Начало форум Общи дискусии

Общи дискусии

Чувственият човек

Място за обсъждане на теми, събития и публикуване на съобщения, несвързани пряко с фантастика, евристика или прогностика

Чувственият човек

Мнениеот tetralekton » Пон Окт 05, 2015 2:43 pm

Чувственият човек, първа част

Превръщането на неразумното животно в Разумен човек, в началото е съпроводено с телесно видоизменение, което е предпоставка за асиметрично развитие и функционално разделение на двете мозъчни полукълба при формиране на разумна психична дейност на човека. Биолозите при своите изследвания на функционалната дейност на двете мозъчни полукълба при бозайниците са установили, че те работят с чувствено-образно мислене и имат функционална симетрия – еднакво чувствено-образно мислене.
През 1981 год., американския физиолог Роджър Спери получава нобелова награда за откритието на функционалната асиметрия на човешкия мозък, като установява, че лявото човешко мозъчно полукълбо е логично, абстрактно, а дясното е чувствено, работещо с конкретно образно мислене. Лявото полукълбо е доминиращо, по-развито при мислителите и учените, а дясното е доминиращо, по-развито при хората на изкуството, констатира той в процеса на опитните постановки. Откритието на Р. Спери и съвременните неврофизологични и психологични изследвания на човешкия мозък, ни предоставят възможността да проследим и уточним прехода на превръщането на неразумното животно в Разумен човек чрез системното Тетралектично преобразуване.
Превръщането на лявото животинско, чувствено полукълбо в логично, при еволюционното развитие на първобитния човек, е предпоставка за поява на мозъчна функционална асиметрия и разваляне на чувствено-образната симетрична функционалност на животинския мозък, при което се появява разумът.
Еволюционното развитие при приматите и функционалното преобразуване на техните мозъчни полукълба, е възможно след формиране на добре развита чувствено-образна симетрична функционалност на техния главен мозък. Друга важна предпоставка, предопределила функционалната асиметрия на полукълбата, е появата на слаба асиметрия още в животинския мозък, която определя протичането на видоизмененията на лявото животинско полукълбо, при появата на разума. Зародишът за възможността на тази асиметрия съществува във физическата асиметрия на мозъка при бозайниците, съпроводено с функционалната физическа дейност открита от Н. Тарханов. С последвалите изследвания, от биолозите, на функционалната дейност на разделените мозъчни полукълба при животните се установява макар и слабо функционално резделение и при мисленето. Дясното полукълбо при тях, работи чрез дедукцията, от общото към частното, а лявото чрез индукцията, т. е. от частните случай и явления към общите, от отделните факти към обобщаването им, което при човекът се превръща в прогресивна логична закономерност на мисленето.
Следващата еволюционна стъпка, необходима за формиране на разума, е видоизменение на телесната животинска система. Защото много бозайници са развили висока симетрична чувственост, но като не са достигнали до необходимото еволюционно видоизменение на телесната си система в правилна посока, са спрели прогресивното си развитие. При определен вид човекоподобна маймуна е постигнато необходимото системно преобразуване, или превръщане на четирите крайника в четири ръце, необходими за живота по дърветата и последвалото им Тетралектично превръщане при слизането на земята, е важна предпоставка за раждане на разума.
Развитата чувственост и видоизменението на телесната животинска система при определен вид човекоподобна маймуна, са двете основни предпоставки за превръщане на животинското стадо в равновесно първобитно общество, което създава условия за раждане и развитие на разума. Тетралектичните видоизменение на телесната система водят до превръщане на четириногото животно в двуного безопашато същество, което напуска дърветата и развива изправен стоеж за придвижване по земната повърхност.
Така двуногото придвижване при слизане от дърветата, освобождава предните крайници за трудова дейност, като развива тяхната хватателната възможност. Еволюцията е преминала през много неуспешни опити в тази двунога посока (при динозаврите, птиците, при някой двуутробни бозайници и др.), но не е успяла да превърне освободените предни крайници в ръце, годни за трудова дейност.
Появата на трудова дейност при първобитният човек, води до формиране на обществена дейност и нейното координиране при общуване между членовете на първобитната община. Това изисква функционални промени на двете чувствени животински полукълба, за да се замени нечленоразделната реч и общуването с миризми, при животинското стадо, с друго по-висше общуване.
Обществените отношения в това първично общество, формират равновесно социално състояние между неговите членове като примитивно равенство, което е възможност за разваляне на функционалната симетрия на животинския мозък и превръщането на лявото му полукълбо в логично мислещо. От друга страна появата на разума, гарантира оцеляването на членовете на първобитната община и създава условия за развитие на общуването между тях.
Много важна е необходимостта от обществена непротиворечивост в първобитното общество, която създава условия и прави възможен прехода от неразумно животно към Разумен човек. При този преход животното губи отчасти инстинктите си, а бъдещия човек още не е станал достатъчно развит, за да ги замени с разума. Така това преходно същество е прекалено слабо и агресивно, но чрез взаимопомощ между членовете на непротиворечивото първобитно общество, е постигнало оцеляването и развитието си.
След посочените телесни, психични и обществени видоизменения възниква необходимостта за общуване между членовете на първобитната община. За да бъде възможно появата на разум и общуване, чувствено-образното мислене формира символи, термини и понятия като думи, отражение на обективната материална действителност. Това е главната предпоставка за поява на членоразделна реч – посредник при общуването – което разваля функционалната симетрия на животинския мозък. При развалянето на функционалната симетрия на мозъка, дясното мозъчно полукълбо остава функционално непроменено – с чувствено-образно мислене и нямо – а лявото се превръща в логично с абстрактно мислене, работещо със символи, термини и понятия като думи, формирани от тях. В лявото полукълбо на човека се намира центъра на речта. Затова за него от голямо значение са думите, възможност за речта, а дясното работи с конкретна образност, не различаващо думите и без необходимост на речев център остава нямо, което е установено от биолозите при разделното изследване на полукълбата.
С превръщането на лявото мозъчно полукълбо в логично, животното става разумно – появява се Хомо Сапиенс, който, за да оцелее и развие получения примитивен разум има необходимост от непротиворечивата първобитна община. Така пълният необходим комплект от взаимосвързани системни качества е на лице, без липсващо звено, за да се проследи и докаже прехода от неразумно животно към Разумен човек.
Следващите обществени формации, след разпадане на първобитната община, развиват обществото, изградено от индивиди с първичен разум, с недоразвито логично мислене и освободеното от контрола на животинските инстинкти, чувствено-образно мислене, което е предпоставка за формиране на новото противоречиво общество. Така Разумният човек става заложник на общественото развитие като потвърждава сентенцията, „Човек за човека е вълк“, което го потапя в пот, кръв и сълзи. И днес, в последния технологичен етап на противоречивото обществено развитие на капитализма, сме свидетели на вълчия нрав на човека. За да изчезне вълчия апетит на човека, са необходими социални промени в съвременното капиталистическо общество, и то да придобие човешко лице, с възможност за развитие на човешкия индивид. Това ще спре потоците от пот, кръв и сълзи, проливани от човечеството в хода на трите етапа на противоречивото обществено развитие, като се създадат условия за развитие на положителни качествени промени в човека.
Ако зададем въпроса, Защо? – развитието на обществото изяжда своето дете – Разумния човек по най-жестокия начин, за да му създаде обществени условия, които да гарантират неговото физическо и духовно развитие. Отговорът е, че крехкия разум роден в непротиворечивата равновесна система на първобитната община все още е прекалено слаб, противоречив и алогичен. След освободената животинска чувственост (животинските инстинкти), което формира и отключва, поради примитивното мислене, нисшите чувствени човешки инстинкти като неконтролируема животинска жестокост, главен виновник за появата на противоречивото обществено развитие.
Противоречивият човек, изграждащ противоречивото общество, поради посочените причини, придобива и отрицателни качества на ненаситна животинска жестокост, продиктувана от човешкия егоизъм, алчност, злоба, ярост, завист и др. т. отрицателни човешки качества, необходими за формиране и развитието на новото общество. Така на Разумния човек, на този етап, най ще му подхожда прозвището Човекът животно, съчетание на необузданата животинска жестокост с прекомерната човешка алчност и другите отрицателни качества, необходим двигател за противоречивото обществено развитие с потискане на човека.
Краят на противоречивото обществено развитие е свързан с постигането на определен връх на Научно-технически прогрес (НТП), който ще бъде социалната основа за раждане на Научно-техническо (НТ) непротиворечиво общество. С постигането на социално непротиворечивото, равновесно общество ще завърши противоречивото обществено развитие и ще започне развитието на отделния човек. Повтаря се етапът на първобитното непротиворечиво равновесно общество с примитивно социално равенство, при което е възникнал разума. С тая разлика, че при новото равновесно общество, социалното равенство се дължи на по-висшия НТ обществен стадий на развитие, който ще освободи отделния човек от зависимостта за физическото оцеляване и ще му предостави условия за духовно развитие, което ще го направи хуманен. Това повторение на първобитното равенство като негово отражение на по-високо еволюционно ниво също потвърждава съществуването и верността на Биогенетичния закон на Хекел при общественото развитие на човека.
Необходимостта от възникване на разум и социално равенство в Първобитната община е продиктувана от освобождаването на предните крайници като възможност за оцеляване и примитивна трудова дейност при първичното слаборазвито общество. Във вторият случай на съвременния етап от НТ постижения на развитото общество, се освобождават ръцете от трудовата дейност с предпоставка за развитие на човешкия разум. В първият случай възниква необходимостта за превръщането на предните животински крайници, ръцете в оръдие за трудова дейност, за да възникне разумът, а във вторият случай, те отпадат като оръдие за трудова дейност, за да се развива разумът.
Заплахите за оцеляването на Първобитната община идват отвън, затова се ражда Разумния човек. Оцеляването на развитото НТ общество е застрашено отвътре поради изоставане на човешко съзнание от НТП, което предопределя необходимостта за неговото развитие и хуманизиране. Причината за поява на това еволюционно повторение с обратен знак, на по-нисшите еволюционни етапи при по-висшите етапи на развитие, е Тетралектичното отражение, което в биологията е познато като Биогенетичен закон, но е характерно за всички еволюционни етапи на материята като отражение.
Следователно последния стадий на капитализма, е постигането на високоразвито технологично общество, което на този съвременен етап е необходимо да приложи голяма част от капиталовложенията си, а не жалките подаяния като дарения, за пълно социалното осигуряване на човека. Това ще му осигури повече свободно време за развитие, чрез знание и мислене, и ще предопредели хуманизирането му с повишаване на мисловната дейност на мозъка в посока на логичното мислене, което е възможност за контрол на неверните и неправилни емоционални решения.
Технологичното развитие е най-важното за капитализма, но достигане на определен негов връх ще бъде край на противоречивата система и основа за преминаване към качествено новата равновесна система. Капитализмът ще роди и развие своя гробокопач – НТП, който ще предопредели неговият край, с предпоставка за преминаване към следващия социално равновесен обществен строй с истински свободен човек.
Следователно, тезата че социализмът, като стадий на комунизма, ще създаде тази НТ основа, за направа на посочения преход, е грешна. Защото социализмът ще се възползва само от НТ постижения като последен стадий на капитализма. Така ще завърши дългия изнурителен път на човечеството, необходим за развитие на обществото, платило огромен данък от потоци пот, кръв и сълзи за да се превърне човекът в творец на себе си.
Първото най-важно условие (НТП), което ще създаде благата чрез пазарната икономика, го имаме, но НТП в един Тетралектичен свят има и обратна отрицателна страна на медала, която съдържа самоунищожението. Затова втората важна необходимост е спиране на войните от всякакъв характер, защото войната е възникнала в примитивното общество, заради развитието му, а съвременното общество трябва да се откаже от нея, поради постигнатото развитие, предпоставка за самоунищожение, за да има бъдеще човекът и цивилизацията ни.
Съвременните капиталовложение за военни цели са огромни, а разрушенията предизвикани от тях, като загуби, са няколко пъти по-големи. Простата аритметична сметка показва, че капиталите и ресурсите за военни цели използвани само от няколко водещи държави във военно отношение, са достатъчни да премахнат неравенството и всякакви кризи като се постигне Обществения рай на Земята. Какво ще стане, ако всички капитали за военни цели се пренасочат за развитието на Човека…и какво ще стане, ако се увеличават капиталовложенията за военни цели, каквато е съвременната тенденция? В първият случай ще превърнем Земята в рай за всички и ще осъществим великата мечта на човечеството, а при вторият случай – сигурен ад за всички. Дошло е съдбовно време за избор, време за премахване на социалното неравенство и войните, от което ще спечелим всички, в противен случай всички ставаме губещи.
Приликата между двете непротиворечиви равновесни общества (първобитното и посткапиталистическото), е че при тези общества се прави качествен скок свързан с развитие на човека и неговото мислене. При първото, първобитното общество се ражда Разумния човек от неразумното животно, а при второто НТ общество се развива примитивния разум, за да се роди умния съзнателен и хуманен човек. Стоящите между тях три етапа (робовладелски, феодален и капиталистически) на противоречивото обществено развитие, раждат парите, двигател за развитие на обществото и потискане развитието на индивидуалния човек и определени групи от хора. Необходимото замразяване развитието на отделния човек през противоречивия период, чрез потисническата му експлоатация, прави от него най-опасното животно с първичен примитивен разум и безконтролна чувственост, освободена от контрола на животинските инстинкти. Така чрез задържане развитието на човека през противоречивия период се развива обществото, за да се създадат социални условия за направа на преход и се премине към качествено нова непротиворечива система, която ще роди хуманния, високосъзнателен, мислещ и умен човек.
За да се стигне до появата на посочения непротиворечив етап и хуманен човек, са необходимо обществени условия за развитие на логичната мисъл чрез всестранно познание, което ще доведе до единно правилно мислене като мироглед на цялото общество. Това ще развие и чувствено-образното мислене като го превърне от вредно и безконтролно, в най-полезната съставка на мисленето за бързо вземане на правилни решения като интуиция.
Разликата между нисшoто и по-висшoто непротиворечиво НТ общество е, че при локалното първобитно общество се ражда индивидуалното съзнание като предпоставка за поява и развитие на познание. При по-висшето непротиворечиво НТ общество, развитото познание ражда високото личностно съзнание с възможност за формиране високосъзнателно глобално общество.
В първият случай съзнанието измества животинските инстинкти в определена степен като необходимост за поява на разум и развитие на мислене и познание, предпоставка за оцеляване на първобитния човек и неговата община в агресивната външна среда и разселването му по цялата планета. Върху тази основа се появява семейството, частната собственост, парите и държавата като необходимост на противоречиво обществено развитие чрез потискане на индивидуалното развитие на човека.
Във вторият случай, високото съзнание породено от определен по-висш етап на познанието, премахва социалното неравенството, частната собственост, парите, държавите и семейството, което ще обедини земната цивилизация в единен световен мироглед. Така се спасява света на човека и човекът от себе си и се открива път за развитие и разселване на човечеството в нашата галактика.
Постигането на НТ непротиворечиво, равновесно глобално общество, преминава през противоречивото обществено развитие след разпадане на първобитната община. Полученото от нея примитивно, неразвито човешко съзнание с освободени и неконтролируеми животински инстинкти, които при НТ развитие, в последния капиталистически стадий на противоречивата система, са предпоставка за самоунищожение, което е осезаемо в нашето време.
Следователно примитивния човек в локалната първобитна община, за да оцелее, я създава чрез появата на първично ниско съзнание, което ражда мислене и познание. На развитото противоречиво НТ общество, за да оцелее и се развива като се превърне в непротиворечиво глобално общество, му е необходимо развитие на познанието и мисленето като предпоставка за повишаване на съзнанието. Защото съзнанието при първобитното общество е необходимо само, за да се роди разума, който слага начало на познанието и мисленето, което предопределя следващия етап на противоречиво обществено развитие. Раждането на Разумния човек в равновесната социална среда и началното познанието при него е за оцеляване като се противопостави на агресивната външна среда.
Развитие на ниското съзнание при последния НТ етап (капитализъм) на противоречивото общество, е необходимост за оцеляване, защото оцеляването му е застрашено не от външната среда, а от вътрешната обществена среда на ниското личностно и обществено съзнание, създаващи личностни и обществените противоречия. НТ противоречиво общество, не е застрашено от локалната агресия на външната среда, както е при първобитното общество, а е застрашено от собствената си агресивност както върху глобалната външна среда, така и към себеподобните си изграждащи това общество и живеещ в тази среда. Защото съвременното противоречиво общество разполага с НТ потенциал за глобално положително и отрицателно въздействие както върху външната среда, така и върху човекът и обществото.
Тетралектичната закономерна характеристика на Природата предполага, че глобалното въздействие върху нея е възможност и за унищожение на човешката цивилизация, поради неразвито съзнание при огромния НТ потенциал. На съвременния етап на глобално въздействие върху Природата, човекът и обществото, от нас зависи какво въздействие да изберем, отрицателно самоунищожение или положително бъдеще.
Правилният избор е свързан с необходимостта от развитие на съзнанието в съвременното общество. Тава е възможност за хуманизирането на НТП в полза на човека и направата на закономерен преход към непротиворечивото, равновесно НТ социално общество, предпоставка за развитие на съзнанието като гарант за оцеляване на цивилизацията и създаване на условия за развитие на всеки човек.
Днешната свободна пазарна икономика е най-добрата производителна сила с лош механизъм на разпределение на благата, което дискриминира човека. Следователно, истинската роля на капитализма е заради човека, като завърши НТП, за да го освободи от физическия труд и изгради основа за всестранното му развитие. Това е възможно на съвременния етап на капиталистическото развитие, като последната му фаза придобие социална насоченост към човекът, което е предпоставка НТП да служи за прогресивното му развитие, а не възможност за неговото унищожение. Затова на този етап на обществено развитие следва необходимостта, постиженията на НТ общество да бъдат насочени изцяло към Човекът, а не към купища бездушни капитали, което е безсмислено и унищожително, от тук нататък за цивилизацията ни.
Бедният човек е най-свободен, защото е най-необвързан, но най-нещастен и преобладаващ в света. Криворазбраната свобода се превръща не само в най-отрицателна система за него, но и в най-унищожителна за всички, а би трябвало пазарната икономика, за да има смисъл като най-добра производителна сила да бъде насочена към човекът или заради благосъстоянието на човека и цялата цивилизация. Защото в противен случай ще се превърне в унищожителна безсмислица отразена в приказката за алчния цар Кир, който превръщал всичко в злато.
Балансът между свободата и диктатурата е необходимия критерий за положителна мярка между високопроизводителната пазарна икономика и лошото разпределение на произведените блага, създаващо огромната пропаст на социалното неравенство. Причината е всеобщата закономерна, Тетралектична същност на света като законово продължение в обществото, което прави всички противоположности Тетралектични с възможност за добро и зло или всички те имат и обратна страна на медала. Тетралектичният баланс между противоположностите ги прави относителни, което е възможност за притъпяване на тяхната отрицателна вредна изява, за да съществува и се развива светът. Затова необходимостта от баланс между пазарната демокрация и социалното битие в обществото, е най-наложителна, или това е балансът на пазарната свобода и диктатурата на социалното битие, липсата му ражда противоречията и извращения както в личностен, така и в обществен план.
Осъществяването на добро социално битие е необходимата основа за развитие на човешкото мислене, което ще развие и балансира чувственото и логичното мислене при човека с доминирането на логичното като възможност за нарастване на човешкото съзнание. Защото директният извършител на доброто и злото в обществото е човекът, поставен в условията на лоша демокрация като недостатъчно социално битие, което се нуждае от промяна, за да може той да развива положителните си мисловни и морални човешки качества.
Това предполага последният стадий – капитализмът на противоречивото обществено развитие да завърши като социализъм. Тенденцията при много капиталистически държави е точна такава, но е необходимо тази тенденция да се превърне във функционална закономерност с определена законова форма, за да стане общочовешка като съществуване и развитие на земната цивилизация. Защото функцията на законите и тяхното спазване определя същността на обществото.
България е на дъното, защото законовата същност е лоша, а и малкото добри закони не се спазват. Назряла е необходимостта в нашия свят за изграждане на такива закони, които са в защита на човека, защото през цялото противоречиво обществено развитие (робовладелско, феодално и капиталистическо) обществените закони са били против човекът, а армията и полицията в държавата са защитавали тези закони като са издевателствали над човека.
Съвременният етап на развитие показва, че човешкото съзнание е изостанало от НТП, което е в основата на задълбочаващите се личностните и обществени противоречия, които се превръща в пречка за формирането на непротиворечивото, равновесно глобално общество. Причината за това изоставане е невъзможността за развитие на човека преди да е създал социална обществена предпоставка за това. Поради което той не е претърпял съществени промени след раждането на разума в развитие на съзнанието, забелязано от много философи и учени, но този феномен остава без обяснение до сега. Главната причина за неразвитието на човека е появата на противоречивото общество, преминало през три узаконени етапа: робовладелски, феодален и капиталистически, не заради човекът, а заради необходимостта за развитие на обществото, поради което човешкото съзнание изостава от постигнатия НТ обществен прогрес.
Целта на тази разработка, е не само да предостави логичните и психологични обяснения за причините довели до днешното опасно състояние за цивилизацията ни, които са търсени и констатирани разпокъсано и непълно от много философи и учени от древността до днес. А главната и цел, е да развие и предложи необходимото правилно решение за доброто на човека. Констатацията на философите и учените е единодушна и вярна за лошото качество – Човек, поради което е платен огромен данък от пот, кръв и сълзи, за да се развие обществото, без да има възможност за развитие на отделния човек. Отговорът не се намира само в констатацията за лошото качество – Човек, а във въпроса Защо? – е такъв Човекът.
Основната закономерна причина е необходимостта от противоречиво развитие на обществото чрез потискане на човека, което е невъзможност за неговото развитие, или развитието на неговото мислене както чувствено, така и логично е замразено. Това е основното заболяване на човечеството, което е причината за локалните и световни войни, престъпленията, нервните и психични заболявания и др. т., което подържа и засилва противоречията в обществото, които на съвременния етап застрашават глобално цивилизацията ни.
Съвременният човек е наследил от животинския чувствен мозък, чувственото дясно полукълбо без съществени промени, работещо с конкретно художествено-образно мислене, а лявото животинско чувствено полукълбо е превърнал в логично, с абстрактно мислене. Така приматите, висши бозайници (определен вид човекоподобни маймуни) се превръщат в разумни същества, разваляйки симетричната чувствена функционалност на животинския мозък като я превръща в асиметрична. Асиметричната функционалност на човешкия мозък придобива по-голяма свобода на действие и по-слаба функционална връзка между полукълбата, защото и предстои развитие. При първобитния човек функционалната свобода на асиметричния му мозък е най-голяма, на което се дължи неговото ниското съзнание, защото е първото най-ниско стъпало на разума с предпоставка за дълго еволюционно развитие. Следователно ниското съзнание не е пречка, а придобивка за него, но то се превръща в отрицателна придобивка на съвременното НТ общество, с опасност за унищожение на цивилизацията ни.
Дясното чувствено полукълбо при съвременния човек получава свободата на функционално действие като е освободено от животинските инстинктивни програми, чрез които животните постигат правилни решения за действие. При човекът причината за неправилни решения за действие, е вземане на прибързани неконтролируеми емоционални решения, под въздействието на голямата функционална свобода на дясното чувствено полукълбо, което нанася непоправими беди като неморални и жестоки извращения както личностни, така и обществени. Не всякога свободата е полезна, защото тя е и разрушителна, но развиваща, така че като разберем същността и, ще имаме възможност да се възползваме от развиващата и страна и да контролираме разрушителната!
Противоречивите проблеми, които възникват пред отделният човек и обществото ни, са поради недостатъчното развитие на разума при съвременния човек, а за да се развие му е необходимо свободно време, през което да получава всестранни знания, които да осмисли като развие както чувственото си полукълбо на мозъка, така и логичното.
Ето в това се състои основната роля на свобода, а не в гладната и невежа демократична свобода, в която всеки може да изрази собствено мнение, но то ще бъде гладно, невежо и схоластично, не съдържащо истината и свободата ще му се присмива. На такъв човек свобода не му трябва, а му трябва развитие, за което е необходимо да се създадат социални условия, които ще му осигурят необходимото време като свобода за развитие.
Защото все повече хора, в световен мащаб, са засегнати от социалната криза, а капиталът уж в криза, но дебелее, увеличава печалбите си. При един огромен световен срив, например атомна война, бедния няма какво повече да загуби, а богатият както е богат не в проценти, а в пъти, така и загубите му ще бъдат в пъти. На съвременния етап богатите могат да променят нещата към добро, защото имат властта и икономическите средства, за да го направят по мирен път, а не да се занимават със задкулисни манипулации, унищожителни за всички. Време е да се замислят, защото най-губещи са те! Защото с промяната на социалните условия, не само ще се промени човешкото съзнание, но всестранно мислещия човек ще промени продължителността на човешкия живот, което вече са предусетили много милиардери, които са започнали да влагат огромна част от своите милиарди в ускоряване на НТ прогрес. Вместо да очакват вечен живот в отвъдното, те ще го получат тук и сега в една процъфтяваща земна цивилизация. В противен случай всички може да бъдем изпепелени безсмислено от атомния огън на една съвременна война и да бъдем лишени от Земния рай.
Чувственото дясно полукълбо при човекът, освободено от животинските инстинкти, си взаимодейства с логичното като създава личностни и обществени етични, морални и естетични оценки като норми на живот за общуване и взаимодействие между хората. При еволюционното развитие на обществото тези норми не са еднопосочни, а развиват, съдържат и установяват отрицателни и положителни човешки ценности в зависимост от обществения етап на развитие. Затова логично е, главната роля в изграждането и проявлението им да е свързано с чувственото дясно мозъчно полукълбо, а лявото логично полукълбо да е контролния диригент, който да дирижира включването и изключването на определени чувствени емоции, което осъществява и балансира връзката между тях.
Необходимостта от правилно познание и мислене в исторически план води до това, че предвесници на последния противоречив обществен строй (капитализма) в Европа, са Възраждането или Ренесансът, Просветителството и систематизиране на научните знание от Енциклопедистите. Човечеството се движи от невежеството към познанието, но без развитието на човешкия мозък обществото е обречено на невежество. Така Възраждането ражда третото съсловие, което е начало на демократичните буржоазни революции свалили от власт феодалната монархия и религията, освобождавайки науката от религиозните догми като прокарват пътя на новите манифактурни икономически отношения. Религията е свалена от управлението на държавата, защото нейните жестоки догматични отношения към познанието и нормите на живот замразяват всякакво развитие, дори и на собственото си. Зараждащото се ново капиталистическо общество има нужда от научни и технологични знания, за да се развива, но остава в самобиоза с религията като запазва противоречивото обществено развитие под формата на нов вид подтисничество на човека.
Всичко казаното до тук за необходимото развитие на разумния човек е в взаимовръзка с развитието на обществото, а неговото неразвитие е причината за противоречията както личностни, така и обществени, което може да подкрепим с факти от древността до днес. Човечеството е тънало в глад и мизерия, винаги придружени от невежество и невъзможност за личностно развитие на хората през противоречивия обществен период. Невежеството е в основата на всички злини, което е установено от Сократ преди около 2400 години.
Най-опасно е невежеството на освободената неграмотна емоционалност с голяма власт, защото е безконтролна и вреди широко мащабно или в нашето време това е властолюбивото, престъпно политическо невежество създаващо мафии. Затова на първо време човечеството трябва да разреши проблема с неграмотността, която в България преди 1989 год. беше почти ликвидирана, а след това не се създадоха социални условия за развитие на българина и етносите и неграмотността се върна като чума. В останалия свят неграмотността също е преобладаваща, което е в услуга на политическите манипулатори.
Максимата, че най-лесно се управлява неграмотния човек, не е вярна, а е вярно, че най-лесно се заблуждава неграмотния и невеж човек, който се подава на всякакъв вид манипулация. Най-лесно се постига прогрес и се управлява с умeн и знаещ човек, но също така от знаещи и умни политици. Глупавите политици, дори образовани се страхуват от умния и разбиращ човек, защото той не се подава на манипулация, а ги критикува за неспазване на истината, което застрашава властта им. Затова през всички времена умните хора са били преследвани от властоимащите, а глупавите и невежи човеци са винаги ухажвани, особено преди избори. Въпреки това още в древността философите Платон, Демокрит, Аристотел, възрожденците и мн. др., са прозрели, че демократичната държава може да се управлява най-добре само от умни политици, за да има прогрес и социална справедливост.
Съвременната наука установява също, че главната причина за противоречията в обществото е неразвитото човешко съзнание. Не е обяснен обаче феномена, ниско съзнание и връзката му с частната собственост. Без обяснението му е невъзможно да се реши този най-противоречив обществен проблем, за да се постигне демократично управление със социална справедливост, необходима за развитие на отделния човек.
Неграмотният човек със слаборазвита егоистична чувственост е най-доброто съчетание за раждане на жесток диктатор или престъпник със садистични наклонности. При такъв човек без знания и логична мисъл, слабата чувственост не само остава без контрол, но се притъпява така, че се превръща в зловеща животинска основа за престъпление. Човешката история изобилства с такива случай на жестоки диктатори и садистични престъпници.
Ще опиша накратко някой от случаите свързани с емоционалната престъпна неграмотност и недостатъчното логично мислене, на какви престъпления са способни, а под влиянието на алкохол и опиати престъпните отрицателни човешки качество се усилват многократно. Ще ги сравним с истинската човешка лудост, за да направим необходимия правилен извод. Не случайно се е появила книгата „Емоционалната интелигентност“ на американския психолог Д. Голман, където има описани много такива случай от американската действителност. Емоционалната интелигентност е необходимото съвременно прозрение на Голман, но и тук въпросът остава – как да я постигнем Емоционалната интелигентност?
В един показателен съвременен случай от съдебната ни практика описан от медиите: Съдят циганин за убийство с нож и съдията го пита, защо е нанесъл десетки удара с ножа като жертвата е умряла още при първите смъртоносни пробождания и не представлява опасност за него. Убиецът отговорил, че просто е шарел с ножа по тялото на жертвата. Неговата чувственост е толкова притъпена и неграмотна, че той дори не може да осъзнае какво е направил, защото мислене при него липса. Подобен е случаят на безсмисленото убийство с нож, на двете момчета и раняването на третото пред дискотеката „Соло“ в София, на 18 април 2009 год., от убиец техен връстник, който също е шарел с ножа по гърбовете на трите момчета като две от тях са убити.
При престъпления извършени от образовани хора с нормално мислене, което под влияние на алкохол и наркотици е сведено до нула, като се освобождава напълно и безконтролно жестоката емоционалната чувственост. Защото алкохолът и наркотиците освобождават емоционалните фантазии и притъпяват логичното мислене като създават зловещи сценарии за личностни и обществени престъпления. При алкохолен делириум тременс, човек губи пълна ориентация и има много случаи, при които такъв човек прекрачва през балкона на високите етажи като го взема за врата към стълбището и загива.
Случаят с едно младо момче, поръчков убиец, който взема голяма доза наркотици, преди да извърши убийството, след което влиза при около 20 годишно познато момиче и му нанася десетки прободни рани с нож, докато ножът се счупил. Тогава убиецът взема една химикалка и продължил да пробожда жертвата с нея, докато направил 50-60 пробождания. Убиецът и поръчителят (лелята на момичето) са осъдени на доживотен затвор. Всичко това е извършено само срещу заплащане на убиеца, от 2000 лв. Ако малко само са се замислили преди престъплението, то нямаше да бъде извършено, но лелята заслепена от злобата породена от недостатъчно съзнание, а извършителя от взетия наркотик, са изключили всякакво мислене и са сключили зловещата нечовешка сделка. Губи се логиката и в края на краищата всички губят.
Най-зловещи са масовите убийства, които са характерни за съвременната действителност в американски училища и колежи, където безсмислено са разстрелвани десетки невинни деца, студенти, учители и преподаватели.
Едно от най-жестоките и зловещи убийства на невинни деца, с политически и и расов мотив, е масовото убийство в Норвегия на остров Ютьоя, близо до Осло, от А Брейвик на повече от 80 деца, разстрелвани от него под звуците на любимата им музика от фантастичния филм „Властелина на пръстените“, направен по едноименния роман фантази.
Масовото убийство на 25 декември 1974 год. от ученика Б. Д. Делчев в общежитието на студентското градче в София е прецедент по времето на социализма, защото няма по-голямо масово убийство в България от него до сега. Убити са 6 студенти и 10 са ранени. Тези случаи също са съпроводени от притъпена логика и липса на човешко чувство, поради изкривена ценностна система и отрицателен емоционален пик.
Мой добър познат, във Враца, на средна възраст, обичащ поезията и пишещ стихове, от съседния блок, притиснат от безработицата, вместо да търси решение се похвалил пред приятели, че в скоро време ще полети като птица. И действително една вечер под влияние на алкохола полита от 6 етаж на своя балкон като завърши летежа си размазан на плочките. Също с емоционално решение и притъпена логика под влияние на алкохола. А колко са пътнотранспортните катастрофи с човешки жертви и осакатени хора по света, под влияние на алкохола, колко са семейните скандали и други престъпления след алкохолно опиянение, завършили с убийства…? Навсякъде, където са замесени опиати и алкохол се стига до изкривяване на действителността, изключване на логичното мислене и неадекватни действия, най често завършващи с жестоки престъпления.
Друг случайна на самоубийство във Враца, в началото на 90 години, е 22 годишен музикант, правещ първите стъпки да композира музика, с лабилна чувственост и слаба логика. Изпаднал в трудност – попада под влиянието на един религиозен мистик, който го убеждава, че в отвъдното няма трудности и ще си живее райски – се обеси на прозореца в апартамента си.
В България има няколко случай, при необуздана емоционалност, бащата разстрелва двете си деца и жена си и се самоубива. Само съвсем малко, ако се замислил, че след такова безсмислено убийство и самоубийство не остава нищо от себе си в този свят, може би нямаше да го извърши, но емоцията винаги изпреварва мисленето, а когато го няма…
През последните 100 години над 30 българи, хора на изкуството, са се самоубили. Сред тях преобладават най-чувствените, поетите: Яворов, Пеньо Пенев, Петя Дубарова и др. Това потвърждава извода на Р. Спери за доминиращото дясно чувствено полукълбо при хората на изкуството, което е изиграло главната роля при самоубийствата.
Във всичките тези случай логичното мислене няма достатъчно развитие, поради което е изключена логиката необходима за разумни действия.
Няма селище на земята, което да не познава зловещо убийство или чувствено самоубийство в мирно време. Статистиката показва, че в България всяка година, след 1989 год., се самоубиват над 1000 души. Какво да кажем за децата ЕМО, самоубийците с перчема, и техният алогичен девиз „Кухнята, ножът, вените – край на проблемите!”, което е било девиз на двете самоубили се 14 годишни момичета, ЕМО от Благоевград? Какво може да кажем за онова дете от София, което скача от покрива, за да полети като Хари Потър и мн. др, Но може да кажем, че детската психика, поради недостатъчно развитие, както емоционално, така и логично, е затруднена при вземане на правилно решение и отделянето на фантастичното от реалното. Защото детето се ражда с две празни чувствени, животински мозъчни полукълба, но с генетична предпоставка да се роди разум при него, което изисква дълго правилно обучение и възпитание. Затова детето е с най-крехко и уязвимо зараждащо се съзнание, защото при него за втори път се ражда Разумния човек, което е в процес.
Безчет са самоубийствата под влияние на различните религиозни секти по света, но най-зловещ е случаят на масовото самоубийство в южноамериканската джунгла на Гаяна на 913 човека от сектата „Народен храм“, ръководена от Джим Джоунс на 18 ноември 1978 год. Между самоубийците е имало майки с малки деца, които са насилени да дадат отровата първо на детето си, а после да изпият своята доза от синилна киселина. По време на самоубийствения ритуал, някой сектанти се осъзнали и се опитали да се спасят, но били разстрелвани от бодигардите на сектата. При тези случай също липса реална логична оценка за действителността и под давлението на некотролируема чувствена фантазия и замъглено религиозно съзнание се извършва непоправимото.
Самоубийците, ако имат възможност да си върнат живота и размишляват със знания върху проблемите, няма да направят фаталното. Не случайно съществува и вицът за човека решил да се обеси на една върба надвесена над реката, но клонът при бесенето се счупил под тежестта му и той паднал във дълбоката вода, като се добрал до брега, въздъхнал: „Заради едно бесене, щях да се удавя“.
Изводът, е че преобладаващата част от самоубийците са с високоразвита чувственост и положителна ценностна система и недостатъчно логично мислене, което е предпоставка високата чувственост и положителната им ценностна система да бъде лесно уязвима или манипулирана, за да предизвика емоционалното самоубийствено решение. На другия полюс са убийците и всякакъв род други престъпници, които са със слаборазвита чувственост, отрицателна ценностна система, неграмотност и слаборазвита логика. Изброените отрицателни качества са достатъчни за лесно отключване на животинската агресия на дясното полукълбо във вреда на другите хора.
Войните водени от човечеството са около 14000 според научната статистика, а загиналите в тях са около 4 милиарда души. В древността се е стигало до повече от 100 хилядни армии, които са се изправяли една срещу друга и са започвали най-масовото човешко клане. През първата световна война много от държавите са участвали с милионни армии, а през втората, с още по-големи и жертвите са десетки милиони.
Всъщност войните са най-добрия катализатор за отключване агресивността на човека като узаконено насилие и убийства на невинни хора. Всички държави, са водили войни през които са извършвани зверства и са убивани деца, жени и стари хора. По време на всички войни е имало хора с по-високо съзнание, които не са извършвали зверства и такива, за които войната е била арена за изява на стаения чувствен звяр в тях, за насилие и жестокост. Нима по време на война има място за мислене, а ония които е трябвало да мислят, не са се замислили, а са принасяли народите за пушечно месо.
Локалните войни днес в Азия и Африка също са наситени с невиждана жестокост. Жената до сега винаги е ражда само войници, за да убиват и да бъдат убивани, за съжаление същото продължава да прави и днес в нашия век на фона на огромната фантастична разрушителна сила на оръжията.
Може лесно да разберем голямата опасност от огромната унищожителна сила на съвременните оръжия, постигната от човечеството, при пораженията и последствията от избухването на атомните бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Красноречив е случаят, установен от японския физик проф. Нишина в Хирошима, непосредствено след атомния взрив, че по някой от оцелелите стени на сградите има отпечатани образи на хора и животни, а на стената на едно училище близо до епицентъра на атомния взрив, имало образите на учениците, които провеждали сутрешната си гимнастика в училищния двор. При взрива мигновено са се изпарили като образите им по време на гимнастиката са се отпечатали на стената на училището и са останали като зловещ музеен експонат, който да ни напомня за опасността от човешкото безумие.
Изводът, е че и днес безумието продължава… До кога…?! До кога ще продължават политическия шовинизъм и извращенията отражение: на Робовладелския аристократ, на Феодалния монарх, на Религиозния фанатик, на Съвременните диктатори (Хитлер, Сталин, Батиста, Франко, Пол Пот, Пиночет и мн. др.), натрапван на народите като Мафиотски демократизъм или неолиберализъм в съвременния свят. Още с раждането си демокрацията в Древна Гърция, е започнала с убийството на един велик философ – Сократ, защото е критикувал нейните недостатъци. В защитната си реч той казва: „Вие не ме осъждате на смърт, затова че съм извършил някакво престъпление, а ме осъждате за това, че казвам истина, която не понасяте“ – и изпива чашата с отровата. При демокрацията е важна не самата свобода, а истината, която е цензурирана както в демократичните общества, така и от тоталитарните системи, което обезценява и принизява демокрацията и социализмът. Защото истината е над всичко, и ако я няма не може да има съществуване, развитие и управление на света.
tetralekton
 
Мнения: 10
Регистриран на: Сря Дек 29, 2010 2:24 am

Чувственият човек, втора част

Мнениеот tetralekton » Пон Окт 05, 2015 2:47 pm

Какво може да кажем за узаконяване човешките жертвоприношения, не само в зората на примитивното слабо мислещо и невежо човечество…? Един съвременен случай като отражение на узаконеното невежество в едно примитивно африканско племе, живеещо в близост до димящ вулкан и до малък град. Под давлението на жреца на племето, когато вулкана се пробуждал, хвърляли в гърлото му едно живо, младо и красиво момиче, за да умилостивят своя Бог, който да предотврати изригването.
Понеже племето било малко и момичетата са били в недостиг, се стига до решението, че съседния град е пълен с млади и красиви момичета, които да бъдат принасяни в жертва на вулкана. След отвличането и хвърлянето на няколко красиви градски момичета в гърлото на вулкана ги хванали и осъдили виновните за жестоките убийства на момичетата. Тези примитивни убийци с първобитно съзнание, поради невежеството си, трудно могат да осъзнаят какво са направили, а като прибавим и факта установен от вулканолозите, че при хвърляне на каквото и да е в гърлото на събуждащия се вулкан може да предизвика по-бързо изригването му. На какво ли не друго, е способно невежеството, освен на знания и мисъл.
Мистиката и религията в основата си са започнали с жестоки ритуали на човешки жертвоприношения, поради примитивизъм и невежество и са узаконявали догмата Бог чрез огън и меч. Горко му на инакомислещия! Защото догмата не търпи мисъл, а изисква сляпо да вярваш в нея докато те зомбира. Сърдечно да я приемеш, за да нямаш възможност да се разделиш с нея, но при условие, че се разделиш с мисленето и следваш манипулационните религиозни ритуали.
Всяка идея може да се догматизира, когато няма доказателство за реално съществуваща истина, и се превръща в теология или идеология, в която сляпо да се вярва. Това догматизиране на идеите, е причинило най-големите извращения срещу човечеството както религиозни, така и политически, защото при догматизиране на идеята не остава място за истината като се забранява мисленето. Затова мистичните и религиозните догми и идеологиите нямат законово място в съвременните училища, където да зомбират и извращават крехкото, неукрепнало и неоформено още детско съзнание, за да го превърнат в оръдие на своите античовешки извратени цели. Защото самоубийците, убийци – камикадзе и джихадисти се обучават от деца за това като за тях има само едно бъдеще, самовзривяването, чрез което се самоунищожават и убиват хиляди невинни хора.
Съвременната статистика стига до извода, че криминалните престъпления правени от религиозни хора са най-много, но не поради това, че вярващите са преобладаваща част от човечеството, а поради слепотата и невежеството породени от догмата спираща развитието на мисленето им. Защото там където преобладаваща част са атеисти или научния атеизъм, престъпленията са много по-малко. Красноречив е факта, че за няколко хилядолетия претенции за моралност, нито една религия не е премахнала неморалността водеща до престъпления и войни, дори най-жестоките престъпления са извършвани от религиите и идеологиите.
Свидетели сме на зловещите зверства извършвани от съвременния ислямски фундаментализъм с неговия фанатизъм в методите за убиване на хора, надминаващи по жестокост, черното християнско средновековие. През 2015 год., ислямския фанатизъм стига върхът на своето зверско отношение към човека. Защото фанатиците от ИД изкопали гроб 2 км дълъг, в завладените земи, и го натъпкали с живи християни като ги заровили и притъпкали с булдозери. Такива заравяния на живи руски деца е дело и на хитлеристите през Втората световна война в завладените от тях територии на СССР.
Няма ислямска държава, която да не убива жените си с камъни, когато съвременното човечеството отдавна е дало ход за еманципацията на жената. Цивилизованото човечеството не само замисля наказателно право върху мъченията и убиването на животни, а вече в много държави го има в действие, за да се хуманизират отношенията на човека към животните, което ще се отрази и на отношението към хората.
Родители ислямисти, породи невежество и религиозен фанатизъм убиват с камъни, дори собствените си деца, защото се е породило чувството любов в тях, което е в разрез с исляма. Случаят, преди няколко години на избягалото младо момиче с любимия си, в Турция, примамено от своите невежи родители с обещание, че му прощават, за да се върне и веднага след връщането му го осъдили на смърт по ислямските закони, като го заровили живо и оставили сама главата му над земята, и първите камъни по стърчащата глава на детето си хвърлили неговите родители. Имали място за човешко чувство и мислене при този зловещ случай…, а такива случай са хиляди в ислямските държави.
Ако сравним описаните случаи с най-примитивното и жестоко животно – крокодилът, който като се излюпят малките крокодилчета на брега ги взема внимателно в устата си, между острите зъби, за да ги пренесе във водата, защото на сушата имат много врагове и трудно могат да оцелеят.
Сравнението показва, че крокодилската жестокост бледнее пред човешката, под формата на религиозен фанатизъм, надминаващ всякакви граници като пренебрегва и основните биологични закони за продължението на рода и самосъхранението. Защото млади мъже ислямисти заслепени от религиозния фанатизъм се самовзривяват и убиват масово невинни хора, за да бъдат възнаградени от техния Бог с девици, като броят на девиците се определя от броя на жертвите при атентата. За тези атентати те се подготвят от деца и живеят само заради мига на взрива, вместо нормално да се развиват с доказано научно познание и логично мислене, те стават жертва на взрива, на самоубийствената, зомбиращата религиозна емоция.
Тук задължително трябва да отворим скоба за сравнение на величието и моралността на самозапалилите се протестиращи българи, които принасят в жертва себе си, заради другите. Жертват се против неморалността и корупцията, чрез най-жестоката смърт, а не убиват невини хора заради себе си. За летеца герой капитан Димитър Светозаров Списаревски спрял американските бомбардировачи над София, с таран. Многото легенди по българските земи, за красиви и бедни момичета предпочели смъртта вместо охолния живот в турските хареми, като една от легендите за тях е свързана името на нос Калиакра.
Беззаконието и жестокостта на ислямските закони осъдили на смърт 26 годишна жена Райхане Джабари, през 2007 год. в Иран, защото е убила бивш служител на министерството при самоотбрана, за да се спаси от изнасилване, което показва, че жената в ислямските държави няма законно право на живот. Извращение на всякаква законност – нито чувственост, нито логика…
Масовото убийство на учениците в Пешавар, Пакистан в средата на месец декември 2014 год. от ислямиската групировка на талибаните. Убити са 141 човека от които ученици 132, като е залята с бензин една от учителките и запалена пред децата да изгори жива. Това нещо животните не могат да го направят, защото техните инстинкти съдържат програмата да не убиват собствения си род, а човекът с неразвито и зомбирано мислене лишен от животинските инстинкти, прави това и то с необуздана жестокост. И за всичко това е виновно алогичното човешко мислене, което лишава хората от разум.
Ще завършим описанието на човешките налудничави извращения, поради неразвитие на мисленето, като го сравним с истинската човешка лудост причинена от психичните заболявания. При психичните заболявания, лудостта най-често засяга логичното мислене. Това освобождава безконтролните действия на лудия и създава неадекватна на действителността чувствено-фантастична реалност, в която лудия се развихря. В тази извратена реалност, лудия действа неадекватно в разрез със здравия разум като невъзможност за реална логическа оценка на действителността. Например: Сервантесовият Дон Кихот се сражава с вятърни мелници, лудият наливащ вода в кацата без дъно, лудият отрязъл половите си органи и мн. др.
Показателни в това отношение, са алогичните действия на лудия в изкривената негова реалност, отразена във вицовете за него, които разкриват вътрешната му алогична убеденост за правилни действия, което по-същество е сродно с неразвитата човешка чувственост и най-вече с липса на логиката.
Вицът за един нормален човек, който при среща с познат, но опасно луд – се уплашил от него и побягва, а лудият започва да го гони, бягащия човек се изморил и спрял като очаквал лудия да го убие – изненадващо лудия го докоснал по рамото и му казал – ти гониш. В друг виц, двама луди се возят на колело като изкачват стръмна улица. При свършване на стръмното този който въртял педалите въздъхнал – откъснаха ми се краката от натискане на педалите, а другия му отговорил – а мен ме заболяха ръцете от стискане на спирачките, за да не се върнем назад. Нормално и логично е да се използват спирачки при спускане, но е ненормално и нелогично да се ползват при изкачване, което неадекватно действие е причина за смесване на нормалното с налудничавия алогизъм и което в редица случай води до фаталното. Фатална е ситуацията с лудия моторист през нощта, който вижда срещу него, че идват две светлини и решава да мине между тях като ги взема за два мотоциклета, но се оказало кола…
Лудостта се проявява като нереална, алогична оценка на действителността, в която лудия действа алогично, но са установени случай на престъпления извършвани от психично болни, чийто действия съдържат желязна жестока логика на налудничавото изпълнение. Изкривяване на действителността от чувственото образно мислене на психично болния е толкова голямо и постоянно, че и малкото останала логика, която прави човека разумен се подчинява на изкривеното чувствено мислене, което се възползва от нея, прилагайки я в изкривената реалност. В такива случай престъпленията на луди, са неочаквани, трудно доказуеми и зловещи, но си приличат с емоционалните престъпления на нормални хора и с тези извършени под давлението на опиати алкохол и религиозен фанатизъм.
В описаните случаи е налице както слабата емоционална интелигентност, така и слабото логично мислене, притъпявани от невежество, неразвитие на мисленето, алкохол, наркотици, религиозен фанатизъм, различни идеологеми и психични заболявания. Изредените причини притежават фактор слаборазвито мислене както чувствено-образно, така и логично, което е в основата на всички престъпления и самоубийства.
Ако сравним лудостта, която е протяжена и постоянна във времето със слабата или неконтролирана чувственост и слабата логика, плод на невежеството и неразвитието, в даден човек ще наблюдаваме, че си приличат в налудничавите пристъпи, но се различава с времетраенето им. Пристъпът на лудостта е продължителен, но не е съпроводен през цялото време с престъпления, а пристъпът на алогичното мислене е мигновено емоционално избухване, но с достатъчно времетраене, за да се извърши жестоко престъпление.
След престъпният емоционален шок, някой хора осъзнават престъплението, което са извършили и се самоубиват, но преобладаващата част е с толкова затъпено мислене, че не могат да направят самооценка на извършеното. Абсурден е случаят с Пол Пот, през чието кратко управление са убити 3 милиона души като създава лагера на смъртта S – 21 в Камбоджа и връща държавата в първобитната ера. Арестуван от собствените си войници и осъден на доживотен затвор, се изказва, че от държавата, на която е служел достойно, нищо друго ценно не е взел, а само собствената си жена и дъщеря. Този зловещ психопат не осъзнава вината си за измъчваните и избитите по време на неговото управление 3 милиона души от 9 милионното население на Камбоджа.
Практиката е била такава, че насрочения за виновен е измъчван и убиван, а заедно с него получават смъртна присъда цялото му семейство и най-близките му роднини и приятели. Действал е по метода на друг исторически психопат – Сталин, чийто девиз е бил „Няма човек, няма проблем“, а неговия жесток помощник Берия, хлечел и целувал краката на изпълнителите на смъртната му присъда, за да не го убиват.
Главната надзирателка на концлагера за жени, „Равенсбрюк“ през втората световна война, Доротея Бинц, преди да се изпълни смъртната и присъда чрез обесване, сваля златното ланче от врата си и казва: „Надявам се, че няма да мислите, че ние сме били лоши хора“. Тава го казва жена, която ръководи измъчването и убиването на хиляди жени и извършване на зловещи медицински опити върху тях. Това нещо може да бъде направено от хора с болни мозъци, плод на нациското идеологическо зомбиране с невъзможност за реална оценка на действителността и мисленето. Защото извършените зверства неосъзнати от тях не се побират в никакви човешки мерки, а главната и най-жестока извършителка се представя за човек: „ Надявам се, че няма да мислите, че ние сме били лоши хора“.
Друг исторически случай на огромна жестокост е свързан с китайската императрица Цъси, която удавила стотици млади и красиви момичета, наложнички на императора от ревност и страх да не я изместят от императорския престол. В древен Рим е била нормална практиката да убиеш баща си,майка си, синът си, брат си, приятелят си, за да се изкачиш на императорския престол. Така се ражда отрицателна сентенция при убийството на Цезар: „И ти ли Бруте“. Историята на всички древни народи прелива от жестокости в борбата за власти богатство.
Един български фашистки офицер, садист, подпуручик Константин Йорданов командир от редовната българска армия – разстрелял, без съд и присъда, Ястребинчетата, заедно с майките и бащите им (18 човека от 6 семейства) и лично доубивал ранените. Този злодей, също хленчел и се молел, след като чул смъртната присъда, за да му простят и да не го убиват като е казал, „мислех, че изпълнявам дълга си“. Неговият фашистки дълг, е убийството на невинни деца и възрастни хора без съд и присъда. За да изпълни докрай фашисткия си дълг, изгорил къщите на разстреляните семейства. Неговото извратено животинско съзнание не е могло да предположи, че човешки дълг е съвсем друго нещо, а това което е извършил е садизъм.
Човешки дълг е да предотвратиш наказанието на невинните, а не лично да ги доубиваш, защото проявата на човещина е свързан с положителните човешки качества, с човешките добродетели, а те с дългът. Човешките добродетели при немислещи хора са принизени с възможност за изява на зверското в тях. Затова народен съд след 9. ІХ срещу управляващите е трябвало да има, за да получат заслуженото си наказание, виновните, дори да е само случая с Ястребинчетата, а такива случай са хиляди в България преди 9. ІХ.
Всички описани недъзи на човешкото съзнание и проявите им в човешкото общество са плод на безконтролна емоционална чувственост, вредна както за отделния човек, така и за обществото.
Изводът е, че е невъзможно при раждането на разумния човек да се пръкне едно съвършено човешко съзнание. Защото няма такава свръхестествена сила, която може да го създаде мигновено и завършено, но има неразумна еволюционна сила на развитието, което винаги започва от роденото примитивно начало и върви към усъвършенстването му. Затова несъзнателния човешки род, не може да бъде плод на Божествен разум, защото такъв разум би го създал със завършени човешки качества и възможности, а не с животински примитивизъм, за което после Бог да го съди жестоко, затова, че е грешен. Защото създателят осъждайки своето създание, човека, всъщност осъжда себе си. Същото е положението и със създаването на света, не е възможен, и е безсмислен завършен и съвършен свят, още повече, че съществуването на обективната материална действителност, нагледно го подчертава. Защото в обективната реалност на света е преобладаващо отрицателното, разрушителното, а не положителното и съзидателното и необходимостта от развитие се явява като баланс между тях, за да може да съществува, да се развива и да бъде познаваем света.
До тук получихме отговора, защо човекът и неговия свят са толкова алогични и несправедливи. Следва въпросът, как да превърнем неморалния човек с ниско съзнание в морален и високо съзнателен човек, за да направим нашия свят по-добро място за живеене и развитие. Д. Голман е поставил основата на отговора като е стигнал до прозрението за Емоционалната интелигентност, която да управлява емоционалната чувственост като я направи интелигентна. Пълният отговор на въпроса е какво точно е емоционалната интелигентност и как да превърнем неуправляемата емоционална чувственост на човека в интелигентна, за да я управляваме и да постигаме правилни решения като неутрализираме емоционалния разрушителен изстрел.
След преобразуването на едното животинско, чувствено полукълбо в логично се появата Homo Sapiens и се прекъсва хармоничната, симетрична връзка между двете животински мозъчни полукълба, подчиняваща се на инстинктите при вземане на решения. Раждането на Разумния човек като по-висш еволюционен продукт и надстройка на животинското инстинктивно съзнание, олицетворява човешката природа, което издига човекът над животното, а не го принизява, както се опитват да твърдят много автори като свеждат човекът само до отрицателната му природа, с което обясняват невъзможността за неговото видоизменение към добро. Човекът като еволюционен продукт има възможност да се развива прогресивно, а като кално творение на Бог, да бъде натикан в ада без малкото богоизбрани, които директно заминават за рая.
Изводът че не може да припишем вина за извращенията, които е направил и прави човекът, на неговата неизменна природа. Защото точна променливостта на чувствеността е главния виновник за вземане на необмислени, неточни и неверни решения, които са без никакво основание. Ако човешката природа беше Абсолютно непроменлива, то хората щяха да бъдат само зли, което ги обрича на бърза гибел, или само добри, което ги обрича на безсмислено съществуване. И в двата случая човечеството нямаше да го има. Бог не е могъл да реши проблема Тетралектично, а неразумната Тетралектична еволюция го е решила с раждане на разума, в непротиворечивите условия на първобитна община, чрез злото и доброто в него, с възможност за прогресивно развитие, защото всяко първично начало е посредствено. Така в равновесното първобитно общество се ражда новото по-висше качество, разумът с предпоставка за развитие.
Установихме, че разумния човек не се е развил и не е променил първичната си разумна природа и причината за това. Защото установихме също, че след появата на разума, човекът не е имал необходимите обществени условия, за развитие. Така първичният човек е имал закономерната възможност да създаде само противоречиво общество, което спира неговото развитие, за да запази противоречията развиващи обществото. Неразвитият човек е станал жертва на собствената си противоречивост, заради развитието на обществото и при постигането на определен връх на обществено развитие, обществото му се издължава, като му създава условия за развитие.
Постигането на съвременния етап на НТР на обществото, не е някаква самоцел, а възможност да се създадат социални условия за развитие на човека или едно равновесно битие, което напълно ще го освободи от физическия труд, като завърши противоречивата борба за физическото му оцеляване. След постигане на посочените придобивки, човекът ще има свободно време за духовно развитие чрез получаване и заучаване на всестранна и вярна информация като познание, необходима за формиране на правилно мислене, което ще развие неговото ляво, логично полукълбо. Така той чрез всестранно развитие ще излезе от порочния кръг на заблужденията, на догмите и идеологиите и човечеството ще се запъти към повишаване на съзнанието, предпоставка за изчезване на войните и престъпленията.
В по частен смисъл, развитието на мисленето чрез всестранното познание при Разумният човек ще го превърне в Умен, мислещ човек, при който мислещото логично ляво полукълбо ще бъде доминиращо и ще наложи определен контрол над чувственото дясно полукълбо, но не като диктат, а като дидактика. Това ще допринесе дясното полукълбо да се очисти от човешките пороци, водещи до емоционални, престъпления като неправилни решения. При този контрол на логичното полукълбо ще се възстанови и сихронизира прекъсната връзка между мозъчните полукълба, разкъсана при раждането на разума. Ще се появи ново качествено мислене като взаимодействие между двете мозъчни полукълба.
Тогава скорострелното решение на чувственото полукълбо ще се превърне в прозрение само като относително разрешение от абстрактно мислещото. Контролът няма да бъде тотален, а само относително ще намали грешните решения до определен минимум, което няма да унищожи човешката чувственост, а ще облагороди човещината в нея като я очисти от налепите на пороците.
И при първичното непроменено статукво между полукълбата, при възникване на разума, се появяват интуиционни прозрения, поради скоростното чувствено-образно въздействие на дясното полукълбо, които са верни решения, но са рядкост и не се подават на контрол. Затова им придаваме мистифициран образ, защото не ги разбираме и не може да ги контролираме, но забележителното, е че тези прозрения идват след определени търсения и размишления на логичното полукълбо и никога не идват без основание.
Стигнахме до извода, че неразвитието на човека и по-точно на неговия мозък, е причината за човешките страдания и определихме необходимостта от равновесно битие като възможност за развитието на човека с предпоставка за всестранно познание, необходимо за развитието на мисленето. Остава въпросът, от къде да започнем и обяснението, защо да започнем точно от там, за да получим едно хармонично развитие на човешката личност като направим емоционалността интелигентна.
Логично е, да започнем с обучение на детето още след раждането в правилна посока по – подобие на обучението на малките при животните. Разликата се състои в това, че при малките на животните има заложени генетични готови програми – инстинкти, които се отключват бързо при обучението, при което не малка роля се пада на игрите, а при детето има генетично предопределение за разум, което трябва да развием чрез дълго обучение. Така възрастните животни за кратък период от време възбуждат инстинктите на малките ,предопределени генетично, като функционален сихрон между двете чувствени полукълба. Малките животинчета бързо започват самостоятелен живот без промяна на функционалната симетрия на техния мозък, което е възможност за запазване на инстинктите на рода и предаването им на следващите поколения.
Приликата, е че обучението на детето и на малките животинчета започва при наличието на две празни мозъчни чувствени, функционално симетрични полукълба. При детето това означава раждането на разума за втори път като промяна на функционалната симетрия на мозъка, предопределена генетично, а при животинчетата само се отключват инстинктите, без промяна на функционалната симетрия на полукълбата, също предопределено генетично за рода.
При животните промените не са обусловени от историческо развитие, а при човекът са свързани с етапите на историческото обществено развитие, които отразяват определен етап на познанието. Затова обучението на децата е свързан с постигнатото познание на обществения етап на развитие, което до сега ги развива според теократичните и плутократичните порядките на обществения строй, определен от догматизма на мистиката и религията и от социалното разделение. Социалното неравенство и липсата на необходимото научно познание, е определяло невежото обучение на детето, което е формирало примитивен разум, най-способен да унищожава себеподобните си чрез първичните обществени законови порядки, поради непознаване същността на природните закони на съществуването, развитието и управлението на света.
В основата на всички извращения против човечеството стои невежеството на епохата раждаща невежи малограмотни и гладни човеци с разкъсана връзка между двете мозъчни полукълба, неспособни за мислене, но способни за зверства.
Например Александър Македонски е имал най-добрия учител на Древна Гърция – Аристотел. Той е направил от него добър пълководец, но поради невежеството на епохата му внушава фикс идеята, че чрез походите и завладяването на чуждите земи ще стигне до края на света и ще стане негов господар. В тази древна епоха малцина са имали добри, но невежи учители според съвременното НТ развитие и разбиране на света. Останалото човечество е не само неграмотно, а 80% в Древна Гърция са били роби, които са по-близо до животните, отколкото до човека. При това положение е възникнала необходимостта да се роди демокрацията в своя примитивен робовладелски вид.
Днес разполагаме с достатъчно доказано научно познание и различни остарели методи на обучение, с които започваме обучението на децата, но не прилагаме необходимия правилен метод, като не променяме старата методология до пълното формиране на разумната човешка личност. Промени внасяме само като разширяваме и усложняваме познанието с което формираме знаещи човеци, но не и мислещи.
Знаещият човек, ако не използва натрупаните знания по предназначение ги забравя, а като ги е заучавал без да ги разбира, без да ги е осмислил ги забравя по-бързо – такива са зубрачите. В края на краищата по-голяма част от знанията, получени по този начин, се оказват ненужни и влизат в графата загуба на време. Появява се необходимост да се променят много от остарелите методите на обучение и да се заменят с методология, която развива мисленето или учи на мислене.
При съвременния етап се губи смисъла от заучаване на огромен обем от знания поради лавината на информационния потоп. Защото колкото и знания да имаме трудно ще плуваме в бушуващия информационен поток Трудно вече се ориентират, дори тесните специалисти в тяхната област, залята с огромна информация. Безсмисленото натрупване на знания, особено които не се ползват, със сигурност затрудняват, деорганизират работата на мозъка като се притъпява неговата селективност и мислене.
Още по-безсмислено е натъпкването на мозъка с излишна информация, когато под ръка имаме информационната банка Интернет за бърз достъп до всестранна информация и лесен информационен обмен между нуждаещите се, което улеснява нашето мислене и връзки. Възможността да изберем точното необходимото знание е свързана също с мисленето както с предварителните размишления, така и за продължаване на размишленията, или с нашата подготовка, за да се ориентираме точно от кое знание се нуждаем.
Необходимостта от всестранно развитие на детето включва само в началото разнообразни знания. В последствие колко повече овладява логичното мислене: аналитично и синтетично, толкова повече е необходимостта всестранното знание да става селективно и дозирано да запълва празните чувствени полукълба на детето по необходимост. Това дозирано заучаване на всестранни знания при детето трябва да върви паралелно с определена методология за морално възпитание и приучаване към логични разсъждения, което да включва игрите. Колко от по-ранна възраст се започне обучението на знание и мисъл при детето, толкова е по-ефективно, което не обременява детето, поради възможността и необходимостта неговия празен мозък да поглъща познание и да се учи на мислене.
Този процес задължително на съвременния етап трябва да започне в семейството веднага след като детето се научи да говори, което ще ускори и говоренето, защото неговия празен мозък има афинитет за поглъщане на разнообразна информация и нейното разбиране. Затова децата са прекалено любопитни и задават много изпреварващи въпроси.
Тук вече може да отворим скоба като необходимост да пазим празното детско съзнание от мистика, религия и различни идеологии. Затова те нямат място в учебния процес на подрастващите, защото ограничават знанието и притъпяват мисленето, вместо да го развиват, поради което такива деца са най-лесна плячка за идеологическо манипулиране и религиозно зомбиране. Да не забравяме, че при детето разума се формира за втори път чрез обучение, поради двете му празни чувствени (животински) полукълба, за да се появи логичното, разумно полукълбо като функционална асиметрия на мозъка, което го прави разумно същество. Това подчертава верността на Биогенетичния закон на Хекел на психично ниво като повторно раждане на Разумния човек при обучението на детето.
Първият път при появата на разума се разваля функционалната чувствена симетрия на животинския мозък, което превръща лявото полукълбо в логично с абстрактно мислене и животното се превръща в разумно същество. С раждането на разума се дисхармонизира връзката между двете полукълба на Разумния човек, но се развива генетична предпоставка за неговата поява.
При животните генетичната предопределеност е за развитие на инстинкти, което запазва сихрон между двете чувствени полукълба като функционална симетрия. Затова, на каквото и обучение да се подложат животните е невъзможно да ги превърнем в разумни същества чрез обучение. Обратното е при детето останало без човешко обучение и познание, е невъзможно да получи разум, което го превръща в животно без инстинкти и човешко същество без разум с никакви шансове за оцеляване. Следователно възниква необходимостта за дълго обучение при детето, за да се развие генетичната предопределеност за разум при него.
За втори път разума се ражда върху генетичната предопределеност при детето чрез дълъг период на обучение и възпитание, при което лявото празно, чувствено мозъчно полукълбо се превръща в логично и детето израства като пълноценен Разумен човек. Колко реални, морално верни и точни знания и правилни методи на мислене са вложени в обучението на детето, толкова по-голяма е възможността то да се научи правилно да мисли, за да се превърне в пълноценен човек с изградена морална психична устойчивост. Защото точно неразвитата чувственост и логика при възрастните води до неустойчива и агресивна психика, която е нанесла и нанася огромни личностни и обществени поражения на човека и човечеството.
Следователно неправилно изградения възрастен индивид не е застрахован от изкривеното и неправилно алогично мислене, а е предразположен към него. Така той манипулира или става обект за манипулации във вреда на другите и на себе си. Алогизмът на човешкото чувствено съзнание в съвременния свят, стигайки до бързи и неверни решения, е по страшен от атомния огън, защото той може да го запали.
Основният извод от разгледаните наболели въпроси, е запазване неомърсено детското съзнание като му създадем социални условия, за да го развиваме в правилна познавателна, морална и логична посока и не допускаме заливането му със сурогота на омерзения свят, защото такъв свят загива от своята мерзост.
Много пъти в дискусии ми е задаван въпросът как ще направя човека по-добър? Отговорът е! В децата е нашият коз за спасението на човека и цивилизацията ни както физически, така и духовно. Затова трябва да запазим детското съзнание чисто, а може да го запазим като направим социални промени в обществото и го обучаваме с всестранно, вярно, доказано научно познание и го учим да мисли, за да се появи един ден бъдещия хуманен мислещ и Умен човек, зародишът на хуманната разумна цивилизация. Защото Алогичният, чувствен човек е изиграл своята зловеща роля, за противоречивото обществено развитие, и няма повече бъдеще нито за него, нито за човечеството.
Доказателство за верността и полезността на тази статия не е свързано само с неврофизиологичните постижения при научното изследване на човешкия мозък, а намира подкрепа и в съвременните психологични теория върху опитния психологичен тест на Питър Уейсън.
През 60 години на 20 век, Уейсън реализира подход като опитна постановка за изследване на мисленето с определена селективна задача, позната в психологията като „селективната задача на Уейсън“. „Може би бях привлечен от темата за разума, защото повечето неща в живота изглеждат неразумни“ – заявява той и се заел с изследване природата на мисленето.
В действителност при психологичните абстрактни експерименти с картите, той установява ирационалното, алогично мислене при повече от 90% на участващите в експеримента. Този феноменален резултат опровергава предположението, че човек по природа мисли аналитично, в което и той е вярвал, но не разкрива причината за алогизма на човека. Изглежда е било още рано за заключения, защото не са били направени необходимите физиологични открития за работата на човешкия мозък.
В статията“Чувственият човек“, е постигнат отговора, че причината за алогично мислене е свързана с неразвития човешки мозък след разкъсване на връзката между двете полукълба при появата на разума. С формирането на лявото логично полукълбо се развива първичното мислене, което е предпоставка за превръщане на неразумното животно в Разумен човек. Появява се разум, но се разкъсва симетричната функционална връзка между двете животински чувствени полукълба и започва определена относителна дисхармонична борба за надмощие между тях. Предимство е на старото чувствено полукълбо, което дава изпреварващи, но неверни отговори констатирано опитно при „селективната задача на Уейсън“и нейното видоизменение.
Защото новото разумно полукълбо е началната основа за прогресивно развитие на човешкия мозък, и като всяко начало, то е в най-примитивната си фаза, за да има смисъл развитието, което биолози, генетици, неврофизиолози и психолози, каквито и теории да развиват винаги трябва да го имат предвид, за да стигат до верни заключения и обяснения. В противен случай всяка тяхна теория ще бъде непълна с недостатък да обясни постигнатото. Така първичното логично мислене, като възможност на разумното ляво полукълбо на човешкия мозък, е много слабо, за да наложи контрол след разкъсаната инстинктивна симетрична функционална връзка между двете полукълба при поява на разума. Чувственото, дясно полукълбо освободено от контрола, поради лабилната връзка, но с вродената си бързина, взема лесно изпреварващи, но най-често неверни решения.
През 1982 год.,психолозите Ричард Григс и Джеймс Кокс продължават изследванията с помощта на селективната задача като заменили абстрактното условие с определено социално условие и 75% от участниците решили вярно задачата. Това озадачило психолозите. Как е възможно думите в условието да определят трудността на задачата като логическата структура е същата? Това явление е популярно сред съвременните психолози като „ефект на съдържанието“.
Ефектът на съдържанието също е разрешен и обяснен със системния Тетралектичен подход в статия „Чувственият човек“. Не само се стига до обяснението на ефектът на съдържанието, но е решен въпросът за функционалното симетрично системно преобразуване на човешкия мозък, предпоставка за поява на Разумния човек и неговото развитие, свързано с обществения процес.
Невъзможно е при мисленето на човека да не се появи „ефект на съдържанието“, когато основата за раждането на разума са думите. Защото двете чувствени полукълба при човекоподобната маймуна са изработили символи, термини и понятия като думи, отражение на материалната обективна действителност, чрез които става възможно не само общуване между членовете на първобитната община, но и раждането на мисленето и преобразуване на лявото животинско чувствено полукълбо в логично. Затова думите предизвикват „ефект на съдържанието“, защото те са в основата на раждането на разума и логичното мислене. Абстракцията им в условието на селективната задача повишава възможността за грешен отговор като леснодостъпно, но измамно решение. Намаляване на абстракционното действие на думите чрез използване на предварителни знания повишава възможността за правилни решения.
Така двете полукълба си разменят ролята при решението на селективната задача: Чувственото с художествено-образното мислене прави прибързани решения, защото не разбира абстракцията, а логичното полукълбо работещо с абстрактно мислене, разсъждава с думи, за което му трябват знания и време за да стигне до верни решения. Затова чувствената, стара система е бързо, а логичната нова е бавна. При изясняване смисълът на съдържанието на думите от логичното полукълбо, което намалява абстракцията им се възстановява прекъсната връзка и то упражнява контрол над чувственото и резултатът е вярно решение.
През 2011, психологът Даниел Канеман, Нобелов лауреат в книгата си „Мисленето: Бързо и бавно“,продължил психологичните изследвания чрез селективната задача, която е една от „най-изследваната експериментална парадигма в психологията“. При това изследване той разработва и предлага нова теория на„дуалистичния процес“, възможност която била предусещана още от Уейсън. Теорията на „дуалистичния процес“ доказва, че при различен набор от думи се предизвиква дейността на две различни когнитивни системи, които Кенеман определил като бърза – старата система (1) и като бавна – новата система (2). От еволюционна гледна точка това му изглеждало парадоксално и неправдоподобно, както е изглеждало и на много еволюционни психолози, но с Тетралектичното обяснение, което направихме, правим и което ще направим, ще се убедим, че това е закономерно определен еволюционен процес.
При решаването на селективната задача, според Кенеман, старата бърза система и новата бавна се борят за надмощие и при надмощието на стара система се получават много повече грешки. Така Кенеман разделяйки човешкото мислене на две части се приближава плътно до неговата еволюционна същност, въпреки че има усещането за еволюционна неправдоподобност.
Следователно „дуалистичния процес“е продукт на еволюционното Тетралектично развитие на мозъка, което потвърждава Еволюционната теория на Дарвин. Защото единният мозък при влечугите е белязан с чертата на физическото разделение и при бозайниците това разделение оформя две мозъчни полукълба – ляво и дясно, но с функционално единство, или функционална симетрия. Физическото примитивно единство на мозъка при влечугите е постигнало еволюционното си физическо разделение при бозайниците, но работещо с функционалното чувствено-образно единство при мисленето, като повторение. Повторение, което е пренесено като отражение на първичните структури и форми на Тетралектичната материална еволюция.
При раждането на Разумния човек, функционално симетрично чувствено единство на мозъка се разрушава и се постига функционалната Асиметрия на двете полукълба, което всъщност е причината за поява на разума. Дясното полукълбо си остава чувствено, непроменено, а лявото се превръща в логично със аналитично и синтетично мислене, причината за поява на разума.
Единството на чувствената връзка се разкъсва и старото чувствено полукълбо взема свободни, бързи и непроверени безконтролни решения поради все още слаборазвитото ново разумно полукълбо. Това разделение на мисленето е причинило огромни вреди на човечеството от една страна, а от друга съвременните постижения, като НТ развитие. Функционалното разделение на мисленето, не е за някакво удобство, а еволюционен продукт при развитието на човешкия мозък и неговото мислене, което е причинило най-големите неудобства на човечеството.
Чувственото мислене поради инстинктивната, а не интуитивна бързина постига ирационални алогични решения, които са повърхностни и грешни. За логичното мислене е необходимо време за размисъл и вярно познание, като определено логично подреждане и разбиране на думите, поради което то е бавно, но с повече правилни решения. Всичко това е причината новото по-висше, бавно мислене да създава стабилност, а старото бързо е причината за нестабилността на човешката психика, поради повърхностните алогични и не верни решения, което е описано в предложената статията.
Следователно еволюционното, Тетралектично физическо и функционално разделение на човешкия мозък и неговото мислене определено от думите, е причината за съществуване на „селективната задача на Уейсън“, „ефект на съдържанието“ и „дуалистичния процес“, които са правилни методи за изследване на човешкото мислене от психолозите, но непостигат цялостното обобщение на резултатите.
Затова статията „Простата логическа задача, която показва колко алогично мислят хората“ на Димитър Димитров със заглавието си е в подкрепа на изводите в „Чувствения човек“. А причината за раждането на тази задача е същото алогично мислене, което е накарало Уейсън да я сътвори, за да изследва природата на мисленето. Съдим по казаното от него: „Може би бях привлечен от темата за разума, защото повечето неща в живота изглеждат неразумни“.
Поради същите неразумни причини, породени от несъвършенството на човешкото мислене и действие, е предизвикано и написването на „Чувствения човек“, където е предписана и рецептата за лечението на това заболяване.
Изводът на еволюционните психолози, че хората са еволюирали в „социо-когнитивна ниша“ е погрешен, а вярното, е че хората са живеели и живеят в тази ниша. Защото точно това, че живеят в такава ниша, е спряло човешкото еволюционно развитие, а се развива „социо-когнитивната ниша“ като триетапното развитие на противоречивата Тетралектична система със социално разделение на хората. Следователно хората са се самопоставили в противоречивата система изградена от тях и с тях – „социо-когнитивна ниша“.
Следователно е верен изводът на Philosophical Transactions of the Royal Society, че човекът, за да оцелее в такава противоречива система, трябва да „функционира като уникален и силно конкурентен хищен организъм“. Това означава Човекът хищник! Не случайно се е родила сентенцията „Човек за човека е вълк“, което показва, че Хищникът човек в едно противоречиво човешко общество няма какво друго да изяде, освен другите човеци. Затова правилата в една противоречива система, която прави Човека хищник, не помагат на човека да се развива, а помагат на системата да бъде против човека, което е разгледано обширно и логично в Чувствения човек, и което е допринесло за всички извращения направени против човечеството. Всичко това означава, че е настъпило времето за промяна на правилата в „социо-когнитивната ниша“ в полза на Разумния човек, а не в полза на Хищникът човек.
През 1989 Леда Козмидис въвежда Дарвиновия подход в психологията, което дава възможност за използване на селективната задача за социални изследвания.
Едно съвременно изследване отразено в Evolution and Human Behavior, показва, че родителите при възпитание на своите деца пренебрегват правилата водещи до безопасността на чуждите деца. Прекалено погрешен подход на родителите в едно противоречиво общество, в което собственото дете също е чуждо за другите родители, което увеличава опасността за него и за всички деца.
Първобитният човек е оцелял, защото е загрижен за безопасността на всички деца принадлежащи към общината. Този примитивен човек, така не само е оцелял, но е осигурил и съществуването на съвременното човечество чрез обществената си социално равновесна система. Полезно е да се замислим, защо този първичен човек е успял да разреши задачата за безопасността на децата си и своето оцеляване, а ние все още се лутаме и то при наличието на много верни психологични теории и огромен научно-технически потенциал.
Следователно обяснението и пълното решение е невъзможно да се постигне само от психологията, защото проблемите са комплексни и могат да бъдат разрешени само с комплексен подход, който да включва не само психология, а и социология, еволюционно развитие, историческо развитие, икономика, философия, политика, наука, образование, религия и много др. Проблемите са взаимосвързани, което е довело до всевъзможни кризи на съвременното общество, а обяснението и решението на проблемите е общо-научно и трябва да се търси в интеграционните връзки между отделните науки. Това най-добре може да го направи и го прави философията със своята обобщаваща, синтетична методология като интегрира естествознанието и се обедини с него. Защото съвременната философия за разлика от древната, която е възникнала върху празнината на познание, но е родила естествознанието, за да има днес богат естествено-научен фактологичен материал за обобщение и доказателство на философските изводи.
Много от съвременните психологични проучвания показват, че новата система е тясно свързана с възрастта и интелекта на растящите деца като се влошава нейната работа с напредване на възрастта.
Функцията на новата система при човека се осъществява от лявото логично полукълбо, което води до логично обяснение на връзката с интелекта на растящите деца и влошаване на нейната работа с възрастта. За влошаване на работата на новата система е виновна старостта, с напредването на която затихва мисловната функция на разумното ляво полукълбо, както и цялостната мозъчна дейност.
По-трудно, но феноменално е обяснението, защо тази психологична система е тясно обвързана с интелекта на децата при израстването им. Обяснението е направено в по-предните страници на статията, но накратко ще го припомним. Детето се ражда с две празни чувствени, животински полукълба и при обучението му едното (лявото) се превръща в логично и за втори път се ражда Разумният човек. Появата и развитието на лявото полукълбо се превръща в предпоставка за разум, генетично предопределен, което обяснява не само тясната връзка на новата система с интелекта на детето, но и нейното възникване при обучението му. По време на обучението си с определени знания, детето се учи и на мислене, което е зависимо от много условности и определя връзката на неговия интелект с възрастта като развитие на новата система. Например, в по голям план е в зависимост: от познанието на епохата, от държавното, политическо и социално устройство, от участието на религията, от географското положение, от климатичните условия, от расовата принадлежност и др. а в по-малък план, от семейството, от половата принадлежност, от езика, от произхода – социален, генетичен и др.
Ако не се създадат условия за нормално съществуване, възпитание и обучение на детето, в неговото съзнание винаги ще остане невежо кътче за извращение във вреда на другите и на себе си. Колко по-голямо е невежеството, толкова по-голям е потенциалът за извращения на такова полусъзнание. За пример може да ни послужи невежата циганизацията на ромите по света.
А когато обстоятелствата при нормално родено дете предизвикат нулево развити, при което се запазва животинската чувствена симетрия на мозъчните полукълба, не се стига до разум. Такива случаи са известни като изолирани деца от нормалната човешка среда – отгледани от животни, от глухонеми родители или насилствено изолиране.
Образователната система е най-важния фактор за развитието на детето и превръщането му в Разумен човек, но абсурдното е, че образователните системи навсякъде по света учат и наблягат на знанието, а не на мисленето. А когато са обременени и от други фактори: биологични, социални, мистика, религия, полова неадекватност и др. се ражда нашата съвременна хищна цивилизация, застрашена от самоунищожение. Този абсурд с образователните системи се подчертава и с това, че най-великите научни постижения в света са направени от недостатъчно образовани, но самообразовали се гениални хора, извън образователните системи. В този неизучен и неразбран феномен е разковничето на мисленето, подлежащ на изследване. Какво точно е преобразило тези хора, за да превърнат обикновения човек в себе си, в гениален.
Гениалността може до са появи във всяко нормално родено дете. Защото е заложено генетично раждането и развитие на разум в него, но при условие, че неговия относително празен мозък се захрани с всестранно, вярно и доказано научно познание, което е предпоставка за развитие на логично мислене – аналитично и синтетично. Такова дете при относително добро морално възпитание, може свободно и правилно да развива своята чувственост, функция на дясното полукълбо. Така при съдбоносни решения, дясното полукълбо няма да взема изпреварващи и неверни решения, а винаги ще се съветва с мислещото логичното ляво полукълбо, за да се стигне до вярно решение като се възстанови хармоничната връзка между тях с повишаване на съзнанието намаляване на извращенията.
Затова за да е възможно правилно развитие на всички деца по света, първата необходимост е еднакъв достъп до образователната система, за всички, придружено от определено задължително образование, което ще изкорени неграмотността в нашия свят. За да се превърне тази необходимост в реалност, трябва да има социални промени като условия, защото за гладното дете, първа необходимост е физическата храна.
Следващото условие, е промяна в образователната система със застъпено морално възпитание за чувствено алтруистично развитие, придружено с вярно и доказано научно познание за първопричината на съществуването, развитието, управлението и познаваемостта на света. И най-главната образователна промяна, е въвеждане на методология, която утвърждава и развива мисленето. Така се стига до завършена морална човешка личност, която свободно може за прави своя избор като различава фантастичното от реалното и не робува на илюзорни догми и идеологии, защото лесно различава истината от лъжата с невъзможност за зомбиране от тях. Формирането на такива човешки качества, които ще повишат човешкото съзнание, за да се роди бъдещия умен, мислещ и хуманен човек, което не бе постигнато нито от теократичното, нито от плутократичното хилядолетно управление, а само ограничаваха неговото развитие.
Като заключение ще кажа, че децата са не само нашето генетично физическо формално бъдеще, а те са възможност за раждането на хуманния всестранно развит и мислещ човек, без който човечеството няма да има бъдеще. Защото първичният разум ражда генетичното предопределение, което да развие цивилизацията, а раждането на вторичния разум при детето определя нейното съзнателно и хуманно бъдеще, за да ни има и да вървим към свръхсъзнание, което ще бъде разгледано в следващата статия.
Литература
1. Азимов А. Пътеводител в науката. Биологически науки. София, 1989
2. Бек У. Световното рисково общество. София, 2001
3. Богомилова А. С., Мельвиля Ю.,Нарского И. С. София, 1977
4. Бъчваров П. Разгадани тайни. София, 1976
5. Василев Г. Буржоазните възгледи за бъдещето на човека
6. Василев Н. Как е възникнал човекът?. София, 1986
7.Василев Н. Портрет на човека, създал самия себе си. София, 1985
8. Глой К. Разбиране на природата. История на научното мислене, 1 том. София, 2004
9. Голман Д. Емоционалната интелигентност. София, 2000
10. Григориев В. Религиите по света. София, 1998
11. Дунов З. Загадката на великото начало. София, 1985
12. Ирибаджаков Н. Ернст Хекел. Философия на световните загадки. София, 1986
13. Иванова В., Иванав Вл. Нима сам пожелах. София, 1979
14. Йенгсън Р. Най-големите гафове в науката. София, 1998
15. Каку М. Бъдещето на ума. София, 2014
16. Каку М. Физика на бъдещето. София, 2011
17. Лейбин В. М. Моделите на света и образа на човека. София, 1984
18. Личев А. Философията в търсене на човека. София, 1978
19. Косидовски . Библейски сказания. София, 1980
20. Манолов К., Тютюник В. Адът влезе в Хирошима. София, 1981
21. Медников Б. Еволюцията днес.1982
22. Миленков К. Всичко зависи от диригента. София, 1984
23. Милчев К. Човекът в края на ХХ век. София, 1995
24. Мисливченко А. Г. Човекът като предмет на философското познание. София, 1977
25. Морис Х. Научният креационизъм. Пловдив, 1995
26. Ненов Н. Срещу хаоса. Разпознаване, възпроизводство и управление на сложни обекти. София, 1998
27. Никифоров А. Етюди за разума. София, 1984
28. Николов Н., Нешев Г. Загадка от хилядолетия. София, 1985
29. Павлов Т. Теория на отражението. София, 1962
30. Павлов Ц. Тетралектика на природата. Противоположно на противоположностите. Механизъм на еволюцията. София, 2007
31. Петерхагенс Р. Съвестта се бунтува. София, 1962
32. Попов П., Овчаров В. Химия на емоциите и поведението. София, 1983
33. Поршнев Б. Ф. За началото на човешкия род. София, 1981
34. Проданов В. Бъдещето на философията. София, 200
35. Рубинщейн С. Л. Битие и съзнание. За мястото на психическото във всеобщата взаимна връзка на явленията от материалния свят. София, 1977
36. Сергеев Б. Човешкият ум. София, 1988
37. Станкушев Т. Етюди на психиатъра. София, 1981
38. Стивънсън Л. Седем теории За човешката същност. София, 1994
39. Стоянов Ж. Идеите на историята. Велико Търново, 1996
40. Токарев С. Религията в историята на света. София, 983
41. Фрейзър Дж. Златната клонка. София 1984
42. Хьойзинхо Й. HOMO LUDENS. София, 1982
43. Шейков Н. Мозъкът изучава мозъка. София, 1979
44. Шейков Н. Живот и симетрия. София, 1986
45. Якимов Н. Мозъкът. София, 1984
46. Любомъдрие. Любилеен том ХV – ХVІ. Сборник. Велико Търново, 2012
47. Ранномодерна Европа университети наука хуманизъм. Сборник. Велико Търново, 2009
48. Хипотези. Общество, Човек, Земя и космос. София, 1981
49. Хуманизация на науката & интердисциплинарност. Сборник. София, 1989
50. Димитров Д. Простата логическа задача, която показва, колко алагично мислят хората. Статия. Мегавселена, 2015
За контакт:
е-meil: begetron426@abv.bg
tetralekton
 
Мнения: 10
Регистриран на: Сря Дек 29, 2010 2:24 am

Re: Чувственият човек, втора част

Мнениеот Goa » Пет Окт 09, 2015 3:36 pm

Дали не е удачно двете теми да ги съберем в една?
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Чувственият човек, втора част

Мнениеот tetralekton » Съб Окт 10, 2015 9:55 pm

Най-удачно е това предложени за събиране на двете части, но как да стане Вие трябва да решите, защото има определено ограничение, което ме принуди да го разделя на две части. "Чувственият човек"е третата част от серията статии, като ще има и четвърта заключителна част. Втората част "Тетралектика. Еволюция човек" е участвала на миналогодишната международна философска конференция във Велико-Търновският университет и е отпечатена на английски в съответния сборник на конференцията. Серията от статии е разработена и съобразена с най-новите научни и философски постижения и Тетралектичната системна методология, кое е възможност да се постигнат доказателства и обяснение за появата и еволюционното развитие на човека и обществото. Поздрав!!!
tetralekton
 
Мнения: 10
Регистриран на: Сря Дек 29, 2010 2:24 am

Re: Чувственият човек, първа част

Мнениеот ivanushka » Съб Окт 17, 2015 12:32 am

Ей че дългоооо...

Има такъв метод на "доказателство". Прави се доказателството тооолкова дълго, че никой да не се хване да губи време да го чете. Така доказателството си остава неопровергано.
Ако случайно някой го прочете и възрази, то се прави отговор три пъти по дълъг. Ако някой и него прочете, процедурата се повтаря докато всички се откажат. Така твърдението е "доказано".

Все пак от това което прочетох преди да ми свърши търпението, останах със следното впечатление:
На всякъде прозира основоположната идея (а може би по скоро вярване?), че света се развива по възходяща тенденция, която се управлява от законите на материята а не на съзнанието. Дали обаче тази идея не е заблуда?

Такава заблуда изключва един съвсем реално възможен случай.
А именно:
Света се управлява от религиозна секта, почитаща човеко-мразещи божества.
Светът се управлява от злото съзнание, което използва материята/лъжата/заблудата за да контролира, управлява и подчинява съзнанието. Използва ги за постигането на власт.
И властта за злото съзнание е много по - важна от развитието. Така че властта си струва отказа от развитие. Но по добре вместо отказ, контрол на развитието за постигане на още повече власт. А властта се използва за по голям контрол на развитието. Развитието в определена насока се използва за контрол, контролът за развитие в определена посока... "Money and the power, Power and the money..."
Не го ли виждаме това положение всеки ден? И ако не го виждаме значи че такъв контрол изобщо не съществува? И ние не сме станали жертва на контрола?
Заучи ли познато израза: "...те са животни..." отнесен към някои (а всъщност към повечето или даже към почти всички) представители на вида хомо сапиенс? Е кой ще допусне тяхното (свободно) развитие? За тяхното (на животните) собствено благо?
Вместо да ги използва като източник на СВОЕТО (на "висше" същество) собствено благо?

Тогава, ако злото съзнание управлява, всички тези хубави неща, за развитието на човечеството към добро, които са писани тук отиват на кино.
Независимо дали ще използваме диалектика, тетралектика, квадролектика, пенталектика или ... монолектика... или... дислектика.
Как пък Хегел се е сетил само за диалектиката. И понеже само за диалектика се е сетил, се е заблудил за първичността на съзнанието?
ivanushka
 
Мнения: 98
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Чувственият човек, първа част

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Окт 18, 2015 12:46 am

А, защо? Ако е интересно написано - може да се прочете и поспори.
А това определено е написано интересно!
Невежеството действително е най-жестокия проблем на нашето съвремие - а и в човешката история изобщо. Но ако авторът беше се потрудил да види срещу кого са се борили Франко и Пиночет - щеше да пребори собственото си невежество в тази насока. И нямаше да ги слага в една редица с Хитлер, Пол Пот и Сталин. Щото делата на Хуан Негрин и Салвадор Алиенде ги подреждат къде-къде по-близо и до Хитлер, и до Пол Пот, и до Сталин.
А Батиста изобщо е друга бира и повод за отделна и много дълга дискусия.

Та, грешката на такива натровени от напоителни излияния от тертипа на онези, които слушахме по времето на соца, е че априори приемат всяка диктатура за тирания. Да, ама ако се загледат в "Диалози"-те на Платон - биха преборили още една област на невежеството си. Пък и да кажеш, че Платон е нов и все още неизвестен автор - някак си... не върви... :)
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Чувственият човек, първа част

Мнениеот Goa » Пет Ное 06, 2015 7:34 pm

Готово, темите са свързани в една. Към автора - пишете като отговор на тази тема и мненията ще се появяват тук!
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm


Назад към Общи дискусии

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 5:38 am е имало общо 159 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта