Литература и други изкуства

Фантастична поезия (2)

Всичко за изкуството

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Яну 26, 2019 10:18 am

Изображение


Васил СИВОВ

„Под краката му като миди хрущят плахите звезди...“

Junto a las aguas quietas
Sueño y pienso que vivo...
Luis Cernuda, 1924 *

В ЖИВОТА СИ СРЕД КРАЙНИТЕ НЕЩА
ще можем ли да разберем безкрайността?
Загадката на шеметния звездопад –
неизброимите слънца, които виждаме,
а те отдавна са изтлели.
Невидими планети и разум,
който ни следи и чака знак,
за да отвори голямата врата
към друго съществуване или небитие?

ТВОРЕНИЯ НА НЕЧИЙ СЪН,
сънуваме ли своите творения?
И край течащите води на времето
докосваме видения от свят,
който сме приели за реален.

ЗАСПИВАМЕ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОБИЧАТ.
ЩЕ СЕ ПРОБУДИМ ЛИ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОЧАКВАТ?

o o o

МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Нощта писна уплашено.
Някой протегна към нея лоша ръка.
Чистата луна обгърна похотлива сянка.
Звездите потрепериха безмълвно.

В секундата, в която царува вечността,
идва той – нощният вампир.
Чува се смехът му,
когато сграбчи в прегръдките си
гъвкавото тяло на нощта.

Хората не бива да са будни в този час,
толкова ужасно е сладострастието му.
После си отива
и стъпките му кънтят по небесния свод.
Под краката му като миди хрущят плахите звезди,
които той тъпче като ненужни украшения.

Той е ограбил нощта,
взел ѝ е всичко хубаво
и тя умира.
Стопява се като споменът.

o o o

АГОНИЯ НА ГНОМОВЕТЕ

Сиво небе. Черни планини.
По бетонния сив похлупак
капка по капка топи се
розова локвичка нежност.

Оголели дървета махат клони
като сакати ръце.
Къде са очите ти? Искам само очите ти!
Неми зеят празните орбити,
сляп е денят.
Моят живот – шепица прах от видения,
духат стоманени вихри.
Нямал съм никога.
Няма да имам.

o o o

РЕКАТА,
реката от приказките,
която къпеше тебе и мен,
всички нас,
смени водите си.
В книжна лодка пуснах моето детство в нея.
То отплува.
И ВОДИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА ТЕКАТ ЗЛАТНИ.
Само на другия бряг
остана едно усмихнато детско лице. **

И з т о ч н и к : авторски файлове

________________________

* Край спокойните води/ сънувам и мисля, че живея... Луис Сернуда, 1924.
** Васил СИВОВ се изявява активно и като преводач на проза и поезия от руски, немски и английски език. Тук ви насочваме към една знаменита поема на Рей Бредбъри, която може и да сте пропуснали – http://notabene-bg.org/read.php?id=190. Б. ред.

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пет Мар 01, 2019 1:26 pm

Когато Животът размишлява за Смъртта...

Майсторски нарисуваните корици на библиотека „Г а л а к т и к а“ отдавна са направили особено популярна художничката им Текла Алексиева. Тя има и други интересни прояви в изобразителното изкуство, както и най-престижната бг награда за фантастика – Гравитон (1991), връчена ѝ от Любен Дилов. Съвсем наскоро Текла изненадващо публикува... стихосбирка. От нея сме подбрали няколко творби и много ни се иска да сме прави,
когато тълкуваме нейния стих „Ела при мен“ като „Ела при мен, при Живота“.

● Текла АЛЕКСИЕВА

Погребение

Някоя сутрин навън ще погледна
И няма да видя небето,
А само черния цвят на Всемира
Без луна, звезди и планети!

Къде е изчезнал синият въздух
И вятър не вее пердето?
Къде е отишла земята зелена,
Защо ли зората не свети?

А пък леглото някак ще стяга,
Ще бъде тясно и душно.
Сънливостта ми в миг ще избяга,
Но ще ми бъде тъжно и скучно.

Някой странно отвън ще затропа,
Макар да е рано за гости!
О, колко ще искам да стана отново
И този капак да отлостя!


* * *

С боси ангелски крачета
влизаме в живота.
С твърди дяволски копита
стигаме в смъртта.


Изображение

Приказка за гората

Сред гората има локва –
черна и студена.
Сред гората, до водата
аз стоя смутена.

Във водата светва блясък,
но не е от слънце.
Зад гърба си чувам крясък –
някой ще ме блъсне!

Ще ме блъсне в тази локва
черна и студена,
ще лежа във нея мокра,
сама, вцепенена.

Но в гората няма никой,
феите са мъртви –
крясъка си го измислих
и сама се хвърлих.


Палеонтология

Мой саблезъби тигре
Защо си толкова уплашен
Та тя е само бабичка
С угаснали зеници
Със зъби от пластмаса
И слухов апарат
Сложи лапа на сърцето ѝ
Та то едвам мъждука
Дори не става за ядене
Просто я прескочи с тигров скок
Дълъг като един живот
Къс като една смърт
Тъжен като древно изкопаемо
Ела при мен


От източника: Текла Алексиева. Н е у с е т н о. – Стихотворения. – Художник на корицата и илюстрациите*: също Текла Алексиева. – София: издателство „Захарий Стоянов“, 2018.

* Те са 22 на брой и разположени на по цяла страница. Представляват изобретателно и изящно нарисувани аркани от картите таро и несъмнено обогатяват цялостното излъчване на книгата.** Б. ред.

** За допълнително запознанство с авторката ви предлагаме две интервюта с нея: едно отпреди години – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40366&rb_v=viewtopic#p40366, и друго отпреди месеци – https://bgsever.info/prepress/?p=38377. Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Апр 06, 2019 10:52 am

■ Из един разговор в столичния Дом на културата Средец:

– А в далечното и наистина светло бъдеще – да речем, това в романа „Мъглявината
Андромеда“ – жанрът хорър няма ли да е отмрял?
– Не знам... Впрочем тук имам поне три отговора: да, ще е отмрял; може би; и... едва ли.
Да не забравяме, че и в тази „Мъглявина...“ на Ефремов също се срещат horror сцени...

____________________________________________

С ВКУС НА ХОРЪР
(Поезия от разни времена и езици)



Изображение

Кирил КАДИЙСКИ
Птеродактил

Крилата исполински му пречат да върви...
Шарл Бодлер

Какъв ужасен сън: птеродактил;
чудовище с криле, от мании обзето,
политне ли – и вече на парцали е небето,
слети ли, тинята оре то – бивол тежкокрил.

Земята рай е за безкрилите! Но не видя ли ти:
небето пак е тук и Бог в реките сне го
и с перки рибите хвърчат из него,
тъй както и човек – насън макар! – лети.

Но стига вече в пясъка глава сме крили!
Което можеше да литне – отлетя,
което не – кълват го същества безкрили...

Не е Поезията твар проскубана и не от рана
кърви... По-страшното, най-страшното е тя –
душата на поета, приживе одрана! *



Ханс Хайнц ЕВЕРС
Орхидеи

Когда стал женщиною Дьявол,
и Лилит
скрутила чёрны косы в тяжкий узел,
и бледная глава
кудрявой мыслью Боттичелли
обвивалась;
когда она устало улыбнулась
изящным пальцам тем
в златых перстнях с бесценными камнями;
когда она любила Гюисманса,
Вилье читала
и безмолвию внимала Метерлинка,
и душу окунала в многоцветье
стихов д’Аннунцио,
– она смеялась вновь.

Когда смеялась –
юная царевна
змеиная вдруг вырвалась из уст.
Тогда она, прекрасная чертовка,
ту змейку окольцованным перстом
ударила – и поразила вмиг
царицу змей.
Та корчится, шипит,
шипит, шипит,
слюною брызжа!
Но Лилит смешала капли
в тяжёлой медной чаше
с сырой землёй –
землёй холодной, чёрной,
рассыпанной круго́м.
Чуть обвились её большие руки
вокруг
тяжёлой этой медной чаши,
чуть напевали древнее проклятье
её смертельно-бледные уста –
как детский стих, её звенела брань,
нежна и томна, словно поцелуй,
что пил из уст её
сырую землю.
Но семя жизни зарождалось в чаше –
и соблазнялось томным поцелуем,
и соблазнялось нежным звуком песни:
ползли из чёрной почвы
Орхидеи –

Когда любимой
бледные черты в зеркальной глади
обвиты змеями маэстро Боттичелли,
из медной чаши выползают
Орхидеи –
Цвет Дьявола; в них древняя земля,
змеиный яд, Лилитовы проклятья,
смешавшись, породили их на свет.
О Орхидеи
– Дьявола цветы!

Превел от немски: Елиас ОТИС **



Българска народна песен
Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има гора голема,
не можеш я премина.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има трева висока,
не можеш я премина.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има вода длибока,
не можеш я преплива.

Ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази имам убава жена
и две, три дребни дечица.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умора, дечица ке гледам,
вечно твоя ке бида. ***

Изображение
________________________________

* Включено в сборника на Кирил Кадийски „Поезия 2014-2018“ – София, Нов Златорог, 2018.
** Преди 9.IX.1944 г. у нас излизат няколко книги на Х. Х. Еверс, а после, след тази „велика дата“ и след 10.XI.1989 – нито една. В други държави интересът към него е голям и творчеството на Еверс се възприема най-вече през призмата на хоръра (например разказът му от 1905 г. Доматеният сос се смята за предтеча на т.нар. сплетър). Стихотворението за орхидеите е взето от http://apokrif93.com/apokrif/132.pdf.
*** Досега тази жестока песен беше някак минавала и заминавала покрай ушите ми, докато наскоро писателят Стефан Кръстев не ми обърна внимание върху богатото ѝ съдържание на хорър-трилър елементи. – Бeл. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Май 02, 2019 11:02 am

Лорд ДЪНСЕЙНИ (1878–1957)

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

Тази нощ мрак прихлупва Луната
на отвъдната нейна страна,
гдето никой не вижда Земята
и клисурите спят в тъмнина.

Утре там почва новият ден
и свирепото слънце ще жари
като златен порой нажежен
над пустини и диви чукари.

Ала земната прелест и слава
никой няма оттам да съзре
като сребърен хълм да изгрява
над пресъхнало древно море.

Изображение

Със омайна и призрачна хубост,
с континенти и син океан
като блясъка чист на сапфира
от далечния див Хиндустан.

С черни сенки сред грейнали степи
и с такъв ненадминат разкош,
който никога няма да зърнем,
съзерцавайки земната нощ.

Те не виждат Земята да плува
на всемира сред мрака потаен
и не знаят защо съществува,
както впрочем и ние не знаем.

От английски: Любомир Николов-Нарви

И з т о ч н и к :
https://www.goodreads.com/author/show/4675954._/blog
от 20 септември 2015, където преводачът разказва
как е стигнал до това стихотворение. – Бел. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 25, 2019 5:29 pm

Александър КАРАПАНЧЕВ

В белия стихолет,
или Късоредия за фантасти

________________________________________

... Стените в стихолета са метаморфни, снежнобели,
обрасли със златистожълти фантастични рисунки... Най
в дъното проблясва и енергично се движи голяма бутилка с
лавандулово вино от Марс ХХI, която е донесъл мистър Рей
Бредбъри и която сега обикаля от ръка на ръка... Ето че от нея
отпива хер Вилхелм Хауф, безпогрешно разпознаваем
по огромните хвърковати чехли на Малкия Мук... После
от гърлото ѝ сръбва бай Йордан Радичков, до чиито крака
любопитно наднича миниатюрен питомен верблюд с кукест
нос... Но я гледай: на синьор Итало Калвино му е трудно
да се почерпи с лавандулова порция, защото седи тук
в специални климатични доспехи, които много наподобяват
тези на несъществуващия рицар Аджилулфо... Затова пък панът
Станислав Лем няма никакви проблеми с движенията си и леката му
риза всъщност е жив екран, върху който преливат вълните на
Соларис – ту стъкленозелени, ту заканително тъмносиви...
Зает със своя черен картон и бяла като каймак креда, йогата
Васил Иванов обаче правоверно отказва да уважи виното
на компанията... Напротив, до него мосю Шарл Перо – само да му
имахме изобилната перука! – приглажда с амурьозен жест дългата си
синя брада и сетне се справя с няколко приказно-дълбоки глътки
от марсианската бутилка... Време е: пилотът изсвирва дузина
вълшебни ноти а ла Вивалди и потегля на път. Златистите орнаменти
по снежните стени на стихолета започват фантазно да се променят
и да рисуват, преплитайки се без умора, нови след нови картини...

●●●

Хм, да, още е малък,
още е слаб и блед писател
човечеството наше на Земята.
Виж: не е сложило досега
нито една своя звезда
във яркочерната библиотека на Космоса…

*

Без дори да подозира,
че е клонинг, старият дракон
сладко-сладко закусва със поредната
клонирана девица, оригва се и сяда да пише
том седем/четири от „Голямото драконово фентъзе“.

●●●

И рече един ден вундеркиндът:
– Аз пък ще направя такава масичка,
компютърна масичка, че като ѝ кажеш:
„Масичке, я сложи!“, тя ще ти сервира не
за стомаха, а нови приказки от Братя Грим.

Изображение

*

Тъжен като разгримиран клоун,
писателят трепна изведнъж – по погледа ми
беше разбрал, че отдавна-отдавна пътува
в моята читателска машина на времето,
и ми надписа: „Фор Александър. Робърт Шекли“.

●●●

Самолет – лазурносин, вертолет – зелен,
гравилет – сив, жълт пък – хронолетът,
планетолет – ален, звездолет – виолетов,
а космолетът задълбал – черен като ахат.
Но всички те се побират в бял стихолет!

*

Тя се моли в църквата,
а Той навън, под явора златист,
гълта любимия си жанр – дебело фентъзи...

●●●

Строга, сиволика и скучна
е сега дюлевата фиданка, но във нея
се спотайва магия като в землеморски жезъл...

*

– Какво ли гори там, в далечните квазари,
та да бъдат те най-силните космически огньове?
– Горят навярно няколко стихотворения, изваяни
от другозвезден поет и изчистени от тлен.

●●●

Есенната кора на глога златее досущ рецина,
есенната кора на глога ми е времелет до Елада,
есенната кора на глога е слънчев сноп от Аполон,
когото древните овчари измислят и си пийват рецина.

*

Вярно, живея тъй, както умея,
но съм частен ученик на смъртта.
Напрегнах се и минах много въпроси
от конспекта предълъг на безсмъртието,
ала кой ли ще ми се падне накрая?

●●●

А има ли още селенити?
Ще почукам на луннобялата врата
и ще чакам мистър Уелс пак да я отвори...

*

Ти какво искаш,
хидра на компютърните термини –
да запокитя срещу тебe думичките на Радичков ли?

●●●

Итало Калвино, Итало Калвино
– правя-струвам, ала все се навъртам
край твоите бъчви със земно и извънземно вино!

*

Нощ, черна мъгла
и отзад фосфоресцира градът –
все едно съм се потопил във умния Соларис.

●●●

Нима и във нашия затлъстял котарак,
подобен на ръкав от шинел пепеляво-снежен,
пулсират котараците на Хофман, Перо и Булгаков?

*

Мартенският черен купол
на синагогата е рехаво оснежен –
сякаш и тук Васил Иванов е рисувал Космоса.

Изображение

●●●

Перуниките сълзят под дъжда
– тълпа чаровни растителни роботки,
които не са и чували за законите на Азимов.

*

Отново съм млад геонавт
и пътувам във изумрудени хълмове,
щедро озарени от късове самородно злато...

●●●

Татко Жул, животът направи от мене
джудже – я вземи този зрял снаряд на пъпеш
и ме изстреляй по-бързо към твоята луна, става ли?

*

Саксията със алени чушлета е медиум
– най-напред извиква джуджето Дългоноско,
а сетне и баща му Хауф, който пише нова приказка.

●●●

Пак пирувах със златооките марсианци
и лятноглавите глухарчета на Рей Великолепни
– да, перото на фантаста прави ново вино от живота!

*

И човекоподобен, и чудноват
като пришълец на Клиф Саймък
ми се струва днеска зеленият фасул,
покатерил се по своите пръти в двора.
И изведнъж от тъмнозеления мрак,
където шепнат листата му като сърца,
прихващам една все по-близка мислевълна:
„Човеко, хей, човеко, и ти отговаряш
за кипежа огнелик на фантазията
из дебрите на необятната ни Вселена!“.

И з т о ч н и к : авторски файл
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Юли 31, 2019 11:45 am

Авангардна поезия в нов превод

Някъде в романа си „Изваяние“ нашият колега по фантастичност
Генадий Гор пише следното: „Да, трябваше да бъда внимателен.
И тук аз се скрих зад Хлебников, зад неговата детскоезична страст
да създава нови думи, с помощта на които можеше да прозре през
скучната, покрита с праха на ежедневието същност на нещата тях-
ната почти дивашка свежест и поетическа енергия“. Така е, Генадий
Самойлович е запратил своята стрела право в центъра на мишената.

Велимир ХЛЕБНИКОВ

Заклинание за смях

О, разсмейте се, смехачи!
О, засмейте се, смехачи!
Като смеят смехове и като смеянствуват смеялни,
о, засмейте се усмиялно!
О, разсмиващ надсмиялни – смях на усмивните смехачи!
О, изсмей се разсмиялно, смях – надсмивните смеячи!
Смейево, смейево,
усмей, осмей, смешици, смешици,
смехулчета, смехулчета.
О, разсмейте се, смехачи!
О, засмейте се, смехачи!

1 9 0 8

■ Някои го определят като „свръхпоет“ и „художник на числа-
та“, а самият Виктор Владимирович (както са му рождени-
те имена) се е наричал „председател на земното кълбо“

Изображение

Щурчето

Крилотриещо златописно
и с претънки жили,
щурчето в коша на коремчето
е сложило много треви и вяра.
„Пи, пи, пи!“ – зинзиверът ехти.
О, лебедиво!
О, озари!

1 9 0 8 – 1 9 0 9

Превел от оригинала: Николай ТОДОРОВ

От източника: Ята сред безкрая. Антология на руската
поезия (XVIII – ср. ХХ в.). – Подбор и превод Иванка Павлова
и Николай Тодоров. – София: издателство *Стилует*, 2019.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Авг 06, 2019 5:13 pm

Едно фентъзи* в мерена реч
от Пейо ЯВОРОВ (1878-1914)

__________________________

БАБИНА ПРИКАЗКА

Тръгнала от божи рай
към земята чудна двойка:
Разум, който всичко знай,
с Правда, праведна девойка.

Бог поръчва им на път:
„Вий при хората идете –
стига вече да грешат,
ум и правда ги учете“.

Изображение

– Накъде ли! – „Път е нам
през града и щем намери
да ни слушат много там
сиромаси и болери.“

Но сред пътя в нощен мрак
върху тях стражар наскочил,
за ръцете – и юнак
с пръст полето им посочил…

„Де щем...?“ – Правдичке, не знам!
„То се, Разумчо, видяло...“
– Леле, боже! – Тука-там,
в село слънце ги огряло.

„Бог – добро!“ – „Добро ви дал!“
И прииждат хора прости:
сума свят се насъбрал
да послуша млади гости.

Иде попа: „Дръжте!“ – Беж...
„Дръжте, братя християни,
тез поганци!“ – И поглеж,
грабват сопи вси събрани.

Бежанците с викове
дън-горите огласили;
наизлезли зверове
и от хора ги спасили...

6-9.VIII.1900 година

От източника:
https://chitanka.info/text/7061-babina-prikazka

охоохоохоохоохоохоохоохоохоохо

* Може би някои, останали в затворения кръг
на школските си представи, ще се учудят, че
поетът Яворов е писал и... ФЕНТЪЗИ. A каква
ще е тяхната изненада, ако им кажем, че чир-
панлията се явява автор и на стихотворен ХО-
РЪР (създаден още в самото начало на ХХ сто-
летие)?! Но за това можем да поговорим на спо-
койствие друг път, при следващ добър повод... –
Бележка на alexandrit.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пет Сеп 13, 2019 9:25 am

Името на този испански гранд отсъства от енциклопедиите за
фантастика, но това не пречи да ви предложим кратка подборка от
негови афоризми и максими, които осезателно се докосват до живота
и поезията. Пък и нали всяка фантастика се нуждае от поне
щипка реалистика, за да стигне до своите читатели... :razz:
___________________________________________________________

Нобелистът Хуан Рамон ХИМЕНЕС:
Най-добрите художници са сянката и пясъкът

● Ръцете също мислят.

** Ръкопашна схватка: поезията иска да се роди сама, а ти искаш да ѝ помогнеш.

● Красиво е онова, което не може да се опошли.

** Иска ми се да знам как ни наричат животните.

● Какво е животът? Разговори за смъртта. А смъртта? Невъзможност да се поговори за живота.

** Целият живот е порив и разкаяние, разкаяние и порив.

● Колко химери, родени от интуицията, по-късно е обяснил и утвърдил ревнивият разум!

** Всяка постъпка, особено добрата, е подсказана или продиктувана от угризения.

● Стилът не е перото и не е крилото. Той е полетът.

** Поетът е преводач на неизразимото. На какъв език? А на колко езици говори Бог?

● Да прави настояще миналото и бъдещето – това е професията на поета.

** Поезията е изкуството да се намеква, литературата – да се говори, риториката – да се повтаря.

● В живота – винаги е днес, в изкуството – винаги е вчерашно утре.

** Дивата роза има природен аристократизъм, градинската – изкуствен.

● Уважавайте собствените си тайни.

** Всеки звук, дори най-нежният и най-звънкият, е само грубо подражание на тишината.

● Най-добрите художници са сянката и пясъкът.

П р е в о д : е-списание „Литературен свят“,
брой 97 от юли 2017 година

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Окт 16, 2019 8:18 am

о Неговата къща е вече собственост на Столичната община и догодина
започва ремонтът на това емблематично здание


Изображение

ЯвОрОв БуКеТ

На днешната дата, но по стар стил и преди 105 години, издъхва Пейо Крачолов Яворов.

Гениален български (а то значи – и европейски, и световен) поет, който ни завеща прекрасни приноси към различни жанрове на мерената реч и драматургичното слово. Нека дебело подчертаем, че Пейо Яворов съвсем не се побира в стародавните школски представи, които продължават да се мултиплицират от знайни и (буквално!) незнайни явороведи.

Че този чирпанлия с огнен темперамент е писал и ФЕНТЪЗИ, и ХОРЪР, за нас е несъмнено. В подкрепа на това твърдение поместваме тук две негови заглавия, не особено популярни, но пък красноречиви:


I. Поезия от П. К. Яворов (1878-1914)

ЛЕДЕНА СТЕНА

Ледена стена – под нея съм роден.
Стъклена стена – отвред съм обграден.
Хладната стена – замръзва моя дих.
Вечната стена – с глава я не разбих...

Който приближи – стовари черен труп:
кой не приближи! – и мъртъвци са куп.
Който приближи, затули лъч една:
кой не приближи! – и чезна в тъмнина.


ТОМА

„Огън в о̀гнище угасна,
сънен мрак навява сън.
Глас... тревога ежечасна!
Кой над пропастта опасна
пак увисна там отвън?
Сънен мрак навява сън,
глас – тревога ежечасна, –
глас ли, или ветрове!
Кой ме буди и зове?“

(Ний сме десетте мъже избрани,
ти не знаеш, о, Тома!
Ний сме факлоносците, призвани
да творим деня в тъма.
Ний сме десетте мъже, всегдашни
милосърци сред беди.
От небесните звезди
ний запалихме факлѝ: безстрашни,
ден творихме низ тъма...
Отвори ни, о, Тома!)

„Стар съм, гаснат стари сили,
вестоносци на денят!
Кръв не блика в кръвни жили:
сто уста са нея пили,
непознати в тъмен кът.
Да отворя на денят? –
Стар съм, гаснат стари сили,
ослепяха и очи...
Аз не виждам тук лъчи!“

(Повилнели бури ни факлѝте
угасиха, о, Тома!
Облаци покриха и звездите,
вредом зина пак тъма.
Ти изтръгна искрите от камък,
буен огън стъкна сам.
Зад предвръшна бездна – там
връх се губи: жив небесен пламък
пак да снемем – и тъма,
посвети ни, о, Тома!)

„Тука огънят угасна,
вън е бездната ужасна –
край не чакам на тъма...“

(Помогни ни, о, Тома!)

„Догоряха стари сили,
кръв не блика в кръвни жили –
оплачете ме в тъма...“

(Съжали ни, о, Тома!) *

оооооооооооооооооооооооо

* Стихотворението Ледена стена излиза за пръв път в списание „М и с ъ л“, книжка IV от 1906 г., а пък Тома – в същото списание, но в неговата книжка II от 1907-а. Тома е включено и в първата наша международна Антология на фантастична поезия – http://e-knigi.net/index.php?route=product/product&product_id=209. (Б. ред.)


II. Импресия от Иван Вазов (1850-1921)

ДО ГРОБА НА ЯВОРОВ

Една дълга върволица от гимназистки и студентки из Търговска улица. С ярки есенни цветя и с училищни знамена отиваха по посока към Шарения мост *. Беше 27 октомври, 5-та годишнина от смъртта на Яворова – разбрах, че шествието отива на гроба му, да отдаде дан на любов и признателност на нежния наш лирик. Реших да сторя, като тия девойки, хранящи жив и светъл образа му в малките си души, зех си фаетон и стигнах в Орландовските гробища. Заваля дъждец. Двама младежи, вероятно студенти, също почитатели на поета, ми посочиха гроба му. Как бе тъжен, неуреден и изоставен вечния дом на тленните му останки! Как сиротен и загубен, тъжен под намусеното дъждовно небе! Няколкото отдавна положени от благочестива или нежна ръка повяхнали цветенца, плачеха приплюснати до черната пръст. Небето продължаваше да ръси студените си и шумящи капки и сякаш и то плачеше.
И печален стоеше запустелия и забравен почти гроб на незабравимия певец на съкровеното в човешката душа, на вдъхновения художник-ваятел на българската поетическа реч!
А дъждът валеше.
Как беше тъжно! **

оооооооооооооооооооооооо

* Тогава тъй са наричали Лъвов мост, а Търговска улица (спомената по-горе) не съществува от 1944 г., когато е разрушена от бомбардировките на Втората световна война. (Б. ред.)
** Този текст се печата за първи път в Яворов споменик, излязъл през 1919 г. по инициатива на списанията „Съвременно изкуство“ и „Обществена обнова“. В случая е запазен правописът на автора. (Б. ред.)

Публикацията подготви: Александър КАРАПАНЧЕВ
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Ное 14, 2019 12:40 pm

НоЕмВрИйСкА кВаРтА


Четирима поети, живели през пет века от човешката
история; автори от два континента и от четири нации –
плюс едно макабърно* късноесенно настроение като в
гениалната лирика на Едгар Алън По. Но пък квартетът
ни започва устремно и светло, воден от никарагуанеца

Рубен ДАРИО (1867–1916)

ПЕГАС

Когато яхнах коня и със сърце, обзето
от луд възторг, извиках: „Живот – ти, радост жива!“,
над веждите на коня видях звезда красива
и снех аз свойте дрехи, и синьо бе небето.

Бог Аполон със жезъл докосна ми лицето –
Белерофонт последвах... Пегас, размятал грива,
по всеки връх далечен започна да разлива
лъчи и аз го яздех със луд възторг в сърцето.

Изображение

Изображение

Аз съм ездачът, яхнал мечтата ненагледна
на много хора... Ето главата ми победна,
обкичена със лаври от царя на деня.

Хей, укротил съм коня с елмазени подкови –
зората ще ме води във полетите нови
към сините простори... Напред – към светлина!

Преведе от испански: Стоян БАКЪРДЖИЕВ

* * *

Блага ДИМИТРОВА (1922–2003)

НЕСПИРНО

Мъртвите убиваме неспирно
с камъни – грамади от надгробия,
с прашки еластични от слова,
с мемоари – мор за паметта им,
гласовете им глушим със шум.

И неспирно мъртвите възкръсват
изпод камъните с крехки стръкове –
острите им сенки са стрелки
в слънчевия завъртян часовник,
с леко люшкане отмерват всеки миг.

Без да ни заплашват, мъртвите,
са безмълвния, жив вик на Времето.
Ние, вдигайки ръка на тях,
себе си убиваме неспирно
и се вкаменяваме сами –

вън от Времето, вън от света.

1986 година

* * *

Александър ОДОЕВСКИ (1802–1839)

БАЛ

Започна балът. Полетяха
изящни двойки с лекота –
с разкошни тоалети бяха,
блестяха с нежност, с красота.
Аз, уморен и скрит в тълпата,
докосвах с пламнала глава
в горчиви размисли стъклата,
зареял поглед към Нева.
В корито от гранит лежеше
и в сребърните ѝ води
като покрита с рой звезди
луната царствено блестеше.
Задълго аз останах тук,
но изведнъж звук подир звук
влетяха в залата. Уплашен,
изтръпнах цял. Мигът бе страшен!
От мене се изтръгна стон:
видях в огромния салон
да тракат с жълтите си кости
в настъпилия полумрак
по двойки скелетите-гости,
кръжейки до тавана чак.
Насам-натам безспир летяха
лица, тела без красота.
Саван от кости сякаш бяха
и само техните уста
се смееха като доскоро,
но бе еднакъв този смях,
беззвучен бе. Не разпознах
в тълпата мрачна живи хора.
Подобни до един на вид –
пълчища кости – без умора
кръжаха в танца страховит.

1825 година

Преведе от руски: Иванка ПАВЛОВА

* * *

Джон ДЪН (1572–1631)

СВЕЩЕН СОНЕТ № 10

Не се надувай, Смърт, недей се заблуждава,
че силна си – за силна минаваш ти, уви;
сразените от теб са прах, но и тогава
не са те мъртви – нищо не ще ги умъртви.
Това е отдих, сън и сладостна забрава;
кой – в гробището кости под сухите треви –
не е щастлив – душа сред райската морава,
щом цяла върволица след теб до днес върви.
Робиня на съдбата, на клетници, царе,
ти сееш болести, косиш с войни, с отрова.
Но опиумът също приспива ни добре
и по-добре дори; и ти бъди готова:
сънят е сън – отлита. И теб ще те смирят.
Ще се пробудим ние. И ще умреш ти, Смърт.

Преведе от английски: Кирил КАДИЙСКИ

________________________
* От фрeнското danse macabre – танц на смъртта (средновековен обичай, изпълняван
по гробищата и подражаващ на въображаемия танц на мъртвите).** Б. ред.

** Ако трябва да посочим един много силен макабърен разказ в българската литература,
нека това да е „С м ъ р т“ от Владимир Полянов, отпечатан в едноименния му сборник през 1922 г. Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта