Форум Иван Ефремов

Любен Дилов и Хърбърт Уелс; коза-ностренски и преводни
разкази; диаболизъм, инфокрация и още редица чудосии в
единственото наше списание, лауреат на Еврокон и Гравитон.
Впрочем ето неговото съдържание от А до Я:
_____________________________________________________

Вопъл в пустинята – Макрия Ненов // стр. 3

● In memoriam
Светослав Минков – Любен Дилов // 4

● Великите
Предпоследният велик британец – Макрия Ненов // 7

● Коза ностра
Проблемът с Ева – Адриана Пенчева // 12
Приказки за Юнаци и злодеи: ??? – Калин М. Ненов // 17
Злият магьосник и неговият вълшебен скиптър – Снежана Ташева // 22
Добрият магьосник и вълшебният жезъл – Александър Славков // 26
Фантастична поезия – Георги Струмски, Лъчезар Иванов, Кирил Влахов // 30

● От пощенската кутия на ТФ
Танцувална елегия – Юли Новакова // 33
Гробищна смяна – Холи Скофийлд // 45

● Читателите препоръчват
Генномодифициран парцал (от личния блог на Фрумич) // 55
Но аз обещах – Уилям Нолан // 61
Градът на естетите – Владимир Рибин // 68

● Видеодром
Blade Runner 2049 – Данаил Найденов // 79
„Соло: История от Междузвездни войни“ – обстойно ревю – Ненко Генов // 83

● 31 етаж, 13 отдел
Инфокрация – П. Дж. Уайъл // 89
Работна командировка в Мексико – Станислав Запрянов // 101

● Фантастология
Бунтарският век, или фантастиката, която те намериха и отново изгубиха – Вл. Гаков // 115
Кост в гърлото (Евреите и еврейството в западната фантастика),
част 2 – Илана Гомел // 128
Диаболичният разказ – Васил Пундев // 133

о Свободно плаваща картина. Художник: Яцек Йерка



● Гласовете ви чувам
„Българският фантаст има сериозни идеи“ – интервю на Александър Карапанчев с Любен Дилов // 138
Едно интервю с Маргарита Дилова – Юрий Илков // 140

● Фендъм
Тверпкон 1954 // стр. 143

Илюстрациите в броя са нарисувани от Калин НИКОЛОВ.
За разширяване на представите ви предлагаме и
уводните бележки, поместени на страница 3:
________________________________________________

Братя и сестри, здравейте отново!

След проведено съвещание на редакционния „Синедрион“ се взе мъдрото решение списанието да излиза два пъти годишно, като обемът на брой да бъде около 150 страници (при сегашни 220-240 веднъж годишно). Също така се увеличава големината на шрифта, за улеснение на оплакалите се читатели (и не само).
В този брой ще видите продължения на студиите на Илана Гомел и Вл. Гаков, а също продължение на статията за Хърбърт Уелс. Освен тези неща ви препоръчвам разказите, предложени от читатели. Традиционно продължаваме да публикуваме изпратени до редакцията разкази от чужди автори.
Дълго време не бяхме пускали нищо в рубриката „Видеодром“, сега компенсираме с два материала: за „Блейд Рънър 2049“ и за „Соло“, от двама запалени почитатели на фантастичното кино. Поради своята екзотичност внимание заслужава и докладът на „агента“ на Синедриона за пребиваването му в Мексико. (В следващия брой същият ще докладва за престоя си в Танзания.) Въобще пак се получи „шарен“ брой и се надявам всеки да намери в него нещо интересно, като в бабина кутийка: я напръстник, я копче, я карфица...
Приятно четене!

Макрия НЕНОВ

* * *

Допълнение от редактора на броя

Скъпи читатели, позволявам си да ви обърна специално внимание на още няколко материала, скромно подминати от главния редактор: първо, на бруталния и пророчески в много отношения разказ „Инфокрация“, който можете да намерите в „конспиративния“ раздел. В „Коза ностра“ се получи хубава комбинация от разкази и стихове, както често става напоследък. Материалите за и от Любен Дилов също заслужават споменаване, а „Фантастология“ е допълнена от една неостаряваща статия на незаслужено малко познатия Васил Пундев. И накрая черешката на тортата: невероятно свежите и изпъстрени с хумор записки на Ян Янсен от провелия се в Белгия конвент през – забележете – 1954 година!, разкрасени допълнително от преводача Валентин Д. Иванов, в които можете да намерите азбучни истини за същината на фендъма и фензините по целия свят, важащи и днес. Освен че разсмива, материалът дава много информация и много поводи за размисъл.
Ако трябва обаче да съм максимално коректен, ще ви разкрия една тайна: ТФ се чете най-добре, като се почне от първата корица и се завърши с последната .

Дилян БЛАГОВ

Новата Тера е изключително добра.
Плюсовете убедително превъзхождат минусите.

Отдавна не се бях наслаждавал така на "моето" списание - като отделни материали и като цялостно впечатление.
Въпреки, че 2-3 неща основно в публицистиката леко "драскаха", броят, като цяло, няма слабо място.
Препоръчвам силно на всеки, който досега не си го е взел.

"Новият" формат също допринася за положителното впечатление.
Поздравления за създателите и ще чакаме следващия брой.

Аз почнах да я чета преди няколко дни и полека събирам впечатления в Goodreads:

https://www.goodreads.com/review/show/2591874935

Цитирам най-прясното:

От „изключително точния отговор на разказа „Да обичаш Сам Сама“, демек „Градът на естетите“, установих, че според Жоро Недялков „Да обичаш Сам Сама“ успява в своите двайсетина странички да обрисува напълно бъдещето, в което се развива, и изчерпателно да представи заниманията на хората в него. По всяко време, а не само в свободното им.

С Владо Полеганов може би трябва да се чувстваме поласкани от доверието на Жоро в писателския ни талант да вместваме необхватни проблеми в малък брой думи. За Владо не знам, но аз по-скоро се чувствам уплашен: че на света съществуват читатели, които са способни на такива допускания; изпитвам боязън от теоремите, които някой ще изведе от такива аксиоми...

За читателите, които обичат нещата да им се казват в по-прав текст (на тях „Градът на естетите“ вероятно много ще им хареса), да поясня: Опитайте да четете „Да обичаш Сам Сама“ като страници 320-а до 340-а от роман, в който страници първа до 319-а – а навярно и тези от 341-ва нататък – не са ви на разположение. Усещате ли разликата?

И даже по-важно: не се доверявайте на бъдещета, които могат да се опишат в двайсетина странички...