Литература и други изкуства

Станислав Лем: визия ХХІ

Всичко за изкуството

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Сеп 12, 2018 8:41 am

МaЛкА ЛеМиАдА

11 искри за маестрото по случай неговия рожден ден

● Творчеството на Лем – това е всмукване на теми, похвати и стил от американската научна фантастика, преодоляване на нейното влияние и после войнстваща борба с нея заради победа в литературата, посветена на бъдещето на великата социална Мечта.
Александър Казанцев („От планетата на смъртта до облака на мечтата“, 1960)

● Изобщо триумфът на Лем не се поддава на никакво описание – в СССР го посрещаха като космонавт, слязъл от Луната, само дето народът по улиците не ревеше.
Борис Стругацки (писмо до Аркадий Стругацки, 29 октомври 1965)

● Книгите [в неговата библиотека] комай скоро ще изпъдят своя стопанин от кабинета му – стотици, хиляди книги, на много езици и по най-чудати раздели от науката, се блъскат на рафтовете, лежат по масите, на неразтворени пакети са сложени на пода.
Кирил Андреев („Четирите бъдещета на Станислав Лем“, 1966)

● Съветската фантастика на 60-години не беше съветска – тя беше полска. И първият автор на тази съветска фантастика бе Станислав Лем. Именно той реабилитира жанра идеологически и литературно.
Зеев Бар-Села, „Status quo vadis (Въведение в теологията на космическите полети)“, 1987

● Съдбата ни награди особено щедро: Лем се отнася към категорията на невъзможните явления. Ако той не съществуваше, никой не би могъл да го измисли.
Пшемислав Чаплински („Станислав Лем – спиралата на песимизма“, 2002)

● От Лем аз се учех на фантастика. Той беше първият автор, когото прочетох. Извадих късмет, че намерих такъв прекрасeн увод към жанрa. Мисля, че творчеството на Станислав Лем е едно от най-големите постижения на световната НФ. Който не е чел Лем, не може да твърди, че познава този жанр.
Анджей Сапковски (2002)

Изображение

● Изглежда, че само компрометиращото съседство [с научните фантасти] му попречи за Нобеловата награда, подминала автора, който бе заслужил това отличие повече, отколкото поне една трета от неговите лауреати.
Александър Генис („Трите Солариса“, 2003)

● Както и се полагаше на човек-епоха, Станислав Лем си отиде красиво, вземайки със себе си нашата вяра в таблицата за умножение. Ние все още допускаме, че две по две е четири, но предишната убеденост вече я няма.
Роман Арбитман („Лем Непобедимият“, 2006)

● Макар че всички негови книги смело изследват нови измерения, те до една се сливат в общ глас, в който се смесват искрометен интелект, сатирична непочтителност, поразителни научни спекулации и иконоборчески социално-политически идеи. Лем винаги е малко встрани от тълпата на човечеството...
Пол Ди Филипо (2007)

● Станислав Лем беше един от малцината по творчески умни философи на ХХ век, визионерски ум.
Богуслав Волневич (2010)

П р е в е л а : Наталия МАРИНОВА

От огнището: https://ru.wikiquote.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8B_%D0%BE_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D0%9B%D0%B5%D0%BC%D0%B5
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Чет Ное 08, 2018 12:46 am

ЗА ПИЛОТА ПИРКС

На руския сървър Кинозал.ТВ се появи (с превод на руски) унгарски сериал, за който
не сме знаели нищо досега. Излязъл е през 1973 г.

Ето го: http://kinozal.tv/details.php?id=1659651.
Nasko
 
Мнения: 319
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Мар 27, 2019 1:27 pm

Да си спомним отново за Краковския Маестро на Фантастиката,
преселил се в отвъдното на 27 март преди тринайсет години.
Сред почти безбройните си изяви в най-различни жанрове
той не е пренебрегнал и този в своето заглавие по-долу...

оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо

Гостува темата „Гласове на въображението“

Станислав ЛЕМ – А В Т О И Н Т Е Р В Ю

Напоследък интервютата станаха дяволски модни. Дори има щастливци като Османчо например, когото интервюират всяка седмица. Аз също очаквах реда си, но тъй и не го дочаках. Е, след като нищо не може да се направи, трябва сам да се оправяш. И така, отивам при себе си и се заварвам седнал на пода – седя си значи там и навивам пружината на механично пате.

– С какво сте заети сега? – питам аз и с уважение стискам ръката на самия себе си.

– Ами пускам си патенце. Я вижте как маха с крилца, хитро, нали?

– Имах предвид вашето творчество.

– А-а, ето какво било. Аз смених профила му. Литературата, с която се занимавах досега, се оказа нерентабилна. „Домът на книгата“, както и примерът на моите приятели ми подсказаха нов път за развитие. Вече пиша детективски романи. Като за начало – три.

– Значи сте изоставили фантастиката? – питам аз със съжаление в гласа.

– Ни най-малко. Това са детективско-фантастични романи.

– Мога ли да науча някои подробности?

– Можете. В първия роман действието се развива в разкошен космически кораб. Екипажът се състои от аристократи, психопати, разни мацки, кинозвезди, склонни към нимфомания, а също така и от кученца чау-чау с обременена наследственост. Както виждате, замисълът е съвременен отвсякъде.

о Автоинтервюерът в собственото си книжовно царство

Изображение

– Наистина. Ами с какво се занимава екипажът на тази ракета?

– Естествено, с оргии и убийства в съотношение 2:1, което гарантира максимален тираж, както показват изследванията на общественото мнение.

– А има ли в ракетата детектив?

– Това се подразбира от само себе си. Той е възрастен, флегматичен, обожаващ цветята електронен мозък.

– А другите романи, за които споменахте?

– Единият от тях е с местен сюжет. В него се разказва как беше направен първият полски изкуствен спътник. Тази история се преплита с грандиозно дело за подкупи, благодарение на което някакъв тип – частен предприемач – организира на тоя спътник таен дом за интимни срещи.

– Добре ли ви чух?

– Не знам, но за всеки случай си прочистете ухото. На изкуствения спътник трябвало да построят атомна лаборатория, обаче този тип бутнал нещо на техническия ръководител и там преустроили това-онова, така че през спектрографа на Астън да могат да се разглеждат порнографски снимки, автоматичната апаратура прехвърлили към спомагателните еротични дейности, а пък какво точно се върши в атомния котел, вие сам ще прочетете, когато книгата излезе от печат... Вътре има и други сюжетни линии. Оперативна група от Министерството на търговията се отправя на Луната ужким да открие изложба на експонати от народното творчество, ама всъщност преработва лунната почва в камъчета за запалки, с което спечелва милиони. С течение на времето Луната се смалява, започват пертурбации, които са забелязани от Келецката обсерватория, обаче нейният главен астроном пази всичко в тайна, понеже и на него са му бутнали нещо в джоба.

– Бутнали в джо...

– Да. Един от търговците, като се връщал от Луната, се отбил на изкуствения спътник да пийне чашка радиоактивно – тъй и тъй му било на път – и заварва там жена си на местопрестъплението с някакъв американски робот, който пък укротява яростта му с обещанието да измайстори надувна Луна от гума, съответно оцветена, та да имитира на небето истинската Луна. Този робот има любовница във висшите кръгове, която му помага да направи връзка с матросите от космическата линия Гдиня–Марс, и осигурявайки си подкрепата им, той продава цялата Луна като старо желязо. С получената валута те си построяват луксозни апартаменти-спътници (опиати, рулетка, електрически развратник и т.н.). За нещастие, мъжът на любовницата на робота, за да си отмъсти, промушва надувната Луна, въздухът ѝ излиза навън, гумата се сбръчква и работата замирисва на скандал. Нашата милиция тутакси се отправя към местопроизшествието, но поради ниската степен на моторизация тя разполага само с двуконна бричка, тъй като мотоциклетите са на ремонт, а ракетите им са съкратени заради икономии. На Млечния път конете грохват от умора и се налага да нощуват на изкуствен спътник.

– В апартамент ли?

– Не, на онзи, където е домът за интимни срещи. Един милиционер надзърта по погрешка в атомния котел, става свидетел на непристойна сцена и изскача навън в състояние на свръхвъзбуда, обаче директорът – оня тип, частникът – му обяснява, че именно това е разбиването на ядрото. Понеже милиционерът не ви е атомен физик, приема всичко за чиста монета, но в този момент гумената лунна обвивка пада от небето и похлупва изкуствения спътник. Става тъмно и в суматохата един агент вместо чадър скрива в собствения си куфар спектрографа с въпросните снимки...

– Прощавайте, само за минутка. Извинете ме, ама... не успявам да проследя полета на вашата фантазия. Малко ми се замая главата... Да, сега е по-добре. Наистина това е нечувано. Споменахте още и за трети роман?

– Да. Той е за юношеските години, дълга история, богато илюстрирана – за едно малко момче, което убива своите роднини.

– Убива ги?!

– Да. Вие май наистина не чувате добре? Ние обявихме война на натрапчивата, скучна дидактика. Като използва последователно шоколадчета с калиев цианид, брадва и дресирана очилата змия...

– Моля да ме извините, но комай за деца убийци вече писаха някъде?

– За други деца – може би, но не и за героя на моята книга. Той за ваше сведение е синтетично момче.

– Синтетично?

– Да, пластмасово, за бездетни родители, с малък електрически мозък, произведен като странична продукция от работилниците „Новотки“, обаче с дребен дефект, вследствие на който – вместо да обича щастливо намерените си родители – ги убива. Една нищо и никаква грешчица при свързването на катодните лампи.

– И какво става после с туй момченце, ако мога да попитам?

– Можете. След като е разобличено, то търси спасение в късото съединение, тоест в самоубийството, така да се каже.

– Това е страшно интересно. А с ваше разрешение мога ли да науча с какво още се занимавате, освен да съчинявате такива оригинални книги?

– Можете. Епохата на примитивизма, приятелю мой, когато виетнамските джунгли се правеха от тъй нареченото папие-маше, а пък крайбрежието на Атлантическия океан го заснимаха във Фаленице, за щастие, вече отмина. Сега всеки филм се снима там, където се развива действието му. Ако е замислен филм за Монте Касино – ще се снима в Италия. Колегата Ставински неотдавна написа интересен сценарий „Казаларга“ с динамичен сюжет...

– Също в Италия?

– Естествено, да не искате да е в Радом? Канят се да екранизират и моите „Астронавти“. И по този повод ме очаква командировка...

– Ха-ха-ха, вие сте много остроумен!

– Аз не се шегувам. Няма да ходим на Венера, ами в чужбина. Стана ясно, че ако искаме да намерим на земното кълбо място, подходящо за заснемане на филм за друга планета, е нужно ние – общо сто и осемдесет човека плюс съответното количество автомобили, да обиколим целия свят. Търсенията ще продължат три години. Главни точки ще бъдат Плас Пигал в Париж, 72-ро авеню в Ню Йорк, пристанищните квартали в Марсилия и Копенхаген, а освен това популярни места в Лондон, Рим, Токио, после – Сицилия, Казабланка, Централна Африка и Хаити.

– И Хаити?

– Да, то е прочуто с танцьорките си или май че беше с ром – сега не си спомням, но го имам някъде записано.

– А не бихте ли казали какво ще се случи след десет години?

– Питате ме като писател фантаст или като частно лице?

– Ами... като писател.

– Така ли? Хм, е, тогава ще има страшно изобилие от хладилници, автомобили, дявол знае още какво, хигиена, небивал ред, разноцветни пластмасови частни домове, вертолети, автостради и всичко ще работи в идеален синхрон!

– А... какво бихте казали като частно лице?

– Уважаеми, аз смятам, че е некрасиво и нетактично да се публикува съдържанието на частни разговори, и в края на краищата кой го интересува това? Вие гледате някак странно, сигурно се уморихте? Ние с вас действително се разприказвахме. А може би нямате повече време, а?

Разбирайки деликатния намек, аз станах набързо, сърдечно благодарих на гостоприемния домакин и се насочих към редакцията, за да мога час по-скоро да споделя с читателите богатството от впечатления, които получих от този толкова сполучлив разговор.

Преведе: Георги НЕДЯЛКОВ

Първа публикация в Българияhttp://sf-sofia.com/forum/index.php?p=38983&rb_v=viewtopic#p38983
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот linawas » Чет Мар 28, 2019 1:54 pm

От какъв източник е поместеното тук "Автоинтервю" със Ст. Лем?
Аватар
linawas
 
Мнения: 38
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Апр 01, 2019 7:41 pm

Доколкото съм запознат, преводът на „Автоинтервю“-то е направен от наистина надежден източник – от чудесния многонационален сборник с хумористична фантастика 31 июня
https://fantlab.ru/edition634.

Изображение

Една от рисунките на Станислав Лем
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 899
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта