Начало форум Разкази

Разкази

Кукли

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Кукли

Мнениеот димитър » Сря Юли 25, 2012 5:23 pm

Не ме бива много като литератор, но имкам да подхвърля темата:

Кукли

Да се събудиш сутрин и да знаеш, че не бързаш за никъде, се е много приятно нещо. Протегнах се бавно под завивката. Как го беше казал оня комик? «Утринна гимнастика за мързеливи: Отворете си едното око. Затворете го. Отворете другото око. Затворете го. А сега се напрегнете и отворете двете очи. Затворете ги. След такова сериозно натоварване си починете 5 минути».
Можех да си позволя да се потъркалям повече из кревата. Предстоеше ми цяла седмица почивка. Такъв режим сме избрали в завода: 7 дни работа, 7 дни почивка. Не е лесно да работиш 7 дни подред, но пък те чака цяла седмица почивка след това. Можеш и да пообиколиш малко по света. На мене такъв режим ми харесва.
До мен лежеше Ани, разпиляла дългите си руси коси по възглавницата. Знам, че не спи, но не мърда, за да не ме безспокои. От към кухнята се чуваше леко трополене – Мимито приготвя закуска. Лили сигурно поливаше цветята в градината – това й е всекидневната задача. Обърнах се още веднъж от ляво на дясно и обратно и се изправих. Ани веднага скокна и се зае да ми подава дрехите. После се оправих набързо със сутрешния тоалет и минахме в трапезарията. Мими беше вече сервирала и ни чакаше. Влезе и Лили и грациозно си седна на мястото.
Докато закусвах, пуснах новините. Общо взето, нищо интересно: заседание на парламента, реколтата зрее, международен преглед, протести на безработните. Тия пък какво искат още? Вярно е, че държавата не им дава много неща, които може да им даде, ама това е с възпитателна цел. Да отидат да работят! Само трябва да се покажеш в службата по заетостта и веднага ше ти предложат нещо, при това премерено според възможностите ти. Нали това им е задължението? Но все повече хора предпочитат да си гледат личното удоволствие. И защо не? Социалният минимум, който получават тия, дето не желаят да работят, включва всичко необходимо: храна, облекло, обзаведено жилище, безплатен обществен транспорт. Миналия път искаха лични автомобили, ама не стана. Сега искат по един домашен робот класс «В» на семейство. Пак няма да им дадат. Като не искат да работят, нека поне да се грижат сами за себе си!

Аз съм се родил в особенна година – 2022, точно в годината, когато са се появили първите серийни роботи-андроиди по заводите. Какъв шум се е вдигнал тогава! Едни се уплашили, че ще останат без работа и без хляб, други – че роботите ще се разбунтуват против хората и ще ни избият. Аз това не го помня, но нали всички го учим по история?
Първите ми спомени са от 5 годишна възраст – тогава страстите вече бяха поутихнали. Както казват хората «всяко чудо – за 3 дни». Тогава татко ме води в завода си да видя как работят роботите. По онова време те бяха само в заводите – изолирани от хората, за да не предизвикват излишни страхове. Разбира се, това бяха роботи клас «А» - най-евтините. Определението «човекоподобен» звучеше за тях като подигравка. Тенекиени корпуси, стърчащи навън стъклени обективи – даже отдалеч си личеше, че не са хора. Роботите в производството и до днес са такива. Аз управлявам на работата си 60 от тях.
По-късно се появиха роботите клас «В», предназначении да обслужват хора – в къщи и по обществените места. Те вече наистина приличат на хора. Имат също такова лице и кожа. Носят облекло. Тях могат да ги объркат с човек. Единственната разлика е че нямат телесна терморегулация и … полови органи. Но за да разбереш това, трябва да опипаш робота, или да му надникнеш в гащите. Да, ама ако се окаже, че не е робот?
Когато вече завършвах училище, излязоха първите роботи клас «С». Тяхната поява отначало също възбуди духовете и предизвика много спорове и язвителни подмятания. Църквата даже искаше да забрани производството и продажбата им. Защото тези роботи бяха вече снабдени и с полови органи. Това беше тяхното предназначение – да бъдат сексуални партньори на самотни мъже и жени. И постигнаха огромен успех! Защото роботът:
1.Не ревнува и не изисква специално внимание
2.Няма главоболие и неразположение
3.Изпълнява всички желания
4.Винаги можеш да го изключиш
5.Не ти иска пари и няма никакви претенции
И, разбира се, е напълно неотличим от жив човек. Тия, дето се правят на спецове, твърдят, че винаги могат да различат робота от човека, като завържат разговор с него. Да, ама има хора всякакви. Един руски инженер бе казал «Може ли машината да е по-умна от човека? Зависи от кой човек! Защото някои хора са по-глупави и от машинката за отваряне на консерви.»
Затова и първият закон на роботите е «роботът винаги е длъжен да се представя като робот». Четох едно време «законите на Азимов». Личи му, че нищо не разбира от роботи! А и как да разбира, като по негово време не е имало. Роботът трябвало да защитава хората и даже с бездействие да не допусне да бъде причинена вреда на човек! Че как ще стане тая, бе? Тоя си е мислел, че роботите ще са някакви свръхразумни същества, които могат да се ориентират правилно винаги и във всяка обстановка. Да, ама не! Защото разумът означава собственна воля и желания. На въпросът, какво искаме да направим: машини, които да ни служат, или разумни същества, които да ни станат конкуренти за ресурсите на Земята и космоса, естественният отговор бил «машини». Затова нашите роботи нямат истински разум, а една сложна система от алгоритми, в която е изключен даже елементът на самообучение. Естественно, роботите не биха могли да преценят какво да правят във всяка ситуация. Затова вторият закон гласи, че ако роботът прецени, че има човек в опасност, трябва веднага да съобщи по линията за връзка в съответния център. Нали роботите си имат постоянна връзка с мрежата. В центъра има хора, които решават. Ако трябва, от там поемат управлението на робота.
Или да вземем другия «бисер»: Роботът трябва винаги да изпълнява заповедите на човека. На кой човек, бе? На някой случайно срешнат престъпник, или на банда хлапета, които могат да накарат два робота да се сбият, само за да гледат сеир? Затова третият закон е, че роботът трябва винаги да изпълнява заповедите на собственника си. Другите хора за него са само обекти, които трябва да бъдат предпазвани от опасности, но не и господари.

Лека-полека повечето хора се сдобиха с роботи-партньори – и мъже, и жени. Спомням си как си купих първото момиче – стройната синеока блондинка Ани. Това стана скоро след като почнах работа. Стараех се никой от познатите ми да не разбере. Доста време не й разрешавах да се показва навън от къщи. Но после много хора си купиха роботи клас «С» и това престана да прави впечатление. За Мими вече не се криех от никого и даже обсъждах с колегите как да изглежда. Отново избрах синеока блондинка, но къдрокоса и с малко по-закръглени форми. Естественно, следващата – Лили, бе чернокоса красавица с мургава кожа. Стига само блондинки, де! Сега мисля да си взема още една. Остава да реша каква да бъде.
Докато имах само една роботка, трябваше да се грижа за поддръжката й. Но когато станаха две, вече можеха да се ремонтират взаимно. Е, някъде се налага да хванат двама – но и този проблем изчезна, когато в къщи се появи и третата. Пък и вършат цялата работа в къщи, в градината и по колата. Наложи се да се изръся за нужните програми, ама сега трябва само да кажа какво искам. Единственният им недостатък е, че не могат да раждат деца. Затова държавата се стреми да ограничава използването им. Един робот клас «С» струва колкото два робота клас «В» или 3-4 клас «А». Но за тия, дето работят не е проблем. Пък и който иска деца, никой не му пречи да си намери партньор – човек и да си роди. На мен и така ми е добре.

Днес е важен ден за мен. Вечерта имам среща със бившите съученици от училище! 20-годишнина на випуск 2040. Как неусетно мина времето! Завърших Техническия университет, започнах работа, отделих се от родителите в своя къща, обзаведох се с три прекрасни момичета и … те ти 20-годишнина. Да видим другите какво са постигали. Някои не съм ги виждал откакто се разделихме след училище. Затова нямам много време за размотаване. Пратих Мими на покупки, Лили продължи да оправя градината, а с Ани направих една обиколка на къщата. Току виж, някой решил да ми дойде на гости. То какво толкова да му гледаш на едно обикновенно жилище за самотен работещ мъж: хол, кухня и трапезария на първия етаж, спалня, две гостни и нещо средно между кабинет и работилница – нали съм инженер и от време на време човъркам нещо по техниката.
Къщата, естественно си беше в ред, Момичетата се справят без проблеми и сами. Направих една-две забележки, колкото за авторитет, и се зарових в гардероба. Премерих 2 – 3 костюма пред огледалото. Малко се затрудних с избора. На помощта на Анито и другите мимичета особенно не разчитам в това отношение. Все пак интелектът на роботите, пък дори и клас «С» е по-нисък от човешкия.

Лека полека дойде времето и подкарах колата към мястото на срещата. «Подкарах» в конкретния случай означаваше, че й съобщих целта на пътуването. Нали и колата е робот. Знае си пътя и се движи сама. Има си и педали и волан за ръчно управление, но сега не ми се занимава. Пък и пътя минава през центъра на града, а там е забранено за шофиране от хора. Всички градски улици и по-натоварени магистрали вече ги забраниха! Щото хората за разлика от роботите допускат грешки. Е, направиха за утешение на любителите на ръчното каране няколко специални писти за шофиране.

Момичетата не ги взех. Защо са ми? В ресторанта си има достатъчно обслужващ персонал. Нека пазят къщата. То крадци вече няма, но ги няма именно затова – във всяка къща има домашни роботи, на всеки ъгъл – видеокамери.

димитър
 
Мнения: 87
Регистриран на: Сря Юни 07, 2006 1:16 pm

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта