Начало форум Разкази

Разкази

Лозарски ножици

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Лозарски ножици

Мнениеот cefules » Съб Ное 24, 2007 2:01 pm

Роди й се ангелче. Когато дойде момента се скри в кошарата, както е редно да се раждат деца с небесен произход. Стана лесно като погалване почувства родилната болка. Отряза му веднага крилата. С ножицата за лоза. Толкова крехки болка не почувстваха. И кръв не потече. Бащата разбира се хората не познаваха, но приказки нямаше да има, защото никой не забеляза бременността. Ако нормално дете се носи за девет месеца, ангел се носи девет часа. После обаче расте като всички останали. Като всички останали. Какво да лъже за него? Че е на сестра й. Но те знаят, че тя сестра няма. Че го е намерила в кошница. Не, не, не глупаво. Това да не е Мойсей и звучи като приказка. На далечна братовчедка която е заминала на гурбет. Ще има да говорят, да си измислят каква си, такава – онакава била братовчедка й. Тя ще я защитава, ще се разплаква даже и истински ще се разплаква, а злорадите ще се смеят на сълзите й и още по-често ще ги предизвикват, но като я разстроят толкова много, че не може вече да се понася, ще си спомня, че говорят глупости за несъществуваща, измислена от нея жена. Да, така ще бъде. Малко болка е справедливо да почувства. Без нея го роди, а то само гука, не плаче. Толкова е лъчезарно. Почти се забелязва, че е ангелче, но децата на възрастта му по принцип са ангелчета. Кърмеше го, както се кърми дете. Имаше мляко като всяка майка, колкото и кратко да траеше бременността й. Научи се да ходи почти на година, като всички останали деца. Смееше се много. Правеше бели. В следващите години й се стори прекалено интелигентно и се притесни много. Толкова се притесни, че веднъж на сън каза: „Не е хубаво да се държиш така, защото е високомерно към останалите деца.” То също спеше и не чу думите, но ги разбра. Косата му изглеждаше по-светла на следващата сутрин, но това беше зрителна измама. В действителност лицето му беше станало по-тъмно. Не кожата, а израза, който правеше и кожата да изглежда по-тъмна, а оттам косата по-светла. От този ден нататък той се учеше да се затваря. Преди се лееше. Това което беше в него, мислеше, че е за всички останали.
На пет години прояви странна дарба. Уплаши се, че е полудял. Но чуваше гласове, а хора около себе си не виждаше. Преди да се разкрещи, от страх, защото не можеше да плаче, разбра от къде идат гласовете. Чуваше растенията в градината. Разбираше езика им. Звучеше му като човешкият.
-Много е грозна, погледни! Отвращава ме, повръща ми се.
-Така е, приятелю, така е. Много е грозна.
-И аз мисля като вас. При това наперена и самодоволна.-намеси се трети глас.
-И смърди ужасно!-рече четвърти.
-Да, но е приятелка с господарката и господарката за нея се грижи, а нас изтръгва.
Огледа се ангелчето и разбра, че си говорят плевелите за розата.
-Много е грозна и покварена.-мърмореха.
-И гордо показва извратеният си нрав.
-А я наричат красива. Защото не разбират от красиво. Ама за да се правят, че разбират я наричат красива.
-А тя ги мами.
-Много е долна.
-Ужас. Господарката ще ни изтръгне утре.
-Защо страдаш, да не би да ти харесва, че живееш.
-Не, не ми харесва. Нас никой не ни забелязва. Тя краде вниманието им. Това не е живот.
-Защо тогава цивриш.
-Защото, защото е несправедливо.
-Слушайте, до утре има много време. Погледнете я. Толкова е самодоволна, че дреме. Мечтае.
-Мисли се за поетеса. Нещастница.
-И само за себе си иска цялото внимание на света.
-А за нас не остава. Не разбират изкуството ни. Не забелязват красотата ни и затова живеем толкова кратко.
-Слушайте, до утре има много време.
-Разбрахме, стига си повтарял.
-Ние можем да пълзим. И сме много. Силни сме. Тя е сама. И дреме. Да я удушим.
Стресна се ангелчето. Но не се намеси. Каза си: „Аз съм над тези неща.”, но изгледа с интерес сцената която напомняше на канибалска. Дълбоко в себе си дори хареса плевелите, макар беше толкова необяснима симпатията му, че не осъзна, че има симпатия. Известно време се забавляваше да слуша интригите в двора, но се престара в ролята си да крие дарбата си и не след дълго я загуби.
Скучен беше живота му в следващите дни. Поне хората да бяха така сплотени като плевелите. Мечтаеше да порасне и да ги направи такива и тъй като мислеше само за това времето се точеше ужасно бавно. Тъжно стана лицето му. Апатия го скова. Промени се. Стана мълчалив. С наведена глава и отпуснати ръце. Не се загащваше и не обръщаше внимание на петната по ръкавите си. Често даже връзката на обувката, все лявата беше развързана и не си бършеше носа. Майка му забеляза, а когато се опита да му каже нещо осъзна, че контакта между тях се е влошил. Нещо мъчеше детето й. Опитваше се да го заговори и не успяваше и не успяваше. Защо все наведено върви? Защо мълчи? Започна да се заседява в стаята. И завесите пускаше. Как ще тръгне на училище така? До психолог не стигнаха. Имаха вече уговорен час, когато то за пръв път от седмици излезе навън. Няколко часа го няма. Върна се по-свежо. На следващото още по-свежо. И още повече на следващата. Намерило си беше нещо което му връщаше изгубената радост. Тъй щастлива беше, че дори не се запита какво е, но любопитни са жените. Любопитна беше и тя.
Една вечер го проследи. И разбра, и мъчи се и до днес да забрави, но не може. Ридае, минаха години от тогава, а още е в шок.
Представете си сега лъчезарното му лице. Светлата му, къдрава коса. Детското изражение. Проследете го с нея по пътеките в недалечната от дома им гора. То върви с подскоци. Напява си нещо. Поглежда често към клоните на някое дърво и мръщи се, но после устните му се изкривяват в една зловеща усмивка. Бърка в пазвата си. Вади прашка. Прицелва се. После една птичка пада. Не е мъртва. Добре е преценил силата на удара. Отива при нея. Бърка отново в пазвата си и вади лозарските ножици. Онези същите. И реже крилете на птичката. Остава я да си стои. Котки и порове ще се погрижат за останалото. Поглежда в небесата, дълбоките. Вижда високо в тях да се реят птици. За миг в очите му помръква. Мислено лети с тях, но кратко. Опомня се на земята. Усмихва се жестоко и отново опъва прашката.
cefules
 

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта