ЧЕТЕНО НАПОСЛЕДЪК - 2

[Goa]

Продължанаме тук. МОЛЯ, БЕЗ ПЕРСОНАЛНИ НАПАДКИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ В ПЪРВО, ВТОРО ИЛИ ТРЕТО ЛИЦЕ! Всички такива ще бъдат изтривани, а за авторите им ще се прилагат прогресивно нарастващи наказания.

[ogonommo]

В момента започвам продължението на "Радиото на Дарвин": "Darwin's Children". Засега се държи интересно; Грег Беър е майстор на медицинската фантастика.

[Goa]

Ей, продължение ли имало? Дано Бард го издадат скоро на български.

[thorn]

The Half-Made World на Felix Gilman, уестърн-стиймпънк-ню уиърд, засега доста обещаващо.

[thorn]

The Broken Kingdoms на N.K. Jemisin. Първата част не ме остави в особена възхита, но Jemisin определено има талант, така че реших да дам шанс на поредицата.

[Ивайло Иванов]

Мдаммм, виждам, че в предишната тема забележително сте се правили и без мен.
Книгата, която направо ме потресе тия дни, си я прочетох, защото по ПРО БГ беше започнал филм по нея, а той много ме впечатли. Е, не е фантастика.
"Устоите на Земята" - Кен Фолет
Не обичам да чета от екран, но какво да направя, като не можах да го намеря на български във Варна.
Но и на руски е завладяваща.

[Deckard]

Аз прочетох "Бараяр" и останах със смесени чувства от първия си досег до сагата за Майлс Воркосиган. Описателната част на книгата и светостроенето са изпълнени на много високо ниво, но действието е твърде скучно и монотонно, а развръзката е силно претупана и малко наивна.

Спойлер:

(най-вече спасителната операция накрая)

Социалните теми в романа са добре застъпени и интересно представени, особено тази за отношението на примитивните общества към децата с увреждания. "Бараяр" е фантастика над средното равнище и като цяло ми допадна, така че продължавам смело към "За честта на Вор" (но преди това - "Кървав ренесанс").

[Roland]

Имай предвид, че все пак една огромна част от очарованието на тая поредица се крепи на Майлс, който в тая книга не фигурира ;)

[Mandor]

Аз прочетох "Бараяр" […] така че продължавам смело към "За честта на Вор".

Че тя хронологията е обратно, Deckard!

[Deckard]

Аз прочетох "Бараяр" […] така че продължавам смело към "За честта на Вор".

Че тя хронологията е обратно, Deckard!

Прав си, "Без Гравитация" и "За честта на Вор" са преди нея.
Започнах с "Бараяр", тъй като беше една от малкото книги от поредицата, които успях да намеря на старо. Другите трябва да ги чета на компютъра, което е доста обезкуражително.

[Goa]

"Без гравитация" е съвсем отделна боза, не е от поредицата за Бараяр. А другите няма значение в какъв ред ще ги четеш - всяка следваща ще ти се вижда по-лоша ;)

[Mandor]

"Без гравитация" е съвсем отделна боза, не е от поредицата за Бараяр.

Да де, ама нали се води от същата авторска „вселена“, а и в „Дипломатически имунитет“ имаше препратки към темата. Виж, „Дилемата на съноплетачката“ вече е доста далеч от поредицата…

А другите няма значение в какъв ред ще ги четеш - всяка следваща ще ти се вижда по-лоша ;)

Зависи… на мен най-много ми хареса „Памет“ (редактираният вариант на „Императорската гвардия“).

[Roland]

Глупости пълни, тая поредица става все по-добра с всяка следваща част всъщност.

[alvin]

Аз прочетох Смъртта на Ахил на Акунин. Но очакванията вече са твърде високи и не се оправдаха. То пък ще вземе да се окаже, че започнах с най-хубавата му...

Междувременно прочетох около 80% от "Нощем с белите коне".
Абе, деба, що все такова тегаво бе?! Същото е като в "Черните лебеди" на Б. Райнов - тегаво, тегаво, чак ти иде да плачеш с главния герой за смъртта на майка му, баща му, чичо му, баба му, приятелите му.
Соцреализъм ли е, какво е - не знам. Обаче ми писна да чета за тегавината на живота. Да, Сашо Роман е казал: "Животът е от най-трудните", ама трябва ли да ми го показваш по този начин.
Чета и ми става сиво, пусто, трудно, дъждовно.
И така съм му набрал на Вежинов, че се чудя дали да я дочета. Може би ще я завърша на инат. Усещам, че почва да пуска кукички за финала, но ще видим...

[bogdanov]

Аз прочетох Смъртта на Ахил на Акунин. Но очакванията вече са твърде високи и не се оправдаха. То пък ще вземе да се окаже, че започнах с най-хубавата му...

Междувременно прочетох около 80% от "Нощем с белите коне".
Абе, деба, що все такова тегаво бе?! Същото е като в "Черните лебеди" на Б. Райнов - тегаво, тегаво, чак ти иде да плачеш с главния герой за смъртта на майка му, баща му, чичо му, баба му, приятелите му.
Соцреализъм ли е, какво е - не знам. Обаче ми писна да чета за тегавината на живота. Да, Сашо Роман е казал: "Животът е от най-трудните", ама трябва ли да ми го показваш по този начин.
Чета и ми става сиво, пусто, трудно, дъждовно.
И така съм му набрал на Вежинов, че се чудя дали да я дочета. Може би ще я завърша на инат. Усещам, че почва да пуска кукички за финала, но ще видим...

Така се пишеш тогава. Животът си беше такъв, тегав. Сега живеем в къде по динамични времена.

[Goa]

Проблемът не е в начина на писане, а в начина на възприемане.

[alvin]

Гоа,
чел ли си въпросната книга на Вежинов?

[thorn]

Започнах How to Live Safely in a Science Fictional Universe на Charles Yu. Дебют, по ревюта я описват едновременно като достъпна и експериментална, дори само заради тая комбинация си заслужава да се пробва. А и Адам Робъртс я нахвали доста.

[Goa]

Гоа,
чел ли си въпросната книга на Вежинов?

Не. Гледал съм сериала. Но каквото съм чел от Вежинов, ми е направило много добро впечатление.
Като ти става сиво, пусто, трудно и дъждовно, чети само жизнерадостни книжки бре Що се мъчиш?

[alvin]

Ти сериалите остави на 17 годишните, отровени от копитализма Книгата виж, книгата. И като не си я чел, защо веднага ти е на устата да обвиниш четящият? Въобще не е въпрос на възприемане, книгата е тегава - сив реализъм, изгорели сарми, 50 страници дъжд, спомени за трупове и един висящ аборт.
Някъде за цвят има фантастична идея, ама не много.

Остават ми 50 страници и няма да я дочитам, ядосан съм му Ако някой е чел книгата и смята, че ТРЯБВА да я довърша, бързо да ми каже!..