Литература и други изкуства

Иван Ефремов и ние

Всичко за изкуството

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Йордан Янков » Вто Май 24, 2011 11:28 pm

Odisey написа:Да не говорим, че бяха неадекватно мекушави за средата. Защо примерно в оня храм не си проправиха път с бой, а предпочетоха да се самоубият, взривявайки атомните реактори на роботите-паяци.


Защото самите щяха да попаднат в капана на инферното. Така както попада Дон Румата. Да, наистина могат да оставят след себе си пътека от трупове, но най-накрая ще се озоват на анизотропното шосе, с ръце неясно изцапани от кръв или сок от ягоди. Ако разглеждаш "Часът на бика" от гледна точка на логиката на съвременния трилър/екшън - да, романът има доста трески за дялане. Но не мисля, че Ефремов е имал за цел да забавлява някого, нито пък да се занимава с пропаганда на каквото и да е било. Аз лично мога и да не съм съгласен ДНЕС с някои негови виждания, но всъщност не това е важно. Важното е, че той се е осмелил да мисли за съдържанието и бъдещата форма на човечеството. Да, това човечество се оказва доста наивно в някои моменти, но все пак не мисля, че твоята реакция ще бъде по зряла, ако те пратят да съжителстваш със стадо маймуни. Местните африканци ще ти се смеят. По същия начин и много от съвременните хора се смеят на героите на Ефремов. Чувстват се много опитни в техния си свят и не могат да разберат нито логиката на героите на Ефремов, нито защо въобще той е писал такива работи. В края на краищата една книга или филм си струва само ако те накара да се замислиш за някои неща, а не само да ти достави естетическа наслада (каквото и да означава това).
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Сря Май 25, 2011 7:36 am

Именно тук е наивността на книгата /не само на тази/ - че само показването на по-добрия модел ще накара хората да се стремят към него.
Не обвинявам Ефремов за този начин на писане - тогава това е било норма.
Подобни истории има и при Беляев - примерно сцената, когато биологичния баща на Ихтиандър отива да го види в резервоара в който е затворен, с надеждата че "кръвта ще заговори" и той ще го познае и приеме, без да си дава дори и най-малка сметка доколко физиологическите промени, са променили психически Ихитандър.

Изобщо този стил на писане от шейсетте /не само в соц авторите/ е нещо, което в момента е трудно да се приеме. Най-вече поради къде по-жестоката действителност. /Всъщност ние не сме мерило, все още имаме някакви илюзии от време оно, да знаете как гледат на тези книги родените след 90-те/.
Това, неколкократно се опита да обясни и Робин. Реално книгите на Ефремов в момента имат основно историческа стойност. Пак повтарям - "Мъглявината Андромеда", заедно с "Една одисея в 2001" са книги, променили кръгозора на огромна част от населението. Не се сещам за съвременен пример в това отношение. Дори само заради това Ефремов си е завоювал достойно място в литературата.
Но мен продължава да ме гложди една мисъл - защо всички изброени по-горе недостатъци ги няма в "Атинянката Таис" /1973 г/?
П.С. За анизотропното шосе - има една мисъл - в Рим - като римляните. Трябва да се действа съобразно ситуацията. Другото е просто самоубийство.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Сря Май 25, 2011 7:44 am

Наско - ще бъда груб, но ми писна да разбутваш всяка тема. Бива липсва на самочувствие, но ти минаваш всякакви граници.
Чух, че най-сетне си започнал да се къпеш. Не ти личи. Продължава да се носи воня около теб.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Йордан Янков » Сря Май 25, 2011 8:55 am

Аз не мисля, че романът има дидактически смисъл. По-скоро поставя проблема, дали съвременните общества имат бъдеще. Но ако ги разглеждаш така ще трябва да дадеш и тяхната алтернатива. Как тази утопична алтернатива реагира на антиутопията в самия роман е отделен въпрос. Самият въпрос дали е нужна такава реакция е сам по себе си също важен. Пасажът, който пусна Генерала, се отнася тъкмо затова. От една страна имаш хора, които са в плен на стихийното (неразумно бих казал аз) развитие, а от друга страна имаш хора, които се развиват разумно (съвсем отделен е въпроса дали точно така ще изглежда разумното човечество). Как трябва постъпят разумните? Да оставят неразумните на тяхното стихийно (инфернално) развитие би противоречало на тяхната разумна същност. Да им показват картинки също е неразумно, защото с тях не може да се преодолеят реалните социални процеси. Затова единственият за разумните хора изход е споделянето на битието на неразумните и опитите да те да бъдат извадени от своето статично инферно чрез личния пример - затова и Вир Норин остава на планетата, а някои предпочитат самоубийството пред разправа в стил Чък Норис. Същата тази тематика по-късно се разработва от Стругацки с прогресорите.

Така че според мен е много наивно да се разглежда романа като комунистическа пропаганда. Още по-малко бих разсъждавал как точно го виждат родените след 1990. Идея си нямам. Те в огромното си болшинство дори не четат, но в същото време са изправени (без да го осъзнават) горе-долу пред същите избори, пред каквито са изправени героите на романа.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Май 25, 2011 10:24 am

Нов работен ден – нов късмет!

В своя постинг от 16 май 2011 robinofloksli призова: „Да видим наистина ФАКТИТЕ!” И малко по-долу, наистина взрян във фактите (но по своему!), той написа това:

„3. Валентин Д. Иванов – 1967 година.
Не изказва мнение за ИЕ или негови произведения. Обща положителна нагласа. Само прави преглед на сборника.”


Да поясним. В случая става дума за юбилейния сборник „С името на Иван Ефремов” и за рецензията „Вопъл на душата”, която Вальо Аризонски-Чилийски му посвети. Въпросната рецензия е напълно достъпна за четене – окачена е в отварящия постинг на Генерала от 29 ноември м.г. Разбира се, в тази тема.

Там Вальо пише следното:

(Начало на цитата) „... На този фон се появява Иван Ефремов (но не облечен целият в бяло, а с протрита ватенка и ръце, обсипани с мазоли, сякаш току-що е избутал камиона на палеонтологичната експедиция от поредния пясъчен капан), и казва: призванието на хомо сапиенс е да прави добро и да надраства себе си, вътрешно човекът е добър и дори лошият може да стане добър.

Непростими изказвания в епоха, през която основните оправдания са „всички правят така“, „както другите, така и аз“ и „такива са времената“. Най-лесно е да наречеш един такъв смутител на спокойствието във фирмата „агент на прогнилия капитализъм“ или „комунист“ (подчертайте необходимото). А би могъл и просто да го игнорираш.

Обаче не всички са склонни да забравят Ефремов, нито да го обвиняват в нещо друго, освен в краен оптимизъм и несломима вяра в човека (не мога да се сдържа и да не употребя тоя поизтъркан, но уместен лаф), и те са си направили труда да издадат ей този бутиков сборник, който е толкова книга с околофантастични спомени, колкото и вопъл на душата срещу затриването на паметта за един от най-големите позитивисти в научната фантастика...

Започнах сборника „С името на Иван Ефремов” преди десетина дни в самолета от Сантяго за Антофагаста, докато от слушалките се лееше чилийски рок. Малко по-късно четох как Антенор и Калироя се любят сред прясно разораната нива в топлата есенна нощ край брега на Средиземноморието, в двайсет и седмия ден на месец Боедромион. С това име древните гърци са наричали месец септември. Тук също беше септември и дори почти същата дата, но по странните закони на астрономията сега в Чили настъпва пролетта, а и под прозореца ми вместо топла нива с рохкава пръст се ширеше каменна високопланинска пустиня. Обаче силата на земята, силата на любовта и силата на Ефремовото перо ме пренесоха две хиляди години назад и десетки хиляди километри на североизток и аз бях някъде другаде.

За мен само това преживяване е достатъчна похвала на сборника...

(Бележка от alexandrit: в случая става дума за Ефремовия разказ „Калироя”.)

Търсачите на обективно мнение за юбилейния сборник навярно са се разочаровали от написаното дотук, но аз нито мога, нито искам да бъда обективен. И клубът „Иван Ефремов“, и книгите на Иван Антонович за мен са източник на сила и на любов, и на вдъхновение, и най-вече – на оптимизъм. Затова мога само да бъда признателен на Юрий Илков, Александър Карапанчев, Атанас П. Славов и всички останали, които са помогнали сборникът да види бял свят и да ги поздравя за чудесното начинание. Седмицата, през която прочетох тия близо триста страници, беше период на болка и на радост, защото не е лесно да преживееш отново собственото си минало, заедно с всичко добро и лошо. Еферемов – клубът и писателят – ме срещнаха с фантастиката, на тях съм задължен за всички чудесни последствия от тази среща и това е едно от най-хубавите неща, които ми са се случвали...” (Край на цитата)

Аз смятам, че в току-що цитираните редове на Вальо наистина има мнение и за Иван Антонович, и за неговата вдъхновена проза. Истинско мнение на човек, който не е роден около 1950 година.

И друго. Нека не забравяме, че засега никой не може реално да си поръча нито собствената рождена година, нито дори зодията, и кой кога е роден е факт, който не бива да се превръща в предмет на критика. Нима аз трябва да критикувам баща си, защото е роден на 21.І.1922 година?!

Вече успях (при едно представяне на книги в НДК) дълбокомислено да кажа, че... че днешните стари фантасти са всъщност вчерашните млади фантасти, а пък днешните млади фантасти са на практика утрешните стари фантасти...

@ Да, уважаеми robinofloksli, аз така гледам на ФАКТИТЕ.

Имам и разни други забележки по твоя постинг от 16 май 2011, но за да пестя от времето и вниманието на форумниците, ще се въздържа от по-нататъшни коментари.

Вместо тези ми коментари ще предложа още един – според мен много интересен! – текст от сборника „С името на Иван Ефремов”.

(Продължението следва!)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Сря Май 25, 2011 11:41 pm

Данчо,
започваме да се плъзгаме по много тънка лайсна. Ако приемем, че поведението и виждането на хората от Света на Ефремов - да покажат с личен пример каква трябва да е промяната - е донякъде антипод на бавното и премерено действие на прогресорите, то трябва да анализираме кой метод е по-ефективен.
Тъй като, и двата метода вършат това, което са решили авторите на произведенията, то единствения вариант остава да преценим действието им спрямо текущата действителност.
В текущата действително, идеите и методите на Ефремов изглеждат меко казано смешни. Закачих малко от времето, когато се говореше за РСО и всестранно и многостранно развити личности. Тези неща се промениха и особено по-младото поколение не може да възприеме тези идеи, още повече че "инферното" пренесено към текущата действителност звучи буквално като "пазарна икономика".
Затова книгите на Ефремов /фантастичния цикъл/ изглеждат силно остарели и отношението към тях е като етап в развитието на литературата. Възможно е, вероятно е и прочие в някакъв друг период от време, неговите идеи да се окажа по-релевантни. Честно казано - иска ми се да е така.
Но това не променя текущата ситуация, която е че сме поели яко по пътя на "инферното".
Това обезсмисля тотално споровете по книгата. Докато едната групичка приема отричането на книгите на Ефремов, като отричане на смисълът на живота им (Ибо живяхме, Господи), то другата се чуди за какво ги обсъждаме тия мухлясали книги.
А истината е проста - това са книги за едно възможно бъдеще, написани в жанра "научна фантастика", които за известна част от хората изглеждат силно идеологически обременени, описващи едно бъдеще, което до голяма степен съвпада с идеите за Комунизма. Някои успяват да отсеят рационалното в книгите, от идеалистичното, други - не, а трети възприемат само идеалистичната страна.
Във всички случаи част от хората тук не са чели къде по структуроопределящи за жанра произведения, че да си губят времето да четат Ефремов.
От Валентин съм видял само добро и не ми се обсъжда статията му, но той си е известен с прекалено оптимистичния поглед към живота /намигване към антифашистката група - ако след няколко години в Чили се придобива такъв поглед, съм навит да изтрая един Пиночет, нищо че вероятно ще съм от първите на стадиона/.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Йордан Янков » Чет Май 26, 2011 7:52 am

Бъркаш, това какво хората мислят за себе си и света около тях, с това какво те са в действителност и какъв е техният действителен свят. РСО (ако имаш предвид Развито Социалистическо Общество) в действителност няма нищо общо с описваното от Ефремов утопично бъдеще и представляваше и продължава да представлява форма на държавен капитализъм, с други думи не само просто инфернална реалност, а една особено гадна инфернална реалност, където под външната форма на плановост (тоест разумност) се вихреха напълно ирационални и стихийни обществени процеси. Тъкмо това разминаваме между форма и съдържание обяснява как зад призивите за всестранно развити личности се криеха опитите за унищожаване на личността като такава. Да, пазарното общество е също ирационално и затова инфернално. Твоето развитие като личност зависи не от самия теб, а от стихийни процеси извън теб. Всички хора виждат обаче виждат тези процеси в зависимост от коя страна на палачинката се намират в момента. Разбира се, защото пазарното общество разчита на хаотичните движения на отделните хора, то създава у тях видимост за лична свобода, но реално погледнато те са само свободни да избират да бъдат бедни и по-малко бедни. Дори и Бил Гейтс, или Барак Обама, или английската кралица, всъщност са ограбени от свободата да бъдат каквито искат да бъдат. Представи си, че Бил Гейтс е голям фен на Епъл, ама пустото не може да си позволи дори най-близките хора да видят какъв компютър иска да ползва. Или Барак Обама, вместо да виси в някаква стая и да гледа как някакви убиват някакъв си на другия край на света, всъщност в този момент иска да се разхожда свободно и без охрана в гората. А знаем ли какви са скритите (защо са скрити) сексуални желания на английската кралица? Тази вътрешно присъща стихийност на капитализма, която поражда лична несвобода в една или друга форма, винаги е противоречива. Капитализмът е като дух, който с едната ръка гради, а с другата руши. Затова и образът на Джекил и Хайд е толкова устойчива художествена измислица. Тъй като обаче всеки един от нас не може да бъде за самия себе си раздвоена личност, то всеки от нас инстинктивно нарочва една от тези противоречиви същности на обществото в което живеем за добра, а другата за лоша - зависи от коя страна на пазарната палачинка се намира в дадения момент. За много хора рухването на т.нар. РСО донесе ВИДИМОСТ за личен просперитет и свобода, съответно, разсъждавайки от своята си страна на палачинката, те провъзгласиха това РСО за нещо много лошо и гадно. И обратното, много хора се оказаха от другата страна на палачинката и затова за тях спомена за РСО носи в себе си ВИДИМОСТТА за изгубена свобода и лично достойнство. Целият свят в който живеем продължава да се люшка между Осана и Разпни Го, под каквато и да е било форма, което е сигурен, съществен признак, че все още се намираме във властта на инферното. Дали младото поколение го осъзнава или не пак е въпрос на временно местожителство върху една от двете страни на палачинката.

Какво има това общо с четенето и разбирането на Часа на Бика? Тази книга може да се чете по два начина. Можеш да я четеш като инфернален човек, който вижда и преценява света от гледана точка на неговата си страна на палачинката и съответно да вижда в описваното от Ефремов бъдеще или пълни глупости, или мечтан красив свят. Съответно тези два типа инфернални читатели ще се презират един друг и ще се отричат един друг. Но никога няма да направят опит да разберат основанията на другия. Тази книга обаче може да се чете и като рационално предизвикателство, като лабиринт от тези и антитези, в който се крие закодирано рационалното послание на автора. Затова и двамата с теб виждаме различни неща в Часът на Бика. Там, където ти виждаш плоска пропаганда, аз виждам сериозен човешки проблем. Какво ще правим с нашето бъдеще? Как да превърнем настоящото царство на случайността в царство на свободата? Защо ти бягаш от тези въпроси в Часът на Бика и защо намираш позитиви в Атинянката Тайс също е свързано с типа четене, който всъщност се поражда от мотивацията и целите на четящата личност. Ама затова друг път.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот robinofloksli » Чет Май 26, 2011 11:15 am

"@ Да, уважаеми robinofloksli, аз така гледам на ФАКТИТЕ.

Имам и разни други забележки по твоя постинг от 16 май 2011, но за да пестя от времето и вниманието на форумниците, ще се въздържа от по-нататъшни коментари."

Скъпи Александрит,
Понеже явно не мога да бъда разбран по друг начин, освен като човек който се заяжда и дразни от харесването на хрупа хора към един автор, ОТКАЗВАМ СЕ ОФИЦИАЛНО от всички бележки и мнения, относно възрастта на хората харесващи ИЕ, коментарите ми относно мнията за автора дадени в този форум и въобще - нека забравим всичко това. Приемам, че ИЕ може да бъде харесван и от по-млади читатели (в това всъщност не съм изказвал съмнение).
Надявам се това изявление да сложи край на спора помежду ни. Нека говорим за ИЕ, на мен ми е интересно, чета с удоволствие мненията на всякакви читатели.


Смея да отбележа все пак, че мненията и отношението на някои форумници към ИЕ наподобява едва ли не религиозен култ. Няма да кажа кои, ще посоча пример за обратното - коментарите на Данчо ме изпълват със задоволство именно защото са осъзнато рационално харесване на Ефремов. С такива читатели никога не бих спорил "дали наистина харесват Ефремов" - то е очевидно, че го харесват и че знаят защо.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот robinofloksli » Чет Май 26, 2011 11:17 am

akonitin написа:
ППП: Робине, набор 1975 съм, май много изключения се натрупват... :)


Ти не си никакво изключение, тъй като:
а) към момента на поста ми ти не си се изказвал
б) си отявлен марксист. Твоето харесване на ИЕ е идеологически необходимо.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот robinofloksli » Чет Май 26, 2011 11:27 am

Генерала написа:Eto za kakvo vsushnost ide rech v romana:


Е, вече мога да се похваля че напредвам в Ефремиологията. Вече знам какво е теория на Инферното. За съжаление, тази теория не е нищо повече от Теорията на Дарвин, за еволюцията и естествения подбор + прикачането на един етикет (инферналност) като обща оценка на описвания процес. С други думи - еволюцията е зла...
Това, на мен лично, като лаик, ми се струва крайно ненаучно. Процесите във вселената са естествени и обективни. Да им се дава обща тяхна оценка е все едно да кажем - Метеорита избил динозаврите и дал шанс на бозайниците е добър за нас, и зъл за тях (динозаврите). Това е определение макар и много човешко, не е научно.
Да, жалко е наистина за ивдивидите, загубили борбата за оцеляване, жалко е и за спечелилите я, защото са я спечелили на много висока цена. но да се слага думичката Теория пред тази констатация е малко... наивно може би. Като прочета целия роман може би ще имам друго мнение. дотогава можете да ми обяснявате, че не съм прав.

Между другото, Червеят предложи алтернатива на инферналното развитие на обществото. Четири хиляди години насочена еволюция, принудителен мир и просперитет, насилие само в минимални количества, колкото да не оскотее съвсем хомо-сапиенс. Сестрите от Бене Гесерит определят този "златен век" като най-голямата своя грешка и невиждана в историята тирания. Явно не е толкова лесно да се измисли Теория на хевъна...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Чет Май 26, 2011 12:07 pm

Данчо, поздравления за постинга, така вече ти оцених напълно позицията.
Не съм съгласен, естествено, с нея, което не променя значимостта и.
Нямам какво да кажа повече по темата, мисля че не остана нещо за изясняване.
Благодаря за дискусията.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Йордан Янков » Чет Май 26, 2011 3:35 pm

robinofloksli написа: С други думи - еволюцията е зла...


Точно така - от гледан точка на разума, който търси хармония и закономерности, еволюцията е сляпа и хаотична, тоест зла. Когато ти се окажеш жертва на обстоятелствата по една или друга причина, когато нещата излезнат извън твоя рационален контрол, обикновено му теглиш една майна на шибания зъл процес дето не можеш да го овладееш. Това винаги е било същността на злото - нещо, което не можеш да контролираш. Точно затова шапка му свалям на Ефремов - че се е сетил да види този факт в мащаба на цялото човечество.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот robinofloksli » Чет Май 26, 2011 5:08 pm

Човек да не те похвали...

От гледна точка на разума, има си метод за опознаване на света около нас, нарича се научен метод. На който му е омръзнало от него и иска да дефинира обективните корени на злото - моля, не съм против, всеки що годе интелигентен човек минава през този етап от развитието си, наред с въпроси като Смисъла на живота...

"еволюцията е сляпа и хаотична, тоест зла."


Еволюцията е сляпа и хаотична, но не е нито зла, нито добра. Тя е добра или зла само доколкото има отношение към конкретния субект. Има субекти които са облагодетелствани от хаотичната и сляпа еволюция. Например естествените едрогърди блондинки. За тях еволюцията, дарила тъпите мъже с интерес към тях е повече от добра. Науката обаче не се интересува от добро и зло, освен ако не са предмет на изследването и. Доколкото знам, тези категории поне досега не са били такъв предмет.

Това винаги е било същността на злото - нещо, което не можеш да контролираш.


Нима? Аз не мога да контролирам слънчевата светлина, но за мен тя е безспорно добро, независимо дали ме пече по темето или не. Има много по-хитри дефиниции на злото, общото между хитрите и не-твърде-хитрите е, че не става наука от тях. Докато виж еволюционната теория няма този недостатък. А когато една научна теория е натоварена с морални определения, това вече не е наука, а пропаганда, идеология.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Съб Май 28, 2011 9:20 am

@ ОК, Робин, съгласен съм. Значи забравяме нашия „възрастов” спор и смело продължаваме напред. Напред – с надеждата, че Ефремовата тема ще се развива още по-интересно, което въобще не изключва критики и отрицателни (но добре аргументирани!) мнения.

А сега предлагам да погледнем и към човека Иван Антонович.

Това интервю с Алан Ефремов е направено през октомври 1997 г. в град Пушчино (Русия) – тогава там се провежда първият международен симпозиум, посветен на класика И. A. Ефремов.


Спомени за моя баща

Дами и господа, изключително ми е приятно да изрека тези думи пред такава голяма аудитория!

Аз съм недостоен син на един достоен баща. Все още съм геолог. Работя в института „Хидропроект” и се занимавам с инженерна геология. Тук се казаха много неща за моя баща Иван Ефремов като учен, писател, мислител и философ. На свой ред аз искам да разкажа за човека Иван Ефремов. Отношенията ми с него понякога бяха доста сложни. Не че сме имали някакви особени разногласия или трудности, просто поради характера на нашата професия се виждахме твърде рядко, за което сега много съжалявам. Докато сме млади, доста често не оценяваме подобаващо родителите си, защото си мислим, че всичко знаем и всичко можем. И чак когато наближим даден преломен етап в живота си, разбираме, че те са ни желаели само доброто. Ала тогава вече е късно и нищо не може да се промени. Тях ги няма на белия свят. Млади хора, обичайте своите родители.

И така, общо взето нашите отношения бяха следните. Първи период: аз бях малък и си стоях вкъщи, а баща ми ходеше на експедиции. После, щом пораснах и завърших института, вече ходехме двамата съвместно. Третият период е, когато татко се разболя и пътувах само аз, но в замяна на това надалече и задълго. Фактически ние с него бяхме заедно едно-единствено лято – през 1947 година, в паузата между експедициите в Монголия. Именно по онова време аз научих много от баща си.

Той ме учеше да плувам, и то с доста суров подход – хващаше ме за врата и ме пускаше в някое дълбоко място. Учеше ме да карам велосипед, като просто ме буташе надолу с колелото от стръмен планински склон. Аз карах, падах и плачех, обаче сетне тръгвах отново. По-късно той ме учеше да намирам пътека в гората, да определям посоките на света, без да виждам слънцето, да разпалвам огън с една кибритена клечка. Днес даже не мога да ви опиша колко полезно ми беше по-нататък туй умение: да запаля с мокри дърва огън в дъжда или пък във влажно време. И много други работи. Например да разпознавам съзвездията в небето – нещо, което би следвало да знае всеки уважаващ себе си мъж. Когато бях на дванайсет години, той ме сложи зад кормилото на студебейкъра и аз започнах да се уча да кормувам, въпреки че едва достигах педалите. Но тогава татко ми каза: „Сега ти отговаряш за колата, така че внимавай.” И аз не можех да си позволя някое обръщане в канавката или да се забия в крайпътно дърво, та ето защо се налагаше да карам както трябва. За всички тези уроци аз съм му твърде благодарен.

Той бе надарен със здрави ръце и можеше да върши почти всякаква работа. Беше добър шлосер, опитен дърводелец и съумяваше да поправи какъвто и да е прибор. И също ме заставяше – обаче най-вече в началото, защото после започнах с удоволствие да възприемам всичко – как да сека с брадвата и как да държа триона. Цялото това чисто мъжко, руско умение аз прихванах от него. Ала за съжаление няма на кого да го предам, тъй като имам само дъщеря, но пък се постарах да я възпитам в същия дух.

Сега – за работата и за професиите на моя баща. Той е работил като шофьор в пивоварната „Красная Бавария”. Командвал е хидрографски катер на Каспийско море и тогава е бил пряко свързан с Държавна сигурност, защото това е бил кораб на ЧК ГБ. Плавал е на ловни шхуни в Тихия океан. Изследвал е бъдещото трасе на Байкало-амурската магистрала в участъка Нерюнгри.

Тук много се изговори за отношенията между природата и човека – и то повече за хората, отколкото за природата. Беше казано за въздействието на човека върху природата и обратното, но възприемано в негативен смисъл като противодействие от типа „Стрелата на Ариман”. Моят баща ме учеше да се сливам с нея, внушаваше ми, че тя, природата, е душата на нашата планета. Когато дълго време сме сред разнообразните й красоти, ние оставяме назад цялата си суета и дребнотемие.

Известният геолог, поет и бард А. И. Юдкевич е писал: „Пред величието на Южномуйските планини изпитвам срам от суетата на моите желания.”

И наистина, пред пейзажа на планинските зъбери и прекрасните езера всичките ни урбанистични напъни и дребнаво суетене са направо смешни. Баща ми например винаги ме е възпитавал да бъда част от природата, да се чувствам като част от нея и да черпя оттам положителна енергия.

Няколко думи за моето родословие. Да започнем с прадядо ми, който е бил крепостен селянин от старообрядците. На свой ред дядо ми постепенно е завоювал положение в обществото. Този човек – той впрочем се е казвал Антип, а баща ми по-късно променя презимето си, защото не му е харесвало – бил грамаден мъж с невероятна сила и притежавал дъскорезници около Петербург и няколко доходни сгради в самия град. Майката на моя баща била твърде красива жена и е имала няколко деца. Обаче дошла революцията и всичко се разпаднало.

Татко много обичаше да пее, но никога не го правеше пред външни хора. След една контузия той получил заекване. Вечерно време у нас беше весело и понякога си пишехме един на друг малки писъмца. Ала това ставаше рядко, само когато се събирахме заедно всички.

Въпрос: Какво място заемаше във вашия живот майка ви? Как се е запознала с баща ви?

Отговор: Запознали са се в института. Тя се е занимавала със зоология, а по-късно, под влиянието на татко, се прехвърлила към палеонтологията. Между другото в моите първи експедиции (когато съм бил на 13–14 години) аз бях именно с майка ми. С първия ми началник П. К. Чудинов започнах да ходя самостоятелно на експедиции от шестнайсетгодишна възраст. Тогава още бях ученик, а пък по-късно, когато станах студент, моят баща ме заведе при колегата си и каза: „Ето ти човека, Пьотр Константинович, и бъди по-строг с него – така, както си знаеш.” И оттогава с Чудинов сме приятели вече 45 години. А произходът на моята майка е от много интересно семейство от Павлоград. Фамилията й беше Конжукова, по баща Доментиевна. Името му било Доментий и той имал някаква връзка с духовенството. Семейните й корени са от полски велможи и гръцки монаси. Но без съмнение Иван Ефремов е получил от нея подобаваща обща култура. Като произхождаща от добро семейство, тя е оказала твърде силно влияние върху неговия мироглед и съдба, както, разбира се, и той на нея.

Въпрос: Добър или строг човек беше Иван Антонович?

Отговор: В него добротата се съчетаваше със строгостта. Той умееше да отстоява своята гледна точка, ала винаги оставаше доброжелателно настроен към другите хора. Можеше да им казва неприятни думи, без да накърнява тяхното достойнство. Към всички люде се отнасяше с голямо уважение.

Въпрос: Разкажете ни за първата среща с вашия баща, която сте запомнили.

Отговор: Това стана през 1942-ра в покрайнините на Алма Ата. Там бяхме евакуирани с майка ми. По онова време бях на пет години. Живеехме до голям концлагер. В ранна пролет ходехме да събираме трески за горене. И тогава аз видях към нас да се приближава здрав, загорял мъж с куфар в ръка. Той беше Иван Ефремов.

Искам да кажа две думи и за това колко трудно беше на баща ми да остава човек и да отстоява своите книги. Например в прав текст му бе намекнато, че ако в „Мъглявината Андромеда” сложи паметник на В. И. Ленин на площада, веднага ще получи Ленинска награда. Дори му беше казано направо. Но той не се съгласи.

После го упрекваха, че в „Часът на Бика” нито веднъж не се споменава името на Ленин. Налагаше му се постоянно да се бори и да защитава собственото си мнение.

Баща ми обичаше винаги да помага на хората. В трудни моменти те всякога се обръщаха към него. Той ги подкрепяше със съвети, с участие, та даже и с пари.

Постоянно му изпращаха купища ръкописи за рецензиране, като например известния роман на Щилмарк „Наследникът от Калкута”. Тази книга беше създадена в лагерите на ГУЛАГ и затова пристигна под формата на огромен том, написан с десет различни почерка в десет различни ученически тетрадки или на амбалажна хартия. Баща ми даде романа за четене първо на мен и на един мой приятел. Ние го изгълтахме на един дъх и веднага му изразихме възторженото си мнение. Той успя да направи необходимото и в края на краищата тая приключенска книга беше издадена.

В тежки моменти и аз неведнъж съм прибягвал до неговата помощ. Но пък колко трудно му беше на него самия! Външно той си оставаше спокоен и всичко преживяваше дълбоко в себе си. А причини за това имаше много. Може би именно заради тях и не издържа сърцето му.

Въпрос: Искам да разбера дали обискът в квартирата му е бил поради донос?

Отговор: Без съмнение, обаче така и не научихме кой точно го е написал. Имаме определени подозрения, но докато не се потвърдят, смятам, че нямаме право да говорим.

Въпрос: От какво почина Иван Антонович?

Отговор: От сърце – сърдечна недостатъчност. Почина вкъщи, в леглото си.

Въпрос: Каква библиотека притежаваше Иван Ефремов?

Отговор: Най-разнообразна. Първо, той обичаше книги за пътешествия (особено в Африка). Имаше извънредно много книги за Африканския континент на немски, английски и френски език. Също така обичаше и научната фантастика. Но това вече беше през втората половина от живота му. Доста харесваше Райдър Хагард – например неговата серия за Алан Куотърмейн (аз съм наречен на него въпреки съпротивата на майка ми). През последните години диапазонът на интересите му бе направо необятен. Интересуваше се практически от всичко. По-просто е да се каже от какво не се интересуваше – всъщност от политология и т. п.

Въпрос: Кои бяха духовните му учители?

Отговор: Аз знам, че за свой учител той приемаше академик П. П. Сушкин.

Въпрос: Разкажете ни за отношенията му с Рьорих.

Отговор: Моят баща беше приятел с Ю. Н. Рьорих. Те водеха кореспонденция и той нееднократно ни гостуваше у дома чак до неочакваната си кончина, която удиви всички ни.

Между другото баща ми имаше ярко изразена дарба за диагностика. Той можеше да постави точна диагноза, с което неведнъж учудваше лекарите. Според него нищо не предвещаваше скоропостижната смърт на Юрий Николаевич Рьорих.

Въпрос: Как Иван Антонович се отнасяше към живописта на Святослав Рьорих?

Отговор: Много я харесваше. Именно той ми разкри неговото творчество. На първата изложба на Рьорих разни мастити художници се възмущаваха – къде са виждали хората виолетово небе? Аз им казах: „Ами вие някога да сте се изкачвали по-високо от четвъртия етаж?” Нали е достатъчно само да се качиш над четири хиляди метра надморска височина и небето става виолетово, а ако продължиш по-нагоре – откриваш как то почернява.

Въпрос: Какви чужди езици знаеше той?

Отговор: Английски, немски и с известно затруднение – френски. В тази връзка мога да разкажа една история. Когато завърших университета, аз отидох при татко и го попитах: „Как стана така, че след като шест години овладявах английски език в училище и още четири – в университета, тъй и не го научих, пък ти, който явно никъде не си изучавал чужди езици, знаеш английски, освен това немски и френски?” Той ми отговори: „Донеси ми учебника. Какво виждаш тук?” Аз му казвам: „Граматика.” А той: „Именно. Вас специално ви преподават по такъв начин, че нищо да не научите. Граматика, граматика и оксфордско произношение. То е все едно да построиш къща, без да използваш тухли, ами само чертежи. Я изхвърли всичко туй. Ето ти един интересен роман. Ето ти и речник. Оттук нататък всеки ден – по 5–6 реда. Всеки ден. В речника са дадени и няколко правила. Ако успееш да прочетеш книгата, ще усвоиш и езика, ако не успееш – ще го знаеш на нивото на един инженер. На него не му е необходимо да превежда от руски на английски, защото за целта си има преводачи, но задължително трябва да може да чете, да разбира прочетеното и да води елементарен разговор…” Ето така съм се научил да чета и пиша на английски език.

Въпрос: Как се отнасяше Иван Антонович към религията?

Отговор: Той чувстваше като най-близък индуизма и освен това явно се интересуваше от науката за духа на света. Майка ми Елена Конжукова беше по-религиозна. Тя почина през 1961 година, а за мен Таисия Йосифовна винаги си оставаше любимата по-голяма сестра.

Въпрос: Той познаваше ли се с писателя Александър Казанцев?

Отговор: Да, те бяха добри приятели, срещаха се неведнъж, спореха по различни въпроси. Сега Казанцев е председател на комисията по творческото наследство на И. А. Ефремов.

Преведе от руски: Георги Недялков
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Goa » Сря Юни 01, 2011 3:40 am

Предупреждение за едноседмичен бан получават Odisey и Nasko за непростима лексика и лични нападки в тази тема. Надявам се с това изясняването на личните отношения да приключи и в бъдеще да се пишат само постинги по същество. Предупреждението важи за всички теми във форума!
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Сря Юни 01, 2011 6:13 am

Goa написа:Предупреждение за едноседмичен бан получават Odisey и Nasko за непростима лексика и лични нападки в тази тема. Надявам се с това изясняването на личните отношения да приключи и в бъдеще да се пишат само постинги по същество. Предупреждението важи за всички теми във форума!


Ако бяхте реагирали поне преди година, можеше да е друг форумът. Аз лично приключих, извън раздела за Е-нигите. Поздравления още веднъж за Данчо, който показа как можеше да бъдат нещата...
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Goa » Сря Юни 01, 2011 8:44 am

Ако, ако... ако ти беше друг човек...
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Сря Юни 01, 2011 9:35 am

Goa написа:Ако, ако... ако ти беше друг човек...


В Рим - като римляните!
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Goa » Сря Юни 01, 2011 12:23 pm

Може би не си вникнал в същността на римляните ;). Но както и да е.
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Чет Юни 02, 2011 6:05 pm

От 25 до 28 май 2011 в Екатеринбург, Русия, се е състоял поредният европейско-азиатски фестивал на фантастиката „Аелита”.

Този път голямата награда, наречена на Алексей-Толстоевата героиня, е отишла при тандема Х. Л. ОЛДИ. С „Аелита” е удостоен и ветеранът Евгений ВОЙСКУНСКИ.

Вторият по значение приз – мемориалната награда „Иван Ефремов” – сега е бил присъден на Борис СТРУГАЦКИ. Както е известно, това отличие се дава (от 1987 година насам) за редакторска, организационна и просветителска работа в областта на Тера Фантазия.

Честито, уважаеми Борис Натанович, радваме се за вас!

И тъй като са изминали 30 години от първия фестивал „Аелита”, организаторите са връчили още една награда „Иван Ефремов” – на портала FANTLAB.RU, заел второ място при гласуването на приза.

* * *

Тук му е мястото да кажем, че (поради благоприятно стечение на обстоятелствата!) пишещият тези редове се явява първият чуждестранен гост на фестивала „Аелита”.

Това стана през май 1989 година и тогава той успя да се докосне – и в буквалния, и в преносния смисъл – до наградата „Иван Ефремов”. В буквалния, защото наистина пипна този много красив приз в редакцията на списание „Уральский следопыт”. А в преносния, защото направи интервю с тогавашния лауреат на току-що споменатото отличие – космонавта Георгий Гречко.

Интервюто под заглавие „Най-малко ме вълнуват машините и пистолетите” излезе в брой 2/1990 г. на списание „ФЕП”.



Изображение

Атрактивната награда "Иван Ефремов", направена от уралски самоцвети
Последна промяна alexandrit на Вто Юни 07, 2011 2:23 pm, променена общо 1 път
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта