Литература и други изкуства

◄ Нова „ТЕРА ФАНТАСТИКА“

Всичко за изкуството

Re: ◄ Нова „ТЕРА ФАНТАСТИКА“

Мнениеот Sephiroth » Пет Фев 23, 2018 11:35 am

Заучено положение - вадиш от контекста отделни части от изречения и ги извърташ както ти е удобно. Което не ти е удобно, го пропускаш. Хубаво, добре, така да бъде.
Аватар
Sephiroth
 
Мнения: 620
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 4:59 pm

Re: ◄ Нова „ТЕРА ФАНТАСТИКА“

Мнениеот Votan1979 » Вто Юни 26, 2018 3:35 pm

ivanushka написа:Допусната е и още една грешка свързана с хоръра.
Забравили сте да споменете на видно място и дебело да подчертаете, че това вече е форум (само) за любители на хорър. Който хорър между другото се оказва най важния и най хубавия и най популярния дял от фантастиката.
Мир на праха и...


Aз пак не разбрах какво против хоръра имате?!
Аватар
Votan1979
 
Мнения: 10
Регистриран на: Вто Апр 25, 2017 1:01 pm

Re: ◄ Нова „ТЕРА ФАНТАСТИКА“

Мнениеот valio_98 » Сря Юни 27, 2018 4:37 pm

По стечение на обстоятелствата снощи четохме с лапетата ето това:

...
Нуми заповтаря в ухото на Ники стихотворението-песен на неговия език:

Разви ми се пъпа, а той за мен е много скъп.
Но аз ще ида при магьосничката Лата Мете.
Защото знае мъдростта на вековете,
с която се навива пъп.

Земляни, вие, дето там
срещу родината ми виете!
За нея аз и пъпа си ще дам,
но нека първо го навият!

Пиранката с необикновените способности сигурно чу смеха на земното момче направо в мозъка му, защото го предупреди:
— Внимавай, ще го обидиш!
— Вярно, поетите лесно се обиждат — все пак се ухили Ники. — Ето го, иде вече да пожертвува пъпа си!
Тукашният поет още отдалеч им се скара:
— Вие защо не одобрявате моето изкуство?
— Но ние нищо не сме казали! — смути се момичето.
— Защо тогава не пляскате? При нас е забранено да не се одобрява.
Нуми предпазливо се удиви:
— Съвсем всичко ли трябва да се одобрява?
— Всичко! Човекът е истински щастлив само когато одобрява всичко. Така е наредено от бога.
Нуми преведе странната божия заповед и Ники заплеска с длани по крачолите на скафандъра си.
— Какво правиш? — обезпокои се тя.
— Одобрявам. Виж го как цъфна!
Поетът закима към него също като птиците-слухари.
— Но това не е истина — възмути се Нуми. — Ти в себе си не го одобряваш!
— Та може ли човек всичко да одобрява, без да лъже — засмя се Ники Лудото и потупа момчето по голото рамо. — Браво, браво! Ти си голям поет и родолюбец! Само че гледай по-скоро да ти оправят пъпа, защото как ще тръгнеш срещу Земята с тоя спукан корем?
Нуми отказа да преведе думите му и поетът патриот я запита:
— А вие няма ли да ни кажете нещо, което ние да одобрим?
Тя с готовност се качи на подиума, като внимаваше да не стъпче цветята.
— Мили деца, ние се радваме, че се запознахме с вашата красива страна — започна тя тържествено и децата веднага изпляскаха по бедрата си. — Ние с моя приятел обиколихме много светове и се убедихме, че навсякъде е интересно. Но най-щастлив е човекът, когато непрекъснато се труди и опознава света. Ето защо ние сме готови да ви предадем нашите знания.
Децата одобриха и това. Изглежда им беше все едно какво им се говори. Важното бе от време на време да попляскат бедрата си.
— А на Земята ходили ли сте? — прекъсна я поетът и буцата на корема му пак зашава.
Момичето от Пира не можеше да лъже.
— Да. Там хората също се трудят и се учат, и създават изкуство, и търсят истините, и мечтаят да посетят другите светове.
Децата изръкопляскаха дори на тези и думи, сякаш никога не бяха смятали земляните за свои най-върли врагове. Но вождът им и поетът-патриот пристъпиха бързо към подиума и й подадоха ръка да слезе.
— Трябва веднага да си вървите! — каза й вождът.
— Нещо лошо ли сторихме? — обърка се момичето.
— Веднага, веднага, веднага! — изпя й поетът, а вождът направо я заплаши: — Иначе господ ще ви накаже! Хайде, вървете си!
Очите на Нуми се просълзиха и тя изхлипа:
— Пъдят ни.
Ники я дръпна от ръцете им.
— Тия ли? Значи другите са длъжни да одобряват всичко, а те? Хайде, стига сме им пречили да бъдат щастливи — и той се провикна към равнодушната детска редица. — Хей, зяпльовци, много ви здраве! Ауфидерзейн! Гуд бай! Ариведерчи! Досвидания!
Децата изръкопляскаха и нему, макар да не знаеха нито един от тия земни поздрави за довиждане. А Ники ги съжали, като видя посинелите им от пляскането бедърца. Добави:
— Па недейте да слушате толкова тоя ваш господ! Моят мъдър дядо казваше: Който всичко одобрява, лесно оглупява! Преведи им го, Нуми!
Дядо му, разбира се, никога не бе изричал такова нещо, но Николай Лудогорски от Земята с нищо не бе по-лош като поет от тукашния патриот с буцата на корема. И пожъна нови аплодисменти, щом Нуми им преведе думите му.
Не изръкопляскаха само по-големите момчета и момичета. Но и не се разгневиха повече. Само изпроводиха гостите си със замислени очи. А това изпълни Нуми и Ники с мъничко надежда. Защото, макар да нямаха зад себе си като дядото на Ники нито дълъг, нито труден живот, двамата вече знаеха, че човек става по-добър не когато бие враговете си и бързо се съгласява със своите приятели, а когато се замисли.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 143
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта