ОТВОРЕНО ПИСМО

[Кънчо Кожухаров]

ДО НИКОЛА ИНДЖОВ,
ЧЛЕН НА СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ“

Господин Инджов,

Получих от Вас следното писмо в електронната си поща (цитирам):

„Празнично
Деветият ден на Деветия месец – сега и завинаги!
Никола Инджов“

Девети септември 1944 г., господине, е денят, в който след като Сталин обяви война на България, Червената армия задълго окупира страната ни. Задълго, но, слава Богу, не завинаги.

Тъй като съм българин, а не шпионин или агент на влияние на вражеска сила, за мен е обидно да ме поставяте в редиците на вашите съмишленици. Вероятно за някои от тях е голяма чест да бъдат слуги и апологети на Руската империя, СССР, РФ или както ще се нарича след двайсетина години тази агресивна сплав от мафиотщина, силови структури, международна престъпност, комплекс за малоценност и мания за величие.

Не и за мен. Аз мисля, че 9 септември 1944 г. не е празник, а черна дата в историята на България.

Затова моля да ме извадите от позорния си списък и да не ми изпращате повече такива гнусни писма.
Надявам се, че и други от вашите адресати са се почувствали засегнати.

Публикувам техния списък, за да им дам възможност да се измъкнат от неудобното положение, в което сте ги поставили.

Без особено уважение,
Кънчо Кожухаров,
също член на сдружение „СБП“

Списък на хората, получили същото писмо заедно с мен:
Валентин Бояджиев, Боян Ангелов, Тодор Бояджиев, Минка Златева, Илко Минев, Ивайло Диманов, Валентин Караманчев, Румен Сербезов, Наталия Ерменкова, Пламен Бонев, Къдринка Къдринова, Ирина Кънева, Гошо Димитров, Петър Доневски, Петър Анастасов, Петър Курумбашев, Павел Писарев, Димитър Генчев, Димитър Кралев, Николай Стоянов