Литература и други изкуства

Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Всичко за изкуството

Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Нед Сеп 27, 2015 10:23 am

* * *
През тази година на класика Петър Бобев определено му върви!

Преди броени месеци КК „Труд“ пусна в едно книжно тяло две негови творби – „Възмездието на Кали“ и „Диадемата на орангутана“, а пък в началото на септември, в рамките на Булгакон 2015, беше представен друг негов опус. Става дума за ЗЪБАТИТЕ ДЕМОНИ, публикувани от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ (София).

Ето и задължителните данни от издателското каре на тия „Демони“:
Фантастично-приключенски роман. Първо издание (моля, обърнете внимание на това!). Редактор: Александър Карапанчев. Художник на корицата: Ани Бобева. Технически редактор: Сандро Георгиев. Предпечат: Атанас П. Славов. Коректор: Антоанета Петрова. Формат: 56х84/16. Печатни коли: 13. Печат: „Инвестпрес“ АД, София.

Можем да добавим и други подробности, ала нека не прекаляваме с присъствието на тази строга господарка – Н. В. Библиографията.

Вместо повече приказки сега ви предлагаме предговора към ЗЪБАТИТЕ ДЕМОНИ:


РИЦАРЯТ НА ВЕЛИКОТО РАВНОВЕСИЕ
И НЕГОВИТЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ


Автор: Пламен МЛАДЕНОВ

Словосъчетанието „неиздавано произведение“ вероятно изостря сетивата на мнозина любители на литературата. Когато говорим за роман на класика на българския фантастичен и приключенски жанр Петър Бобев (9 август 1914 – 27 април 1997), интригата става още по-силна. За почитателите му от най-различни поколения всяка нова, още непозната негова книга е събитие, сравнимо с откриването на загадъчен град на инките като Мачу Пикчу.

В „Зъбатите демони“ Петър Бобев остава верен на себе си и майсторски заплита повествователни линии, остри конфликти, подводни битки на живот и смърт с допотопно морско чудовище, надводни преследвания, поднесени със специфичните за него език и изразни средства. Едновременно с това авторът демонстрира безкрайната си ерудиция, благодарение на която читателят се запознава с множество неподозирани или слабо познати факти и получава стимул сам да продължи търсенето на информация.

Впечатляващо е, че 36 години след създаването си романът звучи (стряскащо) съвременно. Взаимоотношенията „човек–природа“ са по-важни от всякога за оцеляването на цивилизацията ни. Самозабравили се представители на нашия „разумен“ биологичен вид вършат безобразия по континенти и океани и в атмосферата, без да се замислят за последствията. Екологичните движения и организации се противопоставят все по-решително на всички вредни въздействия, но и отпорът срещу тях се ожесточава. България не е изключение и от този процес. Научната страна на творбата също не е загубила актуалност. Учени от различни страни продължават да работят по хипотезите, обосновани от П. Бобев. В средата на 2015 г. екип от Университета на Абърдийн съобщи за сериозен напредък в борбата с онкозаболяванията, основан на компоненти от имунната система на акулите.

* * *
През април 1979 г. Георги Иванов става първият българин, полетял в Космоса. По същото време Петър Бобев завършва своя фантастично-приключенски роман „Зъбатите демони“, чиято фабула е пряко свързана с океана и неговите все още загадъчни дълбини. Морето привлича като магнит писателя през целия му творчески път. „Белият лоцман“, „Теао Немия“, „Заливът на акулите“, „Свирепия“, „Разум в бездната“, „Телената обеца“, „Тигрицата на океана“ са само част от повестите и романите на П. Бобев, в които той запленява въображението на читателя с приключенията на удивителни водни обитатели, с ежесекундната им битка за оцеляване в безмилостната обкръжаваща среда, със срещите или сблъсъците им с представителите на човешкия род. Героите в редица произведения с историческа насоченост на този толкова популярен наш автор („Галатея“, „Куцият дявол“, „Калиакра“, „Драгота – морски хайдутин“) също кръстосват морските простори, като във всички изброени задължително трябва да отбележим присъствието на пиратството в различни негови форми – друга тема, която вълнува Петър Бобев. Навсякъде писателят поставя жизненоважни морално-етични проблеми.

Изображение

„Зъбатите демони“ от заглавието на романа са акулите. От древността до наши дни големите и средните по размери представители на тези хрущялни риби всяват страх, ужас и какви ли не други отрицателни емоции, въпреки че само четири вида акули са в състояние да нападнат човек, без да са предизвикани. За разлика от моряците, рибарите, сърфистите и плувците, учените гледат на могъщите морски хищници от друг ъгъл. Крие ли организмът на акулите средство за борба с най-коварния враг на живота – раковите заболявания? Дълго време е съществувало схващането, че този древен род риби, населяващ сините дълбини на нашата планета над 400 милиона години, е неподатлив на онкологични образувания. Впоследствие, при изследвания на тела на акули, са откривани следи от ракови тумори. Неизяснен остава въпросът дали това са изолирани случаи, или процентът на заболеваемост сред „зъбатите демони“ е близък до този сред другите животински видове и човека.

Петър Бобев застъпва позицията, че „... акулите почти не боледуват от инфекциозни болести. Също от рак“, както заявява един от главните негови герои, ученият Жан Дюрер. Върху това схващане авторът изгражда сюжета на романа си. Дюрер открива, че тимусната жлеза на акулите съдържа вещество, което спира развитието на белодробните тумори. От този момент за властелините на Световния океан настъпва апокалипсис. Мало и голямо, опитни рибари и самонадеяни новаци се втурват на лов за акули, тъй като заплащането е пребогато. Рязкото намаляване на акулската популация нарушава екологичното равновесие и планетата е на ръба на катастрофа, но само единици се досещат за това. Почти пълното изчезване на „хищниците-санитари“ удължава живота на болните и заразени риби, главоноги и други морски същества, което предизвиква епидемии от заболявания сред повечето групи жители на океана.

◄ Продължението следва!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Пон Сеп 28, 2015 11:01 am

РИЦАРЯТ НА ВЕЛИКОТО РАВНОВЕСИЕ
И НЕГОВИТЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ (2)


Нека дадем думата на друг ключов персонаж, българския биолог Христо Панчев: „Увеличи се зоопланктонът, а фитопланктонът застрашително намалява. Няма ли това да се отрази върху съдържанието на кислорода в атмосферата? И то най-напред във водата, където да причини още по-голяма смъртност сред морските обитатели. После – относително нарасналият въглероден двуокис няма ли да предизвика „парников ефект“ върху планетата, да се повиши средната температура, вследствие на което да се стопят ледниците, да се надигне нивото на океана, да потопи безброй крайморски градове и плодородни площи, да се разширят пустините...“. Звучи актуално, нали? Така Петър Бобев пише за глобалното затопляне още през 1979 г. ...

Човекът е най-страшният звяр на Земята, „Хищникът на хищниците“, а не „зъбатите демони“, които всъщност стават негови жертви. Homo Sapiens нарушава Великото равновесие, но пак той, по-точно, отделни негови представители, с риск за живота си го възстановяват.

Доктор Жан Дюрер, ръководител на онкологичния отдел в мощна фармацевтична компания, е първият основен двигател на действието. Раковото заболяване на съпругата му Силвия става катализаторът на работата му по извличането на веществото сквалотимузин, спиращо развитието на болестта. Дълго време Дюрер осигурява жизненоважното лекарство само за Силвия и безскрупулния собственик на тръста Ричард Маккреди. Постепенно осъзнал надигащата се катастрофа, причинена от избиването на акулите, Жан се освобождава от своя егоизъм и насочва усилията си към по-ефективно използване на акулската „суровина“ и замяната ѝ със синтетичен сквалотимузин, който да се произвежда в количества, достатъчни за целия свят.

ooooooooooooooooooooooooooooooooooo

Към моментa – част от местата, откъдето може
да се купи книгата „Зъбатите демони“:


http://www.evtiniknigi.com
● „Български книжици“, http://knigabg.com, ул. „Аксаков“ 10, София
● Книжарница „Нисим“, http://nissimbooks.com, бул. „Васил Левски“ 59, София
● Книжарница „Елрид“, ул. „Солунска“ 3, София
● Площад „Славейков“, щанд № 34, София
● Григор Петров, Варна, grigor.petrov@gmail.com
● Шадравана („Тортата“) пред театъра, Пазарджик
http://www.knizhen-pazar.com

ooooooooooooooooooooooooooooooooooo

Българският биолог Христо Панчев е далеч от каквато и да е представа за супергерой, въпреки телосложението си на щангист от тежка категория. Все още невъзстановен от сполетялата го семейна трагедия, за която обвинява себе си и развива комплекс за вина, ученият търси спасение в обятията на алкохола. Дори важното откритие, направено от него, се дължи на случайността, за което Панчев си дава съвсем ясна сметка. Българинът първи прозира фаталните последствия от геноцида над иначе безпощадните хищници и бърза да уведоми световната общественост.

Мултимилионерът Ричард Маккреди и племенникът му олицетворяват вижданията на П. Бобев за „вълци в човешки образ“. Двамата представители на „света на капитала“ вероятно щяха да направят стряскащо впечатление на аудиторията през 1979 г., но днешната българска действителност ни убеждава, че подобни „образи“ са навсякъде около нас.

Мануел Лопес, за разлика от двамата Маккреди, тръгва от най-ниското социално стъпало. Крайната бедност на неговото рибарско семейство го принуждава да развие комбинативните си способности, от един момент – изцяло в престъпен план. Лопес воюва на два фронта – срещу морския звяр, причинил гибелта на брат му, и срещу мафията, която му е пряк конкурент в бизнеса с акулски тимуси. Естествено, „дребният хищник“ Мануел няма никакъв шанс срещу „глутницата“ на организираната престъпност.

Левиатан е гигантска акула, кархародон (наричан и мегалодон), три пъти по-дълъг от съвременните големи бели акули. Смята се, че кархародоните, които достигали дължина до 21 метра, са изчезнали преди около 2 милиона години, но в „Зъбатите демони“ те все още владеят океаните. Ужасът и вцепенението от вида на чудовището са такива, че неслучайно Мануел Лопес го кръщава с името на старозаветния морски звяр. Библейските мотиви не спират дотук, защото самият Христо Панчев се озовава в търбуха на Левиатан, подобно на пророка Йона, който бил погълнат от огромна риба. Любопитно е, че кархародони се появяват в още две творби на Петър Бобев – „Светещата гибел“ (1978) и „Телената обеца“ (1988).

Тук възниква въпросът: „Зъбатите демони“ не са ли повлияни от „Челюсти“? Бестселърът на американския писател със същите инициали П. Б. (Питър Бенчли) излиза през 1974 г., а на следващата година киношедьовърът на Спилбърг счупва рекордите по приходи. Отговорът най-вероятно е „Не“. Бялата акула от „Челюсти“ се появи в България едва през 1984 г., но не на голям екран, а в така наречените кино-видео клубове (КВК). Книгата на Бенчли бе издадена у нас през 1987 г. Разбира се, твърде вероятно е лентата на Спилбърг да е била показана още през втората половина на 70-те години на някоя специална прожекция за „избрани“, където право да присъстват са имали и членове на Съюза на българските писатели, обаче Петър Бобев не е посещавал такива събирания. Възможно е „Челюсти“ да е бил предмет на обсъждане от страна на кинокритици или в други, частни разговори, в присъствието и с участието на Бобев, но между двата сюжета няма почти нищо общо. Разликата в мащабите на замисъла и идеите е очевидна и е в полза на българския фантаст.

* * *
„Зъбатите демони“ е творба с изключително силна екологична насоченост. Петър Бобев без колебание посочва истинските „демони“, хората, чието откровено варварство по отношение на майката-природа бързо ще се обърне срещу тях. Неговите предупреждения, за съжаление, са близо до момента да се сбъднат. А тогава Великото равновесие може да се окаже необратимо нарушено. Положителното е, че по целия свят непрекъснато се увеличава броят на защитниците на нашия общ дом – планетата Земя.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Съб Окт 17, 2015 10:30 am

И НА РАДИОВЪЛНА!

ник ● Вторник, 20 октомври ● Вторник, 20 октомври ● Вторник, 20 октомври ● Вторник, 20 октомври ● Вторник, 20 ок

Интерес към романа „Зъбатите демони“ на Петър Бобев прояви и радио АЛМА МАТЕР. По-точно казано, интересът идва от неговото популярно предаване „Книги завинаги“.

Изображение

И така, във вторник, 20 октомври т.г., между 17 и 18 часа в КНИГИ ЗАВИНАГИ ще гостува Пламен Младенов, журналист и член на нашия клуб „Иван Ефремов“.

Голям колекционер и почитател на Петър Бобев (1914-1997), Пламен е отлично запознат с творчеството му, включително и със „Зъбатите демони“, към които написа особено интересен и познавателен предговор (вижте, моля, предишните два постинга).

Приятно слушане на честота 88 мегахерца за София (радиото е достъпно и онлайн).

Накрая още нещо: на сайта http://knigizavinagi.com/ могат да се чуят записите на вече минали предавания.

наги ■ Книги завинаги ■ Книги завинаги ■ Книги завинаги ■ Книги завинаги ■ Книги завинаги ■ Книги завинаги ■ Кни
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Сря Дек 02, 2015 5:07 pm

По следите на една чудесна инициатива

Вече на няколко пъти – и то от различни места – се чува въпросът: „А кой е направил peterbobev.eu?“.

Създател на този сайт е г-н Мирослав ИГНАТОВ от Варна. Ето какво ни отговори той, когато го потърсихме за повече подробности:


____________________________

Първоначално близо 70 процента от информацията, която сега е разположена на http://www.peterbobev.eu/, беше публикувана от мен на сайта ми http://www.miroslav.eu. Това се случи през декември 2011 г., след като няколко месеца по-рано се бях ядосал, че откривам само късчета информация за Бобев в интернет, повечето от които пълни с противоречия и смехотворни твърдения. Амбицирах се, имах повече свободно време и така започна всичко. В един момент обаче установих, че съществува доста голям интерес към страниците за Петър Бобев, и реших, че е редно да ги преместя в отделен сайт.

Изображение

●● Из раздела Снимки – автошарж на писателя,
сътворил „Заливът на акулите“ и „Каменното яйце“


Още повече че мнозина се чудеха кой е този Мирослав и какво общо има с творчеството на Бобев, което пък е представено сред още десетки други страници с най-различна информация. Впрочем в miroslav.eu присъстват два изключително много посещавани раздела – за двата варненски халколитни (енеолитни) некропола и най-старото обработено злато в света, както и за розите. В тях има детайли, които и до момента не се срещат никъде другаде, поради което редовно ми пишат дори студенти, мислейки, че съм археолог или ботаник (което донякъде ме забавлява).

Но да се върнем на peterbobev.eu. Сайтът заработи в настоящия си вид на 01.12.2013 г. Технически го поддържам и списвам аз, но в много важни етапи ми помогнаха Атанас Цветанов и инж. Емил Димов (с когото направихме честването на 100-годишнината на Бобев в Аквариума). Оттам нататък, не мога да си изкривя душата, с информация, личен труд и подкрепа са помогнали (и, надявам се, ще помагат) хора като Александър Карапанчев, Атанас П. Славов, Владимир Кромбърг, Григор Петров, Мандор, Пламен Младенов...
____________________________

●●● Попътен вятър, peterbobev.eu!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Вто Дек 15, 2015 9:28 am

Прочетено в хартиената преса

„Зъбати демони“ изплуваха след 36 години
За да напомнят, че сме имали българска литература за юноши

„НЕОБХОДИМО МИ е да се добера до патента на този българин! По законен път... По всякакъв път... Обаче трябва да го притежавам в най-скоро време! – Ще го имате, мистър!“ Мистърът притежава грамадна фармацевтична компания. Но му се явява рак на белия дроб. Шансът му е, че същото заболяване е споходило съпругата на негов служител. Служителят е талантлив изследовател, компанията поддържа свой научен институт. Той измислил лек. Не ликвидира рака, спира развитието му. На основата на екстракт от тимусната жлеза на акула. Ученият го работил за своя сметка до заболяването на чорбаджията. Който отсича: Давай независимо от цената.

ЦЕНАТА Е жестока. В нея влиза ловът на акули – много бройки, непрекъснато. Някакъв в някакъв български институт измислил апарат за прогонване на акули с ултразвук. Но при тестването го поврежда и апаратът тръгва на други вълни: привлича акулите. И се разчуло – в романа „Зъбатите демони“ на Петър Бобев (изд. Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“). Петър Бобев, някогашният много четен автор на юношеска приключенска литература (1914-1997). Романът е от 1979-а, сега излиза на бял свят. Дъщеря му го изровила от архива, художничката Ани Бобева, нейна е корицата. Не е ясно защо не е излязъл навремето. Даваме за домашно на политкоректните литературоведи да извадят теле изпод вола.

ТА ХИЩНИТЕ акули намаляват, разбутва се съотношението между океанските видове, в резултат се задава катастрофален срив на баланса между зоопланктон и фитопланктон, въглеродният двуокис може да причини „парников ефект“, да се вдигне планетната температура и т.н. Предупреждение отпреди 36 години! Екологичната е само част от интригите в романа, има и фантастичен елемент. Езикът, ерудицията, сюжетната плътност, социалните внушения не стоят по-долу от, да речем, Майкъл Крайтън. Е, при онзи измишльотините са повечко. Нашенската юношеска литература сподели участта на нашенския чесън и още 4000 артикула. Нали за това се борихме.*

„Сега“, брой 287 от 12-13 декември т.г.
_________________
* Автор на тази анотация е Петко Тодоров, който през т.нар. демократично време списва книжовните страници на вестниците „Стандарт“ и „Сега“ и сътрудничи на предаването - Книги завинаги - , излъчвано по радио Алма Матер. През 2011 г. е удостоен със специалната награда „Рицар на книгата“. – Б. фор.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Сря Фев 24, 2016 5:12 pm

Писмо от Националната библиотека

Тези дни в Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се получи ей това интересно послание с изходящ номер КФ-05-113:
____________________

Уважаеми господин Карапанчев,

Ръководството на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ Ви благодари за дарението на книгата на Петър Бобев „Зъбатите демони“.

Възприемаме Вашия жест като израз на разбиране за целите и задачите на нашата институция.

Книгата ще бъде изпратена на следните библиотеки:

* Конгресна библиотека – Вашингтон
* Национална библиотека – Япония
* Национална библиотека – Букурещ
* Национална библиотека – Киев
* Национална библиотека – Кишинев
* Университетска библиотека – Воронеж.

Още веднъж Ви благодарим и Ви пожелаваме успех.

С уважение: Директор
проф. дфн Боряна Христова
(печат и ръкописен подпис)
____________________

Цитирайки това писмо, използвам случая отново да изкажа моите благодарности към двама интелектуалци, членове на клуба „Иван Ефремов“, без чиито усилия този роман на Петър Бобев нямаше да види бял свят – Пламен Младенов и Атанас П. Славов.

Специална благодарност заслужава и дъщерята на писателя – художничката Ани Бобева, която ни предостави неиздадения дотогава ръкопис и нарисува корицата на „Зъбатите демони“.

Накрая: да се надяваме, че новата книга на класика фантаст и приключенец Бобев ще намери добър прием в различни държави и може би ще се появи на някои от техните езици...

Изображение

Приложение: Националната библиотека на Франция,
построена във формата на четири гигантски разтворени книги
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Нед Фев 28, 2016 12:00 pm

Първа публикация

ОДА ЗА ПЕТЪР БОБЕВ

Автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Александър Беляев ни покори с „Човекът амфибия“ и „Последният от Атлантида“, когато бяхме в трети или четвърти клас. След тях узнахме за „Корабът с алени платна“, „Бягаща по вълните“ и „Ранчото „Каменният стълб“ на Александър Грин. Освен това четяхме „Капитан Немо“ и „Децата на капитан Грант“ от Жул Верн и „Ловци на растения“ и „Пълзачи по скали“ на Майн Рид.

И неочаквано се появи „Заливът на акулите“ от Петър Бобев – завладяваща книга, посветена на подводния свят.

Писателят направи сензация всред любителите на приключенията и фантастиката след историите си за слончето, търсещо дини в пустинята Калахари, за петела, живеещ с ято кокошки в къщичка на колела, и за съдбата на неизвестния събирач на каучук в Амазонията, описани в сборника „Гърбавата ела“. Във вестник „Септемврийче“ пък публикуваха повестта му „Гонитба из южните морета“, продълженията на която очаквахме с нетърпение. Краткото интервю, съпътстващо текста, съобщаваше, че всяка написана страница изисква напрегнати проучвания.
Петър Бобев стана известен в едно и също време с големите наши автори Николай Хайтов и Йордан Радичков. Хиляди негови почитатели все още си спомнят с благодарност за книгите му. Неадекватното поведение на литературната критика, след скандала с романа „Тютюн“ на Димитър Димов, не успя да каже нищо съществено за този забележителен талант. Но Петър Бобев получи неръкотворния читателски паметник и се оказа сред най-четените български писатели през втората половина на ХХ век. Ореолът на славата му грее и днес – въпреки превратностите на времето.

Изображение

Авторът и последната му засега издадена книга

Предполагах, че Петър Бобев е писател, приведен целодневно над пишещата машина или пътуващ в далечни земи, за да събира материал за увлекателните си романи. С учудване узнах, че работи като банков служител и че чичо Митко – близък на семейството ни библиофил – е негов колега. Спомням си веселата усмивка, с която ме посрещна, когато го запитах за Петър Бобев. Той не разказа много, но същественото бе, че авторът на забележителните истории е акуратен специалист, вниква внимателно в проблемите и е доброжелателен събеседник по книжовните въпроси. Чичо Митко обеща, че ще предаде възхищението ми от творчеството му, а малко по-късно ме дари с „Драконът от Луалаба“. Вече бях прочел „Изгубеният свят“ на Конан Дойл, ала Петър Бобев обогати темата по своя оригинален начин. Обсъдихме книгата със Светослав Николов – приятел и съученик, един от първите лауреати на конкурса „Златното перо“ на списание „Космос“ през 1969 г. Двамата в един глас споделихме възторга си от нея. Познавахме „Мъглявината Андромеда“ на Иван Ефремов, „Трудно е да бъдеш бог“ на братя Стругацки и „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри, обаче Петър Бобев не ни омръзваше. Мястото му оставаше непоклатимо и едва ли някой би го нарекъл епигон в научната фантастика.

Книгите на Петър Бобев не се задържаха в книжарниците. Лекото му перо водеше читателите в свят, изпълнен с борба и доблест, и заставяше поклонниците му да ги поглъщат неусетно. Литературните му колеги го сравняваха с Жул Верн, но той бе отвоювал своя позиция и казваше неща, различни от познатите шаблони. Типичен пример за това е „Теао Немия“ с неповторимата си поетика в трагичната съдба на героя и прецизно представения пейзаж.

Трябваше време, за да осъзная, че Петър Бобев, както и някои други автори – Жул Верн, Карл Май, Емилио Салгари, Александър Беляев – разказва за места и събития, които не е виждал, обаче ги пресъздава вярно и увлича спонтанно читателя.

Още време ми трябваше, за да проумея и подтекста на неговите книги. Той насочваше поглед към недостъпни за съвременниците ни региони – Южна Америка, Централна Африка, Австралия, Океания, Северния ледовит океан – ала героите му не преживяваха приключения в България след Втората световна война. Радиото, телевизията и периодичният печат денонощно тръбяха за успехите в строителството на ново, по-справедливо общество, обаче персонажите на Петър Бобев бяха сдържани относно политическото ни ежедневие. Те обичаха България по своему (да си спомним сигнала „Мила родино“, с който се приветстват братът и сестрата Крумови в „Опалите на Нефертити“), но споделяха лаконично най-съкровеното за нея. Историческите му книги обхващат период от древността до съпротивата срещу османските поробители. Нищо повече не е добавено към героите и събитията.

Особено показателен е романът „Галатея“. След класическия филм „Троянската война“, с участието на Стив Рийвс, и след частичното запознаване с „Илиада“ в гимназията Петър Бобев даваше ново тълкуване на древността. Това не бе тезата на социалистическия реализъм, прокарвана в учебниците, а похватът на оригинален мислител.

Книгите на Петър Бобев украсяват щандовете под открито небе на площад „Славейков“. Дългогодишните му почитатели не се колебаят да заплатят цената за любимия автор, искана от търговеца. Насладата от повествованието и моралната подкрепа на героите дават надежда на читателите.

Някога един френски крал в момент на добро настроение беше заявил, че „Париж заслужава меса“. Ако перифразирам думите му, бих казал, че Петър Бобев е достоен за ода. Сега вярното ми перо няма сили за нещо повече от въздишка по отминалата младост, съгрявана от прекрасните му книги. Мечтите от онези времена са химн, който никой не може да отнеме, независимо от несигурността на епохата.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 06, 2016 12:02 pm

В Националните фантастични награди 2016 Петър Бобев е номиниран
в три категории: „Любим писател“, „Любима книга за 2015 г.“ (става
дума за романа му Зъбатите демони) и „Гранд-майстор на
фантастиката“. А в категорията „Любим сайт“ за цялостен принос е
номиниран peterbobev.eu. Гласуването се прави тук:
http://nfnagradi.net/voting-1/.*


ГОЛЕМИ, МАЛКИ И ТОЧНИ МЕЧТИ

◄ Написа: Славимир ГЕНЧЕВ

Според една крилата фраза човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Както всяка крилата фраза, и тази „увисва“, когато се приеме буквално. Та нима ако някой цигулар мечтае да свири като Паганини, е голям колкото него?

Като малък мечтаех да стана пътешественик и да се боря за опазване на дивите животни по света. Бях гледал 13 пъти филма „Серенгети не трябва да загине“, заснет по едноименния бестселър на д-р Бернхaрд Гжимек и посветен на сина му Михаел, починал на 25-годишна възраст при нелеп инцидент: малката му „Чесна“ се врязала в ято птици над кратера Нгоронгоро в Танзания. Перката блокирала, самолетът паднал и се разбил…

Михаел бил погребан на лобното си място, а на гроба му издигнали паметна плоча, на която пише: „Той отдаде живота си, за да защити дивите животни на Африка“.

По това време президент на Танзания бил западноевропейският възпитаник д-р Юлиус Ниeрере. Той се съгласил в Танзания да бъдат създадени резервати и дори назначил д-р Гжимек за техен главен куратор. Ниерере се проявил като мъдър и отговорен държавник. Години по-късно научих, че управлявал с желязна ръка, т.е. бил голям диктатор, но явно – просветЕн.

Изображение

Аз не станах пътешественик и природозащитник, но много пътувах на място с книгите на д-р Гжимек, Джералд Даръл, Михаил Пришвин, Майн Рид, Карл Май, Джеймс Оливър Кърууд, Рафаел Сабатини, Робърт Луис Стивънсън, Уолтър Скот, Джеймс Фенимор Купър, Аркадий Фидлер и десетки други…

– Гладна кокошка просо сънува – може да подхвърли някой.

– Току-що се връщам оттам – многозначително ще отвърна аз.

Защото като малък познавах, макар и съвсем бегло (всъщност изпитвах неописуем респект), великия детски писател за всички възрасти Петър Бобев, чиито книги поглъщах за часове и препрочитах ненаситно, особено „Заливът на акулите“ и „Теао Немия“.

След години разбрах, че той е писал произведенията си, без да е пътувал никъде – властите не го пускали извън България, а бездарните съвременни писатели натегачи, които възпявали строителството на социализма и обрисували „положителния“ герой на епохата (демек комуниста), ужасно го мразели и му завиждали заради славата и големите тиражи (най-вече!).

А Петър Бобев творял, обграден плътно от карти, атласи, енциклопедии и справочници и въоръжен до зъби с талант, трудолюбие и въображение.

Той беше дребно добродушно старче, което живя (слава на Бога!) до 80 и кусур години и пред което благоговея до ден днешен.

Аз съм само един голям мечтател, по-малък от всяка мечта.

29 март 2009 година

И з т о ч н и к : рубриката „За Петър Бобев в интернет“ на сайта http://www.peterbobev.eu/.

ооооооооооооооооооооооо

* В момента се провежда първият етап от гласуването на тези награди.
Краен срок: до 12 ЮНИ (включително).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Пет Авг 05, 2016 3:14 pm

Пред 102-рата годишнина от рождението на Петър Бобев

◄ ■ ●

В неговите произведения рискът, наречен скука,
ИЗОБЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА


Панайот ПАНАЙОТОВ

Има един автор, от рождението на когото тази година се навършва точно век и чиито творби са истинска приключенска литература, при това изключителна. Той е роден на 9 август 1914 г. в град Горна Оряховица. Казва се Петър Бобев. Започва да пише сравнително късно – на 40-годишна възраст, и то приказки за малката си дъщеричка Ани. Неговият талант обаче е забелязан от Ран Босилек, който го насърчава да продължи да твори. Приказките на Петър Бобев са издадени през 1955 г. под заглавието „Деца на слънцето“.

Постепенно се появяват редица други книги на плодовития автор, които вече са в сферата на приключенското и научнофантастичното четиво. Ето малка част от най-значителните: „Гущерът от ледовете“, „Теао Немия“, „Заливът на акулите“, „Белият лоцман“, „Жрицата на змията“, „Галатея“, „Драконът от Луалаба“, „Опалите на Нефертити“, „Отмъщението на мъртвия инка“.

Изображение

Корицата нарисува: Ани Бобева

Книгите на Петър Бобев се отличават с няколко забележителни черти. Най-напред те са неизчерпаем източник на знания за флората и фауната на редица екзотични области от нашата планета. Авторът е страхотен познавач на растителното царство и животинския свят. На второ място идват езикът и всякога напрегнатата фабула в творчеството на Петър Бобев. Стилът на писане е гладък, езикът – изчистен и свеж, а почти винаги в края на всяка глава се случва нещо неочаквано, което те кара с нетърпение да четеш нататък, за да разбереш какво ще стане. Малко са авторите на приключенски романи, които са способни по такъв начин да разгръщат своето повествование.

На следващо място трябва да се отбележи фактът, че в много от книгите на Петър Бобев герои са българи. Тук искам да отворя една скоба и да припомня, че в световната приключенска литература е изключителна рядкост да се срещне споменаване за българите. Жул Верн има един роман – „Дунавският лоцман“, героят на който е наш съотечественик. Карл Май в едно свое произведение въвежда героиня българка (и то – второстепенна) и споменава нещичко за Златния век на цар Симеон. И това е всичко. А при Петър Бобев много пъти главните действащи лица са българи, при туй хора с висок морал, с редки качества, готови да проявят героизъм. Като знаем колко често на подрастващите им се налага да чуват презрителното „българска работа“, „ганьовци“ и други подобни, мисля си какво възпитаващо въздействие биха оказали върху тях произведенията на Петър Бобев… Дали тогава измислени герои от типа на очилатия магьосник Хари Потър биха им се сторили по-интересни от нашите сънародници, обрисувани така силно от Петър Бобев?

Казва се, че нашите деца и юноши, залутани в магията на компютрите, не четат, не искат да прелистят дори една книга, защото им се струва безкрайно скучна. В произведенията на Петър Бобев рискът, наречен скука, изобщо не съществува. Защо тогава книгите на този автор не се печатат? * Защо издателите публикуват серийно какво ли не, но пропускат хубавата българска приключенска литература? Ако книгите на Петър Бобев се преиздадат, придружени с подходящи илюстрации, провокиращи въображението, какво по-подходящо четиво за нашите деца и юноши може да се пожелае? При това четиво, даващо знания за природата – да оставим настрана развлекателния елемент. Неведнъж съм си мислил, че ако един световноизвестен режисьор като Стивън Спилбърг би имал възможността да се запознае с „Жрицата на змията“, „Заливът на акулите“ или с „Драконът от Луалаба“, той би могъл да създаде филми, които с нищо няма да отстъпват на добре познатата ни поредица за приключенията на Индиана Джоунс…

Не е ли време сега, когато се навършват 100 години от рождението на Петър Бобев, отново да видим на книжния пазар неговите великолепни творби? Може би днешните деца и юноши ще ги посрещнат с радост.

Първа публикация във: вестник „Б о р б а“ (Велико Търново), брой 52 от 18 март 2014 г. **

oooooooooooooooooooo

* След дългата суша в публикуването на Петър Бобев, през м.г. излязоха две негови книги: „Възмездието на Кали. Диадемата на орангутана“ (КК -Труд-) и „Зъбатите демони“ (Дружество на българските фантасти -Тера Фантазия-)... Интересно е да се отбележи, че в Националните фантастични награди 2016 Петър Бобев зае трето място в категорията Гранд-майстор, а пък романът му „Зъбатите демони“ се класира на второ място в категорията Любима книга за 2015 г.

** Статията се публикува тук благодарение на специализирания сайт за Петър Бобев (http://www.peterbobev.eu), в който можете да намерите особено богата и разнообразна информация за този наш писател. – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Пет Окт 07, 2016 4:12 pm

Първа публикация

С ПРЕКЛОНЕНИЕ...

Написа: Кирил БОЖИЛОВ

Когато в редакцията на „Пламъче“ * искахме да разнообразим някой брой с по-увлекателно четиво, отново се обръщахме към непроменимата отзивчивост на Петър Бобев. Защото в многото обсъждания на списанието (из цялата страна) читателите не пропускаха да споделят предпочитанията си за неговите „толкова хубави“ разкази.

Той – обикновено – ни казваше: „Ще помисля... Кога трябва да го дам?“.

Изображение

И го донасяше ден-два по-рано – на булевард „Толбухин“ ** 51, ІІІ етаж (а инак живееше наблизо, на улица „Любен Каравелов“ 12). Тихо почукваше, тихо влизаше: с чара на тихата си усмивка, с тихия си вежлив поздрав; с неподправена сърдечност се ръкуваше с всички (петима души в малката стая на редакцията ни). Сядаше – някак притеснено, по-открая на единствения свободен стол: така сякаш подсказваше, че ненужно няма да ни отнеме време.

Новият му разказ беше пак с илюстрации от дъщеря му – талантливата художничка Ани Бобева.

* * *

Спомените – ако не са записани звуково или ако не са стенографирани – никога не са съвсем точни, макар и твърде верни. Но съм запомнил: веднъж в редакцията бяхме само двамата с Петър Бобев и аз го помолих да разкаже на читателите ни как е създал някоя от своите книги (имахме такава рубрика). Той кимна обещаващо, помълча, поусмихна се... И предварително сподели думи, които съм запаметил тъй:

„Дори някои наши колеги си мислят, може би, че аз сядам пред писалището и подтикнат от въображението си, започвам да описвам невероятни историйки...

Обаче не е така...

След като съм си изяснил замисъла и в общ вид – сюжета, главните герои и т.н., подхващам най-трудното: да потърся и да намеря всичко онова, което ще ми е нужно за книгата – и то от всeвъзможни достоверни източници.

Това продължава с месеци...

За да могат читателите не само да следят какво и как се случва в съдбата на героите ми, но и да получат – по непринуден начин – и проверени знания... “.

* * *

И затова много читатели възприемаха книгите му за любими, а него – за любим писател!

____________________

* Част от литературно-художествения алманах, в който през 1989 г. комсомолските другари сливат три в едно, а именно: списанията „Пламъче“, „Дружинка“ и „Чуден свят“. През 1991-ва този нов орган, наречен Пламъче – Чуден свят, бива угасен, тоест закрит. От същите другари... – Б. ред.

** Сега – „Васил Левски“. Адресът се пада недалеч от филмотечното кино „Одеон“. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Нед Окт 30, 2016 12:16 pm

Световни величия крадат от горнооряховски автор

Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев

Автор: Михаил МИХАЛЕВ

Популярният български писател Петър Бобев се оказа ограбен от редица световни величия. Роденият в Горна Оряховица майстор на приключенския и фантастичния роман вече няколко пъти е ощетен от чуждестранни писатели и кинорежисьори, твърдят анализатори на творчеството му.

Петър Бобев проплаква на 9 август 1914 г. в железничарския град. Умира на 27 април 1997 г. в София. Започва да пише, когато е 40-годишен. Бързо става любимец на поколения българи, които все още препрочитат знаменитите му книги „Куцият дявол“, „Калиакра“, „Белият лоцман“, „Теао Немия“, „Галатея“, „Боа и диаманти“, „Каменното яйце“, „Драконът от Луалаба“ и много други любими произведения.

Ненаказаната кражба на Майкъл Крайтън

През 1983 г. Петър Бобев пише разказа „Ужасният гущер“, а шест години по-късно го ползва като основа за популярната си книга „Каменното яйце“. В нея Бобев разкрива по уникален начин как учени съживяват загинали преди хилядолетия динозаври. Година по-късно американският писател Майкъл Крайтън издава романа „Джурасик парк“, екранизиран от режисьора Стивън Спилбърг и превърнал се в абсолютен бестселър. Интересното е, че творбата на Крайтън се препокрива с тази на Бобев почти на 90 процента. За невероятно съвпадение е абсурдно да се говори, а вероятността американският автор да се е сдобил с книга на българския си колега е доста по-голяма. Така или иначе никой през смутните години в зората на демокрацията у нас не повдига темата за случилото се с труда на Петър Бобев. Неговата идея е взета „назаем“ от Крайтън, който придобива световна известност и бере плодовете на книгата си повече от две десетилетия.

Изображение

Нова „динозавърска“ кражба

Дълги години след екранизацията на „Джурасик парк“ никой майстор на киното не се осмели да създаде филм за динозаври. Това направи английският режисьор Сид Бенет, който пусна на големия екран през 2012 година лентата „Проект Динозавър“. На пръв поглед в този факт няма нищо странно, ако не беше очевидната прилика с още един от романите на Петър Бобев. През 1968 г. на българския книжен пазар се появява „Драконът от Луалаба“. В него български учен и дъщеря му попадат в джунглите на Конго и тръгват по следите на митичните създания „шипекве“. Те се оказват оцелели през вековете динозаври, бродещи в недостъпните тропически гори. Странното е, че сюжетът на филма „Проект Динозавър“ е базиран именно на група изследователи, които се озовават в конгоанските лесове и попадат на свят от динозаври. Вероятно и тази прилика с родната литература е „случайна“ и „неволна“. Интересен факт е, че през 2011 г. туристи, завърнали се от джунглите на Конго, се кълнат, че са се натъкнали на странни същества, отговарящи на описваните от местните племена митични създания „шипекве“...

„Анакондата“ на Дженифър Лопес и Айс Кюб

На 11 април 1997 г., малко преди Петър Бобев да напусне този свят, се появява американската филмова продукция „Анаконда“. В главните роли са певицата Дженифър Лопес и колегата ѝ Айс Кюб. Лентата разказва за огромна анаконда, която живее във водите на Амазонка. Влечугото изяжда екипажа на кораб, тръгнал по водите, за да снима филм.

През 1965 г. обаче Петър Бобев издава книгата „Жрицата на змията“. В нея, разбира се, става въпрос за огромна змия, дресирана от млади амазонки. Влечугото загива в романа на Бобев, както се случва и със змията от „Анаконда“. Атмосферата от книгата буквално съвпада с тази от „Индиана Джоунс“ и със сигурност е сред най-значимите литературни произведения в цялата българска история. До момента обаче не се е намерил нито един режисьор, който официално да екранизира творба на Петър Бобев. Това явно правят находчивите американски и английски индустрии, които годишно генерират милиони долари печалба. Част от тях, разбира се, на гърба на Бобев.

Петър Бобев е актуален и днес

През изминалата година на пазара излезе книгата „Зъбатите демони“. Авторът е Петър Бобев. Близо 20 години след смъртта му, благодарение на дъщеря му Ани Бобева и Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, романът видя бял свят. Написана през 70-те години и търпеливо чакала своя ред, историята за алчен предприемач, който избива акулите в световен мащаб, за да извлича скъпо лекарство срещу рак, звучи актуално и днес. На места творбата наподобява „Челюсти“, а от страниците ѝ лъха на съвременност – жестока и безпощадна, каквато я познаваме в ежедневието. Всъщност Петър Бобев е любимец на поколения българи, неслучайно неговите книги са продадени в тираж от над 1 милион. Мащаб, който обаче е твърде малък за таланта на един горнооряховски мъж, наричан от критиците българския Жул Верн...*

От източника: http://korespondentbg.com/bg/svetovni-velichiya-kradat-ot-gornooryahovski-avtor/.

oooooooooooooooooooooooooooo

* ОСОБЕНО ИНТЕРЕСНО е до каква степен ние, българите, можем да претендираме,
че разни чужденци действително са изплагиатствали от Петър Бобев. Когато фактите говорят –
и боговете мълчат, както се казва в една нашенска пословица... – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Със запазената марка ● Петър БОБЕВ ●

Мнениеот alexandrit » Вто Дек 06, 2016 11:31 am

Нова награда за Петър Бобев

Тази пролет обявихме третия си КОПНЕЖ ЗА ЧОВЕЧНИ КНИГИ. Търсихме художествена проза, издадена на български през 2015 г., която удовлетворява критериите ни, когато подбираме книги за поредица „Човешката библиотека“. Истории, които разширяват разбирането ни за другите и за това какво значи да бъдеш човек. Които ни даряват с огъня на смеха в студените зимни нощи и с прохладата на размисъла в жежките летни дни. Които вълнуват, обширяват, хвърлят ни в дълбокото и във високото. Които бихме се радвали да сме издали ние – или просто се радваме, че сме прочели.

Напомняме и какъв беше смисълът на Копнежа – да помогнем на:

● авторите и издателите – с най-слабите звена в пътя на книгата до читателите: разгласата и разпространението;
● читателите – с пресяване на пре-огромния брой заглавия, които излизат всяка година.

Какво се случи?

Изображение

Получихме общо 6 номинации. Пет ни пратиха авторите, една дойде от читател.

Към тях журито ни – Eлена Павлова, Невена Стоянова, Калин М. Ненов, Адриана Пенчева и Надя Михайлова – прибави още една. Така началният ни подбор включи общо 7 заглавия. Също като миналата година, всички бяха български; преводни предложения нямаше.

След няколко месеца четене и обсъждане, ето и резултатите:

За 2015-а даваме две отличия в категория „Човечни книги“ – за заглавията, които грабнаха умовете и сърцата на журито.

Те са за:

● романа „ЗЪБАТИТЕ ДЕМОНИ“ от Петър Бобев
● и романа „СМЪРТТА Е ОПРАВДАНИЕ ЗА ВСИЧКО“ от Красимира Стоева.

П о з д р а в л е н и я!

От източника: http://choveshkata.net/blog/?p=6128.

xxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxxx

По-подробно за Петър БОБЕВ и наградената му книга –
на адрес
http://choveshkata.net/blog/?p=5727.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 757
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm


Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 10, 2016 2:51 pm е имало общо 61 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта