Начало форум Разкази

Разкази

Още една порция horror

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Още една порция horror

Мнениеот alexandrit » Вто Апр 26, 2016 11:05 am

След повече от половин век забвение част от ранните разкази на Светослав Минков излязоха в неговия сборник „Дамата с рентгеновите очи“ (библиотека Галактика № 35, „Георги Бакалов“, 1982 г.). Така черно на бяло се видя, че между тях има и някои с по-различна тръпка, която подсказва, че именно Минков е един от основоположниците на българския horror *.

Ето и мнението на читателя Стефан Русинов, публикувано в Нета на 21 август 2015 г., относно тази -Дама с рентгеновите очи- **: Много ми харесаха ранните страшни разкази, които се занимават с ужаса на непонятното. По-късните фантастични гротески определено си ги биваше, но не ме развълнуваха толкова.(https://www.goodreads.com/book/show/17236141)

Подир тия кратки пояснения нека уважим няколко странички от Маестрото, написани на младини:

НЕЧИСТА СИЛА

Фантастичен хорър от Светослав МИНКОВ

Към воденицата тичаха хора. Задъхани, изплашени, с червени лица.
– Дядо Петко уловил таласъм!
– Не думай! Къде?
– В брашното!
– Ами кога?
– Снощи!
Седи дядо Петко на ниско трикрако столче пред прага на воденицата, дълбоки бръчки дълбаят челото му. Гледа той унесено далечните облаци по небето и гърдите му дишат тежко. А двете стари върби отсреща люлеят леко клоните си, листата на трепетликата играят като пеперуди. Шуми реката, разбива се водата ѝ о камъните, грее слънцето, цвърчат врабчета из нажежения въздух.
– Какво е станало бе, дядо Петко? Де е таласъмът? – питат и разпитват хората, а старият воденичар седи навъсен и дума не продумва.
– Ето! Ето! – вика един и сочи с ръка към върбите. Спущат се нататък хората, спират се и гледат. Ужас свива сърцата им.
Под върбите стои вързан с кучешка верига един страшен звяр: черен като въглен, с дълга лисича опашка и с рог на главата. Изпънала се проклетата гад на нозете си, ще скъса веригата. Из устата ѝ изскочили зъби като клинове, червени искри святкат из очите ѝ.
– Брей, нечиста сила! – говори Найден кръчмарят и плюе от погнуса, а една бабичка с восъчно лице се кръсти и шъпне името на света Богородица.

Изображение

Някои таласъми – наши съвременници :D

Изправя се дядо Петко на кривите си нозе и закретва с бавни крачки към събралите се. Бялата му коса лъщи на слънцето.
– Та и такива работи има по божия свят – подхваща той и хвърля мрачен поглед към нечистата сила.
Думите му омагьосват хората. Заобикалят го те и го гледат с отворени уста.
– Седя си нощес във воденицата – разправя старецът – и по едно време съм задрямал. Както седя така и си дремя, слушам – нещо драще на вратата и курлюка като мисир. Отварям очи, ослушвам се: няма нищо. Задрямвам пак – пак почва да се драще, ама тоя път вече по-силно и вратата се тресе. Скачам аз, отивам до прозореца и гледам вънка. Над върбите изгряла една месечина, заплела се сякаш в клоните. Ръка да протегнеш и ще я уловиш. Каква ли ще е тая работа, си мисля аз, и току някой пита над ушите ми: „Дядо Петко, дядо Петко, имаш ли прясно брашно за погача?“. Смръзна се сърцето ми, такъв страх ме хвана. Стоя като закован, а гласът все пита в ушите ми: „Прясно брашно за погача, прясно брашно за погача, прясно брашно за погача?“. И като пита – курлюка като мисир, сякаш човек се смее. Притъмня ми на очите, ви казвам. Нейсе, поокопитих се малко, че като грабнах кобилицата! Харно, ама някой я издърпа из ръката ми и я запрати чак при чувалите. Тупна нещо на земята и в нозете ми се претърколи едно черно кълбо. То бяга – аз го гоня, то бяга – аз го гоня. Като видя дяволската гад, че ще я хвана, преметна се, подскочи като котка и хоп – в сандъка с брашното. Хвърлих се отгоре ѝ, а тя се мушна чак на дъното, брашното кипна и почна да ври като живо. Пищи проклетият му звяр, та кънти воденицата от писъка му. Разкървави ми ръцете. Най-после стиснах го като яре за гушата и го измъкнах от сандъка. Страшно нещо. Насмалко щях да го изпусна, като го видях.
Простира дядо Петко жилестата си ръка и хората се взират в нея. Зее на ръката дълбока рана, посипана с тютюн.
– Я виж! Като от бясно куче!
– Какво ти бясно куче, вълк – само вълк ще те ухапе така, че докато си жив, да носиш белег от зъбите му.
– Слушай, дядо Петко, с таласъм шега не бива. Я земи, че му светѝ маслото. Няма да го държиш за дамазлък, я! – казва един селянин с изгоряло лице и скръцва със зъби.
А таласъмът се върти около опашката си и хапе старата ръждясала верига, над късия му рог между ушите мъждее алено пламъче.
Ето го, задава се из трънаците горският Иван Фъртуната с дълга кремъклийка през рамо. На устата му дими цигара.
Пристъпя той и пита с тежък глас:
– Какво сте се събрали като на панаир? Какво има?
– Таласъм!
– Таласъм ли? Я чакайте!
И горският сваля кремъклийката от рамото си. Дръпват се хората и му отварят път. Излиза той напред и почва да кашля тежко.
Не е виждал Иван Фъртуната такова нещо. Цял ден ходи из горите, всякакви зверове са се изпречвали на пътя му, ама такъв – с рог на главата, не е и сънувал. Дига той ръка, сваля опълченския си калпак, чеше се по тила и тежкият му глас омеква:
– Къде го хванахте, бе? Гледай ти, какво чудо!
– Улових го във воденицата – казва дядо Петко.
– Ами какво ще го правиш сега?
– Че де да знам. Вързал съм го – стои – отвръща воденичарят.
– Да извикаме поп Йордан да прочете евангелието – обажда се бабичката с восъчното лице. – Може светите думи…
– Светите думи ли? Ами тая пушка да не е за чавките! – казва горският и отстъпва крачка назад. Слага той кремъклийката под брадата си и се прицелва с едно око.
А таласъмът се изблещил срещу цевта, сякаш се смее – очите му ще изхвръкнат навън.
Щракна кремъклийката, изпращя като счупена дъска, политна горският назад и падна на гърба си.
Седи си таласъмът, вързан за веригата, разтворил уста и курлюка като мисир. А в ушите на събралите се отеква грозен смях, тресе се земята под нозете им.
– Не го лови куршум – казва Иван Фъртуната и се дига като попарен.
– Да го убием с камъни! – рече Найден кръчмарят, па се наведе, взе един камък и го хвърли върху таласъма.
Изви се камъкът и прехвърча високо над върбите.
И пак изкурлюка нечистата твар, и пак отекна в ушите на хората грозният смях.
– Дайте дърва да запалим огън! – викна някой.
– Вярно, да запалим огън! Дайте огън!
– На пепел да стане!
– Костите му на въглен да се обърнат!
Разтичаха се селяните насам-натам, събраха дърва, наскубаха тръне, запалиха огън край върбите и таласъмът почна да цвърчи и да се пържи в пламъците.
Дигна се черен дим, разнесе се смрад, стана тъмно, задуха вятър, заскърцаха върбите, сякаш по клоните им увиснаха обесени.
Всички стоят като вкаменени и никой не може да проговори дума. Нещо ги стиска за гърлото, треперят нозете им, побелели са очите им от ужас.
Дълго горя огънят, а никакви пламъци се не виждаха. Само черният дим течеше като катранена река надолу из ливадите.
И когато угасна и последната искрица, ръждясалата кучешка верига задрънка в пепелта, във въздуха изсвири нещо и по небето плъзна – от изток до запад – грамадната сянка на таласъма.
И за последен път се чу смехът на нечистата сила, която бягаше в пъкъла.
След четиридесет дена дядо Петко умря. Отначало ухапаната му ръка изсъхна, после тялото му се изду и позеленя като злак.
Запустя воденицата, заглъхна песента на колелото ѝ, а реката продължаваше да си тече под нея и месецът светеше вечер над двете стари върби.

Първа публикация в: списание „Хиперион“, брой 4 от 1930 г.

ооооооооооооооооооооооо

* Сборникът на другия основоположник на българския хорър – Владимир ПОЛЯНОВ – излиза съставен от самия него и малко след кончината му. Става дума за „Диаболични повести и разкази“ (библиотека Галактика № 102), публикувани от „Георги Бакалов“ през 1990 г. – Б. alex.

** Към тази книга има един много интересен предговор – задълбочен, артистично поднесен и несъмнено с приносен характер. Нарича се „Светослав Минков като фантаст (От литературата на ужаса до научната фантастика)“ и негов автор е Огнян Сапарев – http://185.72.176.133/text/26221-svetoslav-minkov-kato-fantast. Не по-малко любопитно, макар написан в по-друга тоналност, звучи и предговорът на Атанас Свиленов към сборника на Полянов... – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 816
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта