Начало форум Разкази

Разкази

Кладата. 1 част

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Кладата. 1 част

Мнениеот tonny999 » Пет Юли 26, 2013 1:31 pm

Кабриолетът летеше по аутобана,изпреварвайки камиони натъпкани със стоки и комбита с усмихнати детски лица,залепени за стъклата в трепетно очакване на започващата ваканция.Асфалтът бестеше от капките роса огряни от утринното слънце.Въздухът бе изпълнен с мирис на лавандулата цъфтяща оттатък мантинелата.Шайен се бе слял с мустанга ,наслаждавайки се на скороста и вятъра брулещ русите му коси.Скоростомерът наближаваше 200,но той не се страхуваше.Много пъти бе минавал от тук и познаваше тази отсечка,затова знаеше че няма камери или полиция.Можеше да настъпва газта безнаказано още шест километра,чак до разклона за града.Подмина някакъв семеен ван пъплещ към морето тежко натоварен с багаж и отпреде му остана само една цистерна бавно движеща се в аварииното платно.В момента,в който бе на стотина метра от нея , тя зави рязко в ляво,давайки газ.Шайен не успя дори да премигне,при скороста с която се движеше колата измина само секунда и половина от маневрата на тежкия камион до сблъсъка.
Трясъкът раздра топлото юлско утро и натежалият от бензинови пари въздух се напълни с хвърчащи метални и човешки части.Минути след писъка на спирачки и уплашени гласове се извиси воят на сирената.Линейката сякаш бе чакала в засада наблизо,бързо проправяки си път сред събиращата се тълпа.Трима санитари в бели престилки огледаха димящите кървави останки и като не откриха ,това което търсеха ,се спуснаха в тревата наоколо.
-Тук е.Донесете кутията.
Единият се затича и домъкна от линейката обемиста бяла кутия,после другите двама се наведоха и вдигнаха от тревата кръгъл предмет внимателно полагайки го в кутията.
-Мамо ,мамо това е човешка глава-изписка тънко момчешко гласче.
Линейката включи сирената и бързо замина оставяйки зяпналата тълпа.

ГЛАВА1

1

Утринният вятър се спусна от планината подминавайки старата череша,провря се през една дупка в бялата дървена ограда,завъртя се край къщата и накрая трясна вратата току пред носа на госпожа Луси Крейншоу,която беше тръгнала да полее марулите си на двора.Едрото и тяло се завъртя с неподозирана бързина и влетя обратно в хола.
-Джон,колко пъти да ти казвам да оправиш тая ограда,Тина идва днес а ти цяла сутрин се излежаваш.
Господин Джон Крейншоу вдигна по високо вестника сякаш да се прикрие от гнева на Луси.
-Тя ще се зарадва на дупката,скъпа.Малките момичета вечно се провират през дупки в оградите.
Старата жена изсумтя недоволно и понече да подеме обичайното си слово за прословутия мързел на мъжа си,от който не можеше да го излекува вече тридесет години,когато отвън се чу клаксона на автобуса от града.Двамата скочиха и почти се сблъскаха на вратата в желанието си всеки да излезе пръв.
Тина определено беше пораснала.Когато идва за последно преди няколко лета беше едно щупуркащо навсякъде мъниче току що научило се да ходи и любопитно да навре нослето си във всяка интересна дупка.Сега пред тях бе елегантна малка дама ,русата и коса падаше на немирни кичури около лицетo, украсено с чипо луничаво носле и морско сини очи,гледащи с учудено любопитство на света.От семплата бяла рокличка се подаваха предимно колена и лакти движещи се сякаш самостоятелно на различни страни.
-Бабо,дядо ихааа.
Момичето се засили и с вик се хвърли в прегръдките им.
-Колко си пораснала,станала си истинска госпожица-усмихна се дядо Джон и подхвърли детето във въздуха - сигурно си вече ученичка.
-Дядо та аз ще съм вече в четвърти клас.
-Брей как лети времето-баба Луси се усмихна и на свой ред прегърна малката си внучка.
Половин час по-късно тримата седяха на по чаша мляко на масата в кухнята.Тина изливаше поток от въпроси към двамата старци а гласчето и караше да звънтят кристалните чаши на баба и.
-Има ли куче,а котка,други деца има ли,на реката кога ще идем?
-Спокойно миличка,поеми си дъх и разкажи какво правят мама и тате.
-О нещо все работят не знам,нещо скучно.Къде са компотите?Имате ли изба? Много ли е тъмна?Мишки има ли?
Дядото се протегна усмихвайки се,сипа и още мляко и я потупа по главата.
-Като обядваме ще отидем да се изкъпем в реката а баба ще ти приготви компот.В избата обаче не ходи защото е тъмно и студено и е пълно с огромни паяци.
-Добре няма-обеща Тина.Скочи пъргаво от масата и изтича на двора да разгледа наоколо и да потърси кучетата и котките за които беше чула в града,че живеели във всяка селска къща.
-----------------------------
В началото беше болката.Всеобхватна,раздиряща всяка клетка от тялото болка.Постепенно болката започна да утихва,накрая остана само смътно усещане за рязане,смазване и пробиване на всяка част от същото това изстрадало тяло.После дойде светлината.Заслепяваща,изгаряща очите светлина.Постепенно и тя намаля превръщайки се само в снопче лъчи в десния ъгъл на зрителното му поле.Опита да обърне глава но не можа и останови че не може да движи никой свои крайник,нито дори да затвори клепачите си.
-Какво става?Къде съм?
Не излезе никакъв звук от устата му.Колкото и да се опитваше да говори нищо не се чуваше.Или беше оглушал или бе ням.Паниката се зароди някъде дълбоко в мозъка и с всеки изминал миг си пробиваше път нагоре обхващайки цялото му съзнание.„Ех бедни ми Шайен.В какво си се накиснал?"
Името му сякаш взриви бента и язовира на спомените с рев се изсипа.Автомагистралата,летеше с двеста,цистерната с идиотската маневра.Той беше Шайен Сейлърс-тридесет годишен наследник на веригата ресторанти „Sea miracle" и бързаше за среща с една млада дама.Трябваше да е мъртъв,беше сигурен че се е сблъскал с огромния камион и то със страховита скорост.Очакваше човек след такава катастрофа да се събуди или в болница или на оня свят.Това не приличаше нито на болнична стая,нито на ада или рая.Паниката пак се завърна завладявайки го бързо.
-Ехооо чува ли ме някой?Помоооощ.
-------------------------------------
Тина беше много изморена но и много щастлива от цял ден приключения.Къпа се в истинска река а не във ваната.Лови риба с въдицата на дядо си.Е не хвана нищо,но поне окъпа хубаво оня нахален червей дето така я изплаши в началото и накрая язди магарето Ушко.То не беше очаровано и първо опита да се инати но когато Тина го сграбчи за дългите уши стана много послушно.
Вечерта момиченцето легна уморено в малката стая на втория етаж,служила някога за детска на баща и.
-Бабо тук е толкова хубаво.Ще остана завинаги и няма да се връщам в града.
-Какво ще правят мама и тате без теб,съкровище.Много ще им тъжно ако не си при тях.
-Ами да дойдат тук.Място има,ще спим всички в сламата на Ушко.
Баба Луси се засмя и зави момиченцето с шареното одеялце.
-Добре,добре при Ушко.Спи сега да имаш сили за утре.
После угаси лампата и излезе от стаята.
Момиченцето погледна през прозорчето,луната се беше облещила такава голяма и ясна,каквато нямаше никога в града.Нямаше го и постоянния шум на коли и хора не стихващ цяла нощ.Тук се чуваха само щурците запели обичайната си лятна песен.
Тина заспа и засънува как язди магарето сред поляна отрупана с разноцветни цветя.Стигнаха до реката и тъкмо да я преминат,когато изведнъж се чу силно бучене и една огромна вълна се надигна и стовари отгоре и ,събаряйки я от гърба на Ушко.Малкото момиченце цопна във водата и се понесе надолу по реката.Докато се опитваше отчаяно да изплува и да си поеме въздух видя на брега мъж който и махаше и викаше:
-Ехоооо чува ли ме някой?Помооощ.
Събуди се с плач.Вече беше утро и слънцето огряваше танца на малки прашинки из стаята.Птичките нетърпеливо чуруликаха бързайки да поздравят новия ден.Тина си спомни снощния сън и отново се разплака.
Баба и влезе в стаята.
-Какво има -да не се уплаши от старата врана в черешата?
-Той беше толкова тъжен и викаше за помощ-заподсмърча детето.
-Кой миличка?
-Мъжът,махаше ми и викаше да му помогна,но аз не можех защото се давех.
-Дядо ти е виновен,не трябваше да те води още първия ден на реката.Ела да направим закуска.
Тина цял ден се въртя около баба си в кухнята и още около обяд бе забравила за съня си.
Научи как се точат кори за баница и как се вари боб в старото гърне за което баба и каза че било още от времето на нейната баба.Беше много щастлива и доволна,но най-доволен беше черния котарак Мърчо.Най-после си намери приятел,който не само го галеше но и през няколко минути му подхвърляше лакомство.
Вечерта Тина отново сънува,този път беше в един голям каменен замък и обикаляше заедно с Мърчо из празните смълчани зали.Постепенно една вита стълба ги отведе надолу до ръждясала метална решетка.Там беше мъжа,протягаше ръка през пръчките на решетката и викаше:
-Помооощ.Спаси ме,моля те. Сълзи се стичаха по брадясалите му бузи.
Тина се огледа и видя голям железен ключ да виси на стената.Протегна се да го вземе но в този момент котаракът се превърна в голяма кафява мечка,която с рев се хвърли,грабна ключа и го глътна.
Събуди се отново с плач и цялата обляна в сълзи.Баба и пак трябваше да я успокоява.
-Какво сънува дете,отново ли нещо страшно?
-Пак онзи мъж,бабо.Той е много тъжен и има нужда от помощ.
По-късно през деня докато детето си играеше на двора баба Луси приседна
до мъжа си на дивана.
-Тя пак го сънува Джон.Той я вика в съня и.Какво ще правим?
Джон Крейншоу остави вестника свали очилата и погледна замислено жена си.
-Тя е едно умно и чувствително момиченце бабо.Ще трябва много да внимаваме с нея,за да не стане като с Майк.
-За Майк ти си виновен дърт козел такъв-ядоса се бабата.-Ако не беше толкоз избързал нямаше да се уплаши така.Избяга в града и се ожени за онази девойка само за да е далеч от нас и да забрави.
-Синът ти е един лигльо дърто.Три години ми трябваха да го убедя да изпрати Тина за пред лятото.
Луси нервно се почеса избърса с една шарена кърпичка потта си и въздъхна:
-Значи Майк може и да помни нещо.
-Едва ли,той сега е обикновен инженер,влече го науката.Всичко е забравил.
Бабата въздъхна отново погледна към момиченцето на двора и ставайки проговори отново.
-Ако изгубим и нея няма да дочакаме нов шанс,стари сме вече Джон.
Мъжът не отговори,намести очилата си и вдигна вестника.

2

Изтърколи се една седмица в игри и приключения.Сънищата бяха престанали и Тина забрави за мъжа,улисана в новите си преживявания.Запозна се с едно момче-Ричи,което живееше оттатък хълма и бе по-голям с година.Двамата станаха неразделни,заедно ловяха риба,браха цветя и гониха една катерица из половината околия.Един ден решиха да направят пътешествие отвъд старата мина на Ланиър.Ричи беше чул от по-големите деца че имало тайна пътека,която заобикаляла мината и се виела нагоре към скрита високо в планина долина,а насред долината бил построен замък в който живеел магьосник.
-Татко казва че няма такова нещо като магии,всичко било илюзия и измама на сетивата.
-Там има скрит замък със сигурност.Чух осмокласниците да говорят че някакъв милиардер го построил отдавна, но фалирал и си останал пуст -уверено заобеснява Ричи.-Преди две години дошъл магьосника и се заселил там.
Тина присмехулно имитира размахване на вълшебна пръчка.
-Фокус,мокус Ричи ще превърна в жаба. Кикотейки се двамата се сборичкаха и затъркаляха в тревата.Все пак след многото весели закачки,решиха на другия ден да си направят една екскурзия и да огледат пътеката над мината.
На сутринта Тина каза на баба и дядо че отива на разходка с Ричи и родителите му, които щели да я чакат до мелницата.Двамата старци бяха вече свикнали с излизанията на двете деца и повярваха.
-Вземи и Ушко да го яхнеш ако се измориш.
-Добре бабо.
-И не се отделяйте от възрастните.
-Добре дядо.

Двете деца изкачваха бавно планинската пътека а подире им се тътреше магаренцето,натоварено с голям сив вързоп.Ричи уверено крачеше отпред,сложил голяма сламена шапка на главата си а сините му къси панталонки и бяла блузка с щампа на National Geographic допълваха приключенското му облекло.Отзат Тина с червената си къса рокличка се открояваше отдалече като сигнален фар на фона на белите скали.Процесията завършваше Ушко,който явно единствен не се вълнуваше от това пътешествие,а мрачно престъпяше наострил уши.Слънцето грееше ярко а лекия планински бриз гонеше самотно облаче в небето.Стана почти обяд ,когато стигнаха старата мина.Пътеката се извиваше покрай нея и свършваше в един каньон с отвесни стени на стотина метра по-нагоре.Голяма сива скала запречваше пътя.
-Е всезнайко,как сега ще продължим?
Ричи свали шапката ,повъртя я замислено в ръце,почеса се по късо остриганата глава и накрая въздъхна дълбоко:
-Добре де дотука бяхме,да починем малко и ще се прибираме.
Децата поседнаха на земята и извадиха по един сандвич от дисагите на Ушко,а той пристъпи до скалата,подуши я отук,подуши оттам и накрая явно не остана доволен,защото изведнъж отвори зъбатата си уста и нададе магарешкия си рев-Иаааа,Иаааа.
Децата стреснато скочиха.
-Какво става с това твое магаре Тина?
Момиченцето се приближи до животното за да го успокои но то само я погледна обърна се, пристъпи напред и мина през скалата ,изчезвайки от другата страна.Децата зяпнаха учудено а от към скалата долетя магарешкото-Иаааа.
Тина протегна ръка към скалата,но вместо да спре в камъка тя премина и изчезна наполовина.
-Ричи тук няма нищо,та това е само илюзия-извика тя и уверено премина от другата страна.
Вървяха вече почти час нагоре ,пътеката се виеше из каньона като настъпена змия и се изкачваше все по-нависоко.Изведнъж скалите свършиха и пред тях се ширна просторна зелена долина.
-Казах ли ти-зарадва се Ричи -ето я ,тука някъде ще е и замъка.
Тина му се усмихна:
-Добре че беше Ушко,той е най-умното магаре и не могат да го излъжат никакви илюзии.
-Кой знае какво ни е приготвил още магьосника.
-Ричи спокойно аз и магарето сме с теб ще те пазим-присмя се Тина.
Момчето криво се усмихна.
-Хич не ме е страх,да вървим да намерим замъка.
Долината беше прекрасна.покрита с килим от трева,нашарен от бели и сини цветчета,каквито не бяха виждали преди.Тук там бяха пръснати ниски борчета и всичко това беше огряно от слетобедното слънце.Цареше пълно спокойствие и тишината се нарушаваше само от равноморно бучене.
Скоро стигнаха до източника му-малка но буйна и много бистра рекичка.Групата спря на брега да си почине.
–Тук има нещо нередно-забеляза Тина-и това място ми е много познато.
-Хванала те е магията нещо.
Момичето седеше замислено и се взираше в реката.
-Тук има нещо мнго познато-повтори тя.
Докато седяха на тревата вятърът започна бързо да се усилва.Един облак закри слънцето,послева го друг по-тъмен.
По едно време Ричи скочи и каза:
-Айде стига почивка,иде буря.Да вървим по реката нататък ще е замъка.
-От къде знаеш?
-Големите деца говориха че край замъка течала река,в една от двете посоки ще е.Да пробваме натам първо.
Тръгнаха накъдето бе посочило момчето.Вятърът продължи да се усилва,слънцето съвсем се скри зад тъмни облаци и скоро закапаха първите тежки дъждовни капки.Бурята връхлетя като ястреб из зад върхарите,спусна се в долината омесвайки дъжд,вятър и фина прах от старата мина в един въртоп.Реката забуча страховито и заприижда надигайки се да изкочи от бреговете.Децата уплашено побягнаха по далеч от разбушувалата се вода.
-Ето го замъка-посочи Ричи.
Наистина на върха на един хълм се извисяваше гордо истински каменен замък с
две високи кули от страни,щръкнали като бивните на древно чудовище.Няколко гръмотевици радраха небето една след друга и последната удари върха на лявата кула.
-Бързо Тина да се скрием под свода на портата,ако е затворена поне ще се пазим от дъжда.
Момичето обаче не помръдваше,само вцепенено гледаше замъка.
-Това е мястото,той е затворен тук-промълви тихо тя.
-Хайде ,какво ти става идвай.
Ричи почти насила задърпа Тина към навеса над дървената порта където вече чакаше Ушко.Стигнаха тъкмо,когато заваля с пълна сила,сякаш водопад падаше с рев от небето.Момчето натисна тежката ръждясала дръжка и вратата се отвори със зловещ протяжен стон.
-Тина да влезем вътре докато отмине бурята.
Момичето отново не помръдна.Само тихичко промълви:
-Недей Ричи,стой тук.
-Хайде де не се страхувай,само ще минем от другата страна на портата и няма да ходим навътре.
Децата и магаренцето влязоха вътре а отвън бурята вилнееше с пълна сила.Озоваха се в широк коридор ограден от стени от бял лъскав мрамор.Таванът беше толкова високо че не се виждаше в полумрака.Ричи подпря портата с раницата си.
-Ето сега сме на сухо,не се плаши Тина ,виждаш ли няма никой.
Точно го казваше и в същия миг един силен порив на вятъра търкулна раницата навътре,вратата се затръшна с трясък и настана мрак..Децата напипаха в тъмното дръжката но тя не помръдна.Колкото и да натискаха вратата не искаше да се отвори.Бориха се с нея докато накрая изтощени седнаха на пода и се облегнаха на стената.
-Видя ли сега ще си останем завинаги тук-Завайка се момиченцето.
Ричи като истински малък мъж пое нещата в свои ръце:
-Спокойно сигурно има и друга врата,тия замъци имат по няколко входа.
-От къде знаеш?
-Чел съм рицарски романи,има входове за прислугата ,за охраната,ще излезем спокойно,нали все пак не е тъмно.
Чак сега децата осъзнаха че наистина не е тъмно.По мраморните стени през няколко метра имаше по една запалена факла,а огънят в тях хвърляше дълги игриви сенки по пода.Таванът все още не се виждаше.И двамата се спогледаха смутено.
-Кой ги запали?
-Сигурно е някаква техника с фотоклетка и автоматични запалки-неуверено предложи момчето.
-Или някой е идвал докато се борихме с вратата а ние не сме го усетили в тъмното.
-Тина ако ние не го усетим,Ушко със сигурност щеше да го подуши.
-А къде е той?
От магаренцето нямаше и следа.
–Ушко,Ууушко,къде си-развика се Тина.
-Сигурно е тръгнал по коридора,да вървим и ние,ще намерим и вратата и магарето ти.

3
Вървяха вече от много време, каменните коридори се виеха ту наляво ту на дясно,като все повече се спускаха надолу с едва забележим но постоянен наклон.
-Този замък е прекалено огромен-забеляза Тина.
-Сигурно сме под земята,все някога трябва да стигнем някъде.
Ричи се опитваше да изглежда спокоен но въпреки това гласът му потрепери.Скоро страхът започна да го залива,като морски прилив и той целият взе да се тресе."Ами ако няма изход,аз съм само на единадесет,как ще преборя тукашните чудовища?"
Тина обратното-чувстваше се странно уверена и все повече забързваше напред.По всички коридори имаше запалени факли,сякаш някой вървеше пред тях и ги палеше малко преди те да дойдат.Момичето вече поне от един час чуваше тих глас в главата си.Бързо разбра че Ричи не чува нищо и затова не му каза.Колкото повече напредваха ,толкова по-силно звучеше гласът-"Помощ.Чува ли ме някой?"Това бяха единствените му думи.Изведнъж коридорът свърши и те се озоваха в просторна зала,но този път таванът беше нисък,на не повече от два метра.На отсрещния край се виждаше отвор в стената запречен с железни решетки.От другата му страна светеше но децата не различаваха, от толкова далече какво има там.
Тина се закова на място.
-Решетката е тук,знаех си,спомних си я.
Ричи я погледна стреснато.
-Какви ги приказвах,да не би да си идвала и друг път?
-Да в съня си.
Момичето уверено тръгна към другия край на залата.
-Той е тук,трябва да му помогнем.
Ричи облещено я гледаше и не помръдваше.Тина стигна до решетката хвана я с ръце и чак тогава се взря в отвъдното помещение.Гледката я потресе-Стаята беше голяма и осветена с луминисцентни лампи.В средата имаше огромна маса.Върху нея имаше някаква сложна апаратура в средата на която беше голям стъклен буркан с омотани около него жици.Бурканът беше пълен с прозрачна течност а в средата му плуваше мъжка глава.Но най-странното беше че главата бе видимо жива-очите и се въртяха на различни страни а устата се отваряше сякаш крещи,но не излизаше нито звук.
-О Господи,какво са ти направили?
В същия миг нещо изкърца и в една от страничните врати се отвори врата зад която весело грееше слънцето,без следа от бурята.Ричи се завтече радостно.
-Ето я това е вратата да излизаме Тина.
Момчето прекоси залата и стигна до вратата.В този момент се чу див рев и една голяма тъмна сянка се спусна от коридора по който бяха дошли,метна се върху Ричи и с един замах откъсна главата му ,която с глух звук се удари в стената,докато телцето му се свличаше на пода.Мечката беше толкова огромна че дори на четири лапи почти докосваше тавана.Изрева отново и смръдта на дъхът и облъхна Тина.Звярът пъргаво се приближи на сантиметри от детето.Дебелите мечешки устни оголиха два реда снежно бели зъби с големината на кинжали.Огромната уста се отвори за да отхапе главата на Тина като някоя древна гилотина.Момичето вдигна инстинктивно ръка към лицето си и докосна леко козината на звяра.Мечката застина в средата на движението си а Тина опря цялата си длан на рунтавия врат.Отдолу усети движението на кръвта и биенето на сърцето на животното.Сърце млатещо като ковашки чук,все по-бързо и по-бързо,докато накрая ударите се сляха в един неистов ритъм като бученето на състезателен автомобил пришпорен до-краен предел.Изведнъж всичко това спря,могъщ спазъм премина по тялото на звяра и той тупна настрани вдигайки облак прах.Тина не знаеше как но бе уверена че нейното докосване бе забързало сърцето,докато накрая то не бе издържало и се бе пръснало на парчета.
Чак сега чувствата нахлуха в нея като отприщен планински поток.Смразяващият страх и ужасът от смърта на приятеля и я заляха със закъснение,едва когато всичко бе свършило.Момичето се спусна взе падналата глава на Ричи и я положи до тялото му,прилепнаха почти идеално,само локвата кръв и червената резка на врата свидетелстваха за станалото.Тина положи нежно ръце на шията на момчето и малките и ръце скриха раната.Раздаде се звук сякаш някой силно сърба през сламка.Локвата кръв бързо взе да намалява докато накрая остана само едно червено петно.Момчешкото тяло се затресе и се закашля.
-Ей какво ме душиш,какво ти става?
Ричи скочи пъргаво на крака отблъсквайки Тина.Огледа се наоколо и се почеса по шията,където преди малко беше кървавата резка.
-Брей кво е тва чудовище?Аз ли съм го убил?
-Тихо,да се махаме бързо.
Тина го хвана за ръката и го завлече към вратата.
Двете деца слязоха в селото само за час.Там узнаха че ги е нямало два дни и цялата околия е вдигната на крак да ги търси.На многото въпроси отговориха с измислената история че са се скрили от бурята в една пещера и там са заспали от изтощение,а като се събудили слезли в селото без никакви произшествия.Естествено дядо и баба Крейншоу имаха доста въпроси но си ги запазиха за по-късно вкъщи.

4

Беше видял всичко.Макар и леко размазано,като през зацапано стъкло.Една врата се отвори и пред него застана стар белокос мъж с прегърбено тяло подпиращо се на дървен бастун.
-Знам че ме чуваш.Видя ли колко е могъща?Колкото расте по-силна ще става.
Старецът продължи без да дочака отговор.
-Хубаво беше представлението,организирах го за теб.Ти ще ми я доведеш,само ти няма да се страхуваш от нея.
Шайен отвори уста да каже нещо но не излезе никакъв звук.
Старецът му се усмихна с хишна усмивка достойна и за някоя акула.
-Ще те съединя но ще ми я доведеш.Само тя е нашата надеждa,а теб не може да убие-ти си вече мъртъв.
tonny999
 
Мнения: 21
Регистриран на: Сря Ное 24, 2010 11:49 am

Re: Кладата. 1 част

Мнениеот Мартин » Сря Юли 31, 2013 10:36 pm

Пусни още.
Коментари?
Мартин
 
Мнения: 466
Регистриран на: Пет Фев 26, 2010 11:12 pm

Re: Кладата. 1 част

Мнениеот bogdanov » Чет Авг 01, 2013 6:30 pm

Знам, че не го приемате това на сериозно, но принципно след препинателните знаци се оставя интервал. Нямате представа колко псуват след това коректорите.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Кладата. 1 част

Мнениеот Goa » Съб Авг 03, 2013 10:51 am

bogdanov написа:Знам, че не го приемате това на сериозно, но принципно след препинателните знаци се оставя интервал. Нямате представа колко псуват след това коректорите.


+1 (изключение е отварящата скоба - там думата се лепи зад нея, а отпред има интервал, както е на този ред)
Ако може, спазвайте правилата на правописа - иначе и четенето се затруднява, и отношението на четящия към автора става с 1 идея по-отрицателно.
А щом Мартин е поискал още, значи си заслужава четенето. Скоро и аз, извинявам се, че закъснявам.
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8263
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Кладата. 1 част

Мнениеот tonny999 » Пон Авг 12, 2013 3:47 pm

Извинявам се за интервалите. След моренцето ще пусна още.
tonny999
 
Мнения: 21
Регистриран на: Сря Ное 24, 2010 11:49 am


Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта