Литература и други изкуства

ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Всичко за изкуството

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот Генерала » Нед Яну 07, 2018 12:47 am

Понеже стана въпрос за България (мир на праха й) едно повече от тъжно стихотворение на Мая Дългъчева:

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?

web | Стихове

Ако някой ме пита
какво е родина -
стомна, пътьом напита,
щрихи дим над комина,
тук-там прашни портрети
на поети опети,
спят селцата на пръсти
(да не чуе поп Кръстьо),
бялва нощем в браздата
на Сивушка душата,
месечина гореща
пали кървави свещи
и с око зачервено
над чукарите гледа
как, изпънала вени,
запотена и бледа,
със сълзи като сажди
и раздрано сукманче
една българка
ражда
американче.
Генерала
 
Мнения: 446
Регистриран на: Пон Мар 08, 2010 8:51 pm

Rе: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот лидка » Пон Яну 08, 2018 1:56 am

В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...

"Борба" - Христо Ботев

Вижте само колко е актуално... А всъщност стихотворението е отпечатано за пръв път в този му вид във в. "Дума на българските емигранти" през 1871 г., по-късно са добавени още десет стиха.
Аватар
лидка
 
Мнения: 1
Регистриран на: Пон Яну 08, 2018 1:55 am

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Сря Яну 10, 2018 4:13 pm

Понеже инициираната от мен тема СТАНИСЛАВ ЛЕМ неочаквано се разрастна на твърде широка територия, реших да променя името й на ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА. Така всеки ще може да изказва тук мнения за фантастичните произведения, написани на всевъзможни езици и прочетени от него в оригинал или в превод. :silent:
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Чет Апр 12, 2018 7:14 pm

Пилотът Пиркс – незабравимият герой на Станислав Лем – стигна и до Харон, най-големия спътник на Плутон. На негово име е бил наречен един от кратерите на повърхността на спътника – в компанията на Кратера Немо, Кратера Настрадин Ходжа, Кратера Дороти, Планината Кларк и Планината Кубрик.
Прикачени файлове
Pluton.jpg
Pluton.jpg (56.99 KiB) Прегледано 3225 пъти
Krater Pirx.jpg
Krater Pirx.jpg (71.47 KiB) Прегледано 3230 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА - Lem

Мнениеот linawas » Нед Сеп 09, 2018 5:04 pm

На рождения му ден – 12 септември – да си спомним за великия полски писател и космически мъдрец СТАНИСЛАВ ЛЕМ
(1921-2006)


Неговите творби сякаш се носят със свръхсветлинна скорост, та не остаряват, и все така впечатляват с прозренията за човека и Вселената, за онова, което е невидимо за очите на нас, небелязаните с божия дар да си Лем – единственият.
Нека си спомним за него и сведем глава с благодарност за безценната съкровищница, която ни остави!
През 2011 г. Гугъл отбеляза 60-та годишнина от първото издание на „Астронавти”-те на Лем.
А в началото на септември 2018 г. полският Институт на книгата обяви на своя сайт, че в Краков ще бъде построен първият в страната Център на литературата и езика „Планетата ЛЕМ”, като негов патрон ще бъде – разбира се – Станислав Лем. По думите на кмета на града Яцек Майхровски комплексът ще се превърне в символ на Краков като Град на литературата на ЮНЕСКО, а името на комплекса винаги ще напомня, че Станислав Лем е най-четеният и най-популярният полски автор, който разглежда в творчеството си актуални и за съвремениня читател теми.
Визията на главната експозиция е създадена по идея на забележителния съвременен полски писател Яцек Дукай, смятан за творчески наследник на Станислав Лем. Водещата тема на изложбата е изградена около ключовите творби на Лем и основните теми на неговите творби: човекът и Космосът, технологичният прогрес, еволюцията, случайността и границите на познанието. Изложбата ще бъде насочена към широк кръг посетители и преди всичко – към младите хора и децата, предлагайки им участие в игра с използването на иновативни технологии.
Прикачени файлове
60-та годишнина .jpg
60-та годишнина .jpg (87.25 KiB) Прегледано 2846 пъти
phoca_thumb_l_Hayakawa_1981.jpg
phoca_thumb_l_Hayakawa_1981.jpg (53.54 KiB) Прегледано 2940 пъти
awantury_m.jpg
awantury_m.jpg (13.83 KiB) Прегледано 2941 пъти
Последна промяна linawas на Сря Сеп 12, 2018 9:47 pm, променена общо 33 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот Goa » Вто Сеп 11, 2018 4:20 pm

Определено ми се иска да посетя Краков :).
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8343
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Чет Сеп 27, 2018 7:52 pm

Който иска да прочете нещо уникално, ше го намери тук:
https://www.fakel.bg/index.php?t=6475
Последна промяна linawas на Съб Сеп 29, 2018 7:53 pm, променена общо 1 път
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот valio_98 » Чет Сеп 27, 2018 9:23 pm

Страхотно!!!
Благодаря!
Аватар
valio_98
 
Мнения: 409
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Чет Сеп 12, 2019 1:34 pm

St. Lem.jpg
St. Lem.jpg (30.22 KiB) Прегледано 1846 пъти
Днес се пада 98-ият рожден ден на незабравимия Станислав Лем - роден е на 12 (или 13) септември 1921 година в Лвов.
Припомням го с нещо весело - нали толкова пъти великият писател ни е разсмивал!
В едно свое писмо до полската поетеса Евa Липска Станислав Лем споделя, че е прочел книгата на Умберто Еко "Името на розата" - на немски, 660 страници. И че искрено завижда на автора, защото е имал всичко наготово в библиотеките, а той е принуден сам да измисля всичко за собствените си светове!
Да му благодарим от сърце за тази "принуда"!
Последна промяна linawas на Чет Сеп 12, 2019 7:22 pm, променена общо 3 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Чет Сеп 12, 2019 1:37 pm

Лем би запълнил такава библиотека...

Biblioteka.jpg
Biblioteka.jpg (222.29 KiB) Прегледано 1846 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Сря Окт 16, 2019 5:32 pm

ПЪТЕВОДИТЕЛ В КОСМОСА НА ДЕТСКАТА ДУША

На български език книгата на Марчин Шчигелски „Театърът на невидимите деца“ (без да е чиста проба sf) излиза в поредицата „Книги за момчета“ на издателство „Труд“ - в достойната компания на капитан Немо, Робинзон Крузо, Ян Бибиян и Винету. В полското издание тя е определена като роман за читатели от възрастовата група „10+”. Приемам с адмирации това „+“ – кръгът на хората, които с удоволствие биха я прочели, е много по-широк; той включва момчета и момичета на всяка възраст, сведущи в областта на навигацията из неизбродния космос на детската душа. В него, както знае всеки галактически стопаджия, освен планетата с една роза и една овца има безброй други планети и космически кораби, както и невъзпирани от нищо полети на мисълта и фантазията (справка: Станислав Лем).
Тъй както „Малкият принц“ на Екзюпери не е само разказ за пилота на самолет, който каца аварийно в пустинята и там среща странно момче, говорещо странни неща, задаващо странни въпроси и един ден изчезващо по странен начин, така и „Театърът на невидимите деца“ не е само разказ за живота на децата от детските домове, където група възрастни се грижат те да са нахранени, обути, облечени, чисти, с изрязани нокти, да спят на топло, да ходят на училище, да четат книги и списания – под час обаче. Да ходят на разходка – под строй обаче.
Възпитателите от Дома не са жестоки, нито злонамерени – те са по-скоро равнодушни, за което трудно можем да ги упрекнем, след като се грижат за сто и седемдесет деца. Но ненормалният начин на живот води до ненормален начин на мислене, а най-страшното е, когато той започва да се приема като единствено правилен. Дете, което не познава друг начин на живот от този в сиропиталището, започва да го смята за норма. И се шокира, когато попада в условия, които всъщност са нормални – да можеш да споделяш вълненията си с други хора, а те да те изслушват добронамерено и съпричастно. Да искат да те разберат и да ти помогнат в нужда. Дори ако те мислят за извънземен.
Научен от краткия си горчив житейски опит, 10-годишният Михал се е укрил от реалността в собствен свят от фантазии. Представяйки си, че починалите му родители живеят в съзвездието Касиопея, той мечтае за космически пътешествия и срещи с полския космонавт Мирослав Хермашевски. Не спира обаче да копнее за близост и обич, въпреки че го е страх да се сближи с някого, за да не го загуби – както дотогава е губил всички свои близки. Накрая си позволява да обикне Клатунчо – онзи Клатучно, който трудно мисли и се клати в леглото, преди да заспи, и възпитателката Йола, която според Михал е може би най-дебелият човек на земята. Обиква ги с надеждата да не му бъдат отнети и съгласно принципа на опитомяването: „Обичам те, защото и ти ме обичаш“.
Следващият детски дом, в който Михал попада, е доста близо до безбрежните хоризонти на неговите фантазии. Нещо повече, доброжелателната атмосфера и пуснатите на воля мечти довежда естествено до амбициозното желание на децата да покажат чрез театрална изява своя стремеж към живот на пълноценни, свободни личности – каквито биха искали да бъдат и в очите на другите хора, за които обикновено остават невидими, досуш извънземни. Начело на театралната трупа застава бунтарката Силвия, луда по театъра.
По ирония на съдбата денят на премиерата на тяхната пиеса, чийто автор е Михал, съвпада с обявяването на военното положение в Полша на 13 декември 1981 година. Представлението е прекъснато брутално от нахълталите на площада милиционери от специалните части, а зловещото свистене на гумените палки променя завинаги съдбата на децата. Силвия отлита на своята планета с вечна театрална сцена. Поривът на децата обаче не е заличен, а всеки от ентусиазираните (макар и за кратко) млади актьори запазва в сърцето си чувството за вътрешна свобода, както и желанието да покаже това на другите.
Защото всеки човек е важен. Всеки човек е цèнен. Всеки човек носи у себе си някаква космическа магия – важното е тя да бъде открита.
В книгата има многопластови внушения, стигащи до всеки човек, независимо от възрастта му. Романът „Театърът на невидимите деца“ трябва да бъде съпреживян, прочетен с ум и сърце. Тогава със сигурност поредният читател ще открие в нея нещичко, адресирано лично до него.
Защото всички ние сме стопаджии в галактиката на човешката дуща.
Защото посланията, които Марчин Шчигелски отправя, са универсални, заложени са в матрицата на живота. Че кой не е преживявал и чувството за космическа самота, и травмата от безвъзвратната загуба, и щастието да имаш до себе си истински приятел?
Защото хубавата книга е като Космоса – в нея има всичко.
Лина Василева

* * *
Марчин Шчигелски – полски писател (род. 28 май 1972 г. във Варшава); автор на 16 книги за възрастни (вкл. една готварска – „Лесни рецепти за трудни времена“), 14 книги за деца и тийнейджъри, 9 театрални пиеси. От 2010 г. до днес творчеството му е отличено с 31 литературни награди - и продължава да получава престижни отличия.

МАРЧИН ШЧИГЕЛСКИ
Театърът на невидимите деца
(фрагмент)

Внимание! Това е първата ми книга, затова не гарантирам, че изобщо ще е читава. Мама обаче каза, че трябва да опиша всичко, тъй че ще опитам.
Веднага обаче ви предупреждавам: в нея няма никакви змейове, вълшебства, магии и други подобни, затова не очаквайте такива неща, а ако пък обичате да четете приказки, направо се откажете, защото това не е приказка. Все пак не се знае, току-виж, като му дойде времето, може и да напиша някаква вълшебна приказка. Но не и този път.
Едно време изобщо не вярвах в магии, понеже никога, ама съвсем никога не ми се беше случвало нищо магическо. Смятах, че това са залъгалки за малки деца. Когато лелите ни четяха някакви вълшебни историйки или пък ги гледах по телевизията, неведнъж дори се дразнех. Летящи килими, странни гардероби, водещи към тайнствени светове, амулети, контролиращи времето, причудливи създания, изпълняващи желания – пълни глупости, не сте ли съгласни?
Имаше, то се знае, и такива мигове, в които ми се искаше да повярвам в тях. Особено тогава, когато се чувствах много кофти или точно обратното, когато дърветата под прозорците започваха да се раззеленяват, а клоните на високия люляков храст зад склада се огъваха под тежките, сладкоароматни, виолетови гроздове и идваше пролетта. Тогава главата ми бъкаше от всевъзможни невероятни историйки и докато вървях към зеленчуковата градина, се улавях, че търся с очи край пътечката вълшебно, синьо мънисто или че ровя в кутиите с разноцветни боички във всекидневната, за да открия сред тях необикновен, магически молив.
В такива моменти ме хващаше яд на себе си, че съм толкова глупав. Та нима там, където живеех, можеше да се вярва във вълшебства? Да се разчита на това, че ще се появи странният господин Мастилено петно с дълга пъстроцветна брада и ще почерпи някого от нас с хапче за растеж на косата или че внезапно иззад перваза на прозореца ще изскочи на помощ летящ заек с карирани уши?
По-късно обаче се убедих, че определен род магия все пак съществува и много от нас притежават умения да омагьосват. Нещо повече, тя няма нищо общо със заклинанията или с вълшебните пръчки! Просто по рождение носим в себе си магия, у всеки – различна. Въпросът е да я открием, защото тя невинаги се набива на очи. […]

*
Пролетта тъкмо се пуква, люлякът зад склада, точно до боклукчийските кофи, вече цъфти, а аз съм бесен на себе си, понеже мечтая за вълшебни събития – например като...
– Михал, имаш гост! – усмихва ми се леля Йола, а аз скачам от стола, пастелите се разпиляват по пода, хуквам към вратата, изтичвам в коридора и се понасям толкова бързо, че чак въздухът свисти в ушите ми.
Отминавам вратата на столовата, завивам покрай масичката на главния дежурен и нахълтвам в стаята за посещения, в която никога не съм бил, е, поне не в такава ситуация, тоест, не с целта, за която е създадена. Не за да се видя с някого.
Значи – нахълтвам. Остъклената врата се удря в стената, слънцето хвърля златен сноп лъчи върху сиво-зеленикавия балатум, а непознатата жена, седнала на стола, става, щом ме вижда, и казва...
– Какво е това?
Откъсвам очи от леко потрепващите на вятъра зелени листенца на акацията, растяща под прозореца на всекидневната, и вдигам отнесен взор нагоре. Леля Йола се навежда над листа пред мен и оглежда рисунката.
– Какво?
– Не „какво”, а „моля” – поправя ме тя. – Питам за рисунката ти.
– А, рисунката... – измънквам и поглеждам листа.
Не се беше получило идеално, понеже ми беше свършил черният пастел – още преди да се захвана сериозно за работа. Черните боички ни свършват най-бързо.
Половината лист е замазан с един цвят. Да, зле бях подходил към задачата, фонът трябва да се оцветява последен.
– Касиопея – казвам.
– Касиопея? – повтаря леля Йола и посяга към рисунката. – А-а, заради филма, нали? „Москва – Касиопея”?
– Не – поклащам глава. – Това е съзвездие.
Този филм съвсем го бях забравил – гледахме го преди една седмица на сутрешната прожекция в кино „Единение” на улица „Въстаници”. Беше много готин, макар и съветски, а аз не си падам по съветските филми, щото са с лоши цветове.
Под лоши имам предвид неистински, въпреки че ако някой ме попита, трудно ще обясня какво имам предвид.
Това обаче не е нищо ново, щото аз нищо не мога да обясня, а най-вече – собствените си мисли.
Във всеки случай в този филм човечеството улавя сигнал от чужда цивилизация и изпраща в космоса ракета, в която летят само деца – за среща с представители на чуждата цивилизация, живееща именно в съзвездието Касиопея.
Както вече казах, филмът беше хубав, но ми се стори недостоверен – първо, заради ония захаросани цветове, и второ, поради факта, че на междупланетно пътешествие са изпратили деца.
Не вярвам, че група хлапетии биха могли сами да пилотират космически кораб! Кой ще им позволи? Нали на децата нищо не е позволено.
– Съзвездие, значи – въздъхва леля Йола и оставя рисунката на масата. – Задачата беше да нарисуваш най-близките си хора.
– Нарисувах ги! Те са там. В съзвездието Касиопея. Там живеят! Там има много място, щото това съзвездие се състои от повече от сто звезди – заявявам аз.
– А помниш ли какво ви казах за лъжите?
– Не лъжа! – извиквам аз. – Там звездите са повече от сто! Знам от енциклопедията!
– Не викай.
– Не вввикам!!! – Впивам пръсти в ръба на масата толкова силно, че ноктите ми се забиват в чамовото дърво.
Леля Йола си придърпва стол и сяда до мен. Столът е мъничък, за деца, а леля Йола е много голяма и дебела, така че изглежда смешно на него. Неволно се усмихвам, въпреки че все още съм бесен.
Леля Йола е най-дебелият човек, когото съм виждал. Плюс хората от киното и телевизията. Просто е страшно дебела. Сигурно е най-дебелата на цялото земно кълбо. Това е първата леля, която аз много обичам, понеже чувствам, че и тя ме обича. Наистина ме обича – не от преструвка и не от съжаление. Тъй че заради нея много се старая и май постигам добри резултати, което ме радва.
Например, вече почти не заеквам. Говоря по-тихо, по-бавно и рядко повишавам глас, макар това наистина да изисква огромно, преогромно усилие.
По-рано често крещях – е, не като Врякащата Аня, но често. И заеквах, щото говорех бързо. Това заекване обаче не беше поради повреден глас. Просто, когато успеех да накарам хората около мен да ме слушат, бързах да им кажа всичко, което имам да кажа. Оставах без дъх, а думите засядаха на гърлото ми или се изпаряваха от ума ми.
За известно време при мен дори идва логопед, един такъв специален лекар за говора, но след занятията с него нещата се влошиха, понеже аз ужасно се дразнех от упражненията, които той ме караше да правя. Искаше например да повтарям безброй пъти някакви идиотски стихчета или лишени от смисъл думи. Нареждаше ми да дишам с белите дробове, а не с корема. Тези неща изобщо нямаха смисъл, нали човек не гълта въздух с корема си, иначе непрекъснато би се оригвал, все едно е пил газирана оранжада.
Леля Йола не ми казва да не си пълня корема с въздух. Винаги успява да ме разсмее. Интересува я какво съм сънувал, какво мисля, какво обичам. Дори да започна мъничко да заеквам, тя изобщо не се дразни и не се опитва да довършва думите вместо мен – нещо, което не понасям.
Усмихва се и чака сам да довърша. Държи на това, усещам го. Затова и аз започнах да държа. Искам тя да е доволна от мен.
– Когато те помолих да нарисуваш своите най-близки хора, имах предвид рисунка на тези, които са важни за теб. Истински хора, а не измислени – пояснява леля Йола.
– Знам – отговарям, впрягайки всичките си сили, за да говоря спокойно. – Но не това съм имал предвид.
– А какво?
Отварям уста и след миг я затварям. Усещам, че пак започвам да се дразня. Така става винаги, ама наистина винаги! Всичко ми е в главата, разбирам всичко, щом обаче се опитам да го обясня, подходящите думи ми бягат. А аз наистина знам милион думи! И къде се дяват те тогава? Почервенявам, като или мълча, или започвам да заеквам. Затова някои от децата преди си мислеха, че аз съм един от „смотаняците”.
А какво съм имал предвид ли? Въпросът е, че аз прекрасно знам защо са тези рисунки. Не един и не два пъти са ме карали да рисувам какво ли не по време на психологическите тестове. Милион пъти са ме карали! Ако поискам, бих могъл да нарисувам такава картинка за шест плюс, тъй като отдавна съм загрял как трябва да изглежда тя, за да получа висока оценка.
Първо би трябвало да нарисувам себе си, а после леля Йола. На рисунката трябва да са също Клатунчо, леля директор и – най-добре – още един възрастен, например чичо счетоводител, когото, впрочем, аз дори обичам. Всички трябва да се държат за ръце и широко да се усмихват, цветовете трябва да са весели, а небето – синьо. Там трябва да е и нашият Детски дом „Млада гора”, някакви дървета и слънце. Психологът би погледнал тази рисунка, би се усмихнал, би поклатил глава, а после би написал в моите документи, че аз съм супердобре адаптиран, уравновесен и правилно развиващ се – ами, почти като дете от нормално семейство!
Така че, аз бих нарисувал точно такава рисунка, ако тук дойде някой психолог или лекар, за да си отбия номера. Но за леля Йола исках да нарисувам нещо истинско, нещо, което наистина нося в себе си. То се знае, че моето семейство не живее в съзвездието Касиопея! Щото аз нямам семейство, прекрасно знам това. Но какво ми пречи да си мисля, че те са там? Нали няма да избягам и да полетя при тях, след като нямам ракета, пък и нали още не са измислени космически кораби, с които можеш за летиш толкова далече!
С тази рисунка исках да покажа това, което е наистина важно за мен. Тоест – звездите. Понеже аз може и да нямам никакви близки, затова пък звездите принадлежат на всички!
Страшно много разбирам от звезди, чел съм за тях сума ти книги, даже много трудни, от ония за възрастни! Разпознавам много съзвездия, дори умея да ги откривам на небето! Бих дал всичко, за да имам истински телескоп и да мога нощем да гледам през него небето...
Да, трябваше да започна рисунката от телескопа! Тогава леля Йола щеше да разбере какво съм имал предвид! […]
Превод от полски Лина Василева

* * *
Прикачени файлове
Teatr.jpg
Teatr.jpg (148.21 KiB) Прегледано 1688 пъти
М. Шчигелски.jpg
М. Шчигелски.jpg (23.34 KiB) Прегледано 1688 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: ЧУЖДЕСТРАННА ФАНТАСТИКА

Мнениеот linawas » Вто Дек 24, 2019 4:04 pm

Книгата "Театърът на невидимите деца" на Марчин Шчигелски получи преди броени дни наградата на Полската секция на ABBY "Книга на 2019 година" в специалната категория "Детето е най-важно". В конкурса са участвали книги, издадени през последното десетилетие.

Поздравление за автора и преводача! И за издателство "Труд"! :smile:
Аватар
linawas
 
Мнения: 44
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта