Литература и други изкуства

Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Всичко за изкуството

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пет Авг 22, 2014 9:24 am

● 115 години от рождението му ●

Без съмнение Юрий Карлович ОЛЕША (1899–1960)
е едно от най-ярките имена сред плеядата руски вълшеб-
ници на перото и въображението, а между най-известните му
творби се открояват романите „Завист“ и „Тримата шишковци“.

За да почетем този писател, ще цитираме един чудесен
откъс от книгата му „Нито ден без ред“, излязла посмъртно:


МАГАЗИНЧЕ ЗА МЕТАФОРИ

На стари години отворих магазинче за метафори.

Един познат художник ми нарисува фирма. Върху квадратна дъска с размер колкото повърхността на малка маса, покрита със светлосиня боя, той написа с карминови букви това название и тъй като в светлосинята блажна боя и в карминените букви, погледнато отстрани, се отразяваше като бягаща струя дневната светлина, фирмата изглеждаше много красива. Ако пък се погледнеше още по-отстрани, създаваше се впечатление, че някой със светлосиня дреха яде вишни.

Бях убеден, че ще забогатея. И наистина аз имах запас от великолепни метафори. Веднъж дори заради една от тях едва не избухна пожар в магазинчето. Това беше метафора за локвата в есенен ден под едно дърво. Локвата, беше казано, лежеше под дървото като циганка. Аз се връщах отнякъде и видях, че от прозорците на магазинчето излиза гъст дим. Залях с вода от кофата ъгъла, където се виеше езикът на пламъка, и после се оказа, че огънят се беше разгорял именно от тази метафора.


Изображение

● Михаил Бичков: илюстрация към „Тримата шишковци“


Имаше и един друг случай, когато едва се отървах от врабци. Това бе свързано с вишните. Имах такава една метафора, че когато ядеш вишни, струва ти се, че вали дъжд. Метафората се оказа толкова правилна, че тези мои вишни привлякоха врабците, които долетяха, за да ги изкълват. Веднъж се събудих от това, че магазинчето пукаше. Когато отворих очи, оказа се, че са врабци. Те подскачаха и се обръщаха бързо върху перваза на прозореца, на пода, по мене. Почнах да размахвам ръце и те отлетяха като плоско, но бързо облаче. Доста бяха изкълвали вишните ми, но не им се сърдех, защото изкълваната от врабец вишна още повече прилича на вишна – тя е, така да се каже, идеална вишна.

И тъй, предполагах, че ще забогатея от моите метафори.

Но купувачите не купуваха скъпите: купуваха главно метафорите „бледен като смърт“ или „мъчително минаваше времето“, а образи като „стройна като топола“ просто ги разграбваха. Ала това беше евтина стока и аз дори не можех да свържа двата края. Когато забелязах, че вече сам прибягвам до изрази като „да свържа двата края“, реших да затворя магазинчето. И един прекрасен ден го затворих, като свалих фирмата, и с фирмата под мишница отидох при художника да се оплаквам от живота.

● Преведе от руски: Ана Беливанова
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Сеп 01, 2014 3:03 pm

ТАЗИ рецензия се публикува за първи път.
Тя бе написана за един алманах, който не
излезе поради влошилата се икономичес-
ка картина по света и у нас.

СЕГА обнародваме рецензията по случай
две годишнини, които вече се изпълниха:
една петилетка от първия фестивал „Зла-
тен кан“ в Благоевград и една петилетка
от появата на „Запали свещ на дявола“.


Георги ВEЛИЧКОВ

■ ИГРА НА ДЯВОЛСКИ КОМБИНАЦИИ

И двамата блестящи фантасти, и двамата отдадени изцяло на творческото си дело, и двамата от Бургас – така се подредиха в съзнанието ми Агоп Мелконян и Янчо Чолаков. Не съм търсил тази последователност, тя се получи някак си по волята на съдбата. Ако беше жив, Агоп, както винаги с цялото си сърце и с непресекващото си внимание към младите, щеше да се зарадва на „Запали свещ на дявола“. Приживе той искрено се възхищаваше на своя съгражданин. Романът на Янчо е не просто пореден номер в чудесната поредица „Нова българска фантастика“ на издателство „Аргус“ (2009), а произведение с наистина значителна стойност.

Веднъж вече писах за белетриста Чолаков, не ми се иска да се повтарям, но фактически трябва отново да изразя възхитата си – сега от третата му книга, само че в по-засилена форма. С учудваща и за утвърдени автори последователност Янчо усъвършенства писателския си почерк, не оставя своето въображение да се върти на празни обороти, създава нови реалности, тъй многоцветни и подвижни, че изглеждат като живи. Плюс тези качества, за които ще стане дума по-надолу, в романа си Чолаков внася социален елемент, какъвто липсваше или почти липсваше в сборника му с разкази „Митове за овъгления мрак“ *. Разбира се, с мярка, разбира се, без предупредително вдигнат пръст, разбира се, с ирония, горчивина и мъка, от които, ненатрапчиво и някак незабележимо, се възправя предупреждението към неразумното човечество и стисва за гърлото. Образцово поднесена художествена социология, която би се посрещнала с удоволствие навсякъде по света. Без нито за миг да не ни забавлява и да не ни кефи с приумиците на играта.
___________________
* Също излязъл в ИК „Аргус“ (2006). – Б. alex.

И все пак това, което отново и отново ме изненадва и въодушевява, е езикът на Чолаков. В него може да се намери сякаш всичко: и сленг, и думички от местния регион, и „висок“ български, и иронизирани клишета, и модерен „технически“ диалект. Авторът не остава при готовите форми, той създава нови словосъчетания, игрословици, пародийни цитати, глумки с „отговорни“ изказвания. Рядко, наистина рядко съм срещал наш прозаик с толкова богата езикова палитра.

Изображение

Афишът на фестивала

Необходимо е да се отбележи, че този речников капитал не се разхищава единствено за развлечение и забава. С изключително майсторство Янчо моделира с него своите герои, уж пародирани, уж изкилиферчени, но необикновено жизнени и индивидуализирани. Не само като екзотични подробности, а и като характери, като отношение към заобикалящата ги действителност. Няма значение дали носят имената Дете Големеше или Секула детенце, те са се отървали от фолклорната си определеност и са се превърнали в съвсем нови персонажи, съзвучни с новата обстановка. Мисля, че те са добър пример как трябва да се използват във фантастиката героите от приказките и народните песни.

Малко ми е терсене, че съм принуден да пиша за очевидни неща. Например за способността на Чолаков да изгражда свой свят, който не може да бъде сбъркан с ничий друг. Не става въпрос само за характерните детайли, които бъкат на всяка страница. По-важно е умението на разказвача да ги свързва в единно цяло, без противоречия и пукнатини. От един ранен етап на произведението ние свикваме с чудатостите, те не ни изненадват с появата си, но не ни и отегчават. Те просто са неделима част от Янчовия свят и поредицата им го доизгражда и дообособява. Хубавият роман е този: сядаш да четеш, знаейки, че ще те лъжат, а в определен момент лъжата почва да те вълнува.

Както в разказите, така и в романа си „Запали свещ на дявола“ Янчо Чолаков се справя отлично с ритъма на повествованието. Ритъмът на прозата не е само за да се поддържа напрежението. Умението е да се влиза от епизод в епизод с лекота и без грапавини, някъде да се усилва темпото, другаде пък да се разтяга сцената, да не се претоварва читателят и да му се „отварят“ почивки да осмисли прочетеното, без да го напада скуката. Това умение не се научава – то или ти е дадено, или не.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Сеп 29, 2014 4:40 pm

Изминаха 15 години, откакто излезе брой първи
на списание „Т е р а ● ф а н т а с т и к а“. За да отбе-
лежим този малък юбилей, пускаме тук словото, проче-
тено при връчването на наградата „Гравитон 2005“, която
въпросното списание получи съвсем заслужено.


ОДА ЗА ЛЮБИМОТО ИЗДАНИЕ

Когато седнах да напиша това представяне, аз си казах: хей, човече, лесно ти е на тебе сега!

Да, лесно ми е, защото „Тера фантастика“ се явява моето любимо българско списание във всички жанрове и стилове. Да, лесно ми е, понеже всеки нов брой на „Терата“ аз го посрещам с хляб и сол като най-драг гост, зарязвам всякакви други четива за момента и го изгълтвам от кора до кора. Ала нека оставим настрана букета от емоции, за да си припомним някои подробности от житие-битието на лауреата.

И така, „Тера фантастика“ се ражда и прохожда през последните две години на 20-ия век. Още в самото начало списанието е наясно с основната си цел (отварям кавички): да дава информация и идеи, които да променят статута на България като дълбока провинция в световния фендъм (затварям кавичките). И също: да бъде съкровищница на историческата памет за фантастичните събития най-вече у нас. И също: да стимулира развитието на родната проза, която е заслужила жилищна площ на страниците му. Но „Терата“ съвсем не е сборник от преводни плюс наши разкази – напротив, неговата съставителска формула е далеч по-сложна, защото хем дръзко, хем оригинално включва доста широк спектър от журналистика и изследвания.

Лично аз съм постоянно впечатляван от екипа на това издание на въображението!

Зад щурвала му стои неизменният главен редактор Макрия Ненов Ненов: той е винаги неженен, винаги философ и все на 33 години, сякаш да ни подскаже, че хуморът и тънката ирония са добре дошли тук. Та този светъл човек, голям ерудит и вещ организатор успя да си подбере твърде свястна дружина – редакторите Силвана Миланова, Владимир Зарков, Дилян Благов, майстора на предпечатната визия Атанас Велков *. Между въпросните пет имена изпъкват отлични преводачи; един предишен и друг, сегашен председател на клуба „Иван Ефремов“. Въобще – хора знаещи и можещи, на чиито редакторски умения биха завидели даже професионалисти на перото и на компютърната клавиатура.

* Б. а в т. В по-късни години предпечатът се прави от Даниела Денчева, а като редактор от време на време се включва и Александър Карапанчев.


Изображение

● Рожби на други надежди...


Но внезапно се сещам за репликата на мой приятел: „Абе, Сашо, я не прекалявайте със сладките похвали, че току-виж някой го хванал диабетът...“.

Добре (макар дотук да не съм захаросал нищо), ще сложа в представянето си и малко лютиво-кисело като в китайски сос.То се изразява в три критики, които неведнъж съм отправял към обичното ми списание: повече картинки, тоест рисунки и снимки вътре; повече колективен огън в разпространението и преди всичко! – по-редовно да излиза. Според мен един-два броя годишно не са достатъчни, дами и господа теристи, вие имате сили да ни радвате с по-чести празници на целулозен носител!

Ето че се разбъбрих, минутите трупат златистия си прах, а аз искам да кажа още толкова неща.

Да, непременно трябва да подчертая, че списание „Тера фантастика“ в движение увеличава своя обем, разкрива нови рубрики, привлича нови сътрудници и симпатизанти. Крепена от ентусиазма на група фенове, у които любовта към жанра е по-силна от желанието да се печели чрез него, „Терата“ беше отличена като най-добър европейски фензин през 2002 година. Списанието ратува за хармония в земите на въображението и ревностно, пълнокръвно защитава БГ каузата – без комерсиалност; с неотдавна създадената библиотека „Тера фантастика“; с горещо сърце и хладен ум, както е казал Чехов комай.

Какво да пожелая най-накрая на любимото си издание, ето въпрос с повишена трудност. Ха сега де, човече, нали ти беше лесно в началото?

Ами-и... След наградата „Гравитон 2005“ да му връчат и приза-ракета „Хюго“? Или да има щатен персонал и редакционен офис с южно изложение? Или пък няколко пъстроцветни билборда, пръснати из страната? А не може ли всичко това да се изрази по-простичко и по-кратко с традиционното „На многая лета“? На многая лета, „Тера фантастика“, и дано дълголетието ти помогне за много нови (направо фантастични!) успехи **.

● Александър КАРАПАНЧЕВ

** Б. а в т. Да, ама изглежда, че на тези успехи пречат поне три напредъка: напредъкът на т.нар. демокрация у нас, напредъкът на възрастта на правещите това списание и напредъкът на разочарованията във // от БГ фендъма. Макар аз да съм сигурен, че към Напредъка (сега с главна буква) има и други пътища...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пет Окт 24, 2014 9:45 am

Днес се изпълват 85 години от рождението на
големия и тъй вълшебен писател Йордан Радичков
(1929–2004). По тоя повод поместваме тук една негова
приказка. Тя е от онези словотворения, които могат да доста-
вят удоволствие на читатели от най-различни възрасти...


Йордан РАДИЧКОВ

АКО ЦВЕТОВЕТЕ БЯХА СИВИ

Пушекът по цял ден си клатеше краката на комина и не вършеше никаква работа. Хората оряха, сееха жито, жънеха, беряха лозята, сечеха дърва в гората, а той си седеше на комина и само се прозяваше. Омръзна му да седи без работа и реши един ден да направи и той нещо, та като се върнат хората от полето, да ахнат.

Но какво може да направи един пушек? Да сече дърва – не е за него работа; да коси сено, да жъне или да кара трактор – и това не е за него работа. Най-добре ще бъде, ако се залови да боядиса небето.

Небето над селото бе много синьо и чисто и пушекът реши, че няма да е лошо, ако го боядиса сиво. Като се върнат хората, ще кажат: „Я вижте какво сиво! Браво на пушека!“ – и ще почнат да цъкат с езици. А той ще си седи на комина, ще си люлее краката и ще си придава важност.

Най-напред пушекът направи една спирала върху небето. Огледа работата си, спиралата бе хубава, сива, да й се ненагледаш. После направи още една спирала. И почна да си свирука и да боядисва небето.


Изображение

Р и с у н к а: Йордан Радичков


Боядисва до обяд. Като седна да си почине и погледна нагоре, видя, че е боядисал едно съвсем малко парченце, толкова малко, че едва се забелязваше. А небето беше голямо – свят да ти се завие, като го погледнеш.

– Няма да стане с небето – каза си пушекът. – Трябва сто години да го боядисвам, а може и повече.

Той не бе глупав, този пушек. Вярно е, че да се боядисва небето, трябват най-малко сто години, а може и хиляда години да трябват. Най-хубаво ще е да боядиса нещо малко, та да стане за един ден.

Такова малко за боядисване бе покривът на къщата. Той и без това бе един много глупав покрив, толкова червен, че да те е яд да го гледаш. Пушекът се учуди как хората могат да търпят червени покриви на къщите си.

Скочи от комина и на бърза ръка боядиса покрива. Стана сив, хубав, също като мишка. И още докато се наслаждаваше на работата си, усети, че нещо дразни очите му: бяха стените на къщата. Селянинът бе варосал къщата си през пролетта. Да им се чудиш на тези селяни, варосват си къщите, а туй бяло е толкова глупаво, че едва може да се гледа!

Пушекът се смъкна надолу и боядиса стените на къщата. Върху прозорците имаше червени цветя, понамаца и техните цветове, после отиде да боядиса и тополката пред къщата, и прането, окачено на едно въже. Да им се чудиш на тези селянки, само дето си хабят сапуна и перат дрехите си! Сивите дрехи са много по-хубави от белите.

Тъй си мислеше пушекът и видя в двора една баба. Тя люлееше едно бебе и му разказваше някаква приказка. Пушекът отиде, та боядиса бабата и бебето, после се отдалечи, за да се полюбува на работата си.

Това бе най-хубавата работа, каквато някой е виждал. В нея нямаше нито червено, нито синьо, нито бяло, нито зелено – всичко бе сиво. Пушекът толкова много се зарадва, че почна да пляска с ръце, да подскача на един крак и да вика, че по-голям художник от него няма на света.

А аз мисля, че пушекът е самохвалко. Ако всеки от вас вземе молива, вярвам, че ще може да нарисува в блокчето си една сива къща, пред къщата една сива тополка, пред тополката една сива баба, пред бабата едно сиво бебе, пред бебето един сив пушек. Вземете молива и ще видите как сивото до сивото става сиво, сивото върху сивото също сиво, полюбувайте се на хубавата картинка и ще ми кажете тогава дали пушекът не е само един глупав самохвалко!

● И з т о ч н и к: http://chitanka.info/text/9182-ako-tsvetovete-bjaha-sivi
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пет Ное 07, 2014 10:47 am

◄ 2 х 100, но не (само) по Бакхус!

ПРАЗНИК НА ЛЮБИМИТЕ АВТОРИ

НЕОТДАВНА КРАЙ София се проведе конвентът Теракон, посветен на „столетниците“ Петър Бобев и Павел Вежинов. Той се състоя на 1 ноември т.г. във витошката хижа „Борова гора“, която бе специално ангажирана за това събитие. Ето я и самата хижа, любезно подслонила 20-ина почитатели на двамата видни фантасти:


Изображение


ИНИЦИАТОР НА тоя форум бе клубът по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“ – София. От конкретните организатори трябва да се посочат Юрий Илков-Генерала, почетен председател на клуба, Дилян Благов, настоящ председател на същия клуб, и Велик Тонев.

ПЪРВАТА ТЕМА на Теракона беше за живота и творчеството на Петър Бобев (1914–1997). Най-напред бе прочетено на два гласа – в ролите на питащ и на отговарящ – сборно интервю с автора на „Теао Немия“ и „Жрицата на змията“. Този текст, подготвен от Александър Карапанчев, съдържаше откъси от седемте известни интервюта с писателя, които са достъпни за широката публика благодарение на специализирания сайт http://www.peterbobev.eu/.

БЯХА РАЗДАДЕНИ листовки с пълната книжовна библиография на Петър Бобев – дело на Мирослав Игнатов, администратор на току-що посочения сайт.

ВТОРАТА ЧАСТ от темата за Бобев включи обзор на всички негови научнофантастични книги. Обзорът бе направен от фена, библиофила и издателя Георги Недялков. Сладкодумно, но и твърде компетентно той предложи на своите слушатели едно истинско пътешествие сред идеите, героите и богатата палитра от географски места, тъй интригуващо представени в научната фантастика на Петър Бобев.

БЕШЕ ПРОЧЕТЕНА и кратка информация от Пламен Младенов, журналист, библиофил и трикратен победител в телевизионното състезание „Минута е много“. И понеже той се познава лично с дъщерята на писателя – художничката Ани Бобева, бяха съобщени някои интересни подробности около непубликуваните ръкописи на баща й и вариантите за тяхното издаване в книги.

СЛЕД ТОВА с подобаващо внимание бе зачетен и другият „столетник“ – Павел Вежинов (1914–1983). За неговото житие-битие и творчество темпераментно и с впечатляваща ерудиция говори Иван Величков от клуба по фантастика и прогностика „Братя Стругацки“ – Пазарджик. Той дори бе донесъл внушителна сбирка от Вежинови издания, излизали през различни години. Беше раздадена и библиография на писателя, включваща негови книги, псевдоними и киносценарии.

ЛЕКТОРЪТ НАБЛЕГНА по-подробно върху дебютния роман на Павел Вежинов – „Синият залез“, писан преди 9.ІХ.1944, и върху повестта „Бариерата“, около която се разгоря дискусия... Накрая се проведе търг на книги, организиран – както винаги! – от вдъхновения библиофил Юрий Илков-Генерала.

◄ Соб. инф.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Вто Ное 11, 2014 10:08 am

________________________________________

Да си спомним за писателя
Никола КЕСАРОВСКИ (1944–2007)


Изображение

________________________________________

■ В прегръдките на „абсурдната“ фантастика

Нашият забележителен фантаст, учен, ерудит и журналист Никола Кесаровски на 11 ноември става на 66 години *. Много показателната за мъдрост възраст неговите приятели ще отбележат без него. Това ще стане в кафенето на Христо Станчев (също негов приятел) срещу Паспортна служба.

Преди три години Кольо се отправи по свой избор към така силно примамващото го неизвестно. И оттогава доста от неговите приятели, в това число и аз, все се питаме: защо все пак? Мнозина казваха, че смъртта му бе жесток шамар върху обществото и обкръжението му, което не можа да предусети неговото намерение. Това, разбира се, също е вярно, но, сигурна съм, имаше и още нещо, за което Кольо никога не говореше. Дори демонстрираше един подозрителен ентусиазъм и оптимизъм.

Още в далечната 1983 г. Кольо си написа писмото на самоубиец до самия себе си във великолепната си книга „Петият закон“ в едно-единствено изречение: „Само си думам думите и толкоз“. А формулираният от него пети закон на роботиката продължава първите три на Айзък Азимов и четвъртия на Любен Дилов. Той гласи следното: „Роботът трябва да знае, че е робот!“. И макар че Кольо бе убеден, че както „нашите клетки са структурните единици на Вселената“ и че „отдавна и тясно, до симбиоза сме свързани с Метаразума“, така по същия начин не сме далече от своето творение – робота. И че сме заплашени от това да останем просто една „машина за мислене“. Но за разлика от неговия герой Дик Гордон, не позволи това осъзнаване да го пречупи. Защото след него нищо не ни остава. Което обаче не му попречи да се раздели и с последните си илюзии. Сигурно и затова се отказа от писането на фантастика накрая. Беше планувал 10 тома „Джобна наука“, написа само два от тях: „Арабската средновековна наука“ (2002 г.) и „Европейската средновековна наука“ (2006 г.). Но и те бяха достатъчни да съкрушат порива му да издава нещо, макар и нефантастично. А то, последното, бе „не само негово средство, но и цел, и същност“, по думите на Агоп Мелконян.

Как тогава, след като така неистово си мечтал да проникнеш в безпространствеността и безвремието и да свържеш безкрайното с крайното, да не побързаш да се заровиш и да гребеш с „пълни шепи“, и да се облееш „в облаци от цветове, цветове, цветове“? С тези думи Кольо нарисува представата си за смъртта като нещо „рядко, хубаво, полезно, мечтано“. Може би не толкова, колкото представата за фантастичното, но все пак близко до него и със сигурност превърнало се в издържан тест за проверка на собствената ти теория.

Лияна ФЕРОЛИ

* И з т о ч н и к: http://ardanews.info/?p=333 [2010 г.]
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Сря Дек 10, 2014 12:04 pm

Николай Райнов: СИМВОЛИЧЕСКИ ПЕЙЗАЖИ (За потайната сила на природата). Национална художествена галерия, 4 декември 2014 – 11 януари 2015

Тази изложба е посветена на 125 години от рождението на бележития писател (1889–1954).

В историята на новата българска култура Николай Райнов е уникална художествено-творческа личност, мислител и теоретик с разностранен талант на поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ и стилист, преводач, публицист, неизтощим разказвач, вдъхновен интерпретатор на нашия и световния приказен фолклор.

Николай Райнов е също и художник – живописец, график, декоратор, чийто художествен стил се свързва със сецесиона в България. Той творчески открива и прилага в изкуството си разнообразни графични и живописни техники, като една от най-оригиналните е на живопис с лакови бои върху станиол.

Изображение

■ Пейзаж от Николай Райнов

Изложбата се организира от Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ) и Фондация „Проф. Николай Райнов“. В каталога, придружаващ събитието, за първи път се публикува пълният текст на неизвестен ръкопис на Николай Райнов, озаглавен „За потайната сила на природата. Окултно билкарство и знахарство“. Тематично представените в изложбата произведения – пейзажи и графични проекти, илюстрират лечебните и магични образи на цветята, растенията и дърветата, описани в ръкописа. Картините с пейзажи представят символически разкритите от ерудита Райнов тайнства на природата и растителния свят.

Изложбата включва общо 50 творби – живопис, графика и илюстрация, създадени през периода 1911–1937 г., от колекциите на Националния музей на българското изобразително изкуство, ГХГ в Пловдив, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Ателие-колекция „Светлин Русев“, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, Арт галерия „Нюанс“ – София, Фондация „Проф. Николай Райнов“, от наследници и частни лица. Тя показва забележителното богатство в творчеството на Николай Райнов, отразило духовните му стремежи и вдъхновение от природата, фолклора, световната митология и различните религиозни учения. „В природата аз съм същият културен човек – казва Райнов, – живея с културното си съзнание и преди всичко с онова, което изкуството е правило с мен.“

Каталогът към изложбата е издаден с финансовата подкрепа на Арт галерия „Нюанс“ и е отпечатан от „Булвест Принт“ АД.

Пламена Димитрова-Рачева

■ ■ И з т о ч н и К: http://www.nationalartgallerybg.org/index.php?l=30&id=316
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Нед Дек 21, 2014 11:06 am

Викторина за щатски класик

■ АНГЕЛ В МАШИНА

„Едгар По – някога остроумно наречен ангел в машина – е един от най-необикновените писатели, които са съществували.“ С тези думи Огнян Сапарев започва предговора си към № 10 на библиотека „Галактика“.

Мнозина критици сочат По за баща на два жанра: детективския и научнофантастичния. ГОДИШНИНАТА от рождението на американския класик (19 януари 1809 – 7 октомври 1849) е добър повод да надникнем отново в живота и творчеството му. И така:

1. При своите пътешествия Едгар По стига до: а) Северния полюс; б) Русия; в) Канада; г) нито едно от изброените места.

2. Псевдонимът Едгар А. Пери е използван от По: а) в казармата; б) за първата му стихосбирка; в) за първия му сборник разкази; г) при престоя му в Англия.

3. Големият фантаст се е занимавал и с научната дисциплина: а) палеография; б) палеонтология; в) конхиология; г) стратиграфия.

4. През 1831 година Едгар Алън По моли властите да го пратят да се сражава за свободата на: а) Полша; б) Гърция; в) Румъния; г) България.

5. Освен белетрист и поет По е също: а) литературен критик; б) драматург; в) редактор; г) сценарист.

6. Балони – любимо транспортно средство на Едгар По – летят в неговите разкази: а) „Береника“; б) „Необикновените приключения на някой си Ханс Пфаал“; в) Mellonta Tauta; г) „Откраднатото писмо“.

7. Последният разказ на прочутия автор се нарича: а) „Бон-Бон“; б) „Спускане в Маелстрьом“; в) „Маяк“; г) „Бурето с амонтилядо“.


Изображение


8. Възгледите си за космогонията По излага в: а) поемата „Гарванът“; б) поемата в проза „Еврика“; в) лекцията „Поетическият принцип“; г) сборника „Тамерлан и други стихотворения“.

9. Края на света, причинен от „атомен“ взрив, Едгар Алън По рисува в своя апокалиптичен разказ-предупреждение: а) „Тайната на Мари Роже“; б) „Островът на феите“; в) „Хиляда и втората приказка на Шехеразада“; г) „Разговорът на Ейрос и Хермиона“.

10. От творчеството на американския класик се вдъхновяват писателите: а) Жул Верн; б) Константин Паустовски; в) Рей Бредбъри; г) Шарл Бодлер.

П р о д ъ л ж е н и е т о ■ с л е д в а...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Нед Дек 21, 2014 4:47 pm

Отговори на викторината

■ АНГЕЛ В МАШИНА

Б е л е ж к а: Въпросите в тази викторина са излезли в списание „ФЕП“, брой 6/1988 г., а пък отговорите – във „ФЕП“, брой 2/1989 г. Сега ги възпроизвеждаме тук, за да почетем не съвсем кръглия юбилей и тъй ярката памет на Едгар Алън По.

Уолт Уитман сравнява стиховете на Едгар По с електрически прожектор; Хенри Лонгфелоу характеризира прозата му като „забележително въздействаща, пряма и въпреки това лееща се обилно“, а в есето за своите литературни учители Рей Бредбъри изковава поредната си метафора: „Едгар Алън По е моят братовчед с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка“.

Творчеството на прочутия писател (1809–1849) е популярно и у нас. В Народната библиотека „Кирил и Методий“ след името на По са подредени 26 фиша – толкова са неговите книги, преведени, илюстрирани и издадени в България. Нашата викторина от брой 6/1988 г. също доказа живия читателски интерес към фантаста от САЩ. Но преди да обявим наградите, които сега са малко по-специални, нека поместим отговорите:

1 – г. На младини Едгар По посещава Петербург. Разхождайки се по знаменития Невски проспект, американецът среща велики съвременници – Пушкин, Гогол, Баратински... Автор на тая легенда е самият По. В автобиографията си той споменава, че през 1828 г. стига до Русия. Всъщност точно тогава служи в артилерийска част на остров Съливан.

2 – а. Докато се печата първият сборник на бъдещия класик „Тамерлан и други стихотворения“ (днес библиофилски деликатес, за който колекционерите дават мило и драго), нуждата заставя По да постъпи на военна служба. От гордост и от страх пред кредиторите младежът се записва под името Едгар А. Пери.

3 – в. От конхиологията (наука за раковините на молюските) Едгар По се увлича още като войник. През 1839 г. писателят публикува „Първа книга на конхиолога“. Този до голяма степен компилативен труд има странен жребий: приживе на фантаста претърпява няколко издания и дори събужда по-силен интерес, отколкото удивителната му поезия.


Изображение

■ Авторът, създал „Маската на алената смърт“ и „Златният бръмбар“


4 – а. През 1831 г. По напуска военната академия в Уест Пойнт и заявява, че ще пътува за Европа. Той вече е помолил властите да го пратят на бойното поле в Полша. Молбата на доброволеца обаче остава без отговор.

5 – а, б, в. Списание „Съдърн литеръри месинджър“ (където Едгар По е назначен за редактор през 1835 г.) включва много негови разкази, стихове, критически статии, а също и откъси от недовършената му драма „Полициан“. За сюжет на драмата авторът използва документален случай на нашумяло престъпление, обагряйки го в романтична окраска.

6 – б, в. В разказа „Необикновените приключения на някой си Ханс Пфаал“ и балонът, разбира се, е необичаен. Направен от стари вестници, той има формата на шутовски калпак със звънчета. В Mellonta Tauta По прескача цяло хилядолетие, возейки героите си на копринения балон „Чучулига“ през 2848 година.

7 – в. Едгар По започва разказа „Маяк“ малко преди смъртта си. Четирите страници на недовършения ръкопис са публикувани за първи път през 1942 г. в Англия. Заглавието е „изобретение“ на литературоведа от САЩ Джордж Уудбъри.

8 – б. „Еврика“ е последната книга на бележития американец. Тя се появява през 1848 г. в библиофилския тираж 500 бройки. В нея намират отражение математическите и астрономическите интереси на писателя. Тук той „напипва“ някои идеи, довели през ХХ век до фундаментални открития в естествознанието.

9 – г. Разказът „Разговорът на Ейрос и Хермиона“ е отпечатан най-напред през 1839 г. в списание „Бъртънс джентълменс мегазин“. Излизал е и под надслов „Гибелта на света“. Зловеща, яростна светлина, пронизваща всичко; гръмотевичен, запълващ цялата атмосфера звук; пламък, избухнал с безпощадна топлина – това са все детайли от апокалиптичния финал на тая антиутопия.

10 – а, б, в, г. С романа си „Леденият сфинкс“ Жул Верн продължава през 1897 г. повестта на американския фантаст „Историята на Артър Гордън Пим“. Константин Паустовски написва очерка „Едгар По“ и разказа „Равнина под снега“ (за прототип на главния герой е послужил именно По). Рей Бредбъри се вдъхновява от славния си предшественик, за да създаде разказа „Ъшър ІІ“ от „Марсиански хроники“. Колкото до Шарл Бодлер, той превежда два тома разкази на По и така го прави известен в Европа. Бодлер е автор и на блестящата студия „Едгар Алън По – живот и произведения“. *

■ Викторината състави: Александър Карапанчев

_________________
* На победителите в тази викторина са раздадени книгите „Избрани фантастични произведения в два тома“ от Станислав Лем и „Нанокомпютър за вашето дете“ от Велко Милоев + репродукции от картини на художника Емил Вълев. Той и Милоев слагат и автографи на своите творби. – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Яну 12, 2015 10:20 am

НА ЛОВ ЗА ВЪОБРАЖЕНИЕ

Книгите ме грабват още от прага на този таван-кабинет. Те са като шарени патрондаши – над старинния гардероб, върху снежнобелия шкаф отсреща, на лавици край прозореца. Шепнат, излъчват, примамват и ловко хвърлят мрежа от загадки.

Домакинът учтиво изчаква да позаситя любопитството си, докато се навеждам над пъстрите гръбчета с различни калибри.

Книги на основните европейски езици, които обитателят тук е учил сам, предимно за да поглъща фантастика. И, разбира се, тя е застъпена най-изобилно в сбирката му. Класика и съвременна продукция. Сетне малко мемоари плюс трилъри. Речници, комикси, атласи. По-натам – четива (специализирани и популярни) от десетки науки. Изсипани звезди от Гутенберговата вселена: за палеонтология и астронавтика, за география, астрономия или пък криминология... „Командоси“, „Историци на античността“, енциклопедия „Свръхестествени същества“; заглавия, написани или преведени от самия домакин.

След като съм почерпал местен колорит, е редно да назова моя събеседник – Любомир НИКОЛОВ*, и да започнем интервюто.
______________________
* По-късно той приема псевдонима Нарви. Разговорът
се публикува по случай 65-ия му рожден ден.
(Б. al.)

– Ще ни кажете ли няколко думи за „космическия кораб“ на детството?
– Роден съм през 1950 година в Казанлък, тихо, спокойно място. Тогава не се увличах много от игрите и по-ярките ми ранни спомени са от времето, когато с приятели сме излизали на разходка извън града. Ако се замисля, аз може би съм един неосъществен скитник. Доскоро сред моите любими занимания беше всяко лято да си правя насаме преходи из Централна Стара планина – сливането с балкана е между най-приятните ми преживелици. В крайна сметка детството го свързвам предимно с книгите. Чета от петгодишен и като съвсем малък открих за себе си Нейно величество фантастиката. Това стана чрез романа „Пленникът на Марс“ от французина Гюстав Льоруж. Историята тук е по-научна от циклите на Бъроуз и все пак доста наивна в редица отношения.

– Нека продължим още мъничко по пътеките на биографичното…
– Баща ми беше счетоводител, а майка ми — начална учителка. Те искаха да стана инженер, но... просто не се получи. Три години следвах машиностроене в Тула, Русия, за да разбера, че имам математически заложби, обаче не съм математик по природа. После завърших журналистика в София и известно време се подвизавах към някои провинциални вестници. Бил съм също извънщатен сътрудник по документални поредици на БНТ, инструктор в Централния съвет на профсъюзите и накрая – редактор към списание „Криле“. Оттам нататък вече излязох на свободна практика, наблягайки върху пишещата си машинка (днес, разбира се, върху компютъра).

– С какви чувства си спомняте за вашия дебютен роман „Съдът на поколенията“?
– Естествено с най-приятни. Въобще не съм мислил, че от това може да стане нещо дълго, и затуй съм признателен на моя съавтор Георги Георгиев (химик в Института по розата), който ме подкрепи. С него всъщност „организирахме“ процес в бъдещето срещу виновниците за екологичните катастрофи. Голяма благодарност дължа и на госпожа Весела Люцканова заради добрата й редакторска помощ. Накратко казано, романът „Съдът на поколенията“ ме насърчи, като ми вдъхна увереност, че мога да пиша по-обемни работи.

– След „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“ вие посветихте няколко години на т.нар. книги-игри. Какво ви дадоха или пък отнеха те и ще продължите ли занапред с тях?
– Аз първи въведох този жанр у нас с „Огнена пустиня“ — единствената книга-игра, която съм пуснал под своето истинско име. Всички други, около 30 на брой, излязоха с псевдонимите Колин Уолъмбъри (най-вече!) и Тим Дениълс. Половин дузина от тия заглавия представляват научна фантастика, останалите са фентъзи или на исторически теми. Какво ми дадоха ли? Като автор на подобен род книжнина имах повече възможности да общувам с млади читатели от страната. Те са по-искрени, по-ентусиазирани, което е голям стимул за перото. Не мисля, че ми е отнето нещо. Ако все пак ми липсва това-онова, го обяснявам с лошия период, който изживяваме. Естествено, че предпочитам да правя и друг вид книги, но с тези съм получил такава широка аудитория, каквато инак не бих могъл да спечеля. Не, не съм се отказал да създавам още игри и ще продължа да ценя в тях литературното качество и приключенията.

– Вашето име на преводач се свързва най-често с Толкин. Смятате ли, че британският маестро е повлиял някак върху собственото ви творчество?
– Превел съм три книги от него и няма да сбъркам, ако кажа, че най-известна е „Властелинът на пръстените“. Джон Р. Р. Толкин е бил превъзходен филолог, специалист по скандинавски езици и староанглийски, шеф на катедра в Оксфорд. Той е невероятен не само в ролята си на писател, а и като личност – човек, способен 50 години да пише един роман („Силмарилион“), без никакво намерение да го издаде. Толкин цял живот е изковавал своята фантастична реалност, докато разни други автори се мъчат набързо да сглобят някаква основа, та после да тъкат върху нея том след том. Преди всичко този британец привлече вниманието ми към човешката ценностна система – въпроса за доброто и злото, който никога не може да бъде старомоден. Показа ми какво значи истинско фентъзи и ме стимулира и аз някой ден да се заловя по-сериозно с това направление.

Изображение

Роман отпреди няколко месеца, придружен
от безплатното приложение „Забравени сказания“


* * *

... Ето че идва време за малката пауза на пушача. Докато сините извивки на дима се стапят под гредореда, подхващаме разговор за любими книги. Използвам хубавото мостче, за да насоча Любомир Николов към предпочитаните от него фантасти. Как би изглеждала според домакина една идеална петорка? Ами няколко резервни „играчи“, готови да спечелят всяка битка?

Явно той има изкристализирало мнение, понеже не се замисля дълго, а започва да подрежда своя отбор.

Най-напред Клифърд Саймък – заради умението му да пише сладко („По-точна дума трудно мога да намеря“). Голям майстор и на второстепенните образи, които са особено симпатични. Излъчва много човешка топлина.

После Робърт Шекли – прилича на китайски фойерверк и е ненадминат виртуоз на късата форма.

Следва Хърбърт Уелс – пренася читателя не само надалеч, но и настрани в един паралелен на тогавашна Англия свят, където нещата стават още по-причудливи и същевременно пределно реалистични.

Накрая Джеймс Болард и Кийт Робъртс – двама сънародници на Уелс; днес те творят така, както бащата на „Невидимият“ би го правил, ако беше жив в момента.

За резервни „състезатели“ моят събеседник избира Лем плюс братя Стругацки, Силвърбърг, Джак Чокър и Зелазни…

Вълшебните сини кули на чуждите светове вече са се стопили и ние се връщаме у дома с въпроса:

– Някога, на ЕКСПО ’70 в Осака, България е била спомената в десетката на страните с най-развита фантастика. Къде е сега мястото ни според вас?
– Затруднявам се да отговоря. Смятам, че сме някъде силно назад, тъй като публикациите от родни автори намаляха доста.

– Намирате ли разлика в подхода към НФ жанра у нас преди и след 10 ноември 1989?
– В крайна сметка се наложи един твърд „закон“: не вървят разкази, българи, французи и пера от Източна Европа. Все пак подобно становище се оборва от сборниците на Шекли и Станислав Лем. Очевидно водещо е майсторството на писателя, а не обемът или националността. Що се отнася лично до мен, аз съм сред най-продаваните автори тук, но с англоезичен псевдоним. Вижте, постарах се да го разкрия и разчитам на мнозина от младите си читатели, които ме знаят.

– Ще споделите ли подробности около написването и последвалата съдба на книгата ви „Десетият праведник“? **
– През 1989 година Тед Търнър обяви световен конкурс за SF роман с награда 500 хиляди долара. Изискванията му бяха твърде строги: определен брой думи; действието да се развива до средата на следващия век и да се решават глобалните проблеми на Земята. Всъщност аз научих късно за състезанието, оставаха около шест седмици плюс време за пощата. Тогава седнах, за да го напиша на педали, настройвайки се постоянно с електронна музика. Сетне се получи тъп номер, въпреки че ръкописът е „кацнал“ в Съединените щати. Всеки участник трябваше да прибави и договор по правната страна. Не пропуснах да изпратя два екземпляра от този контракт, които по неизвестни причини не пристигнаха до местоназначението. По-късно ситуацията у нас се промени, романът се залежа в папката си. Понякога частни издатели подхвърляха идеята да го отпечатат, обаче нямаше що-годе сериозно предложение... та чак досега.
______________________
** Наградена като най-добра фантастична книга,
излязла у нас през десетилетието 1990-1999 г.
(Б. al.)

– Как мислите, можем ли да наречем добрите фантасти разрушители на рутинното всекидневие? И дали те са способни да ни подготвят за нови събития?
– Като читател бих казал, че за мен фантастиката е възможността да се откъсна от нашия свят, да се пренеса другаде, на необикновено място. Затова например още си харесвам онази стара книга от Гюстав Льоруж, където човекът действа в непозната среда, изпълнена със загадки, съкровища и приключения. Що се отнася до прогностичната роля на жанра, той си свърши работата през 50-те години, обрисувайки прехода към бъдещето, и днес хората едва ли ще се учудят на нещо.

– И накрая: тайна ли е къде Любомир Николов ходи на лов за въображение?
– Идеите могат да изскочат отвсякъде, в най-неочаквани моменти и по доста странни начини. Спомням си как се роди канавата за „Червей под есенен вятър“. В един разказ на Лем (от цикъла за пилота Пиркс) има детска играчка, в която три миниатюрни прасенца бягат от вълк. Героят я почуква и така ги насочва. Представих си, че играчката би могла да бъде електронна, а после – че в нея се „крие“ анимационен филм. Оттам до мисълта за видеониката на професор Лемхович ме делеше само крачка. Ще допълня, че сред планините ме посещават особено добри хрумвания, защото оставам насаме, много се успокоявам и съзнанието ми се разкрепостява…

* * *

Време е да приключваме нашата среща. Хвърлям поглед към лавиците-патрондаши и според класическата формула се интересувам дали домакинът няма още нещо готово из чекмеджетата си. Да, кима той, там стои наполовина написаният роман „Римбо“ – антиутопия за военен свят.

Обмисля и поне две идеи за фентъзи. Едната е със средновековен български колорит, другата – с интернационален, за да се погледнат под нов ъгъл главните постулати в направлението: „Понеже всички комай копират сър Джон Толкин“.

Но най-голямата му мечта е да направи роман върху основата на вече споменатия Толкин. Ник Перумов от Санкт Петербург е създал твърде обемисто продължение на „Властелинът на пръстените“, докато Любомир Николов иска да се заеме с предисторията на онзи вълшебен свят, откъси от която има в литературното наследство на британския маестро.

Разговора води: Сандро ГЕОРГИЕВ

Първа публикация в: Любомир Николов. Десетият праведник. – Роман. – София: Аргус, 1999.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Яну 19, 2015 11:00 am

◄ ■ ●

През този месец си отиде Стефан ДЕСПОДОВ –
прекрасен карикатурист и плакатист (особено му е
задължен в това отношение НТ „Иван Вазов“!). Виж-
те няколко реда за него, написани от Румен Леонидов:


Много рядък тип птица бе Стефан Десподов, с прелетна фантазия, с вътрешна симфоничност, с градска извисеност, която не му пречеше да диша естеството на свободните природи... Бе птица, която не пееше в общия хор, нито в послушните кафези на политиката, не си позволи да го раздава с прилични трели. Дори не гугукаше над капандурите на мансардите на своите приятели поети, а предпочиташе след трети петли да заспива сред техните уморени ангели... *

Изображение


* Цялото вдъхновено есе на Леонидов може да се прочете
на тази културна платформа – http://www.fakel.bg/index.php?t=4140.

Остава да добавим, че Стефан Десподов (1950–2015) е несъмнено и художник ФАНТАСТ, на когото трябва да обърнем подобаващото се внимание в нашата т. нар. гилдия... (Б. al.)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Мар 09, 2015 9:45 am

„Жрицата на змията“... или „Теао Немия“?

● Сайтът, посветен на Петър БОБЕВ *, организира една игра. В нея може да се включи всеки, който изяви желание. Ето връзка към съответната страница (има я и в главното меню – в раздела „Игри“) –

http://www.peterbobev.eu/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/.

Изображение

● ● Използваме открилата се възможност, за да съобщим, че през февруари т.г. излезе НОВА КНИГА от майстора на приключенията и фантастиката.

Повече подробности за това издание – на адрес http://lira.bg/?p=93359.

* Б. ред. Номиниран в категориите „Най-добър сайт“ и „Най-добър сайт за 2014 година“ в гласуването за Националните фантастични награди 2015.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пет Апр 17, 2015 8:30 am

Пазарджишкият клуб „АБС“ на две х двадесет!
__________________________

Тези поздравления се появиха за първи път
в книгата „Непознатите Стругацки“, съставена
от Юрий Илков, Александър Карапанчев и Влади-
мир Борисов-БВИ и излязла през 2010 г. в библиотека
„Тера фантастика“ (да не се бърка с издателство
„Тера фантастика“, защото такова... просто няма). И
една молба: - трийсет и пет години - в текстовете по-долу
да се актуализират при прочита на: - четиридесет години -. :D
__________________________

ПОЗДРАВЛЕНИЯ КЪМ ЮБИЛЯРЯ


Скъпи приятели!

Трийсет и пет години са сериозно нещо! Това е кратък, но богат живот! По случай вашето събитие аз ви поздравявам от цялата си душа и ви пожелавам да растете и процъфтявате още толкова години (макар че, между нас да си остане, никакви или почти никакви книги не живеят толкоз дълго). Впрочем да бъдем оптимисти. В края на краищата това е най-естественото състояние на нормалния читател на фантастика. Желая ви здраве и късмет!

Борис Стругацки,
писател – Санкт Петербург


Изображение

Многолюден спомен от първия Булгакон (град Сандански,
2000 година). На преден план: клубният председател
Юрий Илков-Генерала държи своя син Борис


■■
Сега аз ясно виждам, че дълги, дълги години с България ме е свързвало какво ли не – само не и фантастиката. Долитах и пристигах в София или в Шумен, във Велико Търново, в Пловдив или пък в Несебър, пресичах Родопите, бродех по следите на Овидий, оставени от него в черноморските пясъци, и винаги България ми се асоциираше с поезията. Дружах с Христо Ганов, Мишо Берберов, Николай Кънчев, Георги Константинов, Кръстьо Станишев, Иван Цанев, Мила Доротеева, с други чудесни поети, пиех с тях ракия на „Ангел Кънчев“ 5 и спорех за възможното бъдеще, което, разбира се, се оказа съвсем не такова, каквото си го представяхме. И едва сега разбирам, че фантастиката е била за мен в онези години в някакъв трети, почти невидим слой.

Е, да, мои повести и разкази се появяваха в български сборници, в прекрасното списание „Космос“, в различни антологии, да, разбира се, изпих немалко ракия и водка с Любен Дилов и Агоп Мелконян, мир на праха им, разговарях много с Атанас П. Славов и също толкова много разглеждах Вселената в картините на българските художници фантасти – тая Вселена ми изглеждаше и малко българска, но нима това е лошо? И ето сега, когато миналото не стана бъдеще, аз със спираща дъха носталгия по безвъзвратно изгубеното виждам, че цяла България беше фантастика, а можеше да е и още по-фантастична, ако бях обръщал повече внимание на такива хора като тези пламенни и неуморни фенове от Пазарджик.

Успехи и най-фантастично щастие!

Генадий Прашкевич,
писател, изследовател на фантастиката,
преводач на българска поезия – Новосибирск


■■■
Скъпи български приятели!

Приемете моите най-сърдечни поздрави по случай 35-годишнината на вашия клуб. Това е много голям времеви отрязък. Спомням си, че през 1975 година завърших училище (ваканцията преди изпитите прекарах именно в България) и постоянно мислех за „Обитаемият остров“ – най-любимото четиво на моята младост, заедно с Толкин и Лем.

По онова време полският читател можеше да се запознае с много от издадените у нас произведения на Стругацки, макар че още не бяха преведени „Пладне, ХХІІ век“, „Стажанти“, „Опит за бягство“, „Далечната планета“, „Охлюв по склона“, „Приказка за тройката“, „Хищните вещи на века“ и „Времето на дъжда“, но да се създаде клуб на любителите на творчеството им някак си никой не беше помислил. И ако тогава знаех за инициативата ви, вероятно щях да изпратя писмо до град Пазарджик и да се опитам да стана ваш чуждестранен член.

Още веднъж ви поздравявам!

Войчех Кайтох,
литературовед и поет – Краков


■■■■
35 години не са чак толкова много. Но този отрязък от стрелата на времето беше украсен с вашето присъствие – на вас, членовете на клуб „АБС“, – с вашите срещи, с вашето общуване и вашите дела за благото на фантастиката.

Не знам дали ви харесва това фантастично бъдеще, в което се озовахме. Понякога се усещаш направо Спящ! Ала в това бъдеще има много фантастика, понякога добра, а най-често различна. Дали е в криза, или не е в криза, най-важното е, че все още може да се чете. Желая ви и занапред да я четете, да се сражавате за нея и никога повече да не виждате в нейния свят Желязна завеса, каквото и да дели тя!

Добра ви фантастика!

Александър Лукашин,
фен, литературовед
и редактор – Перм


■■■■■
Драги Юра!

Аз не съм силен по география, затова дълги години знаех за съществуването само на два български града: София (понеже е столица)и Пазарджик (защото там беше вашият клуб). При което малкият Пазарджик – където винаги ставаха сума ти интересни неща и откъдето получавах чудесни фензини, вестници и веднъж (фантастичен подарък!) плоча на Владимир Висоцки, за която в Съюза даже не бяхме чували – в моето съзнание изтласка уважаемата столица на заден план и я направи един вид приложение към Пазарджик. Това го казвам съвсем сериозно, без майтап.

Бяха времена, когато клубовете по фантастика се оказваха едва ли не единственият възможен отдушник сред общата безпросветност, пъстро петно на фона на сивотата. Бяха времена, когато клубовете ядяха бой именно по тази причина. Днес животът е шарен, даже много и сега бият за други неща, обаче тогавашната веселост НАПУК вече я няма и никога няма да я има. Да плачем за това е глупаво, но да не си го спомняме с благодарност е още по-глупаво.

Благодаря за празника, страхотно беше!

Роман Арбитман,
критик и писател (използващ
псевдонима Лев Гурски) – Саратов
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Сря Апр 29, 2015 3:01 pm

* По повод 27 април – деня на неговата кончина *

Петър Бобев – българският Жул Верн

Д е я н ● Е Н Е В

Има един български автор с близо 40 книги, за когото не се знае абсолютно нищо. Нещо повече, това е може би най-тиражният български автор, сравним единствено с Николай Хайтов и Димитър Талев от съвременниците ни. Но и в Интернет няма дори негова снимка, а информацията за него е оскъдна и се побира в няколко изречения. Името на този писател е Петър Бобев.

През 1968 г. излиза неговият роман „Драконът от Луалаба“. През 1990 г. Майкъл Крайтън издаде „Джурасик парк“. Сюжетът на двете книги е удивително близък – среща с праисторическите чудовища. „Джурасик парк“ бе филмиран от Стивън Спилбърг и лентата се нареди сред 10-те най-касови продукции в историята на киното, като донесе на своите създатели приходи в размер на 1 млрд. долара. Майкъл Крайтън е добър писател, истински професионалист, няма спор за това; но всеки непредубеден читател ще отсече, че книгата на Петър Бобев е далеч по-хубава. Плюс това е написана двайсет години по-рано.

Книгата на Петър Бобев, както можете да се сетите, не беше филмирана. Ама нейсе, както казваме ние, българите.


Изображение

●● Сред героите на нашия писател

Хайде, действието на „Драконът от Луалаба“, макар и с главен герой българин, се развива на Черния континент и това може би е отказало корифеите от Киноцентъра от екранизация. Но действието на друг от романите на Петър Бобев, „Куцият дявол“ (1970), вече се развива в България. Сюжетът отново е прелюбопитен и плаче за филмиране, и най-важното: описва драматичен отрязък от историята ни. Ала родният Стивън Спилбърг явно още не е роден. Изобщо формулата, с която родната соцкритика и въобще литературната камарила се отнасяше към писателя, бе повече от странна. Публикуваха книгите му, но ги бяха напъхали в удобното чекмедже „детско-юношеска литература“ и „приключенски романи“, което автоматично удряше на творчеството му щемпела „второ качество“.

Високата критика и учебните програми изобщо не посегнаха към него. Срещу това презрително отношение Петър Бобев воюваше с единственото си оръжие – всяка година той вадеше на пазара по една книга. Като прибавим факта, че прописва късно, на четирийсет години, до смъртта си през 1997 г., когато е на осемдесет и три, той успява да издаде 40 романа и повести. Петър Бобев не спечели критиката, но спечели читателите. Към книгите му още през 60-те и 70-те години на миналия век цареше истински култ, те бяха обект на истинска колекционерска страст.

През 1969 г. като новогодишен подарък получих книгата „Симба“ на Петър Бобев.

Разтърсващата история за лъвицата Симба, отгледана от надзирателя в африканския резерват Валтер Руднер, и до днес продължава да е любимото ми четиво наред с „Рали“ на Стефан Дичев и „Чернишка“ на Емилиян Станев. Когато видя изданието по кашоните, веднага си го купувам и сигурно вече съм натрупал десетина бройки от непретенциозната зелена книжка с нарисуван лендровър на корицата – сякаш се опитвам да си купя и онова безметежно време на третокласника, когато с отварянето на първата страница светът около теб напълно изчезва – и чуваш гръмотевичния лъвски рев и тропота на антилопите. „Симба“ беше моят „Дискавъри Ченъл“. И хич не съжалявам за това.

В своите 40 книги Петър Бобев успя да опише всички континенти, и то с такова познаване на флората, фауната и обичаите, с такъв усет към острия сюжет, че в световен мащаб съперници могат да му бъдат единствено тримата велики влъхви на приключенското четиво Жул Верн, Карл Май и Майн Рид. Подобно на Карл Май, той също не напуска стаята си, докато пътешества из континентите. Славейковата награда, която получава в края на творческия си път, е една малка и твърде закъсняла компенсация за грандиозното му дело да зарази с любопитство и да отвори към света очите на хиляди и хиляди българчета.

Кратката справка за него гласи: Петър Бобев е роден на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Живее и учи в София. Рано остава сирак. Баща му – професор по история – умира през 1926 г., а майка му през 1929 г.

През 1937 г. Петър Бобев се дипломира в Агрономическия факултет. Има дългогодишен и разнообразен трудов стаж: през 1937 г. е на работа в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, през 1938 г. е в конезавод „Клементина“. През 1939 г. е приет в школата за запасни офицери, през 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. През 1941 г. специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Като извънредно съвестен и уважаван банков чиновник, той се пенсионира през 1974 г. Умира през април 1997 г. в София. Започва да пише на 40 години. Първите колеги, които му подават ръка, са – забележете! – Ран Босилек и Атанас Далчев.

Сред книгите, които е написал, освен споменатите влизат такива заглавия като „Жрицата на змията“ (1965), „Заливът на акулите“ (1965), „Опалите на Нефертити“ (1971). Онова издателство, което издаде събраните му съчинения, ще постъпи много умно.

Дълго и неуспешно търсих фотография на Петър Бобев. Минах през Националния литературен музей и Дома на детската книга „Ангел Каралийчев“, но въпреки любезността на служителите резултат нямаше. Затова е толкова по-ценно съдействието на колегите от вестник „Словото днес“, благодарение на които можете да видите как е изглеждал Петър Бобев. Аз лично, когато за пръв път видях лика му, останах изумен. Както ще се убедите и сами, Петър Бобев * дори чисто физически удивително прилича на Жул Верн.

●●● И з т о ч н и к : Деян Енев. Хора на перото. – Очерци за писатели. – София: Сиела, 2009.

___________________
* Б. фор. На 27.ІV.2015 г. неговата дъщеря – художничката Ани Бобева, и двама членове на клубa „Иван Ефремов“ – Александър Карапанчев и Пламен Младенов, посетиха гроба на писателя и положиха цветя в знак на неугасваща почит към делото му.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот ivanushka » Съб Май 02, 2015 3:04 pm

Петър Бобев е голям!
Наистина голям.
А публичното отражение на Петър Бобев е незаслужено малко.
За това пък има доста малки, които са набедени за големи.
Но изглежда така е с големите: на едни се падат способностите, на други славата... Понеже нямат способности.

Благодаря на Александрит за това че поддържа форума с такива хубави статии.
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот bogdanov » Нед Май 03, 2015 5:49 pm

Добре де. Петър Бобев почина 1997 г, не е толкова отдавна, аз лично съм го виждал края на осемдесетте, а Деян Енев би трябвало да го познава лично.
Ето един сайт, в който има доста подробна информация за него.
http://www.peterbobev.eu/
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Пон Май 04, 2015 11:09 am

* * *

@ Ivanushka, благодаря ви за добрата дума от 2 май т.г.

Силно се надявам, че когато сайтът на Клуба „Иван Ефремов“ бъде ъпгрейдван, в него ще се появят нови и още по-интересни текстове и картинки.

Съгласете се, че на тъй дългогодишен и международно известен клуб като „Ефремов“ съвсем не му подхожда такъв наистина тежко болен сайт, чиито мъки се проточват вече няколко години. (Не знам дали не идва и време за „юбилей“ по тоя тъжен повод...)

Изображение

Впрочем на 17 март т.г. клубният председател Дилян Благов-Goa официално обяви, че сайтът ще бъде ъпгрейдван. Зададени също официално, въпросите тук са поне два (на първо време): ОТ КОГО и КОГА ще бъде ъпгрейдван?

Председателю Благов, имаш думата по повдигнатия проблем. Пък и не само ти...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот ivanushka » Пон Май 04, 2015 1:42 pm

Публикуването на статии във форума си има своето предимство.
От една страна поддържа форума жив, а от друга дава възможност за лесно обсъждане на статиите.
Така че ако не работи сайта, може би е за добро. При обновен сайт, може би статиите нямаше да стигнат толкова лесно до форума.
А по тясна интеграция на сайта с форума, прави нещата по не надеждни и по сложни за поддръжка.
Така че може би дори когато се поднови сайта, пак няма де е лошо статиите да се публикуват и на двете места, и във форума и в сайта.
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот Nasko » Пон Май 04, 2015 5:13 pm

Да се надяваме, че Гоа държи на думата си, и сайтът наистина ще бъде ремонтиран. Или преместен на нов софтуер. Доколкото си спомням, Николай Чолаков беше споменал че ще го направи той? Или бъркам?
Nasko
 
Мнения: 307
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Сборна тема: ЮБИЛЕИ & ГОДИШНИНИ

Мнениеот alexandrit » Чет Май 28, 2015 12:52 pm

Преди 25 години и още една...

ПО ВЪЛНИТЕ НА „РАДИО ФЕП“

◄ Среща на Наталия Маринова с Александър КАРАПАНЧЕВ

Не, не, изобщо не го търсете насам-натам по пъстрозвучната стълбица на мегахерците! Защото то е и радио, и не съвсем, но нека да разясня този казус подир минутка, когато му дойде редът.

„Ей, кога изтече това време, бе?!“ – възкликна Александър Карапанчев, щом го поканих на кратко интервю за новия ни Фентернет. А поводът наистина беше сериозен: двайсет години от гостуването му на „Аелита“ в Свердловск (сега Екатеринбург), където тъкмо той, българинът, става първият чуждестранен гост на тоя фестивал и го превръща, тъй да се каже, в международен.

Изображение

Малко необщителен, но сякаш без капка тщеславие във венитe, Ал. К. отказа да го интервюирам. Бил много зает с други, по-интересни проекти. Обаче ми предостави един реликтов машинопис-заготовка за неговата среща в радио „Христо Ботев“, състояла се наскоро след завръщането му от „Аелита ‘89“. Тогава той разговаря в ефир с журналистката Ваня Кубадинска, която в продължение на две години води предаването си Радио ФЕП /1/ *. Уви, нейните въпроси не са запазени, а аз не видях смисъл да ги възстановявам със задна дата.
____________________
* Пояснeнията се намират в края на интервюто. – Б. авт.

Още същия ден Карапанчев ми помогна да разширя моя материал с няколко вметки извън линия, които събудиха шарени искрици в очите му.

В ъ п р о с ● № 1: – – – – – – –

О т г о в о р: Говори ли ви нещо името на великолепния съветски белетрист Павел Петрович Бажов? Една от неговите уралски приказки се нарича „Малахитовата кутийка“, друга – „Господарката на Медната планина“, трета – „Сребърното копитце“, и тъй нататък. Та ето, от Свердловск (града, където се провежда най-големият в Стария свят /2/ празник на фантастиката) аз донесох малка вълшебна кутийка със спомени. Какво ли няма между нейните блещукащи като руда преградки!

Спомням си ароматната бяла пяна на цъфналите черьомухи и магазините за декоративни камъни, с които е толкова прочут Урал: в искрящите им витрини лежат аметистови огърлици, подобни на ябълки серпентинови мастилници, обеци от розов родонит и вулканично стъкло. Спомням си плеядата уникални музеи на Свердловск – къщите на писателите Мамин-Сибиряк и Павел Бажов, четириетажния Геологически музей, може би най-богатия по рода си в Съветския съюз, твърде оригиналния Музей на комсомола /3/, подреден по принципа на художествените асоциации.

В моята малахитова кутийка със спомени влизат още посещението ми на най-източната граница между Европа и Азия, където (не се изпуска такъв шанс, нали?) стъпих едновременно на два континента; пищните уралски пелмени с говеждо месо или пък алената клюквена салата; вестникът „Вече“ – младежки дайджест на съветската и международната преса, чийто първи брой излезе тъкмо по време на празника „Аелита“ /4/.

И все пак най-живите ми, най-вълнуващите мои впечатления са свързани с хората – тоест с гостите и домакините на Свердловск, който доскоро е бил закрит за чужденците град.

В ъ п р о с ● № 2: – – – – – – –

О т г о в о р: Преди всичко нека поднеса няколко цифри за любителите на статистиката – на „Аелита“ присъстваха единайсет писатели и около 1000 любители на жанра, бяха връчени трите най-високи съветски отличия за фантастика /5/, а пък в литературния семинар за млади автори се изявиха 29 души. Тук веднага се подсещам за чудесния мотор на празника – това е списанието „Уральский следопыт“ с главен редактор Станислав Мешавкин. Журналист с почти енциклопедична ерудиция, завидно чувство за хумор и непресекваща, сякаш вълшебна енергия, през тия дни той успяваше да бъде навсякъде.

Особено интересна бе срещата ми с космонавта герой Георгий Гречко, току-що завърнал се от Съединените щати, където е съдействал за размяната на скафандри. „Братята“ американци са дали на съветските специалисти скафандъра на Майкъл Колинс, с който през месец юли точно преди 20 години Колинс участва в първото кацане на Луната. Гречко е виден популяризатор на фантастичния жанр, с любопитство разгледа нашето списание „ФЕП“ /6/ и пожела първият в света непрофесионален космонавт да бъде – какъв, мислите? – непременно запален почитател на научната фантастика!

Не мога да забравя и срещата си с майстора каменорез Виктор Саргин, изработил по собствени проекти всичките 14 досегашни приза за лауреатите на „Аелита“. Може би ще попитате: а какво по-конкретно представляват тези призове? Това са изящни композиции на въображението, които съчетават фантастичните форми на декоративни камъни и метали. Например наградата за принос във фантастиката включва Земята, издялана от яспис и разположена в полусфера от бляскав черен обсидиан, символизиращ бездните на Космоса. Композицията се допълва от неизвестна планета от бял халцедон и една ниобиева звездичка – „като надежда“, подчерта Саргин.

Той ме заведе в ателието си /7/, където експресно ми показа обработката на скъпоценни камъни. Взе един ахат, разряза го, полира го няколко пъти с различни по сила абразиви и за моя изненада появилите се върху гладката му повърхност шарки очертаха... картата на България! Разбира се, това беше някаква случайност, ала тя още по-силно ме привърза към тайнствения свят на минералите.

В ъ п р о с ● № 3: – – – – – – –

О т г о в о р: Карнавалът на „Аелита“ е свободна творческа изява на многобройните фенове на фантастиката, дошли в Свердловск от над 100 клуба из огромната страна. Най-напред посетителят бива „грабнат“ от оформлението на фоайето, грамадно като пещерата на Али Баба. Тук пъстреят импровизирани изложби; там примамват стенвестници с много хумор и гейзери въображение; шумят като малки гари щандове за любителски значки /8/, печатни издания, маски от всевъзможни подръчни материали. И докато човек вдъхва аромата на фантазията или получава покана да повтори далекоизточните маршрути на Иван Ефремов, във внушителната зала вече се редуват „гвоздеите“ на карнавала – лотарията и конкурсите.

На сцената се качват момчетата от групата „Сепулка“, участници в Клуба на веселите и находчивите, които се състезават в три категории: „Шоу интермедия“, „Интервю с извънземен пришълец“ и „Звездни войни“. После идва най-колоритната част на карнавала – конкурсът за костюми. И тук съветските приятели на фантастиката бяха пръснали с пълни шепи вдъхновението си. Имаше награди за най-фантастичен костюм (получи я приказната муцуна на новосибирски сфинкс), за най-смешен костюм, за най-изкусно приготвен, за най-оригинален и дори за... за най-настойчив (този приз спечели „невидимият“ мистър Грифин на Хърбърт Уелс – елегантно сако, вратовръзка и панталони, които сякаш сами се движеха по подиума и под дъжда на аплодисментите).

Жалко, че лотарията се проточи свръх мяра и така не остана време за танци и за избор на „Мис Аелита ‘89“. Е, вярвам, че догодина /9/ почитателите на хубавите карнавални изненади ще се постараят повече, за да наваксат пропуснатото...


Н я к о л к о ● в м е т к и ● и з в ъ н ● л и н и я:

/1/ В случая „ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)“ е първото БГ професионално списание в жанра, излизало през периода 1988–1991 година. Именно то е командировало Ал. К. тъй надалече.

/2/ Естествено тук не става дума за древния Египет, за Омировата Елада или Хетия, а за съвременна Европа, която някога е дала на Америка... американците.

/3/ Този музей съществува около половин век и през 2006 година е закрит. Сбогом, комсомол!

/4/ Към това изречение могат да се добавят две неща. Границата между Азия и Европа е обозначена с пунктир от бронзови тухли, а тъй като тогава в СССР не се е разрешавал алкохол на обяд, хората пийвали коняк от чайници и чаени чаши – нали все пак порядъкът си е искал своето, поне външно погледнато?!

/5/ По онова време тези награди са били: „Аелита“ – всъщност най-престижната, „Иван Ефремов“ – за принос в развитието на жанра, и „Старт“ – за най-добра книга от млад автор. В по-нови години се прибавят двата приза, носещи имената на големите руски изследователи на жанра Виталий Бугров и Игор Халимбаджа.

Изображение

И. Г. Халимбаджа (вляво) и В. И. Бугров – светла им памет!

/6/ Един братовчед на Карапанчев му пошушва, че за момента в СССР има недостиг на сапун. Ал. К. взема в куфара си десетина тоалетни калъпчета, подарява ги на няколко човека в Свердловск и те са от доволни по-доволни. Хубаво, ама докато той интервюира Гречко в спецхотела, където са отседнали и двамата, наоколо нервозно се навъртат главните фактори на списание „Уральский следопыт“: „Хайде, хайде, Саша, давай по-накратко!“. После се изяснява, че те много се притеснявали... да не би българинът да връчи някой сапун на два пъти героя на страната Георгий Гречко. Брей, какъв скандал щял да стане за едната бройка!

/7/ Ателието на каменореза се оказва просторно подземие, из което в артистичен безпорядък лежат най-разнообразни декоративни камъни. Нашият кореспондент е особено впечатлен от серпентина – подобен на замръзнала змийска кожа, и от авантюрина – светлочервен като вино и обсипан със златисти слюдени искри... Авантюрин, авантюрин: каква красота със символично име!

/8/ В едно чекмедже на тавана си Ал. К. е затворил цяла рота от значки. Повечето от тях са съветски – рядко черно-бели, предимно разноцветни като коралови рибки, и фентъзи, и научнофантастични. Има клубни в тесния смисъл на думата или пък общозначими с посланията си в широкия смисъл (например „Фантастиката – на всички!“). Къде ли другаде човек ще докосне толкова богата колекция от тези почти магически късчета въображение?

/9/ На следващата „Аелита“ българската група вече включва седем души. Големият сюрприз, който те поднасят там, е брой 1 на чудесната „Орфия“ – първия в света англоезичен дайджест за славянска фантастика. За него самият сър Артър Кларк ще каже по-късно: „Ставам на крака пред това списание!“. За разлика от нас, българите, които всячески гледаме да не ставаме на крака пред родните си SF & F успехи...

Първа публикация в: списание „Фентернет“, брой 2 от 2009 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 840
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта