Литература и други изкуства

Българската фантастика извън България

Всичко за изкуството

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Sephiroth » Вто Ное 19, 2013 2:46 pm

Браво Кънчо - поздравления!
Аз съм луд със диагноза индуцирана психоза!
Аватар
Sephiroth
 
Мнения: 600
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 4:59 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот bogdanov » Вто Ное 19, 2013 3:38 pm

И от мен!
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Ивайло Иванов » Вто Ное 19, 2013 6:09 pm

Поздравления, Кънчо! :smile:
Добрият автор никога не остава незабелязан. Нито от онези, които ценят таланта му, нито от онези - другите, на чиято посредственост пречи.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Сря Ное 20, 2013 2:29 pm

Благодаря ви Бранко, Иване, Ивайло. Да ви се връща по-добро!
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 228
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кал » Сря Ное 20, 2013 7:59 pm

Честито! :)

(А за читавите преводи: мечтая си да имаме и рускоезично крило към Фантазийската преводаческа школа... Ама кое по-напред. :/)
Аватар
Кал
 
Мнения: 1979
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Goa » Вто Ное 26, 2013 9:59 pm

Браво, хубава новина! :lolno:
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8193
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кал » Вто Дек 03, 2013 12:49 pm

Galaxy's Edge: Love in Bloom, миниатюра (flash fiction) от Sabina Theo. Не се сещам коя е авторката.

Съзряна от Александър Косулиев в „Сборище на трубадури“.
Аватар
Кал
 
Мнения: 1979
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Ивайло Иванов » Вто Дек 03, 2013 5:53 pm

Единствената Сабина Тео, за която се сещам, е една секси демонична мацка, леко чалната на тема "вампири". :smile:
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кал » Вто Дек 03, 2013 7:09 pm

Сетих се! Благодаря. :)
Аватар
Кал
 
Мнения: 1979
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Nasko » Пет Яну 16, 2015 9:24 pm

Истинска оценка!!!

Разказът на нашия колега Янчо Чолаков "И попита войникът: Кой ме повика?", който през март 2014 г. (в превод на Калин Ненов) излезе в луксозното американско списание Nameless е влязъл в списъка за наградата Джон Кeмбъл (паралелна на Хюго награда за дебютанти на английски език)
В целия списък, който можете да видите тук
http://www.writertopia.com/awards/campbell
няма нито един, който да не е американски гражданин. Нито французи, нито руснаци - само един БЪЛГАРИН - и той е Янчо.
Предстои издаването на "Кембелианската антология" с номинираните разкази, която ще бъде безплатна. Миналата година тогавашната антология само първите 72 часа е била изтеглена 35000 пъти!
На добър път, Янчо!
Последна промяна Nasko на Нед Яну 25, 2015 8:36 pm, променена общо 2 пъти
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Nasko » Пет Яну 16, 2015 10:15 pm

Поправка! Това е списък на авторите, които отговарят на условията да получат наградата. Номинациите предстоят.
Но влизането в антологията си е факт.
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот alexandrit » Съб Мар 07, 2015 10:46 am

НЕОТДАВНА издателство „София прес“ публикува на руски
език сборника „Научна фантастика“ с разкази от български ав-
тори. Сборникът е съставен от Агоп Мелконян, а е преведен от
Татяна Митева и Валентина Коцева. В него са включени произ-
ведения от Любен Дилов, Агоп Мелконян, Величка Настрадино-
ва, Никола Кесаровски, Александър Карапанчев, Петър Кърджи-
лов, Велко Милоев и Светослав Николов.

КНИГАТА е от библиотека „България“ и е предназначена за раз-
пространение в Съветския съюз. Затова помолихме популярния
съветски фантаст Кир Буличов, много добре познат и на нашите
читатели, да сподели впечатленията си от изданието.

Специално за „А Б В“

● Кир БУЛИЧОВ

ОЩЕ ЕДНА СРЕЩА С ПРИЯТЕЛИ

Преди двайсет години аз пристигнах за първи път в България.

По това време бях публикувал три или четири разказа и само с изключителната доброта на българските колеги можеше да се обясни фактът, че сериозно ме приемаха за писател и разговаряха с мен като с равен. Пиехме кафе, беседвахме за фантастиката, а след това заминах за Боровец, където се роди първият ми „гуслярски“ разказ, т.е. разказ, в който действието се развива в измисленото от мен градче Велики Гусляр. Оттогава съм написал за него около сто разказа и повести, но първият... първият беше написан с химикалка, в която, кой знае защо, всеки десет минути химикалът свършваше, край прозорец, зад който от пасбището се прибираха овце, шумоляха борове. Не знам защо си спомням как, отивайки за цигари, дълго стоях в недоумение пред сякаш разбираемата, но объркваща руснака табела „Не палете в гората!“. Въображението ми рисуваше оръдия, откриващи огън в Шипченския проход.

Разказът бе напечатан в списание „Космос“, аз се върнах у дома и след няколко седмици попаднах в московското издателство „Мир“, което публикува преводна литература. Редакторът дълго слуша моите възторзи по адрес на България и накрая каза: „Чувай, тук замислихме да издадем сборник с българска фантастика, ще напишеш ли предговора?“.

Като четях заедно със съставителя преводите на разказите за този сборник, аз за първи път се потопих в своеобразния свят на българската фантастика. Книгата излезе под заглавие „Человек, который ищет“ *. Тя трябваше да стане първата от една поредица подобни сборници, но се налага да призная, че не стана. Издаването на преводни книги с фантастика в „Мир“ с всяка измината година намаляваше, докато не стигна до две-три заглавия, а тъй като фантастична литература пишат в много страни, редът на новия български том все се отлагаше. Така че читателите трябваше да се запознават с новостите в българската фантастика само от тънките списания, и то рядко. През годините на застой в нашето общество към този жанр се отнасяха с предубеждение. У нас всичко беше наред, та по-добро не можеше и да се желае, а фантастиката поради своята специфика носи в себе си духа на съмнението и стимула на алтернативата, тя се обръща към разума на читателя, поставя съвременни проблеми, отразява тревогите на човека от нашия век.

Изображение

Писателят, който създаде града Велики Гусляр

Не зная дали подобни явления е имало и в българската фантастика през 70-те, но честно казано, през тези години не срещнах нов български талант от световна величина. А талантите, както е известно, най-добре се развиват на благодатна почва. Ала знам, че в България продължаваха да работят писатели от по-старото поколение, добри писатели, умни, солидни, появиха се нови имена. За мен лично най-близък по душевна нагласа се оказа Агоп Мелконян. Знам, че в България винаги са се превеждали и се превеждат книги от съветски автори и имена като Иван Ефремов и братя Стругацки са познати на българския читател не по-малко, отколкото на нашия. Но за съжаление този процес не е равностоен. Познавачите на българския език у нас са малцина, а преводите от български – недостатъчно.

Фактът, че издателство „София прес“ се е решило да публикува представителен сборник със съвременна българска фантастика, е интересен и важен не само защото „Мохамед отива при планината“, но и защото той, надявам се, ще постави началото на добра и нужна традиция.

Томът „Научна фантастика“ на руски език, който мигновено се разпродаде в нашата страна, е малък по обем и затова от представените в него фантасти е включен само по един разказ. Тъй като това е едва първият сборник и размерът на кратката вестникарска рецензия не ми позволява да анализирам литературните достойнства на всеки разказ, ще се огранича само с общите си впечатления.

Струва ми се, че българската фантастика се намира в движение, в търсене, че литературното й равнище, ако съдим по сборника „Научна фантастика“, расте. Книгата не може да бъде упрекната във вторичност или провинциализъм и нашият читател, надявам се, няма да бъде разочарован от тази среща – нещо повече, ще очаква нови срещи.

Изглежда, че при съставянето на тоя том е имало една обща идея, а именно това е сборник с интелектуална фантастика. Защото фантастиката като литературна разновидност е много разнообразна. Тъй че въпреки някои изключения сборникът ми се стори съзнателно ограничен в жанрово отношение. И макар много хубавият разказ на Александър Карапанчев „В епохата на Унимо“ формално да гравитира към комедията, а „Госпожица Вещицата“ на Величка Настрадинова да носи елементи на иронично преосмислена готика, в края на краищата във всеки от разказите на преден план изпъква философската му същност.

Тоест читателят, като затвори сборника, най-напред ще осъзнае как и над какво размишляват днес българските фантасти, какви проблеми на битието ги вълнуват, доколко актуален е техният размисъл. Пътешествието по страниците на „Научна фантастика“ е беседа с няколко умни събеседници, хора съвременни, търсещи.

За мен в това се състоят и достойнствата на сборника, и известната негова ограниченост, която, естествено, ще изчезне, ако в бъдеще ние, читателите, ще можем да се запознаем и с други направления в българската фантастика. Когато на преден план излиза авторът, аз го чувам, но ми е трудно да съпреживявам с героя на произведението. Защото в такава фантастика главен герой е самият автор. При четенето на книгата на мен ми липсваха хората, създадени от автора. В повечето от случаите те бяха преди всичко рупори на авторовите идеи, а не живи характери.

Впрочем няма нищо по-лошо от това да натрапваш на колегата писател собствения си вкус. Главното за мен е радостта от срещата с българските фантасти и надеждата за нови срещи.

И з т о ч н и к: вестник „АБВ, брой 6 / 1988 година.
___________________

* Повече за тази книга (1968 г.), която по всяка вероятност е ПЪРВИЯТ преведен в чужбина сборник с наши НФ разкази, тук – http://www.e-reading.link/book.php?book=92316. [Б. alex.]
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 710
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Goa » Пет Ное 06, 2015 7:20 pm

Клубът се сдоби с екземпляр от романа на Нина Ненова "Столицата на закъснелите" (The Capital of Latecomers), преведена на английски от Владимир Полеганов и издадена от Amazon Crossing, 2013 г. Дарението е от преводача :). Ако някой проявява интерес да я прочете, може да се свърже с мен.
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8193
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Номинации за Янчо Чолаков

Мнениеот Goa » Чет Май 05, 2016 11:09 am

Два хумористични фантастични разказа на Янчо Чолаков са получили номинации за наградите на сп. "Уральский следопыт". Янчо май е единственият неруски автор с номинации. Който желае, може да го подкрепи тук:

https://docs.google.com/forms/d/1pFdwuNSMqw3sqRkWp4EInxWHFMLURKx0fEQameLdxMA/viewform

Срокът е 12 май. Успех, Янчо!
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8193
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот alexandrit » Пет Май 06, 2016 11:47 am

■ Светослав... Владимир... Георги... И пак – Георги...
Приближим ли лупата на биографизма към тези малки
имена на нашите писатели диаболисти Минков, Полянов
и Райчев, ще забележим, че рожденото име на Владимир По-
лянов е всъщност... Владимир-Георги Иванов Тодоров.
Честит ви имен ден, български съзидатели на фантастично-
то! (И ти, бай Славе, пак ще вдигнеш чаша от тъй люби-
мото си вино керацуда, нежно като сърдечна тъкан!)
Нека на този ден ви почетем тук с една информация, коя-
то просто няма как да овехтее в яркоцветния книжовен свят...
_____________________

ФАНТАСТИЧНА ВЕЧЕР
С БЪЛГАРСКИЯ ДИАБОЛИЗЪМ


Изключително успешна и впечатляваща бе премиерата в Прага на антологията на родния ни диаболизъм „Полунощни истории“ *. Събитието бе организирано на 24 ноември 2015 г. от Българския културен институт съвместно с библиотеката „Вацлав Хавел“ – домакин на тази проява.

Литературната вечер откри известният чешки писател и журналист Яхим Топол, програмен директор на библиотека „Вацлав Хавел“, след което към аудиторията се обърна българският посланик Лъчезар Петков. В приветствието си той акцентира върху литературното и политическо наследство на Хавел, оставило трайна следа в европейската и световната култура.

След уводните думи фокусът на вниманието бе насочен към представянето на антологията на българския диаболизъм. Нейната премиера бе дълго чакано събитие както в средите на чешките българисти, така и сред почитателите на стойностната литература в Чехия. Наред с това „Полунощни истории“ е поредният важен проект, който популяризира нашата литература, подкрепен от Българския културен институт. От 2012 г. БКИ се утвръди като институция, която съдейства, мотивира и координира процесите, свързани с превеждането, издаването и представянето на родна поезия и белетристика пред чешката публика. И антологията на българския диаболизъм е поредният литературен бисер в тази поредица. Нейното обнародване е дело на издателство „Е у р о с л а в и к а“, ръководено от изтъкнатия поет и българист Владимир Кржиш, и е подкрепено от нашия Национален фонд „Култура“.

Изображение

Сборникът запознава за първи път чешкия читател с четирима писатели, чиито творби очертават кръга на т.нар. български диаболизъм – Светослав Минков (1902–1966), Владимир Полянов (1899–1988), Чавдар Мутафов (1889–1954) и Георги Райчев (1882–1947). Наред с кратките прозаични творби, възникнали в началото на 20-те години на миналия век, той включва и гротесковия роман „Сърцето в картонената кутия“ на Константин Константинов (1890–1970) и Св. Минков, пародиращ диаболичната поетика. Заради авангардния си характер тези произведения дълго време остават извън полезрението на чешките издателства и преводачи.

Аудиторията в храма на литературата „Вацлав Хавел“ стана свидетел на едно нетрадиционно представяне на тая книга, модерирано от д-р Ангел Маринов. Всеки участник сподели различни аспекти, свързани с нея. Д-р Златина Йержабкова коментира част от своя научен текст за българския диаболизъм, включен в изданието, д-р Гинка Бакърджиева припомни как преди близо пет години се е зародила идеята за подобен том, а д-р Марцел Черни сподели подробности около приобщаването към проекта на млади чешки българисти. Не на последно място издателят Владимир Кржиш благодари на всички, допринесли за появата на антологията „Полунощни истории“, и изрази надежда, че тя ще привлече вниманието на широк кръг читатели.

Творбите в сборника са преведени от екип от 18 души, като сред тях преобладават имената от младото поколение чешки българисти – студенти и абсолвенти от Философския факултет на Карловия университет, за които книгата е своеобразен преводачески дебют. Този съществен факт значително допринася за запазване на традициите в превеждането на българска литература на чешки език.

В края на вечерта петима от младите българисти не само прочетоха съвместно превода на разказа „Върколак“ ** на Светослав Минков, но успяха да пренесат аудиторията в литературния контекст на мистичната, тайнствена, гротескна и тревожно-примамлива атмосфера на диаболизма. Бръснещи сетивата думи, примесени с приглушената от свещи светлина, на фона на впечатляващия лик на Хавел – преживяването бе наистина фантастично!

И з т о ч н и к : интернет-страницата на Българския културен институт в Прага (публикация от ноември 2015 г.).
____________________
* Нека дебело да подчертаем – такава богата антология на нашия диаболизъм излиза за първи път! Тя превъзхожда както по обем, така и по съпътстващи критико-изследователски текстове известната ни „Игра на сенките“ (-Христо Г. Данов-, Пловдив, 1983). Чехите например посочват първите места и дати на публикуване на всеки разказ – първо в периодичния печат, а после в авторска книга или пък в междуавторски сборник... (Б. alex.)

** Този „Върколак“ не е излизал в самостоятелна книга на Минков. Можете да го прочетете в същия Ефремовски сайт, където е качен на 1.ІХ.2015 г. – http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26834&start=60. (Б. alex.)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 710
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Nasko » Нед Юли 10, 2016 4:23 pm

Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ поддържа дружески връзки с „КАФКА“ (Кримский Клуб Фантастики), който ежегодно провежда своя конвент „Фанданго“ и издава фензин със същото име. През март излезе 26 брой на фензина с публикаците на Янчо Чолаков „Золотой демон“ и есето на А. Славов „Всходы будущего“, което стартира рубриката „Футурум“ в това списание.
На юнският конвент т.г. България бе представена с 3 форми:
1. Филмът на Вал Тодоров „Болгария, эта вечная ересь“
2. Видеопанорама със 70 картини на Атанас Славов
3. Видеомост с А. Славов и въпроси от руската публика.

А буквално преди часове дойде и друго радостно съобщение:
Разказът на Георги Малинов „Репликация“ излезе в международното рускоезично списание базирано в Израел „Млечный путь“ (2/2016 г.)
Текстът онлайн: http://newmilkyway.com/show.html?mode=r&pr=118&idp=7
Последна промяна Nasko на Съб Юли 23, 2016 10:03 am, променена общо 1 път
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Nasko » Съб Юли 23, 2016 9:44 am

Сред тазгодишните награди на сп. „Уралский следопыт“ четем:

И так, в 2016 году лучшими рассказами признаны:

Законы вселенной (Научная фантастика)
Тутуров Фома – Москва, Автозагрузка

Координаты чудес (Фэнтези, мистика)
Белоусова Екатерина – Прах

Повод для улыбки (Юмористическая фантастика)
Чолаков Янчо – Как боги встретились с…
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Nasko » Вто Дек 20, 2016 11:09 pm

Ето две руски корици с картини на Атанас П. Славов. Тази, на списанието „Фандандго“, вече излезе, а книгата „Летун“ - предстои.

Изображение
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

„Fanternet“

Мнениеот Nasko » Пон Яну 02, 2017 7:13 pm

След публикацията за Барселона получих писма с пожеланието да представя по-подробно преводните издания презентирани на конвента „Fanternet“ и „Orphia“.
Започвам с испаноезичното издание - предимно с илюстративните страници, които са 1/3 от списанието.
Изображение Първа корица

Изображение Втора корица

Изображение Уводна статия представяща ДБФ „Тера Фантазия“

Изображение Началото на „13 български графици фантасти“

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Илюстрация към “Водни кончета и планети“ на Александър Карапанчев

Изображение Началото на повестта на Янчо Чолаков „Цялата слава в историята“

Изображение

Изображение Трета корица - Компютърни графики на А. Славов

Изображение Четвърта корица
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Списание ORPHIA 2/2016 г.

Мнениеот Nasko » Чет Яну 05, 2017 9:56 pm

Малко предистория: През 1990 г. екип от клуб Иван Ефремов издаде първи брой на уникалното англоезично списание на славянска фантастика "ORPHIA". Броят бе представен на световния конвент Уърлдкон н Хага и получи отличието „Карел“. Вторият брой, почти преведен, тогава така и не излезе по ред причини. Това е единственото българско издание за фантастика, което има собствена страница в http://www.sf-encyclopedia.com/entry/orphia.
Тази година - четвърт век по-късно от подновен екип бе създаден втори брой, който имаше първа премиера на Еврокон в Барселона. Догодина ще бъде представен на световния конвент Уърлдкон, който отново е в Европа - Финландия.
Запознайте се с визията на този брой (както и при Fanternet наблагяме на илюстративната страна на изданието). Ако някой се интересува от целия брой да пише на at_slavov@abv.bg и ще получи пълен ПДФ.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Nasko
 
Мнения: 292
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 10, 2016 2:51 pm е имало общо 61 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта