Страница 8 от 8

Re: Фантастична поезия (2)

МнениеПубликувано на: Пон Сеп 28, 2020 10:07 am
от alexandrit
Изображение

Ако кажем, че поезията, писана на френски език
от векове, е бездънен кладенец, надали ще сбъркаме.
Днес ви предлагаме няколко искрящи шепи от този източ-
ник, който може да бъде светъл като пролетно слънце,
но може да се случи и мъглив... заледен... мрачен...

ОТ ФРАНКОФОНСКИЯ КЛАДЕНЕЦ

Жан ОРИЗЕ (Ф р а н ц и я)

ЧЕРЕШОВАТА ГРАДИНА

Когато младата черешова градина
засвятка с бялата си броня сред полето,
тя знае ли каква борба я чака
с човека извисен?

С чия ли кръв ще се налее тя?

ИГРА НА ХИТРОСТ

Мюсюлманските гробища на Азия с техните малки надгробия,
баданосани в бяло и набучени отвесно в неописуем безпорядък
между туфи суха трева, приличат на недовършена игра на кегли.
Китайските гробища с техните плоски, полукръгли гробове с
овални стели зад тях ни карат да мислим повече за пътечка за
миниголф, утъпкана от случайните прищявки на смъртта.
Кегли или голф? Какво значение има наистина!... Играчите вече
са се отказали или ако продължават да играят, ние не знаем
правилата.

* * *

Мога да избирам между моите призраци: между тия, които ми
говорят с буци пръст или книжни корабчета; които увисват на
рамената ми, когато се изкачвам по стълбите, избелват косите
ми, щипят клепачите ми. И другите, много повече, които се опит-
ват да ми продадат една обитаема гибел с целия желан комфорт.
Не предлагат ни саван, ни вериги. Единственият замък, който
могат да посещават, ще трябва да бъде иззидан от моите
сънища. Без отечество и потекло, моите призраци са крадци на
гражданско състояние и фалшификатори на спомени.

о о о

Жак ШЕСЕКС (Ш в е й ц а р и я)

АЗ НЯМАМ ДОМ

„Аз нямам дом
твърди мъртвецът
от моите тревясали владения
аз виждам всичко днешно и отминало
във вашите владения“

Приятелю обичам твойта звънка челюст
и в тоя ров от който ми говориш
аз чувам твоя глас излитнал от устата ми
прострян до теб лежа на твойто ложе
и леки сенки спим или пък бродим
две влюбени души на стан в глава отдавна куха

* * *

БЕ ПРИЗОРИ

Аз слязох в зейналия ров при мъртъвците.
Бе призори. И някакъв петел, изскочил изведнъж,
като ранен на смърт дереше гърло в мрачините...
О, лампите на живите в зацапания дъжд.

Аз бях понесъл своя дом от свежи листи, бях
приготвил скръбни думи за предците
и трябваше да стигна гол до портата на мъртъвците.
Бях гол и лесно влязох аз при тях.

Събудих се. Навън петел дереше светлината.
Бе светло в стаята ми, ала пак
видях следи от пръст върху стената,
като че ли ковчези са били изправени на нея – плът
на гниещи тела, тела, които ще чисти дълго след това денят.

о о о

Кирил КАДИЙСКИ (Б ъ л г а р и я)

КАЛ – 2

Горещо пладне. Циганите правят тухли.
И Майсторът, омесил новия човек,
наместо да му вдъхне както Бог – живот ли, дух ли! –
в калъпа пльосва го, в бедняшкия ковчег,

където той, от кал направен, кал ще си остане...
А ние, правените с божия калъп,
не сме ли тухлите на цяло мироздание,
готово всеки миг да рухне в зейналата глъб,

наречена Живот... Припича. Пушек лют. Вратата ли на ада
е зинала и всеки миг над нас разжарен въглен пада,
или пък циганката стъква слънцето с маша –

за простия обяд. Днес никой тухли не пече. Но не това е
най-страшното! Ужасното е, че и Бог не вае
от кал човека и не вдъхва вече в тялото душа.

И з т о ч н и ц и: двете томчета „П о е з и я“ на Жак Шесекс и Жан
Оризе, публикувани от ИК Нов Златорог съответно през 2003 и
2006 г. в превод на Кирил КАДИЙСКИ. Неговото стихотворение
тук го вземаме от авторски файл, изпратен до нас. – Бел. alex.

Re: Фантастична поезия (2)

МнениеПубликувано на: Съб Окт 17, 2020 5:03 pm
от alexandrit
МАЕСТРО БРЕДБЪРИ неведнъж е подчертавал, че Динозаврите
и Древният Египет са сред най-любимите му теми. Ако се въз-
ползваме от една негова метафора, грейнала по-долу, ще кажем,
че знаменитият фантаст е умеел да вижда пъстроцветни и странни
изкопаеми сънища. Един от тях ей сега „ще прожектираме“
пред вашия поглед, макар и без „субтитри“ на български език.

Изображение

Рэй БРЭДБЕРИ

Динозавры правят бал

Или мне всё это снится?
Там, где плещет пенный вал,
Динозавры вереницей
Из глубин спешат на бал.
Вдоль по Брайтонскому пляжу,
Не жалея стройных ног,
Аллозавр в ажиотаже
Мчится в вальсе: прыг-скок-скок.
В серебристом лунном свете
Тают лужи вязких смол,
Бронтозавры в менуэте
Обольщают женский пол.
Дремлют спящие красотки,
В креозот погружены,
Фаброзавры смотрят кротко
Ископаемые сны…
Вдруг восстали из триаса
Или, может, из юры
Балерины экстра-класса,
Грациозны и шустры:
На пуантах кружит чинно
Грациозный диплодок.
Баланчин * такой картины
И вообразить не мог!
Гром гремит, штормит в затоне –
Овирапторы гурьбой
Пляшут в такт «Реке Суони» **
По пути на водопой.

Изображение

Птерозавр пронёсся мимо,
Тихо крыльями шурша;
Молодые галлимимы
Бодро скачут антраша.
Вертит в свинге разудалом
Троодонку троодон.
Ах! Улыбчивым оскалом
Сам тираннозавр пленён!
Рассекают грудью воды,
Мчат от битумных болот
К танцплощадке тероподы:
Объявили вальс-гавот!
Как обвал на горном склоне –
Па-де-де на тридцать тонн!
Навернулся на поклоне
Со ступеней астродон.
Спинозавр и без пуантов
Крутит пируэт тройной.
Гроздья гнева – гимн гигантов
Под растерзанной луной.
Все они стяжали лавры:
Гадрозавры с Аллеган,
Йонкерские стегозавры –
Как насчёт поднять стакан?
Ящеры сопят натужно,
Точно паровоз-молох,
На ходу с брони кольчужной
Стряхивают крупных блох.
Все спешат сквозь сумрак зыбкий,
Продираются сквозь мглу:
Ждёт тираннозавр с улыбкой
Всех на званый пир к столу.

Изображение

Там, где плещется в болоте
Вековое забытьё,
Топит горе в креозоте
Удручённое зверьё.
В битуме увязшим тушам,
Канувшим в трясинный ил
Динозаврам-дорогушам
Рукоплещем что есть сил!
«Эй, тираннозавры, браво!» –
Критиков гремит хвала.
Ящерам – почёт и слава,
И гори огнём, смола! ***

Перевод с английского: Светлана ЛИХАЧЕВА

От източника: Рэй Брэдбери. Истории о динозаврах. – Фантастические рассказы и стихи. – Москва: ООО «Издательство «Э к с м о», 2018.

оооооооооооооооооооооооооооооо

* Джордж Баланчин (1904-1983) – знаменитый хореограф, основатель американского балета и современного неоклассического балета в целом.
** «Пляшут в такт “Реке Суони”…» – река Суони на Юге США протекает через штаты Джорджия и Флорида и впадает в Мексиканский залив. Воспета Стивеном Фостером в одноимённой песне в 1851 г. – Бел. пр.
*** Тук не мога да се стърпя и да не възкликна: каква чудесна миниенциклопедия на динозаврите е направил Рей Бредбъри, и то в мерена реч! (Намирайки на разни уикипедиански езици споменатите от него динозаври, аз допълнително видях множество изкопаеми сънища...) – Бел. alex.

Re: Фантастична поезия (2)

МнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2020 10:16 am
от alexandrit
Какво по-точно представлява краткият текст тук: миниатюра… разказ... стихотворение в проза?
Смело залагаме на последния вариант – фантастично стихотворение в проза *.
___________________________________________________

Хорхе Луис БОРХЕС (1899-1986)

БОРХЕС И АЗ

Всичко се случва на другия, на Борхес. Аз се разхождам из Буенос Айрес и спирам, вече почти машинално, да погледам арката над някакъв вход и решетъчната му врата; за Борхес научавам от пресата и виждам името му в някой списък на преподаватели или в някой биографичен речник. Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от осемнайсети век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън; другият споделя моите увлечения, но някак суетно, и това ги превръща в актьорски пози. Би било пресилено да твърдя, че враждуваме; аз живея, аз продължавам да живея, за да може Борхес да измисля своята литература, и тази литература оправдава моето съществуване. На драго сърце признавам: той успя да напише някои силни страници, ала и тези страници няма да ме спасят, защото хубавото в тях не принадлежи нито на него, нито на другиго, а е част от езика и традицията. И така аз съм осъден да изчезна безвъзвратно и само някоя частица от мен ще оцелее може би в другия. Малко по малко му отстъпвам всичко, макар че знам порочния му навик да изопачава и преувеличава. Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде такова, каквото е: камъкът иска вечно да бъде камък, а пък тигърът – тигър. Аз съм обречен да остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара. Преди години опитах да се освободя от него и смених митологията на предградието с игрите с времето и безкрайността, обаче сега и тези игри са на Бопхес и аз трябва да измислям нови неща. Затова животът ми е бягство и всичко губя, и всичко принадлежи на забравата или на другия.

Не знам кой от двамата пише тази страница.

Преведе от испански език: Анна ЗЛАТКОВА

И з т о ч н и к: Хорхе Луис Борхес. Вавилонската библиотека. – Миниатюри, разкази, есета. – София: Народна култура, 1989 година.

oooooooooooooooooooooooooooooo

* Разтваряме дебелия Речник на литературните термини (Наука и изкуство, 1973 г.) и четем в него: „Стихотворение в проза Малко лирическо произведение, написано в немерена реч. По емоционалност, образност и особен ритъм се доближава до лирическите творби в стихове. Напр. „Цветя на злото“ от Ш. Бодлер, „Стихотворения в проза“ от И. С. Тургенев, „Черни рози“ от Елин Пелин и др.“. Смятаме, че това определение не е остаряло и досега. – Бел. alex.


Изображение

о Борхес и... другият Бопхес

Re: Фантастична поезия (2)

МнениеПубликувано на: Чет Дек 31, 2020 10:44 am
от alexandrit
o 10 години от излизането на тази стихосбирка *

Сякаш опитен осветител сменя филтрите пред окуляра на хроноскопа и ние виждаме през него едно ключе в различни багри: ту златистозелено или бяло; ту синьо и тайнствено като високопланинско езеро или пък люляково; ту накрая яркочервено или жълто-кафяво, с палитрата на опадали есенни листа... Ключето се смалява, мени формите си, расте, тихо позвънва, превърта се и сетне звучно прищраква, докато се преобрази в заглавие на една рецензия от блога на добре известния писател и преводач Григор ГАЧЕВ:

„Топлото ключе на живота“

Любезни колега Карапанчев!
… Не от вчера знам, че стиховете са нещо чупливо.
Но след като прочетох вашата сбирка „Топлото ключе на живота“ (поздравления за хубавия превод!), аз стигнах до още няколко извода – все различни и все интересни.
Един от тях е: ако ние, днешните англо-американци, можехме да пишем поезия като вас, българите, отдавна да сме кацнали на Марс. И то не само както класиците Едгар Бъроуз и Рей Бредбъри…
С цялото ми уважение: Нийл Геймън
Минеаполис, щатът Минесота


Не е шега – наистина е извадка от писмо на истинския Нийл Геймън до нашия си, обикновен и земен Александър Карапанчев. С който можете да се видите в Клуба по фантастика и после да пийнете по бира някъде, докато си плямпате приятелски за човешките неща в живота. И който с удоволствие ще ви даде не само автограф, а и много-много топлина.

Изображение

о Художник на корицата: Атанас П. Славов

(Д о п ъ л н е н и е : Все пак се оказа шега на Сашо. Но според мен грешката е вярна и Нийл Геймън сигурно би се възхитил на поезията на Сашо. Обикновено съм скептичен към подобни неща – след като съм се хванал, значи стиховете наистина си струват подобна похвала.)

Та Сашо Карапанчев наскоро издаде сборник, кръстен „Топлото ключе на живота“. Седемдесет и четири фантастични стихотворения (и отделно една поема), разкошно интервю с Александър Геров и 15 от електронните графики на Атанас П. Славов. Всичко това е достъпно като е-книга. И си заслужава да бъде прочетено и притежавано.

Книгата можете да откриете в сайта e-knigi.net **. Струва 2.40 – смешна цена дори за изгладнелите и като правило безпарични български Хора на Книгата. Можете да я свалите както в удобния за е-четци EPUB формат, така и в подходящия за настолен компютър PDF. А ако случайно не можете да си позволите дори тази сума, просто отидете в раздела „Свободни заглавия“ и си я свалете. Защото тя е свободна за читателите си.

Изобщо разделът „Свободни заглавия“ в e-knigi.net е впечатляващ и като брой заглавия, и като качество на авторите. Надали има почитател на фантастиката, който да не е запомнил с добро българската фантастична Книга на десетилетието за 1990-те – „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов. А той има и други чудесни книги в този раздел. Достойна компания там му правят Тихомир Димитров („33 любовни истории“), Мартин Петков („Зимни птици“), пак универсалният Наско Славов („Космографики“ – това е книга-албум!), Велко Милоев („Където не сте били“), Георги Малинов („Несъществуващият вирт“ и „Орфеус слиза в ада“), Преслав Костов („Леденият пръстен“), Габриела Цанева („Врабче върху антената“)… що ли си взех белята да изброявам, ще ми свърши блогът, прекалено много са! Само едно още – ако някой си мисли, че свободната книга е българско явление, е сбъркал. Нека прочете „Машината спира“ на Едуард Форстър.

Аванта? Да, ама не съвсем. Дори писателите трябва да ядат. Тези от раздела „Свободни заглавия“ просто са се доверили на читателя – ако нещо от прочетеното му хареса, да си плати за него. В превод за тези, които имат каса вместо череп – не си ли платят днес, няма да има нови свободни книги утре.

И в превод като за мен – човек винаги си плаща. Изборът му е само дали да плати с пари, или с достойнството си. А мисля, че достойнството ми струва повече от пари. Така че при следващата ми среща със Сашо Карапанчев с удоволствие ще му платя поне едно, може би повече копия от книгата – да имам и да подарявам.

А че ще го и почерпя, се разбира от само себе си. Защото поезията му също струва повече от пари.

От източника: http://www.gatchev.info/blog/?p=1335. З а б е л е ж к а – пак тук могат да се прочетат и няколко коментара, нашарени от „за“ и „против“...

ооооооооооооооооооооооооо

* Според някои познавачи тъкмо „Топлото ключе на живота“ е първата бг фантастична стихосбирка, появила се в интернет. През същата година – 2010-а – започва своя живот и издателството, което я публикува. В скоби: първата бг хартиена стихосбирка с фантастичен вектор се казва „В царството на самодивите“ (1925 г.) и неин автор е Иван Вазов. – Бел. alex.

** Уви, преди няколко месеца научихме, че издателство e-knigi.net вече не съществува. Тук можем да използваме едно от неръждаемите журналистически клишета: „пометено от конкуренцията“; но можем и да помълчим, опечалени от кончината на този красив, интересен и пионерски за нашите условия проект. – Бел. alex.