По-надолу копирам представянето му на страницата на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ (вероятно писано от Атанас П. Славов), защото е трудно да се каже по-добре:
„Александър Карапанчев е роден по случай Шести септември през 1951 (тогава датата още не се е чествала, сега грешката е поправена). Съответно Сандро Георгиев, както понякога се подписва, не умее да разделя, за да владее. Предпочита действие събиране. Завършва турска филология и е не по-малко търпелив. Смята текста за брашнен чувал – винаги има какво да изтупаш. Затова само той си знае какво е написал и кога ще го предложи за печат. Времето за него е нещо временно. Все пак нещичко са успели да му публикуват на руски, немски, английски и даже български. Като автор – мечта за всеки редактор. Като редактор – мечта за всеки добър автор.
Работил е в първото профилирано списание за фантастика “ФЕП”, първите частни НФ издателства “Ролис” и “Орфия”, а сега копае в издателство “Аргус”и “ЕГИ”. Съставител и редактор е на първия демократичен сборник “Нова българска фантастика’ 91” и антологията “Чудни хоризонти”, която през август миналата година отнесе 4 номинации и две награди на Европейския конгрес по фантастика. Най-после през 2002 година издаде и авторски сборник: “В епохата на УНИМО” Хоби: минерали, кулинарни книги, хубави спомени.“

Повече за Сашо Карапанчев може да се прочете тук.
Библиографията му може да се види тук.
Той поддържаше и „електронно литературно списание“ във форума на клуба:
http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26701
http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=27070
http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=27582
http://sf-sofia.com/phpbb3/viewtopic.php?f=7&t=26798
Колонка в Трубадурите.
Интервю с него.