Начало форум Разкази

Разкази

Чалгатропия

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Чалгатропия

Мнениеот Deckard » Сря Ное 17, 2010 6:06 pm

Това е една кратка научнофантастична сатира на съвременното българско общество. Надявам се да ви допадне и хумористичните моменти да се получили както трябва. :smile:


Чалгатропия

Планетата Чалгатропия се намираше в един отдалечен и замрял край на Галактиката, където никой уважаващ себе си космически пътешественик не би стъпил, освен ако не претърпи сериозна повреда в хипердвигателите на кораба си и в радиус от няколко светлинни години няма нито един влекач на Междузвездна Пътна Помощ. Жителите на този странен и колоритен свят бяха известни със своите ексцентрични житейски навици, необичайни културни особености и ценностна система, която в повечето случаи беше напълно неразбираема за останалите цивилизовани раси.
Обитателите на планетата бяха пристигнали там преди няколко столетия като участници в една от многобройните разселнически експедиции на 22 век, благодарение на които човечеството беше колонизирало голяма част от близките звездни системи в познатия космос. Жителите на всяка от тези колонии се гордееха със своя Земен произход и изпитваха огромно уважение към легендарната цивилизация на далечните си предци. За да изразят своята вечна признателност към първите заселници, те бяха превърнали старите им звездолети във величествени паметници на авантюризма и смелия изследователския дух. Единствено Чалгатропия не притежаваше такъв монумент, тъй като разселническия кораб отдавна беше разглобен на съставните му части, предаден на пунктовете за вторични суровини и претопен за скрап. Необезпокоявани от никого, наглите мародери не се бяха посвенили да вземат и последното малко болтче от тежката титаниева конструкция. Те бяха толкова непочтителни към историята си, че бяха трансформирали мястото на първото кацане в импровизиран битпазар, на който можеха по-лесно да разпродават на безценица културното си наследство.
Населението на планетата живееше в своите мръсни и неприветливи мегаполиси, а някогашните китни села и красиви малки градчета бяха напълно обезлюдени от столетия насам, тъй като най-голямата обида за членовете на това изискано буржоазно общество беше да бъдат наречени „селяни” или „провинциалисти”. Градовете им бяха грозни, сиви и пренаселени, но този факт отдавна не правеше впечатление на техните горди и високомерни обитатели. С учудващо безразличие и престъпно нехайство, те караха своите лъскави превозни средства сред планините от боклуци и гледаха с пренебрежение рушащия се свят около себе си. Докато висшата класа на другите колонии активно се занимаваше с благотворителна дейност и се опитваше да помогне за решаването на наболелите социални проблеми, елитът на Чалгатропия беше зает с организирането на пищни балове и бляскави светски събития. Докато по калните улици пред домовете им се разхождаха голи, боси и изгладнели деца, те прекарваха скъпоценното си време по безкрайни матинета, вечеринки и соарета.
Жените в Чалгатропия не носеха дрехи и не изпитваха нужда да го правят, тъй като всяка от тях поне веднъж в живота си се беше снимала гола за някое списание, брошура, листовка или билет за градския транспорт. Вследствие на това прикриването на голотата пред мъжката част от населението беше изгубило всякакъв смисъл и красивите дамски облекла постепенно бяха станали част от далечното, забравено минало. При навършване на пълнолетие всяка гражданка на планетата задължително се подлагаше на най-малко дузина пластични операции и козметични корекции, с които напълно да промени досегашния си уникален външен вид и гордо да се присъедини към останалата скучна и безлична маса от съвършено еднакви млади момичета. След процедурите някои от тях бяха толкова неразличими една от друга, че дори собствените им роднини вече се затрудняваха да ги разпознаватв и по-големите семейства им се налагаше да носят табелки с имената си.
Чалгатропия не се бореше с престъпността. Тя я възхваляваше. Престъпниците бяха едни от най-уважаваните членове на обществото, а техните лица победоносно се усмихваха от първите страници на вестниците и от новинарските емисии на водещите електронни медии. Криминалният контингент беше най-висшия символ на успеха и пример за подражание на младите жители на колонията, които мечтаеха един ден да станат точно като популярните си идоли от телевизионния екран. Всяко момче с достатъчно богати родители ежедневно посещаваше местния център за контролирани генни модификации, където срещу съответната сума получаваше така желаните от него физиологични промени. Те най-често се състояха в огромни и затрудняващи придвижването мускули, постоянно обръсната глава без досадната растяща коса и вечно сърдито изражение от типа „страшен и много опасен”, които щяха да бъдат много полезни на подрастващия при бъдещото му издигане в социалната йерархия.
Едно от любимите занимания на колонистите беше да се делят на колкото се може повече лагери, фракции, обединения и дружинки, между които задължително имаше безкрайни вражди и нестихващи скандали. Причината за раздорите не беше важна. Не беше важен и крайният резултат от спора. Важна бе самата кавга и необяснимото удовлетворение, което злобните нападки носеха на участниците и от двете страни на барикадата. Сякаш цялото многомилионно население на колонията страдаше от неизлечимо чувство за малоценност, чието действие можеше да бъде преодоляно само чрез формирането на колкото се може повече противопоставящи се една на друга социални групи. Всеки смачкан и комплексиран индивид беше добре дъшъл да се присъедини към тях и да използва опияняващата им колективна сила в жалък и наивен опит да прикрие собствените си недостатъци. Хората се деляха на леви и десни, на червени и сини, на еретици и правоверни, на прогресивни и назадничави, на граждани и провинциалисти, на земнофили и земнофоби. Под влиянието на родителите си дори невръстните деца участваха във всеобщото безумие и създаваха свои собствени групички без конкретна идеология, които носеха невинни и благозвучни имена като отбор „Черешка” и отбор „Ягодка”.
През многовековната си история Чалгатропия беше създала своя уникална и неповторима култура, но за съжаление тя беше напълно непозната на съвременните й граждани. Хиляди прекрасни музикални произведения, спиращи дъха шедьоври на изобразителното изкуство и велики образци на художествената литература бяха безвъзвратно изгубени през годините, тъй като никой не изпитваше нужда да ги пази и съхранява за идните поколения. За сметка на това хората задоволяваха духовните си потребности с широк набор от нискокачествени масови забавления като гледане на долнопробни холовизионни предавания и слушане на вулгарни песни със съмнителна музикална стойност, които имаха учудващата способност да изваждат на показ най-отрицателните черти на своите слушатели.
Управлението на колонията беше поверено на съвет от министри с популярното наименование Върховна Шайка и няколкостотин народни представители наречени Върховна Сбирщина. Тяхната единствена цел през последните няколко столетия беше систематичното източване на планетарната хазна и присвояването на огромни суми от парите на незаинтересованите данъкоплатци. Пред стъписаните погледи на чуждопланетните посетители, местните жители често изразяваха искреното си възхищение от арогантното и безнаказано поведение на самозабравилите се политици. Вместо да предизвикат възмущение и недоволство у обикновените хора, наглите злоупотреби на властта будеха у тях единствено неприкрита и отявлена завист. Вместо да създават граждански организации и да протестират публично срещу ограбването на държавното имущество, те всячески се опитваха да се присъединят към уважаваните редици на своите корумпирани управници. Любимият неофициален лозунг на кандидатите за висши държавни постове беше съвсем кратък и ясен – „ Няма само те да крадат, я!”.
След дълги години на подробни научни изследвания и внимателни наблюдения на тази необичайна социална организация, изтъкнатите специалисти от Галактическата Академия на Науките бяха принудени да добавят едно ново понятие в своите учебници по Вселенска Политология:

"Антиутопията е хипотетично общество, чиято ценностна система се смята за неприемлива от гледна точка на съвременните етични норми, а Чалгатропията е общество, където такава система напълно липсва."

Преслав Костов 2010 г.
Преслав Костов
Аватар
Deckard
 
Мнения: 184
Регистриран на: Пон Авг 16, 2010 11:32 pm

Re: Чалгатропия

Мнениеот Deckard » Пет Ное 19, 2010 5:59 pm

Същото произведение с няколко дребни редакции:

Чалгатропия

Всяка прилика с реално съществуващи държави и националности е напълно случайна.

Планетата Чалгатропия се намираше в един отдалечен и замрял край на Галактиката, където никой уважаващ себе си космически пътешественик не би стъпил, освен ако не претърпи сериозна повреда в хипердвигателите на кораба си и в радиус от няколко светлинни години няма нито един влекач на Междузвездна Пътна Помощ. Жителите на този странен и колоритен свят бяха известни със своите ексцентрични житейски навици и необичайни културни особености, които в повечето случаи бяха напълно неразбираеми за останалите цивилизовани раси.
Обитателите на планетата бяха пристигнали там преди няколко столетия като участници в една от многобройните разселнически експедиции на 22 век, благодарение на които човечеството беше колонизирало голяма част от близките звездни системи в познатия космос. Жителите на всяка от тези колонии се гордееха със своя Земен произход и изпитваха огромно уважение към легендарната цивилизация на далечните си предци. За да изразят своята вечна признателност към първите заселници, те бяха превърнали старите им звездолети във величествени паметници на авантюризма и смелия изследователския дух. Единствено Чалгатропия не притежаваше такъв монумент, тъй като разселническия кораб отдавна беше разглобен на съставните му части, предаден на пунктовете за вторични суровини и претопен за скрап. Необезпокоявани от никого, наглите мародери не се бяха посвенили да вземат и последното малко болтче от тежката титаниева конструкция. Те бяха толкова непочтителни към историята си, че бяха трансформирали мястото на първото кацане в импровизиран битпазар, на който можеха по-лесно да разпродават на безценица културното си наследство.
Населението на планетата живееше в своите мръсни и неприветливи мегаполиси като столицата Далаверия, а някогашните китни села и красиви малки градчета бяха напълно обезлюдени от столетия насам, тъй като най-голямата обида за членовете на това изискано буржоазно общество беше да бъдат наречени „селяни” или „провинциалисти”. Градовете им бяха грозни, сиви и пренаселени, но този факт отдавна не правеше впечатление на техните горди и високомерни обитатели. С учудващо безразличие и престъпно нехайство, те караха своите лъскави превозни средства сред планините от боклуци и гледаха с пренебрежение рушащия се свят около себе си. Докато висшата класа на другите колонии активно се занимаваше с благотворителна дейност и се опитваше да помогне за решаването на наболелите социални проблеми, елитът на Чалгатропия беше зает с организирането на пищни балове и бляскави светски събития. Докато по калните улици пред домовете им се разхождаха голи, боси и изгладнели деца, те прекарваха скъпоценното си време по безкрайни матинета, вечеринки и соарета.
Жените в Чалгатропия не носеха дрехи и не изпитваха нужда да го правят, тъй като всяка от тях поне веднъж в живота си се беше снимала гола за някое списание, брошура, листовка или билет за градския транспорт. Вследствие на това прикриването на голотата пред мъжката част от населението беше изгубило всякакъв смисъл и красивите дамски облекла постепенно бяха станали част от далечното, забравено минало. При навършване на пълнолетие всяка гражданка на планетата задължително се подлагаше на най-малко дузина пластични операции и козметични корекции, с които напълно да промени досегашния си уникален външен вид и гордо да се присъедини към останалата скучна и безлична маса от съвършено еднакви млади момичета. След процедурите някои от тях бяха толкова неразличими една от друга, че дори собствените им роднини вече се затрудняваха да ги разпознават и в по-големите семейства им се налагаше да носят табелки с имената си.
Чалгатропия не се бореше с престъпността. Тя я възхваляваше. Престъпниците бяха едни от най-уважаваните членове на обществото, а техните лица победоносно се усмихваха от първите страници на вестниците и от новинарските емисии на водещите електронни медии. Криминалният контингент беше най-висшия символ на успеха и пример за подражание на младите жители на колонията, които мечтаеха един ден да станат точно като популярните си идоли от холовизионния екран. Всяко момче с достатъчно богати родители ежедневно посещаваше местния център за контролирани генни модификации, където срещу съответната сума получаваше така желаните от него физиологични промени. Те най-често се състояха в огромни и затрудняващи придвижването мускули, постоянно обръсната глава без досадната растяща коса и вечно сърдито изражение от типа „страшен и много опасен”, които щяха да бъдат много полезни на подрастващия при бъдещото му издигане в социалната йерархия.
Едно от любимите занимания на колонистите беше да се делят на колкото се може повече лагери, фракции, обединения и дружинки, между които задължително имаше безкрайни вражди и нестихващи скандали. Причината за раздорите не беше важна. Не беше важен и крайният резултат от спора. Важна бе самата кавга и необяснимото удовлетворение, което злобните нападки носеха на участниците и от двете страни на барикадата. Сякаш цялото многомилионно население на колонията страдаше от неизлечимо чувство за малоценност, чието действие можеше да бъде преодоляно само чрез формирането на колкото се може повече противопоставящи се една на друга социални групи. Всеки смачкан и комплексиран индивид беше добре дъшъл да се присъедини към тях и да използва опияняващата им колективна сила в жалък и наивен опит да прикрие собствените си недостатъци. Хората се деляха на леви и десни, на червени и сини, на еретици и правоверни, на прогресивни и назадничави, на граждани и провинциалисти, на земнофили и земнофоби. Под влиянието на родителите си дори невръстните деца участваха във всеобщото безумие и създаваха свои собствени групички без конкретна идеология, които носеха невинни и благозвучни имена като отбор „Черешка” и отбор „Ягодка”.
През многовековната си история Чалгатропия беше създала своя уникална и неповторима култура, но за съжаление тя беше напълно непозната на съвременните й граждани. Хиляди прекрасни музикални произведения, спиращи дъха шедьоври на изобразителното изкуство и велики образци на художествената литература бяха безвъзвратно изгубени през годините, тъй като никой не изпитваше нужда да ги пази и съхранява за идните поколения. За сметка на това хората задоволяваха духовните си потребности с широк набор от нискокачествени масови забавления като гледане на долнопробни холовизионни предавания, четене на безсрамни клевети в недосегаемата жълта преса и слушане на вулгарни песни със съмнителна музикална стойност, които имаха учудващата способност да изваждат на показ най-отрицателните черти на своите слушатели.
Управлението на колонията беше поверено на съвет от министри с популярното наименование Върховна Шайка и няколкостотин народни представители наречени Велика Сбирщина. Тяхната единствена цел през последните няколко столетия беше систематичното източване на планетарната хазна и присвояването на огромни суми от парите на незаинтересованите данъкоплатци. Пред стъписаните погледи на чуждопланетните посетители, местните жители често изразяваха искреното си възхищение от арогантното и безнаказано поведение на самозабравилите се политици. Вместо да предизвикат възмущение и недоволство у обикновените хора, наглите злоупотреби на властта будеха у тях единствено неприкрита и отявлена завист. Вместо да създават граждански организации и да протестират публично срещу ограбването на държавното имущество, те всячески се опитваха да се присъединят към уважаваните редици на своите корумпирани управници. Любимият неофициален лозунг на кандидатите за висши политически постове беше съвсем кратък и ясен – „Няма само те да крадат, я!”.
След дълги години на подробни научни изследвания и внимателни наблюдения на тази необичайна социална организация, изтъкнатите специалисти от Галактическата Академия на Науките бяха принудени да добавят едно ново понятие в своите учебници по Вселенска Политология:

"Антиутопията е хипотетично общество, чиято ценностна система се смята за неприемлива от гледна точка на съвременните етични норми, а Чалгатропията е общество, където такава система напълно липсва."
Преслав Костов
Аватар
Deckard
 
Мнения: 184
Регистриран на: Пон Авг 16, 2010 11:32 pm


Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта