Литература и други изкуства

Иван Ефремов и ние

Всичко за изкуството

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Съб Фев 11, 2012 11:29 pm

За тези, които четат на руски език, предлагам да се запознаят с два сайта посветени на Ефремов, на които млади съвременни руски люде, коментират творчеството на Иван Антонович - и като писател, и като мислител:

http://ariston777.unoforum.ru/

http://svobodavnutri.unoforum.ru/

А за тази, които руския ги затруднява, съм превел абзац от статията взета оттам:

Повест за истинския свъхчовек: Съдбата на руската научна фантастика.

"В обрисуваната от Ефремов величествена картина на комунистическото светоустройство напълно отсъствуваха познатите опорни точки на официалния идеологически проект - всепланетното комунистическо бъдеще по нищо не напомняше на раздут до световни мащаби СССР. Нито един член на партията във всичките 300 страници!

... че пробивът към бъдещето е възможен само във формата на конвергентно сбилжаване на всички цивилизационни модели и конструиране на качествено друга цивилизационна парадигма, в която ще бъде качествено преразгледано съчетанието между научните, техническите и хуманитарни технологии, което от своя страна ще доведе до поява на общество по нищо ненапомнящо нито индустриално-потребителския модел на Запада, нито на съветския ресурсоизтребителен модел, нито фундаменталистко-традиционалните и религиозно-доктриналните модели на Изтока (индо-будистки, конфуциански, ислямски), нито пък мъгливия и нелеп идеологизиран проект на пропагандния комунизъм.

Светът на измислената от него планета Торманс се явява резултат от сближаването на моделите на пълна некомпетентност, цивилизационен модел в който обективирано е консервирано всичко най-лошо натрупано в процеса на развитие на земните цивилизации, и която въплъщава за неговите обитатели Земният Ад (Инферно) с неговите девет кръга битийна и битова безизходност."


Андрей Коротков
Последна промяна Nasko на Пон Апр 22, 2019 9:26 pm, променена общо 1 път
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Чет Мар 15, 2012 11:29 pm

ЕФРЕМОВСКИЕ ЧТЕНИЯ-ФЕСТИВАЛЬ (апрель 2012 г.) В МОСКВЕ.

"СТАНОВЛЕНИЕ ЧЕЛОВЕКА: научные, культурные и философские аспекты". Москва, 14 апреля 2012 г.
Предлагаемые темы докладов:
1. Пути выхода человека из биологического и социального инферно.
2. Ценности современного человека и воспитание ноосферного мировоззрения.
3. Сочетание познания и творчества.
4. Основа культуры -- понимание меры во всем.
5. Об извлечении опыта эволюции (что значит учесть негативный опыт человечества?).
Данная тематика не исключает иные темы докладов, связанных со взглядами И. А. Ефремова. С текстами ранее представлявшихся докладов можно познакомиться на сайте Ноогена: http://www.noogen.su/iefremov/ , а видео с предыдущих московских чтений-фестивалей представлены в коллекции: http://video.yandex.ua/users/noogen/collection/14/

К участию приглашаются педагоги и психологи, художники и ученые, и все, кому есть, чем поделиться по данному кругу вопросов.
Тезисы выступлений (докладов) объемом до 3000 знаков принимаются до 20.03.2012 включительно по адресу larmih@mail.ru, ученому секретарю чтений, к. ф. н. Михайловой Ларисе Григорьевне -- с пометкой: "Ефремов 2012".
На основе уровня научной обоснованности тезисов выступлений будет определяться форма участия, о чем Оргкомитет уведомит до 30.03.2012 по электронной почте:
1. Выступление с докладом (до 15 мин.)
2. Участие в обсуждении.
Материалы чтений будут опубликованы на сайте.
Чтения пройдут в актовом зале Института элементоорганических соединений имени А. Н. Несмеянова РАН, ул. Вавилова, д. 28 -- 14 апреля 2012 г. с 10:00 до 20:00.
Регистрационная форма: http://www.fantlab.ru/blogarticle18790 , см. по этому адресу прикрепленный к сообщению файл 2012_registration_card.rtf (внизу сообщения).
[Михайлова Лариса Григорьевна, г. Москва.]
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Чет Апр 12, 2012 6:35 pm

_____________________

Днес ви предлагаме един текст и няколко картини от руснака Генадий Иванович ТИШЧЕНКО. Роден през 1948 година в Баку, той представлява своеобразна интегрална личност: художник, архитект, сценарист, режисьор и аниматор... Най-известен е в амплоато си на художник фантаст, победител в международния конкурс „Светът на утрешния ден”. За източник сме използвали неговия твърде атрактивен сайт: www.tishchenko.ru
_____________________


Блянове по космическото бъдно

През 1957 година списание „Техника – молодежи” започна да публикува романа на Иван Ефремов „Мъглявината Андромеда”. За мнозина от моите връстници този роман се превърна в настолна книга.

Ние още не знаехме нищо за сталинските репресии и за ГУЛАГ; тогава все още ни се струваха чудеса хладилниците и телевизорите КВН с техните мънички екрани и огромни линзи. Освен това повечето обикновени хора „едва свързваха двата края”, но „хрушчовското затопляне” вселяваше в нас такъв оптимизъм и такава вяра в светлото бъдеще, че всичките ни помисли бяха свързани с предстоящите големи дела на Земята и в Космоса.

Да, ние искрено вярвахме, че ако не на нас, то на нашите деца ще се удаде да построят справедливо интернационално общество на Земята, което ще усвоява Вселената и ще си сътрудничи с братята по разум от галактическите (и даже извънгалактическите) дълбини. И тъкмо такова общество на далечното бъдеще – за първи път толкоз зримо и убедително – беше описал Иван Антонович Ефремов.


Изображение

● На космодрума


Аз мисля, че романът „Мъглявината Андромеда” неслучайно влезе в десетката на най-добрите фантастични произведения на всички времена и народи, подбрана и издадена през 1970 година в Париж. В капиталистическата, нека го подчертая, страна бяха оценили по достойнство опита да се представи хармоничното и справедливо общество на бъдещето, независимо как ще се нарича то. При това в епоха, дала повод на много наши съвременни съотeчественици да обвиняват Иван Антонович в апологетика на комунизма. Тогава защо делото на Ефремов, заведено в КГБ, е обхващало 40 тома и защо след смъртта на писателя в неговата квартира се направи обиск?! Нима е можело в Съветския съюз да се публикува утопия за бъдещето, без въпросното бъдещо общество да се нарече комунистическо? Та нали и в книгите на братя Стругацки същото общество на бъдещето е наречено комунистическо...

Наистина има ли значение как ще назоват това общество на бъдното – буржоазно, комунистическо, демократично или постинформационно?! А може би то ще бъде неофеодално, ако се съди по бароните, графовете, херцозите и другите велможи, многократно описани във фантастиката?! Достатъчно е да си спомним граф Дук от „Звездни войни” или пък барон Харконен, херцог Атреидес и бог-императора Шадам Четвърти от цикъла „Дюна”.

Именно трудовете на Константин Циолковски и Иван Ефремов оформиха в мене вярата, че само изследването и усвояването на Вселената ще гарантира хармонично развитие на земното човечество и неговото безсмъртие. По-късно тази вяра укрепна чрез книгите на Стругацки от цикъла им „Светът на Пладнето” и от такива съветски фантастични романи като „космическата опера” на Сергей Снегов „Хора като богове”.

Както и много от връстниците си, аз мечтаех да стана космонавт. Но когато разбрах, че поради заболяване на гръбначния стълб моята мечта няма да се сбъдне, започнах да въплъщавам своите блянове по космическото бъдеще на човечеството в рисунки и картини.


Изображение

● Спиралодискове


В началото на седемдесетте години – след като получих главния приз в конкурса „Светът на утрешния ден” – аз се реших да напиша писмо на Иван Антонович Ефремов. По-точно казано, към такава стъпка ме подтикнаха моят бивш учител по физика Арнолд Минаевич Шлимак и Сергей Иванович Сорин, ръководител на астрономическия кръжок при бакинския дворец на пионерите „Юрий Гагарин”. В този кръжок аз се занимавах дълго, започвайки от пети клас, и го посещавах дори десет години след завършването на гимназията.

Впрочем именно в него са получили първите си знания за Вселената Павел Амнуел (бивш бакински астрофизик и писател фантаст, който днес живее в Израел) и Леонид Тимошенко (също бивш бакински астрофизик, сега композитор и автор изпълнител на „космическа музика”, когото наричат руския Жан-Мишел Жар).

Аз бях необикновено щастлив, когато пристигна отговор от Иван Антонович, в който той достатъчно подробно разказваше за своето отношение към изобразителното изкуство и в частност – към илюстрациите във фантастичния жанр.

След известно време аз му изпратих колет с мои илюстрации по негови произведения и с фотографии на по-големите ми живописни работи. Много скоро получих отговор, където Иван Антонович подробно анализираше плюсовете и минусите на моите творби и се оплакваше, че, уви, авторът няма възможност да избира илюстратор за собствените си книги. Това писмо беше последното, а след по-малко от месец Иван Ефремов почина...

Бележка и превод: Наталия Маринова

* * *

Добавка от дежурния ефремист. Когато човек гледа цъфтящите от разкошни багри картини на Генадий ТИШЧЕНКО, не може да се начуди защо в едно интервю сам Борис Натанович Стругацки беше определил света на „Мъглявината Андромеда” като студен и блестящ. Блестящ – да, само че не в отрицателния смисъл, а като живи скъпоценни камъни; но – студен? Нима студеният ефремовски свят би могъл да вдъхнови за такива топли визии художника Тишченко... или чисто и просто БНС е държал на всяка цена да се противопостави на своя бивш учител и покровител във фантастиката?


Изображение

● Танцуващата Чара Нанди
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Нед Апр 22, 2012 10:25 am

■ Ако беше жив, днес Иван ЕФРЕМОВ (според неговата автобиография и по нов стил) щеше да навърши 105 години. По този случай публикуваме едно стихотворение в оригинал, написано от големия му приятел – Алексей Петрович Бистров. Освен виден палеонтолог, той е добър художник и любопитен поет, а също така прототип за някои герои на фантаста Ефремов, който... ако беше жив... Но той е жив, както са живи големите писатели, мислители и учени на човешката цивилизация! ■


А. П. БИСТРОВ

ТОСТ ПАЛЕОНТОЛОГА
№ 1 (трезвого)


Выпьем за жизнь, превращенную в камень,
Жизнь, что хранится в природе веками,
Жизнь, что из камня своими руками
Каждый из нас высекал!

Смело ломая древнейшие плиты,
Мшанки, кораллы, хвощи, граптолиты,
Даже, не скрою, порой копролиты
Каждый из нас извлекал.

Молотом были породы разбиты,
Губки, моллюски, ежи, трилобиты,
Кости гигантские были добыты
Нами повсюду из скал.


Изображение

Трицератопс. Рисунка: Алексей Бистров


Каждый, собравши из мертвой породы
Новые виды и новые роды,
В муках решая загадки природы,
Счастья в науке искал.

Многие в славе достигли зенита...
Многие спят уж под глыбой гранита
Сном непробудным, как сон аммонита,
Многих покой приласкал.

Так уж ведется в природе веками...
Счастье берите своими руками...
Словом, пока надо мною не камень,
Я поднимаю бокал!

Л е н и н г р а д, 1 9 4 7 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Пон Апр 23, 2012 2:05 am

Поздравявам всички ефремисти с 22 април - денят в който Ефремов би навършил 105 години!
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Вто Май 22, 2012 10:14 am

* * *

К о л е к ц и о н е р ъ т ● Е ф р е м о в

На дворе, както казват руснаците, е 1970 година. Кореспондент на вестник „Гудок” разпитва Иван Ефремов за неговото увлечение през свободното му време.
На което Иван Антонович неочаквано отговаря, че това всъщност не е увлечение, ами тъй – малка страст. В семейството му я наричат „събиране на красавици”. Когато трябвало да бъде илюстриран романът утопия „Мъглявината Андромеда”, се оказало, че художниците просто... не умеят да рисуват красиви жени. Някак са се разучили...
Да, обаче в „Мъглявината” има не една и не две такива хубавици: историчката Веда Конг... психиатърката Евда Нал... биоложката Чара Нанди, която е също танцьорка с огнен темперамент и модел... червенокосата астронавтка Низа Крит... И ето че тогава писателят фантаст започнал да изрязва от разни списания снимки, за да събере материал и да го връчи на съответните художници.
По такъв начин у Иван Ефремов, този изтъкнат почитател и изобразител на женската красота, полека-лека се натрупали няколко папки с портрети на чаровници от цял свят.

* * *

Преди известно време моят приятел Nasko, сиреч Атанас П. Славов, ми показа в Интернет снимки на актрисата Айшвария Рай. Като виден ефремист, естет и мечтател, Наско ми подхвърли, че ако той прави филм по „Мъглявината Андромеда”, за ролята на Веда Конг би поканил тъкмо зеленооката Айшвария.
Както мнозина знаят, в момента тя е най-прочутата и най-ценената индийска киноактриса. Бивша „Мис Свят” и първата индийка, на която е поставена восъчна статуя в музея на мадам Тюсо, Айшвария Рай е наречена не от кого да е, а от самата Джулия Робъртс най-красивата жена на планетата.


Изображение

● Нейно великолепие Айшвария РАЙ

Да, мисля, че моят приятел е направил прекрасен избор. За доказателство окачвам тук снимка на въпросната дама – фотографията, разбира се, е от периода, преди азиатската чаровница да роди дъщеричката си и да напълнее до такава степен, че сънародниците й да не искат... тя да ходи на тазгодишния кинофестивал в Кан.
И нека Борис Стругацки твърди в едно от своите интервюта, че – виждате ли – на чисто художествената страна той (Иван Ефремов де) не придавал значение. Пък и колко ли струват недоказаните думи на Борис Натанович, след като авторът на „Мъглявината Андромеда” и „Атинянката Таис” ни е завещал такива пленителни присъствия на жени...

* * *

А, тука ми хрумва и едно друго питане: кой световноизвестен фантаст е изваял повече и по-красиви – при това значими! – женски образи от тези на Иван Антонович Ефремов?
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Чет Май 24, 2012 8:04 pm

Не ми е известен зъдълбочен такъв опит на световно известен фантаст, ако не се смята загатнатата магическа красота на героинята Нина на Стърджън от "Майсторите от Ксанаду", или адвокатката от Аксисград във "Вечност" на Грег Беър. Повечето световни фантасти устремени към "житейската достоверност" на женските образи изповядват теорията за "Трите К" - кукла, курва или кучка. Тази теория се базира на наблюдението, че редкостта на красотата в обществото тласка уникалните красавици към тези три роли:
Куклата - украшение на мъжките общества и обект за състезаване в притежаването й.
Курвата - осъзнала високия пазарен коефициент на уникалността си, се продава добре и е притежание на този, който може да плати най-много или е доминантен хищник.
Кучката - вариант на предишната, която манипулира мъжете за да ги използува или за "спортни" цели.
(всяка от тези роли е най-любима на творците когато е Жертва - какви възможности за конфликти и драми!)

В киното крачка напред е образът който направи Джоди Фостър в "Контакт" - красива и интелигентна женска личност, която не зависи от пола си в своята човешка реализация.

Друг успех в този аспект е образът който направи Аманда Тапинг в сериала "Старгейт", или вулканката Т`Пол в "Ентърпрайз", въпреки, че образът на последната е девалвиран от измислицата на сценаристите за "отложената с години сексуалност" на вулканците.
http://agnibg.net/index.php/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0:TriteSF-dami.jpg
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Пет Май 25, 2012 8:51 am

Аманда в Старгейт си е типично клиширана. Излиза малко от клишето само докато беше ръководител на мисията на Старгейт Алтантис. Докато в Убежище развива напълно потенциала си и играе на съвсем различно ниво /въпреки, че и там се опитват да я вкарат в клишета/.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Вто Юли 24, 2012 11:15 am

НА ПОЕТИЧНА ВЪЛНА...

Хипнотизирани от „най-пресните” класации на англоезичния пазар, нашите книгоиздатели яко загърбват мнозина прекрасни славянски автори, които съвсем не са изгубили актуалното си значение в света на изкуството.

Един от тях е Константин Паустовски (1892–1968), истински приятел и на България. За кой ли път разтварям неувяхващите листенца на неговата книга „Златната роза”, която трудно може да се отнесе към някой определен жанр.

Вижте какво пише Константин Георгиевич за симбиозата между прозаичната и поетичната реч, раждала се безброй пъти под неговото златоковано перо:

___________________

● Мисля, че ритмичността на прозата не се достига никога изкуствено. Ритъмът на прозата зависи от таланта, от чувството за езика, от добрия „писателски слух”. Този добър слух има нещо общо с музикалния слух.
Но най-много се обогатява езикът на прозаика от познаването на поезията.
Поезията притежава едно чудно свойство. Тя възвръща на думата първоначалната й девствена свежест. И най-изтърканите, докрай „изприказвани” от нас думи, съвсем загубили за нас образните си качества, съществуващи само като словесна черупка, в поезията започват да сияят, да звънтят, да благоухаят! ●
___________________

* * *

Смятам, че и Иван Ефремов е имал добър „писателски слух” и че без съмнение се е интересувал от светлините и сенките на голямата поезия – особено от онази, създавана на родния му руски.

За доказателство ето един откъс от шедьовъра му „Мъглявината Андромеда”, излязъл на десетки езици по света:

___________________

● – Забавих се горе – Рен Боз посочи каменистия склон. – Там се намира древна гробница.
– В нея е погребан знаменит поет от много далечни времена – отбеляза Веда.
– Има изсечен надпис, ето го – физикът разгъна металическо листче, прокара по него къса линийка и върху матовата повърхност излязоха четири реда сини знаци.
– О, това са европейски букви – писмени знаци, които са се употребявали преди въвеждането на световната линейна азбука! Те са с нелепа форма, наследена от пиктограмите на още по-отдавнашното минало. Но тоя език ми е познат.
– Тогава четете, Веда!
– Няколко минути тишина! – настойчиво поиска тя и всички послушно седнаха на камъните.
Веда Конг започна да чете:

Гаснат във времето, тънат в пространството
кораби, мисли, събития разни…
Вземам със себе си в сетното странствуване
най-примамливата земна съблазън!...


– Това е великолепно! – Евда Нал се вдигна на колене. – Съвременният поет не би казал нещо по-ярко за мощта на времето. Иска ми се да зная коя от земните съблазни той е смятал за най-примамлива. ●
___________________

* * *

Изображение

Един от екслибрисите на писателя


От сайта „Нооген” (noogen.narod.ru/iefremov) научих, че сред любимите поети на Иван Антонович са били такива лъчисти, издигнати нависоко светила като Николай Гумильов, Иван Бунин и Максимилиан Волошин. Разбира се, заедно със слънцето на руската словесност – Александър Пушкин.

Впрочем тъкмо от Волошин (1877–1932) са стиховете:

Гаснут во времени, тонут в пространстве
Мысли, событья, мечты, корабли...
Я ж уношу в свое странствие странствий
Лучшее из наваждений Земли!..


Те са взети от неговия цикъл „Кимерийска пролет”, който няма нищо общо с Конан от Кимерия (пак добре, че американците още не са превърнали поезията в бизнес и че все още не правят седмични класации за приходите от нея!).

... Няколко години след монголските си експедиции Иван Ефремов се отбива в кримското селище Коктебел, където е живеел Волошин. С богатирски ръст, добродушен и общителен, писателят бързо се сближава с вдовицата на поета. Бъдещият световен фантаст се възхищава от нея: „Поразителна жена! През войната не се е изплашила от немците и е спасила всичко при окупацията на Крим – ръкописите, картините, книгите. Даже е съхранила огромния мулаж на египетската царица Таиах, като го е закопала в градината...” Тогава Ефремов посещава и гроба на Максимилиан Волошин, който (според завещанието на самия поет) се намира на върха на висок хълм. Оттук се виждат широкият залив, черната грамада на вулкана Карадаг и белеещите се като сметана къщички на курорта.

И ето че скоро физикът Рен Боз от „Мъглявината Андромеда” * ще открие навръх каменист склон една древна гробница...
___________________

* Да отдадем дължимото и на преводачите от руски: на „Златната роза” – Иванка Васева и Атанас Далчев; на „Мъглявината Андромеда” – Николай Кетибов. (Б. авт.)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Сеп 05, 2012 5:14 pm

* * *

Изминаха 40 години (без един месец),
откакто Иван Ефремов се пресели в друг свят


За житейския път на учения и писателя – от раждането му като Йоан Антипович, та до... обиска, проведен в квартирата му няколко седмици подир неговата кончина. Така накъсо можем да определим темата на това „Досие”, което следва по-долу.

Автор на жизнеописанието е един прекрасен познавач на Ефремов и делата ефремовски – Юрий ИЛКОВ. Дори в този кратък текст прозвучава тъй характерната духовна интонация на човека, който се ползва с почетното прозвище Генерала в клубните (пък и в извънклубните) среди.


Д ● О ● С ● И ● Е

Иван Антонович Ефремов (а всъщност Йоан Антипович Ефремов) е роден на 22 април 1907 г. в село Вирица, недалеч от Петербург, в семейство на търговец. Баща му Антип Харитонович произхождал от волжските селяни староверци. Славел се с богатирско телосложение и сила. Ходел на лов за мечки, въоръжен само с копие. Йоан му отстъпвал по сила и едва успявал да изправи подкова.

Майка му Варвара Александровна Ананиева била твърде красива жена от съседно на Вирица село. Иван Ефремов на младини много приличал на нея.

Поради заболяване на по-малкия му брат семейството се премества на юг, в Бердянск, през 1916 г. На следващата година родителите се развеждат и Иван отива при роднини в Херсон. Когато световният еврейски заговор започва революцията в Русия, тогавашната международна общност предприема умиротворителна операция, известна в някои части на света като „интервенция”. При артилерийски обстрел на град Очаков снаряд на умиротворителите пада до една опашка за хляб. Имало доста убити и ранени. Иван стоял малко встрани от опашката и четял книга. Взривната вълна го събаря и засипва с пясък. Оттогава за цял живот му остава спомен под формата на леко заекване. Много години по-късно Ефремов в разговор с големия американски палеонтолог проф. Олсън казва, че заекването му на английски език е свързано с недостатъчно точното попадение на снаряда, изстрелян от английска канонерка...

В края на 1921 г. се премества в Петроград, където учи и работи, най-продължително като шофьор и автомонтьор. Изпитва непреодолимо влечение към морето и плава около Сахалин през 1924 г. и в Каспийско море през 1925 г. Същата година става препаратор в ленинградския геологически музей при академик Сушкин, което свързва съдбата му завинаги с науката. Участва в 14 геоложки и 17 палеонтологични експедиции. Ръководи голямата експедиция в Монголия през 1946–1949 г., откъдето са доставени над 55 тона кости на динозаври и други изкопаеми. Доктор на биологическите науки от 1940, професор по палеонтология от 1943 година.

Ефремов стремително навлиза в литературата през 1944 г. Става член на съюза на писателите през 1945 г. В следвоенната му история той е единственият, поканен там „автоматично”, без заявления, препоръки и прочее бюрократични атрибути. Този факт сам по себе си говори за сътвореното от „кандидата”.

Прекараният „в полеви условия” инфаркт в Гоби и влошеното здравословно състояние през 50-те години са причина за отдалечаване от науката и приближаване към литературата. В последните години от живота си неведнъж се оприличава на торпилиран броненосец: оръдията стрелят, корабът се движи, но вече е обречен. Мисълта за „пробойната” и изтичащото време го карат да бърза...

И. А. Ефремов умира на 5 октомври 1972 г. Урната с праха му е погребана в Комарово, под Санкт Петербург. Имах възможността да видя малкото гробище в борова гора, където са тленните останки и на други знаменитости. (Гробът на Ана Ахматова е само на няколко метра.) Надгробна плоча от тъмен базалт и отгоре неправилен многостен от лабрадорит. На него надпис: „Иван Ефремов 1907–1972”.


Изображение

● В тишината на Комарово...


Един месец след смъртта на Ефремов в дома му е проведен обиск. „Компетентните органи” обясняват причината – съмнение за насилствена смърт на писателя. Покойният фантаст Дмитрий Биленкин ми е разказвал, че „органите” са цепели корици на книги (?), а пред сградата е имало автомобил, наподобяващ радарна установка (??). Искали са да отворят урната с праха на покойника, но вдовицата Таисия Йосифовна я взела и казала, че ако се приближат – ще се хвърли през прозореца! Успокоили я и не пипнали урната...

Съветските медии естествено мълчат, но нито една медия от типа на „Свободна Европа” не обелва зъб по този въпрос, макар че цяла Москва говори за обиска, а и какъв по-добър повод за подигравка: „социалистическата демокрация” тараши дома на покойния „комунист № 1 в НФ”!

По време на перестройката писателите фантасти, изживяващи се като „духовни наследници” на Ефремов, писаха, че обискът, извършен от КГБ, е „по сигнал”, и нагло обвиниха братя Стругацки, че са написали доноса. Братята подеха обществена кампания с цел отваряне архивите на КГБ, за да се види кой е написал доноса. Доколкото знам, архивите не се отвориха, а и как да се отворят в страна, където стотици хиляди, а може би и милиони съдби са станали жерта на доноси...

Ефремов вече принадлежи на историята и няма значение дали Йоан Антипович (по записа в църковната книга) е бил резидентът Майкъл Е. – син на английски лесопромишленик, живял в Русия преди 1917 година, или, да речем, Джон Антъни (ха-ха!), брат на Томас Елиът Лоурънс, известен като Лоурънс Арабски. Важното е, че в стремежа си да изяснят „белите петна” в живота на Ефремов някои хора насътвориха жълти и кафяви такива...

Казват, че за да оставиш следа, е достатъчно да настъпиш и кучешко л... Мисля, че Иван Антонович остави съвсем други дири и показа къде да търсим следите на човека, който идва.

● Източник: списание „Тера фантастика”, брой 1/2000 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Вто Окт 16, 2012 12:20 pm

☼ ☼ ☼

◄ На хоризонта – нова земя!

Става дума за нов брой на любимото списание „Тера фантастика”. По стечение на редица обстоятелства сега броят се явява двойно уникален – и извънреден... и юбилеен.

Извънреден, защото разчупва възприетата до момента съставителска формула на този печатен орган. И не само това: посветен е изцяло на една знаменита личност от света на фантастиката.

Юбилеен, понеже отбелязва 105 години от рождението и 40 от кончината на въпросната личност – Иван Антонович Ефремов, патрон на Софийския клуб по прогностика и фантастика, който пък е сред най-старите в Европа и единствен в света носи това руско име.

Съставители на новата „Тера” са: Юрий Илков-Генерала (главен редактор), Александър Карапанчев, Георги Недялков, Атанас П. Славов и Тодор Ялъмов. Петимата участват в броя и като автори.

Списание „Тера фантастика Ефремов”, каквато в случая e „титлата” му, предлага разнообразни материали, повечето от които излизат за първи път на български език. Като например:

■ интервюта с Иван Ефремов и с Генадий Прашкевич;
■ подбрани откъси от пътеписната книга на Ефремов „Пътят на ветровете”;
■ пълна библиография на Ефремовите творби, отпечатани досега у нас;
■ богата библиография на българските публикации за И. А. Ефремов;
■ статии и писма от Иван Антонович, които осветяват пътя му на писател, както и различни проблеми от художествената словесност и живописта;
Изображение

Авторът на „Мъглявината Андромеда”

■ специални анализи на Ефремовото творчество и на влиянието, излъчвано от него и до днес;
■ цветни репродукции на илюстрации по Иван Ефремов, цветни снимки от неговия музей във Вирица и пр.
■ след много години отново на български (разбира се, тук, в „Тера фантастика Ефремов”) голям откъс от прочутия му роман „Острието на бръснача”...

Впрочем сега нямаме за цел да изредим цялото съдържание на това уникално списание, но ви уверяваме, че то предлага и други – не една и две – заслужаващи си изненади.

Тиражът е ограничен – ето защо през близките есенни дни редовно се оглеждайте и ослушвайте за появата на новата „Тера”!

☼ ☼ ☼
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Генерала » Вто Окт 23, 2012 5:38 pm

Генерала
 
Мнения: 444
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Пон Ное 05, 2012 11:21 am

■ ■ ■

Нова Тера = нов късмет!

НА 26 октомври т.г. излезе от печат новият брой на списанието на българския фендъм. Този път то се нарича „Тера Фантастика Ефремов”, което съставителите превеждат като Фантастичната земя на Ефремов.

ДА ПРИПОМНИМ, че броят е изцяло посветен на Иван Антонович Ефремов по случай 105 години от рождението и 40 години от кончината му. Подробното съдържание на списанието вече може да се намери в уикито на българската фантастика (bgf.zavinagi.org/).

НА 27 октомври броят бе официално представен на т.нар. Теракон, провел се в гостоприемната витошка хижа „Борова гора”. Предварително обявената програма на кона (виж в раздела „Организационни” тук) беше спазена на 100%.

НЕКА повторим, че тиражът е ограничен, което не означава, че при изчерпване не може да бъде допечатан. Напротив, това е желателно според главния му редактор Макрия Ненов. Накрая ето няколко изречения от неговия увод:

„ВОДИХМЕ доста спорове със съставителите относно въпроса за кого да бъде предназначен броят? Дали за тези, които са запознати „издълбоко” с творчеството на Ефремов, или за онези, които не знаят нищо или почти нищо за него? Въртяхме, сукахме и накрая стана това, което стана: има и за едните, и за другите. Списанието ще бъде невероятно информативно за хората, които не знаят почти нищо за Иван Ефремов, но несъмнено и старите познавачи и разбирачи ще научат нови неща, а пък на някои известни им факти ще погледнат от друг ракурс...”


Изображение

Игор Шалито и Галина Бойко. Илюстрация
към романа „Часът на Бика”
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Съб Дек 15, 2012 11:52 am

Яна ДУБИНЯНСКАЯ

УТОПИЯТА ЗА ВЕЛИКИЯ ПРЪСТЕН

◄ 55 години от първата публикация на „Мъглявината Андромеда” *

„Струва ми се, че вие имате литературно призвание, но горко ви, ако започнете да го използвате твърде рано, още преди да сте успели... да създадете самият себе си” – така Иван Ефремов съветва един млад автор. Сам Ефремов, още служейки във флота, се опитва да напише роман, ала осъзнал своята безпомощност, прекъсва заниманията си с литература за цели осемнадесет години.

Своя път в литературата Иван Антонович начева с фантастични разкази, които предизвикват възторга най-напред на Алексей Толстой поради „строгия и изящен стил”, а по-късно започват „да се сбъдват” – след няколко години в Якутия наистина откриват „диамантени тръби”. Писателят придобива известност с историческата си дилогия „Великата дъга”, включваща „Пътешествието на Баурджед” и „На края на Ойкумена” **. По-натам се появява повестта му „Звездни кораби”, после идва ред на „Мъглявината Андромеда”.

От самото начало тази книга – още от съкратеното й издание в „Техника – молодежи” (откъси от романа са поместени също в „Пионерская правда”) – някого потриса, някого озадачава, но повечето читатели са откровено възмутени. По него време на „дневен ред” е била фантастиката на т.нар. близък прицел: за картофи с големината на дини или за топола, която расте четири пъти по-бързо от обикновената. И изведнъж възниква мащабна космическа картина на далечното бъдеще на човечеството. На тоя роман веднага му лепват етикета „утопия” – общо взето, справедливо, ала по време на появата му – принизяващо нещата. Според Иван Ефремов светлото бъдеще, макар и безспорно комунистическо, гъмжи от явни идеологически „издънки”. Всички герои на книгата са без изключение учени, философи, художници и т.п. – с една дума, интелигенти. Излиза, че за работническата класа няма място в този бъдещ свят. Както и за комунистическата партия. При предварителния етап от подготовката на „Мъглявината Андромеда” за книга съветват Ефремов ненатрапчиво да спомене нейната ръководна роля. Писателят, разбира се, отказва.
◘____________________

Борис СТРУГАЦКИ: Ефремов беше човек-ледоразбивач. Той строши сякаш несъкрушимите ледове на „теорията на близкия прицел”. И показа как може и трябва да се пише съвременна научна фантастика – в този смисъл Иван Антонович откри нова епоха в съветската НФ. Разбира се, това вече бяха съвсем други времена, идваше краят на сталинското заледяване и аз мисля, че дори без „Мъглявината Андромеда” съветската научна фантастика би тръгнала по нов път. Но появата на „Мъглявината” се превърна в символ на новата епоха, в неин знак, в нейно знамение в известен смисъл. Без нея кълновете на новото щяха да пробиват на порядък по-трудно и затоплянето в нашата НФ щеше навярно да настъпи по-късно.”
____________________◘

Въпреки всичко романът е отпечатан и после преиздаван в огромни тиражи, а също така превеждан на множество езици по света. „Мъглявината Андромеда” бива дори екранизиран (1967) – в интерес на истината, извънредно слабо. Независимо от неуспеха Ефремов не критикува филма-провал и не се разграничава от него: „Да омаловажиш сега целия труд на колектива, като кажеш, че е произвел нещо некачествено – това означава задълго да се спрат екранизациите на научна фантастика.”

В печата критиката срещу романа позатихва и съвсем замира, а пък младежта го чете прехласнато; създават се клубове на съмишленици, имащи сериозно намерение да строят бъдещето „по Ефремов”. В съветската НФ белетристика се появяват многобройни произведения за космически полети и всеобщо щастие. И „Мъглявината...” е канонизирана в качеството й на съвършен образец на отечествената фантастика. Заговаря се за „ефремовско”, сетне и за „антиефремовско” направление в литературата. Името на класика става твърде удобно за разобличаване на другомислещите.

След перестройката, през периода на тоталното подриване на авторитетите, се прави опит този роман да бъде погледнат под друг ъгъл. Дали е чак толкова идеален „прекрасният нов свят” на Ефремов? Няма ли значение това, че там е узаконена евтаназията? Или че почти е изкоренена „сляпата майчина обич”? Ами Островът на забравата – той място за доброволно заселване на асоциални типове ли е, или все пак... „лагер за дисиденти”? Някои критици ни повече, ни по-малко упрекват Иван Антонович в расизъм: ето, виждате ли, „цветнокожите” му персонажи само подчертават превъзходството на Дар Ветер – чистокръвния славянин. Мисълта за генната памет на поколенията (после писателят ще я развие подробно в „Острието на бръснача”), както изглежда, може лесно да се идентифицира с „лисенковщината”. Впрочем не е тайна, че посредством свеждането й до примитива всяка идея може да бъде превърната в нейната противоположност.


Изображение

◄ Написано от ръката на Иван Ефремов


Днес е трудно „Мъглявината Андромеда” да се възприема като нещо по-различно от красива приказка, която едва ли ще стане реалност даже след няколко хилядолетия. Но тази книга продължават да я четат и я четат с истинско удоволствие. Комунистическото общество на Ефремов си остава привлекателно независимо от мощния натиск, целящ да се дискредитира идеята за комунизма като такава. И в наше време особено ясно се вижда, че най-фантастичното в тоя роман са хората. Всички противоречия и въпроси, свързани с устройството на тяхното общество, се отхвърлят с един-единствен аргумент: те не са като нас. Към тях не трябва да се подхожда с нашите критерии и разбирания – те, тези хора на бъдещето, са съвсем други.

Само че откъде ще се вземат такива на родната ни Земя?

Преведе от руски: Веселин Маринов

◄ И з т о ч н и к: вестник „Зеркало недели” № 38 (413), 5–11 октомври 2002.

__________________
* Всъщност публикацията на този роман започва през януари 1957 година в списание „Техника – молодежи”. – Б. al.
** „Пътешествието на Баурджед” все още очаква своя добър български издател, а пък „На края на Ойкумена” (под заглавието „Борба за свобода”) се появява у нас през твърде далечната 1950 година... Защо в наше време двете части да не излязат в един атрактивен том, както неведнъж се прави в Русия? – Б. al.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Нед Яну 27, 2013 3:43 pm

Изминаха три месеца от излизането
на списание „Тера Фантастика Ефремов”


Д В Е ■ П И С М А

И. А. ЕФРЕМОВ си е кореспондирал с много хора от разни точки на земното кълбо – учени, писатели, общественици, читатели...

В случая тези две писма са подбрани от богатия епистоларен блок, публикуван в брой 41–42/2008 г. на списание „Сверхновая”. Всъщност това е специален – и то чудесен брой! – посветен на 100-годишнината от рождението на писателя и учения. Нашите благодарности към отличното московско списание с главен редактор Лариса Михайлова.

Що се отнася до двамата адресати, ще кажем следното. Владимир Дмитревски е виден руски критик на фантастиката, един от авторите на първата книга за Ефремов („През планините на времето”, 1963, заедно с Евгений Брандис), а пък доктор Н. Иида е японски преводач на Иван Антонович.


ИВАН ЕФРЕМОВ
ДО ВЛАДИМИР ДМИТРЕВСКИ

Москва, 13 януари 1958 г.

Скъпи Владимир Иванович!

ВЧЕРА ви пратих ръкописа на „Мъглявината”. За съжаление това не е окончателната редакция, а нещо междинно. В последната редактирана глава, „Островът на забравата”, е заличен донякъде „концлагерният” оттенък, също и в главата „Стоманената врата” са премахнати цялата сцена със срутването на пещерата и въобще евтините приключенски похвати. Има някои неща, които са добавени и емоционално разширени, но не са много.

Малко ми е трудно с примерите от американската фантастика. Военно-търгашеската идеология там е в такива количества, че направо не знам на какво да се спра.

Ако вземем един от най-големите и прогресивни писатели – Едмънд Хамилтън (публикуван у нас в „Техника – молодежи”), характерен е най-значителният му роман „Звездните крале” (1947). В него се представя човечеството двеста хиляди години след нашето време, когато е заселило цялата Галактика. Фантазията е много широка и увлекателна, сюжетът – крайно динамичен, но социологическата основа е твърде мизерна. Средногалактическа империя, Лига на Тъмните светове, наподобяваща фашистка Германия, кралство Лира, Барони на Херкулесовия рой... какво ли само няма там.

Императорът на Средногалактическата империя ругае като стар боцман и се изразява на нивото на съвременен американски генерал. Заговори, предателства, подкупи, шпионаж, борба за власт, колосална война, изтезания и политически преврати... всичко това е някаква смесица от средновековие и съвременност.

Светът ще стигне до ужасен край – унищожение на цялата култура, понякога и на цялото човечество вследствие на неизбежна ядрена война, резултат от великите научни открития. Това е една от най-честите теми. Такива са повестите и разказите на Рeй Бредбъри (у нас е преведен „най-безобидният” „451 градуса по Фаренхайт”), който се отнася с дълбока омраза към науката *; такива са „Водите на Вавилон” на Бенет, където млад дивак посещава страшните развалини на Ню Йорк; такава е „Шепа прах” на Eвелин Вeн, където от цялото човечество, от стремежите и мечтите му остава само шепа бял прах върху разтопените камъни на оголената планета.

Светът на роботите – онези свръхсложни машини, които заменят човека във всичките му дейности – също не спомага за щастието на хората или поради прекомерна грижа, както е в повестта на Д. Уилямсън „Със скръстени ръце”, или вследствие на глада и безработицата сред поробените хора или обитателите на други планети, както е в редица романи и разкази на блестящия американски писател Айзък Азимов. Пак в неговите творби се сблъскваме с откровено детективски сюжет, базиращ се на строго научни възможности, но и със заговори и убийства. Широко известният и многократно издаван разказ, или по-точно повест на Мъри Лейнстър „Първият контакт”, където се описва срещата на земен звездолет с кораб от друг свят, отразява по великолепен начин военната идеология на западната литература – двата кораба трябва да се унищожат един друг, за да не позволят на „чуждите” да проследят пътя до тяхната планета, както и задължителната (според представите на американеца) агресия. Само благодарение на хитростта на автора срещналите се представители на най-висшите култури във Вселената успяват да избегнат унищожението!

Изображение

■ На снимката: семейство Иван и Таисия Ефремови


Известни са и „християнските” романи на Ч. Луис, в които Марс е представен като планета, където „първородният грях” отсъства, докато на Венера е обратното – там изкушенията са ежедневие за венерианската Ева! Така дори космотехническата фантастика се използва за чисто църковно-пропагандни цели.

Могат да се напишат още доста неща, но и това сигурно ви стига. Взех примери от популярни автори, включени в многобройни сборници и антологии. Редом с тях са блестящите хуманистични произведения като тези на Чад Оливър и Робърт Хайнлайн, „страшните повести” на Ерик Ръсел за агресори от Венера или от друга планета, които се вмъкват в телата на хората и ги подчиняват, и красивите, ала дълбоко песимистични романи за „супервайзорите” на Земята, дошли от Космоса („Краят на детството” от Артър Кларк).

Имам една голяма молба – когато ръкописът вече няма да ви е нужен, пратете го по-скоро обратно, защото немалка опашка чака да го прочете. Ще ви моля и да ми съобщите, когато го получите.

С поздрав и искрено уважение: И. Е.
_________________
* Понякога и най-бляскавите корифеи могат да се разминат... – Б. ред.

(■ Следва писмо от 1970 година...)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Вто Яну 29, 2013 1:06 pm

Д В Е ■ ■ П И С М А

ИВАН ЕФРЕМОВ
ДО Н. ИИДА

Москва, 27 август 1970 г.

Многоуважаеми доктор Иида!

ЕДВА ВЧЕРА получих писмото ви от 10 август.

Ако се съди по скоростта на пощенските доставки, няма никаква надежда писмото ми да стигне до вас преди симпозиума *. Ето защо няма да мога да се възползвам от вашето, на вашите колеги и на организаторите почетно предложение да се обърна с приветствие към уважаемото събрание.

Това ме огорчава, тъй като бих желал и да благодаря на всички ви за доброто отношение към мен и работите ми.

Струва ми се, че в Япония се интересуват от научната фантастика не само поради гигантския технически скок на страната, макар да има известна връзка между развитието на научно-техническия прогрес и потребността от научнофантастична литература. Да вземем например Индия – огромна страна с древна култура, втората по население в света. Там изобщо нямат своя научна фантастика, дори преводите са редки и не се ползват с успех. Испания и цяла Южна Америка също нямат собствена научна фантастика.

Японският народ винаги се е отличавал с изтънчена и дълбока фантазия, която му е помагала в трудния и суров живот. Аз смятам фантазията-мечта за най-важния щит на човека срещу принизяването на духовния му свят от несгодите или монотонното съществуване.

Японците също като нас, руснаците, поставят на първо място духовното състояние и усъвършенстване на човека и придават по-малко значение на цивилизацията и външния й израз – техническите играчки. Може би причината за това е, че животът на моя народ също е бил тежък от памтивека, сред сурова и свидлива природа, тоест в условия, при които личните качества на човека са особено важни.

Ето защо очаквам от японските писатели „нова вълна” в научната фантастика, в която сложният вътрешен свят на човека ще излезе на преден план, а научните и техническите постижения ще му служат за една-единствена цел – сътворяването на съвършен живот. Новият морал на обществото и новата вяра в бъдещето днес могат да бъдат създадени само чрез научното познание на света. Но това познание трябва да бъде насочено единствено към щастието и духовното извисяване на човека. Без тях аморалността и антихуманизмът на фактическата наука ще бъдат (и вече са) огромна опасност.

Струва ми се, че за японската литература, която тънко и дълбоко чувства душевния мир на хората, едно такова много трудно направление във фантастиката ще бъде и постижимо, и интересно.

В последно време научната фантастика се включва в борбата за запазване на природата. И тук също можем да видим специфично японско разклонение.

Преди три хилядолетия и половина загива висшата и тайнствена минойска цивилизация на остров Крит в Средиземно море. Тя била най-древната държава на мореплаватели, чиято култура е изцяло проникната от дълбокото разбиране на морето и любовта към него. Днес с подобна близост в целия свят (ако не смятаме, разбира се, полинезийците – малоброен народ, който не участва в развитието на планетарната култура) се отличават само японците. Тяхното задълбочено отношение към морето и връзката с него могат да помогнат за защитата на океанските простори от неумелото им използване и от повреждането им, което ще намери отражение в националните научнофантастични произведения.

Както виждате, имам какво да кажа на японските колеги, но, уви, сърдечната ми болест едва ли може да бъде излекувана от съвременната медицина и следователно краят на дългите пътешествия настъпи.

С искрено уважение и пожелание за всичко най-светло: И. Е.
_________________
* Явно става дума за Първия световен симпозиум по научна фантастика в Токио (31 август – 3 септември 1970 година). – Б. ред.

■ ■ От руски език: Силвана МИЛАНОВА

Първа публикация в: списание „Тера Фантастика Ефремов”, брой 1/2012 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Нед Фев 17, 2013 12:24 pm

◄ ◄ ◄

Онзи ден се натъкнах на ей такава мисъл от японския класик Акутагава Рюноске: „Прозата заема място в литературата само благодарение на съдържащата се в нея поезия.”

Ха, казах си аз, сякаш това изречение на Акутагава ми е пращало лъчи през миналото лято, докато подготвях един кратък текст, който сега ще озаглавя – може би малко помпозно –

С ореола на поезията

Обективно погледнато, Иван Ефремов се явява класик в три области на човешкото творчество: палеонтология, научна фантастика и историческа проза. Субективно погледнато, Иван Ефремов е един от най-любимите ми писатели на всички времена, народи и жанрове.

И понеже казват, че е нормално да цитираш някой любим автор – на глас или чрез друг носител, – аз ще се възползвам от тази си „слабост” и ще приведа тук малко белетристика от Иван Ефремов. Съвсем малко. За ориентир ще посочвам не заглавия, а само годините на първите книжовни публикации.

„Кораблю – взлёт!”, както призовава един от неговите романи.

– – – – – – –

1 9 4 5 (небесни пейзажи от Средна Азия): „Настана нощ. Стихнахме край огъня. В зенита на черния купол над нас сияеше синята Вега; на запад като око на сова светеше златният Арктур. Звездният прах на Млечния път блещукаше като нажежено сребро...” И по-нататък, вече на ободряващо-топлия финал: „Във висинето над нас, разсякъл светлинните облаци на Млечния път, сияеше разпереният Лебед, протегнал дългата си шия във вечен полет към бъдещето.”

1 9 5 6 (и разни пейзажи от Монголия): „Ставаше все по-горещо, сякаш септемврийското слънце се подмладяваше с всеки изминал час...” Или това импресионистично сетиво: „В утринната светлина дюните изглеждаха съвсем жълти, със слаб портокалов оттенък и със същите резки черни сенки, както и при залез слънце...” Или пък тъй раздвиженото и дори епично: „Да се предаде основното усещане за Гоби може синтезирано с две думи: вятър и блясък... Вятърът, който те дърпа, разрошва и разклаща, понесъл се по планините и котловините с шумолене, свистене или бучене... Блясъкът на могъщото слънце върху безбройните черни камъни, полирани от вятъра и зноя, пламтящите с отразена светлина склонове на белите, червените и черните скали, святкането на кристалчетата гипс и сол, фантастичните огньове на изгревите и залезите, огледално-сребърната лунна светлина, която блести върху чакъла или по гладките „езерца” от твърда глина...”

1 9 5 7 (външен вид на жена): „Големият кок от пепелява коса, високо събрана на тила, не тежеше на силната стройна шия. Гладките рамене бяха оголени, а ниско откритата гръд се поддържаше с корсаж от лазурна тъкан. Широката къса пола, извезана със светлосини цветя върху сребристия плат, показваше голи загорели крака, обути в пантофки с вишнев цвят. Едри тъмночервени камъни – фаанти от Венера, – нарочно небрежно затъкнати в златна верижка, блестяха на нежната кожа в тон с пламтящите от вълнение бузи и малки уши.”


Изображение

◄ Ефремов двутомник, издаден през 2010 година


1 9 7 3 (и външен вид на друга жена): „Синя гама от цветове сливаше море, небе и нисък хоризонт. На този фон тялото на богинята бе придобило бисерен бледожълт оттенък на ранна зора, когато едрите звезди още горят във висините, а опаловото море плиска вълните си върху розовия пясък. Урания вървеше, едва докосвайки земята с пръстите на своите боси нозе, протягайки ръце към просветналото небе, вятъра и облаците. Лицето на богинята, полуобърнато през рамо, насочено едновременно в далечината и към зрителя, обещаваше утеха с погледа на сивите си като на Таис очи. На челото между веждите й светеше огън, без да гаси взора...”

– – – – – – –

Помните ли как нашите преподавателки ни четяха класически стихове и сетне питаха настойчиво: „Ученици, а какво е искал да каже авторът с това... и с ей това... ами с онова?” Явно и аз трябва да оставя тук няколко думи за поанта, за да не излезе, че – всъщност безгрижно и неангажирано – съм посипал цитати и нищо повече.

Моята поанта изглежда така: Иван Ефремов е не само прозаик, но и поет в прозата. Неизчерпаемо емоционален, богат на пъстролики метафори, с чувство за ритъма на писаното слово. Мисля, че това се усеща съвсем ясно в горните внимателно подбрани откъси. Както болшинството големи писатели, Иван Ефремов също напомня многостенен кристал – можеш да го въртиш на разни страни и да го намираш всеки път различен и дори нов за тебе, читателя почитател.

А пък за тези, които още не са общували с неговото творчество, ще перифразирам онова изречение от романа му „Часът на Бика”: „Ефремову – взлёт!”

◄ Текст на Александър КАРАПАНЧЕВ

Първа публикация в: списание „Тера Фантастика Ефремов”, брой 1/2012 г.

Късичък авторски послеслов

Спомням си, че преди години с упоение изгълтах повестта на Акутагава „В стране водяных”, преведена от Аркадий Стругацки и разкошно илюстрирана с динамично-фантазни съветски графики. Ако не се лъжа, има я и на български (в том с тъмночервена обложка от „Световна класика”).

Но нека се върнa към мисълта, с която започнах преди малко: „Прозата заема място в литературата само благодарение на съдържащата се в нея поезия.” Ако я отнесем към авторите от Тера Фантазия, ще се сетим за мнозина поетични прозаици от висок и дори най-висок ранг – например Гогол, Булгаков или Виктор Колупаев... Робърт Йънг, Рей Бредбъри или Клифърд Саймък... Ханс Хайнц Еверс, Итало Калвино или пък тъй продуктивния Серж Брюсоло... ама хайде да не обиждаме добрия вкус чрез пространни изреждания.

Лично на мен думичката „само” в мисълта на японеца ми стои някак двояко: тя хем подчертава майсторски менталния нюанс, хем ми се струва прекалено обобщаваща. Ала тук махвам с ръка, защото... защото нима пак трябва да изреждам – този пъти фантасти, които са до-оста далеч от поезията, но пък имат своето безспорно място по върховете на Супержанра?

(Да не говорим за световни писатели реалисти, в чиито книги поезията е не повече от шепа светулки, залутали се из катранилото на нощта...)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Пон Апр 01, 2013 11:56 pm

Центр ноосферных знаний и культуры имени И. А. Ефремова
и сообщество «Нооген»

проводят 13 апреля 2013 года
в актовом зале Института элементоорганических соединений им. А. Н. Несмеянова РАН

ПЯТЫЕ ЕФРЕМОВСКИЕ ЧТЕНИЯ-ФЕСТИВАЛЬ
«Полвека романа И. А. Ефремова “Лезвие бритвы”: антропологический и культурный синтез»

В программе Чтений-фестиваля:

10.30. Вступительное слово организаторов

10.35. Ольга Александровна Ерёмина (биограф И. А. Ефремова). История создания романа «Лезвие бритвы»

10.50. Николай Николаевич Смирнов (историк). Гендерная антропология Ефремовского мира

11.20. Владимир Григорьевич Буданов (к.ф.-м.н., д.ф.н.). Антропологические аспекты в трудах русских космистов XX века

Любовь Бойко и Александр Никитин, школа аргентинского танго и фольклора «Bohemia, уголок искусства» (Буэнос-Айрес – Москва)

12.00. Владислав Игоревич Январёв (технический директор компании ICRE). Мышление героев Ефремова и современных людей: отличия и пути их преодоления

12.15. Владимир Евгеньевич Хазанов (к.э.н., социальный психолог), Юлиана Маратовна Хаммадиярова (студентка РГУНГ им. И. М. Губкина). Проект акмеологического центра (центра развития человека) «Лезвие бритвы»

12.30. Максим Владимирович Аникеев (к.п.н., директор школы педагогического посёлка «Китеж», Калужская обл.). Педагогические идеи в романе «Лезвие бритвы»

12.45. Елена Владимировна Юшкова (исследовательница творчества Айседоры Дункан, г. Вологда). "Танец будущего" Айседоры Дункан и эстетическая теория героя "Лезвия бритвы" Ивана Гирина

Студия музыкального движения и импровизации «Гептахор» (Москва), художественный руководитель – Аида Айламазян

13.30-14.00 – перерыв на чай*

Татьяна Смирнова, танцевальная студия Марины Левальд (Санкт-Петербург)

14.15. Ольга Юрьевна Цыбенко (художник). Изобразительное искусство в романе «Лезвие бритвы»

14.30. Михаил Юрьевич Коробко (краевед). Санаторий «Узкое» – место отдыха и творческой работы И. А. Ефремова

Татьяна Смирнова, танцевальная студия Марины Левальд (Санкт-Петербург)

15.00. Ирина Сяэск (детский врач, г. Тарту). Медицинские аспекты в романе «Лезвие бритвы»

15.15. Татьяна Владимировна Смирнова (фотохудожница, г. Санкт-Петербург). Образ Ленинграда в романе И. А. Ефремова «Лезвие бритвы»

15.30. Маргарита Шахова (путешественница). Монастыри Ладакха – прообразы монастырей в индийской части романа «Лезвие бритвы»

15.45. Завершение чтений-фестиваля

Место проведения: Институт элементорганических соединений им. А. Н. Несмеянова РАН, актовый зал (Москва, ул. Вавилова, д. 28, 4-й этаж). Проезд трамваями 14 или 39 от станций метро «Ленинский проспект» или «Университет» до остановки «Улица Бардина».
* Взнос на чай в чёрную шляпу от 50 р. :)
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Пон Апр 22, 2013 10:14 am

105 години от рождението на Иван Ефремов

Р О Д О М ● О Т ● В И Р И Ц А

Константин ПАПУЛОВ & Татяна СМИРНОВА

Слезеш ли от електричката на крайградската гара Вирица, веднага усещаш свежия хвойново-смолист аромат на тукашния вятър. Наоколо стройни ели, подобни на коринтски колони, крепят небето с капителите на своите корони.

Село Вирица се е ширнало по бреговете на река Оредеж. Нейните стръмни и живописни брегове са от червени девонски пясъчници. Ако ти провърви, в тях можеш да намериш вкаменелости на дребни животни от девонския период на палеозоя. Момчетата обичат да щъкат из такива места. Може би и малкият Ваня Ефремов е обичал да проучва стръмните брегове на Оредеж.

Роден е във Вирица на 9 (22) април 1908, макар че в официалните документи и в биографията му е посочена 1907 г. Ето как самият Ефремов е обяснил това, спомняйки си за началото на трудовия си път през 20-те години: „Трябва да имате предвид, че през ония времена нямаше паспортен режим и мнозина, сред тях и аз, добавяха години към възрастта си, ако физическото им развитие го позволяваше.”

Бащата на бъдещия писател – Антип Харитонович Ефремов, търговец и производител на дървесина, бил винаги зает с работата си и не отделял много време за трите деца в семейството. Майката Варвара Александровна била принудена да се грижи преди всичко за по-малкия си син Василий, който бил болнаво дете. Затова Ваня имал възможност да се развива до голяма степен самостоятелно.


Изображение

Така изглежда булгаконският диплом за Папулов


В дома им съществувала богата библиотека, която почти никой не използвал, и момчето, научило се отрано да чете, станало нейният основен и постоянен читател. Една от първите книги, направили особено силно впечатление на Ефремов, бил романът на Жул Верн „Капитан Немо”, който Ваня изгълтал шестгодишен… Оттогава Жул Верн бил сред любимите автори на Иван, а копнежът за романтични приключения, за неизвестното, за новите граници не изчезнал у Ефремов през целия му живот.

Ето как прочутият писател и виден учен описвал първите години от живота си: „Помня своето детство и юношество, когато ме привличаха вълшебните очертания на далечни страни, когато бленувах за тайните на Африка и дебрите на Амазонка, когато, щом се унесях в сън, веднага попадах на бреговете на екзотични реки. И исполински крокодили пореха жълти води, тръбяха слонове, а пък величави лъвове обръщаха глави към изгрева. Заспивах и се събуждах в свят, пълен с неизследваното…”

През 70-те години на ХХ век във Вирица бе увековечена паметта за И. А. Ефремов. Тогава още съществуваше къщата, където в началото на столетието е живеело семейство Ефремови, и на нея беше сложена мемориална плоча. За съжаление тази къща по-късно бе унищожена от пожар, но от паметта на жителите на Вирица не бе изтрит споменът за техния изтъкнат земляк.

Сега библиотеката във Вирица носи името на Ефремов. В тая малка двуетажна сграда на улица „Ефимов” винаги цари оживление. Библиотеката е не само хранилище за книги, ами и средище за общуване, за организиране на изложби и срещи. От 70-те години тя поддържа връзка с близките на Ефремов – неговата вдовица Таисия Йосифовна, сина му Алан Иванович, племенницата му Мира Сергеевна.

Тук има книги от И. А. Ефремов на различни езици, издадени къде ли не по света – в Букурещ и Братислава, Лисабон и Прага, Будапеща и Билбао, в Мюнхен и Варшава, Белград и Берлин, Загреб и София, в Хелзинки, Тарту, Варна и дори Китай.

През 2002 г. библиотеката, която отдавна популяризира Ефремовото творчество, беше наречена на негово име, а върху фасадата на сградата бе поставена посветена на него мемориална плоча.

Още от 2000 г. се обсъждаше идеята във Вирица да се създаде музей на И. А. Ефремов. Директорката на библиотеката Наталия Петровна Давидова заедно с местния краевед и журналист Рашид Ганцев, с помощта на художниците В. Б. Мортиров (автор на проекта за музея) и В. А. Свиридов и с подкрепата на група ентусиасти (Н. Н. Давидова, К. Л. Папулов, С. Б. Тетюев, И. Е. Цибин) превърнаха тази идея в действителност. През пролетта на 2008 г. към библиотеката бе открита постоянна изложба, посветена на Иван Ефремов.

Ето малка стая с дървена облицовка на стените – тук единственият прозорец е витраж, от който гледат Иван Антонович и герои от негови книги. Край отсрещната стена е разположена голяма колекция от минерали, събрани от Ефремов по време на експедиции.

Подредените на стените табла са оформени като пожълтели страници от полевия бележник на И. А. Ефремов. Всяка „страница” е посветена на отделен етап от житейския път и творчеството на писателя и учения.

Първите две включват снимки от неговото детство и юношество, от семейството му и училището, основано от Антип Харитонович Ефремов, изгледи от Вирица – всичко, което е повлияло на бъдещия автор в първите години от живота му. Следващите страници са посветени на научния принос на И. А. Ефремов – тука се виждат снимки от експедиции, документи, информация за колеги, с които е работил. Последните страници разказват за литературния принос на писателя, представени са негови книги. Има първи издания на „Звездни кораби” и „Пътешествието на Баурджед” с автографи на Иван Антонович. Снимките и копията от документи са дадени на музея от Таисия Йосифовна, Алан Иванович и Мира Сергеевна. В експозицията са използвани текстове на П. К. Чудинов, А. И. Константинов, Н. Г. Апухтина.

В средата на стаята стои дървеният куфар, с който Ефремов тръгвал на експедиции. Куфарът е отворен, сякаш собственикът му се е отбил някъде за малко и ей сега ще се върне. Вътре има геоложки справочници, книги, прибори, походните ботуши на Иван Антонович, а също начертан на ръка маршрут на Монголската експедиция, проведена под ръководството на Ефремов в пустинята Гоби през 1946 и 1948–1949 г., за която той е написал изключително интересната художествено-документална книга „Пътят на ветровете”.

Наблизо блести сребристият макет на звездолета „Тантра”. Той е използван при снимането на филма „Мъглявината Андромеда”, представен на зрителите през 1967 г. Макетът е подарен на музея от Таисия Йосифовна.

В ъгъла се вижда стара пишеща машина със сложен в нея лист, на който са напечатани няколко реда: „Глава първа. Западният вятър се засилваше. Тежките маслиненотъмни от вечерното небе вълни тътнеха, разбивайки се в брега. Неарх с Александър и Хефестион отплуваха далече напред...” Това е началото на романа „Атинянката Таис”.


Изображение

Съставители: Юрий Илков & Александър Карапанчев.
Библиотека „Тера фантастика” № 6 (2009 година)



Във втората мъничка стая най-интересната подробност е… таванът. Черен, със сияещи звезди и съзвездия, той показва онази част от небето, където се намират мъглявината Андромеда, на която е наречен най-известният роман на писателя, и звездата Тау от Кит – място на действието в романа „Часът на Бика”. Тук, по думите на А. Константинов, познавач на творчеството на Ефремов, „сияе Гама от Цефей, която ще стане полярна звезда след две хилядолетия, в ефремовското бъдеще. Съзвездието Лебед продължава полета си във вечността край Млечния път. Малко по-назад препуска крилатият кон Пегас, а недалече от него свети бледото петънце на мъглявината Андромеда”.

На стената под звездното небе личи портретният барелеф на дълбоко замисления Иван Антонович, а до него – удостоверение за назоваването на астероид от Слънчевата система с името Ефремиана.

Ежегодно през април – по случай рождения ден на писателя – в библиотеката се провеждат Ефремовски четения, на които се събират да обменят мисли и опит хора, споделящи възгледите и идеите на И. А. Ефремов. Те работят в най-различни области на съвременната наука и култура: педагози, психолози, историци, археолози, литературоведи, химици, астрономи, геолози, програмисти, инженери, лекари и т.н. Пристигат от разни градове, за да общуват, да си поговорят за живота и творческото наследство на писателя и големия Човек – наследство, което още не е осмислено докрай нито от днешното литературознание, нито от днешните педагогика и психология. Житейската философия и етика на всички тия хора е съзвучна с ефремовската. Чудесно е, че ги има.

Тази година в двора на библиотеката беше тържествено открит паметен знак от сив камък. Той е прост, в него няма нищо излишно – книга, разтворена на първа страница, портрет на Ефремов на титула, кратък надпис „Иван Ефремов е роден във Вирица” и малко сребристо кълбо, в което могат да бъдат видени и родната ни Земя, люлката на човечеството, и модел на първия космически спътник – символ на излизането на това човечество от люлката.

Преведе от руски: Владимир ЗАРКОВ

Първа публикация в: списание „Тера Фантастика Ефремов”, брой 1/2012 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Нед Май 05, 2013 9:15 am

ВЪВ ВИРИЦА МИНАХА ХVІ ЕФРЕМОВСКИ ЧЕТЕНИЯ

Программа чтений: 27 апреля 2013 года

Т е м а: Фантастическая реальность и реальная фантастика
в романе Ивана Ефремова «Лезвие бритвы»


11-00 регистрация участников; кофе-брейк.
11-30 приветственное слово.
11-40 доклады, выступления.
14-00 кофе-брейк.
15-00 доклады, выступления.
17-00 экскурсия по музейной экспозиции И.А.Ефремова; кофе-брейк.
18-00 ретроспектива видео материалов о И.А.Ефремове.

В ы с т а в к и:

«Фантастическая реальность и реальная фантастика. Роману И.Ефремова «Лезвие бритвы» – 50 лет.»
«Весь трепет жизни всех веков и рас живет в тебе. Всегда. Теперь. Сейчас.»


Изображение

Година на издаване: 2005. Времетраене: 14 часа и 33 минути


В ы с т у п л е н и я:

Ганцев Р.Х. (Вырица) –
И.Ефремов «Лезвие бритвы».

Слабинский В.Ю.(Санкт-Петербург) –
Развитие концепции «родовой памяти» от экспериментов Гирина в романе И.А. Ефремова «Лезвие бритвы» до наших дней.

Французов С.А. (Санкт-Петербург) –
Сообщение Ибы Фадлана о реликтовых гоминидах: мистификация и реальность.

Воищева Н.М. (Санкт-Петербург) –
Любовь в романе И.Ефремова «Лезвие бритвы» в свете теории позитивной динамической психотерапии.

Цыбин И.Е. (Пушкин) –
Первые шаги. Начало пути выхода из Круга Инферно по роману И.Ефремова «Лезвие бритвы».

Тринев В.П. (Ямбург-Кингисепп) –
Мои встречи с И.Ефремовым.

Береснева О.Н., Парастаева М.М.(Санкт-Петербург) –
Субъективное восприятие истории.

Мороз О.Ю., Гулютин Д.А. (Москва); Горина И. (Сосновый Бор).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта