Литература и други изкуства

Соцреализмът в България

Всичко за изкуството

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Съб Окт 02, 2010 8:46 am

Кънчо, явно познаията ти се простират до определено време. Соцреализмът в България не пристига на 9 септември в България - доколкото това понятие го има въобще в действие. Смирненски, Вапцаров и Полянов са живели и творили далече преди тази дата в Б-я. И между другото имат много по-хубави стихотверения от тези, които ти цитираш като репресирани.
И нещо друго: Константин Павлов казва така: който им трябваше, купиха го. Трябваше им Левчев, взеха си го. Аз не им трябвах, не ме купиха... Ами защо да купуват Йосиф Петров - той като поет е жалък и добре, че влезе в парламента, та се прочу като поет! Така че хайде не се прави, че не си живял в онова време...
В едно друго време също бяха убити много поети, а други лежаха в едни други концлагери... И са много повече! Да не казвам как си отиде в новото време един поет като А. Геров...
Ето затова писах че тази тема вони на политика. Ти просто се опитваш да вкараш в тоя форум барикадното мислене и говорене от 90 -те години.
Правилното заглавие на темата и примера с Орлинов би бил "Придворните поети" респективно художници, белетристи, музиканти... Такива винаги е имало. И Омир сигурно е писал възхвали за тоя или оня гръцки тиран, но са останали Илиада и Одисея. Така ще бъде и сега - дай боже Б. Димитрова да бъде запомнена с книгата си за Виетнам, а не със стихотворението за Червенков...
Принципи на соцреализма? Кой ги е спазвал? Който е, той вече е получил заслуженото - забравен е и ще бъде още повече забравен. Но ето Емилиян Станев - къде има партийност и т.н. в Легенда за Сибин или Антихрист? Дори в Иван Кондарев, една наглед посветена на ком. движение книга, има реалъзъм, но няма партийност...
Нямам нищо против твоите възгледи, не съм и привърженик на твоите въображаеми опоненти. Обаждам се за неща, които смятам, че са откровена неистина. Като нито за миг не забравям, че както във всеки форумен спор, и този е буря в чаша вода. И не си струва човек да се пали и ожесточава...
Но, дявол да го вземе, тук беше едно хубаво място без политика!...
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Ивайло Иванов » Съб Окт 02, 2010 9:53 am

Книгата, посочена от Deckard в действителност е насочена не срещу фашизма, а срещу социализма. Не съм съгласен, че е едно и също.
Най-вече защото: в идеен план - в СССР няма частна собственост върху средствата за производство; а в резултатен - от СССР и от социализма бягат милиони хора, а от Франкистка Испания - почти никой. Но това е извън темата - няма да се разпростирам, че е много дълго.

А соцреализмът беше измислен и изкуствено наложен стил. Което обаче не значи, че измежду камарата пропагандтни боклуци, няма да лъснат ценни творби. А Стефан Цанев? Станислав Стратиев? Георги Марков?
Проблемът е, че соцреализмът бива отричан в цялост. Кажеш ли "соцреализъм", обикновеният човек си мисли за "Ода за Съветския съюз" или "Към Партията". А Стефан Цанев попада в един кюп с Орлинов и Радевски. Което пък дава шанс на разни потурлаци като Ани Илков.
Поздравления за Ханко, заради примера с него. Ето кой чете "Нова Зора"! :smile:
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Шаркан » Съб Окт 02, 2010 10:10 pm

Ивайло Иванов написа:от СССР и от социализма бягат милиони хора, а от Франкистка Испания - почти никой.
дрън-дърн

соцреализмът е като другите реализми с приставки - един от тунелите на реалността, в която нещата може да се описват много точно, много достоверно... но избирателно.
Не бих се съгласил, че преди 9.ІХ.1944 у нас е имало представители на соцреализма.
Соцреализмът с това се различава от всичко друго, че е ДЪРЖАВНО-ПАРТИЙНО поръчан културен продукт. При това поръчан да отговаря на определени критерии и стандарти, като нарушаването им се е сакнционирало - и то не от читателя, не във вид на унищожителни критики от други литератори, а във вид на бюрократични репресии.

силно се съмнявам, че поръчителите на соцреализма щяха да оставят Вапцаров например да си пише каквото му идва на сърце.
Защото е писал онова, което му се е струвало правилно, а не каквото са му предписвали партийни директиви
Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Съб Окт 02, 2010 11:26 pm

Гоа, съгласен съм, че ако някой пишман поет се е намърдал някъде, лансиран от педерастката мафия, той може да нанесе огромни вреди. Само че едно е да използваш приятелски и сексуални връзки, за да направиш кариера, и съвсем друго - да използваш държавния апарат, за да унищожаваш другомислещите.

Ако го преведем на езика на математиката и инженерните науки, първото е случайна, а второто - системна грешка.

Ханко написа: "В едно друго време също бяха убити много поети, а други лежаха в едни други концлагери... И са много повече! ... Обаждам се за неща, които смятам, че са откровена неистина."

Ханко, кои неща са откровена неистина? Имената на репресираните или направо избити поети, писатели и художници, които цитирах?

Накратко казано, мисля, че в тази тема завоня не от политиката, а от соцреализма. Такава му е същността - воняща.
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Ивайло Иванов » Съб Окт 02, 2010 11:35 pm

Шаркан написа:
Ивайло Иванов написа:от СССР и от социализма бягат милиони хора, а от Франкистка Испания - почти никой.

дрън-дърн

Това е извън темата: още преди време ти бях направил забележка, че Салвадор Дали например е постигнал най-големите си творчески успехи именно във франкистка Испания и е бил удостояван с най-високите отличия именно във франкистка Испания. Ти промърмори, че "много други творци" били избягали. Виж сега - не ти искам пълен поименен списък, но дай поне няколко имена, ама да са от ранга на Салвадор Дали. Можеш ли? (подозирам, че не)

Шаркан написа:Не бих се съгласил, че преди 9.ІХ.1944 у нас е имало представители на соцреализма.

И би сбъркал. Защото "Към Партията" от Христо Радевски - например - е от преди тази дата.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Шаркан » Нед Окт 03, 2010 12:04 am

Ивайло Иванов написа: Можеш ли?
мога, но не в тази тема
(то пък Дали един гений...)
И би сбъркал
с кое съм сбъркал? Че соцреализмът изисква наличие на държава, която очертава рамките какво може да се пише, а какво не?
(същото както при фашизма)
Каквото е написал Христо Радевски, написал го е вън от тази система.
Соцреализмът не е литературен стил, той е социално явление.

толкоз

.
Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Окт 03, 2010 12:30 am

Шаркан написа:(то пък Дали един гений...)

Е, значи въпросът не би трябвало да ти се вижда кой знае колко труден. :wtf:
Може и на лични бележки.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Goa » Нед Окт 03, 2010 12:35 am

Шаркан написа:Соцреализмът не е литературен стил, той е социално явление.

едното не пречи на другото
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Шаркан » Нед Окт 03, 2010 1:06 am

Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Вихра » Нед Окт 03, 2010 9:29 am

Извинете ме, ако го сметнете за неуместно, но не мога да устоя на изкушението да пусна един прекрасен текст от блога на Любомир Николов - Нарви (http://narvi.zavinagi.org/)

ДОБРО ОТ ЗЛОТО

Ти трябва да правиш добро от злото, защото просто няма от какво друго да го правиш.
Казал го е Робърт Пен Уорън. И неотдавна аз осъзнах колко е прав. Защото хвърляйки поглед назад, внезапно разбрах, че всичко, което съм постигнал в своя живот, дължа на злото.
Роден съм отдавна. Много отдавна – само 10 дни след средата на миналия век. А две години по-късно у нас се пръкнала една мракобесническа организация, наречена “Главлит”, копие на аналогичната инстанция в Съветския съюз. Целта на “Главлит” била ни повече, ни по-малко, да прочисти цялата българска литуратура от буржоазни, шовинистични и прочие вредни влияния. С други думи – тотална цензура.
Изготвен бил списък на книги и автори, които да бъдат обявени извън закона и да се изхвърлят от всички библиотеки в България. В списъка влизали цял куп исторически изследвания. Политическа литуратура. Плюс съчиненията на Карл Май – защото в “Майн кампф” Хитлер бил споменал, че харесва този автор. Там попаднал и романът “Отнесени от вихъра” като расистко произведение. “Мечо Пух” се отървал само с лека уплаха – след дълго обсъждане решили да не го забраняват.
Списъкът си е списък. Обаче след изготвянето му трябвало да последва и изпълнение. А местните партийни велможи не били свикнали само да изпълняват. Те трябвало да демонстрират ентусиазъм… и да преизпълняват.
Това вече го помня. Детските спомени често са най-ярките.
В средата на 50-те години беше забранен не само Карл Май. Неофициално попаднаха извън закона ВСИЧКИ индиански романи. Единственото изключение беше “Синовете на великата мечка” на Лизелоте Велскопф-Хенрих, защото авторката се оказа германска антифашистка.
В черния списък беше Едгар Уолъс. Но покрай него изгърмяха ВСИЧКИ криминални романи. Включително и тези на Конан Дойл.
Ние, децата (и най-вече батковците ни) тайно прехвърляхме от ръка на ръка криминални и индиански романи. Криехме ги под дюшеците. А родителите ни ги намираха и ги изгаряха – защото ние не разбирахме, но те знаеха какво е да те обвинят в четене и разпространение на вредна литература.
И все пак във всичко това се криеше и семето на нещо добро.
Навярно сте виждали кадрите с клади от книги, запалени от нацистите. Нашата власт беше по-умна и по-прагматична. Библиотеките се прочистваха от всичко, пораждащо дори най-леко съмнение, но книгите не се изгаряха. Отиваха в складовете на вторични суровини.
А през почивните дни по-смелите хлапета прескачаха бодливата тел и мъкнеха от складовете купища дрипави книги. Книги, пълни с вълнуващи приключения.
Аз имам двама по-големи братя. Ще им бъда вечно благодарен, че ме научиха да чета още когато бях на 4 години, и че отмъкваха от складовете онези книги. Така в ръцете ми попаднаха броеве от изданието за комикси “Чуден свят” (забранено, естествено) и няколко произведения на френската фантастика от началото на века. Една от тези книги – “Пленникът на Марс” (някой ден ще ви разкажа за нея) – порази въображението ми до такава степен, че още от ранно детство начерта веднъж завинаги целия ми път през живота. Ако съм постигнал нещо, то е благодарение на нейния автор Гюстав льо Руж.
Парадоксално – но въплъщението на злото “Главлит” ми стори добро.
И кой знае защо си спомням как Ам-гъл спаси Средната земя от гибел в последния миг…
Вихра
 
Мнения: 25
Регистриран на: Пон Юли 19, 2010 10:51 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Окт 03, 2010 9:43 am

Първите два линка, Шаркане, нямат общо с избягалите от франкистка Испания. Даже май и не си ги чел, иначе нямаше да ги пуснеш - осособено този, с трупа на убитата от републиканците монахиня. Между другото - този кадър обикаля света.
А третият линк си е чиста пропаганда. Децата били избягали от Франко... Не, Шаркане, не са избягали сами - били са отвлечени в СССР. Малко по-късно същото ще се повтори и във Финландия. След десетина години - и в Гърция. Комунистите често правеха така, защото по този начин възпитаваха кадри, които да оглавяват и ръководят бъдещите революции в чужбина.
Виж - частта за това, че от Франко бягали не само децата, е по-интересна. Първо защото се обединяват тези, които просто бягат от войната с онези които действително бягат от Франко. И второ - защото не е посочено нито име. Виж какво, да взема аз ли да ти дам някои имена на избягали от Франко? Но да знаеш, че задължително ще разкажа и за кървавите им дела в Испания - че да се сетиш по-лесно защо точно са избягали. Става ли?
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Шаркан » Нед Окт 03, 2010 12:45 pm

дадох ти линкове с цифри.
с описание на обстановката - как е ставало бягството на хиляди след победата на франкистите, как дълго време Франко не позволява напускане на страната, как после отстъпва и как хората МАСОВО бягат от Испания, бягат от преследвания, от мизерията.
има и обяснения защо Западът е гледал снизходително на режима и не се е постарал да го сваля.
Той сам рухна. Което навярно свидетелства за голяма жизнеспособност и огромна популярност сред народа, а?
(докато на съветската диктатура й бяха нужни трима некадърни върховни вождове (Хрущев, Брежнев, Черненко) и един (Андропов не го броим, той не успя нищичко да направи) с проект за трансформиране на собствеността, така че тя от държавно-капиталистическа да стане частно-капиталистическа и да не зависи от политиката на една партия. И чак тогава, по времето на Горбачев, агонията на съветския строй свърши с рухване на империята.
ВОЕННАТА ХУНТА с претенции за цялостна идеология пък рухна щом умря диктаторът. И подемът на Испания започна СЛЕД падането на франкизма.)

а ти, както обикновено, почваш да търсиш начин да омаловажиш предоставеното инфо. Заеби тия адвокатстки врътки, тук никай няма да им се върже, защото не е длъжен по закон да спазва процедури, за да си съставя лично мнение.

Салвадор Дали може да е творил по време на режима, но Пикасо, например, така не се връща в родината си. Не се наемам да съдя кой е по-велик като творец, но ти искаше ЕДНО известно име, нали?
Дадох ти много имена в линковете.

това, че отказваш да видиш действителността, е лично твой проблем, затова не ме занимавай повече с идиотщини
Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Окт 03, 2010 2:45 pm

За да не цапаме тази тема, Шаркане, отговорът ми е тук.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Генерала » Сря Окт 06, 2010 3:23 am

За основоположник на социалистическия реализъм се смята Максим Горки, по-специално с романа "МАйка" (1906 г.) Ето защо е добре да се хвърли повече светлина върху тази личност.

"Горки навлезе триумфално, с гръм и трясък в руската литература, а в нея бяха живи колосите – Лев Толстой и Чехов.
Разказите на Горки предизвикваха неистов възторг, а пиесите му бяха поставяни с огромен успех.
Достатъчно е да си спомним как се приемаше и у нас пиесата му „На дъното”, как се изпълняваше песента и от нашенските интелигенти, не само от левите...
Максим Горки създаде интересни книги, достатъчно е да си спомним епоса му за Клим Самгин.
Да, той сътвори романа „Майка”, който ни тикаха да четем и ни сочеха като образец за някакъв си уж социалистически реализъм, а не беше така.
Горки живя в сложно, объркано, кърваво и страшно време.
Русия се гърчеше в своите революции, контрареволюции, идеологически заблуди.
Писателят се опитваше да се вмести някак си в това време, разбира се, че почти никога не успяваше. Но пък бе воден от най-добри чувства най-често, като че ли...
И до днес историците на руската литература от ХХ век спорят дали е умрял от естествена смърт или е бил убит по перфиден начин от Сталин. Но даже и този факт не е сред най-важните за разбирането ни на сложната драма, именувана Горки.
По-страшното е друго и тук е драмата на писателя – че с неговото име и творчество се спекулираше от идеолозите на комунизма. Неговите творби се четяха през очилата на марксизма десетилетия наред. Книгите на този писател, изключително противоречив, между впрочем, бяха канонизирани досуш като томовете на Маркс, Енгелс, Ленин и разглеждани примитивно, еднопланово, по партийному.
Така се създаде една непреодолима преграда между читатели и писател.
Когато рухна социализма всички забравиха книгите на Горки.
От психологическа гледна точка това е разбираемо, необходим бе отдих от десетилетията налаган терор да обичаме и славим този писател.
И даже, струва ми се, Горки трябваше да бъде забравен, за да бъде преоткрит.
И това ще стане – от неговите книги ще отпаднат втълпяваните ни идеологически клишета, ще бъдат забравени манипулациите и ние ще открием един виртуозен разказвач, дълбок познавач на човешката душа. Това предстои да се случи, разбира се, първо в Русия, а после и навсякъде по света.
Без да познаваме творчеството на Максим Горки е невъзможно да разберем драмата на руската болшевишка революция.
А без да познаваме руската революция никога няма да сме в състояние да проумеем нашенските революционери. Тези, които ги имаше преди 1944-та, и това в което се превърнаха след тази дата.
Оттласкването от книгите на Максим Горки е показателно и у нас – в момента на книжния пазар няма нито една негова творба. За цели поколения Горки е напълно непознат автор – и това е дори сякаш добре.
Защото тези хора ще могат да преоткрият Горки без идеологическите наслоения, те ще видят в него един социален писател, един романтик, един безпощаден реалист, един блестящ драматург.
Къде е вината на Горки, че бе канонизиран след смъртта си за светец на някакъв несъществуващ социалистически реализъм?
Няма вина писателят, вината е на други. А Горки заплати за нея твърде висока цена.
Злоупотребата с творчеството и личността на Горки е класически пример за манипулация от страна на политиката с литературата.
За жалост подобни злоупотреби имаше и у нас – с творци като Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров.
Класически пример за подобна злоупотреба е и Георги Караславов, но това ставаше и с неговото активно участие, което прави явлението още по-сложно, а и позорно.
Стана така, че заради неуспешния опит за епос озаглавен „Обикновени хора”, ние отмъщаваме на автора на „Снаха” и „Татул”, а тези творби са сред върховете на българската проза. Но постепенно това отношение ще се изживее, убеден съм.
Ужасното е, че такъв тип опити за манипулация от страна на политиката по отношение на литературата продължават и днес.
Живите примери са пред нас, виждаме ги по телевизионните екрани, те непрекъснато дуднат нещо по радиостанциите, пописват неясни и на самите тях статийки и антрефиленца.
Това бе новата литературна смяна, назначена след 1989-та, която трябваше да замени уж старите, овехтелите, идеологизираните писатели.
Но какво се случи?
Новата литературна смяна, която се идентифицира с десетилетието, когато получи партийното си назначение – 90-те, замени една партийност с друга.
Сега вече е пределно ясно, че партийността, независимо дали е лява или дясна, е безплодна в литературата.
Разбира се, и новата уж „дясна” партийност в литературата се опитва да реализира някаква идеология.
Ако соцреализмът изискваше действителността да се описва единствено от партийна и класова гледна точка, то новата партийност постановява действителността да не се описва, а да се пресъздава единствено това което е в съзнанието на твореца.
Както сами виждате и двата опита за политическа манипулация на литературата се боят от живота, изискват литература, която да го пренебрегва.
И двата опита - блаженопочившия соцреализъм и десните проекти в литературата – постмодернизъм (по-точно бездарен псевдомодернизъм) са грубо ограничаване на свободата ва твореца.
Видяхме безславния край на соцреализма, постмодернизмът се роди пък във вид на слабоумна персона, която истерично крещи и нищо не роди засега, а и в бъдеще ще е така.
При такива опити да се манипулира литературата ни от политиката настъпва рай за бездарниците. Защото те може и да са бездарни, но пък са верни на налаганите идеи.
Така се случи, че в литературата у нас една партийност се замени с друга партийност веднага след 1989-та. Свободата отново бе пренебрегната, заради готовността да се служи на партийни повели.
Но съдбата на новата партийност ще е същата както на предходната.
Все пак Горки бе голям творец, такива бяха и Смирненски, и Гео Милев, и Георги Караславов (в отделин свои творби), а днешните партийни писатели и поети са тотално лишени от талант. В това е тяхната драма. Това бяха случайни хора, подбрани от случайни политически наставници...
Ето защо е актуален Горки днес, защото той ни помага да разберем днешната ситуация в литературата ни.
А творчеството на Максим Горки ще изплува от забравата и пренебрегването и ще се срещнем с един вълнуващ творец.
Но това никога няма да се случи с днешните нови партийни поети и писатели.
Те ще си останат затрупани под отломките на 90-те години, ще опитват да се задържат на литературната сцена през първото десетилетие на ХХІ век. Те това и правят в момента – даже не и вече с жалките си литературни опити, а чрез административни (приватизираха министерството на културата) средства, предимно като налагат цензура (днешните медии са рожба и собственост на политическите им наставници)... Има ли смисъл да се прави пълен опис на мерзостите и на алчността им, те усещат, те имат пълното съзнание, че времето им изтича и бързат час по-скоро да се награбят - не само с пари, а и с наградките, които си разменят.
Бива ли да ни учудва това? Не, защото тези литераторстващи субекти просто копират своите политически господари. Лиературните Отеловци изпълниха своята роля, сега е време да слязат от сцената...
Безуспешно ще е и това отнемане на свободата ни на писатели, но нека се борят, то друго и не им остава."
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Генерала » Сря Окт 06, 2010 3:26 am

Максим Горки - мръсник или наивник?

Николай Флоров
http://nflorov.blogspot.com

Вече съм забравил досадата и отвращението, с които четях преходната проза на тоя писател, набивана в главите ни в социалистическото училище. Пробутваха ни го като родоначалник на соц-реализма, за едва ли не болшевик, с една дума за техен човек.
В онзи момент на преход между царска и Ленинско-Сталинска Русия болшевиките не са имали много писатели, които да отговарят на техните партийни изисквания да промиват главите на новите поколения и които не са били в голяма или малка степен противоречиви или неподходящи за целите им. Затова Съветска Русия започва да преиначава техните произведения, да не издава пълните им съчинения и да пренаглася биографиите им. Един такъв невероятен пример е Максим Горки.
Тук съм подбрал моменти от неговия живот и идеи, които са далеч от подло цензурирания му и комунизиран образ и които показват тоя човек в съвсем различна светлина. Скритите факти от живота му имат смисъл също и в светлината на бруталните разправи с български журналисти в последните години, извършени в чисто Ленинско-Сталински стил.
В 1898 година Горки публикува първата си сбирка от разкази, която не само го определя като един от водещите писатели на Русия, но го извежда напред като защитник на бедните и подтиснатите. Тия разкази и миналия му опит предлагат на читателите му предизвикателно силни мнения срещу реалния живот в царска Русия, което привлича вниманието на царската тайна полиция. Заради неговата популярност обаче, тя не предприема никакви действия срещу него. Забележете тоя лукс: Охранката (тайната полиция) се съобразява с общественото мнение!
Горки започва тайно да помага на нелегални организации като партията Социалистически Революционери, известни на българите като ЕС-ери, по-късно най- омразната за Ленин политическа организация. Горки помага и на болшевиките с редовна финансова помощ, пренасяне на нелегална литература и друга дейност.
В 1901 той наблюдава как полицията се отнася със студентите при една тяхна демонстрация. Неговото заявление в пресата е толкова силно, че полицията го арестува. И – о, чудеса – само след месец го освобождава поради влошеното му здраве и страха от обществена реакция! Той е поставен под домашен арест с ограничения да пътува, а когато го освобождават и тръгва към Крим, по пътя го посрещат тълпи от хора с плакати: «Да живее Горки, поетът на свободата, заточен без разследване и съд».
В 1902 той е избран за член на Имперската Академия за Литература. Император Николай Втори е бесен, особено от факта, че той е под полицейско наблюдение и пише протестно писмо до академията, с което иска да се отмени приемането му. Академията отменя решението, но няколко писатели, един от тях Чехов, се отказват от членството си в знак на протест.
След окървавените демонстрации през януари 1905 Горки заема необичайна за него позиция като защитава нуждата от «студенокръвно пресметната жестокост». За това той е арестуван и обвинен в подстрекаване към бунт. След силен световен протест цар Николай Втори се съгласява Горки да бъде изгонен в чужбина.
Времето си в изгнание той прекарва в събиране на пари за оръжие за партията на Социалистическите Революционери за борба срещу руската автокрация. В същото време той помага и на болшевишкото списание «Новая жизнь».
В 1907 Горки участва в Петия конгрес на Социал-демократическата Работническа партия, известни като Меншевики, където се среща с Ленин, Плеханов, Троцки и Юлиус Мартов. Той определено застава на страната на Меншевиките и заема крайно критична позиция срещу намеренията на Ленин да създаде малка партия от професионални революционери, която да стане авангард на революцията.
В 1915 Горки се обявява срещу Първата световна война, за което е обвинен че не е патриот. В 1917 той приветства абдикирането на Николай Втори и поддържа временното правителство. В тия драматични години той основава вестник «Новая Жизнь», в който атакува болшевиките за идеята им да свалят правителството на Керенски. Той дори пише писмо до Ленин, в което иска той да опровергае тези слухове и го призовава «да бъде водач на масите, а не оръжие в ръцете на безсрамни авантюристи и побеснели фанатици».
Веднага след Октомврийската революция болшевиките показват зъбите си и натоварват Сталин да се заеме с Горки и с други писатели. Във вестник «Рабочий путь» Сталин пише: «Дълъг е списъка на големи руски писатели, отхвърлени от Руската революция. Това са Плеханов, Кропоткин, Брешковская, Засулич и всички ония революционери, които са се проявили само с факта че са стари. За съжаление, и Горки попада в тоя архив. Какво от това – за революцията това няма значение».
На тая доста предзнаменователна атака Горки отговаря в «Новая жизнь» на 7 ноември 1917: «Ленин, Троцки и последователите им вече са нагълтали мръсната отрова на властта. Доказателство за това е тяхното отношение към свободата на словото и на личността, както и към идеалите, за които се бори демокрацията».
Три дена по-късно той нарича Ленин и Троцки «Наполеоните на социализма, замесени в жесток експеримент с руския народ». Той е безпощаден и с решението на Ленин да затвори Учредителното Събрание, тоест руския парламент: «За последните сто години руския народ живя с надеждата за учредително събрание. В борбата за тая идея загинаха хиляди интелектуалци и десетки хиляди работници и селяни».
На това болшевишката власт отговаря като спира снабдяването на хартия за вестника на Горки и той е принуден да го затвори. Тя прави също така невъзможно за писателя да публикува творбите си в Русия. И въпреки това през Гражданската война той помага на болшевиките срещу Бялата армия, верен на антимонархичните си убеждения.
В замяна на това Ленин му разрешава да организира издателство «Световна Литература». Горки веднага използва фаворизираното си положение и назначава на работа хора, критично настроени към съветския режим. Самият той си остава критичен и в писмо от септември 1919 пише на Ленин: «На мен ми стана ясно, че «червените» са също толкова врагове на народа колкото и «белите».
Една негова изключително достойна позиция е конфликта му със съветската власт за отношението й към възстаналите моряци в Кронщадт. Само четири години след Октомврийския преврат страната е в пълен хаос , а съветската бюрокрация вече е една омразна и огромна прослойка, възседнала живота на обикновения човек.
Кронщадци първи виждат продадените си идеали и възстават. Това е най-големия и звучен шамар за болшевишките амбиции и Горки не подминава жестокото отмъщение на властите към участниците и специално отговорността на Леон Троцки и Григори Зиновиев. Той дори се опитва да спаси някои от активистите на възстанието и пише пиеса базирана върху опита си със Зиновиев. Критиката му към съветската власт още веднъж му показва с кого си има работа – пиесата е свалена от сцената само след три представления.
Критическия му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самия Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600,000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя. Не за пръв път това азиатско чудовище разиграва трикове от тоя сорт, за да привлече наивници в мрежата си. Склонността му към сюрреалистични театрални разработки със съдбите на огромен брой хора е негова известна психопатска слабост.
Горки приема и капана щраква. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става нещо съвсем друго. Веднъж в лапите на изпитания партиен гангстер Сталин, той се оказва в среда на висши болшевики. Него го величаят, наричат го родоначалника на соц-реализма; от него правят плакати с развят на вятъра перчем, загледан мъдро в далечината на руската степ; Горки сред съветските пионери; Горки замислен над новата си книга; Горки сред мужиците... Макар че в тоя цирк той повече нищо не пише. И кой би могъл? Касапинът на революцията гали егото на писателя и го използва за партийна пропаганда! Трикът му е абсолютно безгрешен.
От тогава досега всички, които познават Горки, се питат колко тоя човек е познавал Сталин и на какво той е бил способен. Ако е знаел, значи е бил доста мизерен мошеник! Става дума за ЕС-ера Горки, за социал-демократа Горки, за писателя със съвест, за бореца за справедливост...За това ли става дума или за един наивник, изправен пред картонажа на Потьомкинското село на име Съветски съюз? Наистина наивник е първото, което идва на ум, ако си помислим, че когато копоите на психопата му показват концлагера «Соловки», той намира че за лагерниците се грижат добре, а те му разиграват пиеса и оркестър от лагерници му свири.
Странно! А може би си е дал сметка кой го е къткал да се върне когато е разбрал, че това изчадие на революцията всъщност е очаквало от Горки да му пише биографията! Той обаче отказва!
Така театърът продължава до самия край: по Сталински използван и изплют, Горки умира В 1936 при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му не е било никак зле.
По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит. Попитайте който и да е историк и той ще ви каже, че зад Ягода с подла усмивчица е дърпал конците Сталин. Така, както от тайно прозорче е наблюдавал конвулсиите на Киров на първия показен процес да се пише за чист комунист, да си признае че е извършил предателство, макар че не е, и след това с чиста съвест да бъде разстрелян!

Чудовището е отредило същата съдба и за Троцки, и за Зиновиев.
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Генерала » Сря Окт 06, 2010 3:54 am

Ето тука и едни соц-реалистически изцепки на Горки:

-„Аз съм създаден от Мисълта, за да съборя, да разруша, да стъпча всичко старо, тесногръдо и мръсно, всичко зло – и да създам новото на изковани от Мисълта непоклатими основи на свободата, красотата и уважението към хората!
- Непримирим враг на позорната нищета на човешките желания, аз искам всеки от хората ДА БЪДЕ ЧОВЕК!
-Безсмислен, срамен и противен е целият този живот, в който непосилният и робски труд на едни отива безследно само за пресищане на други и с хляб,и с даровете на духа!
- Проклети да са всички предразсъдъци, всички предубеждения и привички, които оплитат мозъка и живота на хората като лепкава паяжина. Те насилват хората, пречат им да живеят – аз ще ги разруша!
… Аз крача в лъчите на безсмъртната Мисъл, по нейните стъпки, все по-високо! И все по-напред!
- Вървя, за да изгоря колкото може по-ярко и по-дълбоко
да осветля тъмата на живота…
- Други награди не ми са нужни, аз виждам: властта,е срамна и скучна, богатството – тежко и глупаво, а славата - Предразсъдък, раждан от неумението на хората да ценят
само себе си и от робската привичка да се унижават.”

По убеждению Горького, "без демократии нет будущего", "сильный человек - это разумный человек", а потому необходимо "вооружиться точными знаниями", "привить уважение к разуму, развить в себе любовь к нему, почувствовать его универсальную силу" ("Летопись", 1917, N 5-6, с. 223-28). Горький призывал всё рус.общество "поддержать "Свободную ассоциацию" учёных морально и материально": "Источник наших несчастий - наша малограмотность. Чтобы хорошо жить, надо хорошо работать, чтобы крепко стоять на ногах, надо много работать, учиться любить труд" (там же).

Ещё в Июльские дни (юлските дни на 1917 г.) Горький увидел устрашающий "выезд социальной рев-ции". За неделю до Октября в ст. "Нельзя молчать!" призывает большевиков отказаться от "выступления", боясь, что "на сей раз события примут ещё более кровавый и погромный характер, нанесут ещё более тяжкий удар революции" ("Новая Жизнь", 1917, 18 окт.). После Окт. переворота оппозиционная "Новая Жизнь" во главе с Горьким стала оппонентом новой власти, выступая с критикой "издержек" рев-ции, её "теневых сторон", форм и методов осуществления социальных преобразований в стране - культивирования клас. ненависти, террорами насилия, "зоологич. анархизма" тёмных масс: одновременно Горький защищает забытые в вихре рев. буден гуманистич. идеалы социализма, идеи демократии, общечеловеческие ценности, права и свободу личности. Он обвиняет вождей большевиков, Ленина и "приспешников его" в "уничтожении свободы печати", "авантюризме", в "догматизме" и "нечаевщине", оправдании "деспотизма власти". Вообразив себя "Наполеонами от социализма", большевики-ленинцы "довершают разрушение России - рус. народ заплатит за это озёрами крови" (там же, 10 нояб.). Из статьи в статью он пишет об Октябрьском перевороте как об "авантюре", к-рая приведёт только "к анархии, к гибели пролетариата и рев-ции" (там же, 7 нояб.). Горький говорит о "жестоком опыте" большевиков-фанатиков и утопистов над рус. народом, "заранее обречённом на неудачу" (там же, 10 дек.), "безжалостном опыте, к-рый уничтожит лучшие силы рабочих и надолго остановит нормальное развитие рус. рев-ции" (там же, 10 нояб.). Отмечает, что рабочий класс "должен будет заплатить за ошибки и преступления своих вождей - тысячами жизней, потоками крови" (там же, 12 нояб.). По его мнению, Ленин и Троцкий, большевист. нар. комиссары - "вожди" отсталых рабочих масс, "взбунтовавшихся мещан"- "проводят в жизнь нищенские идеи Прудона,-но не Маркса, развивают Пугачёвщину, а не социализм, и всячески пропагандируют всеобщее равнение на моральную и материальную бедность" (там же, 6 декабря). "Развивается воровство - пишет Горький - растут грабежи, бесстыдники упражняются во взяточничестве так же ловко, как делали это чиновники царской власти"; грубость представителей "пр-ва нар. комиссаров" вызывает всеобщее возмущение. И всё это творится от имени "пролетариата" и во имя "социальной рев-ции", и всё это является "торжеством звериного быта. развитием той азиатчины, к-рая гноит нас". "Нет,- констатирует писатель,- в этом взрыве зоологич. инстинктов я не вижу ярко выраженных элементов социальной рев-ции. Это рус. бунт без социалистов по духу, без участия соц. психологии" (там же, 7 дек.). Горький согласен с "врагами", что "большевизм - нац. несчастие, ибо он грозит уничтожить слабые зародыши рус. культуры в хаосе возбуждённых им грубых инстинктов" (там же, 1918, 22 марта).

Сущность, направленность, общий пафос новожизненской публицистики Горького, как и вся обществ.-лит. деятельность его 1917-18, пронизаны идеей отстаивания и защиты нерасторжимого единства политики и нравственности. Как писателя Горького волнует прежде всего нравственная сторона рев. событий, он всё соизмеряет с обыкновенным человеком, единичной личностью. Разьединение политики и нравственности, по убеждению писателя, скажется самым пагубным образом на жизни народа и страны в настоящем и грозит тяжёлыми и кровавыми последствиями в будущем. Оно способствует внедрению антидемокр. методов в политике, ведёт к оправданию насилия, жестокости и террора, нарушению социальной справедливости.

Деятельность Горького тех лет вызвала резкую критику властей. Полемизируя с ним, большевист. партийная и официальная печать писала, что писатель из "буревестника" превратился в "гагару", "к-рой недоступно "счастье битвы"" ("Правда", 1917. 22 нояб.), выступает как "хныкающий обыватель" (там же, 9 дек.), "из-за деревьев не видит леса" рм же, 25 нояб.), что у него пропала совесть" ("Петрогр. Правда". 1918, 5 апр.), что, "оторвавшись от нар. масс", "оплёвывает этот народ" ("Правда", 1918, 17 марта), словом - "изменил рев-ции" и "солидаризуется с реакционерами" (там же, 1918, 7 янв.).

Горький остро, болезненно воспринимал эту критику, сравнение его с "врагами рабочего класса" и обвинения в "измене делу пролетариата". Он утверждал и защищал своё "право говорить обидную и горькую правду о народе", о его пассивности, рабской покорности, "тяготении к равенству в ничтожестве", "об издержках" рев-ции: "В чьих бы руках ни была власть, за мною остаётся моё человеческое право отнестись к ней критически" "Новая Жизнь", 1917, 19 нояб.). Вместе с тем для Горького социализм - не утопия: он продолжал верить в его идеи, он писал о "тяжёлых муках родов" нового мира, "новой России", отмечая, что, несмотря на все ошибки, преступления, "рев-ция, всё-таки, доросла до своей победы" (там же, 1918, 11 июня), и выражал уверенность, что рев. вихрь, потрясший "до самых глубин Русь", "излечит нас, оздоровит", возродит "к строительству и творчеству" (там же, 1918, 30 июня). Оговариваясь, что он ни в коем случае не собирается защищать большевиков, Горький отдаёт и должное им: "Лучшие из них - превосходные люди, к-рыми со временем будет гордиться рус. история..."; (!)"...и о большевиках можно сказать нечто доброе- я скажу, что, не зная, к каким результатам приведёт нас, в конце концов, полит, деятельность их, психологически - большевики уже оказали рус. народу услугу, сдвинув всю его массу с мёртвой точки и возбудив во всей массе активное отношение к действительности, отношение, без к-рого наша страна погибла бы" (там же, 1918,26 мая). (!!!!!!!)
Тем не менее нападки на "Новую Жизнь" не прекращались, а во 2-й половине июня 1918 критика Горького и позиции его газеты большевист. печатью приняла особенно острый характер, доходя до прямых обвинений писателя в сговоре с буржуазией. 16 июля 1918 с согласия Ленина газета была закрыта окончательно (до этого издание несколько раз временно прекращалось). После покушения на Ленина (30 авг.) Горький вновь сблизился с ним и с большевиками. Впоследствии Горький, оценивая свои позиции 1917-18, признавал их ошибочными, объясняя это тем, что недооценил организаторскую роль партии большевиков и созидат. силы пролетариата в рев-ции.

В этот период (и в последующие годы Гражд. войны) Горький - один из организаторов лит.-обществ. и издат. начинаний (изд-ва "Всемирная лит-ра", "Дома литераторов", "Дома искусств" и др.). Он призывал к единению старой и новой интеллигенции, выступал в её защиту от необоснованных преследований со стороны Сов. власти. В дек. 1918 избран в состав Петрогр. Совета (вновь избран в июне 1920). Писатель работал в основанной по его инициативе в Петрогр. комиссии по улучшению быта учёных (ПетроКУБУ), с янв. 1920 её пред. Выступал против воен. интервенции, призывал передовые силы мира к защите рев-ции, помощи голодающим. В 1918 вышли в свет его книги "В людях", "Русские сказки", "Ералаш и др. рассказы", "Статьи 1905-1916", написан также ряд новых произведений.

В окт. 1921 из-за ухудшения здоровья и по настоянию Ленина Горький выехал лечиться за границу; в 1928 впервые посетил родину и с тех пор ежегодно приезжал в Сов. Союз (кроме 1931), пока в 1933 окончательно не поселился в СССР

Использованы материалы статьи И.И. Вайнберга в кн.: Политические деятели России 1917. биографический словарь. Москва, 1993


В империи Сталина
Горький Максим (настоящие имя и фамилия - Алексей Максимович Пешков) (16.3.1868, Нижний Новгород - 18.6.1936, Горки под Москвой), писатель. Сын столяра-краснодеревщика. Учился 2 года в школе. (!!!) С 1878 пошел "в люди", жил в трущобах, странствовал по стране (Поволжье, Дон, Украина. Бессарабия, Крым, Кавказ), работал поденщиком. В 1884 безуспешно пытался поступить в Казанский университет. Печатался с 1892. Осенью 1905 вступил в РСДРП. С 1906 в эмиграции. Оказывал партии финансовую поддержку, давая деньги в т.ч. и на покупку оружия, организацию беспорядков и т.д. Один из создателей на Капри школы для русских рабочих. Был чрезвычайно популярен в России - пик его успеха пришелся на 1910-е гг., а его роман "Мать" (1906) стал чуть ли не главнейшим произведением советской классики. В конце 1913 вернулся в Россию. В 1917 выступил против тезиса большевиков о своевременности социалистической революции в России, не прошел перерегистрацию и формально перестал быть членом партии. В 1917 пред. организационного комитета "Просветительского общества в память 27 февраля 1917". Предпринимал попытки организовать воспитание рабочего класса и крестьянства. С 18.4.1917 редактор газеты "Новая жизнь". На протяжении всей второй половины 1917 резко выступал против большевиков, требуя отказаться от революции, т.к. считал, что "на сей раз события примут еще более кровавый и погромный характер". После прихода большевиков к власти газета Горького, опираясь на его мировой авторитет, стала одним из главных критиков новой власти. Горький обвинил В.И. Ленина и "его приспешников" в уничтожении свободы печати, "авантюризме" и "догматизме", оправдании деспотизма власти и т.д. 22.3.1918 напечатал в газете, что "большевизм - национальное несчастие, ибо он грозит уничтожить слабые зародыши русской культуры в хаосе возбужденных им грубых инстинктов". Большевики в ответ обвинили Горького в "предательстве дела революции", а затем и в "сговоре с буржуазией". 16.7.1918 с согласия Ленина "Новая жизнь" была закрыта. В дек. 1918 избран членом Петроградского совета. В 1918-19 принимал активнейшее участие в создании 1-го рабоче-крестьянского университета. Большого драматического театра, издательства "Всемирная литература". Инициатор начала выпуска "Библиотеки русских классиков". С янв. 1920 пред. Петроградской комиссии по улучшению быта ученых. Большевистская пропаганда все же пыталась использовать Горького - единственного писателя с мировым именем, хоть как-то поддерживавшего их. Поэтому Горькому удавалось добиваться некоторых "поблажек" ученым, улучшения снабжения и т.д. 23.4.1920 на заседании в честь 50-летия Ленина выступил со славословиями в его честь, назвав вождя "величайшим человеком мира". В окт. 1921 выехал лечиться за границу, жил в Германии и Чехословакии, а с апр. 1924 в Сорренто (Италия). В эти годы его популярность в мире резко снизилась, Горького стали забывать. В 1923 написал художественную биографию "Мои университеты" (начатую еще в 1884). Весной 1924 вышла его книга воспоминаний "Владимир Ильич Ленин", которая позже выпускалась в СССР большими тиражами, но каждый год (вплоть до 1931) перерабатывалась и уточнялась. В Сорренто также написал роман "Дело Артамоновых" (1925). С 1928 ежегодно (кроме 1931) приезжал ненадолго в СССР, совершая путешествия по стране и публикуя очерки, целью которых было убедить международную общественность в привлекательности социалистического строя. В 1933 окончательно переселился в Москву. Признал, что его позиция в 1917-18 была ошибочной, что он недооценил "созидательные силы пролетариата в революции". По определению современной ему критики: "Величие творчества Горького определяется тем, что тесно связал свое искусство и всю свою деятельность с идеологией и практикой русского революционного пролетариата". Был инициатором создания Союза советских писателей (авг. 1934), на первом съезде которого было объявлено, что он "развил основные принципы искусства социалистического реализма". В 1930-е гг. написал целую серию пьес об инженерах-вредителях, о гибели буржуазии и торжестве социалистической революции, которые ставились практически всеми театрами страны: "Сомов и другие" (1931), "Егор Булычев и другие" (1932), "Достигаев и другие" (1933) Восхвалял коллективизацию, лично И.В.Сталина, деятельность органов государственной безопасности. В 1934 в статье "Правда социализма" дал такую характеристику Сталину: "Отлично организованная воля, проницательный ум великого теоретика, смелость талантливого хозяина, интуиция подлинного революционера, который умеет тонко разобраться в сложных качествах людей, воспитывая лучшие из этих качеств, беспощадно бороться против тех, которые мешают первым развиваться до предельной высоты, - поставили его на место Ленина". Предпринял вместе с другими писателями поездку по Беломорканалу, а затем стал одним из трех редакторов сборника, прославлявшего рабский труд. Именно Горький принадлежит широко распространенная фраза: "Если враг не сдается - его уничтожают", ставшая своеобразным оправданием беззаконий, творившихся органами НКВД. В 1935, говоря о строительстве СССР, заявил: "Это совершили люди высочайшего напряжения творческой энергии, ученики, соратники и друзья Ленина. Они все, во главе с Иосифом Сталиным, человеком могучей организаторской силы. дружески воспитывают нового хозяина-социалиста". Его прославление в СССР было огромно, В.М. Молотов, например, заявил: "Влияние художественного слова Горького на судьбы нашей революции непосредственнее и сильнее, чем влияние какого-либо другого нашего писателя". 11.10.1931 Сталин написал на последней странице горьковского стихотворения "Девушка и Смерть": "Эта штука сильнее чем "Фауст" Гете (любовь побеждает смерть)". В 1932 его именем названы крупнейший промышленный центр Нижний Новгород, автомобильный завод (ГАЗ), театры, заводы, пароходы, колхозы, улицы и т.д. Последние 10 лет жизни работал над романом "Жизнь Клима Самгина", но так его и не закончил. После смерти Горького объявлено, что он убит агентами Л.Д. Троцкого и фашистов. Непосредственно в убийстве обвинены Г.Г. Ягода, секретарь Горького - П.П. Крючков и несколько врачей Лечсанупра Кремля. Это обвинение было одним из важнейших на процессе по делу антисоветского "правотроцкистскоге блока". Погребен у Кремлевской стены. В последующие годы его творчество постоянно прославлялось советской пропагандой, а, с крахом СССР популярность Горького сошла практически на нет.

Использованы материалы из кн.: Залесский К.А. Империя Сталина. Биографический энциклопедический словарь. Москва, Вече, 2000
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Шаркан » Сря Окт 06, 2010 1:50 pm

Генерале, благодаря ти за тези материали!
Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Goa » Сря Окт 06, 2010 3:28 pm

Само да не вземе сега някой да каже, че Горки не е добър писател :wink:
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

cron
Общо на линия са 4 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 4 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта