Литература и други изкуства

Иван Ефремов и ние

Всичко за изкуството

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот robinofloksli » Пон Юни 06, 2011 11:34 am

Интервюто под заглавие „Най-малко ме вълнуват машините и пистолетите” излезе в брой 2/1990 г. на списание „ФЕП”.


Блаженни години, ракенроуа беше млаааадд...
Да пазиши интервюто случайно някъде? Линк?
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 28, 2011 4:19 pm

Преди броени дни (ах ти, желязно клише!) Христо Гешанов навърши 75 години. Честито – с пожелания за здраве, за интегрална бодрост на духа и нови творчески успехи!

Няколко думи за този човек, който е неоспоримият доайен на клуба „Иван Ефремов” – София.
В Уикито за БГ фантастика го представят като:
* философ, изключителен психолог и психотерапевт;
* силно евристична личност и професионален лектор;
* един от основателите на Българското астронавтическо дружество, на школа по йога и на курсове по евристика;
* журналист, фантастолог и основател на първия у нас клуб по фантастика (забележете, моля: клуб, а не ученически кръжок, както твърди Негово величество Уикито!).
Към тази особено богата визитка може да се добави още, но без претенции за изчерпателност, а именно: предшественик на клуба „Иван Ефремов”, поет и прозаик...
През 2003-та Американският биографичен институт го обявява за „Мъж на годината”.

По-долу препубликуваме една негова статия. В нея авторът говори подробно за своята дейност, като събира накуп особено важни проблеми, и, разбира се, отделя достойно място за създателя на „Мъглявината Андромеда” и „Острието на бръснача”.



Христо ГЕШАНОВ

ЧОВЕКЪТ НА БЪДЕЩЕТО СЕ ИЗГРАЖДА ДНЕС

Заглавието, което току-що прочетохте, някога бе девизът на специализирания курс „Изграждане на творческата личност”, който провеждах в Младежкия дом „Лиляна Димитрова” в столицата. През 1967 г. той вече беше организиран и връщайки се в онези времена, аз трябва накратко да разкажа

НЕГОВАТА ПРЕДИСТОРИЯ

През 1963 г. към Градския комитет на комсомола в София официално бе учреден клубът „Приятели на бъдещето” – едно просветно средище, където млади хора имаха възможността да слушат лекции, да обменят мисли, да дискутират по широк кръг от проблеми: например „Бъдещето на космонавтиката”, „Животът и разумът във Всемира”, „Приятелството и любовта”, „Еволюцията – от миналото към бъдещето”, „Фантастологията като наука”, „Можеш ли да станеш по-умен?” и пр.

Стараех се да ръководя клуба така, че да е интересно и полезно за всички. Всяка седмица се събирахме около 30 души, девет от тях бяха ученици, а пък останалите – студенти, млади научни работници и трима от материалното производство. Периодично изнасях някои лекции, които по-късно съставиха основите на курса по изграждане на творческата личност. Обсъждахме, разбира се, и собствени произведения: научнопопулярни статии, стихове, разкази, научна фантастика. Имаше и отделни творби от онзи по-особен жанр, който сега се нарича фентъзи. Скоро продукцията на клуба започна да се появява в централния периодичен печат. Спомням си с какво внимание и грижа се отнасяха към нас Петър Панов (вестник „Средношколско знаме”), Димитър Пеев (вестник „Орбита”), Светозар Златаров (издателство „Народна младеж”, а по-късно и списание „Наука и техника за младежта”), Светослав Славчев (списание „Космос”) и други. Двама от учениците, Бойко Бойков и Христо Буцев, създадоха подобен клуб във Френската гимназия и тръгнаха да издават собствен вестник за НФ и прогностика – първия в България!

Разностранната дейност на „Приятели на бъдещето” бе отразена и в няколко журналистически публикации из пресата – ще посоча „Средношколско знаме” от 17.ІІ.1963 , „Народна младеж” от 20.VІІІ.1964, „Комсомолски живот”, № 11 от 1965 г. и пр. Така лека-полека клубът започна да добива обществена гласност.

Приблизително по това време се запознах с Тодор Ялъмов, Ненко Сейменлийски, Атанас П. Славов и т. н. Често се срещахме на младежки дискусии, които се провеждаха в Студентския дом или в някои читалища. Обменяхме идеи, обсъждахме разни произведения на нашумели през оня период фантасти.

И ето че постепенно кристализира идеята да създадем един клуб с много по-широко участие, в който да се работи професионално, той да има значимо обществено присъствие и да бъде нещо като център за творческото развитие на млади хора. Налагаше се клубът да си изработи индивидуална стратегия и тактика за осъществяването на своите най-важни цели. Собствената творческа продукция на членовете му трябваше да се отличава с необходимата научна обоснованост в областта на прогностиката, а НФ творбите да носят печата на високата художественост.

Така през 1974 г. се стигна до „сътворението” на клуба „Иван Ефремов”. Цялата формация „Приятели на бъдещето” се пресели в Младежкия дом и стана част от този нов клуб. Погрешно би било да се смята, че „Ефремов” е някакво продължение на „Приятели на бъдещето”. Последният споменат бе в някаква степен ограничен само в рамките на София, липсваха му доста неща, които новоучреденият феномен по-късно успя да постигне по категоричен начин.

Сега не мога да се сетя кой конкретно предложи прочутият съветски учен и писател да ни бъде патрон на клуба, но отлично помня, че всички с възторг се съгласихме. Тогава аз развих идеята за интегралния интелект и след кратко обсъждане се прие названието, което остава и до днес – Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов”.

Лично за мен този човек изигра особена, може да се каже, съдбоносна роля. Толкова бе многостранен и задълбочен, че го възприемах като руския Леонардо да Винчи. Бях, както мнозина други, впечатлен от ранните му разкази, от „Мъглявината Андромеда”, а по-натам – и от „Острието на бръснача” и „Часът на Бика”.

Още през 50-те години на миналия век аз почнах да се занимавам по системата Йога, използвайки оскъдната информация, която достигаше до мене. И едва романът „Острието на бръснача” отвори очите на всички, че Йога е не само мистично и окултно учение, ами и нещо съвсем рационално: преди всичко физиология и психология. Което означава здравословно хранене и периодично пълно въздържане от храна, нормален режим на труд и отдих, всекидневни упражнения за тялото и психиката, разширяване на съзнанието чрез усвояване на световната култура, овладяване на нови умения и способности. В представите на Ефремов Йога се очертаваше като особена култура на отношението към себе си, към другите хора и към природата.

Тогава така си представяхме и човека на бъдещето – всестранен, хармоничен, с разкован творчески потенциал. Такъв бе и главният герой в романа, психофизиологът Иван Гирин. Беше неизбежно той да се превърне в модел, по който аз започнах „да изграждам” себе си. Факт е, че курсът

„ИЗГРАЖДАНЕ НА ТВОРЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ”

и до днес включва доста от идеите и принципите, първоначално развити и обосновани от И. А. Ефремов. Тези идеи и принципи стимулираха много хора да гледат на себе си като на материал, подлежащ на по-нататъшно развитие и усъвършенстване. А в самия курс се даваше необходимата методика за това.

Той и досега съдържа и седем основни направления, конструирани и взаимосвързани по такъв начин, че гравитират около една централна тема – индивидуалния и колективния творчески интелект.

ВЪВЕДЕНИЕ В ИНТЕГРАЛНОТО ЧОВЕКОЗНАНИЕ е първото от тях. В него са включени най-общите, тоест философските, теоретичните и методологичните проблеми, та по-нататък да не трябва отново и отново да се спираме и да се връщаме към тях.

Такъв е проблемът за подхода. Ако сравнявате известните до момента подходи – тясно-специален, комплексен и интегрален, – прилагани през човешката история, ще се убедите, че интегралният е онзи, който вмества в себе си първите два. Същевременно чрез него най-добре и най-пълно може да се разбере същността на човешкия феномен.

Аналогичен е и въпросът за свойствата на човешкия потенциал, за неговите граници, особености и възможности за реализация.

Важен методологичен проблем е разглеждането на Хомо сапиенс като система, неговата вертикална и хоризонтална структура, взаимодействието на отделните му части и етажи под ръководството на главния мозък. Съществен е и проблемът за управлението и самоуправлението на човека в съвременните условия, за способността му да прогнозира и планира собствения си начин на живот.

Второто направление е посветено на ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС въобще и в частност – на конкретните особености и механизми на творчеството в основните области на човешката дейност. По пътя на сравняването им, на техния анализ и последователен синтез са извлечени общи принципи, методически правила и практически препоръки, които можете да използвате в конкретната си професионална работа. Разгледани са структурата на този процес, както и начините за съзнателно овладяване на неговите основни етапи, в това число и на подсъзнателните му компоненти. В крайна сметка целта е да повишите своя творчески потенциал, а и да съумеете пълноценно да го реализирате.

В третото направление са разработени методи и средства, обобщени под названието ПСИХОФИЗИЧЕСКА ПОДГОТОВКА. Тук съм подбрал най-ефективните способи и техники, осигуряващи жизненост, здраве, интелектуална работоспособност и творческо дълголетие. Става дума не изобщо за здравословен начин на живот, а за такъв, който може да бъде оптимален за всеки човек, ангажиран с умствен труд. Фактически са положени основите на нова научна дисциплина – медицинска евристика.

Централно за целия курс е четвъртото направление, което е посветено на ТВОРЧЕСКИЯ ИНТЕЛЕКТ. След анализа на неговата същност и на главните пречки за оптималното му използване се разглеждат редица методи, конкретни технологии и средства за разкрепостяване на интелекта, за неговото усъвършенстване и за увеличаване ефективността на всяка дейност от този род. Разбира се, в това направление се говори за самонаблюдение и самоконтрол, за т. нар. интелектуални емоции, за укрепване на волята и развитие на въображението, за оптимизиране на мисловния процес и пр. По същество тук са заложени основите на нова научна дисциплина – интелектология.

Може да се каже, че информацията е едновременно суровина и гориво за творческия процес. Неговият краен продукт също се представя в информационен вид, удобен за ползване от евентуалния потребител. Затова в петото направление по необходимост влизат методи и технологии за системно и ефективно ОРГАНИЗИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННАТА РАБОТА на творческата личност и на творческия екип. Става дума за практическите начини за използване на собственото време, както и за оптимално организиране на себе си в потока на времето. Подробно е разработена методиката за работа с книгата и за умението да учим перманентно и ефективно с минимум разход на времеви ресурси.

По линията на шестото направление е включено всичко необходимо за максимална ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ТВОРЧЕСКИЯ ЕКИП. Това на практика означава анализ на същността на колективното творчество, неговата специфика и начини за управляване и стимулиране. Разгледани са последователно механизмите на психичния климат в такъв екип, неговата характерология, изкуството да се общува, изкуството да се спори и да се убеждава. Целта в крайна сметка е значително да се повиши и разшири екипната творческа реализация. С други думи, заложени са основите на нова дисциплина – съвременен творчески мениджмънт.

Заключителното направление е посветено на СТРАТЕГИЯТА И ТАКТИКАТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ДЕЙНОСТ (индивидуална и колективна). Тук по необходимост се спираме върху онези свърхнормални творчески възможности и реализации на човека, които определяме като заложби, дарби, талант и гениалност. В този аспект също са разработени основите на нова научна дисциплина – гениология.

Като цяло курсът представлява практическо приложение на комплексния и интегралния подход. Което означава, че по всяка отделна тема се привлича информация от всичките седем направления, както и от многообхватния масив на съвременните науки, пък и на останалите творчески области.

Дали е възможно това, ще попитате вие.

ДОСЕГАШНИЯТ ОПИТ

недвусмислено показва, че е възможно.

Преди всичко аз трябва да поясня, че става дума за теоретична, методическа и практическа работа в течение на повече от 40 години. Тя бе извършвана от малък всеотдаен екип в състав от четирима души, а също така и от други специалисти, временно ползвани като консултанти и преподаватели. През посочения период бяха подробно проучени уникалният опит на българското образование, евристичната практика на Калифорнийския технологичен институт, широкомащабният образователен експеримент на Сибирското отделение на АН на СССР, системата ПАТЕРН в САЩ и др. п. Бяха проучени и постиженията на творци от разни страни и епохи, включително и индивидуалният опит и препоръки на най-видните съвременни специалисти по евристика. В досегашната ни теоретична и приложна работа сме ползвали над 3000 литературни източници. Освен това в курса влизат и оригинални собствени разработки, чиято приложна стойност е научно обоснована и доказана на практика.

През периода, за който говоря, бяха провеждани специализирани курсове в различни аудитории. Наричам ги специализирани в смисъл, че за всяка аудитория ние подбирахме онези теми от интегралното цяло, които са необходими за конкретните участници.

Друг научно-приложен курс под названието „Изграждане на творческата личност” беше реализиран в течение на една учебна година в Центъра за промишлена естетика в София (1963).

И още. Подобен двегодишен курс бе организиран след 1970 г. за всички учители от четирите училища в Годеч, проведе се и тригодишен курс в гимназията „Сава Савов” – Пирдоп (отделно за учители и за ученици). Двегодишен курс за квалификация се изнесе пред научните сътрудници на Института по животновъдство в Костинброд, а в продължение на година и половина бяха обучавани по евристика младите музиканти и композитори към Съюза на българските композитори. Трябва да спомена също двегодишния окръжен курс за инженери, конструктори и изобретатели, състоял се в Шумен. Аналогичен двегодишен курс преминаха космическите специалисти и конструктори в Международния ситуационен център – Стара Загора. Едногодишен курс по творческо мислене в медицината и здравеопазването изкараха всички лекари от болницата в Годеч. Всички служители от системата на МВР в община Сливница (около 300 души) пък бяха обучавани в течение на една година в подобен курс за квалификация.

Положителните резултати биваха отчитани от ръководствата на съответните организации, както и от наблюдаващите ги държавни органи. Като илюстрация тук ще разкажа два характерни случая.

Един от най-мащабните курсове беше този в пирдопската гимназия „Сава Савов”. Още от началото той бе обсъден със специалисти в Министерството на образованието и през цялото време след това се намираше под прякото наблюдение на министъра (тогава професор Александър Фол). В интервал от три години всяка седмица аз прекарвах по един ден в гимназията – три учебни часа с учениците и после два учебни часа с учителите.

В края на курса на специална окръжна конференция бяха оповестени резултатите:

* От постъпилите в ІХ клас 89 ученици от Пирдоп, Златица и околните села са завършили 89.Сред тях има 52 пълни отличници, в това число 17 златни медалисти (наистина уникален случай в цялата история на българското образование!).

* Всички 11-класници са получили дипломи, в които освен успехът по учебните дисциплини са отбелязани и съответните разряди по три граждански специалности. По този начин всеки един от тия младежи би могъл веднага да постъпи на престижна и добре платена работа.

* На всеки завършил е дадено удостоверение, че владее на добро ниво руски и един западен език.

* Всички завършили са получили книжка за правото да управляват МПС.

* На половината от тях е връчено удостоверение, че са подготвени по специалността „Програмисти” и могат пълноценно да работят с компютър, а другата половина през трите години на обучение в гимназията са овладели в някаква степен по един музикален инструмент.

* През посочените години учениците от гимназия „Сава Савов” редовно са печелили награди в окръжните и републиканските спартакиади, както и в провежданите литературни или математически олимпиади.

* През същия период младежите са успели да отгледат огромно количество растения, които изпълват класните стаи, коридорите, служебните помещения и двора на училището.

* 85 процента от завършилите са кандидатствали във висши учебни заведения и всички са били приети.

Може би сухите факти и цифри, които споменавам в такъв телеграфен стил, ще ви подскажат донякъде с какво вдъхновение младите хора са вървели по пътя на своето израстване като граждани и творчески личности. За това говори още едно обстоятелство. След завършването на курса министърът на образованието Александър Фол в течение на няколко години канеше в България съответните министри от тогавашните соцстрани, които заедно с него прекарваха цял ден в същата пирдопска гимназия. Идеята му беше нагледно да демонстрира какво означава преустройството на образователната система на практика.

Ще спомена и двегодишния курс в град Шумен.

Първоначално той бе организиран в Базата за техническо развитие към Комбината за товарни автомобили „Мадара”. В нея тогава работеха около 60 инженери, конструктори и изобретатели. Но още след второто занятие по решение на Окръжния съвет мероприятието беше променено и стана окръжен курс за квалификация на всички водещи специалисти от самия Шумен и от предприятията в останалите селища. Всяка седмица в един определен ден целият състав провеждаше четиричасово занятие (два часа от работното време и два след това). Евристичният подход плюс многобройните творчески методи и техники бяха обект на теоретични обсъждания, както и на конкретни приложни задачи и разработки. Една година по-късно Шуменски окръг се нареди на първо място в страната по икономически ефект от внедрени изобретения, рационализации и други иновации. В период от осем години окръгът беше просто без конкуренция по този показател.

Аналогични резултати бяха постигнати и в спорта.

Няма да стигне мястото, за да изброя националните или клубните отбори в различни спортове, а така също и отделни големи спортисти, които системно бяха обучавани по нашата методика. Ще спомена само някои от тях: баскетбола и волейбола в ЦСКА (мъже и жени), тежката атлетика пак в ЦСКА, треньорите по лека атлетика и баскетбол в „Левски” (мъже и жени), баскетбола в „Балкан” – Ботевград (мъже), националните отбори по спортна гимнастика (жени), по ски-алпийски дисциплини (мъже и жени), по шахмат (мъже и жени), българската хималайска експедиция „Еверест-84” и пр.

Навсякъде се стигаше до стабилни резултати. Например баскетболният отбор на „Балкан” (Ботевград) стана републикански шампион. За пръв път провинциален тим постигна значими победи над столичните грандове. По-късно по същия начин се развиваха нещата при баскетболистите на ЦСКА (с треньор Цвятко Барчовски). Кирил Георгиев скоро се изяви като един от най-ярките родни таланти в шахмата, а пък Петър Попангелов постигна най-важните си успехи по време на тригодишните ни съвместни занимания. След нашата работа с националния отбор по спортна гимнастика (треньор Анастасия Митова) една от състезателките стана олимпийска шампионка на прескок.

Досегашният опит от проведените над 50 курса в рамките на около 40 години е отразен в редица научни публикации, както и в голям брой (повече от 60) научнопопулярни статии и интервюта из централните вестници и списания, в лекции по Българското национално радио. По наши сценарии и с наше участие Българската телевизия изработи два научни филма: „Резервите на човека” и „Изграждане на творческата личност” (1983 г.), а Студията за научнопопулярни филми – „Контролирано дишане”.

През последните десетилетия по света неотклонно нараства

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТВОРЧЕСКИ ПОДХОД

във всички области на човешката дейност. Все по-осезателно се разбира, че творчеството не е признак на тази или онази професия (творчески и нетворчески, изпълнителски професии), ами е отличителен признак на личността.

Нещо повече.

В съвременната епоха именно такива способности се превръщат във водещи и обуславящи успеха както на индивида, тъй и на многобройните екипи, изявяващи се в най-различни области. Става очевидно, че евристиката като наука за творческото мислене трябва системно и целенасочено да навлиза във всички нива и форми на образованието и обучението.

Най-същественото, с което искам да завърша, е, че всичко това потръгна и се разрасна от Интегралния клуб „Иван Ефремов”. Неоценимо бе участието в курса на инженер Ивайло Рунев, който водеше занятията по „алгоритъма на изобретението” (Генрих Алтшулер). Заслужава да се отбележат някои от лекциите на Тодор Ялъмов, находчивите критични бележки на незабравимия Ненко Сейменлийски, на задълбочения Сашо Карапанчев, на научно мислещия Нансен Бехар, вълнуващите и перспективни идеи на мнозина от членовете на клуба.

В онези години ние разсъждавахме мащабно, раждахме глобални идеи и подсъзнателно вярвахме, че по някакъв начин ще променим света към по-добро. Сега често се питам: дали днешното поколение се вълнува от същите неща и по същия начин? Ако смятам, че е така, това означава, че съм бил отлично зареден с оптимизъм и жизненост още през младите си години в клуба „Иван Ефремов”. Ако пък мисля обратното – че днешното поколение не струва нищо в сравнение с нас, – бъдете сигурни, че то е от ЕГН-то.

* * *

Очаквайте в скоро време интервю с Христо Гешанов, което той ще даде специално за читателите на този форум...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Пон Юли 04, 2011 11:44 am

На 16 април Центърът за ноосферни знания и култура на името на Иван Ефремов в Москва и в информационния интелект-център на Централната библиотека 174 на името на Данте Алигери, беше проведен "Ефремовски четения - фестивал" посветен на полувековния юбилей на първия полет на човек в Космоса на тема: "Етиката и космическата ера на човечеството"

-----------------------------------------------------------------------------------
На 23 април във Вирицката библиотека на името на Иван Ефремов се състояха 14 ефремовски четения. Тема на четенията: "Иван Ефремов - учен и човек. Научната дейност на Иван Ефремов". Подробности на сайта:
http://efremov.litforum.ru/
Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Чет Юли 14, 2011 9:19 am

И тъй като месец юли е до голяма степен свързан със съзвездието Рак, ето няколко реда за него.

Въпросното съзвездие е познато още и под името Звездите на водата, понеже ракът обитава водните басейни, а в древността водата е сред четирите елемента, съставляващи Универсума. Съществува легенда, според която храбрият рак е възкачен на небето като награда за туй, че със своите щипци успява да спаси една нимфа от преследващия я Зевс.

В това съзвездие се намира и една от най-ярките и най-красиви двойни звезди – йота от Рак. В зрителното поле на обикновена астрономична тръба тя предлага приказна гледка: главната звезда сияе с жълта светлина, а пък спътникът й – със синкава. Много е трудно да се откъсне поглед от тези два вълшебни „брилянта”, които блестят един до друг (както ни уверява Ангел Бонов в книгата си „Митове и легенди за съзвездията”).

Можем да продължим – и на звездна, и на ефремовска вълна – със следното кратко есе, озаглавено

Яркият мълвеж на слънцата

Няма да открия Америка, ако кажа, че фантастът Ефремов съчетава в себе си множество блестящи качества. Поразителен размах на въображението и енциклопедичен поглед върху света. Крилат прогностичен дар, научен лиризъм и забележителен усет за границата между усмивката и сълзата. Не случайно във фантастиката му работи цяла Академия на тъгата и радостта... И все пак у Иван Ефремов пулсира едно чувство, един копнеж на интелекта, пред които се прекланям най-ниско – поривът към звездите!

Мисля, че у никой друг писател от световната литература няма такъв страстен стремеж към далечните слънца на Вселената. Даже заглавията на някои от най-известните му творби са посипани с горещ астрален прах: „Обсерваторията Нур-и-Дещ”, „Звездни кораби”, „Мъглявината Андромеда”, „Сърцето на змията”... Този копнеж води Ефремов в древните геологични епохи, където откопава следи от космически пришълци. Същият копнеж води екипажа на пулсационния звездолет „Телур”, полетял да разгадава енергетичните тайни на огромна въглеродна звезда. И отново той е сюжетен стожер, двигател на индивида и на обществото, съкровен химн в „Мъглявината Андромеда”.

Дори суховатите индекси на планети и светила в тоя роман – като К-2Н-88 например, са обвеяни с поезия, имат собствено излъчване. А колко призивно звучат имената на звездолетите, кръстосващи страниците на Майстора! Много от тях са вдъхновени направо от звездните атласи: да си спомним „Алграб” или пък „Лебед”... Да, от звездите идва най-хубавото. Оттам пристига новината за цивилизациите, обединени във Великия пръстен – и тази идея е рожба на порива да се сближат слънцата и слънчевите постижения на разума. Оттам долита и приказното послание, заради което Земята дръзва в Тибетския опит.

И когато му е тежко, един от героите на Ефремов вдига очи към „сияещата слава на Космоса”, дано почерпи от нея нови сили за борба. Иван Ефремов, струва ми се, цял живот е черпил енергия за работа от яркия мълвеж на безбройните слънца. Навярно малцина знаят, че докато е пишел „Мъглявината Андромеда”, той е наблюдавал с морски бинокъл звездите чак „до насълзяване” и после е създавал образ след образ своя шедьовър.

И ако трябва да има подводница „Жул Верн” и лунна ракета „Хърбърт Уелс”, то на съветския фантаст подхожда да се кръсти звездолет. Звездолет с непробиваемо тяло и с безсънни като природата двигатели. Защото този писател е притежавал щастливия талант да издига човечеството към звездното небе. Той е сякаш поет, дошъл от бъдещето, за да ни нашепне колко прекрасен може да бъде нашият земен свят и какви чудеса на сърцето и на ума ни очакват в космическите бездни.

Прочетено от Александър Карапанчев
пред микрофона на Радио София, ХХ век
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Съб Юли 23, 2011 10:45 am

В ПРЕГРЪДКИТЕ НА УТОПИЯТА (2)

☼ Една непоръчкова анкета

Днес ни се иска да започнем някак по-леко.

Може би за начало е добра следната информация: на 8 май 2011 (точно в 12:45 часа) в тази тема бе обнародвана част първа от нашата анкета, посветена на Иван Ефремов.

Не е грешка, ако по-нататък продължим с две негови мисли, взети от интервютата му. А именно: „Мечтата е постоянна потребност” и „Щита на мечтата, бронята на фантазията – аз не знам по-надеждна защита...”

Или да си спомним онзи епизод от повестта му „На края на Ойкумена”, в който древният грък Пандион вижда за първи път аквамарин. Вижда го като роб под лъчите на току-що изгрялото златолико слънце – пълен с блясък, неговият синкаво-зелен цвят е неочаквано радостен, светъл и дълбок, с топлия оттенък на прозрачно златисто вино. По-късно, след доста приключения на тялото и духа, вече свободният скулптор Пандион ще превърне тоя камък в най-ценната гема из цяла Елада...

Но ето че подир нашата „аквамаринова” стъпка идва време за новата ни порция от отговори на тройката въпроси:


1. Кои три творби на Иван Ефремов (независимо от техния жанр) харесвате най-много и защо?

2. Смятате ли, че книгите на Иван Антонович са вече морално и стилово остарели, или си заслужават и през ХХІ век да бъдат актуални за широката публика?

3. Можете ли да посочите други заглавия от световната фантастика (стара или пък най-, ама най-нова), които да са съпоставими с тези на Ефремов по размах и дълбочина на мечтите?

По-долу ще прочетете оценките и размислите на още няколко ефремисти. Най-възрастният от тях е набор 1944, докато най-младият е не само роден през лето 1969-о, ами е и сънародник на човека, написал „Пет румба”, „Сърцето на змията” и „Атинянката Таис”.


Тодор ЯЛЪМОВ, журналист, библиограф и колекционер

1. Аз ще ги подредя по следния начин:

а/ „Часът на Бика” е безусловно водещ за мене роман. Той се появи съвсем на място в трудното за социалистическата система време и имаше сложна съдба. Едва след 1990 година излезе в пълен обем в Русия и остава актуален и до днес. Бих приветствал преиздаването му в България;

б/ „Мъглявината Андромеда” откри космическата ера и даде мощен тласък на научната фантастика чрез мащабната картина на идеала за бъдещето;

в/ „Острието на бръснача” направи пробив в изследването на психо-моралните ценности на човека. Това изследване става все по-важно за нас, хората, в днешния усложняващ се и противоречив свят.

2. Повечето книги на Иван Ефремов не могат да остареят, защото:

първо/ обхващат панорама от над 6000 години развитие на нашата цивилизация и този мащаб, съчетан с майсторското му историко-диалектично представяне, ще продължава да интригува любознателните люде;

второ/ проблемите на нахлуващото бъдеще придобиват все по-остра актуалност, а Ефремов съумя да ни покаже впечатляваща картина на утопичния и на антиутопичния сценарий. Той предвиди моралната катастрофа в края на ХХ век и завеща своя отговор и послание към нас как да преодолеем кризата.

Що се отнася до неговия стил – има си пътници за всеки влак. В Русия преиздават книгите му в сериозни пропорции, дано и у нас някой се заангажира.

3. Произведенията в световната фантастика, които притежават подобни на ефремовските мащаби, са много малко. За моя радост в романа си „Нано” българският автор Николай Теллалов успява да изгради планетарен сценарий на бъдещите нравствено-технологични промени. Мечтата, че България може да заеме достойно място в Космическото развитие на света, е безкрайно необходима на младите хора – и като идеал, и като реален пример.


Георги НЕДЯЛКОВ, библиограф, колекционер и издател

1. Трите най-почитани от мен творби на Иван Ефремов са повестта „Сърцето на змията” (1958) и романите „Мъглявината Андромеда” (1957) и „Часът на Бика” (1968). Двата романа всъщност са последователни части от цялостно по-голямо произведение – за възхода, пълнокръвното развитие на една цивилизация и печалната й съдба след постигането на поставените основни социално-политически цели. Дълбокият смисъл тук е в прозрението, че движещата сила на общество, което иска да пребъде във времето, не трябва да е достигането на някаква цел (колкото и възвишена и непостижима да изглежда тя в началото на пътя), а единствено осмисленото непрекъснато движение към поредния хоризонт от познанието за Вселената – човешка и космическа.

Повестта „Сърцето на змията”, съпоставена с аналогичния по сюжет разказ „Първият контакт” (1945) на Мюрей Лейнстър, показва принципната разлика в подхода на две съперничещи обществено-политически системи към други разумни същества във Вселената, а всъщност една към друга, и позволява в най-синтезиран вид да се разбере светоусещането на Иван Ефремов.

2. Не мисля, че неговото творчеството е морално и стилово остаряло дори и сега – естествено, зависи за кого. То може да бъде актуално и през нашето съвремие, но в никакъв случай за т.нар. широка публика. Както в миналия, така и в сегашния век творбите на Иван Ефремов се възприемат само от хора, имащи особено духовно родство с авторовите идеи и копнежи. Просто за неговите съвременници това беше по-скоро масово явление, а днес такива случаи са единични и все по-редки.

3. От световната фантастика не са ми известни дори приблизителни по размах и дълбочина на мечтите аналози на явлението Иван Ефремов. В замяна на което бих могъл да посоча неговия наистина талантлив антипод – серията романи на Майк Резник: „Господарите”, „Гадателката”, „Оракула”, „Пророчицата”, „Раят”, „Чистилището”, „Инферно”. В най-широкия смисъл на въпроса според мен има едно заглавие – романа „Завръщане от звездите” (1961) на Станислав Лем.


Евгений ХАРИТОНОВ (Русия), писател, критик и библиограф


1. Навярно аз няма да бъда оригинален, но ще посоча онези книги, които обичам да препрочитам и които смятам за жалони в руската литература на ХХ век. Сред тях е „Мъглявината Андромеда”, която се явява една от най-мощните и вдъхновяващи утопии в цялата история на фантастиката; сред тях е и „Острието на бръснача” – тази книга, повече от другите негови, показа таланта на Ефремов като романист, излязъл от границите на жанра. Накрая ще посоча повестта „Сърцето на змията”. Включвам я в лидерската тройка, защото идеите на хуманизма са именно онова, от което остро се нуждае съвременната НФ, а тая повест според мен е своего рода „икона” на хуманистичната фантастика.

2. На това питане аз вече отговорих отчасти. Възможно е някои творби на Иван Ефремов (например същата тази „Мъглявината Андромеда” или даже „Часът на Бика”) да се сторят на съвременния млад читател силно остарели откъм език и особено откъм идеи и динамика на повествованието. Но наследството на Ефремов е богато и разнообразно. Неговите исторически романи са все така свежи и интересни за всяко читателско поколение, пък и фантастиката му, както и преди, е търсена от днешната публика (във всеки случай – в Русия). За това говори фактът, че Ефремовите книги се преиздават със завидно постоянство, а читателите ги купуват с охота.

3. Когато стане дума за Ефремов, не знам защо, но първият писател, който изплува пред мисления ми взор, е... Робърт Хайнлайн. „Ама туй е чудовищно! – можете да се възмутите вие. – Хайнлайн е радикална противоположност на Иван Ефремов!” Да, те изповядват различни ценности и различни идеологии. Но в същото време не сте ли забелязали до каква степен тези двама велики писатели мислители са близки един на друг?! Те са чужди помежду си в детайлите, обаче се родеят в мащабността на погледа... От по-очевидните примери тук ще посоча англичанина Олаф Стейпълдън. Но това е наистина очевидно – ето защо ще се огранича само със споменаването му.


Юрий ИЛКОВ, издател и журналист, почетен председател на клуба „Иван Ефремов” (София)

1. * „Мъглявината Андромеда” – заради това, че е „образцов” модел на бъдеще със знак плюс.

* „Часът на Бика” – заради сблъсъка на този модел с модел на бъдеще със знак минус. От тая книга разбрах, че човешката цивилизация или решава социалните си проблеми и се превръща в „космическа” цивилизация, или се срива в инфернални пропасти, което е съпътствано с неимоверно увеличаване на страданието.

* „Острието на бръснача” – защото не само разшири кръгозора ми, но ми даде мощен тласък към самоизграждане и самоусъвършенстване.

2. Морално не, както не остарява и неунищожимият стремеж на човека към по-добро бъдеще. Стиловото остаряване е неизбежно, ала то не прави книгите нечетаеми – така е например с „Илиада”, с древногръцките трагедии или „Дон Кихот”.

3. Не се сещам за произведения на Ефремовото ниво (в смисъла на този въпрос). Донякъде се приближават „Пладне, ХХІІ век” и „Стажанти” на Стругацки, „Хора като богове” на Снегов, „Облакът на Магелан” от Лем, а още по-донякъде Стърджън с „Майсторите от Ксанаду” и Саймък с неговия „Кимон”.

* * *

Интермедия. Тук, след една въздишка, авторът си признава, че вече е събрал куп обещания за включване в тази анкета. Но забележете, моля ви: куп от неизпълнени обещания! Впрочем в това няма нищо чудно, понеже днес времената са толкоз динамични, че българинът едва успява да открадне някой и друг час за любимото си американско кино и съвсем, ама съвсем не му е до четене – особено пък на руско-съветска фантастика.

При така стеклите се обстоятелства авторът решава да се нагърби с наистина сериозна задача: сам да отговори що-годе интересно... на собствените си въпроси.



Александър КАРАПАНЧЕВ, пишещ и издаващ

1. На върха на почетната стълбичка аз ще поставя „Мъглявината Андромеда” – една от най-обичаните ми книги на всички времена и народи. Лично за мен този роман представлява енциклопедия на високите човешки мечти. Благодарение на него интелигентният и чувствителен читател може да стане академик (не, не се шегувам!), защото ще мине през Академията на тъгата и радостта, основана от Иван Ефремов.

Сребърния медал ще го дам на историческата епопея, наречена „Атинянката Таис”, а пък моят бронз отива при ранните разкази на Ефремов, публикувани някъде около края на Втората световна война. Във въпросните разкази все още живеят неугасим стремеж към загадките на познанието и психологически вярно поднесен оптимизъм.

2. Е, нима могат да остареят морално мечтите за по-съвършено човечество и за покоряване на космическите дълбини? На тоя въпрос всеки българин ще си отговори твърде лесно, ако – искрено, с едната ръка на сърцето, а с другата на ума – се вгледа около себе си и дори в самия себе си...

Що се отнася до стила на Иван Антонович, и той не е овехтял, понеже си остава черно на бяло все така бистър и образен, стегнат и на моменти гъвкав като видра. Вижте, някои научно-технически детайли вече са ръждясали и при него, но и при сонм други фантасти положението не е нито на йота по-розово – даже да са родени в пъпа на Щатите. Това е процес естествен (поне засега!), както стареенето на човешкия организъм.

3. Днес на родния пазар откривам не толкова близки роднини на Ефремовите книги, колкото техни антиподи, които ни заливат все по-пълноводно. Че вампириади и ужасология ли не щеш, че средновековие на ента степен ли не щеш... В случая говоря най-вече за дебелите като патладжани англоезични фентъзита: те предлагат не само дебели цени, ами и дебело бягство – както от острите ъгли на съвремието, така и от нищетата на собствения живот.

На този уж пъстър фон ще бъде хубаво да се преиздаде тънката, но тъй жизнена (сякаш оплакната в жива вода) утопия „Мъглявината Андромеда” на Иван Ефремов. Обаче, питам се, какъв ли ефект би имало това при днешните ни оглозгани тиражи?...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Съб Юли 23, 2011 5:39 pm

Една книга се продава /както и всяка друга стока/ в зависимост от труда, който вложиш в нея и рекламната кампания, която и се направи. С трици маймуни не се ловят.
Другото е мрънкане, ама тотално мрънкане, което звучи странно на космическите мащаби на Ефремов. Всъщност той няма мрънкащ герой - и добрите, и злите действат с размах.
Дори и Кжи имат мащабни мечти.
П.С. Даде добра бизнес идея, която ще се реализира добре, на фона на днешните оглозгани издатели.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Шаркан » Съб Юли 23, 2011 8:53 pm

Спойлер:
Odisey написа:Една книга се продава /както и всяка друга стока/ в зависимост от труда, който вложиш в нея и рекламната кампания, която и се направи.
за книга ли става дума, или за патентовано средство против импотентност?

и тоя човек ми говори за литература.
олеле.
Шаркан
 
Мнения: 1410
Регистриран на: Чет Апр 29, 2010 9:36 am
Местоположение: ... ... ...

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Съб Юли 23, 2011 10:18 pm

Ники, пиша го с главни букви, дано ме разбереш.

ПИСАНЕТО ИЗОБЩО ТВОРЧЕСТВОТО Е САКРАЛЕН ПРОЦЕС МЕЖДУ АВТОРА И ЛИСТА, НАЙ-ОБЩО. НА ТАКОВА НИВО МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА СТИЛОВЕ, ЛИТЕРАТУРА И ВСЯКАКВИ ДРУГИ ОБЩИ НЕЩА.
КНИГОИЗДАВАНЕТО Е БИЗНЕС. МНОГО СЛОЖЕН БИЗНЕС. ИМА ТОЧНО ДВА ВИДА КНИГИ - ПРОДАВАЕМИ И НЕПРОДАВАЕМИ.


Не си спомням някой да ми е стиснал ръката, защото издавам българска поезия, нито някоя печатница да ми е направила намаление, нито някоя книжарница да е искала по-малък процент, нито нищо друго подобно.
Много е гаден тоя урок, много е горчив, но трябва да се научи. И мен ми се иска да издавам само каквото ми харесва, но за жалост няма как да стане. Много лични познати издатели изгоряха така.
Единственият работещ вариант е твоя - забиваш се в дън гори и не наблягаш на материалните ценности./Спомни си Иван Рилски, все си чел Светлев/. Дори вариантът на Калин с постоянното просене, работи до време.
Много те харесвам като автор и те хваля постоянно. Но обущарю - гледай си обувките.
Когато национализираме всичко, жените станат общи, а със златото облицоваме тоалетните - може и да са различни нещата.
Сега, за жалост, са такива.
Ако можеш да ми посочиш издателство, което успя да издава хем качествени книги, хем да ги продава добре, ще ти сваля шапка и ще отида да се уча от чужд опит.

И ПАК ПОВТАРЯМ, ДОБРЕ ПРОДАВАНА КНИГА В БЪЛГАРИЯ Е РЕКЛАМИРАНАТА КНИГА. НО НЕ С ЕДНО КАРЕНЦЕ В 24 ЧАСА И ПОДОБНИ, А СЪС СЕРИОЗЕН СОЦИАЛЕН МАРКЕТИНГ, ПРЕПОРЪЧВАНЕ ОТ ЧОВЕК НА ЧОВЕК И ХИЛЯДИ ДРУГИ НЕЩА.
"ДОБРАТА КНИГА САМА СИ НАМИРА ЧИТАТЕЛЯ" Е НЕ САМО НЕВЕРНО, НО И ВРЕДНО.


Не те карам да си сменяш принципите, ти си избрал пътя в живота. Просто приеми, че светът извън Ромча, може би е различен.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Авг 24, 2011 9:09 am

Това късичко есе от култовия (днес! а утре?) руски писател на въображението има следното авторско мото: „Фантастиката престана да бъде научна и позитивна и постепенно се превърна в описание на съвременността.”


Сергей ЛУКЯНЕНКО

ВЕЧНИЯТ ЕФРЕМОВ

Иван Ефремов беше забележителен представител на научната фантастика – именно на научната, а не на олекналата до наукообразно изброяване на хипотези. Той съчетаваше в себе си таланта на учен и на добър писател. По негово време фантастиката беше длъжна да бъде само научна и позитивна. Не можеше да рисуваш бъдещето, като заявяваш, че то е лошо. Всички знаеха, че бъдещето ще е комунистическо. Всякакви писателски опити да се изрази съмнение в пътя на човешкото развитие се пресичаха незабавно. Пример тук е „Часът на Бика”, в който Ефремов показваше един възможен китайски модел за развитие на социализма, но дори това бе отчетено като опасност за господстващата идеология.

За първи път прочетох „Мъглявината Андромеда”, когато бях на пет години. По онова време бях в Москва само пътьом, обаче попаднах в детска болница и там със сълзи на очи съм настоявал за едно-единствено нещо – поне да ми дадат недочетената ми книга „Мъглявината Андромеда”. Спомням си, че тогава лекарите казваха на родителите ми: „Как можете да възпитавате така детето си, та едва на петгодишна възраст да чете такива книги?”

И тъй, моето запознаване с Ефремов беше твърде ранно и увлекателно. Щом поотраснах малко, прочетох „Часът на Бика” – творба, която в онзи период беше под негласна забрана, но аз успях да си набавя старите броеве от списание „Техника – молодежи”...

Помня, че за първи път изчетох „Острието на бръснача” на четиринайсет години, докато си лежах на тревата в един полуизоставен парк. Оттогава се отнасям с трепетна почтителност към човешката красота и се опитвам да разбера тези нейни проявления, които засега са недостъпни за мен. Възприех романа „Часът на Бика” като откровение – а именно, че на сегашния етап комунизмът се смята за утопия, особено след десетилетията на съветска власт. Но Иван Ефремов си представяше идеалното общество не само като всеобща материална задоволеност, изкоренени болести и прилагането на принципа „От всеки според способностите, на всеки според потребностите”. В книгите му се даваше предимство на хармоничното развитие на човека и човечеството като цяло, на равновесието между материалното и духовното, независимо дали се отнасяше за древните цивилизации, съвременния свят или далечното бъдеще.

Днес за фантастиката не са задължителни нито научният подход, нито пък оптимизмът. Можеш да говориш за каквото си поискаш и да описваш произволно бъдеще. До голяма степен популярността на жанра се дължи на показваното от него бягство от действителността. Тази негова природна особеност позволява на хората да се откъснат от проблемите на всекидневието. По принцип фантастиката също поставя пред читателите си сериозни въпроси, само че ги представя в необичайна среда. Една история от съвременния живот може да се преразкаже и като повествование за звездолети, за вампири и космос.

Ако оставим настрана фалшивия патриотизъм, трябва да признаем, че сега в света доминира американската фантастика, а нашата без съмнение се нарежда на второ място. По-надолу в класацията идва обичайната тълпа – Полша, малко от Франция, малко от разни други страни. Въпреки това по същество главни източници на съвременната SF & F литература са най-вече САЩ и Русия.


Преведе от руски: Георги Недялков
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Чет Окт 06, 2011 9:55 am

От пресния брой 1/2011 на списание „Тера фантастика” научих много нови и интересни за мен неща. Едно от тях се отнася до видния доктор по философия Иван Пунчев. „По собственото му признание – чета на страница 5 – тези дългогодишни занимания са били породени от „Мъглявината Андромеда” и най-вече от идеята на Ефремов за биполярната математика...” Тук иде реч за изследванията на българина в областта на диалектическата и математическата логика.

Това позоваване на Иван Антонович ме подсети за моя дългогодишен приятел Тодор Ялъмов-Федя, в чийто живот творчеството на руския фантаст и учен също е играло (и още играе!) голяма роля. Нека припомня, че именно Федя е човекът, направил живата връзка между нашия клуб и вдовицата на писателя – Таисия Йосифовна. Пак той е неуморният пътешественик, който посети много кътчета по шареното ни земно кълбо, включително и Индия.

По-долу ви предлагам късата, но действително любопитна статия от Тодор ЯЛЪМОВ


ИНДИЙСКИ БЕЛЕЖКИ

▪ Едно реализиране на Академията на тъгата
и радостта – пробив в социалните експерименти на ХХІ век ▪


Интересът към творчеството и идеите на И. А. Ефремов постоянно расте, и то не само във връзка с юбилейната дата – 105 години от рождението му, а основно поради изключително острия дефицит на социално актуални идеи в днешния противоречив свят.

Една все по-успешно развиваща се държава в глобалното пространство, мащабните социални експерименти на която с интерес наблюдават мнозина, това е Индия. Толкова по-показателно е, че афинитетът на Ефремов към тази далечна страна се свързва с нейната древна култура и особено с дълбокото познаване на човека и неговите потенциални възможности. Трябва да притежаваш огромната ерудиция на Иван Антонович, за да можеш през 60-те години на миналия век да съзреш в тая слабо развита тогава държава – бъдещия световен гигант, лидера, в който бързо се превръща днес екзотична Индия.

Нямайки възможност да наблюдава на място програмите й на развитие, той успява да види през времето и разстоянията главните механизми, да осъзнае значението на древната й култура, които ще осигурят в бъдеще на Индия едно от водещите места в световната икономика.

В романите си „Мъглявината Андромеда”, „Часът на Бика” и „Острието на бръснача” писателят смело използва термини от индийската философия (Тантра, Шакти, Тамас, Шамбала и пр.), героите му носят индийски имена, действието се развива в Индия, Тибет и Хималаите. Ефремов пръв в социалистическата литература се осмелява сериозно да говори за йогите, за Учителите на Изтока – Махатмите, за енергията Кундалини и много други новатор¬ски за онова времето теми.

Той формулира няколко от основните закони на Космоса и един от главните сред тях неслучайно носи индийско име – „Закон на Синед Роба”, според който нито едно нискоморално общество не може да излезе в Големия космос, тъй като ще се саморазруши.

Мирогледът на И. А. Ефремов омайва със своята цялостност, в него палеонтологът еволюционист се допълва от социалния мислител и художник. От примитивните биологически форми към хората на палеолита и по-нататък – чрез събиране на бисерите на мисълта и красотата, създавани от човека през всички епохи – към построяване на справедливо общество. Физическата хубост на индийските жени и духовната сила на древната азиатска култура естествено присъстват в произведенията му не толкова като фон, а като вдъхновяващ пример за изключителна хармония и мъдрост.

Ефремов вижда с окото на живописец и описва необикновената красота на планината: „Рамамурти инстинктивно чувстваше, че небесното очарование на Хималаите не е по силите му като човек и художник. Тази преграда, която разделя видимия живот от обобщенията на изкуството, тук бе съвсем тънка. Но поглеждането през нея откриваше такива простори, които са достъпни само на един мъдрец – видватапурна, ала не и на него. Великият приятел на Индия, руският художник Николай Рьорих е успял да прогледне през този праг и да предаде, да поеме това излитане на тежките маси на майката Земя към небето, към потоците на слънцето през деня или към огънчетата на далечните звезди през нощта.”

Книгите му обхващат период от над 6000 години и са своеобразна енциклопедия на духовния живот на човечеството. И. А. Ефремов се нагърбва с гигантския труд да покаже развитието на цивилизацията през хилядолетията от миналото, през настоящето към бъдещето – в епохата на Великия пръстен, който ще заблести някога във Вселената.

Днес Индия дава пример как, залагайки на основния капитал на всяка държава – човешкия капитал, отваря по 10 000 училища всяка година, осигурява безплатно образование, включително и висшето, създава специалисти в съвременните научни направления и особено в информационните и хуманитарните технологии, на практика реализира мащабен социален проект, така пророчески наречен от Ефремов Академия на тъгата и радостта.

Сега над едномилиардна Индия, облягайки се на своите древни традиции, културни и нравствени ценности и модерни високохуманни информационни технологии, провежда курс на пробив в бъдещето, като осъществява един от главните полюси на глобалния свят и дава пример и надежда на много държави по света.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Съб Ное 05, 2011 1:52 pm

Квинта от писма

За да дообогатим представата си за – както традиционно се изрежда – учения, писателя и човека Иван Ефремов, предлагам за пръв път на български няколко откъса от неговата наистина обширна кореспонденция.

В този случай писмата са адресирани до академика и „баща” на ноосферата Вернадски (вижда се как още от младини Иван Антонович е бил иновативен, твърде напорист); и до приятелите му за цял живот, докторите на биологическите науки Пузанов & Бистров (впрочем последният споменат се явява прототип на някои герои от Ефремовото творчество).

Предполагам, че читателите ще усетят добре и аромата на онези далечни времена – времена многослойни, които не са били нито само бели, нито пък изцяло черни като въглищна мина.


◄ Д о В. И. В е р н а д с к и

Дълбокоуважаеми Владимир Иванович,

Поднасям хиляди извинения заради смелостта, с която се обръщам към Вас. Аз имам някои нови възгледи върху еволюцията на наземните гръбначни, които са свързани с равновесието на въглеродния двуокис в атмосферата през различните геоложки епохи и с йонизацията на водите в присъствието на разни елементи – например ванадий, мед, калций и др. Понастоящем в СССР Вие сте единственият човек, от чието одобрение зависи съдбата на моите хипотези...

Ленинград, 19 ноември 1930 г.


◄ Д о А. П. Б и с т р о в

Скъпи Алексей Петрович,

Аз пътешествах много, видях доста интересни неща, намерихме и куп разнообразни динозаври и черепи. Но, уви, повече „администрирах”, отколкото бях спокоен наблюдател. Всякакви там автомобилни, бензинови, продоволствени, финансови и представителски дела ми запълваха времето и душата. Тъжно е, ала изглежда, че цялата тази история ще трябва да се повтори – стяга се нова експедиция в още по-голям мащаб и според общото мнение ще я командва не някой друг, а непременно аз...

Москва, 20 февруари 1947 г.


◄ Д о А. П. Б и с т р о в

Скъпи Алексей Петрович!

Много отдавна не съм Ви писал. Веднага след като пристигнах в Ленинград, аз се натопих в такъв куп задачи, в сравнение с които миналогодишната подготовка за експедицията ми се стори дреболия. През тази година се наложи да преодолявам толкоз трудности (и това очевидно ще продължава), че аз започвам сериозно да се замислям над целесъобразността по-нататък да формирам такива крупни експедиции при нашите конкретни условия. Чудовищният бюрократизъм, абсолютното чиновническо бездушие буквално във всяка работа създават съвсем непредвидени пречки, поглъщащи цялото време и всичките сили. И още по-досадно е да ги изразходваш не за борба с реални препятствия, с пустините, с природата, а за гнусното разтакаване с бумащина, поради която голямото дело едва не се провали на няколко пъти. Само да отпуснеш ръце – и край. Както и да е, това не е дейност за учен, особено когато занапред трябва да се свърши толкова много истинско, писмено...

Отгоре на всичко ми се наложи, вече по нощите, да подготвям за печат своята тафономия, така че сега аз съм едва-едва жив...

Москва, 2 декември 1947 г.


Изображение

Едно издание от 2008 година


◄ Д о А. П. Б и с т р о в

Скъпи Алексей Петрович!

Сега главното за Вас е да предпазите в момента себе си от всякакво напрежение, затова не е лошо да почетете повече и да поразмишлявате, без да бързате. Ако не беше скверното ленинградско небе, би било чудесно да си намерите учебния телескоп на Максутов – той е забележителен уред, който дава много ярки изображения – и да погледате в него двойните разноцветни звезди. Аз не знам нищо по-успокояващо от тези, по-красиви и от най-хубавите скъпоценни камъни, огънчета в черната безкрайна далечина...

Москва, 16 декември 1950 г.


◄ Д о И. И. П у з а н о в

Драги Иван Иванович!

Взели по един ден отпуск, през майските празници ние направихме петдневна семейна екскурзия (на чужда кола „Победа”, с археолози) из старата Рус. Бяхме в Переславл-Залеский, Борисоглебск, Ростов Велики, Углич, Ярославл, разглеждайки най-вече музейните църкви от ХІІ до ХVІІ век. Самите ние почти се преселихме в шестнайсетото столетие, даже бихме камбани: „Сисой” – две хиляди пуда, звучи в до бемол; „Полиелейната” – хиляда пуда, ми; „Лебеда” – петстотин пуда, фа диез, и т.н. Не разбирам как е възможно да се измайстори така, че подобна грамада да дава определена нота, това не мога да го схвана – мрак безименен цари в моята скудоумна глава.

Направихме редица интересни снимки и много доволни се завърнахме в Москва, където към вече изпитаното удоволствие се прибави и Вашето писмо...

Москва, 20 май 1952 г.

Бележка и превод: Наталия Маринова
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Пон Ное 21, 2011 12:10 pm

Генадий ПРАШКЕВИЧ

ФРАГМЕНТИ ЗА ЕФРЕМОВ

Писателят Генадий Прашкевич е от Новосибирск. У нас дълго време беше известен като преводач на българска поезия и съставител на стихотворни сборници. Днес той е автор на десетки книги и уникални фантастични разкази в антологии, на фантастологични трудове и носител на множество литературни награди, между които „Аелита” и „Интерпрескон”. През 2008-а бе определен за „Сибиряк года” (Сибиряк на годината). За влиянието на Иван Антонович върху развитието му той разказва в два източника: в своята статия „Краят на петдесетте – писмата на И. А. Ефремов” и в обзорната си монография „Червеният сфинкс”.

Откъс от статията "Краят на петдесетте – писмата на И. А. Ефремов":

„Оказа се, че съвсем не е задължително да търсим тайните в Индия или пък в Африка (въпреки че те там са достатъчно) – тези велики тайни са винаги около нас. Прочетете отново „Върхът Подлунний” или „Езерото на планинските духове”, или „Диамантената тръба”, или „Сянката на миналото”, тази мъничка повест, в която е концентрирано такова поразително чувство за необичайност... Зашеметен, покорен от прочетеното, още повече като научих, че Ефремов освен всичко останало е и един от водещите палеонтолози на страната (ние с моите приятели се увличахме от тая наука), аз без всякаква стеснителност изпратих до писателя голямо писмо. В него между другото разказвах за варовиците, надиплящи бреговете край малката сибирска река Яя, варовици, изпъстрени със загадъчни вкаменелости. Размиваните от водата брегове се рушаха, загадъчните вкаменелости изчезваха, а на мен никак не ми харесваше една такава безстопанственост към природата.

Времето минаваше, ала отговор не идваше. Бях писал до издателство „Молодая гвардия”, пускащо книгите на Иван Ефремов, писмото би могло да се загуби... Започнах вече да го забравям, увлечен от романа „Мъглявината Андромеда”, който тъкмо тогава се печаташе в списание „Техника – молодежи”, но ето че на моето име пристигна пакет с книги и приложено към него писмо...”

Така между Ефремов и ученика Гена Прашкевич се подхваща многогодишна дружба, която преминава през експедиции и дълги задълбочени беседи. Половин век по-късно в своята книга "Червеният сфинкс" писателят Прашкевич разказва следното:

„Аз също запомних Иван Антонович като широкоплещест, красив, пълен и малко заекващ. Поканил ме в Москва след полевия сезон (аз бях още ученик), той ми разреши да нощувам в Палеонтологичния музей, от време на време споделяше с мен разходките си по Болшая Калужская и ми задаваше странни въпроси. Като например какво се е случило в нещастното семейство на Каренини? Аз отвръщах, че, струва ми се, всичко им се е разминало, наистина Ана Аркадиевна не издържала сполетелите я изпитания, така че напразно старецът Толстой е наченал втората част от романа, можел е изобщо да не я пише. Иван Антонович само загадъчно се усмихваше. Навярно се досещаше, че някога аз ще започна да се връщам към „Ана Каренина” именно заради тази част на романа...”


Изображение

Робърт Шекли (с очилата) и Генадий Прашкевич


И отново фрагмент от „Краят на петдесетте...”:

„Сборникът „Румбовете на фантастиката” е ново явление, досега не са ми известни негови аналози. Всяка публикация тук е пътешествие в неизвестното, обръщение към онзи Читател, за когото мечтае всеки пишещ. За съжаление такива творци като Ефремов в нашия свят не се появяват често – днес, пак за съжаление, далеч не на всеки писател можеш да пратиш писмо – просто няма да ти отговорят... От тази гледна точка „Румбовете...” са онова писмо до света, в който живя и твори И. А. Ефремов. Човек с шлифован ум и мощна енергия, той формира не една личност около себе си с напрежението на своето силово поле. И нека тези сборници (надявам се, че от тях ще излязат множество) организират съдбата на най-различни литературно надарени хора, защото всеки такъв човек е макар и неголямо, но звено от Великия (духовен) пръстен, за който мечтаеше знаменитият съветски фантаст...”

В „Червеният сфинкс” авторът възпроизвежда и един разказ на самия Иван Антонович за срещата му с великия Алексей Толстой:

„Веднъж ме покани в Кремълската болница Алексей Николаевич Толстой. Той умираше от рак на белите дробове. Това стана два месеца преди кончината му. Помня, че заемаше две или три стаи и обстановката по нищо не приличаше на болнична. „Разказвайте как станахте писател! – обърна се към мен Алексей Николаевич веднага щом прекрачих прага. – Как успяхте да си изработите такъв изящен и студен стил?” – „Вие ме ласкаете с такова мнение за моя стил – отвърнах аз. – Ако в него наистина има някакво качество, то идва от науката. Та нали непрекъснато ми се налага да описвам изкопаемите, условията на разположение на пластовете, околния ландшафт, утаечните породи, да въвеждам в своите научни статии най-разнокалибрени описания. Професията на геолога и палеонтолога изисква точни наблюдения и умението да се фиксира всичко, което вижда окото...”

Бележки и превод: Атанас П. Славов

* * *

P. S. Неотдавна ГЕНАДИЙ ПРАШКЕВИЧ навърши 70 години. Да пожелаем на този забележителен писател и приятел на България още дълго-дълго да ни радва с неизчерпаемото си въображение! На многая лета, дорогой Генадий Мартович!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Дек 21, 2011 11:14 am

Има поне два български повода за публикацията, която следва по-долу. Единият е, че в река Хронос вече изтекоха 15 години от кончината на д-р Димитър Пеев (1919–1996), а пък другият – че на 18 декември т.г. д-р Светослав Славчев посрещна своя РОЖДЕН ДЕН № 85. Честито на юбиляря и да знае: феновете очакват нови книги от него!

(Това двойно интервю с докторите е поместено за първи път в списание „Криле”, брой 2/1987 година. Поводът е 80-годишнината от рождението на ... е, отговорът тук е също съвсем ясен.)


ФАНТАСТ ЕНЦИКЛОПЕДИСТ

* „Мъглявината Андромеда” – засега уникален опит
* На кого принадлежи бъдещето?

По случай юбилея на бележития съветски писател Иван Антонович Ефремов разговаряхме с двама от най-известните български фантасти. Искахме тъкмо през техните очи да погледнем големия майстор на световната фантастика, да осветим от различни ъгли тъй богатата му индивидуалност, да чуем зрели оценки за художественото му дело.
И понеже нашите събеседници не се нуждаят от специално представяне, минаваме направо към въпросите и отговорите.

◄ Д-р Д И М И Т Ъ Р П Е Е В,
главен редактор на вестник „Орбита


– Доктор Пеев, вие сте се срещали с Иван Ефремов. Кажете, какви са впечатленията ви от неговата личност?

– За пръв път видях името на Ефремов, когато през 1957 година списание „Техника – молодежи” напечата романа му „Мъглявината Андромеда”. Оттогава започнах да следя най-внимателно всичко, което излизаше под перото на Иван Антонович. Считам го за основоположник на следвоенната фантастична литература в СССР. Според мен „Мъглявината Андромеда” е шедьовър на научната (подчертавам, на научната) фантастика. Мисля, че и до днес не е надминат. Достойнствата му са в две посоки: твърде интересна картина на космическо пътуване и единствен опит в световен мащаб, доколкото аз знам, да се опише комунистическото бъдеще на човечеството. Този роман е пиедесталът, върху който се изгражда съвременната съветска литература на въображението.

С Ефремов се срещнах „на живо” само веднъж – струва ми се, през 1970 година. Заведе ме моят много добър приятел писателят Василий Захарченко – човекът, пръв отпечатал в оглавяваното от него списание „Техника – молодежи” Ефремовите епопеи „Мъглявината Андромеда” и „Часът на Бика”. Бях отишъл да се поклоня пред любимия фантаст. Срещата ни беше кратка. Питате ме за някои по-конкретни черти от външността на Иван Ефремов? С радост открих, че си приличаме, поне външно.

– С какво Ефремов е неповторим като творец?

– Аз споменах: той направи първия и засега уникален опит да покаже – не теоретично, а със средствата на белетристиката, със силата на художествените образи – как ще изглежда комунистическото бъдеще. Това е особено трудна и отговорна работа. Също ярко качество в произведенията на Иван Ефремов е научната достоверност на изобразяваното. И накрая, за да обобщя, Иван Антонович Ефремов бе и голям учен, и виден писател. Смятам, че точно такова съчетание е идеалът за научен фантаст.

– Оказал ли е той влияние върху вашето творчество? Ами върху други български автори?

– Върху мен Ефремов е оказал огромно влияние. Моят живот се стече така, че написах малко фантастични книги, но като редактор-издател винаги съм имал за образец тоя забележителен прозаик. Да, именно от ефремовски критерии се ръководя вече 25 години, през които пуснах над 500 научнофантастични разкази в поверените ми периодични издания. Плод на моя възторг от личността и делото на Иван Ефремов е и книгата ми с очерци „Хоризонти на бъдещето”, където съм използвал отделни негови идеи.

Дали е влияел на други наши фантасти? Трудно ми е да кажа. Ето, колегата Агоп Мелконян е по-близък до братята Стругацки. Любен Дилов? Не, и той не е ефремист. В момента не мога да посоча български писатели, повлияни от Ефремов. Ала това изобщо не означава, че няма такива...


Изображение

Звездолетите „Тантра” и „Парус”.
Художник: А. Победински. 1957 година




◄ Д-р С В Е Т О С Л А В С Л А В Ч Е В,
заместник-главен редактор на списание „Космос”


– Доктор Славчев, кое качество на Иван Ефремов ви прави най-силно впечатление?

– За мен основното качество на Ефремов е неговата енциклопедичност. Съвсем не е вярно онова, което се казва, че времето на енциклопедистите било „умряло”. Това обикновено го говорят ограничени хора. Напротив, бъдещето ще бъде бъдеще на енциклопедично образовани и енциклопедично можещи личности. Ще има например биолози, които ще разбират и от архитектура. Да не уточняваме, че те ще знаят кибернетиката и ще умеят (хайде да помечтаем!) да управляват космически кораби.

Иван Ефремов стана предвестник именно на онези енциклопедисти – съвременни и бъдещи учени, предвестник, който със силата на своя талант убеди читателите си в могъществото на подобни всестранно развити люде. Да си припомним, че самият Ефремов беше виден учен – създател на тафономията, водеща теория в палеонтологията. Същевременно той притежаваше солидни знания по астрономия, космонавтика, история, биология, философия и бе наистина оригинален писател.

– Как мислите, кои творби на бележития фантаст ще издържат проверката и на следващите поколения?

– Предполагам, че ще прозвучи субективно, но романът „Мъглявината Андромеда”, независимо от някои негови слабости, ще остане за идните поколения. По същество той е вдъхновена поема не само за бъдещото комунистическо общество като социална обстановка, а и за безграничното развитие на човешката личност с всички присъщи й противоречия. Ако е вярно, че големите писатели пишат една книга на живота си, то такава книга на Иван Ефремов е „Мъглявината Андромеда”. Тук авторът просто се е въплътил във всеки от своите многобройни герои.

– На какво могат да се учат от Ефремов съвременните български създатели на фантастика?

– На широта на творческите възгледи и на отношение към по-младите си братя по перо. Ще се поясня. Да предположим, че го нямаше Иван Антонович Ефремов, който с авторитета си на учен и писател да застане зад младото поколение съветски фантасти. Е, тогава доста по-труден щеше да бъде пътят на братя Стругацки и на Емцев и Парнов, на Иля Варшавски, дебютирал като по-възрастен, и на Анатолий Днепров...

Въпросите зададе: Александър Карапанчев


Изображение

Несекваща популярност – осемтомно издание
на неговите съчинения. 2009 година
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Пон Дек 26, 2011 11:27 am

Как ни отговориха от Посолството...

* * *

През 2012-а се навършват 105 години от рождението на Иван Ефремов (според неговата автобиография) и 40 години от кончината му.

По този повод група съмишленици се обединихме около идеята за юбилеен ефремовски брой на списание „ТЕРА ФАНТАСТИКА” и се обърнахме за финансова подкрепа към Руското посолство в България.

Ето какъв отговор получихме оттам, надлежно подписан от съветника по културните въпроси г-н Сергей Фошкин:


ПОСОЛЬСТВО
РОССИЙСКОЙ ФЕДЕРАЦИИ
В РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИИ

«6» декабря 2011 года

Г-ну Александру Карапанчеву
Клуб «Иван Ефремов» и
Общество болгарских фантастов
«Тера Фантазия»



Уважаемый г-н Карапанчев,

Признателен Вам за письмо от 5 декабря 2011 года. С большим удовольствием узнали, что и в Софии есть клуб любителей творчества Ивана Антоновича Ефремова, русского ученого-палеонтолога, признанного классика советской научной фантастики, который и по сей день остается эталоном для писателей-фантастов.

Заслуживает высокой оценки Ваше намерение выпустить специальное юбилейное издание «Фантастическая земля Ефремова», а также провести в Болгарии в апреле следующего года два фестиваля, посвященные 105-летию со дня рождения И.А.Ефремова*. Наверняка, Вам известен тот факт, что Иван Антонович родился в 1908 году, и в юности добавил себе год, чтобы раньше начать работать, поэтому в своих автобиографиях он вписывал «1907» как год рождения.

К сожалению, в настоящий момент мы не располагаем возможностью помочь Вам в издании такой книги и рекомендовали бы обратиться за содействием к бизнес-структурам, заинтересованным в спонсировании данного проекта.

Желаю Вам плодотворной работы, реализации интересных проектов и творческих успехов.

С уважением,

Советник С.ФОШКИН


___________________
* Забележка: в нашето предложение се казва, че юбилейният ефремовски брой ще бъде разпространяван на Булгакон 2012 и Фантастивал 2012, но не и че тези конове ще се проведат през април и ще са посветени на Иван Антонович.


Изображение

Паметна плоча в родното му място
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Goa » Пон Дек 26, 2011 9:22 pm

А споменали ли сте, че сумата е от порядъка на 500-1000 лева, щото те може да са си помислили, че ще искаме 10000 примерно :problem:
При всички случаи е жалко...
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот bogdanov » Вто Дек 27, 2011 12:15 am

То в такива случаи не се споменава, а се носи конкретен проект с добре разписан бюджет, а и структурата която разпределя парите за руска култура в България е Руският културно-информационен център.Още повече, че декември бюджетът за догодина вече е разработен. За такива неща се кандидатства до към 1.10.
Ние си кандидатствахме през 2009-та, минахме проучване и през 2010 финансираха, отчасти, издаването на една билингва с руска поезия.
Но всички тези неща, уважаемият Александър Карапанчев знае много добре.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Съб Яну 07, 2012 10:52 am

Някои познавачи на феновското движение по света и у нас казват, че – виждате ли? – софийският „Иван Ефремов” е най-старият действащ клуб по фантастика в Европа. Защо не, възможно е. Във всеки случай този клуб скоро ще навърши 38 години от създаването си през един по-друг април.

Днес даваме думата на Божидар Грозданов – автор, който напоследък се развива доста активно и интересно на фантазното поле. За пръв път това негово слово излиза в юбилейния многожанров сборник „С името на Иван Ефремов” (библиотека „ТЕРА ФАНТАСТИКА”, 2009).



И б л а г о д а р я!

Много неща могат да променят живота на човек. В някои случаи дори не е необходимо да се стремиш към тях – те просто се получават. Връзката ми с клуба „Иван Ефремов” стана именно така. За пръв път научих за него по случайност; тогава вече бях член на толкинисткия „Рин Еннор” и не смятах, че имам нужда да се занимавам с други клубове. С течение на времето обаче постоянно чувах от познати и приятели, че клуб „Ефремов” това, че клуб „Ефремов” онова, докато най-накрая се престраших да проверя за какво на практика става дума.

Първото ми посещение се дължи изцяло на Александър и Емилия (по-известни из съответните среди като Мордред и Гимли). Смело скрил се зад тях, отидох на уреченото място в уреченото време и седнах колкото се може по-встрани, така че да не се набивам много-много на очи. Темата, на която попаднах, не ми хареса особено – беше по-далечна от фантастиката, отколкото очаквах. Автоматично си казах, че това място не е точно за мен, пък и не познавах повечето хора. Всъщност от цялата зала аз познавах едва петима човека – хората, довели ме тук, един колега от работата, а също Дилян (Гоа) и Иван Крумов (Ендър), с които се бях свързал на Еврокон 2004. Бях чувал и за Генерала, но само като титла.

Въпреки всичко реших да пробвам още веднъж и на следващата седмица отидох отново (пак с придружители, разбира се) и то... изведнъж се получи. Не си спомням темата, която се дискутираше него ден, но не това бе най-важното. Спечелиха ме дискусиите. Още тогава разбрах две неща – всички в стаята бяха прочели далеч повече фантастика от мен и докато се водеше диалогът, свободно преминаваха от област в област. За по-малко от два часа ми бяха дошли идеи, каквито не ми бяха хрумнали в продължение на години. Тогава за пръв път разбрах и за провежданите конкурси. Веднага след края на сбирката, когато дискусиите се преместиха в заведението на партера, се присъединих към масата на Иван Крумов и надъхан зададох първия глупав въпрос, който ми беше дошъл в главата: „Каква е дефиницията за фолклор?”

Може и да имах известна идея за отговора, обаче исках да оформя някакъв разговор (а и таласъмският бе най-близкият от конкурсите по онова време). Хората на масата ми хвърлиха няколко странни погледа, но ми обясниха. Сега наистина не си спомням какъв беше отговорът им, пък и няма значение – вече се чувствах част от клуба.


Изображение

Ефремовският брой на списание „Сверхновая”


През една от следващите седмици отидох отново и дори се включих в понеделнишките теми по футурология. През цялото време слушах, като даже почнах да си записвам неща в тефтерчето. В повечето случаи нещата в тефтерчето нямаха особено общо с темите или дори с дискусиите – постоянната кръстосана обмяна на информация имаше какво да ми даде. От мен просто се искаше да ги записвам. Интересно е да се види колко работи може да научи човек, когато кротко слуша, даже без да взема участие. Лека-полека хората в „Ефремов” престанаха да бъдат някакви членове на фантастичен клуб, а хора, с които бих могъл да проведа разговор, да обсъдя автор или книга, да поискам съвет.

И така, сякаш изневиделица, изведнъж спечелих първия си конкурс (именно гореспоменатата „Таласъмия” от 2005 година). Определено не ставаше дума за съвпадение. Общуването с фантасти и далеч по-опитни пера от мен си бе казало думата. Без да усетя, бях научил повече за писането (и четенето), отколкото през всичките си предишни години. Дори само за това имам причина да съм признателен на клуба „Иван Ефремов”. В края на краищата тъкмо този клуб ме изгради като автор, че и много отгоре. Ако не бях отишъл там, едва ли щях да срещна онези интересни хора, с които продължавам да съм във връзка и до днес. И макар да бях за кратко активен посетител на темите, преди работата да ме отмъкне, мога единствено да благодаря на клубните членове – на тези, дето познавам, както и онези далеч преди мен – за различните тайни, които те ми разкриха.

Имам само една-единствена молба към всички, заели се да представят теми, а и към участниците в дискусиите: моля, говорете по-бавно и отчетливо. Вече всичко може да се записва на mp3, но никога не се знае какво ще си запише някой, докато слуша... А пък много неща могат да променят живота на един човек...

Честита годишнина, клуб „Ефремов”!

И благодаря!

Един текст на Божидар Грозданов
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот Nasko » Нед Яну 08, 2012 5:52 pm

Ответ господину Фошкину,

Господин Фошкин, едно от най-характерните черти на фантастиката е фантастичното допускане на невъзможни или маловероятни нещо. Вие, ни отворихте очите на съвършено фантастичната възможност за "бизнес-структури, заинтересувани да финансират" Ефремов. Този същият Ефремов, който безапелационно си е изразил мнението за тях! Явно вие, без да подозирате сте истински фантаст и би трябвало да ви направим "Почетен член на клуба"?

А.Славов - председател на Дружеството
Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Яну 25, 2012 12:36 pm

Този текст на Иван Антонович излиза преди близо половин век в култовото списание „Техника – молодежи”, но много от размислите на писателя са актуални и днес. И колко красноречиво говори за неговите мащаби изречението: „Нашият свят е необятен, огромен, величествен и интересен в своето настояще, минало и бъдеще...”


Иван ЕФРЕМОВ

ЗА МОЯТА РАБОТА

Още от детските си години аз имах една характерна, и то невинаги приятна за по-възрастните от мен черта – стремежа задължително да споделям с близките ми хора подробностите от моите „открития”. Особено си патеше майка ми, която едва ли толкова се вълнуваше от факта, че току-що съм видял жаба с черни, а не със зелени петънца или че разкошната тежест на стенния часовник е медна просто отвън, а отвътре е оловна.

Но годините си вървяха, знанието, което събирах, започна да става интересно не само за мен, а пък желанието да го споделям така и не намаляваше. Доста по-късно това чувство се превърна в потребност и тогава прописах – отначало къси разкази за „необикновеното”, после и много по-дълги неща.

Основната задача на всяко мое произведение не е емоционалното „отражение” на действителността с литературни средства, ами предаването чрез тях на онези научни проблеми и факти, които са най-важни или интересни за времето на творбата. Именно поради тая причина понякога в писанията ми „куцат” изразителността на езика, пресъздаването на героите и характерите им, живата реч на хората. Тъй като нямам достатъчно сили и талант за всестранно усъвършенстване, аз съзнателно избрах този път, който според мен най-пълно отговаря на моите способности, предпочитания и мечти.

Не бива да се приема, че подобен компромис – предимството на познанието над художественото – означава едновременно и по-лесен творчески път. Всяко ново произведение е и съвършено нова задача, защото писателят трябва да въведе своя читател в област на човешкото знание, недокосната от нашата литература, или пък от позицията на диалектическия материализъм по нов начин да покаже тези научни проблеми, около които има натрупани традиционни и познати, но неверни представи.

Повестта „На края на Ойкумена” е написана през 1945 година – по времето, когато у нас въобще липсваха художествени книги, пресъздаващи древната история или разказващи за далечните тропически страни. В нея аз съчетах въпросните две задачи и пробвах да ги реша, като използвам марксисткия анализ на историята и социалистическия хуманизъм. „Мъглявината Андромеда” и „Сърцето на змията” са първите ми размисли върху проникването на човека в Космоса и великото комунистическо бъдеще на нашата планета.


Изображение

Компютърна графика от Атанас П. Славов


И най-накрая моят последен роман „Острието на бръснача” е произведение, в което, без да пренебрегвам важния за романтиците увлекателен сюжет, се опитвам да покажа принципите на човешката психофизиология, съставляващи научните основи на етиката, морала и съвременната естетика. Напълно е възможно мнозина да решат, че това е поредният роман за отдавна известни работи, които те някъде са прочели или дочули. Разбира се, хората се интересуват от тези проблеми не от вчера и някак си са успявали да ги решават. Но едва през втората половина на ХХ век науката получи възможност сериозно да се заеме с подобни неща и да постигне значими успехи. Така че време е и нашият читател да научи за това.

Аз считам, че основен дълг на писателите – разбира се, само на онези, които са способни на това – е да спомогнат науката да заговори с езика на художественото произведение.

Нашият свят е необятен, огромен, величествен и интересен в своето настояще, минало и бъдеще. Великата взаимовръзка между явленията, безкрайното многообразие на природата, тайната на битието – всичко изредено дотук може да направи живота на търсещите знания хора толкова пълноценен, че всякакви разговори и писания за „изчерпването”, „опустошеността”, „липсата на цел”, разните там литературни и жизнени кризи изглеждат отвратителни и противни. Тези кризи биха могли да съществуват само в сивото въображение на хората, заели се изкуствено да ги създават!

Читателите са преситени от мелодрами, та дори и от такива, които разказват за живота на учените. Те искат тъкмо чрез науката да проумеят околния свят, пълен с чувства, усещания и зрителни образи, да разберат своите права и задължения и да осмислят морално-етичните закони. Ето защо аз смятам и в бъдеще да пиша на научнофантастични, научнопопулярни или исторически теми...

Преведе от руски: Георги Недялков
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Иван Ефремов и ние

Мнениеот alexandrit » Сря Фев 08, 2012 11:21 am

● ● ●

А сега – малко за смяна на ритъма! – един по-ранен разказ на Любомир. Кратък опус, който е сред украшенията на сборника „С името на Иван Ефремов” (библиотека „Тера фантастика” № 6).

Под формата на много интересно и приятно отклонение ще добавим, че в скоро време се очаква НОВА КНИГА от същия автор – несъмнено жив класик на българската SF & F и на преводната англоезична фантастика.

Книгата (която ще бъде издадена от „Софтпрес”) включва двайсетина народни приказки, написани – мъдро, сладкодумно и в различен национален колорит – ... от самия Любомир. Да, твърде оригинално писателско изобретение! Но да се върнем към обещания разказ:

Любомир НИКОЛОВ-НАРВИ

СТО И ПЪРВИЯТ ЗАКОН
НА РОБОТЕХНИКАТА


Аеромобилът направи кръг над провинциалното градче и започна да слиза. Инспекторът печално въздъхна. Колко спокойно изглеждаше всичко от птичи поглед... Нито една сграда не надхвърляше петдесет етажа. И именно тук, в това идилично местенце, се беше случило най-страшното престъпление. Убийство!
На покрива на схлупената трийсет и осем етажна жилищна кооперация го чакаше местният старшина. След минута двамата се озоваха в малка мансарда и инспекторът с любопитство огледа местопрестъплението. Обстановката в стаята беше повече от скромна, почти спартанска. Климатик, легло с автоматично затопляне, малка цветомузикална уредба, ароматизатор на въздуха и автомат за обуване на чехли – с това се изчерпваха всички удобства. Стените бяха напълно закрити от библиотечни рафтове, претъпкани с книги в шарени корици. В ъгъла имаше бюро, а върху него – старинна пишеща машина.
– С какво се занимаваше жертвата? – попита инспекторът.
– Беше писател фантаст – отсечено рапортува старшината. – Скромен човек, никому не пречеше, нямаше врагове... и изведнъж такъв ужасен край. Някой го е бил с пишещата машина по главата, додето клетникът издъхнал в страшни мъки.
– Сам ли живееше?
– Съвсем самичък. Само един стар робот идваше през ден да почисти и да му сготви. Той сега чака в кухнята. Ще разговаряте ли с него?
– После – махна с ръка инспекторът. – Най-напред искам да видя какво ще разкрие местопрестъплението.
Няколко листа върху бюрото привлякоха погледа му. Той прочете заглавието: „Стотният закон на роботехниката”. М-да... Очевидно, както повечето му събратя, фантастът бе страдал от безобидна мания – да допълва мъдрите закони, измислени в дълбока древност от античния философ Азимов. Разказа впрочем си го биваше. Разправяше се как един робот паднал от покрива право върху главата на случаен минувач. И след дълги разсъждения авторът извеждаше стотния закон на роботехниката: „Роботът никога не бива да пада от покриви.”


Изображение

Любомир Николов-Нарви: „Човече, и ти ли
пишеш за роботите?” Снимка: Ани Петрова



Инспекторът остави разказа и продължи да оглежда стаята. Но днес никак не му вървеше. Въпреки цялото си старание не откри никакви улики и отчаяно каза на старшината:
– Доведете робота.
Роботът влезе, скърцайки ревматично с несмазаните си стави.
– Кой уби фантаста? – атакува го незабавно инспекторът.
– Аз – кротко отговори роботът.
От смайване инспекторът рухна в креслото, което пъргаво му подложи старшината. Цяла минута му трябваше, за да се съвземе и да зададе следващия въпрос:
– Защо?
– Ами аз... такова... – замънка роботът. – Дойдох да помета, а той взе да ме тормози. Не ми стигат 99 закона, та искаше да науча още един – за някакви си покриви. Е, не издържах, притъмня ми пред фотоелементите, грабнах пишещата машина и...
– Невероятно! – възкликна инспекторът. – Невъзможно! Нали първият закон на роботехниката изключва това! Не помниш ли първия закон?
Роботът се замисли, почеса се по тила с глухо тенекиено дрънчене.
– Тъй... Чакай да видим... първия закон... първия закон... А-а-а, сетих се. ПРЕД РОБОТА ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЧОВЕК СЪС СИГНАЛНО ФЛАГЧЕ... Не, това май беше седемдесет и вторият. Ей, дявол да го вземе! Знаех го! Да не е тоя: РОБОТЪТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕГИТИМИРА КАТО РОБОТ? Или не, другият: НА РОБОТА Е ЗАБРАНЕНО ДА ЗАЛАГА КАПАНИ ЗА МИШКИ, АКО НЯМА ЛОВДЖИЙСКИ БИЛЕТ...
Той продължаваше да мънка и да изброява безбройните закони, с които амбициозни фантасти си бяха резервирали местенца на пиедестала до Азимов, но инспекторът вече не му обръщаше внимание. Всичко беше ясно.
С тържествуваща усмивка той седна пред пишещата машина и натрака: СТО И ПЪРВИ ЗАКОН НА РОБОТЕХНИКАТА: ВСЕКИ, КОЙТО ОБЪРКВА ПРОСТОДУШНИТЕ РОБОТИ СЪС СЪЧИНЯВАНЕ НА НОВИ ЗАКОНИ НА РОБОТЕХНИКАТА, ДА БЪДЕ ЕКЗЕКУТИРАН НЕЗАБАВНО ЧРЕЗ БОЙ ПО ГЛАВАТА С ПЪЛНИТЕ СЪБРАНИ СЪЧИНЕНИЯ НА АЗИМОВ В 200 ТОМА. (Забележка: с настоящото се отменят закони на роботехниката от № 4 до № 100.)
Доволен от себе си, инспекторът се завъртя и изведнъж очите му се разшириха от ужас. Роботът посягаше към библиотеката...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта