Литература и други изкуства

Станислав Лем: визия ХХІ

Всичко за изкуството

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Сеп 12, 2018 8:41 am

МaЛкА ЛеМиАдА

11 искри за маестрото по случай неговия рожден ден

● Творчеството на Лем – това е всмукване на теми, похвати и стил от американската научна фантастика, преодоляване на нейното влияние и после войнстваща борба с нея заради победа в литературата, посветена на бъдещето на великата социална Мечта.
Александър Казанцев („От планетата на смъртта до облака на мечтата“, 1960)

● Изобщо триумфът на Лем не се поддава на никакво описание – в СССР го посрещаха като космонавт, слязъл от Луната, само дето народът по улиците не ревеше.
Борис Стругацки (писмо до Аркадий Стругацки, 29 октомври 1965)

● Книгите [в неговата библиотека] комай скоро ще изпъдят своя стопанин от кабинета му – стотици, хиляди книги, на много езици и по най-чудати раздели от науката, се блъскат на рафтовете, лежат по масите, на неразтворени пакети са сложени на пода.
Кирил Андреев („Четирите бъдещета на Станислав Лем“, 1966)

● Съветската фантастика на 60-години не беше съветска – тя беше полска. И първият автор на тази съветска фантастика бе Станислав Лем. Именно той реабилитира жанра идеологически и литературно.
Зеев Бар-Села, „Status quo vadis (Въведение в теологията на космическите полети)“, 1987

● Съдбата ни награди особено щедро: Лем се отнася към категорията на невъзможните явления. Ако той не съществуваше, никой не би могъл да го измисли.
Пшемислав Чаплински („Станислав Лем – спиралата на песимизма“, 2002)

● От Лем аз се учех на фантастика. Той беше първият автор, когото прочетох. Извадих късмет, че намерих такъв прекрасeн увод към жанрa. Мисля, че творчеството на Станислав Лем е едно от най-големите постижения на световната НФ. Който не е чел Лем, не може да твърди, че познава този жанр.
Анджей Сапковски (2002)

Изображение

● Изглежда, че само компрометиращото съседство [с научните фантасти] му попречи за Нобеловата награда, подминала автора, който бе заслужил това отличие повече, отколкото поне една трета от неговите лауреати.
Александър Генис („Трите Солариса“, 2003)

● Както и се полагаше на човек-епоха, Станислав Лем си отиде красиво, вземайки със себе си нашата вяра в таблицата за умножение. Ние все още допускаме, че две по две е четири, но предишната убеденост вече я няма.
Роман Арбитман („Лем Непобедимият“, 2006)

● Макар че всички негови книги смело изследват нови измерения, те до една се сливат в общ глас, в който се смесват искрометен интелект, сатирична непочтителност, поразителни научни спекулации и иконоборчески социално-политически идеи. Лем винаги е малко встрани от тълпата на човечеството...
Пол Ди Филипо (2007)

● Станислав Лем беше един от малцината по творчески умни философи на ХХ век, визионерски ум.
Богуслав Волневич (2010)

П р е в е л а : Наталия МАРИНОВА

От огнището: https://ru.wikiquote.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8B_%D0%BE_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5_%D0%9B%D0%B5%D0%BC%D0%B5
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 940
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Чет Ное 08, 2018 12:46 am

ЗА ПИЛОТА ПИРКС

На руския сървър Кинозал.ТВ се появи (с превод на руски) унгарски сериал, за който
не сме знаели нищо досега. Излязъл е през 1973 г.

Ето го: http://kinozal.tv/details.php?id=1659651.
Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Мар 27, 2019 1:27 pm

Да си спомним отново за Краковския Маестро на Фантастиката,
преселил се в отвъдното на 27 март преди тринайсет години.
Сред почти безбройните си изяви в най-различни жанрове
той не е пренебрегнал и този в своето заглавие по-долу...

оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо

Гостува темата „Гласове на въображението“

Станислав ЛЕМ – А В Т О И Н Т Е Р В Ю

Напоследък интервютата станаха дяволски модни. Дори има щастливци като Османчо например, когото интервюират всяка седмица. Аз също очаквах реда си, но тъй и не го дочаках. Е, след като нищо не може да се направи, трябва сам да се оправяш. И така, отивам при себе си и се заварвам седнал на пода – седя си значи там и навивам пружината на механично пате.

– С какво сте заети сега? – питам аз и с уважение стискам ръката на самия себе си.

– Ами пускам си патенце. Я вижте как маха с крилца, хитро, нали?

– Имах предвид вашето творчество.

– А-а, ето какво било. Аз смених профила му. Литературата, с която се занимавах досега, се оказа нерентабилна. „Домът на книгата“, както и примерът на моите приятели ми подсказаха нов път за развитие. Вече пиша детективски романи. Като за начало – три.

– Значи сте изоставили фантастиката? – питам аз със съжаление в гласа.

– Ни най-малко. Това са детективско-фантастични романи.

– Мога ли да науча някои подробности?

– Можете. В първия роман действието се развива в разкошен космически кораб. Екипажът се състои от аристократи, психопати, разни мацки, кинозвезди, склонни към нимфомания, а също така и от кученца чау-чау с обременена наследственост. Както виждате, замисълът е съвременен отвсякъде.

о Автоинтервюерът в собственото си книжовно царство

Изображение

– Наистина. Ами с какво се занимава екипажът на тази ракета?

– Естествено, с оргии и убийства в съотношение 2:1, което гарантира максимален тираж, както показват изследванията на общественото мнение.

– А има ли в ракетата детектив?

– Това се подразбира от само себе си. Той е възрастен, флегматичен, обожаващ цветята електронен мозък.

– А другите романи, за които споменахте?

– Единият от тях е с местен сюжет. В него се разказва как беше направен първият полски изкуствен спътник. Тази история се преплита с грандиозно дело за подкупи, благодарение на което някакъв тип – частен предприемач – организира на тоя спътник таен дом за интимни срещи.

– Добре ли ви чух?

– Не знам, но за всеки случай си прочистете ухото. На изкуствения спътник трябвало да построят атомна лаборатория, обаче този тип бутнал нещо на техническия ръководител и там преустроили това-онова, така че през спектрографа на Астън да могат да се разглеждат порнографски снимки, автоматичната апаратура прехвърлили към спомагателните еротични дейности, а пък какво точно се върши в атомния котел, вие сам ще прочетете, когато книгата излезе от печат... Вътре има и други сюжетни линии. Оперативна група от Министерството на търговията се отправя на Луната ужким да открие изложба на експонати от народното творчество, ама всъщност преработва лунната почва в камъчета за запалки, с което спечелва милиони. С течение на времето Луната се смалява, започват пертурбации, които са забелязани от Келецката обсерватория, обаче нейният главен астроном пази всичко в тайна, понеже и на него са му бутнали нещо в джоба.

– Бутнали в джо...

– Да. Един от търговците, като се връщал от Луната, се отбил на изкуствения спътник да пийне чашка радиоактивно – тъй и тъй му било на път – и заварва там жена си на местопрестъплението с някакъв американски робот, който пък укротява яростта му с обещанието да измайстори надувна Луна от гума, съответно оцветена, та да имитира на небето истинската Луна. Този робот има любовница във висшите кръгове, която му помага да направи връзка с матросите от космическата линия Гдиня–Марс, и осигурявайки си подкрепата им, той продава цялата Луна като старо желязо. С получената валута те си построяват луксозни апартаменти-спътници (опиати, рулетка, електрически развратник и т.н.). За нещастие, мъжът на любовницата на робота, за да си отмъсти, промушва надувната Луна, въздухът ѝ излиза навън, гумата се сбръчква и работата замирисва на скандал. Нашата милиция тутакси се отправя към местопроизшествието, но поради ниската степен на моторизация тя разполага само с двуконна бричка, тъй като мотоциклетите са на ремонт, а ракетите им са съкратени заради икономии. На Млечния път конете грохват от умора и се налага да нощуват на изкуствен спътник.

– В апартамент ли?

– Не, на онзи, където е домът за интимни срещи. Един милиционер надзърта по погрешка в атомния котел, става свидетел на непристойна сцена и изскача навън в състояние на свръхвъзбуда, обаче директорът – оня тип, частникът – му обяснява, че именно това е разбиването на ядрото. Понеже милиционерът не ви е атомен физик, приема всичко за чиста монета, но в този момент гумената лунна обвивка пада от небето и похлупва изкуствения спътник. Става тъмно и в суматохата един агент вместо чадър скрива в собствения си куфар спектрографа с въпросните снимки...

– Прощавайте, само за минутка. Извинете ме, ама... не успявам да проследя полета на вашата фантазия. Малко ми се замая главата... Да, сега е по-добре. Наистина това е нечувано. Споменахте още и за трети роман?

– Да. Той е за юношеските години, дълга история, богато илюстрирана – за едно малко момче, което убива своите роднини.

– Убива ги?!

– Да. Вие май наистина не чувате добре? Ние обявихме война на натрапчивата, скучна дидактика. Като използва последователно шоколадчета с калиев цианид, брадва и дресирана очилата змия...

– Моля да ме извините, но комай за деца убийци вече писаха някъде?

– За други деца – може би, но не и за героя на моята книга. Той за ваше сведение е синтетично момче.

– Синтетично?

– Да, пластмасово, за бездетни родители, с малък електрически мозък, произведен като странична продукция от работилниците „Новотки“, обаче с дребен дефект, вследствие на който – вместо да обича щастливо намерените си родители – ги убива. Една нищо и никаква грешчица при свързването на катодните лампи.

– И какво става после с туй момченце, ако мога да попитам?

– Можете. След като е разобличено, то търси спасение в късото съединение, тоест в самоубийството, така да се каже.

– Това е страшно интересно. А с ваше разрешение мога ли да науча с какво още се занимавате, освен да съчинявате такива оригинални книги?

– Можете. Епохата на примитивизма, приятелю мой, когато виетнамските джунгли се правеха от тъй нареченото папие-маше, а пък крайбрежието на Атлантическия океан го заснимаха във Фаленице, за щастие, вече отмина. Сега всеки филм се снима там, където се развива действието му. Ако е замислен филм за Монте Касино – ще се снима в Италия. Колегата Ставински неотдавна написа интересен сценарий „Казаларга“ с динамичен сюжет...

– Също в Италия?

– Естествено, да не искате да е в Радом? Канят се да екранизират и моите „Астронавти“. И по този повод ме очаква командировка...

– Ха-ха-ха, вие сте много остроумен!

– Аз не се шегувам. Няма да ходим на Венера, ами в чужбина. Стана ясно, че ако искаме да намерим на земното кълбо място, подходящо за заснемане на филм за друга планета, е нужно ние – общо сто и осемдесет човека плюс съответното количество автомобили, да обиколим целия свят. Търсенията ще продължат три години. Главни точки ще бъдат Плас Пигал в Париж, 72-ро авеню в Ню Йорк, пристанищните квартали в Марсилия и Копенхаген, а освен това популярни места в Лондон, Рим, Токио, после – Сицилия, Казабланка, Централна Африка и Хаити.

– И Хаити?

– Да, то е прочуто с танцьорките си или май че беше с ром – сега не си спомням, но го имам някъде записано.

– А не бихте ли казали какво ще се случи след десет години?

– Питате ме като писател фантаст или като частно лице?

– Ами... като писател.

– Така ли? Хм, е, тогава ще има страшно изобилие от хладилници, автомобили, дявол знае още какво, хигиена, небивал ред, разноцветни пластмасови частни домове, вертолети, автостради и всичко ще работи в идеален синхрон!

– А... какво бихте казали като частно лице?

– Уважаеми, аз смятам, че е некрасиво и нетактично да се публикува съдържанието на частни разговори, и в края на краищата кой го интересува това? Вие гледате някак странно, сигурно се уморихте? Ние с вас действително се разприказвахме. А може би нямате повече време, а?

Разбирайки деликатния намек, аз станах набързо, сърдечно благодарих на гостоприемния домакин и се насочих към редакцията, за да мога час по-скоро да споделя с читателите богатството от впечатления, които получих от този толкова сполучлив разговор.

Преведе: Георги НЕДЯЛКОВ

Първа публикация в Българияhttp://sf-sofia.com/forum/index.php?p=38983&rb_v=viewtopic#p38983
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 940
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот linawas » Чет Мар 28, 2019 1:54 pm

От какъв източник е поместеното тук "Автоинтервю" със Ст. Лем?
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Апр 01, 2019 7:41 pm

Доколкото съм запознат, преводът на „Автоинтервю“-то е направен от наистина надежден източник – от чудесния многонационален сборник с хумористична фантастика 31 июня
https://fantlab.ru/edition634.

Изображение

Една от рисунките на Станислав Лем
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 940
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Чет Сеп 12, 2019 4:50 pm

По случай неговия 98-и рожден ден

КОСМИЧЕСКАТА ФУТУРОЛОГИЯ НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

В началото на ХХІ век многообразният талант на Генадий Прашкевич поднесе превъзходни книги на своите почитатели. Ако приемем за отправна точка сборника с биографични очерци за руски писатели фантасти „Червеният сфинкс“ (2007 г.), можем да проследим по-нататък поредицата му от творчески портрети на Хърбърт Уелс, братя Стругацки, Жул Верн, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Толкин. Самостоятелно или в съавторство, Генадий Прашкевич представя на поколенията равносметка за изминалото столетие, изследвайки съдбите на неповторими творци, създали незабравими сюжети.

Книгата за Станислав Лем излиза в известната поредица „Животът на забележителни хора“ – ЖЗЛ, според съкратеното название на руски език. Съавтор на Прашкевич е ерудираният литературовед и преводач на Лем Владимир Борисов, съставител на двутомната енциклопедия „Световете на братя Стругацки“ и автор на оригиналния справочник „Хитовете на ХХ век (списък на 1008 фантастични произведения)“.

Изображение

Издателство „Молодая гвардия“, Москва, 2015 година

Писателите грижливо разкриват биографията на поляка, без да предозират подробности. Коментирайки художествените му и публицистични книги, те анализират историческата епоха и развитието на възгледите у своя герой. Източници на информация са автобиографичният роман „Високият замък“, спомените на сина му Томаш, писмата до приятеля му Славомир Мрожек, кореспонденцията с преводачи и литературни агенти, откъси от негови есета и статии, разказите на приятели и издатели.

Станислав Лем е роден на 12 септември 1921 година в Лвов, по онова време полски град недалеч от границата с Украйна. Баща му Самуел Лем е уважаван лекар и вероятно мечтае синът му да наследи неговата професия.

Малкият Сташек се научава да чете на четири години, увлича се от сглобяване на технически апарати и постепенно навлиза в света на необятната художествена литература. Любими герои му стават Ловецът на елени, Маугли и капитан Немо. Започнал невинно с „Тримата мускетари“ на Александър Дюма, той е покорен от романите на Жул Верн „От Земята до Луната“ и „Около Луната“. Освен тях чете Карл Май, Джек Лондон, Киплинг, Конан Дойл и Хърбърт Уелс. Малко по-късно открива и сънародника си Хенрик Сенкевич.

Завършва средното си образование през пролетта на 1939 г. и след успешни изпити, макар и немного с желание, се записва студент по медицина.

На 1 септември хитлеристите атакуват Полската република и избухва Втората световна война. Три седмици по-късно в Лвов влизат руски войски. Учебните занятия са прекратени окончателно две години по-късно, когато фашистите нахлуват в Съветския съюз. Станислав намира работа като механик и оксиженист. Без да участва пряко в съпротивата, той понякога подпомага нейни представители.

Изглежда невероятно, но именно през тези месеци Лем написва своята първа фантастична повест – „Човекът от Марс“. Ранната му творба е посветена на контакта между същества от две различни планети.

Фронтът се завръща край Лвов през 1944 г., а през пролетта на 1946-а става ясно, че градът е придаден окончателно към съветската територия. Както множество свои съграждани, семейство Лем се преселва в Полша, губейки цялото си имущество и огромната разноезична библиотека.

Станислав продължава своето образование в медицинския факултет на Ягелонския университет в Краков. Той прекъсва учението си през 1948 г., без да се дипломира официално поради опасността да бъде мобилизиран и изпратен пожизнено някъде като военен лекар. По настояване на преподавателя му Мечислав Хойновски, Лем е приет за младши асистент в новосъздадената Науковедска лектория и две години печата рецензии в списание „Животът на науката“.

Бъдещият писател и професор Хойновски са освободени от работа след публикация на Лем, посветена на генетиката. За да заработи малко пари, Станислав сътрудничи на пресата със статии, есета, разкази, стихове и предлага за печат научнофантастичната повест „Човекът от Марс“. Под влияние на довоенните си впечатления от Лвов написва романа „Болница Трансфигурация“, действието в който се развива в психиатрическа лечебница. По-късно романът прераства в трилогията „Неизгубеното време“, издадена изцяло през 1955 година.

През 1950 г. в Закопане Станислав Лем общува с варшавския издател Йежи Пански. Ентусиазиран от ерудицията му, Пански предлага на Лем да напише фантастична книга за младежката публика. Няколко месеца по-късно се появява първият Лемов роман – „Астронавти“. Създаден в период на възстановяване след войната, той звучи оптимистично с увереността за бъдещите постижения на човечеството в началото на ХХІ век. По-голяма част от действието се развива на планетата Венера, но детайлите, макар и пестеливо, изобразяват прогреса на земните хора. Подобно на руския фантаст Александър Казанцев, автор на романа „Горящият остров“ (1941 г.), Лем изгражда своята история върху събития след падането на Тунгуския метеорит в началото на века.

В книгата са разработени темите за сложността на контакта между различни по вид разумни същества и за навлизането на човечеството в Космоса. Финалните разсъждения на автора са близки до тези на френския писател Сент-Екзюпери в „Земя на хората“ (1939 г.): „Онова, което ме гнети, не са нито тия хлътнали гърди, нито тия буци по тялото, нито тая грозота. То е във всеки от тия хора частицата от един убит Моцарт“.

През 1955 г. Станислав Лем публикува втория си научнофантастичен роман – „Облакът на Магелан“. Новата книга отвежда читателите в далечния ХХХІІ век, когато промените на Земята са невероятни. Сюжетът се разгръща отново в далечния Космос и историята би могла да бъде възприета като продължение на „Мъглявината Андромеда“ от Иван Ефремов. В книгата, донякъде завоалирани, са отразени знанията на писателя по кибернетика – тема, забранена в социалистическия лагер през първите десетилетия след войната. Същевременно Лем замисля едно от пътешествията на Ийон Тихи, поставяйки началото на поредицата „Звездни дневници“. Издава и научнопопулярни есета, които предшестват по-късното му увлечение от футурологията.

През есента на 1956 г. избухва въстанието в Унгария. Издигнато е искането страната да напусне военно-политическия Варшавски договор. Бунтът е потушен скоро, но събитието кара Лем да преосмисли оптимизма на първите си книги. По следите на горещите събития той пише философската поредица „Диалози“, в която от позицията на кибернетиката разглежа не само технически, а и управленски обществени проблеми.

Израз на интереса на писателя към информатиката е издаденият през 1958 г. роман „Едем“, където на преден план излизат признаците на авторитарното общество и скритите форми на управление. При контакта с друга цивилизация земните хора се въздържат да се намесят в съдбата на братята по разум, за да не предизвикат вълна от кървав терор. Тази идея разработват по-късно и братя Стругацки в романа си „Трудно е да бъдеш бог“.

През 1959 г., освен „Едем“ и считаният за недостатъчно успешен роман „Разследване“, е публикуван и сборникът с разкази „Нашествие от Алдебаран“, където се появява звездният навигатор Пиркс. Този нов герой притежава висока човечност – качество, което го измъква от сложни ситуации.

Натрупаните теоретични знания през десетилетието дават тласък за написването на ключови творби като „Завръщане от звездите“, „Ръкопис, намерен във ваната“, сборника „Приказки на роботите“ и най-голямото постижение, романа „Соларис“, завоювал трайно признанието на читателите.

Космонавтът Брег пристига на Земята след сто години полет в Космоса и намира тук непонятни порядки. Видимото благоденствие на обществото е придружено от особен манталитет на хората – ситуация, до която се докосва донякъде Хърбърт Уелс в шедьовъра си „Машината на времето“. Възможностите за риск при постигане на научните знания са заменени с потребност от нови и повече развлечения. На фона на политическите обещания на социализма през онези години, „Завръщане от звездите“ е роман-предупреждение. Оптимизмът на „Астронавти“ и „Облакът на Магелан“ крие загадъчна сянка.

„Ръкопис, намерен във ваната“ е определен от Лем като памфлетно и гротесково произведение. Предметът на изследване в него е военната бюрокрация, водеща до „екстремни варианти в процесите на обществена дегенерация“. Замислен като неголям разказ за Ийон Тихи, сюжетът се измества към карикатурата... Кошмарните взаимоотношения между героите, достигащи до абсурд, са съпътствани от неприкрита ирония.

Нов, нестандартен контакт между земния и космическия разум е представен в романа „Соларис“ (1961). Срещите на човека със своето минало целят пречистването на душата му, колкото и мъчителен да е подборът на ценностите. Уморен, кибернетикът Снаут констатира нервно:„Ето, имаме тая връзка! Преувеличени като под микроскоп, ни се показват нашата чудовищна собствена грозота, нашата шутовщина и позор!“. Трагедията, преживяна от изследователите, е високата цена за едно възможно бъдещо общуване при по-възвишени възгледи. Неслучайно Крис Келвин вярва докрай, че „не е минало времето на ужасните чудеса“.

През 1962 г. Лем публикува и сборника статии „Излизане на орбита“ – за изкуството, за научната фантастика, за детективите и абстракционизма, за Ф. М. Достоевски, от чиито романи се възхищава, и проблемите на науката и техниката. Книгата завършва с иронично „Автоинтервю“.

Ново изследване на перспективите пред цивилизацията, от ъгъла на кибернетични и социални познания, предлагат есетата в сборника „Равносметка на технологиите“. Книгата е посветена на руския радиоастроном Йосиф Шкловски, задълбочено проучвал темата за живота в Космоса.

Белетристична проява на богати размисли и изводи е осъществена в издадения през 1964 г. роман „Непобедимият“. Тази космическа епопея разглежда шансовете за контакт между земни хора и самостоятелно усъвършенствал се изкуствен разум. Конфликтът избухва между техниката, притежаваща заповед да защитава човешкия живот, и сухия интелект на неживата материя, отричащ всичко различно. Силата на свръхинтелигентните космически роботи е демонстрирана в грандиозна битка със земната техника. Необходими са задълбочен анализ и съобразителност, за да се измъкнат космонавтите невредими от клопката, в която попадат.

Изкуственият интелект има различни измерения, върху които Лем изгражда цикъла си „Кибериада“. През 1964 г. излиза сборникът „Приказки на роботите“, чиито герои са гениални конструктори, а събитията са разказани с доста ирония и хумор.

През 1966 г. Лем издава автобиографичния роман „Високият замък“, в който си спомня детството в град Лвов.

1968 година е посветена на размисли под общото название „Философия на случая“, където авторът обръща поглед към общата теория на литературата. Едновременно пише романа „Гласът на Бога“, в който група астрономи напразно се опитват да разшифроват тайнствени сигнали, долитащи от далечния Космос. Изводът на героите е, че шифърът за подобна информация „ще бъде достъпен... само за такава цивилизация, която е достигнала достатъчно висока степен на развитие, за да не употреби като зло съобщеното ѝ знание...“.

През 1970 г. писателят публикува два тома изследвания, озаглавени „Фантастика и футурология“. От гледна точка на теорията на литературата той анализира западната фантастика и изказва неутешителна преценка за нейните възможности. Въпреки скептицизма си, през 1973 г. Станислав Лем е приет за член на Асоциацията на писателите на научна фантастика в САЩ (SFWA).

В 1970 г. пише гротескната повест „Конгрес по футурология“ – още един епизод от звездните пътешествия на Ийон Тихи. В тази творба писателят се спира на нови тенденции, които биха имали неприятни последици.

Темата намира продължение в романа му „Сенна хрема“, картинно представящ терористичен акт на летище. Това са деянията на вечно противостоящи си светове, които дават своята реколта.

Заради критичните си бележки към американската фантастика, през 1976 г. Лем е освободен от членство в SFWA. В знак на протест Майкъл Муркок и Урсула Ле Гуин напускат доброволно тази организация.

Международните връзки на писателя с издатели и преводачи подтикват служителите в отдела за култура към ЦК на Полската обединена работническа партия да следят тайно кореспонденцията му. Станислав Лем изпраща протестни писма до най-високата инстанция и призовава цензурата да не се занимава с него.

Осемдесетте години на века започват с масови протести в Полша срещу комунистическото управление. В страната е въведено военно положение. През 1982 г. семейство Лем напуска родината си и намира убежище в Австрия. Въпреки това в Полша е издадена още една история за Ийон Тихи – романа „Оглед на място“ – книга, доста претрупана с факти, независимо от ироничните обяснения в нея.

Ийон Тихи е герой и в романа „Мир на Земята“, излязъл в Швеция през 1985 г. Абсурдът на надпреварата във въоръжаването заплашва човечеството да се завърне далеч назад в своето развитие, където не съществуват нито електроника, нито съвременни технологии. Горчивата сатира на фантаста тук е протестна реакция срещу съвременната международна обстановка.

През следващата година в Западна Германия е отпечатан последният научнофантастичен роман на Лем – „Фиаско“, „изпълнен с горест и разочарование“. Сред героите му фигурира и звездният навигатор Пиркс, но той не е в центъра на събитията. Отново се представя сложният контакт с извънземен разум, обаче песимизмът на писателя сега е къде по-голям. Земните хора попадат в абсолютно непонятна обстановка и употребяват мощно оръжие, вместо да продължат опитите си за диалог. „Страшен и безжалостен край“, както пишат биографите Генадий Прашкевич и Владимир Борисов. Фиаско на надеждите за разум и прогрес.

След тази книга Станислав Лем се отказва от фантастиката. Възгледите му са достигнали такова развитие, че неговият читателски кръг става все по-тесен въпреки славата му на оригинален белетрист.

Семейство Лем се завръща в Краков през 1988 г., но авторът на космически епопеи вече се занимава единствено с публицистика. Поведението му е резултат на разочарованието от несбъднати надежди през десетилетията. Меркантилизирането на културата не допада на задълбочения мислител. Книгите на Станислав Лем продължават да излизат на различни езици, обаче авторът е скептично настроен към съдбата им.

Статиите му върху информационните технологии коментират бързия ръст на населението, съпътстван с измирането на много други биологични видове. В някои обзори е изказана парадоксалната мисъл, че видимият прогрес може да доведе до евентуален регрес. Прехваленият достъп до информация чрез интернет крие премълчавани мрачни страни. Скептично коментирана е и Чернобилската атомна катастрофа, предвестник на необратими последици.

През 1997 г. Лем е удостоен с едно от най-престижните звания в родината му – почетен гражданин на Краков. В университетите в Есен и Варшава изучават отделни аспекти от философските му съчинения.

В книгата „Станислав Лем“ е поместено и интервю на Владимир Борисов *, взето от писателя на 21 септември 1999 година. Въпреки разклатеното здраве полският мъдрец оживено обсъжда различни теми в разговора и демонстрира изключителна осведоменост.

Станислав Лем завършва своя земен път на 27 март 2006 г. На мраморния саркофаг в Салваторското гробище в Краков са издълбани следните слова: „Аз направих всичко, каквото можaх; който съумее, нека го направи още по-добре“.

ооооооооооооооооооооооооооооооооооооо

* А ето и едно българско, при това колективно и в две части, интервю с Владимир Борисов – 1) http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40109&rb_v=viewtopic#p40109 и после 2) http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40441&rb_v=viewtopic#p40441. Б. ред.

Изображение

Изображение

Илюстрации към „Непобедимият“ на Лем. Художник: Алексей АНДРЕЕВ
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 940
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Окт 07, 2019 3:24 pm

Да видим GŁOS PANA

Да чуем гласа на Бога – трудна работа, нали?

Но можем да го видим, тъй като скоро в няколко кина на София ще бъде показан игралният филм „Гласът на Бога“ (2018). Той се явява копродукция на Унгария, Канада, Франция, Швеция & САЩ и е създаден по едноименния, все още непреведен у нас роман на класика Станислав Лем.

Впрочем малка част от тази творба е достъпна в т.нар. Моя библиотека – https://chitanka.info/text/34594-glasyt-na-boga.

Изображение

За прожекциите на филма научихме вчера от една публикация на колегата Goa в подфорума Организационни. Режисьор е Дьорд Палфи. Ето и графика на това фантастично зрелище, който е даден на същото място: http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47196&rb_v=viewtopic#p47196.

На български език няма много информация за въпросния Лемов роман, но такава изобилства (плюс десетки читателски коментари!) в е-енциклопедията на световния супержанр „Лаборатория Фантастики“ – https://fantlab.ru/work3160.

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 940
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот linawas » Пон Окт 07, 2019 4:26 pm

А ето и откъс от този роман на Лем - преведен през далечната 1981 година.
Все така актуален и гениален.

......................

Станислав Лем - ГЛАСЪТ НА БОГА

Много астрофизици смятат мълчанието на Космоса, знаменитото „Silentium universi“, успешно заглушавано от грохота на локалните войни през средата на нашия век, за неоспорим факт, след като упоритите радиотелескопни търсения — от проекта Озма до дългогодишните изследвания в Австралия, не дадоха никакъв резултат.
Освен астрофизиците през това време върху проблема работеха и други специалисти — онези, които измислиха Логлан и Линкос и останалите изкуствени езици за установяване на междузвездна връзка. Направени бяха много открития — като това например, че е много по-икономично вместо думи да се изпращат телевизионни изображения. Полека-лека теорията и методиката на контакта се разраснаха до обема на цяла наука. Установено беше до най-малки подробности как трябва да се държи цивилизацията, която иска да установи връзка с извънземните. Всичко трябваше да започне от изпращането на периодически повтарящи се позивни сигнали в широк честотен диапазон; ритмичността на сигналите ще демонстрира техния изкуствен произход, а използуваните честоти — къде, на какви мега- или килохерци трябва да се търси предавателят. Необходимо беше самото предаване да започне със систематично излагане на граматиката, синтаксиса и лексиката: те представляваха истински „bon ton“ в космически мащаб, задължителен за всички, дори за най-отдалечените мъглявини.
Но неизвестният Адресант беше изпратил своето Писмо без всякакво предисловие, без граматика, без речник.
Когато аз разбрах тези неща, веднага си помислих, че Посланието или не е било предназначено за нас и ние по чиста случайност сме се оказали на линията на връзка между двете „разговарящи“ цивилизации; или пък то е предназначено за онези цивилизации, които са преодолели определен „праг на познания“ и са в състояние не само да засекат трудно уловимия сигнал, но и да разшифроват неговото съдържание. В първия случай изобщо не можеше и да става дума за някакво „неспазване на правилата“. Във втория случай привидното „неспазване на правилата“ имаше много по-дълбок смисъл: предаваната информация — както аз си го обяснявах — беше до известна степен защитена от „непосветените“.
При нашето равнище на познания, при положение, че липсваха сведения за кодовите символи, синтаксиса и речника на Посланието, то можеше да бъде разшифровано единствено чрез метода на пробите и грешките с използване на частичния подбор, като би могло да се наложи резултатът да се чака двеста или милион години, или дори цяла вечност.
Въпреки доста разпространеното мнение понятийното сходство между езиците на всички земни култури, колкото и различни да са те, е просто поразително. Известието „Баба умря погребението в сряда“ може да бъде преведено на който и да е език, от латински и хинди до някой от диалектите на апахите, ескимосите или племето Добу. Този факт се обяснява с факта, че всеки човек има баба — майката на неговата майка, че всеки е смъртен, че ритуалът на отстраняване на трупа е задължителен елемент на всяка култура също така, както е задължителен принципът за изчисляване на времето. Обаче еднополовите същества не правят разлика между майка и баща, а при способните да се делят същества, като амебата например, изобщо не може да съществува понятие „родител“, дори еднополов. Следователно те няма да разберат смисъла на думата „баба“. Безсмъртните същества (делейки се, амебите не умират) не биха познавали понятия като „смърт“ и „погребение“. За да ги разберат, те би трябвало най-напред да изучат анатомията, физиологията, еволюцията, историята, бита и нравите на човека и едва тогава да преведат толкова ясната за нас телеграма.
Примерът, който дадох, е много опростен — при него се предполага, че адресатът на сигнала знае къде в него са информационните знаци и къде — техният несъществен фон. Ние бяхме в по-различно положение. Зарегистрираната периодичност би могла да означава например само препинателни знаци, а самите „букви“ или идеограмите спокойно можеха да не попаднат на регистриращия слой, ако се предаваха с импулси, към които нашата апаратура е нечувствителна.
Друг е въпросът за различията в цивилизационното развитие. По златната посмъртна маска на Аменхотеп историкът на изкуствата ще определи епохата и стила на нейната култура. Орнаментът на маската ще изясни на специалиста по религиите характера на тогавашните вероизповедания. Химикът ще посочи какви методи на обработване на златото са били използвани тогава. Антропологът ще отсъди дали представителят на нашия род от преди 3500 години се отличава от съвременния човек, а лекарят ще постави диагнозата, че Аменхотеп е страдал от хормонални нарушения, довели до акромегалическа деформация на челюстта му. По този начин един предмет от преди много векове може да даде на нас, съвременните хора, много повече информация, отколкото са притежавали неговите създатели — защото какво са знаели те за химията на златото, за акромегалията и за стиловете на културата? Ако обърнем този процес във времето и изпратим на някой египтянин от епохата на Аменхотеп написано днес писмо, той няма да може да го прочете не само понеже не знае нашия език, но и понеже не разполага с адекватните думи и понятия.
Така изглеждаха общите съображения относно звездното Писмо. Информацията за него беше събрана в стандартен текст, записан за по-удобно на магнетофон. Текстът се пускаше за прослушване на всички „особено важни персони“, които ни посещаваха. Вместо да го преразказвам, ще цитирам текста дословно:
„Цел на проекта «Гласът на бога» е всестранното изучаване и дори — опитът да бъде разшифровано така нареченото Послание от звездите, което по всяка вероятност представлява серия от сигнали, съзнателно изпратени с помощта на изкуствени технически устройства от същество или същества, принадлежащи към неизвестна извънземна цивилизация. Носител на информацията е поток от частици, наречени неутрино, които не притежават маса на покой и имат магнитен момент, 1600 пъти по-малък от магнитния момент на електрона. Неутрино са елементарни частици с най-голямата прониквателна способност от всички известни частици. Те падат на Земята от всички страни. Някои от тях възникват на звездите (вероятно — и на Слънцето) в резултат на естествени процеси — като например реакциите на бета-разпад и останалите ядрени реакции, — а също и в резултат на сблъскванията на първичните неутрино с ядрата на елементите в земната атмосфера и в земната кора. Енергията на тези частици се колебае от няколко хиляди до няколко милиарда електронволта. Благодарение на изследванията на Шигубов беше разработена теоретичната възможност за създаване на така наречения неутринен лазер или «назер», излъчващ монохроматично корпускулярно лъчение. Възможно е предавателят, излъчил приетите на земята сигнали, да работи именно на подобен принцип. Благодарение на разработките на Хюз, Паскал и Джефрис беше създадено устройство за регистриране на отделните енергетични фракции на спектъра на неутриното, основаващ се на принципа на Айншоф (така наречения «принцип на обмен на псевдочастици»); използвайки ефекта на Синицин-Мьосбауер, това устройство позволява да бъдат разделени потоци лъчение с точност до 30 000 електронволта.
В процеса на продължително регистриране на нискоенергетични потоци в ивицата 57 мегаелектронволта беше открит сигнал с изкуствен произход, съдържащ повече от два милиарда знака в запис с двоичен (бинарен) код. Този сигнал с широк радиант обхваща целия участък Алфа на Малкото куче, както и съседните участъци в границите на градус и половина и носи информация с неизвестно съдържание и предназначение.
Доколкото излишъкът в канала за връзка е вероятно близък до нула, сигналът има характер на шум. За това, че споменатият шум е сигнал, свидетелствува фактът, че на всеки 416 часа 11 минути и 23 секунди цялата модулирана последователност се повтаря отново с точност, равна най-малко на разделителната способност на земните уреди.
Ако се приеме, че от четиридесетте обсерватории в света, оборудвани с апаратурата на Паскал-Джефрис, поне десет наблюдават съзвездието Малкото куче непрекъснато, то вероятността, че в една от тях ще бъде зарегистриран даденият сигнал, е закръглено 1/3 (10:34) — при идентични параметри на останалите условия. Обаче регистрирането от порядъка на 416 часа се приема за твърде продължително. Такова продължително регистриране се използва най-много при една от девет-десет изследователски работи. Следователно може да се смята, че откритието е имало вероятност за реализиране, равна приблизително на 1:30–40, и със същата вероятност то може да се повтори извън пределите на Съединените щати.“
Цитирах целия текст, защото той е интересен и в заключителната си част. Споменатите там вероятностни изчисления не изглеждат кой знае колко сериозни. Тези цифри бяха вмъкнати в текста поради циничните сметки на ръководството на Проекта. Целта беше Особено Важните Персони да се поразтревожат, защото шансът 1:30, общо казано, не изглежда чак дотам астрономически малък, а разтревожените Особено Важни Персони биха могли да съдействат за увеличаване на влаганите в Проекта суми (освен големите цифрови машини най-скъпо струваше апаратурата за автоматизиран химически синтез).
За да започна да работя над Посланието, трябваше да започна с нещо, и тук беше целият проблем. Предната фраза само на пръв поглед е тавтологична. Безброй пъти в историята са се появявали мислители, смятащи, че процесът на познанието може да започне от нулата, а чистата логика еднозначно ще доведе до единствения правилен резултат. Не един човек се е увлякъл от тази илюзия в най-невероятни търсения. А нали това е постулат без изход! Невъзможно е да започнеш да правиш каквото и да било, без да приемеш някакви начални условия, и реалността на този акт не зависи от това, дали ние съзнаваме, че го извършваме.
Началните условия се дефинират от самата биологична природа на човека и същевременно — от типа на неговата култура. Защото културата представлява онзи тъничък слой, вклинен между организмите и околната среда; тя може да бъде създадена само поради това, че действията, необходими за преживяване на организмите, не се диктуват от средата еднозначно и остава възможност за свободен избор. А тази възможност е достатъчно просторна и в нея се вместват хиляди евентуални типове култура.
Започвайки работа върху „звездния код“, трябваше да сведа до минимум началните условия, но без тях по никакъв начин не можех да мина. Ако те се окажеха погрешни, целият ми труд щеше да отиде на вятъра. Едно от тези начални условия беше предположението за двоичността на кода. С известно приближение то съответстваше на формата на зарегистрирания сигнал, но, от друга страна, самата тази форма зависеше в немалка степен от техниката на регистриране.
Необходимо беше да се определи към каква категория сигнали принадлежи Посланието. Съгласно нашите представи то би могло да бъде „написано“ на език, основан на понятията, като нашия, или да представлява система от „моделиращи“ сигнали, като телевизионните, и най-накрая би могло да бъде „производствена рецепта“, тоест изреждане на операциите, необходими за създаване на някакъв обект. Освен това в него можеше да се съдържа описанието на този предмет, направено с код, който няма нищо общо с културата — код, който се основава само на определени, установени по физически път природни константи, притежаващи математическа форма. Разликата между споменатите четири възможни кода не е абсолютна. Телевизионното изображение възниква в резултат на проектирането на триизмерни обекти върху равнина с временна разгъвка, която съответства на физиологическите механизми на човешкото око и човешкия мозък. Другите организми не могат да видят на екрана това, което виждаме ние — кучето например не разпознава на телевизионния екран (както и на фотографиите) изображението на куче. Не съществува и рязка граница между „предмета“ и „производственото описание“. Яйцеклетката е едновременно „предмет“, материален обект и производствена рецепта за онази система, която ще се развие от нея. Затова може да се каже, че взаимоотношенията между носителя на информация и самата информация могат да бъдат твърде разнообразни и сложни.
Сътрудниците на проекта, разбиращи цялата ненадеждност на своята класификационна система, но неразполагащи с нищо по-добро, се бяха опитали да изключат явно неподходящите варианти. „Телевизионната хипотеза“ можеше да се провери сравнително лесно. На времето тя се радваше на голям успех и се смяташе за най-икономичната. Опитали се да подадат звездния сигнал на пластинките на телевизионен кинескоп. Не били получени никакви образи, означаващи нещо за човешкото око, макар че, от друга страна, на екрана не възникнал и „абсолютен хаос“. На белия екран се показвали нарастващи, сливащи се едно с друго и после изчезващи черни петна. Картината като цяло приличала на кипяща течност. Когато въвеждали сигнала хиляда пъти по-бавно, изображението напомняло на щам бактерии в състояние на растеж, взаимно поглъщане и деление. Можело да се открие известен ритъм и периодичност на процесите, но те сами по себе си не говорели нищо.
Проведени били също така и контролни експерименти чрез подаване на кинескопа на записи на естествен неутринен шум. При този случай на екрана възниквало безразборно трептене и блещукане без кондензационни центрове, което се сливало в плътен сив фон. Можело да се предположи, че телевизионната система на Адресанта е различна от нашата — не оптическа, а например обонятелна или обонятелно-осезателна. Но дори ако Те са конструирани различно от хората, не подлежеше на съмнение, че ни превъзхождат с познанията си, и затова на тях самите трябваше да им бъде ясно, че шансовете за приемане не бива да зависят от това, дали физиологията ни е идентична с тяхната.
Резултатът беше отхвърляне на втория, „телевизионен“ вариант. Първият вариант предварително обричаше Проекта на неуспех, защото, както вече казах, без речник и синтаксис е невъзможно да бъде разшифрован един абсолютно „чужд“ език. Оставаха двата последни варианта. Колегите ми ги бяха обединили, доколкото (вече говорих за това) разликата между „предмет“ и „процес“ е относителна. Проектът беше стартирал именно от тази позиция и беше постигнал определени резултати, като беше „материализирал“ неголяма част от Посланието й, сякаш разшифровайки успешно някои негови фрагменти, но после работата бе стигнала до задънена улица.
Задачата, която ми беше поставена, се състоеше в определяне правилността на изходното предположение — Посланието като „предмет-процес“. При това аз нямах право да използвам резултатите, получени въз основа на това предположение, защото това би означавало логическа грешка (порочен кръг). Така че получените до този момент постижения се пазеха в тайна от мен не злонамерено, а с цел да бъде избягната всякаква предубеденост.
С две думи — бях извикан, за да спася честта на планетата. Предстоеше ми да напрегна яко математическите си бицепси, но, макар и не без известни опасения, аз бях доволен от това.

Преведе от полски език: Лина ВАСИЛЕВА
Прикачени файлове
Лем - графити.jpg
Лем - графити.jpg (164.47 KiB) Прегледано 369 пъти
Лем - графити 2.jpg
Лем - графити 2.jpg (201.81 KiB) Прегледано 369 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта