Литература и други изкуства

Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Всичко за изкуството

Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Юли 01, 2013 11:19 am

НОВА ТЕМА = НОВ КЪСМЕТ

● И понеже тя е сборна, навярно и късметът в нея
ще е много и... така да се каже, многофункционален. :)


ЕТО ЕДИН (ДАЛЕЧ-ДАЛЕЧ НЕПЪЛЕН!)
ОПИТ ЗА АКТУАЛЕН КАЛЕНДАР:


* 1828, февруари – роден Жул Верн.

* 1868, януари – рожден ден на Густав Майринк.

* 1918, януари – тогава се ражда Хаим Оливер.

* 1923, април – на бял свят се появява Божидар Божилов.

* 1923, октомври – роден e Итало Калвино.

* Отново 1923 – публикувана е утопията на Хърбърт Дж. Уелс „Хора като богове”.

* 1933 – излиза първата българска НФ драма – „Откривател” на Кирил Христов.

* Също 1933 – отпечатани са „Теут се бунтува” от Георги Илиев, „Сърцето в картонената кутия” от Минков//Константинов и първата книжка на Емил Коралов за Жари и Морското момиче.

* 1948 – роден Марин Найденов.


Изображение

● Кадър от филма „Машината на времето” (2002).
Режисьор: Саймън Уелс, внук на знаменития писател Х. Дж. Уелс



* 1953, октомври–ноември – на бял свят идват Иван Н. Хаджиев и Николай Светлев.

* 1953, ноември – ражда се Юрий Илков.

* 1958 – излиза романът „Атомният човек” от Любен Дилов.

* 1963 – роден е Вал Тодоров.

* 1983, декември – тогава е кончината на Павел Вежинов.

* 1988, април – излиза брой 1–2 на списание „ФЕП – фантастика, евристика, прогностика”.

* 1988, декември – почива Владимир Полянов.

* 1993, март – появява се първата книга на ИК „Аргус” – романът на Урсула Ле Гуин „Най-далечният бряг”.

* 2003, септември – у нас е публикувана библиографията „Болгария фантастическая” * от Евгений Харитонов.

__________________
* През 2004 година тази книга получи най-престижната БГ награда за фантастика – „Гравитон” **. Да, в „Болгария фантастическая” има и грешки, и непълноти, но все пак плюсовете й са повече от минусите. Разбира се, това е пристрастното мнение на един от нейните редактори. – Б. al.

** Жалко, че след кончината на учредителя й Любен Дилов въпросната награда вече не се връчва. И в нашия жанр на въображението комай не останаха никакви по-големи призове с традиции... – Б. al.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Сря Юли 24, 2013 10:36 am

* * *

Да си спомним за ИВАЙЛО РУНЕВ (1943–1994)

● Могат ли Времето и Пространството –
двама ненадминати гиганти – да съществуват
поотделно? В момента не се сещамe за такъв при-
мер. По-скоро не, както личи и от този очерк
на Александър КАРАПАНЧЕВ, излязъл най-нап-
ред в брой 46/1990 г. на вестник „АБВ”.


АУКЦИОНЪТ НЕ Е ОБИКНОВЕНА РАЗПРОДАЖБА

Шепа встъпителни думи

Време на събитието: 24–30 септември т.г. Пространство: Бургас, хотел „Парк”, на „две крачки” от пустеещия плаж и светлосиньото море. При тези координати се роди един нов международен конгрес на любимия жанр – О Р Ф К О Н. Негов домакин беше българският дайджест за славянско фантастично изкуство „Орфия”. В скоби: суперзвездите Артър Кларк и Норман Спинрад нарекоха тъкмо „Орфия” най-доброто в света списание за фантастика.

Д е й с т в и е * п ъ р в о

От шарения букет срещи, прояви, спектакли на Орфкона избирам един-единствен стрък – аукциона. Връщам се отново в стая № 117, ласкаво огряна от утринното слънце, и пак преживявам удоволствието да приема над 200 разнообразни предложения. Това са книги на руски и български език, дъгоцветни плакати и календари, фензини (любителски издания), „фантастични” монети, банкноти, знаменца, дори една „заблудила се” фланелка с надпис „Oрфей”...

С наслада разгръщам кориците, вглеждам се в издателските карета, после записвам имената на собствениците, техните стоки и начални цени. Наистина е шанс да докосваш такива „деликатеси” като сборника „Безумната луна” (Бъроуз, Лъвкрафт, Силвърбърг и т.н.), публикуван във Владивосток, повестта „Похожденията на Джоенис” от Робърт Шекли, появила се в Киев, свердловското „Пристанище на жълтите кораби”, отпечатано за сметка на своите млади автори.


Изображение

● Откриване на Орфкон ’90. Отпред назад: Йон Йосиф (Румъния),
Юрий Илков, Ивайло РУНЕВ (роден на 24 юли преди 70 години),
Жан-Пиер Мумон (Франция), Сергей Казанцев (СССР) и др.



А нима не е събитие да посрещнеш лично Владимир Михайлов, „втората сила” на съветската фантастика, който носи новата си книга, току-що излязла в Рига; да видиш как художникът Игор Шаганов внимателно подписва графиките и репродукциите си, с които ще обогати аукциона?... В една купчинка забелязвам десетина екземпляра от стихосбирката на нобелиста Йосиф Бродски „Есенният вик на ястреба”, в друга – найлонови пликове със значки от Омск, в трета списание „Омни” (САЩ) и самиздатски роман от Роджър Зелазни... Новини; надежди; „залежали” заглавия; опити. Всички те чакат щастливия си час.

Д е й с т в и е ** в т о р о

Сега да сменим гледната точка. Предлагам ви миниинтервю с Ивайло РУНЕВ – председател на Интегралния клуб по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов”. Човек с особено богата библиотека и завидни познания в жанра, той води първите аукциони с фантастична тематика в София, Пловдив, Пазарджик. Изяви се в познатия си жив стил и тук, на Орфкона.

– Ивайло, кои са най-важните качества за един „началник” на подобен аукцион?

– Абсолютно задължително е поне общо да познава фантастиката. Още: да умее да импровизира пред микрофона, да притежава чувство за хумор. Предварително трябва да се запознае с предложената стока, за да откроява после спецификата й. Мисля, че най-трудно се представят сборниците - „коктейли” от различни автори. Те са най-мъчни за обяснение.

– Къде е чарът на аукциона?

– В него се проявява хазартната страна на човешкия характер. Половината от хората идват не да купуват, а да гледат, защото това е и зрелище. Самият аз се забавлявам, наблюдавайки избухванията и сблъсъците на библиофилската страст, индивидуалните жестове на купувачите. Но аукционът съвсем не е обикновена разпродажба – той е смес от хазарт, любов към книгата, интересен спектакъл, нова информация от книжовния свят.

– Твоята оценка за бургаския аукцион?

– Благодарение на него в България попаднаха за пръв път 30–40 книги, които по друг начин надали биха дошли. На Орфкона имаше сравнително малко хора с малко пари. Най-голямо вълнение предизвикаха томчетата на великолепната съветска поредица „Зарубежная фантастика”. Високи оценки получиха и изданията с пресен автограф от гостите на конгреса: „Бивалица за приказния звяр” от Святослав Логинов и „Капитан Улдемир” от Владимир Михайлов.

Д е й с т в и е *** т р е т о

Върху дългата маса тъжно пъстреят отпадналите предложения. Класиците Александър Беляев и Алексей Толстой – твърде тиражирани; няколко книжки от нобелиста Бродски – не им е до стихове на фантастите днес; родна продукция, постновато оформена и слабо рекламирана; графики и луксозни календари (например с жени рицари), оказали се по-тежки от джобовете на „конгресмените”...

С Ивайло Рунев и шепа помощници занасяме всичко отпаднало в нашата хотелска стая. Идва ред на сметките, на процента за организационния комитет, на списъка с имената и сумите срещу тях. И, разбира се, на изводите, сладки или горчиви. А рано сутринта – чук! чук! – участниците вече търсят парите или стоката си, ненамерила клиенти. До нови „фантастични” аукциони!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Чет Авг 22, 2013 5:04 pm

По случай неговия рожден ден № 93

Р е й ● Б Р Е Д Б Ъ Р И

РАДОСТТА ДА ПИШЕШ

Пламенност. Увлечение. Колко рядко се случва да чуваме тези думи. Колко рядко се срещат те в живота и дори в творчеството. И все пак, ако който и да било писател ме помоли да назова най-важното у него като писател, ако пожелае да назова онова, което го кара да придава на материала тази, а не друга форма и го носи натам, където иска да стигне, ще му отговоря така: твоята пламенност, твоето увлечение.

Всеки от вас има свои любими писатели, аз пък си имам моите: Дикенс, Марк Твен, Томас Улф, Пикок, Бърнард Шоу, Молиер, Бен Джонсън, Уичърли, Сам Джонсън. Поети: Джерард Менли Хопкинс, Дилън Томас, Поуп. Художници: Ел Греко, Тинторето. Композитори: Моцарт, Хайдн, Равел, Йохан Щраус. Замислете се за който и да е от тях и вие ще се замислите за силна или за слаба, но увлеченост, пламенност, жажда. Представете си например Шекспир или Мелвил и ще си представите вятър, мълнии и гръм. Всички, чиито имена изредих, са творили увлечено – едни в големи, други в малки форми, едни върху ограничени, а други върху безгранични платна... Деца на боговете, те са знаели какво е радост от творчеството, колкото и трудно да им е било понякога да работят и с каквито и недъзи да е бил обременен техният частен, скрит от хората живот. Истински значимите рожби на своите души и ръце те са предали по-нататък, на нас, и даже сега, за нас, тeхните творения са докрай препълнени със зверска сила и интелектуална мощ. Ненавистта и отчаянието на твореца – когато той ги споделя с другите – са винаги осветени от нещо, много приличащо на любов.

Вгледайте се, да речем, в удължените портрети на Ел Греко. Ще посмеете ли да твърдите, че рисуването им не му е доставяло радост?

Най-хубавият джаз заявява: „Аз ще живея вечно; не вярвам в смъртта!“

Най-хубавата скулптура от рода на Нефертити повтаря отново и отново: „Тази, която е толкова прекрасна, дойде тук и остана завинаги.“

Всеки от назованите от мен творци е съумял да улови поне капка от тоя живак – живота, да я замрази във вечността и засветил от творчески огън, да я посочи и извика: „Не е ли добро?“ И то е добро.

Ще ме попитате какво общо има всичко това с работата на писателя в наше време? Ами ето какво: ако пишете без увлечение, без горене, без любов, тогава вие сте само наполовина писател. Което означава, че непрекъснато се оглеждате към книжния пазар, вслушвате се в мнението на литературния елит и не сте в състояние да останете верни на самите себе си. Още повече – вие не се познавате. Защото писателят трябва да има преди всичко неспокойно сърце. Писателя трябва да го тресе от вълнение и възторг. Ако това го няма, нека да работи на чист въздух, да бере праскови или да копае канавки – бог е свидетел, че тези занимания са къде по-полезни за здравето.

Кога за последно сте писали разказ, където се излива вашата искрена любов или истинска омраза? Кога за последно сте събрали кураж да пуснете върху страниците на произведението си хищен звяр? Кога най-сетне ще изкрещите или прошепнете най-хубавото и най-лошото в своя живот?

Не е ли увлекателно например да хвърлите върху масата новия брой на „Харпърс Базар“, който сте разлистили, докато чакате ред при зъболекаря? После да се залепите за пишещата машина и с весела злост да нападнете потресаващо глупавия снобизъм на това списание. Именно туй направих преди няколко години. Бях видял брой, в който фотографите на „Базар“-а – с техните обърнати с главата надолу представи за равенство – използваха порториканските гета като декор, на чийто фон кльощавите им манекенки позират за още по-кльощавите полужени от висшето общество. Тези снимки ме хвърлиха в такава ярост, че се втурнах към машинката си и на едно сядане нащраках „Слънцето и сянката“ – разказ за стария порториканец, който се прокрадва във всеки кадър и като си смъква панталоните, проваля целодневната работа на фотографите от „Базар“-а.

Навярно и някой от вас не би имал нищо против да стори същото като мен. Аз изпитах докрай тази радост, очистителното въздействие на своите вопли от възторг, даже чух собственото си цвилене на жребче. Редакторите на „Харпърс Базар“ сигурно въобще не са научили за тоя разказ, но за него научиха много читатели и започнаха да ни сблъскват във въображението си: „Ама „Базар“-а... ама Бредбъри...“ Не твърдя, че съм удържал победа, обаче когато си свалих ръкавиците, по тях имаше кръв.

Кога за последно, като мен, сте писали разказ просто от възмущение?

Когато на две крачки от дома ви спира полиция, понеже обичате да се разхождате и да размишлявате нощем? С мене това се случваше често и така се ядосах, че написах „Пешеходецът“ – разказ за времената на близкото бъдеще, когато човека го арестуват и откарват на психиатрична експертиза само защото иска да вижда живота не по телевизора и да диша въздух, който не е процеден през климатик.

Но стига за злобата и раздразнението, нека за любовта... Кое обичате най-много на тоя свят? Говоря за вещи – малки или големи. Може би трамвай или чифт тенисни обувки? Много отдавна, когато сме били деца, тези вещи са ни изглеждали вълшебни. Миналата година например публикувах разказ за това как едно момче пътува в трамвая за последен път. Трамваят мирише на летни бури и мълнии, седалките му са сякаш обрасли с прохладен зелен мъх, ала той е обречен да отстъпи място на по-прозаичния и по-малко романтичен автобус. Имаше и друг разказ за момчето, на което му се искаше да притежава чифт нови тенисни обувки, защото с тях може да прескача през реките, къщите и улиците, дори през храстите, тротоарите и кучетата. Антилопи и газели, препускащи през лятната африканска степ – ето какво бяха за него тези обувки. В тях е скрита енергията на бурните реки и смерчове, точно такива тенисни обувки му бяха нужни повече от всичко на света.


Изображение

● Рей Бредбъри в машината на времето...


И ето я моята рецепта, тя е съвсем проста. Какво ви трябва най-много? Какво обичате и какво ненавиждате? Измислете някой подобен на вас, който с цялото си сърце иска или не иска нещо. И нека той се приготви за бягане. После му дайте старт. И – след него, без да изоставате нито крачка. Няма да успеете да се огледате, когато вашият герой с велика любов или ненавист ще ви доведе до края на разказа. Огънят на страстите му (а плам има не само в любовта, ами и в ненавистта) ще разгори всичко наоколо и дори ще покачи с тридесет градуса температурата на вашата пишеща машина.

Всичко това го казвам предимно на писателите, които вече са овладели занаята, тоест вложили са в себе си достатъчно граматика и литературни знания, за да не се спъват по време на бягането. Но този съвет върши работа и за начинаещия, чиито крачки могат да бъдат плахи просто поради лошата техника. Страстта спасява често даже в такива случаи.

Историята на всеки разказ трябва да се възприема като метеобюлетин – днес е студено, а пък утре – горещо. Днес в ранния следобед ще запалите къщата си. Утре изливате ледената вода на критиката върху тлеещата жарава. Утре ще има време да мислите, да кълцате и преписвате, ала днес се взривете, разхвърчете се на късове във всички посоки, разпаднете са на най-малките частици! Следващите шест-седем чернови ще бъдат истинско мъчение. Така че защо да не се насладите на първата с надеждата, че вашата радост ще намери по света и други, способни да се възпламенят от огъня ви, докато четат този разказ?

Съвсем не е задължително пламъкът да е голям. Напълно достатъчен е мъничък светлик като от свещ: тъгата по вълшебната машина като трамвая или по вълшебните зверчета като тенисните обувки, които досущ като зайчета скачат по утринната трева. Намирайте си малки възторзи, издирвайте малки огорчения и им придавайте форма в текста. Пробвайте ги на вкус, но и давайте на вашата пишеща машина да ги опита!

Кога за последен път сте потъвали в книжка със стихове или вечер сте се потапяли в някое есе? Прочели ли сте, да речем, поне един брой на списание „Гериатрия“, посветено на „изследването и клиничното изучаване на болестите и физиологичните процеси при стареещите и престарелите“? Хвърляли ли сте поне едно око на „Какво ново“ – изданието на Еботовските лаборатории от Северно Чикаго? Там печатат статии от рода на „Прилагането на тубокурарина при кесарево сечение“ или „Въздействието на фенурона върху епилепсията“, но можете да срещнете и стихове на Уилям Карлос Уилямс и Арчибалд Маклиш, разкази от Клифтън Фадимън и Лио Ростен, илюстрации на Джон Грот, Аарон Боурод, Уилям Шарп, Ръсел Каулз... Нелепо? Може би. Ала идеите се търкалят навсякъде като ябълки, паднали от дървото и гниещи в тревата, щом няма минувачи, способни да видят красотата – благовъзпитана, ужасяваща или нелепа.

Любимият ми Джерард Менли Хопкинс е казал за това:

Хвала на твореца за всичко, което е в ябълките,
за небесата, двуцветни като петнист бик,
за изпъстрената с розови лунички пъстърва;
за опадалите по земята и за солените печени кестени,
за крилата на чинките;
за далечината, нагъната в хоризонта, за оранта, за земния цъфтеж;
и за всички занаяти с инструментите им, машините и обкова;
за всичко, което е оригинално, странно, рядко, необикновено,
за всичко, което е изменчиво, луничаво (кой знае поради що и защо?),
за всичко бавно, бързо, сладко и кисело, блестящо и матово –
от един и същ Баща, чиято красота е неизменна во веки веков.
Хвала му!


Томас Улф погълна света и изригна лава. Чарлз Дикенс опита ястията от едната маса и я смени с друга. Молиер вкуси от обществото и се обърна да вземе скалпела, точно същото направиха Поуп и Шоу. Където и да се огледате в космоса на литературата, ще видите величия, потънали в любов и омраза. А как е във вашето творчество – имат ли в него място такива старомодни неща като омразата и любовта? Ако не, то колко радост ви подминава! Радостта да се сърдите и разочаровате, радостта да обичате и да бъдете обичани, радостта да докосвате другите и сами да изпитвате трепета от този бал-маскарад, който ни носи в шеметен танц от люлката, та до гроба. Животът е къс, страданията неизчерпаеми, смъртта неизбежна. Но потегляйки на път, може би си струва да вземем със себе си тези две балончета, на едното от които е написано „Пламенност“, а на другото – „Увлечение“. Продължавайки заедно с тях към гроба си, аз имам намерение още веднъж да плесна хубаво задниче, да разроша прическата на красиво момиче, да махна с ръка на малчугана, покатерил се върху дърво.

Ако някой иска да се присъедини към мен, да заповяда – място има за всички.

Преведе: Атанас П. СЛАВОВ

(Из алманаха „Ф а н т А s t i k a ● 2012“)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Нед Сеп 08, 2013 11:40 am

4 х 20 от излизането
на „ТЕУТ СЕ БУНТУВА”


Преди 80 години трима български фантасти
подаряват на родната ни словесност два романа –
„Сърцето в картонената кутия” от тандема Констан-
тин Константинов & Светослав Минков и „Теут
се бунтува” от Георги Илиев (1881–1961).

Ако първият е по-скоро лирико-гротесков, то вторият
е определено научнофантастичен. Любопитно е и
друго: и двата романа (навярно за първи път в истори-
ята на супержанра у нас!) получават награди:

а/ „Сърцето...” – на списание „Модерна домакиня”,
което се явява и негов издател, и б/ „Теут...” –
на Министерството на народната просвета.


Изображение

Корицата на издание № 2: художник Здравко Йончев


По повод на юбиляря „Теут се бунтува” – книгата е пре-
издадена през 1983 година – ни хрумна да почетем ав-
тора Георги Илиев с три негови кратки текста. Пър-
вият от тях звучи направо като стихотворение в проза:

■ О-КОРС (о т к ъ с)

На изток, над линията на кръгозора, като да беше разперено ветрило от сребърна коприна. Скоро ивицата между земята и небето побеля като разтопено сребро и бързо премина в златна. А когато песента на тръбата млъкна, през златния прах на изтока се показа облият резен от пламъка на слънцето. То беше ярко огнено и трептеше като око, което плава в златна влага.

Скоро то изпълзя към небето като голяма кървава рана, дошла да изкупи страданията на човека по земята. Снежните планини хвърлиха синкави сенки по склоновете си, а из доловете се надигнаха белите къдри на мъглите, които се раждаха.

Над земята беше изгряло наново слънцето.

Световните предаватели пееха: „Слънце, слънце”.


■ ■ БЕЛИ СЕНКИ

Сред скъпи съсипни – безлисти, черни стволи,
в тях горестта ми няма горестно се моли.
Свещена нощ трепти
и ти
безбрежни скърби възвести,
Морена!... Огнени звезди
пробождат страдали гърди.
О, възведи душа в покой!
Душата, сред покой умряла,
се взира в сянката си бяла –
в химерите неистов рой
на пролет обжежена...
Морена!
В срутен олтар
ти разрови светата жар,
жарта на бели младини.
Тогаз падни,
пред своя бог падни и на колене
за скръбни две души поискай изцеление. *
____________________
* Из символистичната стихосбирка „Горести”,
излязла в Стара Загора през 1921 година. – Б. ред.


■ ■ ■ ТЕУТ СЕ БУНТУВА (о т к ъ с)

... Теут беше остарял. В огромния ковчег на времето се покоеше звънът от стъпките на младостта му, а гладът му за пространства и устрем потъваше в широките очи на умората. Той, могъщият спътник и съперник на слънцето, прикътал в пазвите си своите изплашени жители, бе застанал пред погребалния си ковчег тъкмо тогава, когато бе постигнал голямата си цел: да бъде близо до слънцето и да разтвори пазви за светлината му. Към тая цел се бе стремил той цял живот – от оня миг още, когато бе попаднал под могъщата власт на голямото светило. Но пътят към големите светила е безкрайно дълъг и уморителен. И Теут, кога простря ръка и с радост разбра, че е достигнал целта, видя се уморен, безсилен и стар. Стар... И поспря да си отдъхне; спря, но не можа отново да се завърти около себе си.

Кога се бе случило това? – Никой не знаеше. Навярно този черен ден времето го е изключило из редовете си, годините са се отказали от несретната си рожба. За него не споменават нищо стародавни летописи, нито мъглявите образи на устните предания мълвят нещо за този ден.

Животът върху голямата планета приличаше на опожарена гора. Край овъглените дънери младоци не никнеха вече. Осъдените на смърт примирено посрещаха ударите на съдбата, разтваряха плахо зеници и гледаха неизвестността в черната паст. Малцина само, през мъглата на скритен навей, прозираха очертанията на нов път, откроен над парите на непрояснено съзнание.

От много милиони години Теут обикаля слънцето, обжаря на жарките му лъчи само едната си страна и носи върху другата своята поледена гърбица, неподозираща вечния ден отвъд. Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак. А вампирът – алчна жега и суша – е изпил влагата му, пресушил е реките и езерата му. Океаните и моретата на моята родина са без вода: страшни, зеещи очни кухини!... Обезумелият народ като по нажежена подница тича от земя към земя, броди през планини и долини; бяга от стрелите на светлото и, подгонен от леденото острие на сянката, дири светлината – и няма мир...


■ И з т о ч н и к: Георги Илиев – брошура, издадена
от дома „Литературна Стара Загора” и библиотека „За-
харий Княжески” (Стара Загора) през 1991 година. **

_______________________
** Ако разполагах с фантаскопа на Светослав Минков, щях да му задам и такъв въпрос: „За кого от нас, сега пишещите българска фантастика, някой ще си спомни след 80 – не, за още по-кръгло, след 100 години – и дори ще го цитира?”. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Окт 14, 2013 10:06 am

ооооооооооооооооооооооооооооооо

15 октомври 2013 –
90 ГОДИНИ от рождението
на този световноизвестен италианец


ооооооооооооооооооооооооооооооо


■ Наталия МАРИНОВА

СИНЬОР КАЛВИНО В БЪЛГАРИЯ

Първата книга от Итало Калвино, която ми попадна в ръцете, беше „Баронът по дърветата“. Бе илюстрирана с някакви недотам сполучливи рисунки на цяла страница, направени сякаш от сиви и черни червейчета. Но самото съдържание на текста, да, самото съдържание! Историята на Козимо Пиоваско ди Рондо ми се стори прекрасно изляна – една ода и същевременно елегия за детството (поне в първата половина на повестта), излъчваща упоителен аромат...

„Баронът по дърветата“ се оказа онова здраво и особено живописно мостче, което ме отведе до всички книги на Калвино, издадени у нас.

След като прелистих отново домашната си „калвиновска“ сбирка, а после гостувах няколко пъти в столичната Народна библиотека, аз успях да съставя една пълна БГ библиография на този вълшебен прозаик. Надявам се, че тя ще заинтересува и други негови почитатели – както настоящи (запалени и подмладяващи се с разнообразното му слово!), така и бъдещи (на които завиждам с бяла завист, понеже „голямата торта“ им предстои)...

1959Италиански народни приказки. Сборник. Преводачи: Светозар Златаров и Никола Иванов. Художник Димо Попов. 176 страници. Библиотека „Приказки от цял свят“. Издателство „Народна младеж“, София.
С ъ д ъ р ж а: анонимен предговор (в него се казва, че текстовете са подбрани и записани от видния съвременен автор Итало Калвино, наречен италианския Грим); Брадата на графа; Селянинът-астролог; Приказка за лодката, която пътувала по вода и по суша ... и още 24 истории.

1965Третият е още жив. Сборник разкази. Преводач Евгения Киранова. Художник Д[имитър] Панайотов. 80 страници. „Библиотека за работника“ № 21. Издателство „Профиздат“, София.
С ъ д ъ р ж а: Гъби в града; Общинският гълъб; Гора край шосето... и още пет разказа.

1966Несъществуващият рицар # *. Повест. Преводач Виолета Даскалова. Художник Александър Поплилов. 136 страници. Библиотека „Книги за всички“ № 31. Издателство „Народна култура“, София.
С ъ д ъ р ж а и „За Калвино и неговата повест“ – послеслов от В[иолета] Даскалова.

__________________
* Заглавията, отбелязани със знака #, се отнасят към супержанра фантастика. – Б. авт.


Изображение

■■ Съществуващият рицар Итало Калвино...


1973Италианска история. Повест. Преводач Петър Драгоев. Художник Б[огдан] Мавродинов. 120 страници. Издателство на Отечествения фронт, София.
С ъ д ъ р ж а. и „За автора и книгата му“ – неподписан послеслов.

1976Космически комедии #. Сборник разкази. Преводач Божан Христов. Художник Христо Брайков. 132 страници. Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив.
С ъ д ъ р ж а: Итало Калвино и неговите космически комедии (предговор от Божан Христов); Разстоянието до Луната; На зазоряване; Знак в пространството; Всичко в една точка; Без цветове; Безкрайни игри; Вуйчото от лагуната; Да се обзаложим; Динозаврите; Формата на пространството; Светлинните години; Спиралата.

1979Баронът по дърветата #. Повест. Преводач Светозар Златаров. Художник Петър Чуклев. 168 страници. Издателство „Отечество“, София.
С ъ д ъ р ж а и „Живя по дърветата, обичаше земята...“ – послеслов от Светозар Златаров.

1984Приключението на един поет. Сборник разкази. Съставител и преводач Петър Драгоев. Художник Николай Пекарев. 304 страници. Поредица „Майстори на разказа“. Издателство „Народна култура“, София.
С ъ д ъ р ж а: Просто и ясно като в приказките (предговор от Бояна Петрова); Вероломно село; На път за щаба; Гората на животните... и още 25 разказа.

1990Невидимите градове. Сборник от две повести и есета. Съставител Никола Захариев. Преводачи: Божан Христов и Никола Захариев. Художник Марин Дармонков (фотография от Иво Хаджимишев). 344 страници. Издателство „Народна култура“, София.
С ъ д ъ р ж а: Невидимите градове #; Паломар; Есета (общо 39).

2008Ако пътник в зимна нощ. Роман. Преводач Нева Мичева. Художник Ulises. 252 страници. Поредица „Съвременна европейска проза”. Издателство „Колибри“, София.

2012Американски лекции (6 предложения за следващото хилядолетие). Сборник. Преводач Нева Мичева. Художник Ина Бъчварова. 224 страници. Издателство „Колибри“, София.
С ъ д ъ р ж а: Предговор от Естер Калвино; Итало Калвино в дати; 1. Лекота; 2. Бързина; 3. Точност; 4. Нагледност; 5. Множественост; 6. Съдържателност; Приложения (Справочник на цитираните автори; Показалец на имената; Показалец на персонажите). **

__________________
** Тук добавям още една книга от Итало Калвино, за която все още няма фиш в Народната библиотека, понеже сега пътува към печатницата. Това е томчето на ИК Колибри, озаглавено „Нашите предци: Разполовеният виконт, Баронът по дърветата, Несъществуващият рицар“ # . – Б. авт.


■■■ Първа публикация в: юбилейното списание „Калвино.net“ *
– Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2013


__________________
* Списанието излиза с любезното съдействие на Италианския културен институт
в София, за което му благодарим от сърце и душа. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Нед Окт 20, 2013 10:49 am

◄ ■ ●

В началото на този месец (а по-точно казано – на 4 ок-
томври) Иван Н. ХАДЖИЕВ навърши 60 години.

Иван е един от най-активните членове на клуба „Иван
Ефремов”... интересен белетрист и поет... журналист и
киновед... редактор и съставител на антологиите с бъл-
гарска фантастика (някой колега би ги нарекъл, и може
би с право, култови) „Моделириум” & „Вирт”.

Честито, юбиляре! Очакваме от тебе нови прояви в чуд-
ната Страна на фантазията!... А сега ще припомним ед-
но твое стихотворение, което и днес ни допада много:


Иван Н. ХАДЖИЕВ

Р Е К А Т А

Текат в корито от години
моите клетки.
Наслагвам тиня. Камъни се раждат и загиват
в моите стени.
Поглъщам дъждовете. Уморените намират тишина
във дълбините ми.
Угасвам падащи звезди. Осакатени птици
летят към мен от синевата
и човките им дращят по повърхността.
Въртят ме бясно ветровете,
разкъртвам в зъби яростни скали
и ме пробождат във сърцето
прогнилите безцелни корени.
…Тогава
изтръгвам рев и хуквам някъде нататък,
където няма брегове
и боговете са прозрачни като люспа лед,
и тинята не стига до Луната.
Аз знам: Луната там е бляскав меч –
по него уморените се връщат на Земята.

Дано да стигна, преди ледът да ме скове
и в неми жилки да сплете кръвта ми…


Изображение

● Художник на корицата: Емил ВЪЛЕВ
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пет Ное 29, 2013 4:47 pm

_________________________●

Публикацията по-долу се посвещава
на 85-годишнината от рождението на един
от най-забележителните и най-обичани у нас
и по света фантасти – Робърт ШЕКЛИ (1928–2005).
Да напомним, че към края на своя живот той
стъпи и на българска земя, появявайки
се в Пловдив на Е в р о к о н 2004.
●_________________________


ЕКСПЕРТНА КОМИСИЯ

Фантастичен разказ от О. ПОКАЛЧУК

Пет-шест предварителни думи.

Преди няколко месеца съветският вестник „Книжное обозрение” обяви конкурс на твърде любопитна тема – „Книгата на трихилядната година”. Сега ви предлагаме един от 498-те материала, получени за конкурса. Може би ще ви направи впечатление колоритната находка на автора: фамилиите на световноизвестни фантасти са превърнати в нарицателни имена на чуждопланетци. От така „присъстващите” белетристи за нашия читател са сравнително непознати само американците Лайън Спрег де Камп и Алфред Бестър. Останалите са представяни с по една или повече книги на български език.

И така – разказът.

– Е, дечица – каза хайнлайнецът, като се протегна лениво. – Книгата – това е кристал. Даже шеклионът трябва да го разбере. Нали така, драги?

Шеклионът се залюля в креслото и единственото му око злобно се покри със ситни бръчки. Председателят почука строго с нокът по челото си:

– Да не се отклоняваме. И без друго заседаваме едва ли не цял светлинен час...

– Протестирам! – изпищя, внезапно появявайки се, вретеновидният спрег. – Дискриминация! Защо времето се отчита в тази система? Спреговете имат друга. И освен това аз настоявам: Книгата е вълна!

– Ето, винаги е така – замърмори от дълбините на пространството, определено за заседания, възглухият лемянин. – Ще дойде, ще нагруби и ще изчезне, без дори да изслуша доказателствата, че Книгата – това е частица...

– Уважаеми! – председателят вдигна и осемте си крайника, като мислено проклинаше спорещите според най-добрите традиции на шекловия език. – Вие сте най-способните експерти на Обединените светове! Забравете за момент разногласията. Апелирам към разума!

– А да се ругае не е хубаво – тихо каза зад гърба му малкият полупрозрачен бестър. – И книгата впрочем съвсем не е хронодекодер, както вие тайно предполагате, и напразно ни смятате нас, бестърите, за глупаци, мислейки, че щом сме телепати, с нас няма за какво да се приказва...


Изображение


– Проверка! – обяви най-накрая измъченият председател. – Някои току се появяват, изчезват... Скоро ще гласуваме. Толкин, колко сме тук?

– Двеста и три налице, осем и половина присъстват условно, един и половина са в симбиоза с някого, но точно не разбрах с кого – виновно измънка дребничкият толкин. – Все пак аз си мисля, че Книгата – това е количество.

– От какво? – изкрещя някой.

– От каквото искате. Да речем, от информация... – смути се срамежливият толкин.

Последва дружен смях (в двеста и три варианта).

– Всеки може да сгреши – бащински каза председателят. – И изобщо да ти се доплаче.

Досега представителите на цивилизациите с мъка се споразумяваха даже за най-обикновеното. Размишлявайки напрегнато за съдбата на Световете, бредбърийците, образували супермозък, успяха да съобщят, че за взаимното разбирателство е нужна Книга, а след това прегоряха. Експертната комисия трябваше да определи какво представлява Книгата.

– Кой е там, в съседното пространство? – извика председателят. – Я спрегът да дойде при мен.

Спрегът възникна, презрително извит към лемянина.

– Стига – уморено каза председателят шекл. – Не се ли вижда вече?

– Вижда се – весело отвърна спрегът. – Пълзи вашият силвърбърг. Мъкне върху себе си земянин...

Земянина го отскубваха дълго от лепкавия гръб на капналия куриер. Шеклът го потупа по бузата с крайчето на своя хобот. Човекът отвори очи. После ги затвори.

– Ама че мутри – процеди най-сетне той. – Господи, ама че...

– Брате, хей, брате по разум? – присламчи се малкият толкин. – Какво е това Книгата? Бързичко, бързичко говори, защото нямаме време.

Без да открехва очи, човекът долепи длани, разтвори ги.

– А вътре? – посипаха се въпроси. – Кристал? Вълна? Частица?

– Всичко! – блажено каза човекът. – Всичко, каквото искате. Книгата – ех, това е хубаво!

– Разбрах! – закрещя бестърът. – Това е душевно състояние! Точно него и трябва да постигнем!

Гениалността на тази мисъл беше очевидна.

– Земянинът да се зачисли към експертите и да се изпрати вкъщи – заповяда председателят. – Хайнлайнецо, изпрати го.

– Накъде си ти, мили мой? – грижовно се обърна хайнлайнецът към човека, който даваше някакви признаци на живот.

При гледката на говорещата боа срещу него земянинът потрепери и отново омекна.

– В двадесетия век му е мястото – каза машинално бестърът.

Той все още се чувстваше герой на деня.

– Не разбрах – напрегна се хайнлайнецът. – Нали поръчвахме от тридесетия?

През това време припадъкът на човека премина в сън и той я видя – нея, заветната, спестовната... с такава многозначителна сума, каквато досега не се осмеляваше дори да сънува.

– За грешката всички да мълчите! – изсъска председателят, нервно хапейки нокти. – Иначе Световете ще останат без експерти. Това няма да ни го простят, нали разбирате? По-добре грешно решение, отколкото никакво.

Но после, вече по пътя към дома, като гладеше разсеяно гъвкавите линии на силовите си полета, председателят помисли: „Хм, душевно състояние... Може пък наистина да има нещо вярно в това?”


■ Бележка и превод от руски: Александър Карапанчев

Първа публикация във: вестник „Орбита”, брой 15/1989 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Кал » Съб Ное 30, 2013 2:07 pm

:)

(Бестър също е излизал на български: с „Унищоженият“.)

В оригинала думата за „книга“ и „книжка“ една и съща ли е?
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Mandor » Нед Дек 01, 2013 1:19 pm

Кал написа:(Бестър също е излизал на български: с „Унищоженият“.)
Освен „Унищоженият“ има го и „Тигър! Тигър!“, както и поне два разказа – в бр.14 на „Върколак“ и бр.31 на SF Трилър.

Л. Спрег де Камп се появява у нас основно с романите за Конан (изд.Бард) и „Наръчник по когнитивна магия“, плюс доста разкази из антологии – „Един смахнат свят“ (Бард), „Дракони“ (ЕГИ), „Когато времето полудя“ (SF Трилър №2), „Любими фентъзи разкази“ (Труд) и т.н.
Mandor
 
Мнения: 151
Регистриран на: Сря Яну 29, 2003 12:28 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Дек 02, 2013 4:22 pm

Още малко за Алфред Бестър

● „Унищоженият”, който прочетох най-напред на руски под заглавието „Человек без лица” (в прекрасната поредица от червени или светлосиви томове на Библиотека современной фантастики)... Впрочем и тук има юбилей, защото този „Унищожен” на Бестър е на практика ПЪРВИЯТ роман, получил наградата Хюго. Присъждат му я преди 60 години.

И още един юбилей, който съвсем не е за подценяване: Алфред Бестър се ражда на 18 декември преди цяло столетие.


Изображение

„Тигър! Тигър!” е излизал и под това заглавие


А, за една бройка и в Аргус щеше да има заглавие от Алфред Бестър. За нас вече се превеждаше романът му ТИГЪР! ТИГЪР!, ала неочаквано... Неочаквано през 1993-та – в цеха за подвързия на печатница „Балкан” – видях готова корица на тази книга и клеймото (както пишат модерните ревюери) на издателя й: Литера прима. Беше станало някакво разминаване по линията на авторските права. Това, разбира се, не попречи и до днес Бестър да ми е сред любимите американски фантасти...

●● @ Кал. За съжаление, не пазя броя на вестник „Книжное обозрение”, но доколкото си спомням, авторът Покалчук използваше само думата - книга -. Спестовната [книжка] присъства в разказа му единствено със своето прилагателно.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Кал » Пон Дек 02, 2013 5:07 pm

Разбрано. :)

А как се казва на руски „спестовна книжка“?
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Deyan » Пон Дек 02, 2013 5:26 pm

Сберегательная книжка или сберкнижка
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0% ... 0%BA%D0%B0
Deyan
 
Мнения: 310
Регистриран на: Вто Юни 08, 2004 11:47 am
Местоположение: София

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Кал » Пон Дек 02, 2013 5:29 pm

Мерси!
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Дек 16, 2013 12:19 pm

„В ТАЗ OUI РОБСКА СТРАНА...”

● Припомняме за Емил Манов (1918–1982)
______________________________________________________

Да започнем с един библиографски запис:

Надя Михайлова * – САМОТЕН РИЦАР. Издателство „Българска книжница”, София, 2013. – Корица: Красимир Михов. 184 страници. – Формат 14 х 20 см. Цена 6 лева.

Книгата има подзаглавие „Трагедията на един писател комунист” и жанровото определение документален роман. От този роман ви предлагаме някои избрани абзаци:

< За Емил най-хубави мигове бяха, когато сядаше пред белия лист. Да пише, да твори бе свещенодействие. Цялата същност на живота му в зрели години бе в претворяването на мислите и идеите в художествено слово.

Понякога Емил страдаше от съмнения, че няма да може да напише книгата на живота си. Той смяташе, че най-голяма негова творба ще бъде „Превъплъщения”. За нея говореше още през 1971 г. „Много ми се ще – дано ми останат сили и време – да разкажа плътно и правдиво за моето поколение антифашисти – „хората на идеалите”, доживели средата на втората половина на нашия век” – споделяше той с приятели.


Изображение

●● Вляво: Емил Манов и Надя Михайлова (1974)


Впрочем причината да изостави започнатото бе новата идея, която го облада, а именно – да опита своето сатирично перо и в областта на тъй наречения научнофантастичен жанр – „Галактическа балада”. Идеята да напише тая книга се появи, след като чете „Вселена, живот, разум” от Шкловски. Беше провел цяла дискусия по страниците й.

Започна новия роман през януари 1971 г. Работеше с удоволствие, без спиране, без затруднение. Завърши баладата за един месец и я предаде в издателството. Отново се завърна към „Превъплъщения”.

През април 1972 г. започна да мисли върху нова идея – да напише друга сатирична книга. Една майска вечер на същата година Емил беше необикновено весел, шеговит. Не беше нужно да го питам на какво се дължи. Сам той се похвали: „Замислил съм нещо, интересно за мен самия. Едно сегашно пътуване в Суифтовия Бробдингнаг – дето в течение на два века са проникнали лилипути, уинхънми, лапутци и др. Какво се е получило от смесването на тия „раси”? Докъде е стигнала човешката цивилизация след „Пътуванията на Гъливер” – тоя славен лекар и капитан, който не е оставил незасегната кажи-речи нито една страна от живота на човека. Би се получило нещо смешно...”

Това хрумване придоби по-ясни очертания в резултат на пътуването ни в Индия (февруари 1973 г.), което обогати впечатленията му с „екзотиката”, необходима му за фон. И тая книга Емил написа с лекота и удоволствие. Но колко неприятности имаше, докато излезе от печат, че и след това.

По същество тази книга е една антифашистка и антимаоистка сатира, по-точно памфлет.

– Самият факт, че съм я писал аз, изпълва нашите „правоверни” с полицейски подозрения: дали пък Емил Манов не засяга по някакъв начин нашата действителност? Наистина – колко печално би било, ако една антифашистка сатира би засегнала „нашата действителност”...

Най-после варненското издателство я публикува (1975), но с предговорна бележка, с която се застрахова, че сатирата се отнася само до китайските истории, и в един нищожен за роман тираж от 10 000. Въпреки всичко Емил бе доволен:

– Все пак книгата излезе на бял свят и може би след стотина години някой ще я изрови от пепелта на забравата...

Перипетиите около излизането й му отнеха много време и сили и той започна да се съмнява в достойнствата й:

– Навярно „Пътуване в Уибробия” ще има най-малък успех.

След малко:

– А може би тъкмо тя е главната книга на живота ми? Един Господ знае!

Това предположение идваше навярно от възторжените похвали на приятели и колеги. А за Новата 1976 година Радой Ралин му бе драснал картичка: „Емиле, честита Нова година и – щастие на твоето перо в таз Oui Робска страна”. >
________________________

* Надя МИХАЙЛОВА е втората съпруга на Емил Манов – негова спътница в последните му години и писателка с една дузина издадени книги. Преди известно време (когато още работеше пицарията на партера) тя гостува на клуба „Иван Ефремов”. – Б. фор.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Нед Дек 22, 2013 11:39 am

ооооооооооооооооооооооооооооооо

С Витошакон 2013 неотдавна беше от-
белязан 60-годишният юбилей на тъй уважа-
вания от мнозина Юрий Илков-ГЕНЕРАЛА.

И нека с публикацията по-долу напомним не
само за автора й, но и че остават броени месе-
ци до един друг, 40-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ!


ооооооооооооооооооооооооооооооо


◄ Юрий ИЛКОВ

ВИЗИТНА КАРТИЧКА НА КЛУБА

И м е: ИКФЕП (Интегрален клуб по фантастика, евристика и прогностика) „Иван Ефремов“.

А д р е с: София 1527, улица „Кракра“ 2А, Дом на културата „Средец“, стая 213.

Т е л е ф о н: няма и не се предвижда ни в близко, ни в далечно бъдеще :D.

И н т е р н е т - а д р е с: http://www.sf-sofia.com.

П р е д с е д а т е л с т в о: начело на клуба в различни години са били Ненко Сейменлийски, Ивайло Рунев, Юрий Илков. Дълго време като клубен художествен ръководител се е изявявал и Атанас П. Славов. Сега председател е Дилян Благов.

Всъщност за 38 години съществувание за клуб „Иван Ефремов“ е писано толкова много, че дълго се чудих как да започна и реших да бъде така, че да прилича максимално на визитка…

Иначе ако човек иска да си изгради представа за този клуб, освен в пръснатата из периодични и непериодични издания информация от епохата преди Интернет, в най-концентриран вид въпросната информация може да бъде намерена:

1. В сайта, чийто адрес е даден по-горе.
2. На страниците на списание „Тера фантастика“.
3. В книгата „С името на Иван Ефремов“, юбилейно издание по случай 35-годишнината на клуба. Все още е възможно да бъде купена през клубния ни сайт.

Разбира се, нещичко за клуб „Иван Ефремов” може да се научи и ако ви се отдаде случай да се запознаете с някой човек от хилядите (без преувеличение), които за малко или повече време са го посещавали през всичките тези години. Днес освен редовно посещаващите клубните сбирки, мине-не мине време и току се появи някоя „сянка от миналото“. Я на някого нещо му домиляло за клуба, я някой започнал да страда от дефицит на интересно и пълноценно общуване, я нещо друго. Веднъж през 2011-а бяхме поканили един от българските участници в експеримента с адронния колайдер – доцент Леандър Литов – да разкаже, дето се вика, от първа ръка подробности от мястото на събитието. Освен изключително интересната информация, той каза много мили думи за нашия клуб, даже беше донесъл със себе си и снимка, за да „удостовери“, че е идвал в него преди повече от 30 години! Не можах да го позная, за разлика от брат му, художника Петър Литов, с когото се видяхме последно на 25-ата клубна годишнина…

Да, има хора, които не идват в клуба, обаче го носят в сърцата си! И смея да твърдя, че с доста хора е така. Идват, вземат каквото и колкото могат, и си хващат пътя. И това е нормалното. Що се отнася до моя случай, той е от ненормалните. Аз като една злочеста муха попаднах в клубния кехлибар и „залепнах“ там до ден днешен…

Но какво да се прави! Всеки си има съдба, карма или, материалистически казано, път в живота.


Изображение

Художникът Николай Кондев
работи над стенописа в клубната зала



Бих искал да споделя и част от моето виждане по темата що е то ИКФЕП „Иван Ефремов“ и за какво се бори:

1. Уникална среда за общуване между изключително разнородни като професии, емоционални нагласи, политически виждания и мирогледни позиции личности. Някои наричат това „сборище от единаци“. Ако се приеме тази терминология, бих добавил и – твърде „веротърпими“ единаци.

2. Клубът дава много на своите членове и на всички, които посещават сбирките му. През годините немалко хора отнасяха като пчелички пълни кофички с кехлибарения мед на знанието и пълноценното приятелско общуване.

3. Клубът „Иван Ефремов” не взема нищо от членовете си, освен дето, формирайки силна любов към фантастиката, доведе до жертви я в сферата на личния живот, я на обществената кариера на някои от „нашите“. Същевременно обаче е обичайно и явлението клубът да свързва хората в семейни двойки…

4. Една от най-важните цели на клуба е да стимулира творческия потенциал на своите членове, разбиран не само като творчество в сферата на фантастичното изкуство, а най-вече като развитие на умения за творческа социална реализация въобще.

Това се постига постепенно и бавно. И както сбирките на другарите масони се наричат „градежи“, така на клубните сбирки „градеж след градеж“ се разкрепостяват творческите и въобще духовните възможности. Естествено, духовните движения са бавни – те не са като да се направи метро за 2 години или магистрала за още по-малко време.

5. „Интегралното“ (от ИКФЕП) следва да се разбира като противоположност на „тясно специалното“. Както вече сме казвали, „тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата“. Държи се сметка и да не се стига до „интегралния дилетант“, който стои на противоположния полюс на тесния специалист.

В този ред на мисли бих искал да вметна, че наличието на евристика и прогностика в името на „фирмата“ не са сложени навремето, за да се „докарваме“ или маскираме пред „комунистическата“, с извинение, власт. Нито пред сегашната, нито пред която и да е власт.

Тези неща, ако и да имат някакво отношение към властта като такава, са съвършено различни от смисъла, който някои хора виждат в тях.

Ако след всичко казано дотук е възникнал интерес към работата на клуба, нека всеки, който желае сериозно или несериозно запознанство с него, да заповяда. Сбирките се правят всеки вторник от 20 часа.

◄ Първа публикация в:
списание „Тера Фантастика Ефремов“/2012 г. *

* За Генерала юбиляр – поздрав от един младолик
фен и пожелания да няма проблеми с личния състав...
:)

http://www.youtube.com/watch?v=23n5icFvqf8
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Вто Яну 14, 2014 10:55 am

■ Календар по български
(с няколко черешки от други градини)



В една електронна честитка Атанас П. Славов, председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия”, написа, че 2014-а ще бъде годината на онова Начало, когато родната ни фантастика ще започне да излиза от зоната на социалната невидимост.

Всъщност нашата фантастика отдавна е излязла от тази зона, само че това все още не е преобладаващо мнение. То се знае, още по-широкото й ИЗЛИЗАНЕ е твърде желателно и в него трябва „да се впрегнат” повече таланти... повече въображения... накратко казано, повече глави, ръце и крака (понеже за голямата цел ще се наложи и голя-яямо тичане)...

А ето и шепа юбилейна фактология, за която много ни помогна чаровната елинка Мнемозина – богиня на паметта и майка на музите:

1819, май – ражда се Уолт Уитман, възпял човешкия космос.

1889 – през януари на бял свят идва Николай Райнов, а през август 10 години по-късно – Хорхе Луис Борхес.

1914 – столетие от рождението на Павел Вежинов & Петър Бобев.

1919 – родени са Александър Геров и Димитър Пеев.

1929 – година № 1 за Георги Марков („Победителите на Аякс”), както и за Йордан Радичков („Верблюд”).

И пак 1929, октомври – ражда се Урсула Ле Гуин, наречена „първата дама на съвременната фантастика”.

1944 – започват своя живот художникът Никифор Русков, белетристите Никола Кесаровски и Христо Пощаков и поетът Анибал Радичев.

1949 – през март е роден Агоп Мелконян, а пък през декември почива Елин Пелин.

Също 1949 – появява се знаменитата антиутопия на Джордж Оруел „1984”.

1964 – излиза „Човекът, който търси” (първият многоавторски сборник с БГ фантастика).

1969, октомври – към списание „Космос” се създава клубът на младите фантасти „Златното перо” (с художествен ръководител писателя Васил Райков).

1974, април – в София е основан „Иван Ефремов”, най-големият и най-дълготрайният наш клуб за любителите на Н.В. Въображението.

1979 – започва българската библиотека за супержанра „Галактика”, получила по-късно наградата „Еврокон”.

1984 – излиза брой 1 (и единствен!) на вестник „ФЕП” с главен редактор журналиста Ненко Сейменлийски и е съставена петгодишна програма за националното клубно движение по фантастика, евристика и прогностика.


Изображение

■ ■ Художествено оформление: Пламен Аврамов,
който е автор и на класическата клубна емблема



1989, май – Александър Карапанчев става първият чуждестранен гост на най-големия руски НФ фестивал „Аелита”.

1989, също така май – награди „Еврокон” за списание „ФЕП”, за неговия художник Пламен Аврамов и за писателката Весела Люцканова, присъдени в Сан Марино.

1994 – публикуван е романът „Звездните рейнджъри” от Робърт Хайнлайн – фантастична книга № 1 на издателство „Офир” (Бургас).

1999, март – в ИК „Аргус” стартира „Нова българска фантастика”, първата у нас специализирана библиотека за жанра на въображението.

2004, Пловдив – през август се провежда първият Еврокон в България (негов най-престижен гост става вълшебникът Робърт Шекли).

___________________

■ ■ ■ Накрая: още минутка история

У нас Ивайло Рунев прави първите календари, отбелязващи годишнини на известни фантасти от България и чужбина – публикувани са преди четвърт век по страниците на списание „ФЕП”, което тогава е надхвърляло 20-хиляден тираж.

По-късно Александър Карапанчев съставя поредица от такива календари, като разширява диапазона им и вкарва в тях повече журналистика. Те се печатат през периода 1998–2003 г. в кърджалийския вестник „Нов живот”, където Никола Кесаровски поддържа специализираната страница „Клуб „Фантастика”.

В допълнение по темата: календари със свои картини, календариум и отбелязани дати на фантасти е правил Атанас П. Славов. (Той е произвеждал и специални пощенски пликове с фантастична тематика, но това вече се явява „друга опера”.) Напоследък пламъчето на добрата стара традиция гореше в списанието на варненеца Венециян Тодоров „Фантастика & Фентъзи”, ала – уви! – и то вече не излиза...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 02, 2014 10:08 am

* * *

Неотдавна (на 27 май) Harlan Jay Ellison
навърши 4 х 20 години. По този повод се
сетихме, че и ний сме писали нещичко от-
носно тъй интересния USA автор. Ето го –


ПОДАРЪЦИ ЗА ЗВЯРА

◄ Разказоид от Александър Карапанчев

Веднъж Харлан Елисън пак празнувал рождения си ден – този път кръгъл като автомобилна гума. Постоянно прииждали нови и нови гости и всеки носел някакво екзотично блюдо, понеже страстта на Харлан към кулинарията била не по-малко известна от блестящата му проза. Пръв се отчел Х. Кр. Андерсен, който поднесъл на юбиляря пушена херинга.

– Купих я специално за тебе от остров Борнхолм – пояснил приказникът. – Ще я сложиш върху черен хляб, намазан с масло, и ще я поливаш вътрешно с глътки огнен аквавит. Хайде, бъди ни жив и здрав!

– Аз пък ще добавя китайски „пияни скариди“ – рекъл Майкъл Муркок. – Алкохолният сос ги прави неподражаемо божествени. Пожелавам ти не само местни награди, ами и скоро да се окичиш я с „Аелита“, я с „Гравитон“…

– От мен имаш агнешко с кайсии – усмихнала се изрусената вече Кони Уилис. – Тази сутрин го сготвих по старинна арабска рецепта, та да бъдеш вдъхновен сътрапезник както халифите от „Хиляда и една нощ“.

Горкият домакин просто не смогвал да благодари на всички от сърце, защото гостите му не преставали да го сюрпризират.

– Мосю Елисооон! – провикнал се още от прага Жул Верн. – Приеми в знак на почит от моя век тая френска баница с яребици, ще си оближеш пръстите…

– Стига с вашите задокеански извращения! – намесил се Джордж Р. Р. Мартин, който бил изрядно брадясал. – Колега, аз ти нося горещи плешки направо от чеверме-шоуто в Мемфис, щата Тенеси. От теб ще очаквам следното: да напишеш поне пет-шест романа, по-дебели от моите.

– Чакай, колко дебели? – стъписал се Харлан.

– Ами колкото хей тези патладжани, фаршировани по краковски – намигнал му Станислав Лем. – И не мързелувай чак толкова, започни самичък да си илюстрираш разказите като мен.


Изображение


Тогава сред тълпата си пробил път Питър Никълс и тикнал в гърдите на домакина прясно гледжосано гърне.

– Ей, белетристе-е-е – проточил не без известен критицизъм Никълс, – тука ти поднасям испански боб със свински ушенца. Да бъдеш постоянно зареден с творчески калории и да надаваш ухо за поразиите на цивилизацията.

– Абе, тенкю, грасиа, гран мерси, дженкуйе… – мълвял трогнат до дъното на душата си Харлан, когото не на шега наричали „черния звяр на американската фантастика“.

Кулинарните дарове сякаш нямали край. Един му сервирал мозък от крокодил; друг – вавилонска туршия от скакалци; трети – чифт печени гълъби, с каквито обичал да вечеря крал Вилхелм Завоевателя; четвърти… пети…

Ето че по някое време дал своята лепта за празника и Хулио Кортасар.

– Събрате по перо – подхванал витиевато Хулио, – за твоя рожден ден осигурих най-голямото аржентинско лакомство: панирана бича опашка, подправена с букет от лук, чесън, настъргани моркови и карамфил. Освен туй тя е приготвена със сол, захар, червено като кръв арагонско вино, мащ…

– О, всеблаги Боже! – успял да прошепне Харлан и в същия миг Александър Карапанчев премигнал решително, пък пристъпил напред. В лявата му ръка нещо лекичко димяло, а под дясната си мишница стискал предмет, увит в стар брой на вестник „Труд“.

– Уважаеми господин Елисън – избучал с баса си Александър, – позволи ми да те подкрепя с топли-топли малки пържени картофки, които току-що взех от онзи „Макдоналдс“ насреща. Съжалявам, но не ми останаха пари за по-изтънчени блюда.

Очите на домакина светнали от проста човешка радост, той тутакси започнал да хруска златистите резенчета, защото те внесли нужния контрапункт в целия тоя лукулов пир.

– Благодаря ти, младежо – кимнал с пълна уста „черният звяр“. – Дано те издадат в Обединеното кралство и в Щатите, да получиш Фулбрайтова стипендия, да грабнеш догодина „Хюго“, да…

– Преди това обаче имам една по-важна задача – отвърнал Карапанчев и развил предмета, който стискал под мишница. – Маестро, моят основен подарък за тебе е всъщност тази книга – „Телефонен указател на София“, откъдето…

– Телефонен указател на София?! – увиснали челюстите на всички гости от четирите краища на света.

– Да, правилно чухте – успокоил ги Александър. – Щом господин Елисън научи кирилицата, той ще може да черпи от тоя справочник най-различни български имена, презимена и фамилии. С тях ще кръщава новите си герои и така неимоверно ще обогати своята блестяща проза. Рецептата е изпитана в наш вариант под много ъгли, вярвайте ми.

– По-хубав подарък от този – здраве му кажи! – въздъхнал трепетно Харлан Елисън. – Още утре засядам над кирилицата и нека Бог да ме пази!

– Имай предвид – допълнил българинът, – че въпросният указател е единственият такъв екземпляр в САЩ. Светлото бъдеще на американската фантастика е буквално в ръцете ти, рожденико. Ха наздравичката!

Тогава чашите на гостите звъннали тъй силно, че задрямалият отзад Х. Кр. Андерсен подскочил като ужилен. Ала нямало лошо: все пак той бил най-възрастният на това мило тържество.


Първа публикация в: сборника Звяр незнаен – българското фентъзи (издателство „Елф“, София, 2003).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 23, 2014 9:58 am

Четвърт век и още малко…

Атанас П. СЛАВОВ

РАЖДАНЕТО НА ВЕСТНИК „ФЕП“

Той бе замислен като част от стратегията по създаване на първото българско списание в супержанра. През 1984 г. ние с Ненко Сейменлийски, Тодор Ялъмов-Федя, Александър Карапанчев, Юрий Анджекарски и Пламен Аврамов се захванахме със съставителството и изработката на макет на вестник за фантастика, евристика и прогностика. Това беше генерална репeтиция за по-големи дела. Освен удоволствието от сътворяване на поредното наше издание ние трябваше да докажем на комсомолските апаратчици, че имаме сили и професионализъм да бъдем
редакционен екип на новия периодичен орган.

Изображение

Фрактална картина от автора на тази статия

Пламен разработи специална глава на вестника, съставена от множество бели кръгчета, образуващи буквите. Използвани бяха графики на съветския математик-художник А. Т. Фоменко, а илюстрации към литературните текстове създаде неуморният Калин Николов. Централно място зае прекрасният разказ на Сашо Карапанчев „В епохата на Унимо“, с оригинален послепис от Анджекарски, аз написах статия за възможността да съществува науката „фантастология“, Федя сътвори вдъхновен текст за нашия учител – Ефремов. Имаше и отзив за филм (тъкмо по екраните бе цъфнала „Империята отвръща на удара“). Музиката бе почетена с анотация за плочи на Клаус Шулце, Исао Томита и Рик Уейкмън. Ивайло Рунев ни запозна с новата награда „Великият пръстен”, докато Мирослав Попов-Марат направи опит за социологически портрет на движението на клубовете по ФЕП. Евристиката бе представена от незабравимия д-р Иван Димитров, а пък понятието „ноосфера“ – от Юрий Илков. Не липсваше и хумор: Валентин Стамов очерта комичния персонаж Панто Реев, за когото по-късно Велко Милоев написа чудесна проза.

Трябва да кажем добра дума и за Комсомола. Не само не ни наказаха за този акт на самодейност, ами отпуснаха пари и нашата рожба бе отпечатана в тираж 1500 броя! 500 от тях бяха върху прекрасна хромова хартия, останалите – върху офсет. Вестникът бе приет добре и имаше успех в разпространeнието. Въпреки това обаче на апаратчиците им отидоха цели четири години, докато се меракландисат и стартират списанието „ФЕП“ през април 1988 г. Ала само първи брой на това списание бе измайсторен от настоящия екип, после Ненко, който трябваше да бъде главен редактор, бе ненадейно изпратен като кореспондент в Лондон и започнаха размествания от гледна точка на обстоятелството кой е „номенклатурен кадър“ и кой не. Накрая моя милост (вместо зам. главен) се оказа извън състава на редакцията, а за главен спуснаха номенклатурния „парашутист“ Румен Иванчев, но това вече е съвсем друга история.

Разбира се, удоволствието и вдъхновението от създаването на вестника никой не можа да ни отнеме.

■ И з т о ч н и к: юбилейно издание „Измерения и модели“ –
Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Чет Юли 03, 2014 3:20 pm

●● Броени седмици ни делят от един забележителен юбилей –
100 години от рождението на писателя Петър БОБЕВ (1914–1997).
По този случай „препечатваме“ една информация, към която
любезно ни насочи г-н Мирослав Игнатов, админ на осо-
бено атрактивния сайт * http://www.peterbobev.eu/.


ДЕНЯТ НА КНИГАТА БЕ ОТБЕЛЯЗАН
С ЛЕКЦИЯ ЗА ПЕТЪР БОБЕВ


Автор: Гено Момъков

ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА Горна Оряховица празнува днес деня на книгата с честване на 100 години от рождението на бележития горнооряховчанин Петър Бобев. Той е автор на десетки приключенски и фантастични книги, като продажбите му надхвърлят 2 милиона екземпляра. Михаил Михайлов, PR на областния управител на Велико Търново, запозна присъстващите с интересни факти за произведенията на Бобев и творческия му път. [...]

ПЕТЪР БОБЕВ е роден на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Завършва „Ботаника“ в Агрономическия факултет в София. Впоследствие работи по специалността, а с писането се захваща на зряла възраст. Първите му произведения са приказки, написани за дъщеря му. Автор е предимно на приключенски книги с фантастични елементи за деца и юноши. Бобев познава отлично флората и фауната, което силно е отразено в произведенията му. Остро е нападан от литературните критици, които го обвиняват, че пише твърде много, а качествен автор не може да си позволи такова нещо. Въпреки критиките за качеството на творбите, произведенията му са широко разпространявани и харесвани от милиони читатели.


Изображение


МИХАИЛ МИХАЙЛОВ разкри на присъстващите и някои наистина интересни факти. Например „Джурасик парк“ на Крайтън е с леки разлики копие на фантастичния роман на Бобев „Каменното яйце“. Оказа се, че е плагиатствано и от „Драконът от Луалаба“. През 2012 г. излиза филмът „Проект динозавър“, който по сюжет е едно към едно с произведението на горнооряховчанина. В романа „Разум в бездната“ от 1979 г. се разказва за интелигентни октоподи. Спомняте си, че през 2010 г. цял свят се подлуди покрай един морски обитател. Това бе октоподът Паул, който познаваше резултата на мачовете на Германия по време на Световното първенство. Така Бобев по своеобразен начин е предрекъл по-различния интелект на тези животни.

МИХАЙЛОВ СПОДЕЛИ, че в момента подготвя филм за Петър Бобев, тъй като няма направен такъв. Засега е събрал немалко информация, сценарият също е готов, остава само самата направа на видеото. Михайлов поддържа кореспонденция с дъщерята на Бобев, която ще му помага в начинанието. Очаква се филмът да види бял свят до края на тази година.

И з т о ч н и к: http://regnews.net/newss/bg/8718.


* Бел. alex. – „Сайтът ми харесва, защото е подреден доста добре и наистина естетично, има богато съдържание, списван е грамотно и продължава да се обновява... От сърце и душа ви желая още повече успехи в тази насока.“ (Из мое писмо до Мирослав Игнатов)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Чет Юли 17, 2014 9:44 am

___________________________

Много от героите на писателя Петър Бобев
живеят и работят край или в самото море. Много
от впечатляващите истории на Петър Бобев се разви-
ват на морски фон. И много от неговите хиляди страници
са посветени на светлините и сенките на тази стихия: Морето.

Доказателство за това е и новината по-долу.
___________________________


◄ Представяне на творчеството
на Петър Бобев в Аквариума в град Варна


От 14 юли 2014 г. до края на същия месец в Института по рибни ресурси (Аквариум) в Морската градина на град Варна ще бъде подредена експозиция, включваща информация за произведенията на Петър Бобев на морска тематика. Те заемат специално място в творчеството на писателя не само като обем, а и като извор на вълнуващи литературни герои и образи. Освен кратко представяне на сюжетите на най-запомнящите се книги, посетителите на Аквариума ще имат възможност да си припомнят и как изглеждат техните корици, както и да получат пълен списък на самостоятелните произведения на Бобев. Инициативата се провежда във връзка със 100-годишнината на писателя и ще съвпадне с рождения ден на Аквариума – 17 юли. Организатори са сайтовете http://www.peterbobev.eu и http://www.licatanaknigite.eu в съдействие с Института по рибни ресурси и с подкрепата на неговия директор доц. д-р Даниела Клисарова.


◄ Източник, където могат да се видят
и снимки от експозицията:


http://www.peterbobev.eu/%D1%82%D0%B2%D ... B2-%D0%B3/


Изображение


И в добавка – два малки откъса, взети напосоки от особено
интересната повест на Петър Бобев „Теао Немия”:


* ТЕАО СКОЧИ във водата да се сгрее след хладния душ. Гмурна се надолу. Загадъчната омая на подводната нощ го обгърна изведнъж, сякаш го потопи в някаква недовършена амалгама от непознати течни метали, като лагуна от прозрачен живак. Замайващата пъстрота на дневните багри се бе разтворила в тая обезличаваща сплав, която оцветяваше подводния пейзаж в една-единствена гама, преливаща в сребристи, седефеносиви и мастиленочерни оттенъци. Лунните лъчи се процеждаха през блесналата повърхност, наподобила развълнуван станиол, и хвърляха дълги тръпнещи сенки, навяваха трепет и боязън с мрачната си тайнственост. Разклонените каменни дървета протягаха мъртвешки безжизнени клони, сякаш изковани от старо сребро, а между тях преминаваха в плавен летеж големи риби като оловни призраци...

** МАДРЕПОРОВИТЕ КОРАЛИ, оплетени като гора от еленови рога, грееха във всички допустими багри, толкова пъстри, че замайваха погледа. Светлосините им стволове преливаха в розови клонки, лилавите вейки завършваха с малинови побези. Между тях се надигаха като чудовищни мозъци меандровите корали, овални триметрови буци, набраздени със сложната плетеница на причудливите си гънки; мяркаха се гъбовидни корали, подобни на обърнати по гръб великански печурки, върху които се бяха настанили като пъстри брадавици меките алционарии; извишаваха отвесните си тръби червените органови корали, наръсени със зеленикавите звездички на разтворените полипи; полюшваха се изящно жълтите морски ветрила и дългите пискюли на пурпурните морски пера. Навред – по каменните вейки, по живите корали и миди – се бяха налепили водорасли, от най-нежните, прилични на зелен пух, до най-грубите като ръждясали оплетени телове. Из бистрия лазур, който стесняваше в синкавия си дим подводния кръгозор, се рееха рояци пъстри риби: сребристи императори с червени устни и перки; кралски окуни със седефени тела и розови лампази; рубинени, нашарени с едри аметистови петна коралови трески. Няколко риби ежове пасяха коралови полипи с яките си папагалски човки. Пърхаха дружно като литнали пеперуди разноцветни риби кочияши с вдигнати камшичета...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 909
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Следваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта