Литература и други изкуства

ВИКТОРИНА: кой е първият клуб по фантастика в България?

Всичко за изкуството

Re: ВИКТОРИНА: кой е първият клуб по фантастика в България?

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 10, 2013 3:34 pm

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Днес интегралният интелектуалец Х р и с т о
Г Е Ш А Н О В (справка за Христо – в предишния
постинг тук)
празнува своя рожден ден № 77.

Това е отличен повод да го поздравим и чрез
него да научим повече подробности за пър-
вия в България клуб за фантастика.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


„ПРИЯТЕЛИТЕ...” СЛЕД ПОЛОВИН ВЕК

● Интервюто взе: Александър КАРАПАНЧЕВ

Ще започна малко себично – моля да ми простите този грях.

Докъм края на миналия век в София съществуваше една сграда, свързана в моите спомени с много лъчи и доста емоции. Тук – в това яко, обемисто и светложълто здание – се намираше вестник „Средношколско знаме” и бидейки още съвсем зелен кандидат-журналист, аз пуснах в неговата пощенска кутия № 51 скромничък отзив за Радичковите „Неосветени дворове”, който стана първата ми печатна публикация.

Пак тук се помещаваше Столичната библиотека, между чиито лавици обикалях прежаднял и редовно си избирах особено интересни книги. Тогава, през 60-те години на отшумялото столетие, българската литература преживяваше разцвет и аз най-усърдно берях от сочните й разнобагрени плодове: Башев, Левчев, Марков (когото после пронизаха с „лондонския чадър”) и Мишев... Васил Попов, Радичков, Фучеджиев... както и малка, но по своему ярка плеяда от родни фантасти.

В същата сграда имаше специализиран отдел „Изкуство”, където пък ходех да чета списания & енциклопедии и с широко отворени очи да разлиствам световете на чуждестранни албуми. Вече студент, тук открих прекрасно-загадъчния и тъй сетивен венецианец от ХV век Карло Кривели – в него се влюбих до такава степен, че собственоръчно преписвах италианската студия за тоя магьосник, която ми превеждаше една чаровна дружка със сякаш карамелени коси.

Много петилетки подир тези мои събития узнах, че в току-що описаната забележителна сграда се е подслонявал и първият в България клуб на любителите на фантастика, толкова красиво назован „Приятели на бъдещето”. И ето че сега, през пролетта на 2013-а, срещу мен седи неговият основател и председател Христо ГЕШАНОВ, готов да отговаря на шепата ми въпроси.

– Христо, как се роди идеята за този клуб и кой беше неговият „кръстник”?

– Не мога да си спомня точно годината, когато ме прехвърлиха от Районния комитет на комсомола в Градския. Най-вероятно това е станало през петдесет и девета или шейсета. На новото си работно място аз изградих една солидна лекторска група от 20-ина елитни специалисти – изтъкнати български учени, които изпращах в младежки аудитории. Паралелно създадох друга група (нея също я наричахме „лекторска”) от 30–40 души, в чийто състав имаше ученици, студенти, млади научни работници, неколцина човека от материалното производство: всички тях ги обучавах на реторика и лекторско майсторство.

Именно във втората група, в хода на различните разговори и дискусии (ставаше дума например за Жул Верн, за Хърбърт Уелс или Александър Беляев), започнаха да се споделят някои фантастични идеи. След няколко подобни обсъждания, аз, който си бях запален по жанра още от ученик, им предложих да направим отделна ядка, в която да се занимаваме с разни хипотези, фантастика, „щури” проекти и т.п.

Голяма част от хората – да речем, около 20 ентусиасти – пожелаха да се включат в туй ново формирование и взеха да идват вече два пъти седмично на същия адрес *. На първото ни събиране се чуха всякакви хрумвания с какво именно трябва да се залови нашето ядро. Записах си ги и обещах, че на следващата сбирка ще предложа система. На другата седмица им подхвърлих идеята да създадем нещо по-различно от лекторска група – тоест... клуб за фантастика и прогностика. Казано малко нескромно, пак аз „изковах” и името „Приятели на бъдещето”. Нека побързам да допълня, че по-късно написах един доклад, озаглавен „Човекът на бъдещето се изгражда днес”, и тъкмо това е основният мотив в него: бъдещето се нуждае от приятели днес.
_________________
* Улица „Й. В. Гурко” 1, точно срещу Телефонната палата. Зданието е било някога и седалище на Столичната община, а през 1995 година бива взривено. Сега тук се издига модерното стъкленосиньо тяло на гранд хотел „София”, в което е вписана архитектурна реплика на предишната сграда. – Бел. АлК.

И така, нашият клуб беше основан официално на 10 април 1962-ра – по повод една година от полета на Юрий Алексеевич Гагарин. Особеното в случая бе, че докато с лекторите изнасяхме интелектуален продукт навън, в клуба всичко си беше за наша собствена консумация...

– Да, но по-нататък вие полека-лека разчупвате тази рамка. Кои бяха първите стъпки на „Приятелите...” в широкото обществено пространство?

– Най-напред да изредя няколко имена. В тоя клуб членуваха учениците Бойко Бойков, Милчо Дойчинов, Огнян Бранков, Христо Буцев... Макар и нередовно, при нас идваха по-възрастните Огнян Сапарев, Нансен Бехар, Владимир Маринов, който после се изяви като радиожурналист – повечето от тези хора са намираеми в Уикипедията... Имаше и момичета, ама сега не си спомням техните фамилии – Ирина и Юлия (с естествена червена коса!), която по-нататък стана лична преводачка на „желязната” Маргарет Тачър.


Изображение

● Гранд хотел „София” всред вечерните вълни...


Що се отнася до първите ни обществени стъпки... Двама души предложихме на издателство „Народна младеж” книга с научни викторини, но за жалост ни я върнаха, защото редакторите открили в нея немалко фактологични грешки. Пак там аз самият занесох книгата си „За живота и разума във Вселената” – отказаха да сключат договор с мен, понеже обосновавах идеята, че колкото един организъм е по-примитивен (например бактериите), към толкова по-широк диапазон от условия е способен да се нагоди, а оттук следва, че животът може да възникне и на други планети или в открития Космос. Е, тогава подобен извод не се връзваше с господстващите у нас теории на съветските учени Опарин и Фесенко.

Успоредно с тези инициативи, от „Народна младеж” ни насърчиха да участваме със статии в научнопопулярния им сборник „Спектър” (по-късно той стана ежегоден). Съставителите и редакторите на „Спектър”-а бяха всъщност първите хора, които ни помогнаха в творческо отношение: Светослав Славчев, Светозар Златаров, Васил Райков. За д-р Славчев чувам, че въпреки осемдесет и шестте си години продължава да е много жизнен и работоспособен, а на Райков и Златаров – светла им памет...

– Спомняш ли си обстановката, в която се събирахте вие, „Приятелите на бъдещето”?

П р о д ъ л ж е н и е т о ● с л е д в а!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: ВИКТОРИНА: кой е първият клуб по фантастика в България?

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 11, 2013 4:35 pm

* * *
„ПРИЯТЕЛИТЕ...” СЛЕД ПОЛОВИН ВЕК (2)

– И лекторските групи, и клубът се събирахме през различни дни в кабинета на секретаря по пропагандата Ангел Карлов, по-късно заместник-министър на вътрешните работи. Това беше на първия етаж, стаята имаше около 30 квадрата, а прозорците й гледаха към Телефонната палата. След известно време започнахме да се „клубим” в стаята на комсомолските отдели „Учащи” и „Пропаганда” (около 20 квадратни метра) – нейните прозорци пък гледаха към вътрешния двор на сградата.

Постепенно при нас се натрупваше клубна библиотека, съставена предимно от дарения на наши членове – томчетата й включваха излизащата тогава фантастика на български и руски, както и разни научнопопулярни съчинения... Също тогава се породиха първите ни интереси към евристиката, които бяха пряко свързани с трудовете на Владимир Орлов и Азаря Поликаров... Вътре в клуба ние си правехме периодично конкурси за разказ, лекция или активност, като отличилите се получаваха за награда редки книги.

– Сега ще помоля за повече светлина върху дъщерния клуб в Софийската френска гимназия и издавания от него вестник за научна фантастика...

– Някъде през 63-та или 64-та година учениците Христо Буцев и Бойко Бойков ме запитаха дали могат да направят там подобен клуб поради възникналия колективен интерес. И скоро го направиха с много мерак. При тях съм бил два пъти, за да изнасям лекции по евристика. Ето че веднъж пристигнаха двамата „основатели” и Бойко започна да раздава на всички присъстващи по един екземпляр от новия вестник. На следващия месец това се повтори... **
_________________
** Христо Гешанов разполага с огромен и разнолик архив, от който съм получавал ксерокопия на любопитни статии. Надявам се, че все някой ден от него ще изскочи и въпросният НФ вестник-първопроходец. – Бел. АлК.

Форматът на изданието беше малко по-голям от днешните таблоиди и малко по-скромен от тогавашния официоз „Работническо дело”. Съдържаше четири страници, а вътре впечатляваха няколкото заглавки, явно нарисувани от ръката на художник. Вестникът пускаше новини от живота на Френската гимназия, като същевременно печаташе къса проза и стихове от ученици франкофони и заедно с това – фантастика. Тук излизаха, да речем, очерци за отделни писатели на въображението, разкази, конкурси пак с награди от книги. Подзаглавието на „органа” изглеждаше така: Вестник за научна фантастика и прогностика.

След време Бойков и Буцев станаха изтъкнати български журналисти.

– Кога и при какви обстоятелства клубът „Приятели на бъдещето” престана да съществува?

– През 1966 година мене ме изтеглиха в Централния комитет на комсомола – отдел „Международен” със завеждащ Петър Младенов, който по-късно се „изкачи” до държавен глава. Въпреки че имах нова работа, аз продължавах да ходя в нашия клуб и да се вълнувам от фантастиката. Но вече бях много ангажиран като заместник-директор на културната програма в Международния младежки център (Приморско), от началото на април до края на октомври отсъствах от София – и тъкмо тогава дейността на първия ни клуб постепенно е заглъхнала.

... Минаха няколко години на напрегнат труд и самоусъвършенстване. Когато се създаде клубът „Иван Ефремов”, аз се обадих на всички хора от „Приятели на бъдещето”, с които успях да вляза във връзка. Така че част от тях, тъй да се каже, се преляха в новото формирование, на което предстоеше наистина дълъг живот.

Да допълня, че по същото време предложих „Ефремов” да се нарича Интегрален клуб за научна фантастика, прогностика и евристика и предложението ми беше прието с ентусиазъм, какъвто през ония години не липсваше.

– Христо, а имаш ли идеи как сегашният клуб „Иван Ефремов” да стане по-жизнен и по-привлекателен?

– Струва ми се, че напоследък при този клуб се е получило нещо, напомнящо капсулиране и дори самоизолация. Да, имам конкретни предложения за нови практически дейности, но искам най-напред да ги обсъдя с клубното ръководство. Мисля, че „Ефремов” разполага с водещи интелектуални личности и чрез тях клубът трябва да излезе нашироко в медиите (съвсем не е задължително всичко да бъде в областта на научната фантастика!).

Като един от основателите на „Иван Ефремов”, който скоро ще навърши 40 години от създаването си, аз бих могъл да проведа различни курсове и те навярно ще бъдат добре посетени. Ето няколко курсови теми: приложна психология и психотренинг... евристика... кондиционен масаж... сексология... поддържане на нормално телесно тегло с природни средства… и пр. ***

Убеден съм, че и други членове на клуба са способни да направят нещо подобно.
________________
*** В една от почивките на нашето интервю забелязах в библиотеката срещу мен пищна пустинна роза. Оказа се, че събирането на минерали е сред множеството хобита на Христо Гешанов. По-късно ми хрумна, че разнопосочните, ала плътно споени бежови пластинки на тази роза символизират интегралните интереси на моя домакин. – Бел. АлК.

Изображение

●● Ето как изглежда пустинната роза...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: ВИКТОРИНА: кой е първият клуб по фантастика в България?

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 25, 2013 12:02 pm

ДРУГ ВИД ПАУЗА

◄ Днес ви каним на едно кратко пътуване с
журналистическа машина на времето, осъщест-
вено чрез вестник „Средношколско знаме” –
брой 10 от 26 ноември 1974 година.

Забележете, моля: това е същата година, през
чиято пролет е основан клубът „Иван Ефремов”...


МЛАДЕЖКИЯТ ДОМ – ВТОРИ ЕТАЖ, ЗАЛА „МАВЪР”

● Клуб на младите научни работници от обществените науки при ГК на ДКМС – София, секция „Прогностика и научна фантастика”

Прогностика и фантастика? Във века, когато в продължение на една минута се правят над 200 открития?... След като присъствах на една сбирка на „фантазьорите” (както сами на шега се наричат младите фантасти), разбрах, че няма място за никакъв скептицизъм. Въпреки сравнително краткото си съществуване секцията с председател Ненко Сейменлийски вече си е спечелила голяма популярност сред младежта. В нейните рамки успешно функционират три подсекции – „Наука, техника и прогнозиране”, „Литература” и „Изкуство”.

Бележникът ми дълго остана в чантата, преди да бъде изпъстрен с отговорите на въпросите, които зададох на участници в клуба. Свободната непринудена атмосфера и особено проблемите, поставени за разрешаване, ме накараха за известно време да забравя за какво бях дошла.

Христо ГЕШАНОВ – науковед и ръководител на секция „Наука, техника и прогнозиране”, говореше за сапиенсологията – наука, която разкрива и обяснява законите на възникването на разума. Инстинктът за проникване в тайните на природата е заложен в същността на хората. Но всеки по различен начин изявява тази, бих я нарекла най-човешка, черта. Ето какво беше довело тук младите художници, музиканти, работници, писатели, инженери, ученици, студенти – възможността да уловят интересуващите ги „тайни”, да разгадаят законите на биологията, физиката, химията.


Изображение


– При нас може да дойде всеки, който пожелае, независимо от своята възраст и професия – ми каза Атанас ПЕТКОВ *, ръководител на секция „Литература”. – Единственото, което трябва да направи, е да попълни една анкета. В зависимост от отговорите, които е дал, бъдещият участник се включва в една от нашите три подсекции. Темите, с които се занимаваме тук, се определят от интересите на „фантастите”, а по-късно всеки участник сам става и лектор.
___________________
* Явно иде реч за Атанас Петков Славов от Бургас. Тогава той се е подписвал така, защото все още е много близко присъствието на съименника му от Сливен Атанас Славов (автор на научните фантастики „Факторът „Х” и „По голямата спирала”). – Б. al.

– Ето, това много ми харесва тук – намесва се в разговора ни Огнян ГРУЕВ, студент по медицина. – В зависимост от степента на въображението си лекторът може да придружи лекцията си с прожекция на диапозитиви, с музика, собствени научнофантастични рисунки и разкази. И затова някак не е съвсем точно да се говори за лекции – това по-скоро са разговори, диалози между слушателите и лектора, беседи, които нерядко се превръщат в „яростни” спорове. Целта на клуба е чрез пропаганда на марксистко-ленинските представи за бъдещето, чрез разработване на евристични идеи и хипотези в науката и техниката, чрез критика на буржоазната футурология да се постигне интегрално развитие на личността.

Наскоро се е завърнал от посещението си в Москва и Ленинград един от създателите на младата секция – Тодор ЯЛЪМОВ. „Сключихме договор с издателство „Млада гвардия” – сподели той – и имахме творчески срещи със съветски писатели фантасти. Посетихме дома на Иван Ефремов, чието име носи нашият клуб, и разговаряхме със съпругата му. Завърнахме се с много нови идеи и мисли за нашата бъдеща дейност.”

Какво да пожелаем на младите фантасти? – И занапред да ги ръководи това, което ги е довело тук – смелостта да мечтаят за все по-далечни и неизследвани светове. А вие, млади приятели, винаги можете да се присъедините към тях. Всеки вторник от 19.30 часа вратите на зала „Мавър” са широко разтворени за тези, които обичат неизвестното, за всички, които се прекланят пред силата и красотата на всеобхватната човешка мисъл.

Патриция КАРАМФИЛОВА, ученичка **
___________________
** Благодарим на Христо Гешанов, който ни даде ксерокопие от този материал. Що се отнася до зала „Мавър”, тя е част от Градския младежки дом „Лиляна Димитрова”, преименуван по-късно в Дом на културата „Средец”. – Б. al.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 1106
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: ВИКТОРИНА: кой е първият клуб по фантастика в България?

Мнениеот Ивайло Иванов » Пет Ное 29, 2013 6:41 pm

Всъщност, защо сте толкова убедени, че клуб „Приятели на бъдещето” е създаден точно за научна фантастика?
Каква фантастика у нас през 1962 г.? Любен Дилов едва стартира, от него тогава имаме само „Атомният човек” и нищо друго. Петър Бобев едва е издал първия си роман – който обаче не е фантастичен. Павел Вежинов още не е изгрял. Няма ги ни Емил Манов, ни Хаим Оливер, ни Светослав Славчев, ни Иван Мариновски, ни Агоп Мелконян... Изобщо – през 1962 г. у нас няма нито един заслужаващ внимание фантаст, който да се издава.
Положението с издаване на чуждестранните фантасти също не е кой знае колко добро. От западните – почти никой не е издаван. Например - един Рей Бредбъри у нас тогава все още е напълно непознат. От източните – Лем още не е популярен, а Стругацки все още не са написали творбите, които ще ги направят известни. Както и Игор Можейко. Единствените утвърдени фантасти, известни тогава у нас, са Александър Беляев и Иван Ефремов – други няма.
Изобщо – през 1962 г. фантастиката не е долюбван жанр в България.
Виж, бъдещето обаче е друга бира.
Иначе... да – от днешна гледна точка, като се спомене „бъдеще” – първата мисъл, която идва в главата, е за бъдещето на човечеството, космически пътешествия и... и... и... и научна фантастика.
Но тъй като става дума за 1962 г. – няма да е зле да се позамислим как са си представяли у нас бъдещето по онова време – и какво точно са имали предвид със самото понятие „бъдеще”.
И проблемът е бил сериозен.
Толкова сериозен, че през 1962 г. БКП официално го включва в дневния си ред.
Та, през 1962 г. у нас се случва нещо, което тогавашната комунистическа историография категорично определя като „историческо събитие от епохално значение”.
Вярно – комунистите обичаха да лепят етикетите „историческо” и „епохално” върху какво ли не, но този път – в това събитие има нещо съвсем различно от дотогавашните сродни нему събития.
Искате ли да назова това събитие – то си има наименование.
Още по-интересно става от факта, че въпросното „събитие от епохално значение” има за предмет на разглеждане именно бъдещето – и определя точно какво трябва да бъде то. Но не „нещо, което се случва” – както днес често е прието да се мисли – а нещо, което съвсем целенасочено се разработва. Никога до този момент бъдещето не е било обект на толкова задълбочено внимание. Има още една разлика: това събитие определя бъдещето не с мъгляви фрази и лозунги, както винаги е правено до този момент, а с конкретна програма, цели, точни задачи и най-важното – срокове.
Искате ли да назова тази програма? Тя също си има наименование.
Искате ли да я прочетем заедно? Тя е публикувана.
И за неизпълнение на задачите от тази програма в указаните срокове – информацията ми за София е оскъдна – но в ДКМС в Пловдив и Варна е имало жестоки чистки – във Варна даже е сменен и председателят на ГК на ДКМС. Да кажа ли кой и кога – той си има име.
Помните ли тази тема? По-специално – учудването ми как така няколко клуба за научна фантастика у нас са създадени почти едновременно. Та, намерих отговора. Много кофти отговор... И един аспект от него е, че не само клубовете за научна фантастика у нас, а всяка една неформална младежка организация под егидата на комсомола у нас от онези времена, всъщност е плод от кръвосмешението между БКП и отрочето й ДКМС. И това кръвосмешение е преследвало точно определена генерална цел.
Да я назова ли?
Във всеки случай – от пъзела, който тогава нареждах, останаха някои детайли – но централният образ се показа. Доста неприятен образ. Нямащ нищо общо с красивите героични описания, които е прието да се наричат „история на клубното движение”.
И преди някой да се развика, че осирам хубавата тема с конспиративни теории – да напомня, че не е теория, а съвсем ясна програма от онова време. И не е конспиративна, а доста добре документирана.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта