Начало форум Разкази

Разкази

В мрака

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

В мрака

Мнениеот Tearsgod » Пон Сеп 14, 2009 1:26 am

1.

Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
Последното, което помня, беше, че се връщах от делова среща, която се беше проточила до среднощ. Мислех как да обясня на жена си своето забавяне - защото днес беше рожденият й ден, а тя не обичаше да отсъствам по време на рождените й дни...
Всъщност кога е днес? Колко време съм бил в безсъзнание?
Постепенно очите ми привикват с мрака и започвам да различавам предметите наоколо. Но това далеч не отговаря на въпроса ми къде съм и как съм се озовал тук. Напротив - дори прави цялата ситуация още по-странна.
Точно срещу мен до стената са наредени стари бойлери (или поне на такива ми приличат). Някои са изправени и подпрени на стената, други лежат на студения под. От тавана висят някакви неща, май са кабели. Някъде вляво едва се различава нещо, което подозрително ми прилича на стара фурна.
С известно усилие отлепям гръб от стената и се изправям на крака. Световъртежът става още по-силен и са необходими няколко секунди, докато престана да се чувствам така, сякаш съм на кораб в открито море.
Разтягам ръцете си, за да се отърва от усещането за схванатост. Това е грешка. Мигновено ме пронизва остра болка ниско на врата до рамото и пред очите ми изгряват звезди. Докосвам мястото внимателно с пръсти. Май че не кърви, обаче е подуто и боли.
Правя първите си крачки бавно и неуверено - като прохождащо дете. С едната си ръка се опирам на стената. Единият ми крак е странно вдървен - едва го движа.
Лепкав, влажен мрак ме заобикаля отвсякъде. Нещо - като че ли е плъх, прошумолява близо до стената отзад. Да, плъх е. Пробягва покрай мен и изчезва някъде напред.
Оглеждам наоколо, доколкото ми позволява силно ограниченото ми нощно зрение. Да не съм вампир, че да виждам в тъмното.
Препъвам се и едва не падам. Успявам да се задържа и поглеждам в краката си.
Някакъв стар, продран матрак, зарит с пластмасови бутилки и накъсани вестници.
Приклякам до него въпреки настоятелните протести на левия ми крак, и предпазливо размествам няколко вестника. Тлъст мишок изскача от купчината, изкарвайки ми акъла почти толкова, колкото аз изкарах неговия.
Проклетата твар си е направила гнездо там. А под гнездото като че ли има нещо друго. Нещо твърдо и тъмно.
Преодолявайки инстинктивната си погнуса от ровенето в купчина боклуци (странно - хората винаги обвиняват мишките, наричайки ги "мръсни животни", а всъщност именно те правят най-големия боклук) хващам с два пръста въпросния предмет и го изтеглям.
Фенерче е. Ако вземем пред вид законите на Мърфи, сигурно е развалено. И въпреки това го включвам - просто хей така, за опита.
Радост вкъщи. Тъничкък, нефелен лъч светлина се стрелва към пода. Толкова съм изненадан, че едва не го изпускам.
Работещо фенерче (макар и с известни уговорки) при това точно, когато ми трябва.
Deux ex machina, какво да се прави.
Едва-едва се изправям и тръгвам напред.

2.

Тоя фенер нещо се ебава. Светлината му ту е слабичка като аурата на привидение, ту става силна като фар на кола. Нищо. И на това съм доволен. Стига да не загасне.

3.

Намирам се нейде из метрото. Поне това успях да разбера, макар още да не ми е ясно как съм се озовал тук. А разбрах, че съм из метрото, защото току-що стигнах до някаква изоставена спирка.
Тоалетната почти не се различава от тази на гара Пен - купища боклуци и засъхнала крув по старите умивалници и потрошените огледала. Даже светеща крушка има. Оглеждам се в парче огледало, висящо над напукан умивалник. Лицето ми е адски мръсно, на дясната скула имам лека порезна рана. Странно, не я усещам.
След кратък размисъл решавам да тръгна по тъмния тунел. Все някъде ще ме изведе, нали така?

4.

Вървя по релсите от неопределено време. Старателно прескачам боядисаните в жълто греди - върху една от тях лежи овъгленият труп на куче. По тия неща тече стабилен ток.

5.

Минах покрай задънения край на някакъв тунел и го осветих с фенерчето.
Нямаше релси, а наервната пръст беше покрита с мазни локви и боклуци - стар използван памперс, детска обувка, смачкани вестници. Не посмях да вляза.

6.

Намирам се в дълъг тунел с голи стени. Мръсотията под краката ми като че ли е стара грес. Вони на метан и гнило. Май съм в нпкакъв сервизен тунел, не знам. Ще продължа напред, пък ще видим.

7.

Отдясно виждам някаква зазидана в стената врата. В центъра й има дупка - около метър на метър. Приближавам се, надниквам вътре и насочвам лъча на фенерчето.
Празен тесен тунел, продължаващ неизвестно колко дълбоко. Питам се дали да вляза.

8.

Тунелът не е празен. В името на всички богове, не е празен!
Някакво бледо същество се притиска до стената, в опит да се предпази от лъча на фенерчето. Боже Господи!
Побягвам като луд по релсите, непрекъснато се обръщам назад. Сърцето ми бие като лудо.

9.

Така и не успях да разгледам онова в тунела. Стори ми се обаче невероятно слабо и вероятно двукрако, ала крайниците му бяха прекалено дълги. Трябва веднага да се измъкна оттук.

10.

Озовах се в някакъв широк тунел. Едва не си счупих главата. Подът е осеян с неравни дупки, пробити преди Бог знае колко време. Май че долу има пещера или нещо такова. Трябва да съм внимателен.

11.

Фенерчето определено започва да губи мощност. Нямам си и представа какво ще стане, ако загасне.

12.

Поех по някакво разклонение, вървя по релсите и се надявам да ме отведат на повърхността.

13.

Някакви осмокраки същества пълзят по релсите. Изобщо не приличат на паяци. Всъщност на нищо не приличат. Имат нещо като зъбата паст, заемаща половината им тяло, но не и очи. Май са слепи. И са големи колкото кучета. Минавам около тях, притиснал гръб до стената. Дано не ме усетят.

14.

Налага се да спра. Кракът ми започна да се подува и боли адски. Напъхвам се в някаква тясна дупка и запушвам входа с няколко стари дъски. Ще се опитам да почина малко. Май ще трябва да изгася фенерчето за малко.


15.

Осмокраките твари (или някакви други) непрекъснато издават странни звуци. Приличат ми на бърборене. Като че ли си говорят.
Моля се да не ме открият, обаче кой знае какви сетива са развили. В крайна сметка нали минах покрай тях и не ме усетиха. Може пък да не ги интересувам.
Надявам се.

16.

Още една изоставена спирка.
Стигнах до нея преди няколко минути. Създанията не ме последваха - или поне така си мисля. Ще почина за миг, после пак продължавам.


17.

Фенерчето изгасна. Край.
Намирам се в някакъв тунел с нисък таван. Ще продължа по него с опипване. Стискам палци.

18.

Няма изход! Тунелът е задънен. Ще трябва да се върна обратно.

19.

Изгубих се. Минах през някакви разклонения, обаче не знам къде съм. Би трябвало вече да съм при релсите. Господи!

20.

В някакво старо помещение съм - склад или сервизен център. Седя на земята, опрял съм гръб в стената и треперя. Преди няколко минути нещо ме нападна. Изскочи от един тунел и едва не ми отнесе главата. И през цялото това време не издаде нито звук. Не знам дали ще мога да продължа.

21.

Още една стара спирка. Има няколко работещи крушки. В тоалетните съм. Крия се в една от кабинките, вдигнал съм крака върху тоалетната чиния. Не смея да изляза. Нещо обикаля навън, чувам го как души. Господи, дано не ме открие! Моля Те, Боже!

22.

Пред кабинката е. Виждам сянката му по фаянсовия под. Спряло е. Мирише на гнило.

23.

Опитва се да отвори вратата. Всемогъщи Боже, знае, че съм тук.
Знае, че съм тук!

24.

Свършено е с мен.
Tearsgod
 

Re: В мрака

Мнениеот BlackHeart » Вто Окт 06, 2009 10:33 am

Човече, не знам как се казваш, но моето лично мнение е: ПИШИ. Продължавай.
И ако ти се отвори възможност - издай.
BlackHeart
 

Re: В мрака

Мнениеот Tearsgod » Вто Окт 06, 2009 5:41 pm

Просто за информация - казвам се Владимир Ангелов, на 20 г., пища от осем-деветгодишен някъде и не смятам да спирам ;)
Tearsgod
 

Re: В мрака

Мнениеот BlackHeart » Вто Окт 06, 2009 10:51 pm

Само така!
BlackHeart
 

Re: В мрака

Мнениеот Stenli » Пон Ное 09, 2009 1:48 pm

Тук май вече никой не влиза? Темите са си все 47, а съобщенията 145. Никой ли няма идеи за нещо ново?
Stenli
 


Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта