Тед Чанг и други писатели

[valio_98]

На български в превод на Владимир Полеганов и излязъл сборник с разкази на американския писател от китайски произход Тед Чанг. Аз много харесвам разказите му и това е повод да поздравя издателство „Колибри“ за чудесния избор. Чанг е най-известен с
„Историята на твоя живот“, за която получава наградата „Небюла“ за новела през 2000 година. „Историята...“ е филмирана като „Arrival“ има в нея толкова много - примерно граматика, която обединява измеренията на пространството и времето. Чанг има много пестелив стил, не оставя в разказите си никаква „вода“ и ако може, четете го в оригинал.
Ако неговият стил ви харесва, опитайте от по-старото поколение Джон Брънър и от по-средното - Грег Игън. Те и двамата са „идейни“ автори, но пишат в по-дългите форми - романи и повести. Обаче и там обемите им са под средното, което прави отношението идеи/думи доста високо. На Брънър попаднах преди много години заради алтернативните му истории, но послe открих и останалото. Най-известният му роман предполагам е „The Stand on Zanzibar“, но мога да препоръчам „Infinity of Go“, което е истинска философска притча, маскирана като роман за паралелни светове - там едва накрая, се разбира, че изобщо не е случайно в какви светове попадат пътешествениците между световете и възниква въпросът (останал неотговорен) дали те не създават световете, в които попадат. В „Total Eclipse“, която на пръв поглед е книга-разследване на гибелта на извънземна цивилизация, има едни много точен коментар за човешката природа: докато експедицията на другата планета е просто изследователска експедиция, отношенията между членовете ѝ аса наред, Обаче, когато експедицията се оказва откъсната от Земята и членовете ѝ от учени се превръщат в колонисти, започват културни спорове; идеята на Брънър е проста, че общата цел обединява хората въпреки културните, религиозните и пр. разлики; изчезне ли целта - започват проблемите. Впрочем там има и много интересен социално-психологически коментар чрез извънземната цивилизация, която се е само-довършила от свръх-преследване на по-висока интелигентност. А за „Squares of the City“ мога да говоря с часове. Романът следва - глава по глава! - класическа шахматна партия между Щайниц и Чигорин. Героите съответствуват на шахматни фигури и действието следва развоя на партията. Освен че е упражнение по форма, това е книга за властта, за управлението на хората чрез средствата за масова информация - все проблеми, за които човек би очаквал съвременната фантастика да тръби и да предупреждава в поне 90% от произведенията, но не, по-важни са зомбитата и гъбите, свръхгероите и радиоактивните паяци.
Няколко „вкуснотии“ от Игън: представете си война във виртуален свят, в който оръжията са математически функции и техните софтуерни реализации, с които се преобразува противника; естествено, най-силните оръжия са рекурсивните функции, които могат да викат сами себе си до безкрайност (програмистите, на които поне веднъж им е забивала програмата, ще разберат). Или представете си извънземни, които живеят във Фурие пространство, реализирано от водорасли - един вид естествено възникнал компютър, на който върви естествено възникнала виртуална реалност.