Литература и други изкуства

Соцреализмът в България

Всичко за изкуството

Соцреализмът в България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Пет Окт 01, 2010 11:02 am

В темата за толерантността Преподобният ЦУП обвини българина, че психиката му дълго време била робска - след като даде следния пример:

"... исторически единствените които дадоха реален отпор а и сразиха напълно хитлеро фашизма бяха съветските хора и съветската система…
Аз винаги съм се считал за гражданин на тази империя- и благодаря й от сърце за щастливото детство което изживях под нейна закрила както и щастието да имам някакви мечти за още по-светло бъдеще."

Тъй като това тук е по-скоро литературен, отколкото политически форум, нека погледнем какво е литературното наследство, което въпросната империя (и нейните местни лакеи) ни е оставила.

Ето част от поемата "Ода за СССР" на един нейн възторжен почитател - поета Орлин Орлинов.

"... Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
който ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя -
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени -
той на великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги..."

Мисля, че ако българската литература се състоеше само от Орлинорлиновци, тези стихове щяха да бъдат неоспоримо доказателство в полза на тезата на Преподобния ЦУП за робската психика на българина.

В нея обаче има и други автори!

Можете ли да дадете примери и в двете посоки?
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Пет Окт 01, 2010 12:32 pm

Е, тая тема направо вони на политика... Аз харесвам Орлин Василев, бащата. Той също е писал с т.н. метод на социалистическия реалъзъм и не мисля, че има по-хубава книга от неговата за Момчил или Орфей.
Въпросът е обаче принципен: в България има поне 3 млн русофили. От тях поне 1 млн са и хора, които въздишат по соца и СССР, па и по Сталин дори. Хайде 100 хиляди да са... Защо те, респективно ЦУП например, да нямат право на поезия и проза, която да откликва на тяхната емоция?
В зората на демокрацията имаше една мисъл, която много често се използваше: аз не съм съгласен с теб, но ще се боря с всички сили ти да можеш да изповядаш твоите възгледи... Или нещо такова. Смисълът е ясен, нали? Подкрепям я с цялото си сърце с риск да бъда обявен за червен. Политиката въобще не ме интересува!
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Deckard » Пет Окт 01, 2010 1:08 pm

"... исторически единствените които дадоха реален отпор а и сразиха напълно хитлеро фашизма бяха съветските хора и съветската система…


Като човек, който не се интересува от политика, но е запознат с определени неманипулирани исторически факти ще внеса малко коректност:

Съветския Съюз БЕШЕ фашистки по всички определения на това понятие.

Ето и една книга по въпроса, която май няма нужда от предстявяне:

http://chitanka.info/lib/text/16259

Нямам нищо против възгледите на ЦУП и русофилството, просто това са две съвсем различни теми за разговор. :smile:
Преслав Костов
Аватар
Deckard
 
Мнения: 184
Регистриран на: Пон Авг 16, 2010 11:32 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот alvin » Пет Окт 01, 2010 1:49 pm

E, Андрея, всеки има право на емоция и изразяване. Пък дори и тези, дето въздишат по Сталин, според които не всеки има правя на изразяване :problem: Защото мисълта на Чърчил, която цитираш, май не беше много-много на почит у нас по време на онова минало, за което те бленуват :wink:

Ти като човек, който се интересува от история, какво мислиш за "исторически единствените които дадоха реален отпор а и сразиха напълно хитлеро фашизма бяха съветските хора и съветската система…"? :shifty:

Но тъй като темата не е политическа, нито пък ни пука дали някой се е чувствал гражданин на великата руска империя (много хора на запад пък казват, че са джедаи), я по-добре някой да обясни малко вече за стила "социалистически реализъм", както и видни произведения.
палатков лагер за пингвини - анималистична фантаcтика
Аватар
alvin
 
Мнения: 343
Регистриран на: Пет Яну 06, 2006 3:25 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Пет Окт 01, 2010 2:44 pm

Защо бе, Алвин? Виж тази книжка, дето посочва Декарт - издадена е 1982 г. Не 1990. Така че да говориш, че мисълта наЧърчил не се спазвала... А колкото до самата книга, не знам да представлява кой знае какъв интерес за изследователите на онова време. Режимът на Сталин и Хитлер може да са тоталитарни, но да твърдиш, че СССР е фашистка държава...
А Орлин Орлинов има няколкостотин стихотворения сигурно. И заради едно да го изкарват пълен некадърник... Дори и в това има ритъм и музика.
А ако баба ми беше мъж... тоест ако Хитлер не беше нападнал Съв. съюз и той не беше се включил във войната... Това вече наистина си е фантастика. В историята няма "ако". Което е станало, станало. Има достатъчно книги с алтернативна история, които дават различни варианти какво би се случило. Но е факт - другите се намесиха във войната, когато руснаците излязоха извън границите си, галейки с щик Хитлер по д...
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Мартин » Пет Окт 01, 2010 4:16 pm

Подкрепям позицията на Ханко.
От периода могат да се извадят томове със слугински словоизлияния във всякаква форма, което не доказва нищо друго освен, че това си е присъщо на хората.
Ловната дружинка на другаря Живков е бъкала от интелектуалци (някои нелоши). В ловната дружинка е бил дори и Георги Марков.
Доколкото си спомням и борци за демокрация като Блага Димитрова са писали за "човека от мавзолея, който от там ни посочва правилния път" (неточен цитат), завършвайки с "води ни, води ни, другарю Червенков".

От друга страна има песни като "Една българска роза" (също и филми, и прочее), които въпреки някои свои особености продължават да се знаят и да се харесват. А плявата просто отдавна е изрината и забравена. Едва ли на някой му пука за нея.

За фашизма си има друг специалист, но по отношение на Втората световна война има няколко неоспорими факта.
От едната страна е нацистка Германия. От другата страна е тоталитарен СССР.
Демократична Европа прави ред отстъпки на победената в І св. война Германия и на практика демократично й подарява Полша и Чехия и буквално я окуражава да започне война. В Европа се открива втори фронт (подчертавам втори), като първоначално се е разчитало на това руснаци и германци да се обезсилят взаимно, а впоследствие основното опасение е било да не би руснаците сами да стигнат твърде далеч.
Какво да се прави - и в това отношение изкуството обслужва интереси. Руснаците снимат филми за обсадата на Ленинград и превземането на Райхстага (под мъдрото ръководство на другаря Сталин), а на Запад правят хитове за Ди-Дей и десантът в Нормандия (като и в двата случая другият фронт на практика дори не се споменава). По тази линия се стига и до казуса с 9 май- ден на ...

А като литературно наследство у нас от въпросния период има прекрасни неща. Дали са на дисиденти или на комунисти - е второстепенен въпрос. Но повечето от тях не са надминати на практика почти от нищо, написано през последните двайсет години.
В този лош, лош период са творили и са написали най-хубавите си неща - Валери Петров, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Димитър Димов, Любен Дилов, Станислав Стратиев, Иван Радоев и още толкова режисьори, сценаристи, композитори. Много от тях са били про-комунистически настроени, но често са били и репресирани.
Изводът е, че определящото в никакъв случай не е системата, а човешкият материал.
Мартин
 
Мнения: 469
Регистриран на: Пет Фев 26, 2010 11:12 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Goa » Пет Окт 01, 2010 4:34 pm

Наистина, едно време учихме що е то соцреализъм и презумпцията беше, че това е най-напредничавият, най-вярно отразяващ реалността стил, който един вид разобличава останалите стилове (нещо като Алвин с неговите снизходителни наставления към мен). Обаче съм позабравил подробностите - с какво точно се характеризираше, какви бяха неговите особености, толкова ли е компрометиран, че да бъде отричан, а и има ли все пак нещо общо с темата за робската психика? Понеже като погледнеш, има наистина прекрасни произведения, които се водеха соцреализъм - "Тютюн" например. Нищо, че има 2 версии. И трябва ли да бъде заклеймяван като самия тогавашен строй, сякаш е носител на всичко лошо и отречено от историята, а сега вече сме цъфнали и вързали и нямаме нищо общо със соцреализма?

Щото в момента чета "Пътят" на Кормак МакКарти и ми се струва, че това си е соцреализъм, та дрънка :lolno: (не казвам какво ми е мнението за качеството на самата творба, ще изчакам да я завърша).
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Deckard » Пет Окт 01, 2010 4:39 pm

Мартин написа:
От друга страна има песни като "Една българска роза" (също и филми, и прочее), които въпреки някои свои особености продължават да се знаят и да се харесват.


Разбира се, съществуват стотици качествени произведния на изкуството от този период, което не бива да се заклеймяват само заради времето, в което са създадени. Аз например не мога да слушам откровено пропагандни песни като "Чико от Порто Рико" :wink: , но от друга страна ФСБ са велика група на световно ниво.

А и едва ли има човек, който е останал равнодушен, докато е гледал "Опасен чар" - "Зимният параклис. В България вече няма нито параклиси, нито зима. Носталгия по миналото." :wtf:
Последна промяна Deckard на Пет Окт 01, 2010 4:50 pm, променена общо 1 път
Преслав Костов
Аватар
Deckard
 
Мнения: 184
Регистриран на: Пон Авг 16, 2010 11:32 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Божо » Пет Окт 01, 2010 4:45 pm

hanko написа:Защо бе, Алвин? Виж тази книжка, дето посочва Декарт - издадена е 1982 г. Не 1990.

И беше забранена до 1990 :wink:
Божо
 
Мнения: 34
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 6:43 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Пет Окт 01, 2010 4:54 pm

Да бе - забранена... Чел съм я преди 10 ноември. А друга "забранена" - Лице на Бл. Димитрова си я купих и си я имах доскоро. И като чета някои сега какви герои са били, че тайно се събирали и четяли тези книги, се чудя мамка му аз дали не съм бил в друга реалност... Но Божо, малка подробност: и да е била забранена, 1991 или 1992 г. бе изгорена под прозорците на Президентството от едни хора, дето се кичеха с лафа "демократи". Демек контра на тоталитаристи, комунисти и фашисти. Парадокс, а?
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Пет Окт 01, 2010 5:20 pm

Вече съжалявам, че отворих тази тема. Защо поехте към историята, а не към литературата?

Въпросът беше за соцреализма у нас, а не за това кой всъщност е подпалил Втората световна война и защо някои хора бият негрите.
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Божо » Пет Окт 01, 2010 5:26 pm

hanko написа:Да бе - забранена... Чел съм я преди 10 ноември.

Ако си хванал някоя бройка, преди да я изземат от книжарниците - може.
И аз съм я чел през '89-а - разпечатана на матричен принтер.
Божо
 
Мнения: 34
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 6:43 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Пет Окт 01, 2010 5:29 pm

Гоа, соц реализма се различава от критическия реализъм по това, че не се задоволява като втория да посочва недъзите на обществото, но и да посочва пътя за преодоляването им. Това е вкратце. С една дума дрън-дрън-ярина... Повечето от бг писателите по това време просто си пишеха реализъм. И тези, които го правеха, останаха и още се четат... Тези с пресолената манджа вятърът на времето ги отвя.
Кънчо, въпросът с побоя над негрите (циганите) е винаги актуален и може да се включи във всеки спор.
Тук ми попаднаха едни стихотворения на един от актуалните в момента бг поети - Ани Илков Доколкото знам е преподавател в СУ.
Прочетете ги, интересно е.

КЪМ РОДИНАТА СИ

Вземи другаря Вазов

без страх му отрежи

главата – тоя джазов

ти номер му скрои.


Или една старица –

от сивата коса

сплети река Марица –

да се о!дави тя.


Ти, Дунаве, ти Рило,

О, Стара планина,

аз нямам драго мило,

махни се, Сатана.



КСЕНИЯHUBRIS


Два дни след като ебал

разбрал че фанал спин и че умрял

ще бъде след година или две

и слънчевото над главата му небе

се сипнало вдън топлата му кръв

за да му каже чрез красивото си first

ти друг ще бъдеш в глъхнещата пръст

и фърст повярвал: има небеса

където на ебача е простено

там женски божества навярно кур въртят върху вретено

аз няма да умра не ми е отредено

хорус


Мансур

Галашата

Башкир иТракомизър

Бамахтала

дъжкур и Сивабога

Цеванкала

Аналмобедър

Александър

Акурамазда

Брамапутра

Кришнамурти

Иналковенсоа

Безпичкансон

Ебачев

Ебачлийски

Ебанян

Ебанска

Ебанеско

Ебануев


и още

Ебнуево

Ебанци

Ебномирци

Ебанград

Ебенсбург

Ебнас

Ебенцсбергер

Ебанопол

Ебнондон и Ебйорк

Ебрусалим


andnow

Смъртенково

Смъртница и Смъртляне

Смъртля

Смъртомир

Смъртаница

Смъртлячево

Смъртуево

Смъртовци и Смъртичево

Смърторско/

Смърторечене

Смъртоврач

Смъртовит

Смъртнобат

и Смъртпичан

изричаше без свян в нелепа логорея

която беше излекувал с биомицин

и чепът му като трагичен син

дете на случаен hibris и ananke

навирен срещу блесналата глеч на слънцето и синя-

та полица на небесната проксения

зовеше на ебачески дуел

незнайна облачна богиня

а същевременно и псуваше:

проклета да си

да ти го фукна във ушите, Ксения.

Коментар? Май няма смисъл...
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Пет Окт 01, 2010 5:42 pm

Ханко, ако смяташ, че всичко извън соцреализма се свежда до неизраснали пуберитета си псевдопоети, можем до Коледа да се замеряме с цитати.

Мисля, че и днес още много писатели и поети (комай поне половината СБП си е обикновена пермутация на БСП) са болни от хроничен соцреализъм, макар че някои - например Валери Петров - като че ли са успели да му избягат.

Между другото, онази мисъл - в най-истеричавия й вариант - принадлежи на Волтер, а не на някакъв пролетарски или лъжедемократичен кандидат-мислител.
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот alvin » Пет Окт 01, 2010 6:50 pm

Андрея,
Защо бе, Алвин? Виж тази книжка, дето посочва Декарт - издадена е 1982 г. Не 1990. Така че да говориш, че мисълта наЧърчил не се спазвала...

Какво от това? Даваш ми за пример някакво изключение, заради което некои висши кадри са се псували триста пъти и са се чудили как хем да я извадят от книжарниците, хем хората да не се усетят, че е пълна със злеприкрити сравнения? Какво доказва този пример? Че "едно време" всеки е имал право свободно да изразява мнението си? :wink:

Режимът на Сталин и Хитлер може да са тоталитарни, но да твърдиш, че СССР е фашистка държава...

Това явно не е към мен. Ако е към Желю - доколкото знам в книгата (не съм я чел, само откъси оттук-оттам) се прави аналогия. И двете са тоталитарни държави, така знам аз.

На въпроса ми за мнението ти по цитата нищо не си казал ;) Може и като се видим очи в очи, да не пълним литературната тема с такива неща.

А Кънчо Кожухаров е прав, че мисълта е на Волтер, на мен ми се въртеше в ума Сартр и като не намерих негов точен цитат, прибягнах до Чърчил :problem:

Гоа,
Наистина, едно време учихме що е то соцреализъм и презумпцията беше, че това е най-напредничавият, най-вярно отразяващ реалността стил, който един вид разобличава останалите стилове (нещо като Алвин с неговите снизходителни наставления към мен)

Не са наставления. Просто като се опитвам да говоря спокойно с теб, си подбирам думите. Не бъркай желанието ми да бъда възпитан със снизхождение :shifty:
палатков лагер за пингвини - анималистична фантаcтика
Аватар
alvin
 
Мнения: 343
Регистриран на: Пет Яну 06, 2006 3:25 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот hanko » Пет Окт 01, 2010 8:44 pm

Аааааааа, не така! Тези стихове не са обикновмени! Те показват, че соцреализма е жив! Нали споменах каква е разликата от критическия - показва пътя. Та и този човек точно това прави - вижте как завършва - "махни се, Сатана".
Значи нямам нищо против него - държа на оная мисъл на Волтер. Нека си пиииише, явно има някой да го чете щом излиза и на книжно тяло и някои медии ни убеждават, че това е велико нещо. Но сравнете Орлинов и Илков. Аз мисля, че един начинаещ поет може повече да вземе маййсторлък от първия (споменах за ритъма, музиката на стиха , ако щете и майсторското внушение), отколкото от преподавателя в СУ. То не е чудно, че бълг. филология е от най-слабо търсените специалности де...
По принцип не ми пука нито за Орлинов, нито за Илков. Не са ми от любимите автори. Подразни ме начина на поставяне на темата - ако Кънчо беше поставил и едно друго хубаво стихотворение от това време, щеше да е за аплодисменти. Но този начин (върнете се към първия постинг) е по-скоро като покана за плюене...
Ей, хора, докога ще започваме все отначало? И преди нас е имало талантливи люде!
И веднага пример, който открих последните месеци: прегледах целите течения за 1924, 1925 и 1926 г. на в. Пряпорец - орган на Демократическата партия. Тогава дори радио е нямало в Бг и развлечението на интелектуалеца е било четивото. Почти всяка седмица има разкази от някакъв кръг автори, от които никой не е пробил през времето. Останали са си там! А тогава са получамвали тлъсти хонорари и са им ръкопляскали по кафенетата. Да оставим времето да прецени кой какъв е и колко го бива... И да не се мъчим да изритаме цели поколения по каубойски просто защото са творили в едно време, което не са можели да избират...
hanko
 
Мнения: 119
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 2:10 pm

Основни характеристики на соцреализма

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Пет Окт 01, 2010 10:34 pm

Ханко, хубави стихотворения от онова време има десетки – ще спомена например двама поети, които не се продадоха за паница леща: Атанас Далчев и Вътьо Раковски. Само че техните творби не бяха плод на соцреализма, а негово отрицание.

В България соцреализмът пристига с танковете Т 34 и заедно със Съветската армия окупира страната ни през септември 1944 година. Ето как това вълнуващо събитие е описано от поета Орлин Орлинов:

Тих бял Дунав се вълнува
гумената лодка плува
ето храсти, жабуняк –
вот и българския бряг!

Отново обаче заявявам, че не желая да превръщам темата в коментар за българските измекяри на чужди идеологически и имперски интереси. Темата е за соцреализма. Тъй като за мнозина от по-младите ни колеги това понятие е неясно, а някои хора се опитват да му придадат ореол на неясен хуманизъм и идеализъм, съм се постарал по-долу да представя основните му характеристики.

Кръстник на соцреализма е лично Сталин. Според комунистическата митология той е избирал между няколко подобни словосъчетания като „пролетарски реализъм”, „комунистически реализъм” и прозорливо се е спрял на „социалистически реализъм” като достатъчно общо, ясно и свързано с настоящето понятие. Харесвала му е също идеята за приемственост от критическия реализъм в руското изкуство през 19 век.

На 23 май 1932 г. вестник „Литературная газета“ за пръв път вкарва в употреба термина „социалистически реализъм”. Появата на понятието е пряко свързана и с целенасоченото обезличаване, унифициране и обличане в комунистически униформи на цялото изкуство.

Скоро става ясно, че новият „художествен” метод е уродлив като политическата система, която го е родила. Основният инструмент в него е фалшифицирането на действителността. Мнозина истински творци са били принудени да работят в този метод, което ги е поставяло в изключително сложни, а понякога и направо безумни условия за творчество. И ако някои от тях са успели да оставят след себе си интересни произведения, то е било не благодарение, а въпреки метода.

Много често към произведенията на изкуството са били представяни изисквания, които не са били обявявани открито, защото не звучат добре. Тук няма да се спирам на тях, а само на официалните характеристики на соцреализма – такива, каквито са формулирани от самите комунистически водачи. Те са: партийност, народност, героичност, исторически оптимизъм и социалистически хуманизъм.

Партийност. Всички творци са задължени да прилагат така наречения класов подход в изграждането на сюжетите, героите, конфликтите в своите произведения. Схемата е начертана още от Ленин през 1905 г.: партията ръководи – творците изпълняват. Сталин творчески развива идеята, като изгражда стройна пирамидална система за идеологически натиск и контрол от горе до долу.

Народност. Под „народност” теоретиците на соцреализма имат предвид две неща. На първо място – изкуство, разбираемо за широките народни маси, а не елитарно, сложно, изискващо образование и естетическа култура. Другото значение на „народност” повелява при избора на сюжети и герои да се показват само работници и селяни, партизани, военачалници и войници, граничари, милиционери, работници от Държавна сигурност. Е, по изключение може да се разкаже и за някой интелектуалец, който е бил верен на партията, или за историческа личност, чиито убеждения и живот не са противоречали (или просто не биха могли да противоречат) на комунистическата идеология.

Героичност. Ето какъв е стандартният набор в класическия соцреализъм: герои-революционери, герои-партизани, герои-бойци във войните, деца-герои, трудови герои, герои-разузнавачи, герои-граничари. Характерни за приложението на този принцип са баталните сцени в киното и живописта, свръхестественият мащаб на монументите в скулптурата, епичните романи и поеми.



Исторически оптимизъм. Измислен е от Сталин, Луначарски и Горки. И в най-трагичните и мрачни сюжети творците на социалистическия реализъм са длъжни да демонстрират оптимизъм. Песимизмът е забранен. Песимистичните произведения са критикувани и отричани като буржоазни и упадъчни. Те са забранявани и спирани още в зародиш или ремонтирани, преправяни, коригирани. Най-известният пример е романът „Тютюн” на Димитър Димов.

Социалистическият хуманизъм е по-късно появил се принцип на соцреализма, който трябва да докаже, че като „по-прогресивен” обществен строй социализмът е по-хуманен от капитализма. Но как да убедиш хората, които в преносен и в буквален смисъл се опитват да прескочат Берлинската стена, за да избягат от социализма, че тук се отнасят с теб по-добре, отколкото оттатък? Навремето имаше такъв виц: „Общото между хуманизма и социалистическия хуманизъм е като между стола и електрическия стол.”

С рухването на социализма през 1989 година социалистическият реализъм изчезна внезапно, тихо и без никаква агония – все едно, че хората и творците се събудиха след дълъг и кошмарен сън. Не са се събудили още единствено онези нереализирали се кандидат-творци, които бяха приспани завинаги от демагогската културна политика на Тодор Живков.

Безславният край на социалистическия реализъм показва, че той е бил фикция и никога не е съществувал. Всъщност това, което обозначаваме с този термин, не е реализъм и не е метод в изкуството. Соцреализмът е механична смес от утопия, тоталитарна пропаганда и репресивен апарат.
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Goa » Съб Окт 02, 2010 12:13 am

Добре, ето от това имах нужда. Тия неща съм ги учил, но ги бях забравил. Благодарности!

Смятам да направя 2 коментара. Признавам, че ще са манипулативни и провокативни. Днес явно ми е ден за губене и ми се ще да си почета още малко пръстите с глупости.

І. Нека разгледаме ролята и смисъла на тези 5 характеристики за тогавашния новозараждащ се и още неукрепнал обществен строй:

1. Партийност. Как си представяте да се гради нов обществен строй, отрицание на стария, без това задължително изискване? Всеки народ е тълпа, която се нуждае от лидери. Литературата за един неук и гладен народ може да бъде силно средство за налагане на лидерството, както са го забелязали още тогава. Без задължителната партийност това няма как да се случи! Целият народ трябва да свикне, че има кой да го води напред и това не е никой друг освен Партията. Тоест, това изискване има стимулиращ ефект както върху създателите на текст, така и върху консуматорите. Първите могат да изграждат кървави конфликти на воля, а вторите - да четат на воля и да попиват правилните внушения.

2. Народност. Тук всичко е ясно - за да бъде едно произведение интересно и четено от всички, трябва героите в него да са наши хора, разбираеми. Ако са някакви сложни интелектуални натури, колко хора ще го прочетат и разберат? 1%. А този 1% и без това има какво да чете и разбира помежду си, без да го показва на масите, които и без това няма да го разберат. Така двете значения на тази характеристика са взаимно свързани и не могат едно без друго, ако искаме да има ефект, разбира се.

3. Героичност. Ама моля ви се, как може без героичност! Нагледали сме се в ежедневието си на липса на всякаква героичност, което тотално ни обезверява. Ако няма героичност и мащабност в това, което четем, за какво тогава го четем - за да се самоубием накрая ли?

4. Което ни води към Историческия оптимизъм. Той върви ръка за ръка с героичността - героят жертва живота си и с това прави възможна победата и възхода. Което значи, че не е дал живота си напразно. Колко жалко би било, ако го е дал напразно - кой ще чете такова нещо и как ще се почувства, като го прочете? Ужасно, ето как.

5. Социалистически хуманизъм. Това е най-комплицираното и всъщност крайното като цел качество. Също абсолютно задължително. Много ясно, че трябва непрекъснато и винаги да се доказва хуманизмът на новия строй - иначе човекът, тъкмо излязъл от "мрачните бездни", ще помисли, че пак може да се свлече там и тогава става страшно за всички - не само за управляващите, но и за пролетариата. Това не бива да се допуска по никакъв начин.

Така че всички тези изисквания за времето си са били адски прогресивни и са изиграли историческата си роля за издигане на културата на целия народ и дори на неговия интелектуален елит (за интелигенцията не говоря - тя е по-инаква тема; истинските интелектуалци имат интелекта да оцелеят при дадените условия, без при това да се "продадат", каквото и да значи това). С помощта на този тип литература са извадени от бездните на духовната нищета и безпросветност цели народи.

Разбира се, след рухването на строя всичко това започва да изглежда като абсолютно мръсна история (както впрочем стана и с марксизма), но се прави грешката да се гледа на него през призмата на съвсем други дадености и с друг оценъчен апарат. И в древна Гърция например е имало роби, което ние днес обявяваме за връх на безчовечността, но ако се пренесете назад във времето и питате някой гръцки роб дали смята така, той много ще ви се учуди какви ги плещите. Някои твърдят, че и турското робство от сегашна гледна точка се оценява абсолютно погрешно и се опитват да възстановят историческата правда, като доказват, че огромното мнозинство от българското население всъщност не е имало нищо против "робството" и е живяло съвсем сносно, само шепа маскари, каквито неизбежно има винаги и навсякъде (и каквито са били и партизаните по-късно), са обикаляли да тормозят народа и да му усложняват живота.

Тъй че соцреализмът в онези условия за изтормозения и смачкан народен дух е бил като индустриалната революция в условията на селскостопанска беднотия: угасил е много животи и е причинил безброй страдания и репресии, но е бил неизбежен и исторически необходим.

ІІ. Нека сега насреща поставим мейнстрийма от англоезични екшъни. Какво имаме там:

1. Партийност. Какво друго, ако не партийност е изискването във всеки такъв филм задължително да присъстват щатското знаме и съответният набор от фрази-клишета и сцени-клишета? Какво друго, ако не класов подход е задължителното позициониране на "добрите" и "лошите" образи - добрите са винаги смелите щатски герои, а лошите - чуждоезични (най-често руски) нагли и безскрупулни злодеи?

2. Народност. Прекрасно - всяко такова произведение е изключително народно - може да се чете и от международния шофьор по време на дългите му затъпяващи преходи по безкрайните магистрали, и от проститутката за почивка и духовно възстановяване между два сеанса, и от всеки друг народен човек. Също така, героите не трябва да са някакви изискани, надути и говорещи книжовно типове - напротив, те натриват носа на разни самозабравили се учени и тям подобни, като междувременно се скъсват да им говорят по народному, т.е. да ги псуват. Хак да им е на скапаните интелектуалци!

3. Героичност. Е, тука пък е кристално ясно - имаме не само героичност, но и свръхгероичност. Свръхгероят прави такива невъобразими работи, пред които горкият запушил с гърди дулото на танка социалистически войник изглежда като нещастен лигльо и бездарен аматьор. При това свръхгероят задължително оцелява заедно с избраното от него маце, което накрая забива с победоносна усмивка, забравяйки моментално за хилядите избити и разрушенията за милиони долари. Важното е, че е герой! (Пардон, извинете - свръхгерой!)

4. И ето го Историческият оптимизъм, отново ръка за ръка с героичността, но изведен на нови, по-високи нива - тук вече няма никакво значение колко смърт и разрушения е причинил самият герой, важното е, че е победил и мисията е изпълнена! Никакви морални въпроси - за кого всъщност е хепиенд хепиендът - не се поставят и не могат да се поставят. Важното е, че е хепиенд!

5. Социалистически хуманизъм. Тук по необходимост ще се наложи да преправим малко наименованието - трябва да стане "Капиталистически хуманизъм", за да избегнем идеологическото недоразумение. В цялото произведение се доказва по безспорен начин - като „по-прогресивен” обществен строй капитализмът е по-хуманен от социализма. И най-върлият, опасен и подлежащ на пълно унищожение враг е комунизмът и комунистът. Бойте се от него като от Дявол, от Сатана, нещо повече - бойте се ПОВЕЧЕ отколкото от Сатаната! (Без да искам се върнах отново на точка първа и затворих кръга.) За да спазя структурното подобие на този текст с оригиналния на Кънчо, ще припомня друг виц, който обаче е в противоречие с всичко написано, но звучи забавно: "Като рухна социализмът, се разбра, че всичко, което са ни говорили за него, е лъжа. Но се разбра и че всичко, което са ни говорили за капитализма, е истина."

Как трябва да продължа? С рухването на капитализма... опа, тука навлизам вече в непозната територия. Един вид - фантастика. Тя е несъвместима със соцреализъма. Което всъщност не е вярно - в лицето на фантастиката на близкия прицел е намерен и успешен хибрид между нашата област и соцреализъма. Ами всъщност доста от екшъните на практика навлизат в тази област и успешно прилагат фантастика на близкия прицел. А дали все пак ще се случи споменатото рухване? Както казват жертвите на соцреализъма - "Поживем, увидим".

Тогава и последният абзац ще си пасне идеално на мястото с една малка поправка: Безславният край на капиталистическия реализъм показва, че той е бил фикция и никога не е съществувал. Всъщност това, което обозначаваме с този термин, не е реализъм и не е метод в изкуството. Капреализмът е механична смес от утопия, тоталитарна пропаганда и репресивен апарат.

Още 2 часа отидоха на вятъра... Да живят интернет-форумите! (И най-вече техните спортни раздели :wtf: :wtf: :wtf: :wtf: :wtf: :razz: :razz: :razz: :razz: :razz: )
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Съб Окт 02, 2010 1:41 am

Гоа, неслучайно намекнах по-горе за вица за това как комунистът, когато го притискат с неоспорими доводи, отговаря с „А вие защо биете негрите?”
Не е случайно и че Ханко се направи, че не разбира намека и извъртя думите ми в друга посока. Не е случайно и че ти копираш горния похват, като съчиняваш конструкцията „капиталистически реализъм”, за да убедиш евентуалните читатели, че той е от същото тесто като социалистическия реализъм и, следователно, капитализмът е също така мръсен, долен и жесток като комунизма.

Е, това не е вярно. Между твоя „капиталистически реализъм” и соцреализма има една огромна разлика.

Чрез механизмите на тоталитарната държава соцреализмът въздейства пряко върху обществото във всички области на културата, като и при най-малкото противодействие това въздействие автоматично се превръща в репресия. Тук не става въпрос за деформации на соцреализма, за изкривяване на соцреализма както сега твърдят самите социалисти. Социалистическият реализъм е създаден именно заради възможностите за контрол и репресия.

Ще ти дам няколко примера, а ти, ако можеш, ми посочи аналог в културата на западните общества.

Писателят Димитър Талев заради книгите си е хвърлян в затвора няколко пъти, изпращан в концлагер, докаран почти до смърт от глад и изтощение, интерниран, забраняван, изтезаван, психически тормозен.

Художникът, писател и карикатурист Райко Алексиев е пребит до смърт в ареста през 1944 година. Убит е, защото рисува карикатури на Сталин. Десетилетия наред името и творчеството му са под забрана.

Поетът Йосиф Петров е изпратен в лагера на смъртта Белене за 4 години.

Цигуларят Александър Николов (Сашо Сладура) е уволнен от филхармонията заради политически вицове. Той започва да се прехранва, като свири по заведения. Следва арест и изпращане в лагера в Ловеч, където без съд и присъда е пребит до смърт пред десетки свидетели. В смъртния акт е записана фалшивата диагноза „сърдечен удар”.

В затвора са хвърлени художниците Александър Добринов, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Борис Денев, Никола Танев, Константин Коцев. Вината им е, че са илюстрирали книги с антикомунистическо съдържание, рисували са карикатури на комунистически водачи.
Актьорът Щилиян Кунев е изпратен в лагера в Белене.

Поетът Дончо Маджаров е вкаран в психиатрична клиника заради стихове против Тодор Живков.

Сценаристът на великолепни филми, комунист и партизанин Христо Ганев е уволняван два пъти, спрени са му два сценария, осем години е бил без работа, изключван е от БКП.

Поетът, сценарист и преводач Валери Петров е уволнен от работа и изключен от съюза на писателите, защото не се съгласил да гласува на събрание на СБП против Солженицин, без да е чел „Архипелагът ГУЛаг”. Държат го с вълчи билет осем години без работа.

Писателят академик Николай Райнов, професор в Художествената академия умира самотен след продължителни нападки от страна на комунистите и забрана да издава книгите си и да се занимава с преподавателска дейност. Собственият му син – комунистическият писател Богомил Райнов се отрича публично от него.

Поетът и сценарист Радой Ралин е уволняван четири пъти, има две спрени, една изгорена и една конфискувана книги, два спрени сценария. Осем години е безработен.

Поетът Пеньо Пенев се самоубива от отчаяние като безработен след две уволнения и четири години без работа.

Художникът Александър Жендов след забрана за работа и публикуване и фабрикувани обвинения в шпионаж умира в нищета и самота от скоротечен рак.

Писателят Георги Марков емигрира в Италия и после във Великобритания. Излъчването на неговата поредица "Задочни репортажи за България" вбесява партийната върхушка в София. Държавна сигурност съвместно с КГБ организира план за "неутрализирането" му и насрочва смъртта му като подарък за рождения ден на Тодор Живков. На 7 септември 1978 г. тайните служби Марков е прострелян с отровна сачма и три дни по-късно умира. Името му е систематично заличено от редица произведения като например сериала "На всеки километър", на когото е един от главните сценаристи.

За тези престъпления на соцреализма никой не е наказан, никому не е подирена отговорност.
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Соцреализмът в България

Мнениеот Goa » Съб Окт 02, 2010 2:11 am

Не написах своя постинг с такава цел - много ясно, че има огромни разлики между двете. Дори се постарах да го обясня още в началото. Но и това не е безусловно вярно: "Чрез механизмите на тоталитарната държава соцреализмът въздейства пряко върху обществото във всички области на културата, като и при най-малкото противодействие това въздействие автоматично се превръща в репресия." Ако беше така, нямаше да се създадат всички безбройни прекрасни произведения на изкуството от онзи период, някои от които безпощадно осмиват и критикуват. Да не говорим, че истинският творец, пред колкото повече трудности и ограничения е поставен, толкова по-находчив трябва да бъде и толкова по-многопластово произведение трябва да направи, за да го прекара през бариерите. Представяш ли си братя Стругацки, изграждащи се като творци днес? Какво ли щяха да напишат и колко ли хора щяха да се учат от тях?

За тия неща е говорено безброй пъти от кого ли не, ние едва ли можем да открием нещо ново, но можем да се предпазим от отиване в крайности. Защото не само социалистите разполагат с идеолози, способни да изведат една крайност или едно уродство до нещо едва ли не напълно нормално. Това ми беше целта, както и да се поразведря малко от ужасно гадното настроение. А репресии има навсякъде, питай Вал Тодоров какво се случва оттатък, когато се поинтересуваш от "неправилна" книга. Само ми отговори - с какво една книга от сорта на "Най-младият син на Партията" или "Млада гвардия" е по-лоша от един екшън, в който сърби или руснаци (а защо не и българи) заплашват да взривят цяла Америка и някой безстрашен щатски мачо ги разбива на пух и прах? И с какво възхвалата на илюзорни идеали като светло бъдеще, братство, равенство, мир и прочие е по-лоша от възхвалата на парите и печалбата като върховна и единствена ценност?

Не знам за Ханко, едва ли е апологет на соцреализма. Но за индивида Ани Илков и неговите върховни вогонщини знам много добре. Това ли са предимствата на свободата да твориш без ограничения? Хайде кажи ми подобно нещо щеше ли да бъде допуснато до публикуване в онези мракобесни времена? И не приемам доводи от типа "всеки може да пише каквото си иска, пък който иска, да го чете". Въпросният тип е преподавател, за Бога. Той може да повлияе на един куп свестни и невинни момичета и момчета, също както едно време красноречиви хора са повлиявали на младежите да стават ремсисти.
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Следваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта