анотацията на следващия сборник „Мечове в…“ Няма да се повтарям, я…

[alexandrit]

■ ИЗ ДЕБРИТЕ НА ХОРЪРА

А. На 6 януари Mandor написа следното: < Това прилича на текст, подготвен за журналисти с IQ около стайната температура... :D >

Да, Mandor, казал си го много духовито и мисля, че имаш известно право относно текста на Сибин Майналовски. Явно председателят на сдружението не е визирал този текст, преди да бъде обнародван. (Ама и повечето днешни журналисти не са вчерашни – искат информацията да им се подава ситно-ситно сдъвкана.) От друга страна, хуморът е нещо смъртоносно за хоръра. В момента се сещам eдва за две изключения в тая посока: разказа на Светослав Минков „Къщата при последния фенер“ и малката новела на Оскар Уайлд „Кeнтървилският призрак“...

Б. Прочетох отново текста на Сибин и пак ми направи впечатление, че от четиримата шефове на клуба Lazarus (уви, това име не е уникално, но в случая подхожда много) само един е изрично определен като талантлив писател – Иван Атанасов от Пловдив *. Защо така?



В. Също на 6 януари Sephiroth написа: < ... новината вече е препечатана в десетина сайта, дали сме/скоро ще дадем на живо няколко интервюта, има я и във вестници. >

Да, Sephiroth, инициативата за този клуб (поздравявам те за нея!) е интересна и заслужава разгласа. Ако са налице и искаш, копирай тук някакви линкове към дадените от вас интервюта. Ще ги прочета/чуя добронамерено и с любопитство, а предполагам, че и за други хора ще представляват определен интерес. Стига обаче да съдържат повече информация от горепосочения прес релийз на С. М.
_________________
* За разлика от останалите трима, Иван Атанасов [Deadface] още няма самостоятелна книга, но пък настоява в разни интернетски справки (написани от самия него **), че е „един от основоположниците на българския хорър“. Повярваме ли на тази му претенция, излиза, че нашият хорър е чисто и просто на... на някакви си 20 години – вероятно най-младият в света!?! Абе, нещо като „юноша бледен“, както е казал поетът... – Б. alex.

** Например тук – http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=462, а също така в сайта „БГ-Фантастика“ и на други богоугодни места. – Б. alex.

[Sephiroth]

Отговор на запитването на Сашо от Иван Атанасов на писмото му, както и на този пост:

"Здравейте,
За много години и благодаря за поздрава.
Ако не съм отговорил на предишното Ви писмо, значи не съм го получил или (по-вероятно) съм го сметнал за спам, какъвто получавам в изобилие. Нямам навика да отварям писма от непознати, а Вашият имейл адрес не фигурира в папката ми "Контакти". Нямаше да отворя и последното Ви писмо, ако председателят на клуб "Lazarus" не се беше свързал с мен, за да изясним ситуацията.
Но да се върнем на въпроса.
Имам основателни причини да се смятам за един от основоположниците на българския хорър и това са трите ми публикации (особено първата от тях) в периодичния печат през периода 1995-1999 г. Става дума за разказите на ужаса:
"То дебне в мрака" (в. "Глас", бр.50/1995)
"Ти не ме обичаш" (в. "Марица", бр.189/1996)
"Сянката на смъртта" (в. "Вести", бр.177 (925) /1999)
По онова време "Глас", "Марица" и "Вести" бяха най-големите пловдивски всекидневници и се четяха от стотици хиляди хора в цяла Пловдивска област. Не знам в какъв тираж са излизали, но със сигурност не е бил по-малък от този на издадените през същия период фантастични книги от български автори. Което означава, че разказите ми са достигнали до много по-голям брой читатели, отколкото щяха да намерят, ако бяха публикувани в книга.
И докато моите разкази са същински хорър, защото са създадени с цел да стреснат/шокират/уплашат/ужасят читателя (каквато е основната функция на литературата на ужаса), то произведенията на Светослав Минков и Владимир Полянов, които Вие считате за основоположници на българския хорър, всъщност са диаболична фантастика. Надявам се, че правите разлика между диаболизъм и хорър, защото аз правя. При диаболизма, който е тясно свързан с окултните, религиозните и фолклорните вярвания, акцентът пада върху свръхестественото, мистиката и природата на демоничните сили, върху вярата в съществуването им и взаимодействието на човека с тях. Мисля, че определението, което някой е дал в уикипедия, е доста добро:
"В литератата диаболизмът (от лат. diabolos — ‚дявол‘) е изображение на свръхестествени образи и явления. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от митологичните вярвания и произведения е течение в литературата, което е свързано с немския романтизъм, както и с готическия роман. В текстовете на диаболистите акцентът е поставен върху мистичното, загадъчното и опасното за човека при неговите срещи с тъмните сили. Казано на съвременен език, тези произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно парадоксът, иронията и гротеската.
Историческите корени на литетурният диаболизъм се откриват в романтизма и преди всичко творчеството на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на в България са Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Рачев, Атанас Далчев, а отзвук от него се открива и в творби на Чавдар Мутафов, Емилиян Станев и др."
Готическата литература и диаболизмът имат много сходни черти с хоръра, но и достатъчно разлики, за да не бъдат слагани под общ знаменател; неслучайно съществуват като отделни понятия.
Ужасът е крайна форма на страх и хорърът изследва/показва именно този екстремен страх, независимо от неговата природа (която може и да не бъде свръхестествена); тоест акцентът в хоръра пада върху страха на персонажите, а целта му е да ужаси читателите, като предизвика в тях силно негативни емоции - от шок и стрес до отвращение.
Едно готическо или диаболично произведение също може да се разглежда като хорър (както има научнофантастичен хорър, да речем), но само ако основната му функция е да предизвика такива емоции в читателя (което не пречи, разбира се, да крие някакво послание или поука). Когато ужасът не е централен в една творба, макар и да присъства в нея, говорим за (примерно) готически роман с елементи на хорър или за научнофантастичен роман с елементи на хорър, но не и за чист (същински) хорър.
А сега се запитайте - хорър ли е диаболичната фантастика на Светослав Минков и Владимир Полянов?
Според мен не е, макар и да има хорър елементи.
Хорър ли е романът "Зеленият вампир" на Петър Бобев?
Според мен не е, макар и да има хорър елементи.
Мисля, че първият български писател, който издава същински хорър, е Алек Попов /визирам сборниците "Другата смърт" (1992) и "Мръсни сънища" (1994), част от разказите в които са чист хорър/. "Страх" на Иван Хаджиев (1991, Плеяда) може би също е хорър, но съм чел много отдавна книгата, за да го твърдя с абсолютна сигурност.
Възможно е и да пропускам някого, не знам.
Във всеки случай през 1995-1996 г. имаше само шепа души, които пишеха и издаваха ужаси - Алек Попов, Елена Павлова (с нейните хорър-трилъри "Балада за бръснача" (1995) и "Хватката на Лешояда" (1995)) и аз.
Поздрави,
Иван Атанасов, секретар на H.WR.C. LAZARUS"

Подкрепено от:

Бранимир Събев, председател
Сибин Майналовски, зам.-председател
Явор Цанев, почетен председател
Елена Павлова, почетен член

[Sephiroth]

И малко от председателя лично.

Текста, който представлява въпросният пресрилийз, естествено е прегледан и одобрен от моя милост, преди да бъде разпратен. Не знам дали ви харесва или го одобрявате, дали буди във вас смях или провокира снизходително отношение - факт е, че Сибин е работил дълги години като журналист в няколко вестника и това е публикувано на достатъчно места. Хуморът може да бъде смъртоносен и за фантастиката - достатъчно е да прочетем дивотиите на Робърт Ранкин или поредицата на Хари Харисън за Бил, Галактическия герой.

Не ми се занимава да копирам линкове, за целта има гугъл, който иска, може да търси там. Сред медиите онлайн са БТВ, БНТ, Новинар, Нюз.бг и др. Истината е, че отначало бях против да се разпространява информация за клуба, но там не съм едноличен диктатор, трябва да се съобразя и с мнението на членовете, все пак. Винаги ще твърдя, че делата ни ще говорят вместо думите ни и това ще си проличи през тази година с проектите, които сме подхванали. А и като знам, Сашо, страстта ти да чопкаш и раздипляш и критикуваш и че ще има неща от типа "това що е така, а не е иначе", "така не се прави интервю", "това може да е по-добре" и т.н. мисля, че по-добре да не си правя труда.

Колкото до това, че българският хорър бил само на 20 г - ми тя цялата българска литература е общо на 120. Нормално е.

[Mandor]

Ъ-ъ, че защо да не се разпространява информацията за клуба? Нито възнамерявате да действате „затворено“, нито да разпространявате евентуалните си издания само сред членовете си… При това положение всяка информация, разпространена по всички възможни начини, е добре дошла.
Поне според мен.

Добавено: Колкото до съобщението, имах предвид, че тук този текст изглежда смешно. Ясно е, че няма кой да прави отделни съобщения, съобразени с конкретната аудитория, но все пак ме напуши смях, докато четях „кой кой е“. Като че ли не се знаем…

[alexandrit]

ИЗ ДЕБРИТЕ НА ХОРЪРА
______________________

Тъй като тук вече се цитира писмото на г-н Иван Атанасов до мен, мисля, че е редно аз пък да цитирам моето писмо от 10.І. до него, с което на практика започна тази литературна дискусия.

Наистина се надявам, че ще направим дискусия (с конкретни аргументи, които могат да се проверят от всеки заинтересован читател)... а не плацдарм за оплюване, заклеймяване и тем подобни „човещинки“.

И така:
______________________

Здравейте, уважаеми господин Иван Атанасов!

Преди всичко – за много години и честита ви длъжност секретар на новооснования клуб Lаzarus, до чиито председатели изпращам копие от това мое писмо.

Миналата година ви писах, обаче така и не получих отговор от вас. Сега ви се обаждам, за да научите от първоизточника за ей тази публикация (с днешна дата) – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=1&t=27235&p=46095&rb_v=viewtopic#p46095.

Може да се броят на пръстите на едната ръка, но все пак у нас има хора, които се занимават сериозно с историята и библиографията на българската фантастика. Разбира се, в тяхното полезрение попада и отечественият хорър и тъй като вие претендирате, че сте един от неговите основоположници, бихте ли дали доказателства за това?

Посочването на един ваш разказ, мястото и датата на излизането му съвсем не са достатъчни, за да бъдете причислен към въпросните основоположници. А кои са те, вече ви беше съобщено в сайта „БГ-Фантастика“ преди няколко месеца. Става дума за поправката на А.Славов(Sferoidi) * от 2 август 2015 г., с която вие не се съобразихте и пак върнахте недоказаното си твърдение – http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%94._%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2&diff=72460&oldid=69485.

Навярно разбирате, че има и такава възможност – достъпът на Х или Y до „БГ-Фантастика“ да бъде блокиран.

Всичко добро: Александър Карапанчев

* Сиреч Атанас П. Славов, до когото също копирам това писмо... Копирам и до Дилян Благов-Goa, председател на клуба „Иван Ефремов“ и един от най-заслужилите библиографи на българската фантастика. – Б. авт.


ххххххххххххххххххххх

Допълнения от днес:

■ Тъй и не получих отговор на въпроса си защо само един човек от четиримата шефове на клуба Lazarus e определен като талантлив писател. Здраве да е, да забравим туй питане. Или няма желание за отговор, или липсва ресурс за такъв отговор...

■ ■ А на обобщаващата мисъл на Sephiroth „Колкото до това, че българският хорър бил само на 20 г - ми тя цялата българска литература е общо на 120.“ ще противопоставя една статия, в която се посочва реалната възраст на БГ литературата (векове!... векове!), включително стара и нова – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0.

■ ■ ■ Що се отнася до емблемата на Lazarus, в този ѝ вид липсва националната принадлежност на клуба. Може би ако се добавят буквичките BG в надписа, ще се тушира до известна степен американо-глобалистичният привкус на фирмата...



Един от писателите, които –
според Бранимир Събев (Sephiroth) –
остават извън „цялата българска литература“

[Sephiroth]

1. Толкова ли е важно и те яде защо Ив. Атанасов е определен като талантлив писател? Ако е от такова голямо значение, какво да коригираме - че и той не е талантлив, или че всичките сме талантливи? Кое ще те удовлетвори повече? Не знам какъв ресурс ни липсва, но мисля че упорито се опитваш да превърнеш темата точно в "плацдарм за оплюване, заклеймяване и тем подобни „човещинки“."
2. Значи според теб почваме литературата от Козма и Черноризец Храбър? Хм... Окей, така да бъде. Няма да споря и за това - поне не и във форума. Продължавам да твърдя обаче онова за 20-те години.
3. Никъде не е посочено, че клубът е национален. Национален Клуб за Фентъзи и Хорър е Цитаделата. Естествено, че ще сложим Ктхулу за емблема - та Адриан на практика наложи Лъвкрафт в България. Едно BG само ще го загрози, а и вече е късно - изработили сме и клубни карти. Всички ние сме вдъхновени изключително от американски и английски автори на ужаса, колкото и да е неприятно за някого. Както казах - в жанра те имат традиции. Ние нямаме. Колкото и да се твърди обратното.

Като сме зачесали езици - точно на това писмо ти върна отговор Иван Атанасов, след като му го препратих. Вместо да го копираш тук отново, може да дискутираш отговора му, който съм сложил.

П.С. Като казах "клубна карта" - ще постна и най-новото интервю по темата: http://www.dailypress.bg/%D0%B5%D0%BA%D ... %BC%D0%B8/ Тъкмо да има още материал за чесане и плацдарм

[Sephiroth]

Понеже няма регистрация тук и не му се прави специално за целта - няколко думи за цялата тема от третия човек в клуба:

"Здравейте всички.
Понеже така или иначе ме замесихте в разговора - първо искам да кажа, че не вярвам в неговата добронамереност и затова ми е неприятно да участвам.
Ще помоля, за да не опетнявате паметта на Адриан, да се засрамите и да преместите коментарите в друга тема.
Ние не сме си позволявали да коментираме вашия клуб, който е на името на, цитирам: „руски (съветски) писател и учен (биолог и геолог).” Сещате се, не се забелязва българска литература и тук. Малко по-сдържано, ако обичате.
А най-добре се спрете, енергията ви не е в правилната посока, според мен. Никой нищо не печели. Издайте малко книги, обединете се, вместо да се хапете.
И се подкрепяйте. Клубовете, имам предвид.
Благодаря за вниманието!
Явор Цанев"

[alexandrit]

* ИЗ ДЕБРИТЕ НА ХОРЪРА *

1. Още в началото (на 2 октомври м.г.) темата „Почина Адриан Лазаровски“ е погрешно ситуирана в подфорума „Общи дискусии“.

2. Става дума за кончината на един литератор – писател и преводач – и какво има/трябва да се дискутира по нея, аз така и не разбрах.

3. Напълно съм съгласен с предложението на г-н Явор Цанев темата за основоположниците на българския хорър да се премести (в подфорума „Литература и други изкуства“). Както се вижда, предложил съм заглавие на съответната тема – Из дебрите на хоръра, – което може да послужи като „шапка“ и за бъдещи новини, рецензии, дискусии и пр.

4. Що се отнася до мен, нямам впечатлението, че съм ухапал когото и да било от нашия фендъм, и смятам утре да се изкажа по-подробно в тъй заформилата се вече дискусия за основоположниците. Още повече че снощи се натъкнах на нещо, което – предполагам – силно ще промени хода на въпросната литературно-историческа дискусия...

[bogdanov]

Бог да го прости Адриан. Беше, освен талантлив писател, и човек с визия.
Жалко, че не можа да види издадени силните си неща (хумористичните му романи не бяха най-доброто от него). Дано новият клуб успее да го издаде както трябва.
Останалото е някакво безмислено разравяне на мухъла.
Е сега редактирам биографията на Стефан Кръстев - Цефулес. В началото на демокрацията, заедно с Йордан Матеев под псевдонима "Стивън Джордан" издават книга с хорър разкази "За една нежна душа", която има два тиража по 5000 броя и е библиографска рядкост. И той самият няма бройка. Но не се бие в гърдите за родоначалник на каквото и да е...
Няма значение какво се е случило преди 20-30-40 години. Важното е какво е стигнало досега от тогава.

[Sephiroth]

Дано новият клуб успее да го издаде както трябва.

Ще се постараем на максимум. Както казва Ивайло Иванов Варненски, Адриан не заслужаваше половинчати неща.

[alexandrit]

◄ Из ДеБрИтЕ нА хОрЪрА



... В старата си служба имах симпатичен колега, който много обичаше да повтаря свои любими лафове и вицове. При което гласът му ставаше един благ-благ, а пък в очите му прелитаха добродушни, но и дяволити искрици. Просто човекът се забавляваше най-вече чрез енергията на собствената си персона.

Един от неговите любими лафове беше: „Гледам, гледам – нищо не виждам. Ааа, казвам си, тука има нещо“.

На нещо попаднах и аз преди две вечери. В списъка ми по българската хорър тема влизаше и препрочит на предговора от Адриан Лазаровски към романа „Светлият боец“. Излязъл е през 2004 г. в ИК - Аргус - ; спомням си, че бях водещ на този роман, взаимодействах с авторката Eлена Павлова и редактора ѝ Лазаровски, с художника Петър Станимиров (браво, бате Пепи, ти направи чудесна корица и илюстрации, а Наско П. Славов казваше със задоволство по тоя повод: „Абе, Сашо, това май ви е най-добрата корица!“), със страньора, коректорката и печатницата. Че даже и с разпространителските фирми в зората на ХХІ век, което е предмет на отделен разказ.

Както и да е, нещо обраствам с много подробности.

Значи отворих преди две вечери предговора към „Светлият боец“ – нарича се „Светлите бойци на българския хорър“ – и буквално първото му изречение ме грабна/светна/спечели. Разбира се, след две петилетки и отгоре аз почти бях забравил детайлите от тоя предговор. Та ето го това забележително изречение:
_____________________

„Понеже ще говорим за литература на ужаса (наричана още хорър, макабърна проза, готическа книжнина, диаболична литература и как ли още не през различните епохи), нека първо направим един кратък обзор на този културен феномен и да видим доколко е застъпен в отечественото изкуство“.
_____________________

Забелязахте веднага, нали: Адриан Лазаровски утвърждава, че хорърът и диаболичната литература са ЕДНО И СЪЩО НЕЩО, само че назовано по различен начин. И още няколко изречения от Адриановия предговор:

„Тогава се ражда явлението, превърнало за първи път у нас ужасяващото и страшното в артистично кредо – българският диаболизъм. Той обединява трима белетристи: Светослав Минков, Георги Райчев и Владимир Полянов, а времево се ситуира в началото и средата на 20-те години. Протича основно под влиянието на американския прокълнат гений Едгар По и немския експресионизъм в лицето на мрачните художници на тайнственото Густав Майринк и Ханс Хайнц Еверс. Диаболизмът обаче отшумява, без да създаде литературна традиция. Горепосочените отечествени апологети на страховитото сами го изоставят и се насочват към нови хоризонти. Току-що появил се на бял свят, българският фантастичен хорър умира, недостигнал зрелостта си“.

Напълно съм съгласен с всичко, което цитирах (все пак нека имаме предвид, че зад обстоятелственото пояснение за време току-що стоят не шепа дни, а десетина години). Няма никакво разминаване между това, което аз твърдя по тази тема, и онова, което Адриан Лазаровски така ерудирано и добре е представил. Казано накратко: хорър е писан от българи през 20-те години на миналия век, имената на тези българи са известни и именно те, въпросните писатели Владимир Полянов, Георги Райчев* и Светослав Минков, се явяват истинските и неотменими основоположници на нашата отечествена хорър литература.

При туй положение възрастта на БГ словесността на ужаса не е 20 години, както смятат някои хора от клуба Lazarus, ами много повече. Действително тая възраст за „нула време“ се вдигна доста рязко в дискусията ни (а не плавно като при т.нар. пенсионна реформа), но... това са литературно-историческите факти, които Лазаровски е събрал и коментирал в предговора си към романа на Елена Павлова „Светлият боец“. Бих искал да видя кой ще оспори тази позиция на особено светлия боец на българския хорър – Адриан Лазаровски?!
____________________
* От него съм чел твърде малко, обаче смятам в близко бъдеще да наваксам... – Б. alex.
Допълнение: в началото на нашия материал сме поставили картина от чудесния
полски сюрреалист Игор Морски. – Б. alex.

[Sephiroth]

Сашо, прекратявам всякакво участие в тази тема. Считай се за морален, действителен, дискусионен и какъвто си искаш победител, все ми е тая. Нямам нерви вече да споря с теб, а и е по-добре да впрегна времето и енергията си в нещо креативно. Дотогава ти си пиши и спори колкото искаш кога започва хоръра в България, какъв всъщност се явява в него Иван Атанасов и прочее. Сякаш е от кой знае какво значение, че да повдигаш теми по форумите, да пращаш писма на него, мен и други хора, да занимаваш Явор със същото цяла година и пр. Да, ти много правилно спомена - тук е налице кончината на един литератор и какво има да се дискутира в нея, не е ясно. Ами, не е и станало въпрос за дискусия - пуснах тъжната новина да са информирани хората, после пуснах, че сме основали клуб на негово име и точка. Оттам именно ти захапа и започна дискутирането. Няма значение, това ми е последният пост в тази тема. Както и преди казах, ще оставя делата ни да говорят за нас вместо думите. Пилците се броят наесен - в края на годината, живот и здраве, ще пусна пространна информация каква сме е я свършили в клуба през 2016-а.