Литература и други изкуства

Фантастична поезия (2)

Всичко за изкуството

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Сеп 27, 2012 2:27 pm

☼ Уикито „БГ-Фантастика” ни осведомява, че през периода 1979–1989 година в град Балчик е съществувал клуб „Александър Грин”. Ала не това е поводът да пуснем стихотворението по-долу, в което – дори за по-младите люде! – едва ли ще има много непознати думи.

Поводът е 80-годишнината, откакто този лиричен, романтичен и необичайно оригинален мечтател и фантаст се преселва в други координати. Но преди да замине, той написва: „До края на дните си бих искал да бродя по светлите страни на моето въображение...” *


Виктор НЕКИПЕЛОВ

ПАМЯТИ А. С. ГРИНА

Мне встречи с ним судьба не подарила.
И лишь недавно поздние цветы
Я положил на узкую могилу
Прославленного рыцаря Мечты.

Но с детских лет, с тех пор, когда впервые
Я в мир чудес, им созданных, проник,
Идут со мною рядом, как живые,
Веселые герои его книг.

Они живут в равнинах Зурбагана,
Где молодая щедрая земля
Распахнута ветрам и ураганам,
Как палуба большого корабля.


Изображение


Где солнце бьется золотою рыбкой
На голубой ладони океана,
Где миром правит женская улыбка
И звонкий пламень полного стакана.

Где жизнь кипит во всем своем расцвете...
Они живут вольны, как альбатросы,
Невинны и бесхитростны, как дети, –
Поэты, птицеловы и матросы.

... Пускай тот мир, нездешний и старинный,
От нашей современности далек;
Читаешь удивительного Грина –
И душу греет теплый огонек.

А он идет, веселый, добрый спутник,
Повсюду с нами в дружеском строю
И вносит в наши творческие будни
Романтики певучую струю.

☼ ☼ ☼

__________________

* Както казва на едно място Даниил Гранин: „Когато дните започват да прашасват и цветовете да избледняват, аз вземам Грин. Отварям го на която и да е страница. Така напролет избърсват прозорците вкъщи. Всичко става светло, ярко, всичко отново вълнува тайнствено както в детството. Грин е сред малцината, които трябва да имате в походната си аптечка против затлъстяване на сърцето и умора...” – Б. фор.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пон Окт 01, 2012 11:19 am

■ Когато бях малък, много ме впечатляваха шоколадовите бонбони от типа „дънерчета”, „таралежки”, „пияни вишни” и най-вече „асорти”. Тези „асорти” бяха различни и по форма, и по отсенки на вкуса, че – ако щете – и по благоуханието си без консерванти.

Сега ви предлагам една разностилова и разновкусова поетична подборка. Без да е произведение на т.нар. шоколатиерско изкуство, тя все пак звучи по своему интересно и – както обича да казва един приятел – „не е за изхвърляне”.


По случай 1 октомври – Световен ден на поезията *


МАЛКО АСОРТИ...

■ Иван ХАДЖИХРИСТОВ (1892–1970)

Нощ

Като вълна, която застрашава,
из моя дом неравен глас кънти:
– Ти бе на прелъстителна забава,
от вечността какво измоли ти?

На моя праг е вкаменяла стража,
потънала във бездиханна нощ.
Дали ще чуе тя какво ще каже
неканеният и безумен гост?

Смъртта е вятър, който ще затвори
без шум вратата. И кънти
гласът, останал да говори:
– От вечността какво измоли ти?

* * *

■ Райнер Мария РИЛКЕ (1875–1926)

Буда в славата си

Плод на плодовете, зърно на зърната,
сладък, пребиваващ в себе си бадем –
твоя плът е всичко, чак до светлината
на звездите. С поздрав те зовем.

Ти не чувстваш тежест, ти си тъй висок.
В твоята черупка е събран безкраят –
вътре тръпне и напира мощен сок,
а отвън слънцата ти сияят.

Те растат, разпалват се в небето
и роякът им безспир кръжи.
Ала зрее в теб това, което
даже и след тях ще продължи.

От немски: Петър Велчев

* * *

■ Стефан КРЪСТЕВ (1969)

Истина с коси в съновидение

Тя беше в замък стар, като в приказките стари,
с безбройни стаи и мрачни кулоари,
във гробница дълбоко под земята,
една принцеса непозната.

В полупросъница жестока окована,
на крачка от желано нежелано,
с очи мечтаещи, незрими,
потънали във същности без име.


Изображение

■ „Разходка”. Художник: Марк ШАГАЛ


Косите й завързани към брачното й ложе,
над него с меч застанал, страж безбожен,
краката й покрити в руни нечетими,
лицето й погребано под грима.

Покрита с паяжина от главата до петите
и мрак, пропит от змии страховити,
и вещица без име в сутерена,
без възраст, зъби и очи червени.

Стотина килъра със автомати,
седнали над демони брадати,
душите им от зло обзети,
готови да убият всеки.

Киборзи с мозъци на древни войни,
възпитани във битки многобройни,
със бластери и мечове в метални длани,
и фигури от скулптори отляни.

Седем самурая и уестмана седмина,
и седемстотин духа в дворцовата й градина,
самият сатана на покрива със снайпер
и песове десетки в ледения партер.

Хиляди скорпиони из нозете ми жужащи,
пророчица, разкриваща ми мрачно настояще,
и злият цар накрая пред вратата,
дрогиран, с лиги кръв и брадва във ръката.

На трубадур престорих се, проникнах във чертога,
на дявола осланях се, а молих Бога,
от страст и страх прекрасно пеех,
за миг живот се молих и за миг живеех.

Прекрасно пеех и напи се царя,
а тя готова бе за изневяра,
ала последен страж пред нейното одеяло
бе моят образ огледален.

– Сънува ангели! – ми рече. –
Така красива е и вечна,
във ада я потърси, трябваше във небесата,
не тук, а там, и в своя сън те чака.

След туй пред спящото й тяло
моят образ огледален
със пиката си ме посече.
Потърсих я във небесата,
но и там не беше.

* * *

■ Али ТАТЛЪБАБА (1961)

Дива круша

Дивата есенна круша свири
на зелено, на алено и ярък оранж –
свири на бежово и на лазурно от небесата.

Дивата есенна круша пъстрее
с листата си – хиляди малки палитри
на Ван Гог, на Дали и Рокуел от Гренландия.

Дивата есенна круша ни сгрява –
като точка звънка и шаренолика, от която
пак избухва Големият взрив на вселени изкуство.

От турски: Сандро Георгиев

* * *

■ Максимилиан ВОЛОШИН (1877–1932)

Тесен – светът ми...

Тесен – светът ми. Затворен в яйце.
В миг вечността ще проблесне с камшици.
Времето духа и в мойто лице.
Идат годините – тромави птици.

Дрипи мъгла – без посока, без цел...
Всичко мени очертание.
Твоята лампа, Психея, съм взел:
синия пламък – познание.

В бездните дъно под дъно седи.
Форми и мисли са слени.
Всички умрели сме нейде преди...
Още не сме и родени.

От руски: Кирил Кадийски

* * *

■ Иван МЕТОДИЕВ (1946–2003)

Предпролет

Разкъсват се мъглите зимни.
Реката тътнещо бучи.
Запяват зверовете химни,
с опулени от глад очи.
Полудъждец полулюлее
на хълма църквица без кръст.
Снегът е вече с дъх на пръст.
Влюбчиво врана се тъмнее.
Една топола. Две къщурки.
България. Над нея бог.
Подрънкват пръчове с мъдурки
от трън на трън, от глог на глог.
Просветне охлюв, плъх пролази,
пес зад стобора проръмжи –
той българите ще опази
от глад, от мъки, от омрази
и от световните лъжи.

____________________________

* Този ден се отбелязва по решение на ООН, прието на 3 ноември 1999 г. Целта на празника е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както се изтъква в декларацията на ЮНЕСКО, „да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия”. (От Интернет)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Окт 10, 2012 9:46 am

◄ Преди половин година публикувахме – пак тук – съобщението, което личи по-долу. И ако тогава с пълна сила е важала българската реакция: „Абе, я... има много време. Работата не е заек, та да избяга...”, сега крайният срок за този конкурс е наближил доста осезаемо. Така че

Изпращайте, стихотворци! И докажете, че у нас се пише не само хубава реалистична, но и хубава фантастична поезия!

ВЕЧЕ СЕ ОБЯВИ началото на подготовката за „Антология на съвременната българска поезия”, която предстои да излезе на английски в САЩ. Подбора и редакцията ще направи Катерина Стойкова-Клемър – главен редактор и собственик на издателство „Аксентс Пъблишинг”, издател на антологията.

ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ може да кандидатства за участие в изданието със стихове (на български език) в обем не повече от 10 стандартни машинописни страници. Необходимо е да се приложи кратка биобиблиография. Текстовете трябва да се изпратят лично от автора или пък от наследилите авторските му права на адрес: accents.publishing@gmail.com/.

ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ няма. Краен срок за изпращане на стихотворенията – 3 1 д е к е м в р и т.г. Избраните за участие в антологията автори и творби ще бъдат обявени до 31 януари 2013 г. Издателството предвижда да отпечата книгата до 30 юни 2013 г., като участниците в нея ще получат екземпляр на посочен пощенски адрес.

Източник на информацията: fakel.bg *

_________________
* Факел.бг е сайт за будителството, за деканонизирането на литературните канони, за разкръстването и изобличението на търговците, плъзнали из храма на изкуството. Сайт не просто за ефимерни новини от книжния пазар, а за ярки граждански позиции по духовни, и не само, въпроси, не за плоски рекламни анотации, а за триизмерни отзиви за същината на духовния продукт. Сайт, в който ще четем новите творби и на утвърдени имена у нас и по света, и на младата българска проза, поезия и драма. От е-читалнята на сайта ще може да сваляте книги в електронен формат за вашите е-четци.

Мото на сайта е: „Литературата като история, историята като литература.” А духовен наставник и почетен патрон ще му бъде духът на Григор Пърличев, чийто убийствен девиз „Съвършенство или смърт!” няма равен на себе си... (Из рубриката „За нас” на този сайт)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пон Окт 29, 2012 11:23 am

ВЪВ ВИСОКИТЕ ОБЯТИЯ НА АНДИТЕ

E, да, наистина бях изненадан...

... когато от другия край на света получих в е-кутията си двайсетина хайку, написани на чист български език.

Техен автор е международно известният учен Валентин Д. Иванов, който от 2001 година работи в Европейската южна обсерватория, разположена във високите обятия на Андите. Освен да разбулва тайните на небето, Валентин се занимава и с още една безкрайност – пише художествена проза (негова е книгата „Професия юнак”, съвместно с Кирил Добрев) и литературно-критически статии.

След като си разменихме няколко писма, научих, че Вальо отдавна харесва жанра хайку, а тези опуси, които ще прочетете ей сега, са създадени през това лято, но къде точно... хайде да съобщя след малко.


Валентин Д. ИВАНОВ

☼ ☼ ☼

Време за любов.
Кактуси цъфтят.
Пролет на Марс.

☼ ☼ ☼

Цвят на кокиче
в хидропонна градина.
Пролет настъпва на Ерос.

☼ ☼ ☼

Седем огъня в небето.
Кратка зима на
планета в Плеядите.

☼ ☼ ☼

Наближаваме Облаците
на Магелан,
докладва капитанът-хлебарка.

☼ ☼ ☼

Небесни водовъртежи
се целуват.
Сблъсък на галактики.

☼ ☼ ☼

Плоско водно камъче
весело скача
по вълни от метан.

☼ ☼ ☼

Ухание на цветя
в Андромеда.
Обмен на разуми.

☼ ☼ ☼

Тази есенна вечер
листата падат
на пет парсека от нас.

Изображение

Нищо чудно, че в тези тристишия се чувстват така осезаемо мисълта и ръката на астронома, техния автор.

Валентин ги е писал на чилийския връх Паранал – още по-точно: „... във фоайето на резиденцията на Паранал. Там обстановката е много особена – в смисъл че навън е каменна пустиня, която може би ти е позната от един филм за Джеймс Бонд, а пък вътре има парк с басейн. Басейнът всъщност е построен не за да се къпем в него, а за да овлажнява въздуха... Плуването е вторично, но без него човек трудно издържа две седмици на баира.”

Съгласен съм с Вальо, че неговите хайку стават и за образователни цели: „да събуди човек аудиторията, докато преподава физика или астрономия на студенти или ученици”. Лично мен стиховете на Валентин Д. Иванов ме впечатляват с кристалната си лаконичност (просто я чувам как позвънва в ушите ми!)... с букета от пестеливи, ала магнетично ярки образи... с космическите измерения на визията – във времето и в пространството, – за които несъмнено помага и музата Урания, но нима е лесно да се сприятелиш с нея...

Част от хайкувския цикъл на Валентин ще излезе и в алманаха „ФантАstika 2012”, чиято премиера се предвижда за 21.12.2012 година.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пон Ное 19, 2012 10:27 am

Този цикъл на Сандро Гeоргиев има
следното мото: ☼ Не само на мислителя, но
и на чувствителя Иван Ефремов – с обич. ☼

По случай 105 години от рождението и 40 го-
дини от кончината на писателя фантаст „репро-
дуцираме” четири заглавия от въпросния цикъл:


ДИНОЗАВРИ И ЗВЕЗДИ

Целувката на принца

Спят, спят дълбоко динозаврите
– я, колко сън са натрупали дотук!
И човекът, макар и принц златокос,
още не може да ги събуди със целувка,
та да се заобичат – да живеят и се обичат
сред един по-естествен... по-друг свят!

☼ ☼ ☼

Да прибавиш лъч

Толкова много индивиди във дълбините вселенски
надничат колкото да разберат накъде ли гледаме:
малки и големи облаци на Магелан, зад чиито плещи
се надигат още безчет мъглявини, галактики, роеве;
пъстроцветни по тропически, пеят джуджета, гиганти,
побрали мисълта на милион слънца в един само лик;
пегасиди и ориониди – метеорни русла развълнувани
в гъстите летни нощи, между есенните димни кадифета
– и всички те се стрелкат, кипят, гаснат, възкръсват...
О, толкова индивиди изграждат дълбините вселенски,
че как ли човекът ще си намери място всред тях:
да се задържи за миг макар, да прибави лъч!


Изображение

На снимката: някъде из нашите улици...

☼ ☼ ☼

Глад сред звездите
(докторантска тема)

Виждам, о, отлично виждам
как веганците събличат чак до кости
древните ни динозаври, как изстрелват
планините им от месо из гладната Вселена,
а пък алдебаранците преправят пейзажа земен,
та след куп хилядолетия дори и да не заподозрем
... как точно са ни окрали бъдещето.

☼ ☼ ☼

Въртележката

Погледайте галактиките внушителни –
снежнобели огнища сред спирални ръкави.

Ръкави извити надалеч, ръкави обли –
ръкави като охлюви и вече като дискове.

Въртят се, навлизат във Вселената –
все по-надълбоко са неизброимите огньове.

На детски въртележки – леки и цветисти –
ми заприличват изведнъж галактиките.

В колелото весело като във въртележка –
съзирам човека с алени бузи да духа.

Дете хилядолетно, открило ново детство –
милва той галактиката си-въртележка.


Първа публикация в: С името на Иван Ефремов. –
Библиотека „Тера фантастика” № 6. – София, 2009.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пет Ное 23, 2012 12:00 pm

ТИ ДА ОПИТАШ...

Вестник ●РЕТРО● организира националния конкурс „Златен Пегас”

за поезия (лирична и хумористична) със срок до края на годината.

Темата е свободна. Резултатите ще станат известни през януари 2013.

Ще се присъдят три награди, най-голямата от които е 1000 лева. В

имейлите трябва да се впишат име и местожителство. Ето и адреса за

изпращане: retro_2009@abv.bg/.

* * *

От дежурния информатор:

А защо някоя фантастична (като жанр и качество)
поезия да не се състезава за най-голямата награда...?
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Дек 12, 2012 4:24 pm

В навечерието на 21.12.2012

„Е Л А, И З Т Р И Й…“

● Излезе от печат алманахът „ФантАstika 2012“
● ● Фантастихиите отново напомнят за себе си


В новия алманах има и такъв текст (след който следва ярка стихотворна подборка):

Преди двайсетина месеца Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ издаде една действително уникална книга. Нарича се „Фантастихия“, отпечатана е на луксозна хартия и само в 50 eкземпляра, които вече са прескочили в друга категория – библиофилско лакомство *.
____________________

* Книгата „Фантастихия“ съществува и в електронен вид: намираема e на адресите http://e-knigi.net и М-Тел eBook, откъдето може да се купи за символична сума. – Б. ред.

На практика това е първият по рода си български опит за антология на фантастична поезия, който включва 37 наши и 10 чуждестранни поети. Самата книга е богато илюстрирана с графики на класика Васил Иванов и на големия ни съвременен художник Калин Николов.

Напоследък ние, двамата съставители Атанас П. Славов и Александър Карапанчев, работим върху втора подобна антология, озаглавена „Още фантастихия“. Нейната духовна формула ще бъде и същата, и по-различна от онази, приложена в първия опит. От този нов проект ви предлагаме няколко стихотворения на автори – забележете! – от три века и четири нации.

И тъй като във „Фантастихия“ едно стихотворение (по технически причини) излезе непреведено, сега се реваншираме и ви го показваме пресътворено на български език. Нека то да бъде малкото, но здраво и красиво мостче между двете антологии на въображението.

От съставителите

* * *

И понеже тук (на 18.VІ.2012) вече сме публикували този опус – става дума за „Какво си ти, поете?“ на украинеца Юрий Зельони, – сега ви предлагаме нещо друго от бъдещата книга „Още фантастихия“:

Петър КАРААНГОВ (1931)

● К О М Е Т А

В студеното небе на тая пролет
комета мина във далечен полет.

Край пътища и черни коловози
посрещнаха я вишневи експлозии.

Със див копнеж и със надежда плаха
и моите ръце я призоваха:

Небесна скитнице, не си отивай,
постой над тежките засети ниви,
над птицата замислена на клона,
над моста на реката, над кантона,
над примирените ръце човешки,
над клетвите, над думите ни тежки
и над момичето, което плаче
самичко зад стъклото, затова че...

И нека влезе твоето сияние
във градовете, пълни със ридания.

Постой, небесна скитнице! Не бързай!
Ела, изтрий световните ни сълзи.


Изображение

● „В дълбокото небе... Изгря, с опънат
огнен шлейф...“ (Елисавета Багряна)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Дек 18, 2012 11:04 am

Насос ВАГЕНАС

„В едно черно такси те следва Омир...”

Фантастиката не е само дракони, магьосници и звездолети, нито пък само ярко огрени утопии или нощнотъмни антиутопии...

Фантастиката е безбрежна като реалността, разделена на ден и нощ, и осезаема като самото реалистично изкуство.

Фантастиката включва и преоткриването на изтъркания от употреба заобикалящ ни свят. Свят, който „плаче” да бъде офантастен.

В този смисъл някои стихотворения на видния гръцки поет Насос Вагенас (роден в Драма през 1945-а) са действително фантастични.

Защото какво друго освен фантастика е да изнамираш нови пътеки към тайните на любовта, смъртта и литературата...


ПОЧТИ ЕРОТИЧНО

Всички диви животни се катерят по леглото ти. Духа
побеснял вятър.

Шията ти е хлъзгав ствол. На дърво, по което
напразно се опитвам да се изкатеря.

● ● ●

ЕСКИЗ НА СМЪРТТА

Съществува само една смърт. Онази, която се разхожда
с гумени сандали в гърдите.

С тежък парцал за дъски. Събира боклуците. Слага
ред в чувствата.

Избърсва всички запрашени ъгли.

Като чистачка, която от години работи все в същите
кантори.


Изображение

В живописния прозорец: Одисей и сирените


CODA *

Тялото ти е град,
обгърнат в пламъци.
Тялото ми е обой,
който свири Вивалди.

● ● ●

ХОРХЕ ЛУИС БОРХЕС
НА УЛИЦА „ПАНЕПИСТИМИУ”


Оцелял от смъртта си,
опипвайки слепешком сплесканото атическо слънце,
бавно се изкачваш по „Панепистимиу” с тънкия
прашен бастун на Честъртън **.

Борхес, ослепени.
Полифеме.
Гласът ти разхлажда костите ми.
В дълбоката си същност ти си грък.
Слънцето е възседнало плещите ти.

Зад тъмните си мембрани различаваш
опиянената сянка на Соломос **.
В едно черно такси те следва Омир.
Гулял до зори.
Невчесан.
Гасейки цигарите една след друга.
Вдига монетата,
която пада от време на време
от лъскавите му зъби.

От гръцки: Здравка Михайлова

____________________
* Кодата е допълнителен раздел в края
на някое музикално произведение. – Б. фор.

** Г. К. Честъртън (1874–1936) е британски
прозаик, поет и християнски мислител, а пък
Дионисиос Соломос (1798–1857) е народен поет,
автор на гръцкия национален химн. – Б. фор.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Дек 26, 2012 11:43 am

В книгата си „Равносметката” У. С. Моъм твърди, че английската и френската литература са велики. Добре, няма да спорим по този въпрос. Но ако някои стихове от Албион все пак са излезли в нашата рубрика, то до момента в нея липсва французин.

За да поправим тоя пропуск, се обадихме на Кирил Кадийски (блюстители на авторските права, спете спокойно!) и той ни разреши да пуснем тук един от неговите чудесни преводи, който има и определен фантастичен оттенък.

Нека добавим, че именно К. К. – като преводач, есеист и издател – е играл и продължава да играе изключителна роля за популяризацията на галските стихотворци у нас. Неотдавна в книжарниците се появи преведената и публикувана от него „Антология на френската символистична и декадентска поезия”, съдържаща само 480 страници.

Но да не се отклоняваме повече. Ето, моля:

Шарл БОДЛЕР

ПАРИЖКИ СЪН

На Константен Гис

І

Пейзажът странен и кошмарен,
от никой смъртен невидян,
все още в тая мътна заран
пред мен трепти като на длан.

Сънят от чудеса прелива!
Каприз, необяснима страст –
но сам зеленината жива
далече бях прогонил аз.

Художник, горд от своя гений,
с вода и мрамор, и метал –
в упойващ ритъм подредени –
картината си бях създал.

Цял Вавилон – стени, аркади,
един дворец необозрим,
с басейни пълен, и с каскади,
разпадащи се в златен дим;

и водопади натежали
като завеси от кристал
висят сред грейналите зали
върху стени от чист метал.


Изображение


Дървета няма; колонади
край сънни езерни вълни
и там чудовищни наяди
оглеждат се като жени;

водата – розово-зелена
от мраморните брегове –
към безграничната вселена
се лее бавно и зове.

Това са приказни гранити
и призрачни вълни, това
са ледове, с лазур покрити,
огледала от синева!

Реки сред небеса беззвездни,
на Ганг подобни, в огнен зной
към диамантените бездни
влекат съкровища безброй.

Творец на своята феерия,
от свободата си пиян,
аз под брилянтена галерия
заключих стихнал океан;

и грее, седмоцветно става
тук всичко – черното дори;
водите бляскавата слава
със слънчеви венци покри.

Нито звезди, ни ярки сцени
със слънце – пусти небеса,
от собствен огън озарени,
сияят тия чудеса!

И над движението нямо
(Ужасни бъдни времена!
Свят, дивен за окото само!)
цари вселенска тишина.

І І

Отворих пламнали клепачи
и в ужаса на моя кът
духът опомнен се вторачи;
и в мен опря кинжал страхът;

с дванайсет удара ме стрясна
часовникът – отби обяд,
и сводът с мрачина ужасна
покри изтръпналия свят!

От френски: Кирил Кадийски
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Яну 02, 2013 10:03 am

* * *

◙ Вчера беше неговият 135-и рожден ден


Изображение


Възможно ли е този велик чирпанлия,
авторът на „Подир сенките на облаците”,
да е писал и фантастика в мерена реч?

Според Александър Геров – да, Яворов
има и фантастични по жанр стихотворе-
ния. А възможно ли е същият тоя Яворов
да е своеобразен предтеча на вампирско-
хорърската поезия у нас? Или мерникът
му на творец е бил нацелен по-нависоко –
в дебрите на философската лирика?

Ето няколко въпроса, заради които си за-
служава да препрочетем ей това:


Пейо ЯВОРОВ

УГАСНА СЛЪНЦЕ

Угасна слънце, няма я луната,
в небо звезди не ще изгреят пак!
И аз лежа безсилен да се дигна
изпод нависналия леден мрак.

Примлъкна звяр и птица: нивга ехо
не ще се чуе вече по света!
И аз лежа безсилен да извикам
в безмълвието гробно на нощта.

И аз лежа безсилен: срещу мене,
с мрътвешки лъсък в хлътнали очи,
чудовищния сън на вековете
остава неподвижен и мълчи.

И няма да се дигна, да извикам:
сковало ме, чудовището бди
на устни с прясна кръв, последна капка,
изсмукана из моите гърди...

Първа публикация в: списание „Мисъл”,
книжка 6 от 1905 година
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Яну 22, 2013 12:43 pm

„Прочитът на едно стихотворение не свършва никога...”


Вече представихме Насос ВАГЕНАС като поет (виж тук публикацията от 18.ХІІ.2012), а сега иде ред да го покажем като есеист.
Да, есеистиката е също силна област на този грък и макар размислите му да не са породени непременно от фантастична поезия, те без съмнение важат и за мерената реч на въображението.
Впрочем ето нашия опит за една по-кратка, ударна подборка от „в а г е н а с м и”:

● Поетическият език е езикът в неговото върхово проявление, в неговата абсолютна функция. Единственият език, който не е конвенционален. Защото не можем да си представим поотделно означаващото и означаваното, както при обикновения език.

● Поетическият език е най-естественият език, тъй като не страда от никакви раздвоения между език и душа. Това е езикът в неговия най-щастлив миг. Идеалният език.

● Прочитът на едно стихотворение не свършва никога. Той продължава всеки път, когато влизаме в допир с него. Продължава и когато стихотворението спи вътре в нас – като непрестанно съзряване, прекъсвано от мигове на плодовитост, от миговете на тайно съприкосновение.

● Онова, което се говори за самотата на поезията, е мит. Поезията е противоположност на самотата. Поетът (който пише или човекът, който е поетично настроен) страда от самотата много по-малко, отколкото всеки друг, защото има на разположение поезията.

● Всеки поетически опит е отклоняване от сухия асфалт на всекидневието, превъзходно наше дерайлиране към един идеален ритъм.


Изображение


На рисунката: Пегас, покровител на поетите


● Поетическият език е езикът на един вид религия: на желанието на човек да се извиси до райските селения на изразността. Неговият морал зависи от страстта, с която си възвръща изгубеното единство на знака.

● Всекидневието е необходимо, за да се насладим на поезията, така както поезията е необходима, за да можем да изтърпим всекидневието.

● Поезията е движещата сила на Историята. Всички актове на Историята се диктуват от желанието на хората да изживеят идеалното състояние. Марксическият блян за безкласово общество, който представлява визията за щастлива социална безметежност и за една динамична статичност, не е нищо друго освен пренасяне на визията за поетическото състояние върху колективна плоскост. *

Преведе от гръцки: Здравка МИХАЙЛОВА

____________________
* Стиховете и есеистичните размисли на Насос Вагенас са взети от книгата му „Орфей на горната земя”. – София: ИК „Нов Златорог”, 2002. – Б. al.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пон Фев 04, 2013 12:34 pm

■ ● ■

ФАНТАСТИКАТА съвсем не е само там, където ясно
(„дори от самолет!”) се виждат етикетите:

– „Приключения и научна фантастика”;

– Клуб по фантастика, евристика
и прогностика „Иван Ефремов”;

– „Библиотека Галактика”;

– „Избрана световна фантастика”;

– „Нова българска фантастика”;

– „Тера фантастика”;

– Дружество на българските фантасти
„Тера Фантазия”

– и други подобни или пък сродни...

Доказателства за горното ни твърдение –
много, просто нямат чет...

Днес ще приведем само едно от тях. В неговата основа
е залегнало стихотворението „Ошибка” на руснака
Александър Галич (1918–1977) – стихотворение, което
съдържа в себе си коректен и лесен отговор на въпроса:
„А кое е тук фантастичното?”

ЕТО НА, съдете „собственоръчно”:

http://www.youtube.com/watch?v=FJKOHWQ2zVQ
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Мар 20, 2013 6:30 pm

ЦВЕТЯ ЗА ПРИМАВЕРА

Колко сетивно и тъй хубаво
го е изпял онзи поет от Банско:

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!


Та по случай Първа пролет –
казано инак, Примавера – на-
брахме ей тази словесна китка:


Ги ГОФЕТ (Белгия)

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН

Грозна е обикновената готвачка
но докосва небето
между дъската за хляб
и коша с пране

Натежала от обичта си към розите
оттатък розовите храсти
тя се издига със златния прашец
по мебелите

Вътре вън нежна когато сърцата
са от камък тя плисва като дъжд
и от заспалото под морето пиано
изтръгва хиляди и хиляди пеперуди
които държат нощта нависоко

От френски: Аксиния Михайлова

☼ ☼ ☼

Виолета ХРИСТОВА

ТЕЗИ СТРАННИ МЪЖЕ!

Тези странни мъже!
Всички искат да влязат в очите ми.
Но само един успява
да запомни най-важното...
Да сложи стълбата
и да се покатери...
Ако ти си този, който трябва –
Обичам те!
И не ми казвай, че съм малка,
за да напълня живота ти.
Аз съм последната сълза,
която ще падне
в чашата с вино...
И то ще залее света
вместо залез.

☼ ☼ ☼

Людмила ИВАНЧЕВА

ДУШАТА

Душата е прелетна птица, която
в прохладния нощен покой
излита нагоре в небесното ято –
далече над звездния рой.

С лазур напоена цъфти и съзрява,
и сръчно тъче Вечността,
приетото с радостна щедрост раздава,
израствайки сред Пълнота.

И после се ражда от пяна отново,
в росата се къпе в зори,
вселявайки в тяло магичното слово,
което живота твори.


Изображение


Наталия МАРИНОВА

ПРОЛЕТНИ КЛОНКИ

* * *

Цял ден дъждът
шепне със копринената си уста –
ах, да можех да превеждам приказките му!

* * *

Строга, сиволика и скучна
е сега дюлевата фиданка, но във нея
се спотайва магия като в землеморски жезъл...

* * *

Великденските яйца са
моите хълмчета от скъпоценни камъни
– едно богатство несметно, което не се продава.

* * *

Дворът безумства хлорофилно
и във ъгъла гори първият цъфнал невен:
като жълтица, изтървана от народните приказки.

* * *

Отново съм млад геонавт
и пътувам във изумрудени хълмове,
щедро озарени от късове самородно злато...

☼ ☼ ☼

Райнер Мария РИЛКЕ (Австрия)

Из „СОНЕТИ КЪМ ОРФЕЙ”

Тихи друже на далечините, чу ли
как от твоя дъх пространството трепти?
Скрит в камбаните на всички мрачни кули,
бъди звън вечерен. Ще усетиш ти

как от силата ти всяка вещ се храни.
Превръщението ще те възроди.
Назови най-страшната от твойте рани!
Пил горчиви чаши, вино сам бъди.

В тази нощ безкрайна, дето стенем ние,
остани и в песен превърни вика,
нека в теб се срещнат светлина и звук.

Ако някога забравата те скрие,
ти ще кажеш на земята: „Аз тека!”
А на бързащия ручей: „Аз съм тук!”

От немски: Петър Велчев
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Юни 06, 2013 11:43 am

◄ Изминаха два Великдена, откакто
антологията „Ф А Н Т А С Т И Х И Я”
излезе от печат в твърде ограничен (на-
право библиофилски!) тираж. В два пос-
тинга ще ви предложим съставителския
предговор към тази книга.

Тя има и електронна версия, откриваема
на популярните адреси: http://e-knigi.net/ +
http://www.mtel.bg/mtel-ebook-magazin. Ако
някой прояви любопитство към това шарено
томче, ние, двамата съставители, му пожелава-
ме приятно и плодоносно фантастихийство...


СЪС СТИХ И ВЪОБРАЖЕНИЕ

Александър Карапанчев:

Няма ги вече онези „свирепи” соцредактори, които току размахваха собствените си и еднопартийни пръсти, и затова аз предлагам да започна с малък автоцитат – тоест с моето стихотворение „Нима всичко?”. То има следния вид:

... Отдавна, много отдавна
летя със хрониките пъстрокрили
на бляскавия Татко Рей.
Ала нима на неговия Марс
всичко е само фантастично?
Нима там не ядат кренвирши,
нима не пият оранжада или вино
и не тъгуват, и не се любят?

... Така е и тук, на Земята ни,
но – но забележете! – наопаки.
Да, нима тук не сме още живи,
нима обичта не ни облъхва със жар
и нима смъртта няма да ни обвие с мрак?
О, нима на Земята всичко е реалистично?...


Сега вдигам ръка, спирам едно хронотакси и ето, след броени минути се озовавам в град Сандански преди 11 години. Казано по-точно: попадам в сърцето на златолистия слънчев септември, когато се провеждаше първият (след т.нар. промяна) конгрес на българските фантасти. Ако питате за неговия инициатор, ще назова две светли имена: Юрий Илков и клуб „Иван Ефремов” – София.

Та тогава с моя приятел Иван Н. Хаджиев, правейки философска разходка, стигнахме до края на града и там седнахме на открито в някакво прилично кръчме. Комай бяхме единствените му посетители, обаче пък се утешихме с благоуханна скара без ГМО и с няколко чашки пивка домашна ракия. И от дума на дума оформихме „великата” идея да подготвим една антология на българската фантастична поезия. Бяхме по-млади, по-здрави, усещахме повече надежди да кръжат из мекия просветлен въздух...

Щом се върнах в София, все още зареден с гориво от поетичната ни хрумка, аз запретнах ръкави и върху шепа листове съставих дълъг-предълъг списък с автори на фантастични стихотворения и с конкретни заглавия. Ала времето понякога е като ръжда – то налазва дори най-добрите намерения, после ги корозира и превръща в прах. Животът ни с Иван Н. тръгна в други коловози, натрупаха се и технически въпросителни (авторски права? набор? издателство? илюстрации?) и полека-лека онзи списък взе, че се залежа кротко във все по-дебелия пашкул на годините.

Но когато след единайсет есени Атанас П. Славов ми подхвърли: „Сашо, хайде да направим един сборник само с поезия!”, аз веднага прегърнах неговото предложение. Защото знаех, че става дума не за каква да е поезия, а за фантастична, и защото дълбоко в себе си таях практическа готовност за целта. Освен туй бях сигурен, че с чудесен познавач на жанра, врящ-кипящ ентусиаст и организатор като Атанас ще доведем идеята до сполучлив финал. Мисля, че не се излъгах и че плодът на труда ни стана интересен. Даже, захвърляйки бледата маска на скромността, ще допълня категорично: не интересен, ами много интересен.

Винаги съм считал, че най-доброто от родната ни поезия е на световно равнище. Разбира се, свои автори, които пишат само и единствено фантастични стихотворения, ние нямаме. За сметка на това имаме подръка не един или двама ярки поезотворци, надарени с щедро въображение. А именно по него, по въображението де, минава границата между реалистичната и фантастичната литература (тук перифразирам мисъл на Александър Геров, писател с особено изострени антени). Стараейки се да стъпваме все в браздата на крилатата, на качествената фантазия, ние с Атанас П. Славов събрахме накуп 37 български активисти на мерената реч, „съгрешавали” – ту епизодично, ту пък постоянно – и във фантастиката.

Изображение

◄ „Да източиш нектар”. Художник: Юрий Волкович


Вижте, моля: „под една шапка” в нашия сборник съжителстват класици като Яворов и Дора Габе, съвременни пера като Иван Давидков & Анибал Радичев, пишещи млади фенове на жанра като Мартин Петков или Калин Ненов... За разнообразие и, ако щете дори, за сравнение на силите сме включили и десетима вносни автори: председателя на земното кълбо – както сам се е наричал! – Велимир Хлебников, тъй лиричните и в прозата си Теодор Стърджън или дълголетника с майка шведка Рей Бредбъри. Че даже и нещо (кратко досущ светкавица!) от ранните години на Станислав Лем... От пъстро по-пъстро поетонаселение, нали така?

Но хайде пак да се обърна към Александър Геров, с когото навремето направих четири интервюта. Някъде в тях той казва: „Едно вълнуващо фантастично стихотворение трябва да говори за Космоса, за вечността, за победата над смъртта...” И добавя към диапазона на тоя вид поезия социалните предвиждания плюс нейно величество утопията. А от своя страна аз бих допълнил (без да откривам Марс), че фантастичното се крепи върху няколко кита, тоест върху няколко „не-та”: небивалото, невероятното, невижданото и невъзможното. Ето, освен от изискванията за висока художественост, ние с Атанас сме се ръководили тъкмо от тези позиции.

(П р о д ъ л ж е н и е т о ◄ с л е д в а)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Нед Юни 09, 2013 4:22 pm

СЪС СТИХ И ВЪОБРАЖЕНИЕ (ІІ)

Ако нейде границата между сторъките гиганти Фантастика и Реалистика ви се стори по-слабо очертана и дори някак размита, не ни укорявайте твърде сурово. И в т.нар. реалистични творби се срещат такива хибриди, които малко нещо приличат на андрогини – митичните същества, съчетаващи у себе си и мъжкото, и женското начало... Ала след като написах думата „гиганти”, аз се подсетих за едно от любимите ми стихотворения на Шарл Бодлер. Нима този французин с печален взор не е и фантаст от първа величина? Добре, добре, ще завърша предговора си с неговия сонет „Гигантката”:

В ония дни, когато могъщата Природа
изчадия плодила – сред огнения мрак,
живял бих край гигантка, тъй както, свит на пода,
в нозете на кралица спи сластен котарак.

Бих гледал как разцъфва плътта, расте душата
и на игри ужасни отдават се без страх;
гадал бих по очите, с мъгла и влага в тях,
в какъв ли мрачен пламък душата й се мята;

бих милвал тия форми, над всичко извисени,
спокойно бих изкачвал гигантските колени,
а лете, люто слънце щом земята втвърди

и тя изнемощяла се просне сред полята,
бих спал на сянка кротко до нейните гърди –
като селце в самите поли на планината.


П р е в о д: Кирил Кадийски

И ако в началото започнах с кратък автоцитат, защо на финала да не предложа малка автошега? Ами да: с „офантастичен” поглед аз изведнъж съзирам собствената си персона като задрямало селце в... полите на този наш сборник с поезия на въображението. Дремя и сладко-сладко сънувам, че „Фантастихия” ще се сдобие и с читатели, и с критици, а пък подир година току-виж с Атанас П. Славов сме направили втора подобна антология, даже по-интересна, по-всеобхватна. Защото едно е съвсем сигурно: хубави, разнобагрени, крилати плодове за нейната кошница има още и още.

Е, щом е така, спокойно мога да кажа не сбогом, а чисто и просто – довиждане.

* * *

Атанас П. Славов:

Какво мога да добавя след искрящото слово на моя духовен събрат Александър Карапанчев? Например, че (макар да съм съчинил над 600 нови думи в моя „Полуречник по инженервно язъкознание”) не аз, ами той е авторът на невероятната дума ФАНТАСТИХИЯ, която стои на първа корица и за която му завиждам с бяла завист. Наистина какъв богат регистър: „фантастика – стихия” ли не щеш, „фантаст – стих” ли... въобще читателят би могъл да прочете в Нея каквото си поиска.


Изображение

◄ „Из прохладните дълбини”. Художник: Василий Кандински


За такава сериозна и мащабна наука като лингвистиката казват, че тя често бъркала обекта (знаците и езика) със субекта си (психиката на лингвиста), та какво да речем за една бездънна област от изкуството, каквато е фантастиката? Затова в тази антология вие ще срещнете както космически поеми, визиращи мястото на човешката душа във Вселенския порядък, и невероятни гледни точки към вътрешния космос на Природата, така и шеговити закачки с твореца фантаст, на когото нищо човешко не му е чуждо. Тук ще попаднете и на произведения-афоризми – те не претендират да бъдат мерена реч, но пък носят аналитичната мъдрост на цял фантастичен роман. Сигурно за такива късоредни словотворения Станислав Йежи Лец е отбелязал: „Има хора, дето не могат да четат афоризми – за тях пишат романи.”

Накрая ще изразя едно съжаление.

Съществуват стихове, които всеки превод (колкото и гениален да е той) би обеднил. Действително ние, двамата съставители, си позволихме да представим нашия художник на кориците Юрий Зельони и като лирик с оригиналния му текст „Что ты, поэт?”. Но навярно задълго ще си остане съжалението за другите руски творби, които не можахме да преведем и да включим в това издание. Как наистина да преведеш Вадим-Шефнеровото:

На сердце планеты – тревога,
Проносятся войны, трубя, –
И сложные функции бога
Фантасты берут на себя.

__________________

◄ Първа публикация в: антологията „Фантастихия”. Съставители: Атанас П. Славов и Александър Карапанчев. – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия”, 2011. Проектът е отличен с една от наградите на Булгакон 2011.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Юли 03, 2013 9:39 am

● По случай 130-годишнината от рождението
на Франц Кафка ви предлагаме бърз стихо-
творен поглед към неговия свят... *

Милтос САХТУРИС (1919–2005)

ТОЗИ МИШОК

Франц Кафка живееше в една голяма влажна стая,
постлана с един мръсен стар килим.
От време на време по килима притичваше една
голяма сива мишка.
Този мишок, често казваше Франц,
този мишок, сме аз и моята любима.

От гръцки: Яна Букова


Изображение

Паметникът на Кафка в Прага

_____________________
* Стихотворението е включено в проекта „Още
фантастихия” на съставителите Александър
Карапанчев и Атанас П. Славов. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Вто Юли 23, 2013 12:24 pm

●__________________________

РАБИНДРАНАТ ТАГОР започва да превежда своите песни
на английски език през 1912 г., по време на едно пътуване
към Англия. След като пристига, продължава това си начина-
ние с помощта на У. Б. Йейтс, който в разговор с Езра Паунд на-
рича индийския просветител поет, по-велик от всички нас.

През май т.г. издателство „Гутенберг” публикува антоло-
гията на Тагор „ДЪЖДОВНИ ПЕРЛИ”. Много от произведени-
ята в нея досега не са печатани на български. За първи път са
събрани и представени на едно място всички стихосбирки, ко-
ито нобелистът Рабиндранат Тагор е превел и публикувал
приживе, както и посмъртният му сборник „Стихотворения”.

Ето две творби от тази антология. Нека добавим, че Урваши е
най-красивата сред апсарите (нимфите) в райските селения...
__________________________●

11

Ти не си нито майка, нито дъщеря, нито съпруга,
Урваши. Ти си жена, която запленява душата в Рая.

Когато уморената вечер се спусне над долината, а
добитъкът се е завърнал, ти никога не нареждаш
домашните лампи, нито пристъпваш към брачното
ложе с трепетно сърце и плаха усмивка на устните –
радостна, че тъмните часове са толкова потайни.

Подобно на зората, ти си без воал, Урваши, и без свян.

Кой може да си представи сътворилия те болезнен
прилив на блясък!

Ти се надигна от разпенения океан в първия ден на
първата пролет, с чашата на живота в дясната си
ръка и с отровата – в лявата. Чудовищното море,
разлюляно като омагьосана змия, положи в нозете
ти своите хиляди покривала.

Твоето неопетнено сияние се надигна от пяната – бяло
и голо като жасминов цвят.

Била ли си някога малка, срамежлива или пък затворен
цвят, Урваши, о, вечна младост?

Спала ли си свита в дълбините на синята нощ, където
странната светлина на скъпоценни камъни играе
над коралите, мидите и движещите се създания
със сънна форма, докато денят разкрие величавата
пълнота на цвета ти?

Ти си обожавана от всички хора на всички възрасти,
Урваши, о, несекващо чудо!

Светът тупти от младежка болка пред погледа на
твоите очи; отшелникът полага плода на своите
лишения в нозете ти; песните на поетите пърхат и
се сбират близо до уханието на твоето присъствие.
Подобно на безгрижната радост, твоите нозе
прелитат и нараняват дори сърцето на празния
вятър със звъна на златните си звънчета.

Когато танцуваш пред боговете, впускайки се в
невиждани извивки сред простора, Урваши, земята
тръпне до сетния си лист и до сетния си стрък
трева, а есенните полета се надигат и се разлюляват;
небето се извисява в лудешки съгласуващи се
вълни; звездите покапват от небето – мъниста на
огърлицата, която трепти, докато не се разкъса
на гръдта ти; а внезапно разбушувалата се кръв
танцува в сърцата на хората.

Ти си първият разбил се връх на небесния сън,
Урваши, и изпълваш въздуха с тревога. Светът
къпе ръцете и нозете ти в сълзите си; твоите
нозе са обагрени в червеното на неговото сърце;
леко задържаш подмятания от вълните лотос
на желанието, Урваши; ти играеш завинаги в
необятното съзнание, където работи несдържаният
сън на Бога.


Изображение

„Ти си жена, която
запленява душата в Рая...”



* * *

Нека брънките на моите окови се разкъсват при всяка
стъпка от твоя танц,
о, Господарю на танца,
и нека моето сърце се пробужда във волността на
вечния ти глас.
Нека то да почувства допира на стъпалото, винаги
разлюляващо
лотоса, на който седи музата,
и с уханието си векове наред изпълва въздуха с
безразсъдство.
Бунтовните частици, които са подчинени на формите в
твоя танц-време,
слънцата и планетите – гривни-светлици на глезените
– кръжат около твоите движещи се стъпала епоха
подир епоха. Нещата се борят да се пробудят от
тъмен унес
чрез болката на живота – към осъзнаване;
и океанът на твоята радост се разпилява в приливи на
страдание и възторг.
Преди да потегля, тайно обагри сърцето ми в твоя
собствен цвят –
цвета на твоята младежка усмивка – от сълзи,
помръкнали от древна тъга.
Нека той да облее мислите ми, делата ми, пламъка на
моята вечерна лампа,
пробужданията ми посред нощ.
Преди да потегля, въздигни сърцето ми с извиване
на танцуващото си стъпало – извиването, което
пробужда звездите в дълбините на нощта,
освобождава потока от скалния пролом,
дава глас на облаците при гръмотевици и дъждове;
извиването, с което равновесието в центъра на
съществуването е
разлюляно в безкрайни кръжения.

Преведе от английски: Николай ТОДОРОВ
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Сря Авг 07, 2013 10:41 am

Наскоро през ръцете ми мина едно
изящно снежнобяло томче – „ПОЕЗИЯ”
от Ален Боске. От четвъртата му корица
научих, че този французин прекарва
детството си във... Варна и София.

Днес ви предлагам подборка от негови афо-
ризми, посветени на съвсем фантастич-
ни явления – Живота и Изкуството...

(Боске [1919–1998] е изтъкнат поет,
есеист и прозаик... съставител, преводач,
a също председател на Академията „Маларме”...
и носител на наградата „Никола Вапцаров”.)


АЛЕН БОСКЕ: И З Р Е Ч Е Н И Я

● Истината не е изкуство. Изкуството е истина.

● Излязох от кожата си. После си купих друга, после трета. Нито една не ми подхождаше. Никога няма да си бъда по мой вкус.

● – Говориш ли си понякога сам?
– Рядко. Не мога без преводач.

● Хванах една птица-лира в полет. Хранех я, закрилях я, посвещавах й стихове. Тя ме обиди:
– Мръсник! Бях поела към рая.

● Ще направя речник от несъществуващи думи.


Изображение

Картината нарисува: Анри Матис [1869–1954]


● След половин век добра и предана служба аз, безукорният гражданин, бих желал Републиката да ми разреши да си избера мястото и датата на раждането.

● Аз съм на възрастта на моето въображение.

● Перушината ме издава, че съм стар, но перото – че съм млад.

● Поетът е апостол на „може би”.

● Раят е абстракция, само адът може да бъде филмиран.

____________________

Преведе от френски: Кирил КАДИЙСКИ,
който чрез своята ИК „Нов Златорог” е публи-
кувал въпросното томче през 2000 година
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот bogdanov » Чет Авг 08, 2013 6:23 pm

Французин е силна дума. Роден в Одеса, дете на белогвардейци, които емигрират в България, а след това във Франция. Нормална история - над 20 000 души.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Нед Сеп 15, 2013 11:33 am

◄ На 15 септември се е родил прочутият
(и доста оспорван!) автор, създал „Шумки от габър”...
„Диви разкази”... „Хайдути”... „Ламята”... „Бодливата роза”...



Никола ГИГОВ

ГЛАСЪТ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

(- Б а л а д а -)

Не вярвайте, че в гроба аз лежа.
Ковчега си превърнах в бяла маса.
И словото до знамето държа.
И Левски ме дари със звездно расо.

Изпращам ви духовната мъзга –
и мрака претворих във цветно утро.
Гората пее с моята тъга –
и в Знамето е моето изкуство.


Изображение

Художник на корицата:
Любен Зидаров



Гостувах вече в гроба на Васил.
И с Левски ви изпращамe надежда:
България над бездните виси,
но небесата в нея се оглеждат.

И ето го – и Петко капитан,
и четите, хайдутите, войводи.
Родопа моя бие като чан.
И Свободата като Ботев броди.

Не може да умре един народ,
когато из подземията никнат
най-лудите глави и търсят брод,
заложили за свобода главите си.

Възкръсвам като моя Кози рог!
И с гайдите ще озаря небето.
В самите вас е Българският бог!
И Левски пее,
та сърцата светят!

◄ И з т о ч н и к:

Елена Хайтова – „Гладиаторът Хайтов”,
издателство „Захарий Стоянов”, 2009
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 924
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта