Литература и други изкуства

Истинското лице на Зорба Гърка

Всичко за изкуството

Истинското лице на Зорба Гърка

Мнениеот Кънчо Кожухаров » Нед Юли 05, 2015 3:46 pm

В два сайта попаднах на коментара „Най-популярният ни литературен герой е Бай Ганьо, а гръцкият е Алексис Зорбас”. Тъй като в очите на автора Зорба Гърка очевидно стои далеч над Бай Ганю Българина, му предлагам два цитата за размисъл и коригиране на мнението – още повече, че дълбоката причина за днешната гръцка криза не е нито икономическа, нито политическа, а манталитетна.

„- Предполагам, че си гледал филма с Антъни Куин, но не си чел книгата на Никос Казандзакис, по която е направен.
- Не ми е попадала - признава с известно смущение Селин.
- Може би е добре да я потърсиш, защото във филма съзнателно са избегнати най-силните моменти. Казандзакис се възхищава на Зорба повече, отколкото на Омир и Ницше, издига го за свой духовен водач – „най-широката душа, най-свободният вик”. А после втъкава в разказа си потресаващите самопризнания на героя. Зорба се хвали, че на младини е крал, грабил, изнасилвал, избивал цели семейства, изгарял турски и български села; хвали се, че е колекционирал ушите на убитите от него. Веруюто на Зорба е да си разпаше пояса и да търси кавга.
- Не може да бъде! – възкликва Селин.
- Прочети книгата. Казандзакис се възхищава на своя герой, без да си дава сметка, че с това обрисува и най-скритите кътчета на собствената си душа. Подсъзнанието е по-силно от мисълта. И без да знае какъв е смисълът, Казандзакис избира най-подходящото име за своя герой. Името е първичната характеристика, то изразява в закодиран вид същността на човека. На гръцки „Зорба” е звукосъчетание, лишено от смисъл. На български то означава „насилник”. Смисълът на словосъчетанието „Зорба Гърка” е „извратеният, лишен от достойнство насилник”. Древногръцката идея за свобода не е възвишена. Тя е вътрешно свързана с презрение и насилие над другите и безогледна стръв към техните богатства, лъжлива сянка в пещерата на Платон.”

„Тракийският капан”, стр. 175

И още:

"- Като ви слушам, се питам каква е разликата между елини и гърци и какво означават тези названия.
- Народите обикновено получават своите имена от съседите – започва с готовност Добрев, - както например е станало с русите. Те са наследили това име от роботърговското дружество Рус, създадено в Киев от хазари и викинги през далечния IX век. Особеното при гърците е, че те са известни с две имена. Както би могло да се очаква, по-нетрайно се е оказало името, което те сами са си дали – елини, тоест „просветлени”, „носители на слънчевата светлина”. В „Илиада” те все още нямат обобщаващо име. Омир ги назовава според града или племето, от което произхождат. Едва по времето на изключителния културен възход на Атина гърците започнали да се самовъзвеличават като „елини”.
Селин издава неопределен звук и на лицето му се изписва явно задоволство. Добрев го поглежда и преди да продължи, на устните му за миг разцъфтява загадъчна усмивка.
- Само че в гръцкия език дума с подобен корен не съществува. Тя е била взета назаем от съседите. В българския и до днес съществува думата „елен” (deer). В много култури и религии еленът е зооморфизиран образ на Слънцето и на светлината, която то излива върху земята. Освен това съществува и глаголът „лее” (to shed), така че думата „елен” може да се разглежда като съкратен запис на израза „е леен” (is shed) – този, който излива или осветлява с лъчите си. Това отразява факта, че Слънцето или Небето е естественият образ на Върховния Бог. Дълбокият вътрешен смисъл на всички религии е, че Слънцето опложда с лъчите си Земята и душите на хората. В християнството това се символизира от Светия дух.
Когато Добрев посяга към чашата студена вода, за да освежи устата си и да изпита по-силна наслада от следващата глътка кафе, забелязвам, че съм притихнал не само аз. Подозирам, че и той самият го забелязва, защото за миг притваря очи – вероятно за да скрие пламъчето на триумфа от своите слушатели.
- Ироничното е – продължава той – че гърците не знаят какво означава и другото им име, което днес използват всички. Причината е, че това определение също не е гръцко, а е дадено от съседите. „Грък/Grik” (Greek) e от едни и същ корен с „гърчав/girchav” – свит, изкривен, изроден, човек без достойнство.
Джеймз скача от стола си.
- Това не е коректно. Това...
- Коректността ми е скъпа, но истината ми е по-скъпа – вклинява се бързо в думите му Добрев.
- Това е направо клевета! Да не би да завиждаш, че Гърция е родина на демокрацията и свободата!
Българинът изчаква няколко секунди и като решава, че няма да последват и други възражения, продължава:
- Съгласен съм, че е родина на политиката, но на демокрацията?!? Каква демокрация в общество, където повече от половината са били роби? А сещате ли се с какво е започнал възходът на Атина? С един грабеж в чудовищни за времето размери – когато Перикъл изиграл останалите си партньори от Делоския морски съюз и сложил ръка върху натрупаното в хазната съюзническо злато!
Базъл се изсмива.
- Май някои навици не се забравят. Защо ми се струва, че те сложиха ръка и върху златото на Европейския съюз?"

Пак там, стр. 162-4
Кънчо Кожухаров
 
Мнения: 241
Регистриран на: Вто Мар 02, 2010 1:48 pm

Re: Истинското лице на Зорба Гърка

Мнениеот Ивайло Иванов » Чет Сеп 24, 2015 12:20 am

„Четете книгите преди Холивуд да ги е прочел!”: вярно е, че в епохата, в която киното измести книгите – продуценти, сценаристи и режисьори се видяха способни да пробутат на затъпяващата си публика всякаква бълвоч, обвита в целофан с етикет „класика”.
Това се нарича демагогия.
Да, но когато сериалите и киноефектите изместиха добрия сценарий и режисура в киното, вече дори не е нужно да си продуцент, сценарист или режисьор – стига ти да си и обикновен блогър или треторазряден писач на треторазрядни сензации – за да посочиш нещо с пръст и да кажеш: „В тоя филм отпреди 60 години показват еди-какво си!” Все едно – публиката ти не го е гледала. Или да изтърсиш: „Ей в тая книга пише това или онова!” Пак – публиката ти не я е чела.
Това също се нарича демагогия.
Тя лесно минава пред хора, които не четат - но този форум е именно за четящи. Затова тук тя просто няма как да мине.
Героят на Казандзакис не е цвете и не ми е пример за подражание – но определено не е и онзи изрод, какъвто Джон ти Кей се пъне да го изкара.
Така, че Кънчо – ти си жертва на гнусна измама!
Защото ето този разговор в „Тракийския капан”:

Кънчо Кожухаров написа:„- Предполагам, че си гледал филма с Антъни Куин, но не си чел книгата на Никос Казандзакис, по която е направен.
- Не ми е попадала - признава с известно смущение Селин.

А-ха – точно този разговор изобщо не се е състоял.
Не се е състоял, защото Селин не е гледал филма „Зорба гъркът”.
А не го е гледал, защото ако беше – щеше да знае, че точно на 68-та минута от него, Зорбас произнася дословно:

Извършил съм такива неща за родината, че ще ти настръхнат косите – убивал съм, горил съм села, изтребвал съм цели семейства…

Така, че този Джон Кей е лъжец. Дори теб е излъгал – знаейки, че ти пък не си чел романа на Казандзакис!
А ти не си го чел, защото ако беше – щеше да знаеш, че изповедта на Алексис Зорбас за „българските уши”, всъщност звучи ето така:
Грабнах, значи, пушката си и — друм! Хванах балкана, станах комитаджия. Веднаж, около здрач, се промъкнах в едно българско село и се скрих в един обор, в самата къща на един български поп, свиреп кръвопиец комитаджия. Хвърляше нощем расото, обличаше се в овчарски дрехи, вземаше си оръжието и потегляше към гръцките села; връщаше се сутринта, на разсъмване, измиваше се от калищата и кървищата, и отиваше на литургия. През ония дни беше убил един учител грък в леглото му, както си спял. Вмъкнах се, значи, в обора на попа и зачаках. Изтегнах се по гръб върху тора, зад двата вола, и зачаках. По едно време, по мръкнало, ето ти го влиза и попът да нахрани животните си; нахвърлих се върху него и го заклах като агне. Отрязах му и ушите и ги взех със себе си; правех си, видиш ли, колекция от български уши; и тъй, взех ушите на попа и си отидох.
След няколко дни влязох отново в същото село посред бял ден — представих се, уж де, за пътуващ търговец, бях оставил оръжието си на планината и слязох в селото, за да закупя хляб, сол и цървули за момчетата. По едно време, пред една къща, гледам пет облечени в черно боси деца — заловили се за ръце и просят. Три момиченца и две момченца; най-голямото имаше около десетина години; най-малкото беше още бебе и кака му го държеше на ръце и го целуваше и галеше, за да не плаче. Не знам и аз какво ми скимна, божие просветление, та се приближих до тях:
— Чии сте вие бре, деца? — питам ги аз на български.
По-голямото момченце вдигна главичката си:
— На попа — отвърна то, — дето го заклаха завчера в обора.
Очите ми се наляха със сълзи; земята се завъртя около мен като воденичен камък; опрях се на стената, земята спря.
— Приближете се бре, деца! — рекох аз. — Елате при мен!
Измъкнах от силяха кесията си, пълна с турски лири и меджидиета, коленичих и ги изсипах на земята.
— На, вземете! — извиках аз. — Вземете! Вземете!
Децата се хвърлиха на земята и започнаха да събират с ръчичките си меджидиетата и лирите.
— Ваши са, ваши са! — извиках аз. — Вземете ги!
Оставих им и кошницата със стоката.
— Всичко е ваше, вземете го!
И веднага си плюх на петите; излязох от селото, разкопчах ризата си, измъкнах „Света София“, дето си я бях избродирал сам; скъсах я, захвърлих я и почнах да тичам… Тичах… тичах…
И все още тичам!


Сигурен съм, че ако беше прочел „Алексис Зорбас” – не би се опозорил да се присъединяваш към такава отвратителна лъжа. Но тъй като не си го чел – лесно си станал жертва на лъжеца Джон Кей. Заслужава да го вържеш за стола и да го накараш 100 пъти да препише романа на ръка!
Защото:
— Едно време си казвах: този е турчин, този е българин, а този е грък. Извършил съм такива неща за родината, началство, че ще ти настръхнат косите; крал съм, грабил съм, изгорил съм села, обезчестил съм жени, изтребил съм цели семейства… Защо? Защото, казва, били българи, турци. „Уу, да се не видиш макар, мръснико — казвам си често аз на себе си и се чумосвам. — Уу, да се не видиш макар, серсемино!“ Нали ми дойде вече акълът, гледам сега хората и си казвам: „Този е добър човек, онзи е лош.“ Какъвто ще да е — българин или грък! Все едно е, добър ли е, лош ли е, това само питам сега. И колкото по остарявам, на, кълна ти се в хляба, който ям, струва ми се, че ще почна и това да не питам. Море, какъвто ще да е — добър или лош! За всички ми е жал, сърцето ми се къса, когато видя някой човек, па макар и да се преструвам, че пет пари не давам. На, казвам си аз, и този фукара тук яде, пие, люби, страхува се, има си и той своя бог и своя дявол, ще хвърли и той петалата и ще се изпъне като дърво в пръстта, ще го изядат червеите… Ех, горкият! Братя сме всички…


Както виждаш, Алексис Зорбас не крие злодеянията, които е вършил в младостта си – но в никакъв случай не се „хвали” с тях – както нагло, безочливо и цинично те е измамил Джон Кей. Напротив, дълбоко се разкайва за това. А щом някой се разкайва – ние сме длъжни да му простим! Затова сме хора и затова сме православни християни.
Колкото до зрелия Зорбас от романа – той не е и не може да служи като нарицателно за Гърция или гърците, просто защото даже не се чувства грък: ако прочетеш книгата, няма как да ти убегне, че когато пише писмо от Югославия, се подписва като „Зорбич”, а от Румъния – „Зорбеску”. Нещо повече – Зорбас противостои на гърците и на гръцкия манталитет. И Казандзакис им противостои. „Алексис Зорбас” в действителност е една дълбоко антигръцка книга – и не е единствената му: вж. „Христос отново разпнат”!. Единственият отрицателен герой, всъщност е събирателният образ на гърците. Защото гърците убиват онази вдовица, по която всички са си загубили ума – а единствените й престъпления са, че е млада, че е красива и че е достатъчно независима, за да може сама да избере мъжа, с когото да сподели леглото си. Гърците разграбват вещите на Бубулина. Пред очите й – без даже да я дочакат да умре. В същото време обаче дори не желаят да я погребат нормално – щото не била като тях, кръстела се с четири пръста. И то при положение, че тази същата женица им е спасила животите по време на Критската революция. А това са онези същите критяни, борещи се за свободата си в „Капитан Михалис”. А като я получили – започнали да се поробват един другиго.
Не, Алексис Зорбас не само не е част от всичко това, но и се бори срещу него – както и с каквото може. Какво според теб е въжената линия, за която ще прочетеш в романа? И на какво накрая двамата така се кефят, когато тя се разпада?
А пък цитатът „да си разпашеш пояса и да търсиш кавга” – мръсният лъжец Джон Кей го е извадил от контекста и ти го е пробутал за някакво верую. А то всъщност е вид селска сентенция – в което се обобщава житейския път на един мъж. Ето – на:
Животът е беля — продължи Зорбас, — смъртта не е. Знаеш ли какво ще рече жив човек? Да разпасваш пояса си и да търсиш кавга!

А нима ти, Кънчо, с тази тема не направи абсолютно същото? Разпаса пояса (игнорира текста на книгата на Казандзакис) и търсиш кавга (с онези, които са я чели и запомнили). Е, поне аз съм достатъчно възпитан, за да не започна такава кавга — затова получаваш само спор относно истинското съдържание на "Алексис Зорбас".


Отделно от това – „Алексис Зорбас” пращи от делнични мъдрости. Толкова разбираеми, достъпни, приемливи и запомнящи се, че да накарат Карлос Кастанеда да си скубе косите от завист. А Хорхе Букай – и брадата.
Естествено – най-вече за отношенията мъж-жена. Още от самото начало – когато Зорбас си спомня как и защо баба му го проклина, през историите си със Софинка и Нуса, та чак до самия финал.
Могат ли да се разкажат с думи тези неща, боже господи? Жената е като студен извор, навеждаш се, оглеждаш се и пиеш, пиеш, та чак кокалите ти пукат! А след това идва друг жаден, навежда се и той, оглежда се и пие. След него друг… Това ще рече извор, това ще рече жена.


А това си е направо за житейско мото:

Ако съществува ад, ще отида в ада, и то по тая причина. Не защото съм крал, убивал, изневерявал, не, не! Това не е нищо, Господ прощава тези неща. Ала ще отида в ада, защото онази нощ една жена ме очакваше в леглото си, а аз не отидох…


Но Алексис Зорбас не ми е пример за подражание, защото неговият път към лична свобода включва отричане на Бога и вярата в Него. Което е основното противоречие в образа му. Ако не вярвах в Бога – аз не бих могъл например да му простя престъпленията в Македония. Също така – Зорбас дори не се опитва да направи каквото и да било полезно в живота си, което да го надживее. Дори не мисли за такива неща. Докато аз пък съм възприел идеята, че всеки мъж е длъжен както се вика „да посади дърво, да съгради къща и да отгледа син”. Алексис Зорбас има някои много мъдри житейски прозрения – но няма цялостен поглед върху живота и няма ни житейска стратегия, ни планове. Но най-лошото е, че няма истински мечти – а за такива възприема благородните си лъжи пред Бубулина. Но дори и те всъщност не са негови – това са мечтите на Бубулина, разкрасени и допълнително романтизирани. Но нейни.
Изобщо – има какво не особено хубаво да се каже за Зорбас, но то в никакъв случай не е онова, за което Джон Кей те е измамил.
Той те мами дори и с името му: защото „Зорба” нито е измислена умишлено от Казандзакис фамилия, нито на български означава „насилник”. Означава, но на османски турски. Което ме кара да се запитам: що за „български” речник използва този лъжец? Като го срещнеш (щото си му преводач) – попитай го и ти! И го сподели във форума. И Казанзакис не е „избрал името Зорбас” за героя си, а просто му е дал истинската фамилия на неговия прототип. Защото Алексис Зорбас не е измислен. Прототипът му се казва Георгиос Зорбас. И е от Македония. По-точно – баща му е роден в село Зорбатово (на гръцки – Зорбас) и когато се е преселил в Колиндрос, се е записал като „Фотис от Зорбас”. А когато в Османската империя със закон фамилните имена са станали именно имена, а не прякори – записал се е като Фотис Зорбас. Така и синът му е станал Георгиос Зорбас.
Така, че с чиста съвест можеш да светнеш тоя Джон Кей с „Алексис Зорбас” по чутурата. Няколко пъти.
Пожелавам ти да прочетеш книгата и да пребориш демоните в себе си!
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am


Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта