Литература и други изкуства

● Нова книга на Светослав НИКОЛОВ

Всичко за изкуството

● Нова книга на Светослав НИКОЛОВ

Мнениеот alexandrit » Сря Май 17, 2017 3:50 pm

Една фантастика излезе от чекмеджето

● Сюжетът: „ХХ век, средата на осемдесетте години. Фантастичен апарат, обаятелен учен, седем негови възпитаници в смъртно опасна ситуация, граничеща с абсурда. И само предчувствие за онова, което съвсем скоро ще се случи…“ Тази микроскопична анотация ни въвежда в романа на Светослав НИКОЛОВ * – един от най-качествените ни фантасти, около чието име не се шуми, но трябва да бъде четен.

Изображение

В творческо настроение...

● За автора: Светослав Николов е роден на 10 август 1952 г. в София. През 1969 г. печели наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за фантастичния разказ „Ало, Земя!“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи като журналист и редактор.

След 1989 г. участва в създаването на първите специализирани издателства за фантастика у нас. Главен редактор на „Орфия“, един от основателите на издателство „Аргус“, с което печели наградата „Г р а в и т о н“ през 1996 година. По-късно работи и в сферите на рекламата, туризма и животозастраховането.

Има публикувани десетки разкази и новели, повечето в областта на фантастиката. Превеждан е на английски и руски език. Автор на книгите „Планетата на призраците“ (2002) и „Сексът и светът“ (2012).

„Достигане на езерото“ е роман, написан през 1979–1983 г., като през 2011-а към текста са добавени четири монолога на кученцето.

● Из послеслова:

... Това не е трилър, който се поглъща на един дъх или за една нощ. Той е интересен, в него има и събития, и сблъсъци, има и любов, и безразличие, има и амбиция, и всеотдайност, има казани и недоизказани неща. И все пак това е книга, при това с една цяла фантастична сюжетна линия, която се съпреживява, а не забавлява.

Някъде във втората половина на осемдесетте голяма популярност придоби терминът „двойно мислене“. Смисълът му се изразяваше в това, че хората всъщност мислят нещата не точно така, както ги афишират в изказаните на глас или пред публика съждения.

А двойното мислене беше естествен резултат от факта, че самите ние живеехме в една двукомпонентна реалност. Индивидът се оглеждаше в кривото огледало на властта и беше трудно да повярва, че това, което вижда там, е самият той. От друга страна, образът, в който се представяше властта във възприятията и представите на индивида, беше твърде различен от онова, което тя би искала да бъде. За да оцелява, човек трябваше да живее двойствен живот, живота на самия себе си и живота на своя двойник в кривото огледало.

Изображение

Художник: Момчил МИТЕВ, който
има особено големи заслуги за кориците на
десетки преводни книги, публикувани от ИК „Аргус“


По своеобразен начин това състоянние е пресъздадено от Светослав Николов. Участниците в действието и събитията са едни и същи, но се намират едновременно в два свята. Единият е светът на техните обикновени човешки преживявания и действия. Тук те са индивиди. Те имат собствени имена, с които се обръщат един към друг.

... Втората реалност може и да не ни харесва, но тя се появява със силата на природна необходимост, тя съществува вън и независимо от нашето съзнание и в нея всеки индивид не е нищо повече от персонификация на необходими за системата функции. Тази реалност, макар и да изглежда създадена по общата воля на всички участници, всъщност е едно съвършено авторитарно творение, в нея има дори и това, което днес толкова яростно наричаме задкулисие.

Интересен е начинът, по който авторът изразява своето несъгласие с тази реалност. В романа няма езопов език. В него няма двусмислия, които бяха толкова характерни за литературата ни от онова време. Няма повече или по-малко откровени, лесно или по-трудно забележими алюзии и препратки към истинската действителност. Той използва един неочакван начин на изразяване, който може да се определи като „предозирана патетичност“. На читателя му е нужно време да осъзнае, че това, което го дразни в описанията на надиндивидуалната реалност, не е резултат от езикова слабост, а преднамерен начин да се внуши един почти гротесков, неприемлив образ на системата... **
___________________

* Публикуван от издателство М о н т, известно със своя интерес към съвременната българска фантастика.

** Автор на послеслова към „Достигане на езерото“ е Петър Стайков, доктор по философия. – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 743
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 10, 2016 2:51 pm е имало общо 61 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта