ЧЕТЕНО НАПОСЛЕДЪК - 2

[Mandor]

Прочетох Несъществуващият Вирт на Жоро Малинов.
Ами, какво да кажа?.. Не знам защо за него не се говори още, и повече, и много? Толкова добър, че чак изненадващо..

Може би защото и трите произведения са стари — вече са публикувани в други сборници. Иначе за качеството им съм на същото мнение.

[bogdanov]

Прочетох Несъществуващият Вирт на Жоро Малинов.
Ами, какво да кажа?.. Не знам защо за него не се говори още, и повече, и много? Толкова добър, че чак изненадващо..

Може би защото и трите произведения са стари — вече са публикувани в други сборници. Иначе за качеството им съм на същото мнение.

Защото Жоро пише за удоволствие. И нито му се доредактира, нито прави нещо професионално да се рекламира. А е един от малкото ни продаваеми /не само тук/ автори. Аз съм чел и други негови неща, изпратени ми по различни конкурси.

Прочети и "Орфеус слиза в ада" все пак, да получиш по-пълна представа за него.

[Mandor]

Прочети и "Орфеус слиза в ада" все пак, да получиш по-пълна представа за него.

Благодаря, чел съм го.

[alvin]

и аз съм я чел, чудна е!

Богданов, то рекламата - хубаво. Ама не е негова работа. Не и основна.

[bogdanov]

и аз съм я чел, чудна е!

Богданов, то рекламата - хубаво. Ама не е негова работа. Не и основна.

Mandor - извинявай, постинга беше към Аливн, просто се получи объркване с многото цитиране.

@Алвин - ами то това все е работа на някой. Ако това се мисли като бизнес, се наемат хора да го правят. Но тук си е хоби, затова си се шуми само по форумите. Както си се щуми за двамата Ивайловци, Йоан Владимир, Мартин и да не изборявам.
Контрапримерите - Пощаков и Лазаровски. Около тях се шуми достатъчно сериозно, защото си гледат професионално на писането, независимо от нивото му.

П.С. Вчера четох за разкошен ПР - един в Испания си разпечатал романа и налепил листовете по уличните стълбове, като на всеки лист пишело къде да се намери следващия.
Не струва буквално нищо, а е лесен и ефектен ПР, че по нашите стълбове само некролози висят.
Да не разводняваме темата - няма как с писане като хоби, да постигнеш сериозни професионални успехи. Всеки сам си решава доколко ми е възможно и рентабилно да влага усилия в реализацията /и фискализация/ на написаното.

П.П.С. Теб едно време те познавах като добър писател. Какво стана?

[alvin]

сега съм добър читател, почитател и все така мечтател

за рекламата, шума и професионализма - довечера в отделна тема, че с телефона не става

[alvin]

Ъъ, Богданов, тръгнах да пиша в отделна тема, ама първо, че не събрах достатъчно матрял за отделна тема, и второ - аз донякъде съм съгласен с теб.
Да, реклама трябва да има. И тъй като разходите за реклама се калкулират и планират като част от приходите от продукта като цяло, няма как да има бюджет за реклама за продукт, който не е печеливш. И аз смятам, че в това няма драма. Освен заради факта, че масираната реклама и PR понякога не само задоволяват вкусове, а и възпитават такива, т.е. те малко параграф 22 - пари за разгласяване няма, а това означава, че няма да има и за какво да се разгласява.
И така, в нашата малка (но уютна) ниша големи играчи няма и няма да има, докато нечий талант не прати позадрямал издател и невярващите читатели в нокдаун.
За Пощаков и Адриан - да, хората със собствени усилия популяризират труда си, но за мен това носи горчив привкус. Аз пиша, аз шумя, аз организирам, аз продавам, аз се рекламирам. Колко добър (и в какво) си, ако трябва да се занимаваш с 10 неща. Че и повече, защото трябва и да се бачка и яде.
Адриан например толкова време отделя на всякакви популяризаторски инициативи, че вече забравих какво точно пише. Фейсбук групи, новини за Голямото малко четене, гласувания, гостуване на руски съавтор, какво ли не...

Изходът според мен е само един - разкъртващо творение, на което всички ще ударят рамо, просто защото не могат да си затворят очите за него.

[alvin]

Сега, моля за съвет. Съвети.

След като приклюих с No country for old men (скоро ще напиша няколко изречения за нея, но безапелационно ме изкърти; никога не съм си имслил, че ще се връщам, за да препрочитам страници на английски), се чудя какво друго в оригинал да започна. В смисъл - кое да ми е третата книга в живота (след Вонегът и Макарти).
Изтеглих всичко за Черния отряд на Глен Кук, то добро предложение ли е? В смисъл - и като ниво за четене в оригинал, и като история и книга по принцип?


Филип Хосе Фармър.
Поредицата "Свят на нивата" си заслужава, мм? Речния свят и прочие не са ми необходими и мога директно да започна със "Създателят на вселени"?

[bogdanov]

Речният свят и серията за Съзидателите нямат нищо общо, така че чети спокойно.
Само дето на Фармър ми е малко сложен езика. Англочетящите да ти препоръчат нещо, аз чета основно на руски.

[alvin]

Фармър е на български

[Goa]

Фармър може и да не ти хареса, ако си чел Амбър. Зелазни го е прекопирал до голяма степен, но го е написал по-зарибяващо.
За Глен Кук само суперлативи се носеха, не знам как ще ти е на английски - пробвай, дет се вика.

[Sephiroth]

Я и от мен едно ревю на Несъществуващият Вирт по Жоро Малинов.

[alvin]

Финалното ми мнение за Червей под есенен вятър.
Нещо като почне зле, няма как да свърши добре.

[Goa]

Евгени Кузманов - Островът на горилите, 1995.
Тук Кузманов отново е изключителен, размазващ, безапелационен.
Започва бавно, сякаш несериозно, като игра, напредвах трудно с книгата, но след средата вече трудно можех да я оставя, а накрая, след затварянето й все едно съм треснат с топор в главата...

[Goa]

Стефан Кръстев - Мадам Утопия, електронна книга, 2010

Авторът ми я изпрати лично, за което съм му изключително благодарен. Стефан Кръстев е един от най-големите майстори на късия разказ, които съм чел. Прозата му не подлежи на описание и същевременно може да се опише само с една дума - потресаваща. Разказите са фантастични импресии, които ми отвинтват главата не само с невероятния си стил, но и с идеите, подтекста, неочакваните обрати и резки "пробождания". Изобщо не можете да си представите какво е.