Начало форум Разкази

Разкази

Noshtno dejurstvo (razkaz)

Място за публикуване и обсъждане на фантастични литературни произведения

Noshtno dejurstvo (razkaz)

Мнениеот moonpiero » Чет Яну 03, 2008 8:20 pm

Нощно дежурство
Вивендо Чантерлини е добър другар, ха ха хар. Споделените чувства определено не могат да..., жаден съм, кобалтоориниране. Уффф. Мдаа шишето е празно. Отметнах мокрия чаршаф и с неуверени стъпки тръгнах към банята. Каква неприятна нощ! Топло, препих, а и на всичкото отгоре тези щури мисли и несвързани идеи, които се прокрадваха в полубудното ми съзнание. Понякога прекалено много мисля преди да заспя, а по-неприятното е, че по някога се унасям, но мислите ми продължават да работят сравнително отчетливо. Постепенно губя контрол над някои от тях, те се смесват с други и се получава истински калейдоскоп от реални и полуреални сцени. Точно това си мислех, когато с пълна сила ритнах с палец касата на врата.
- Оххх, мамицата му …
- Ами светни де, ше се утепеш.
- Оффф, да – изведнъж замръзнах- та аз живея сам, промълвих с половин уста.
- Че аз да съм казал, че живея ту, просто наминах, за да те предупредя.
Не знам точно колко време е изминало между момента, в който пуснах лампата и момента, в който той ми изтръгна празното пластмасово шише и ме удари с него по главата.
- Не сънуваш, аз съм съвсем истински.
Съвсем истински едва ли се вписваше в определението за съществото, което седеше клекнало или по-скоро кацнало на ръба на тоалетната чиния. Малко, кльощаво, умалено човече с криви кокалести ръце и крака, но главата, тази главааа….. Главата му беше малко по-голяма от моята и като изключим почти плешивото му теме тя беше увенчана отпред с доста красиво, но състарено лице от нацистки пропаганден плакат. Не знам колко време съм го зяпал, но когато се изправи и отново посегна с празното шише …
- Хей, чакай малко…
- А събуди ли се най-после?
- Не знам – помислих си, че ще се побъркам, приближих се бързо до чешмата, обърнах гръб на създанието, стиснах здраво очи и започнах да си плискам лицето. Това, на което се надяв…
- Не мисля, че това ще ти помогне – каза заядливо той.
Обърнах се с идеята, че съм наистина буден. Създанието изтри неразмерно голямата си длан в единствената си дреха – бял дълъг опърпан потник и каза:
- Мисля, че след като ще работя за теб е възпитано поне да се запознаем.
Тогава извърших най-голямото си геройство в тази нелепа ситуация, която може би беше плод на разлагащия ми се мозък. Преглътнах едвам, едвам и бавно но ясно изрекох.
- Кой си ти?
- Е точно за това говорихме де. Не ставай груб – човечето все още държеше ръката си вдигната – аз съм Вивендо Чантерлини е добър другар, ха ха кар – съществото започна да се върти около оста си и да потропва с крак в налудничав танц – ще бръкна във всяка шахта аз.
Ако не друго си спомних за това особено име, което ми изникна из невиделица докато се въртях в леглото.
- Аз ли те повиках?
- А ето, че рано или късно всички приемат, че ме има. Не, глупости аз сам дойдох, за да ти свърша една голяма услуга.
Вивендо се втренчи в мен и започна да гледа като невинно дете.
- Услуга?!
- Да, виж работата е там, че ще трябва да си купиш ново казанче. Защото инкасирахме големи загуби от твоя терминал. Знам, че е стар, но това е недопусти…
- Терминал, загуби!?
- Добре де ще почна от начало. Така е, толкова си невъзпитан, че дори и мен обърка. - Както се беше изправило с гръб към тоалетната чиня, която беше висока колкото него, съществото скочи обратно на ръба и започна да пее с вдигната напред ръка. “Аз съм Вивендо Чантерлини трети и карам моите колети напълнени с теннтралски клар - намокрени и малко кални полепнали навсякъде от влага, не искам нийде да избягат, за това съм тук дошъл сега, не вярвайте в мен деца, но с паричките от клара, бонбони много ще докарам”. Вивенто изимитира фанфар с уста и се поклони дълбоко.
- Виж – каза той – аз не съм луд, нито пък ти. Просто ние пацуланците сме ви малко странни, както между другото и вие на нас хората. Дойдох да те предупредя, но не лично просто синдиката ме застави, че ако не почнеш да си ползваш терминала по голяма нужда ще го запушат, а може и до инсценирането на теч да стигнат.
Наистина не можех да повярвам, но поне се успокоих малко, ако това въобще беше възможно в тази ситуация.
- Пацуланци, синдикат!?
- Да. Виж, вие хората сте свикнали да вярвате, че нещата се случват от само себе си, но не е така. Ние пацуланците сме неделима част от вашето общество може би вече хиляда години. А сега дори и с официалното разрешение на комисията по Регулиране на социалното напрежение създадена лично от президента Първанов. Всъщност бюджетните излишъци, които все ги обвинявате, че прибират, буквално изтичат в нашата агенция, която е една от най-важните за страната. Дигат ти тока – майната му, дигат ти яденето и бензина – майната му, но истината е, че ако ти се спука канализацията, което ще стане неизбежно ако нас ни нямаше, може да стигнеш до идеята за бунт, неподчинение или самоубийство.
- Чакай малко да не искаш да ми кажеш, че ти си…
- Да, аз съм държавен служител или чиновник – наричай ме както ти е удобно, а ти си сгазил лука.
- Наистина ли? – много, ама наистина много се ядосах, защото си представих как държавата в лицето на това малко, но със сигурност неприятно създание излиза от тоалетната ми чиния и контролира дориии…. Веднага се махай от тук.
Тръгнах към него, но създанието скочи чевръсто вътре, потопи се до половината и започна да нарежда с плътен тон.
- Не ме докосвай, ама де аз идвам за негово добро, а той ще ми налита. А искаш ли да ти извия врата – в очите му проблесна лудост и в този момент по интонацията на глас му осъзнах, че Вивендо не е толкова безобиден и беззащитен, колкото изглежда.
- Добре-капитулирах аз- какво искаш от мен?
- Е това вече е друго – беше учудващо колко бързо си смени настроението и отново стана весел.
- Аз отговарям за този район, като вече може би си разбрал. Ние събираме теннтралски клар, което ще рече смотана на топчета, мокра тоалетна хартия, която е особено важен ресурс за нас. Проблемът е в това, че ти нямаш казанче и заради това предпочиташ да ходиш по голяма нужда в работата си в следствие, на което не употребяваш клар тук – той посочи почти недокоснатото ми руло тоалетна хартия.
- В района на работата ти действа друг пацулан, надуто копеле. Та той започна да се хвали, че изкарва повече клар, а моя добив падна. Синдиката направи проверка и разбра, че проблемът е именно в теб. Мен ме глобиха и ме пратиха да ти докладвам, че по Предписание на централната комисия на градските канализации, проблемът ще се реши само ако си купиш ново казанче. В противен случай мен отново ще ме глобят, а теб ще притиснат да си направиш основен ремонт на банята. Чаткаш ли - 5000 – 10 000 лева.
- Но нали все пак добивът не намалява – направо не можех да повярвам на това, което казах, та аз се оправдавах на нещо, заради което може би ще ми изпишат антидепресанти, само защото е чиновник.
- Е – сви той рамене – нали знаеш, правила. Разкладка имало, норма имало, ако сме я карали така, на къде щели да отидат нещата и т.н – докато говореше, пацуланът бавно започна да се просмуква в дупката на тоалетната чиния.
- Чао и му мисли.
Не знам какво да си мисля, тормози ме ужасен запек. От три дена не съм посещавал тоалетна. А сега с натежал стомах отивам към битови потреби на улица “Черковна”, защото майка ми се обади докато бях на работа и ми съобщи, че тоалетната ми била запушена.
moonpiero
 

Назад към Разкази

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта