Литература и други изкуства

Фантастична поезия (2)

Всичко за изкуството

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Яну 26, 2019 10:18 am

Изображение


Васил СИВОВ

„Под краката му като миди хрущят плахите звезди...“

Junto a las aguas quietas
Sueño y pienso que vivo...
Luis Cernuda, 1924 *

В ЖИВОТА СИ СРЕД КРАЙНИТЕ НЕЩА
ще можем ли да разберем безкрайността?
Загадката на шеметния звездопад –
неизброимите слънца, които виждаме,
а те отдавна са изтлели.
Невидими планети и разум,
който ни следи и чака знак,
за да отвори голямата врата
към друго съществуване или небитие?

ТВОРЕНИЯ НА НЕЧИЙ СЪН,
сънуваме ли своите творения?
И край течащите води на времето
докосваме видения от свят,
който сме приели за реален.

ЗАСПИВАМЕ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОБИЧАТ.
ЩЕ СЕ ПРОБУДИМ ЛИ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОЧАКВАТ?

o o o

МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Нощта писна уплашено.
Някой протегна към нея лоша ръка.
Чистата луна обгърна похотлива сянка.
Звездите потрепериха безмълвно.

В секундата, в която царува вечността,
идва той – нощният вампир.
Чува се смехът му,
когато сграбчи в прегръдките си
гъвкавото тяло на нощта.

Хората не бива да са будни в този час,
толкова ужасно е сладострастието му.
После си отива
и стъпките му кънтят по небесния свод.
Под краката му като миди хрущят плахите звезди,
които той тъпче като ненужни украшения.

Той е ограбил нощта,
взел ѝ е всичко хубаво
и тя умира.
Стопява се като споменът.

o o o

АГОНИЯ НА ГНОМОВЕТЕ

Сиво небе. Черни планини.
По бетонния сив похлупак
капка по капка топи се
розова локвичка нежност.

Оголели дървета махат клони
като сакати ръце.
Къде са очите ти? Искам само очите ти!
Неми зеят празните орбити,
сляп е денят.
Моят живот – шепица прах от видения,
духат стоманени вихри.
Нямал съм никога.
Няма да имам.

o o o

РЕКАТА,
реката от приказките,
която къпеше тебе и мен,
всички нас,
смени водите си.
В книжна лодка пуснах моето детство в нея.
То отплува.
И ВОДИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА ТЕКАТ ЗЛАТНИ.
Само на другия бряг
остана едно усмихнато детско лице. **

И з т о ч н и к : авторски файлове

________________________

* Край спокойните води/ сънувам и мисля, че живея... Луис Сернуда, 1924.
** Васил СИВОВ се изявява активно и като преводач на проза и поезия от руски, немски и английски език. Тук ви насочваме към една знаменита поема на Рей Бредбъри, която може и да сте пропуснали – http://notabene-bg.org/read.php?id=190. Б. ред.

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пет Мар 01, 2019 1:26 pm

Когато Животът размишлява за Смъртта...

Майсторски нарисуваните корици на библиотека „Г а л а к т и к а“ отдавна са направили особено популярна художничката им Текла Алексиева. Тя има и други интересни прояви в изобразителното изкуство, както и най-престижната бг награда за фантастика – Гравитон (1991), връчена ѝ от Любен Дилов. Съвсем наскоро Текла изненадващо публикува... стихосбирка. От нея сме подбрали няколко творби и много ни се иска да сме прави,
когато тълкуваме нейния стих „Ела при мен“ като „Ела при мен, при Живота“.

● Текла АЛЕКСИЕВА

Погребение

Някоя сутрин навън ще погледна
И няма да видя небето,
А само черния цвят на Всемира
Без луна, звезди и планети!

Къде е изчезнал синият въздух
И вятър не вее пердето?
Къде е отишла земята зелена,
Защо ли зората не свети?

А пък леглото някак ще стяга,
Ще бъде тясно и душно.
Сънливостта ми в миг ще избяга,
Но ще ми бъде тъжно и скучно.

Някой странно отвън ще затропа,
Макар да е рано за гости!
О, колко ще искам да стана отново
И този капак да отлостя!


* * *

С боси ангелски крачета
влизаме в живота.
С твърди дяволски копита
стигаме в смъртта.


Изображение

Приказка за гората

Сред гората има локва –
черна и студена.
Сред гората, до водата
аз стоя смутена.

Във водата светва блясък,
но не е от слънце.
Зад гърба си чувам крясък –
някой ще ме блъсне!

Ще ме блъсне в тази локва
черна и студена,
ще лежа във нея мокра,
сама, вцепенена.

Но в гората няма никой,
феите са мъртви –
крясъка си го измислих
и сама се хвърлих.


Палеонтология

Мой саблезъби тигре
Защо си толкова уплашен
Та тя е само бабичка
С угаснали зеници
Със зъби от пластмаса
И слухов апарат
Сложи лапа на сърцето ѝ
Та то едвам мъждука
Дори не става за ядене
Просто я прескочи с тигров скок
Дълъг като един живот
Къс като една смърт
Тъжен като древно изкопаемо
Ела при мен


От източника: Текла Алексиева. Н е у с е т н о. – Стихотворения. – Художник на корицата и илюстрациите*: също Текла Алексиева. – София: издателство „Захарий Стоянов“, 2018.

* Те са 22 на брой и разположени на по цяла страница. Представляват изобретателно и изящно нарисувани аркани от картите таро и несъмнено обогатяват цялостното излъчване на книгата.** Б. ред.

** За допълнително запознанство с авторката ви предлагаме две интервюта с нея: едно отпреди години – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40366&rb_v=viewtopic#p40366, и друго отпреди месеци – https://bgsever.info/prepress/?p=38377. Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Апр 06, 2019 10:52 am

■ Из един разговор в столичния Дом на културата Средец:

– А в далечното и наистина светло бъдеще – да речем, това в романа „Мъглявината
Андромеда“ – жанрът хорър няма ли да е отмрял?
– Не знам... Впрочем тук имам поне три отговора: да, ще е отмрял; може би; и... едва ли.
Да не забравяме, че и в тази „Мъглявина...“ на Ефремов също се срещат horror сцени...

____________________________________________

С ВКУС НА ХОРЪР
(Поезия от разни времена и езици)



Изображение

Кирил КАДИЙСКИ
Птеродактил

Крилата исполински му пречат да върви...
Шарл Бодлер

Какъв ужасен сън: птеродактил;
чудовище с криле, от мании обзето,
политне ли – и вече на парцали е небето,
слети ли, тинята оре то – бивол тежкокрил.

Земята рай е за безкрилите! Но не видя ли ти:
небето пак е тук и Бог в реките сне го
и с перки рибите хвърчат из него,
тъй както и човек – насън макар! – лети.

Но стига вече в пясъка глава сме крили!
Което можеше да литне – отлетя,
което не – кълват го същества безкрили...

Не е Поезията твар проскубана и не от рана
кърви... По-страшното, най-страшното е тя –
душата на поета, приживе одрана! *



Ханс Хайнц ЕВЕРС
Орхидеи

Когда стал женщиною Дьявол,
и Лилит
скрутила чёрны косы в тяжкий узел,
и бледная глава
кудрявой мыслью Боттичелли
обвивалась;
когда она устало улыбнулась
изящным пальцам тем
в златых перстнях с бесценными камнями;
когда она любила Гюисманса,
Вилье читала
и безмолвию внимала Метерлинка,
и душу окунала в многоцветье
стихов д’Аннунцио,
– она смеялась вновь.

Когда смеялась –
юная царевна
змеиная вдруг вырвалась из уст.
Тогда она, прекрасная чертовка,
ту змейку окольцованным перстом
ударила – и поразила вмиг
царицу змей.
Та корчится, шипит,
шипит, шипит,
слюною брызжа!
Но Лилит смешала капли
в тяжёлой медной чаше
с сырой землёй –
землёй холодной, чёрной,
рассыпанной круго́м.
Чуть обвились её большие руки
вокруг
тяжёлой этой медной чаши,
чуть напевали древнее проклятье
её смертельно-бледные уста –
как детский стих, её звенела брань,
нежна и томна, словно поцелуй,
что пил из уст её
сырую землю.
Но семя жизни зарождалось в чаше –
и соблазнялось томным поцелуем,
и соблазнялось нежным звуком песни:
ползли из чёрной почвы
Орхидеи –

Когда любимой
бледные черты в зеркальной глади
обвиты змеями маэстро Боттичелли,
из медной чаши выползают
Орхидеи –
Цвет Дьявола; в них древняя земля,
змеиный яд, Лилитовы проклятья,
смешавшись, породили их на свет.
О Орхидеи
– Дьявола цветы!

Превел от немски: Елиас ОТИС **



Българска народна песен
Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има гора голема,
не можеш я премина.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има трева висока,
не можеш я премина.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има вода длибока,
не можеш я преплива.

Ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази имам убава жена
и две, три дребни дечица.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умора, дечица ке гледам,
вечно твоя ке бида. ***

Изображение
________________________________

* Включено в сборника на Кирил Кадийски „Поезия 2014-2018“ – София, Нов Златорог, 2018.
** Преди 9.IX.1944 г. у нас излизат няколко книги на Х. Х. Еверс, а после, след тази „велика дата“ и след 10.XI.1989 – нито една. В други държави интересът към него е голям и творчеството на Еверс се възприема най-вече през призмата на хоръра (например разказът му от 1905 г. Доматеният сос се смята за предтеча на т.нар. сплетър). Стихотворението за орхидеите е взето от http://apokrif93.com/apokrif/132.pdf.
*** Досега тази жестока песен беше някак минавала и заминавала покрай ушите ми, докато наскоро писателят Стефан Кръстев не ми обърна внимание върху богатото ѝ съдържание на хорър-трилър елементи. – Бeл. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Май 02, 2019 11:02 am

Лорд ДЪНСЕЙНИ (1878–1957)

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

Тази нощ мрак прихлупва Луната
на отвъдната нейна страна,
гдето никой не вижда Земята
и клисурите спят в тъмнина.

Утре там почва новият ден
и свирепото слънце ще жари
като златен порой нажежен
над пустини и диви чукари.

Ала земната прелест и слава
никой няма оттам да съзре
като сребърен хълм да изгрява
над пресъхнало древно море.

Изображение

Със омайна и призрачна хубост,
с континенти и син океан
като блясъка чист на сапфира
от далечния див Хиндустан.

С черни сенки сред грейнали степи
и с такъв ненадминат разкош,
който никога няма да зърнем,
съзерцавайки земната нощ.

Те не виждат Земята да плува
на всемира сред мрака потаен
и не знаят защо съществува,
както впрочем и ние не знаем.

От английски: Любомир Николов-Нарви

И з т о ч н и к :
https://www.goodreads.com/author/show/4675954._/blog
от 20 септември 2015, където преводачът разказва
как е стигнал до това стихотворение. – Бел. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 25, 2019 5:29 pm

Александър КАРАПАНЧЕВ

В белия стихолет,
или Късоредия за фантасти

________________________________________

... Стените в стихолета са метаморфни, снежнобели,
обрасли със златистожълти фантастични рисунки... Най
в дъното проблясва и енергично се движи голяма бутилка с
лавандулово вино от Марс ХХI, която е донесъл мистър Рей
Бредбъри и която сега обикаля от ръка на ръка... Ето че от нея
отпива хер Вилхелм Хауф, безпогрешно разпознаваем
по огромните хвърковати чехли на Малкия Мук... После
от гърлото ѝ сръбва бай Йордан Радичков, до чиито крака
любопитно наднича миниатюрен питомен верблюд с кукест
нос... Но я гледай: на синьор Итало Калвино му е трудно
да се почерпи с лавандулова порция, защото седи тук
в специални климатични доспехи, които много наподобяват
тези на несъществуващия рицар Аджилулфо... Затова пък панът
Станислав Лем няма никакви проблеми с движенията си и леката му
риза всъщност е жив екран, върху който преливат вълните на
Соларис – ту стъкленозелени, ту заканително тъмносиви...
Зает със своя черен картон и бяла като каймак креда, йогата
Васил Иванов обаче правоверно отказва да уважи виното
на компанията... Напротив, до него мосю Шарл Перо – само да му
имахме изобилната перука! – приглажда с амурьозен жест дългата си
синя брада и сетне се справя с няколко приказно-дълбоки глътки
от марсианската бутилка... Време е: пилотът изсвирва дузина
вълшебни ноти а ла Вивалди и потегля на път. Златистите орнаменти
по снежните стени на стихолета започват фантазно да се променят
и да рисуват, преплитайки се без умора, нови след нови картини...

●●●

Хм, да, още е малък,
още е слаб и блед писател
човечеството наше на Земята.
Виж: не е сложило досега
нито една своя звезда
във яркочерната библиотека на Космоса…

*

Без дори да подозира,
че е клонинг, старият дракон
сладко-сладко закусва със поредната
клонирана девица, оригва се и сяда да пише
том седем/четири от „Голямото драконово фентъзе“.

●●●

И рече един ден вундеркиндът:
– Аз пък ще направя такава масичка,
компютърна масичка, че като ѝ кажеш:
„Масичке, я сложи!“, тя ще ти сервира не
за стомаха, а нови приказки от Братя Грим.

Изображение

*

Тъжен като разгримиран клоун,
писателят трепна изведнъж – по погледа ми
беше разбрал, че отдавна-отдавна пътува
в моята читателска машина на времето,
и ми надписа: „Фор Александър. Робърт Шекли“.

●●●

Самолет – лазурносин, вертолет – зелен,
гравилет – сив, жълт пък – хронолетът,
планетолет – ален, звездолет – виолетов,
а космолетът задълбал – черен като ахат.
Но всички те се побират в бял стихолет!

*

Тя се моли в църквата,
а Той навън, под явора златист,
гълта любимия си жанр – дебело фентъзи...

●●●

Строга, сиволика и скучна
е сега дюлевата фиданка, но във нея
се спотайва магия като в землеморски жезъл...

*

– Какво ли гори там, в далечните квазари,
та да бъдат те най-силните космически огньове?
– Горят навярно няколко стихотворения, изваяни
от другозвезден поет и изчистени от тлен.

●●●

Есенната кора на глога златее досущ рецина,
есенната кора на глога ми е времелет до Елада,
есенната кора на глога е слънчев сноп от Аполон,
когото древните овчари измислят и си пийват рецина.

*

Вярно, живея тъй, както умея,
но съм частен ученик на смъртта.
Напрегнах се и минах много въпроси
от конспекта предълъг на безсмъртието,
ала кой ли ще ми се падне накрая?

●●●

А има ли още селенити?
Ще почукам на луннобялата врата
и ще чакам мистър Уелс пак да я отвори...

*

Ти какво искаш,
хидра на компютърните термини –
да запокитя срещу тебe думичките на Радичков ли?

●●●

Итало Калвино, Итало Калвино
– правя-струвам, ала все се навъртам
край твоите бъчви със земно и извънземно вино!

*

Нощ, черна мъгла
и отзад фосфоресцира градът –
все едно съм се потопил във умния Соларис.

●●●

Нима и във нашия затлъстял котарак,
подобен на ръкав от шинел пепеляво-снежен,
пулсират котараците на Хофман, Перо и Булгаков?

*

Мартенският черен купол
на синагогата е рехаво оснежен –
сякаш и тук Васил Иванов е рисувал Космоса.

Изображение

●●●

Перуниките сълзят под дъжда
– тълпа чаровни растителни роботки,
които не са и чували за законите на Азимов.

*

Отново съм млад геонавт
и пътувам във изумрудени хълмове,
щедро озарени от късове самородно злато...

●●●

Татко Жул, животът направи от мене
джудже – я вземи този зрял снаряд на пъпеш
и ме изстреляй по-бързо към твоята луна, става ли?

*

Саксията със алени чушлета е медиум
– най-напред извиква джуджето Дългоноско,
а сетне и баща му Хауф, който пише нова приказка.

●●●

Пак пирувах със златооките марсианци
и лятноглавите глухарчета на Рей Великолепни
– да, перото на фантаста прави ново вино от живота!

*

И човекоподобен, и чудноват
като пришълец на Клиф Саймък
ми се струва днеска зеленият фасул,
покатерил се по своите пръти в двора.
И изведнъж от тъмнозеления мрак,
където шепнат листата му като сърца,
прихващам една все по-близка мислевълна:
„Човеко, хей, човеко, и ти отговаряш
за кипежа огнелик на фантазията
из дебрите на необятната ни Вселена!“.

И з т о ч н и к : авторски файл
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта