Начало форум Разкази

Разкази

Звезден мир (фантастичен разказ)

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Звезден мир (фантастичен разказ)

Мнениеот Alexyslav » Чет Дек 07, 2006 3:20 am

Звезден мир

1. В началото
Аз съм Роберто Дан, или просто Роберто, от Земята. Роден съм в малък град в провинция Холандия. Мисията ми е да съм дипломат. Бях човекът, който трябваше да подобри отношенията между пет спорещи страни. Но как започна всичко?Какво породи конфликта?
На една далечна планета, извън пределите на Слънчевата система се срещнаха пет разумни раси. Срещата не беше обичайна и не се осъществи по едно и също време. Тя се състоя в продължение на няколко века. До този момент човечеството и троингите владееха неголямата планета Нерст. На площта и бяха разпределени градовете и на двете раси. Владенията бяха наравно поделени и двете страни никога не предявяваха претенции към територията на другата. Малката планета не се открояваше, нито с разнообразен живот, нито с многобройни водни басейни и заблатени местности, където животът да кипи с пълна сила- както бе случаят с Декант- планета в съзвездието Орион. Тя обаче имаше нещо което всички материални светове търсеха: това беше енергията. Енергия във всякакъв вид и форми! Но най-причудлива беше тази в една мина, която земните жители откриха. Тази енергия беше с такава мощ и сила, че можеше, да погуби цялата вселена. С нея човечеството можеше, да прави каквото си пожелае. Дори се изследваше, дали тази енергия е възможно, да премине през веществото като нож през сирене и да проникне през друг свят, в който материята не е под такава форма, в която ние сме свикнали да я използваме.
Тази енергия имаше свойството, да пробива дупка в време-пространството и да направи тунел, в които товарните лайнери се предвижваха, вместо за светлинни години, буквално за светлинни часове. Освен това тази енергия превъзхождаше, всичко материално което беше познато до този момент. Можеше, да се съхранява дори и в бутилка от стъкло. Да се контролира беше елементарно и същевременно беше унищожително мощна. Ако урановите мини бяха предимство, то тези мини бяха просто всичко, за което човечеството бе някога мечтало. Само за няколко години чрез тази енергия се разработи биомеханичен експеримент, при който клетките не можеха да стареят и „дефектът” смърт вече около повече от сто години не съществуваше. Въпреки всичко имаше фактори който причиняваха фаталния край и те не можеха да бъдат предотвратени. Радиацията беше една от тях; различните болести; но най-вече смъртта причинена от войната.
Всичко започна, когато две нови раси се появиха на небето на Нерст. Фукия бяха враждебно настроена раса от около милиард същества, наподобяващи мекотели, или по точно октоподи, но с доста развита биомеханична и био- нервна система. Владееха територии оттатък неясните мъглявини в галактиката, много близко до нейното ядро.
Те търсеха „петият елемент”.А този елемент на практика не се намираше, но според техните теории, този елемент би било невъзможно да не съществува. Те търсеха нещо повече от този свят, път към друго измерение, към антигравитационен, или антиматериален свят. Те бяха изследвали една пета от галактиката и техният опит в това отношение беше изключително важен. За съжаление, те не само че не споделяха натрупаните знания, но и крадяха чужди. Знаеха, че в мините има енергия, която може да преобрази вселената и че не могат да я притежават току така. Затова успешно привлякоха Траянците- мощни почти като камъни, поне на външен вид: огромни, почти три метра високи, едри, подобни на зверове, изглеждащи по фигура на хората, но с изключителен интелект. Военна раса, която поддържаше войска, почти изцяло само от роботи - машини с интелект, приближаващ се до този на самите траянци. Техните мега политни военни машини само за няколко дни се разположиха около орбитата на Нерст.
Тогава поради незнайни и до днес причини Траянците насъскаха Троингите срещу нашите колонии на планетата. От разправата водеща се все още по мирен път, се възползваха Фукия и завзеха парцел от планетата. Там те дебаркираха, като военноморска сила на малък остров. Траянците, обаче разбраха, че Фукия ги мамят и застанаха на наша страната, като ги обявиха за свой враг.
Бързо след тези събития, се изгради двуполюсен модел на поведение. Фукия се съюзи с троингите, а ние с Траянците.
2. Петият елемент
Когато става въпрос за надмощие, могъщество, власт, това за всички означава само едно - прогрес. Нужно ли е прогресът да погуби материята, светът граден за хиляди, милиарди години еволюция? Дали има закономерност, която противопоставя силите, и длъжна ли е тя да увеличава силата си в еволюцията? Какъв е смисълът на прогресът? До какво ще доведе той в края на краищата? Необходимо ли е „предметът”, с който действа този прогрес да бъде толкова важен, че да унищожи материалният свят?
Да, само ако се замислим над това ще разберем, колко сме нищожни пред вселенските мащаби. Колко ли още ни предстои да извървим, за да намерим смисълът на съществуването си? И дали този свят е само преходен, или е част от лабиринт от светове? Дали физикохимичната природа на вселената е много по-разнообразна, да съществува в хиляди други разновидности, които съществуват в другите светове и дали в действителност, това е реален свят, в който ние сами определяме своите действия и без действия, своите мисли и разсъдък, или просто това е програма в която участваме всички, без да можем да променим нещо в нея? Истината е това, което търсим всички. Истината за света, истина която може никога да не узнаем.
„Петият елемент”, както беше наречен от учените на Фукия притежаваше тази енергия. Другите четири елемента: вода, въздух, земя и огън бяха известни от древността и съществуваха в равновесие, както по между си така и с петият елемент. Някой хора наричаха тази енергия„енергията на живите камъни”.На пръв поглед, тези мини не се различаваха, почти по нищо от останалите. В тях не се добиваше нищо по- особено. Имаше скали и ронливи пясъчници, но самите камъни притежаваха нещо, което не можеше да се обясни, нито с физиката, нито с химията и прилежащите науки. Те притежават енергията. Тази енергия не беше обикновена. Тя се поддаваше на контрол и можеше да бъде възпитана точно като малко дете.
Що за енергия беше тази? От скалните парчета от която тя се извличаше, се установи, че те не бяха така просто устроени. Тези скали под микроскоп, според инженерите не се срещаха в останалата позната част от галактиката. Структурите от които бяха изградени не бяха тези от познатите ни форми до сега. Те нямаха нито молекулна, нито атомна структура. Квантовата физика не можеше да обясни устройството на тези частици. Те нямаха планетарния строеж на атома, нито вълновата функция на електроните. Да не говорим, че те нямаха ядро! Имаха неутрони и някакви квантови частици, които се движеха хаотично без да бъдат привлечени от ядро или подчинени на други магнитни сили. Хаотичната структура имаше някакъв параметър и материята, която беше образувана от тях, имаше причудлива форма. Тази форма имаше свойството, да се мени. Налягането в тези структури беше неимоверно голямо и тази сила се контролираше от още неизследвани структури и функции на ,,пълзящите скали’’.Точно те контролираха енергията. Те се само синтезираха, като в зависимост от влиянието върху тях се отделяше различно количество енергия. Един камък можеше да захрани цяла планета с електричество за милиони години напред. Ако във вселената съществуваха чудеса, то това бе едно от тях.
3. Конфликтът
След направените съюзи, подкрепени с договори, двете страни изчакваха момент, в който едната страна ще наруши споразумението. Въоръжението на силите ставаше от ден на ден все по-мощно. По границите на съюзниците, на малката планета се струпваха военни сили в огромни количества. Мините се обграждаха от тези така наречени знаменити сили.
Повод за конфликтът, който всички очакваха, беше едно изказване на императорът на троингите Платцт. В обръщението си призова всички жители на Нернст да обърнат голямо внимание на речта му.
„Днес, (говореше на своя език, а универсалните компютърни преводачи превеждаха на необходимите езици) когато вселената е на прагът, на разкриването на същността за истината, едни същества притежават ключът към тази истина. Ние обаче знаем, че този ключ не трябва да бъде в техни ръце. Необходимо е, всички ние да можем, да управляваме силата му. Всеки има нужда да живее и всеки трябва да е равнопоставен с останалите. Тази равнопоставеност е разрушена. Те си играят с нас. Те знаят, че ключът ги прави недосегаеми, че материята ще им служи, а времето просто е една променлива, с която те ще направят вселената тяхна. Ще оставим ли ключът в ръцете им? Ние не сме ли достойни да знаем истината, да притежаваме както времето, така и материята? Това не е въпрос само на решимостта за влияние на тези които създават, това е глобален проблем, обхващащ разумът и знанието, защото няма нищо по важно от тях за нас разумните раси. Ние сме и ще бъдем заедно. В противен случай, алчността на тези същества, ще бъде наказана от тези които са онеправдани.”
Така започна всичко. Тези същества бяхме ние- хората. Ние се нагърбихме със странната за нас решимост. Изборът, който беше необходимо да направим, бе изключително сложен по своето естество. Решението не беше лесно. Ако бяхме дали на някой друг тази власт, то силите щяха да се изравнят, а може би дори да се наклонят в нечия полза. Но ако съхранявахме енергията само за нас, щяхме да търгуваме с нея и щяхме да се превърнем в нещо много коварно и зло за останалата част от галактиката. Как трябваше да постъпим с този казус- въпрос и отговор с повишена трудност?
4. Изненадваща атака
Докато земните ръководители обмисляха постъпките си, една мощна армия нахлу в системата. Свръх технологични чудовища нападнаха изненадващо земните мини. Наричаха себе си Аркси. Те знаеха за енергията. Когато започна атаката им, те нападнаха цялата планета. От тук повод за война намериха и Фукия и троингите, които се защитаваха от пришълците Аркси и в същото време се възползваха от случая и нападнаха Земната армия. Войната ставаше все по ожесточена. Поразени бяха по- голяма част от главните минни центрове. В крайна сметка изненадващата атака раздели съюзниците и в своето безумие всеки един от тях воюваше срещу другия. Пет военни флага, пет противника един срещу друг, това наруши спокойствието в тази част на галактикатаa.
Войната продължи много дълго време. На планетата не остана камък върху камък. Всичко беше изпепелено. Военните действия унищожаваха всяко населено място. Машините продължаваха да се сражават по между си.
В краят на десет годишната епопея един приятел ми разказа за временното примирие, няколко седмици преди то да бъде подписано. Този приятел се казва Томик Слай.
,,Небето беше сиво’’, спомня си той.,,Беше много сиво, с плътни тъмно кафяви и сиви облаци. Беше сухо. Летях над малки планини. От всякъде на повърхността се виждаха огньове, пламъци, които димяха и замъгляваха планинските възвишения. Летях със Сратум ТТ. Тези машини бяха подобрение на КК тридесет Сигма.. Противовъздушната отбрана на Фукия работеше безотказно. Помня как отрядът, с който действах над низината Лучия, седмица преди това бе разгромен за секунди. Благодарение на ловкостта си и късметът си се спасих на косъм от смъртта.’’Така той започна своя разказ.
,,Пилот Слай–ми казаха в слушалките– отправете се към Иритинските възвишения. Подчиних се на заповедта. Знаех, че ще ме чакат още инструкции, след като пристигна на зададеното от командирите местоположение. За щастие до този момент, оставаха към десет минути полет на изток. Облаците закриваха сивото небе. Ужасът от смъртта цареше навсякъде. Цели армии с биороботи, или живи военни единици, бяха разплескани по повърхността на стръмните, скални склонове. Мрачната картина беше пълна. Поради липсата на светлина, можеха да се виждат само светлосенките. Внушителността беше допълнена с крясъците на все още малкото оцелели. Опитвах се да не мисля за това. Просто си затварях очите и мислех за хубави неща. Знаеш- за жената, децата , за къщата в Амстердам, имението в околностите на Ниймеген. Исках поне за миг да не мисля, за това което става на повърхността...В небесата огнените кълба се издигаха на стотици метри. Летях и цепех въздуха, но ми се искаше , да съм едно огнено кълбо. Да бъда изпепелен може би. Странно, но исках да бъда част от тази трагедия. Когато станах военен пилот, мечтаех да ширя сред спокойни места с нетрадиционен пейзаж, но обстоятелствата налагаха, сега да бъда тук и да защитавам интересите на хора, който не биха мръднали и пръста си заради мен. Така като се замисля, може би трябваше да се опълча, не срещу Фукия, а срещу управлението на земните колонии. Може би и поради тази причина, сега аз ти разказвам този малък епизод от премеждията си там. На време се отдръпнах от поредната касапница. Излетях към откритият космос. Дезертирах. Радвам се, че го направих. Добре, че ти се застъпи за мен. В битката в която ме пращаха не е имало и един оцелял. След това дойде ти.
5. Примирие
От този момент нататък, щеше да бъде много по сложно, защото за да запазим мирът, щеше да бъде десетки пъти по трудно, отколкото да продължим тази безсмислена война.
Само за няколко дни страните в звездният конфликт се споразумяха да подпишат временно примирие. То щеше да продължи няколко месеца, докато военните сили не възстановят позициите си на фронтовата линия.
Това временно примирие продължи почти година, в която имаше време, да се построи и да се изведе в орбита около Нерст космическа станция. Лидерите на петте могъщи политически сили решиха, да изпратят по един преговарящ за мир и условията при който, той да бъде подписан, на тази станция, в последствие наречена ,,Звезден мир”.
Земята и нейните колонии реши да се представи на тези преговори чрез мен. До този момент аз бях един от многобройните незначителни представители на юридическото право. Вече членувах в конгресменската пред листа. С това си право, можеха да ме изберат от хилядите кандидати, които желаеха, чрез подписването на мир, да се издигнат в йерархията на системата. Именно противоположните ми ценности доведоха до там, че да бъда избран пред тях. Не исках пари, или власт, или известност, а само мир. Макар да не ми беше позната войната, чувството за унищожение ме караше, да търся начин, чрез който да помиря неприятелите. Това като че ли бе дарба, която беше вродена. Търсех истината и все още я търся. И един от въпросите който си задавам и не мога да си отговоря, е , що е това да погубиш, нещо което еволюционния преход е градил с милиони години? Защо трябва да се руши, а не да се гради? И в крайна сметка какъв е смисълът на този преход на еволюцията и има ли тя край? Има ли край вселената? А ако няма, какво всъщност е предназначението на материята и енергията на единството в природата? Нима всичко е случайност и ако няма смисъл всичко това, тогава на къде трябва да върви и какъв е пътя? Енергията се изтощава, а материята е в малки количества. Което навежда на мисълта, че не е случайност, но не е и експеримент. Ала ако се управлява от нас, вселената зависи ли от многобройните прогресиращи единици, които управляваха както енергията, така и материята в пространството. Единственото което не владеят е времето, предполагам, че то не може да се владее. Има едно нещо което е много по-важно. Без него светът не би могъл да се движи, да прогресира и съответно да изглежда по този начин, по който изглежда в момента. Каквото и да е то, ние го наричаме енергията, но без него не бихме съществували. И тук идва и моята роля. Мир и енергия, или как да съчетая неравноправието. Това не можеше, за съжаление да се осъществи. Беше необходимо да намеря начин!
Когато пътувах към орбиталната станция, знаех че ме чака една трудна мисия. Всеки щеше да настоява да бъде равноправен, не обезчестен и доволен от мира. Няма невъзможни неща! ,,Необходимо е да съм дипломатичен”, така си казвах.
Временният мир продължаваше твърде дълго време и ако преговорите минеха неуспешно, това щеше да значи само едно – война.
Пътуването със звездолетът мина успешно. Станцията беше пригодена точно за петте раси. Тя трябваше да бъде символ на мирното съжителство. Но дали щеше да бъде така, зависеше единствено от мен. Единственото с което разполагах е разумът. Лично се надявах, да срещна разумни и разбиращи ме същества.
На влизане в станцията група от военни ме придружиха до стаята ми и ми показаха това, с което те разполагаха. След няколко часа през вратата нахълта един униформен и сложи на масичката пред мен един куп с папки и документи и нареди да съм подготвен, тъй като преговорите започват след два дни.
Не знаех какво ме очаква, не знаех как изглеждат и каква физиология имат. Не знаех как да реагирам. Книгите не даваха нищо конкретно за тези същества.
За да провериш истината, не е необходимо да изхождаш изконните си ценности. Светът на истината не е толкова голям и обемист, но той е затворен. Не можеш да регулираш фактите. Не можеш да пренебрегнеш това което съществува. Заеманата психологическа позиция за всяка индивидуалност е уникална. Тя противопоставя както нея спрямо обстоятелствата, причинени от причинно-следствената връзка, така и от други индивидуалности, също със своята уникалност. Когато мислех върху това, считах , че утрешният ден ще бъде, ден в който ще опознаем своите позиции. От тях и от индивидуалният характер на всяка една от расите зависи ходът на събитията да протече по една, или друга посока.
След няколко часа заспах. Сънят ми беше изпълнен с разновидности на тези същества. Желанието ми беше да опозная нравът им. Трябва да зная, как да реагирам и да не правя излишни грешки. Трябва да постигна емоционално и психическо спокойствие. Мирът за мен означава много. Точно и конкретно бих могъл да кажа, че екзистенцията на съществата с разумен произход, които взаимодействат помежду си и причиняват прогрес, чрез които всички ние търсим единната и неопровержима истина. Агресията която войната използва, води до пълно и безхаберно пилеене на енергия, която може да бъде оползотворена за цели, чрез който можем да ускорим прогресът и да изнамерим първоначалното. Значението на това което правим се състои в това дали мирът, или смъртта причиняват намирането на разумното. Ограничението на ресурсите е най- големият проблем, с който се сблъскват пазителите на мира. Спокойствието от това, енергията да не бъде пиляна напразно, дава възможността разумът да прогресира по-бързо, или може би това не е така. Но от друга гледна точка мирът запазва животът, който чрез своята уникалност, дава възможност да има по-голям брой алтернативи за постигането на по-бърз и ефективен прогрес. Така че за мен лично по-важно не е самият прогрес, а уникалността и индивидуалността на всеки един. За мен наличието на живот е по-важно от ефикасността на нещо, чрез което може никога да не достигнем до крайната цел на своето, безконечно пътешествие из дълбините на вселенската необятност.
6. Срещата
Събудих се от автоматично настроената алармена система на атомният часовник, ръководещ като едно малко сърце времето на станцията. Трябваше да стана. Днес беше денят в който всичко започваше. Целият процес на главоблъсканици и противоречия, действие срещу действие... Исках сънят ми да бъде вечност и да има само спокойствие. Можех да осъществя този сън. Това зависеше само от мен.
Когато излязох от стаята, двама военни ме придружиха. Заведоха ме в залата в която, щях да се срещна с преговарящите. Когато влязох все още нямаше никой. Седнах на един от столовете и към мен бяха прикачени уредите за трансформация на звука и между галактическия преводач. Забелязах, че на кръглата маса не всички столове наподобяваха на моя. Това беше обяснимо с фактът, че всяко едно от съществата имаше различни физиологични нужди. Един от столовете дори приличаше повече на легло. Това най- вероятно беше столът предназначен за съществото от расата на троингите. Другите представители на Фукия и траянците, както и тези на арксите щяха да се разположат на останалите три места. За траянският представител столът беше огромен и здрав, а за този на арксите беше обвит с помпи, а самият аркс, щеше вероятно да се появи в предпазен костюм.
След три минути според универсалният между галактически преводач, на който имаше и часовници в различни времеви интервали, влезе траянският представител.
Беше нещо неописуемо за мен. Гигантът влезе с размах. Тялото му, като че ли беше, изваяно от камък. Лицето му наподобяваше човешко, като изключим носа. Имаше големи сиви очи, които като че ли гледаха строго. Неясното му изражение ми показваше, че те или не проявяваха чувствителност, или просто бяха твърде сурови и груби, за да изменят изразът на овалното си лице. Все пак не трябва да се забравя, че те бяха военна раса и в гените им беше закодирана тази невероятна стриктност и безупречна дисциплинираност, която ги правеше твърде груби и безчувствени. След много малко време влезе и представителя на Фукия. Октоподоподобното същество, като че ли говореше нещо на своя език на двама от придружителите си. Поставянето на универсалните преводачи не бе дълго. В това време пренесоха и аркският представител, а троингът влезе крачешком, замислен, както повечето си сънародници.
Вече всичко беше готово, за мирните, така очаквани от всички преговори.
7. Първи минути
В самото начало всички мълчахме. Протегнах се и взех един от листите пред мен. Универсалният преводач щеше да преведе всяка една моя дума и на четиримата представители в тези мирни преговори. Разбира се, съобразих, че е необходимо, да преценя всяко едно мое изречение. От този момент нататък, щеше да ме води разумът и интуицията. Щях ли да се доверя на тези си качества? Дали щях най-пълноценно да реализирам своя проект, мисията за която мнозина мечтаеха? Всички беше в моите ръце и моята глава.
-Да пристъпим господа към проблема и да решим успешно уравнението, заради което сме се събрали- започнах уверено с леко предпазлив, но въпреки това настойчив тон.-Първо искам да ви се представя, тъй като държа много на общителният тон на преговорите и юридическото потекло на всеки един от вас. Казвам се Роберто Дан. Земята и нейното правителство ми повериха, честта да водя тези мирни преговори. Първо искам да изразя личното си мнение. За мен мирът означава просперитет и прогрес. Това е важна стъпка към всеобщо стабилизиране и уравновесяване на отделните икономики. Светът днес се нуждае много повече от мир, отколкото това бе нужно вчера. Най-ценното на света е животът. Еволюцията се е ,,стараела” толкова много, за да достигне това съвършенство, а ние се опитваме да го унищожим чрез война. Ние не сме съдници на съдбата, а просто еволюционни пионки във вселенската длъж и шир.
Арксът, след моето изказване, леко се смути и започна да бръщолеви с много висока честота на гласа, а преводачът ми превеждаше.
-Искате мир, а това че ни поставяте в неравнопоставено положение спрямо вас, не може да не отречете, че това е един вид надмощие и неправомерно властване над другите раси. Нима вие единствени трябва да притежавате най- ценният енергиен източник в цялата вселена и да контролирате пространството и времето.
-Лично аз- опитах се да отговоря на представителят, който не пожела да се представи- нямам такива намерения. За това бе сключено това примирие. Ние ще разпределим по равно енергията за да няма ощетени. Но ако ви я дадем е възможно да я използвате неправомерно. Има вероятност да насъскате другите срещу нас, или лично да използвате енергията за военни цели. Както казах, ние най- малко искаме войната да продължи. Това би било пагубно не само за нас, но и за всички разумни раси, намиращи се на тази планета.
Така минаха първите минути от нашата среща. Те щяха да бъдат най- голямото предизвикателство на моя живот. Но зная че човек с цел, не е безпътен човек и след като знае на къде отива, знае че все някога ще стигне там за където е тръгнал.
8. Позиции
Когато се залових да следвам юридическо право, знаех че най- трудната задача е да изложиш своята позиция. Но още по трудно е тази позиция да не попадне в параметърът на позицията на опонента.
Заговори траянецът.
-Първо -каза скалистият гигант- да спазим етикецията и да се представим. Казвам се Ро Ат и отговарям за външната политика на република Трая и Коа. Всички знаете че сме военна раса и народите ни преди тази война се биеха за империята на Фукия. Никога не сме проявявали претенции, към това което заедно завладявахме, но днес нещата стоят другояче. Фукия са измамници и търсят начин да се измъкнат в друго измерение. Ако пък разделим тази драгоценна енергия по равно, арксите ще победят всички в една евентуална нова война, причинена от ,,неизвестен” конфликт. Преразпределението не винаги е правилно, но въпреки това, не може раса като човеците, да притежава единствена тази мощ. От друга страна не можем и да кажем кой ще притежава и кой не тази сила.
В този момент съзнах, че той е прав. Но как да реагирам- си казвах в този миг? Трябваше да променя начинът си на мислене, за да достигна до правилното решение.
-Искам да кажа,-произнесе встъпителните си слова Фукия-,че сте до някъде прав. Ние Фукия нямаме личност, но психопространстото е изпълнено с мисли, които моите сънародници събират и сблъскват , за да достигнат до правилното решение. До колкото чух, обаче- повдигна едно от пипалата си- вие не обобщихте, какво всъщност ще стане с мините. Може би имате някакво решение, след като сте предпазлив до толкова, че да не давате контролът на енергията на никой?
Тези му думи проникнаха дълбоко в съзнанието ми. Достигнаха до своя епилог. В главата ми се роди нова идея. Тази идея, трябваше да превърна в позиция и да я отстоявам.
-Може ли да предложа?
-Предложете- отвърна Фукия.
-Не бихме ли могли да затворим мините. В този случай никой няма да използва тази енергия. Охраната на мините ще се контролира и от петте спорещи страни днес.
-Изключено- отново се включи Арксът.-Няма да преговарям при такива неизгодни условия. Или всички ще получим равни части, или войната продължава.
Искрено да си призная, бях огорчен от тези му думи. Това може би беше единственият изход, за да се излезе от заплетената ситуация, но въпреки това опитът ми се оказа безуспешен. В това време, когато ние говорехме, троингът мълчеше. Може би , за него нямаше голям смисъл, да притежава най- могъщото средство във вселената.
Арксът и траянецът продължиха в безсмислени приказки и разсъждения, без да достигат до някакъв изход. Не предполагах, че ще срещна толкова упорита съпротива. Предполагах само и единствено, че тези преговори щяха да протекат много бавно, с изключителни затруднения. Мисълта, че все пак съм срещнал разумни същества ме караше, да вярвам в щастливият край на тази история.
След няколко часа свършихме със заседанието. Не беше оповестено никакво решение. Безсмислените разсъждения в края на дебатът ме накараха да млъкна и да се размисля. Как да противодействаш на противодействието? Може би решението бе просто, но единственото което ме спираше , е размишленията ми върху това да спазиш правата на всеки, като не ограничаваш неговата самоличност. Може пък просто да разсъждавах от човешка гледна точка. Трябваше да спра да мисля като човек, а да мисля и да взимам решения като тях. Тогава може би щяха да се почувстват в нокдаун и щяха да признаят както превъзходството ми над тях, така и моята позиция.
9. Атентатът
На другият ден вече се подготвях психически, за нова атака от страна на преговарящите, но нещо обърка нещата. Когато се насочих към залата за преговори, мощен взрив разтърси подът. Тътенът от взрива отекна бавно. Вибрациите наподобяваха земетресение. Целият космически лайнер се разтресе. Придружаващите ме военни веднага притичаха към края на коридора и се разделиха по други два коридора, намиращи се перпендикулярно на този. Останах сам за миг. Бях стъписан и не знаех какво да направя. Стоях безмълвно и не помръдвах. Това, което стана, беше толкова бързо, че не можех да разбера, всъщност какво точно се е случило. В този момент чувствах, че мисълта ми е изпразнена. Но в последствие, започнах да проумявам ситуацията. Разбрах, че това което се е случило беше вътре в самият лайнер. Първите ми помисли бяха, че взривът може да е причинен от техническа неизправност. Но след това си казах, че това е невъзможно, тъй като на борда, по принцип взрив от такъв тип, не би се получил. Не бях естествено много добре запознат с техническите параметри на гигантската машина, но бях убеден, че става въпрос , за нещо много по сериозно, което може би щеше да промени програмираният ход на събитията.
След няколко минути дойдоха моите придружители и ми изясниха ситуацията. Имаше направен безуспешен атентат срещу троингският представител. Когато разбрах новината, дори леко се зарадвах, след като чух, че е бил безуспешен атентат. Но може би нямаше да ми бъде толкова весело, след като голяма част от станцията, се управлява от земните войски и много вероятно беше да обвинят мен и тях в някакъв заговор. Не че ние нямахме основание за това, но предполагах, че никой благоразумен човек от екипажа не би направил такава провокация, към мирните преговори. Дипломацията е цяло изкуство и един атентат си означаваше продължение на войната. Подробности за него така и не разбрах, но каквото и да се беше случило, това промени изцяло събитията в настоящето.
Денят на днешните преговори беше отменен. Тогава имахме достатъчно време, за да си изясня грешките и да отсея, малкото на брой плюсове който изкарах. Те бяха против моите идея, а може би и против мирът. Всички тези ,,може би” бяха достатъчно красноречиво средство, за да се докаже, че целия този фарс беше като на кантар. Теглилките на мирът и войната се бореха коя да надделее. Но като дипломат и най-вече като хуманист, желаещ запазване на животът под всичките му форми, включително и разумните същества, не желаех война. Знаех че войната причинява изключително много разрушения и Конструктивния и характер беше в много малки количества, неоправдаващи нейният символ за прогрес на властващите видове. Във всяка война загиваха живи същества, а агресията която ги водеше към смъртта на други, за мен бе непозната. Убийството означаваше само едно- край на нечий живот, който за в бъдещето е щял да бъде стойностен. А какво да кажем за машините и сградите, за всичката тази енергия, която се изхабява при смъртта на живата и неживата материя. Разруха, ето какво крие войната! Но тази разруха трябваше да бъде спряна, да бъде спряна в сърцата, в душите на тези същества, наричащи се благоразумни.
10. Борба за надмощие
Въпреки насилието породено от ужасяващият опит за убийство, водачите на правителствата участващи в преговорите, отправиха апел за благоразумие и продължаване на преговорите до уреченият срок.
На следващото заседание в залата се събрахме всички. Този път троингът заговори:
-Аргументът на този който се опита да ме убие, трябва да е бил убедителен. Първо няма да се представям с истинското си име, понеже ще отнеме време. Просто ме наричайте Момомоптиктикт, или „преговарящ” на моя език. Това което се извърши срещу мен е незаконно. Ако се разкрие виновникът, ще бъде екзекутиран, а расата от която е ще напусне тази маса и мирът за нея ще приключи, тъй като няма да получи нищо.
-Но нали- подхвана представителят на Фукия- стана дума, че няма да разпределяме енергията.
-Ще разпределяме енергията- каза арксът.-Ние арксите ще отстояваме тази позиция.
Тези различия се превърнаха постепенно в борба между тези, който искаха да използват енергията и тези които не искаха другите да използват енергията. Ро Ат се обади:
-Не искам да се разделяме и да се борим по между си. В моментът не сме на бойното поле, а сме на масата за преговори и не би трябвало различията ни да ни поставят един срещу друг. Необходимо е да сключим мир, чрез който да няма ощетени.
Може би Ро Ат беше най- мъдър от всички на преговорната маса и това, че неговата раса убиват за удоволствие, не повлияваше на разумните му постъпки, с които искаше да завърши преговорите.
-За благото на мира- продължи съществото- след като арксът не желае да си тръгне без енергията, нека му бъде предоставена, но ако същия я използва за военни цели, останалите четири страни да сключим договор, чрез който ще се съюзим и ще отвърнем на ударът, ако въобще е насочен срещу една от нас. Същото мога да предложа и за атентатора срещу троингският преговарящ. При условие че напусналия масата на мирните преговори насочи войските си към нас, той мигновено ще усети какво е четири раси завладели половината галактика да го връхлетят наведнъж. Ако сте съгласни с тези първи две конкретни предложения, моля гласувайте.
-А ако има против- попитах?
-Решението не може да бъде прието дори и ако има един против. Това все пак са мирни преговори и всички трябва да са съгласни с тях.
-Всички ли гласувате за предложението ми?
-Не- казах. Ще отхвърля първото предложение, тъй като казвате, ако има война, ще отвърнем. Защо война? Не искам война! Трябва ни мир, за по добри перспективи в бъдещето. Защо ни трябва това надмощие над останалите, тази власт? Защо е тази алчност и какво можете да постигнете с нея? Енергията не е най- важното нещо на света, а животът, който на преговарящият троингски представил, можеше да бъде отнет. Защо мислите че генетичният код заложен във всеки един от нас няма значение? Не е ли по-важно мирът в душите ни, мирът и спокойствието, което ни прави по щастливи? Не можете ли да разберете, че чрез агресия и смърт не постигате напредък, а само загубата от опечалените многобройни същества скърбящи за мъртвите, загинали по най-простоватият начин? Няма да се съглася с решението да се разпредели енергията. Няма да се подчиня на надмощието и натискът, който вие прилагате над мен. Ще се боря само и единствено за мир и благоденствие. За това съм дошъл тук и лично аз няма да си тръгна без да го постигна.
Дадох им да се разберат, че не ще се предам толкова лесно и че не могат да ме спрат, след като съм с мисията на великите помирители, живели във вселената. Очаквам още битки на бойното поле на мира. Очаквам щастливият край, да настъпи за всеки един от нас и да няма недоволни.
11. Енергията
Преговорите продължиха след няколко часово прекъсване- земно време. До този момент споразумение не беше постигнато по нито един проблем. А и как да постигнеш споразумение, при случай, че нито една от страните не се счита за загубила войната. До някъде всеки беше прав за себе си, понеже войната спря временно, при условие на равнопоставени сили. Никой не смееше да надига глас и да командва и да поставя условия. Всеки един от представителите знаеше, че това може само да доведе до продължаване на конфликта. Презентираните реплики вече бяха минало. В настоящето всеки отстояваше своята позиция и намеренията си за преразпределение на енергията. Може да се каже, че тройнгът поиска повече от колкото му се полага. В началото по принцип мълчеше и нямаше никакви претенции, но това се промени и той удари контра. Заяви, че енергията иска да се преразпредели по равно, а след като не се намери атентаторът и причините и мотивите не са му изяснени, расата му и представителя и да напуснат Нерст и да предадат цялата им полагаща се енергия на троингските окупатори. Това очевидно нагло предложение, бе отхвърлено от другите трима представители. Тогава си замълчах. Знаех, че всяка една моя дума, може да бъде погрешно разтълкувана и за това ги оставих, да спорят помежду си известно време. Спорът на кой да бъде енергията се ожесточи. Всеки по различна причина поиска, или по-голям дял от мините и съответно енергия, или въобще мините да преминат във владенията на конкретна раса, която да постави контрол над останалите. Траянският представител отново прояви разум и изказа мнение, че всеки един е равнопоставен пред другия и всеки един има право на равни дялове от енергията. Аркският представител продължи да протестира срещу равенството и показа на всички, че ще продължи войната при неизгодни условия за мир. Фукия показа, че енергията е необходимо зло. Без нея ресурсите на всяка една от расите, ще привършат за не повече от милион години, което би било пагубно за разумно съществуващите видове. Включая към тези, тези и фактът, че все пак еволюцията ще ни промени всички, дори е възможно да се появят и нови разумно мислещи същества, който да процъфтят като видове и да погубят до тогавашно живеещите разумни раси. Въпреки това е необходимо да оставим след себе си много голям капацитет от данни, информация, тех
Alexyslav
 

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта