Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

Технохуманизъм и дейтъизъм

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот vasilsivov » Съб Апр 01, 2017 2:27 am

ТЕХНОХУМАНИЗМЪТ И ДЕЙТЪИЗМЪТ – НОВИТЕ РЕЛИГИИ НА БЪДЕЩЕТО
Човечеството започва да губи определящата роля в своето развитие, технологичните корпорации поемат решенията за бъдещето. Две нови религии овладяват душите на хората - технохуманизмът и дейтъизмът (поклонението пред данните). Такава перспектива очертава израелският историк Ювал Ноа Харари в новата си книга „Хомо Деус. Кратка история на утрешния ден“ (HOMO DEUS. A Brief History of Tomorrow by Yuval Noah Harari. Harper 2016). Технологиите на изкуствения интелект, огромните информационни потоци и алгоритми ще дадат някакви решения на глобалните проблеми и ще формират новия свръхчовек, но същевременно го поставят в зависимо положение, определяйки неговата ценност от данните, които произвежда. Историкът дава за пример сървисите за навигация Google Maps и Waze, които дават възможност бързо да се ориентираме в пространството, но и ни заставят да се водим по алгоритъма и да не можем самостоятелно да определяме маршрута си. Всяко знание и умение на човека вече се обезценява, ако не бъде споделено в социалните мрежи. Данните (data) стават основата на новата религия – дейтъизъм (dataism). Тази идеология признава значимост и уникалност на човека като най-сложната и ефективна система за обработка на данни. Но тъй като той не е в състояние изцяло да разбере своите чувства и желания, това прави за него алгоритъмът. Така човекът се превръща в излишното звено в системата.
Възникващата заплаха поражда и новата система от ценности – технохуманизма, насочен към развитието на човешките способности. В основата на тази идеология са неврокомпютърните интерфейси и киборгизацията. За разлика от дейтъизма технохуманизмът поставя на първо място интересите и желанията на човека. Политическите системи според Харари вече не са в състояние да реагират адекватно на новите технологични предизвикателства, скоростта на промените не позволява на политиците да формират реални визии и планове за бъдещето. На това са способни само технологичните компании. „Мащабното виждане за бъдещето на човечеството е достъпно само за обитателите на Силициевата долина, на Илон Мъск и Марк Зукърбърг.“ Ако преди хиляда години човек се е обръщал за решаване на своите проблеми към църквата, то сега той търси отговорите в алгоритмите. Те решават с кого да се среща, къде да живее и как да решава своите финансови проблеми. Корпорациите в тези условия придобиват решаващ авторитет. Тази зависимост ще се засилва, тъй като хората започват да поверяват здравето и живота си на различни програмни устройства и системи за мониторинг. Това има и своите плюсове. „След 20-30 години стотици милиони, дотогава нямащи достъп до здравеопазване, ще попаднат под грижите на доктори на изкуствения интелект и ще получават квалифицирана помощ, каквато не сме и сънували.“ Авторът споделя мнението на писателя социолог Питър Фрейз, че човечеството ще избере един от четирите възможни сценарии на бъдещето – комунизъм, рентизъм, социализъм или екстерминизъм.
Като една от най-големите заплахи на ХХІ век Харари счита появата на „безполезната класа“. „Умишлено използвах достатъчно обидно определение, за да подчертая, че имам предвид безполезност от позицията на икономическата и политическа система, а не от морална гледна точка. Зная, че подобни прогнози са правени още преди 200 години в началото на индустриалната революция, но никога по-рано те не са били толкова реални. Това е като историята за лъжливото овчарче, което викало „Вълци, вълци!“ и когато никой вече не му вярвал, вълците действително дошли. Новите поколения вече се сблъскват с последствията на тази технологическа еволюция. По-голямата част от знанията, които децата сега получават в училище, ще са напълно безполезни, когато станат на 40 години. Ако искат да продължат да работят, ще трябва отново да опознават света, да откриват в себе си нови способности, да реагират все по-бързо на промените.“
В края на книгата Ювал горчиво констатира: „Хората все по-трудно ще откриват смисъл в живота и това ще стане основен проблем не само на учените, но и на политиците. Неговото решение не може да бъде оставено само на технологиите и инженерните решения на частните корпорации…. За съжаление господството на сапиенсите създаде малко, с което можем да се гордеем. Ние подчинихме окръжаващата среда, увеличихме производството на храни, построихме мегаполиси и основахме империи, свързахме всички земни кътчета с търговска мрежа, но нима страданията на планетата станаха по-малко? Като богове-самозванци ние се съобразявахме само със законите на физиката и не отговаряхме пред никого за своите постъпки. Превръщаме в кошмар живота на други живи същества, загрижени само за своя комфорт и потребление и в нищо не намираме щастие. Има ли нещо по-опасно от разочаровани безотговорни богове, които не знаят какво искат?“ Ще бъде ли чут този пореден глас в пустиня?
В основата на този труд е заложена една простичка, но твърде застрашителна идея. Човешката природа ще бъде трансформирана през ХХІ век с отделянето на интелекта от съзнанието. Няма да създаваме машини с чувства като нашите, притежаващи съзнание. Роботите няма да се влюбват в други роботи, което не значи, че ние няма да се влюбваме в тях. Но вече създаваме машини, огромни масиви и мрежи от данни, които познават нашите чувства по-добре от самите нас. Това е качество на интелекта. Търсачката Гугъл няма своя вяра и стремежи, безразлична е към това, което търсим и не може да бъде наранена от нашето поведение. Но тя може да анализира това поведение и да разбере какво искаме преди самите ние да знаем това.
В предишния си бестселър „Сапиенс. Кратка история на човечеството“ Харари проследява 70 000 години от човешката история, за да ни припомни, че няма нищо специално в нашето възникване. Хомо Сапиенс е само един от възможните начини да бъдеш човек, едно еволюционно попадение както всяко друго живо същество. Той предвижда и неговия край. На върха на своята мощ, ние достигаме и нейните граници. Хомо Деус, придобиващ уникалната способност да контролира света, се превръща в нещо различно. Изграждайки всеобхватните комуникационни мрежи, започваме да се възприемаме като единици информация, като машини, обработващи данни, като алгоритми. Манипулирайки данните, ние променяме съдбата си. Бедата е, че други алгоритми, създадени от нас, могат да го правят по-ефективно и това е, което Харари определя като отделяне на интелекта от съзнанието. Проектът на модерността бе основан на идеята, че човешките индивиди сами определят смисъла на своя живот и създават своята мощ. Ние сме тези, които решават какво ще преживеем занапред като социални личности, потребители, партньори в любовта. Но това постепенно престава да бъде вярно. Ние отстъпваме своите решения на мрежите от данни и те започват да определят какво трябва да преживеем.
Още през 1651 г. английският философ Томас Хобс в своето произведение „Левиатан“ определи модерната държава като автоматон – изкуствен човек. Съвременните информационни комплекси изземват все повече от автоматичните бюрократични функции на държавата, а правителствата не успяват да бъдат в крак с ускоряващия се технологичен бум. И ако през 1800 г. човек можеше да добие някаква представа за света през 1900 г. като поредица от събития, задействани от човешки същества, то представата за 2100 г. и мястото на човека в нея днес е почти невъзможна. Расте усещането, че изграждаме свят, в който няма да има място за нас.
Реалната мощ на цивилизацията винаги е била свързана с информационните мрежи. Отделните човешки същества са безпомощни, оставени на милостта на хищниците. Обединяването им в социални структури, религиозни течения, армии, държави, по-късно във финансови корпорации им позволява да завладеят планетата и да формират всеобхватната мрежа от взаимно свързани информационни потоци. Всеки опит за изключване от тази зависимост е обречен. На мястото на стоящата в основата догма на модерността – либерализма, демокрацията и автономията на личността днес навлиза новата религия – дейтъизмът. Последователите, положили началото в Силициевата долина, залагат своята вяра в информацията като единствено надежден източник на ценности. Тази вяра съдържа огромен потенциал, тя означава, че ще срещаме все по-малко препятствия, за да получим това, което искаме, защото необходимата информация ще става мигновено достъпна. Нашите желания и практически опит ще се слеят в едно. Продължителността на човешкия живот ще се увеличи неимоверно. Дейтъистите вярват, че това е следващата граница, която ще бъде премината. Но става очевидна и обратната страна: Какво ще бъдем след това? Някаква съвкупност от информационни точки?
Политическите системи на ХХ век подчиняваха индивида на силата на държавата, на диктатурата на финансови империи. В следващия наш век това вече не е необходимо. Според Харари „Индивидът няма да бъде унищожен от Големия Брат (Big Brother). Той ще се разпадне отвътре.“ Корпорациите и държавата ще продължат да се съобразяват с нашата индивидуалност и специални потребности, но в процеса на тяхното удовлетворяване те символично ще ни разфасоват в „биохимични субсистеми“, контролирани от мощни алгоритми. Тук се проявява един антиутопичен политически аспект. Ранните приемници на дейтъисткия проект ще бъдат единствените притежатели на ключовете към информационните масиви и реалната власт. Влизането в новия суперелит ще бъде неимоверно трудно – ще бъде необходимо свръхвисоко ниво на образование и липса на задръжки при физическото обединение на персоналната идентичност с интелигентната машина. Появата на новите богове открива мрачна перспектива: малка жреческа каста от пророци с достъп до абсолютния източник на знание и останалата част от човечеството като елементи от тяхната глобална информационна схема. Бъдеще като дигитално претоварена версия на далечното минало – Древен Египет умножен с потенциала на Фейсбук.
Авторът няма претенцията за неизбежно сбъдване на тази странна визия. Той отправя предупреждение: Ако интелектът и съзнанието бъдат разделени, тогава преобладаващата част от човечеството ще се озове в състоянието на животните от нашите индустриализирани ферми, понасящи страдания от превъзхождащия ги интелект. Оценявайки убийствената ирония на Харари, следва да си спомним предупреждението на Ницше, че човечеството се готви да опъне платната на кораб в бурно море. Книгата оставя усещането на застаналия на ръба на пропаст след дълго пътуване. Пътешествието губи смисъл, когато следващата стъпка е в бездната.
И така основните тези:
Организмите са сведени до алгоритми.
Хомо Сапиенс престава да бъде доминантен във вселена, където дейтъизмът става основна парадигма.
Технохуманизмът като религия, която обожествява човека, изисква от него да плати цената – обединяване с изкуствения интелект чрез свръхразвити неврокомпютърни интерфейси, водещи до трансформация на личността с неизвестни последствия.
Спорно, провокативно и смразяващо, нали?
Прикачени файлове
Homo Deus.jpg
Homo Deus.jpg (12.74 KiB) Прегледано 1930 пъти
Последна промяна vasilsivov на Съб Апр 01, 2017 10:53 pm, променена общо 1 път
vasilsivov
 
Мнения: 15
Регистриран на: Нед Мар 14, 2010 6:43 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот ivanushka » Съб Апр 01, 2017 9:02 pm

От резюмето става ясно следното:
Цялата смислово - логическа конструкция на произведението е основана на една дълбоко залегнала в основата на мисленето на автора, а и на съвременния свят аксиома. А именно: "Няма Бог".
Толкова дълбоко залегнала, че даже не се и споменава. А не се споменава, за да не би някой да оспори истинността и. И така да подкопае основите на съвременния материалистичен свят. И понеже няма Бог, човекът може да заеме това място. А с тази аксиома мястото на Бог е празно... И то болезнено празно. Иначе нямаше да има нужда някой да го заема. За това и има такъв стремеж някой да го заеме...
Но заедно с тази аксиома неразделно върви и свързаното с нея твърдение: "Светът е един кръговрат. Кръговрат на страданието".
Това е пътя на материализма: от "Няма Бог" до "Кръговрат на Страданието". И от "Кръговрат на Страданието" до "Няма Бог"... Един истински кръговрат на страданието. Един безсмислен и повтарян до безкрайност кръговрат. Кръговрат без Бог...

Привидно тази философия без Бог изглежда естествена и истинна. Но коментираното произведение показва до какъв естествен завършек води тази "естествена" философия.
Но също така много добре съвпада със съвременния свят и с логичните прогностични негови продължения следното:
Светът не се развива естествено! Светът се управлява! И съдейки по резултатите от това управление, светът е управляван от тайна религиозна секта, която почита човекомразещо божество. Да "уважаеми" материалисти! Религиозна секта! В основата на този материалистичен свят! Която религиозна секта проповядва лъжата "Няма Бог" не за друго, а за да задълбочи страданието. И се стреми към потайност за да преодолее възможна съпротива. Точно както се вари жива жаба: тайно и полека... Докато не дойде Смъртта...

Като чели все още не сме толкова сварени и сме все още живи. Като чели все още имаме свободна воля и останки на разум, които могат да ни помогнат да изберем верния път... Пътя който води към добро...
А може вече и да е късно... Разумът да е под контрол... Свободната Воля да е отнета... И Смъртта или по лошо - Несвободата, тайно и полека да пуска своята мрачна завеса...

А смисъла (и изхода от кръговрата) е извън нас и извън този материалистичен свят...
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот Goa » Чет Яну 18, 2018 1:04 pm

Дори и да е така, аксиомата "няма бог" не е по-лоша от аксиомата "има бог". Все трябва едната от двете да се приеме, за да може да се построи нещо нагоре :). А освен това не е за пренебрегване една още по-интересна аксиома - "хем има, хем няма" :).
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8248
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот ivanushka » Пет Яну 19, 2018 12:44 am

Смисъла е извън нас и извън този свят...

За да има нещо извън този свят и следователно да има смисъл са възможни следните сценарии:
1. Нещата извън този свят възникват закономерно съобразно законите на този свят. Тогава нововъзникналото е естествена част от този свят, възникнал закономерно. Следователно няма нищо извън света и следователно няма смисъл.
2. Нещата извън този свят възникват случайно. Тогава нововъзникналото отново е част но от случайно възникналия свят. И отново няма нещо извън света и отново няма смисъл.
3. Нещата извън света възникват нито случайно нито закономерно. Това е еквивалента на "хем има, хем няма" (или "нито има, нито няма")... случайност или закономерност. Може би, (но само може би!) има такова нещо което не се подчинява на закономерности, но същевременно и не е случайно. А именно такова нещо е Свободната Воля. Свободната Воля може да съществува, може и да не съществува - не знам. (А може да съществува но някой да се стреми да я унищожи. Сигурно за да направи света по хубав. По хубав за всички...)
Но ако ако съществува свободна воля, то нещата възникнали извън света в резултат на свободната воля, НЕ са част от този свят. Следователно в тях (може да) има смисъл.

И така смисъл съществува само ако съществува Творец със Свободна Воля, който да създава неща извън този свят. И в частен случай... самият свят... Това е Бог...
Ето нещо построено на "има Бог" - Смисъла.

Ти какво ще построиш на "няма бог"? Нещо хубаво, но различно от Смисъла? Или нещо хубаво но не съдържащо Смисъл?
Или какво ще построиш на "хем има, хем няма"? Нещо полу-хубаво и полу-смислено?

Или просто се занасяш с хора които каточели не са съвсем със всичкия си?
Така е! Не мога да твърдя че аз например съм със всичкия си. По вероятно е да не съм...

Но в един безсмислен свят, щастливи са само тези, които не са с всичкия си.
Като гледам усмивчиците в твоето изказване - изглеждаш щастлив.
Това сигурно е защото света основан на "няма Бог" има смисъл?
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот Мартин » Пет Яну 19, 2018 3:24 pm

@Иванушка

Не мисля, че Гоа е поставял по какъвто и начин въпроса за всичкия ти. В този форум едва ли някой си е с всичкия - по общоприетите представи.

Но въпросът на Гоа е основателен и аз бих го продължил - Концепцията "Има Бог" е изкушаваща, но тя също върви с цикъл на страданието. И обратно - цикълът на страданието върви с концепцията "Има Бог". Не е ли така? Във всеки случай не е по-невярно от обратното.

Отделно - концепцията "има Бог" по никакъв начин не се подкрепя от заобикалящия ни свят именно от гледна точка на смисъл, при условие, че този свят е създаден от творец със свободна воля.
Далеч съм от мисълта, че човек звучи гордо, защото така създаденият човек трудно може да се нарече творба. По-скоро концепцията "има бог" може да му служи за оправдание (както се е и случвало многократно).

И не, не се заяждам с теб. Просто се включвам в дискусия, която няма причини да излиза от границите на добрия тон.
Мартин
 
Мнения: 458
Регистриран на: Пет Фев 26, 2010 11:12 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот ivanushka » Пет Яну 19, 2018 10:30 pm

"Кръговрат на страданието" идва от Будизма, който казва че няма Бог. Много преди каквато и да е било идея за атеизъм. Но Будизма казва няма Бог за да няма кого да обвинява за страданието. Той предпочита да каже че страданието е самовъзникнало - без Бог - и се самовъзпроизвежда в един безкраен кръговрат. В който кръговрат няма нужда от Бог. И там където няма нужда от Бог - там има кръговрат на страданието. Концепцията "няма Бог" в крайна сметка води до там.

Едва ли философията на атеизма има какво да каже на много по-отдавнашната философия на Будизма. Още повече че зад атеизма както се вижда от съвременния свят, коварно, прикрито и лицемерно все пак присъства концепцията за Бог. Но тази концепция се използва с цел именно да се засили мащаба на кръговрата на страданието (понеже в случая на съвременния свят божеството е човекомразещо). Така ,че да, "кръговрат на страданието" е съвместим с "има Бог" но (само) при условие че Бог е зъл. И съответно това дава право и на човека да бъде зъл.

Ето построеното върху аксиомата "няма Бог" - а именно построеното е зъл човек. Аз не знам с какво атеизма прави хората добри. Ти сигурно знаеш безбройно много примери от съвременния свят в които атеизма е направил хората по добри. Аз обаче виждам обратното - "няма Бог" поражда зли хора, злите хора пораждат "няма Бог" и така в кръговрат до безкрайност. И да, в този кръговрат няма смисъл. Предполагам че това имаш в пред вид като казваш че наблюдаемата реалност не потвърждава съществуването на Бог. Да в този свят няма смисъл - смисъла е извън този свят. Ако има смисъл изобщо. Аз само казвах какво е необходимо за да съществува смисъл: Творец със свободна воля - Бог. Не казвам че това е достатъчно. Нито казвам че съществува смисъл.

Между другото именно Будизма (а не атеизма) е този който наистина използва концепцията "няма Бог" в опит да намали страданието. Но не знам какви успехи е постигнал. Има успехи, но не големи...
Може би заради другата концепция на Будизма "няма човек"... което не е съвсем вярно...

А би могло да се направи обратното. Да се използва концепцията "има Бог" за да се намали мащаба и евентуално дори да се спре напълно "кръговрата на страданието". И тогава идеята за смисъл се оказва ненужна понеже щастливите хора не се нуждаят от отговора на въпроса "Какъв е смисъла?".

Ето нещо което би могло да се построи на концепцията "има Бог". А именно: добър човек. Но ето ти пречка! Атеизма и материализма. Които са скрити, подмолни, лицемерни носители на идеята "има Бог но е зъл. дай да излъжем че го няма".

Много е лесно да кажем: Бог е създал света така, а ние само страдаме. Но не малка роля в създаването на страданието има и самия човек. А оправданието "има Бог , но е зъл. значи и ние може и даже трябва да сме зли" върши огромна работа в тази насока. И разбира се лицемерието да не кажем "...но е зъл", но дълбоко в себе си да го приемем и твърдо да го отстояваме.

Въпроса според мен беше не за това коя концепция е вярна и коя не. В същност доказването на верността на която и да е от концепциите ще доведе до увреждане на свободната воля на човека. Но за щастие доказването на която и да е от концепциите е невъзможно.

Въпроса беше какво би могло да се построи върху всяка от концепциите. И за избора който прави човек използвайки малкото останала му свободна воля.

Която атеизма и материализма се опитват да му отнемат като се опитват да докажат концепцията "няма Бог". А интересно доказването на тази концепция е доста манипулативно: тръгва от аксиомата "няма Бог", обикаля, обикаля, и накрая казва - следователно "няма Бог". Доста забавно.
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот Мартин » Съб Яну 20, 2018 2:04 pm

"Има Бог... но е зъл" - добавката всъщност не е моя. Може да не е зъл, а много други неща - безразличен, некадърен, глупав.
А иначе - убеден съм, че хората имат достатъчно свободна воля, но нямат особено желание да я упражняват. И двете концепции могат да служат за оправдание на това човешко нежелание, както и двете концепции биха могли да допринесат за това хората да станат по-добри (ако използвам твоята формулировка).
Разбира се, това са само разсъждения. Не мисля, че съм капацитет в тази област.
Мартин
 
Мнения: 458
Регистриран на: Пет Фев 26, 2010 11:12 pm

Re: Технохуманизъм и дейтъизъм

Мнениеот ivanushka » Пон Яну 29, 2018 3:08 am

Каква е разликата между "безразличен" (т.е. нямащ проявления) и "няма Бог"?
И каква е разликата между "зъл" от една страна и от друга "некадърен" или "глупав" (т.е. нямащ положителни проявления)? (Положителни проявления спрямо нас разбира се. Защото ако имаше положителни проявления спрямо нас - нямаше да е глупав или некадърен.)
Разликата е в лицемерието...

Такаааа ...хората имат достатъчно свободна воля, но нямали желание да я упражняват...
Това наистина е мисъл! И какво излиза? Че имат желание (или поне нямат против) друг да упражнява свободна воля (върху тях)? Например някакви такива над национални организации, забулени в загадъчност, за да не се разбере че са религиозна секта която почита човекомразещо божество? Това само като "пример", който разбира се "няма нищо общо с действителността"...
Но такова положение (наличие на воля но отсъствие на желание) може да се обясни така:
Или по свободна воля са се отказали от по нататъшно упражняване на своята свободна воля. (Което е свободна воля).
Или не по свободна воля са се отказали от свободната си воля. Т.е свободната им воля е отнета. Но това означава че са претърпели външно (например медийно и/или техногенно) въздействие върху личността и психиката си. Което въздействие им е отнело свободната воля...
Да се чудиш кое точно е станало...

Да, и двете концепции ("има Бог" и "няма Бог") могат да допринесат човек да стане по добър. Ето пример как "няма Бог" допринася. Примера е с т.н. "Социалистически морал". Той беше нещо наистина добро. Социализма работеше докато морала работеше. С ерозията на морала обаче настъпи катастрофален разпад. Защо? Нямаше какво да стабилизира този морал. Мислеше се че материята от само себе си ще стабилизира морала. Е да, ама не... (както казваше един, който обвиняваше другите че са бетонни кратуни, без да съзнава че сам е такава). Получи се такова положение подобно на това да се качиш на колело и да си мислиш че то от само себе си ще се стабилизира и ще отиде на там на където искаш. И това при положение че има достатъчно силни "фактори", които не искат ти да се возиш на колело а искат да ги носиш на гръб... Няма как да стане при това положение карането на колело...
Но все пак имаше период в който морала работеше. И това беше периода в който "социалистическия морал" стъпваше на остатъците от християнския морал. Никой не може да оспори факта че Християнския морал се стабилизира от "има Бог". Но следващото поколение отрасло без концепцията "има Бог", на практика се изс...ра точно върху този "социалистически" морал. А и върху християнския морал също. И пораснаха едни доста гнусни, алчни и егоистични мръсници... Първи демократи... Всички до един алчни и егоистични "добри" "хора"...
Никой не може да отрече, че алчността и егоизма са основните двигатели на икономиката на "демокрацията", без които тя би се разпаднала. ("Няма демокрация без пазарна икономика!" Нали такъв е слогана?) И ако си демократ, нямаш избор освен да твърдиш че алчността и егоизма са добро.
Но така отхвърляш концепцията "има Бог" която казва че алчността и егоизма са зло.
А има и такива които приемат "демокрацията" но приемат че алчността и егоизма са зло.
Ей такива са или глупаци или лицемери... или и двете...


Друг пример: т.н. "Положително мислене". Изключително егоцентрично и не заинтересовано от другите атеистично учение. Характерно за това учение е следния пример: "О! Настъпих ли те? То е защото не си мислил достатъчно положително. Нищо, аз ще помисля положително и ще ти мине. Какво? Не ти минава? Тогава ще помисля още малко и положителното ми мислене ще те махне от очите ми..." Типичен пример за "добри" "хора"...
Та така с концепцията "няма Бог"... Виж как прави хората по добри...
А между другото: Как се определя кое е добро, при концепцията "няма Бог"? От кого се определя?

Имаше един луд даскал, който веднъж, като го ядосаха учениците им каза:
-Ей сега ще ви видите вие кон боб яде ли! И какво става когато яде! Ще напиша на всички по една двойка!
-Ама това не е справедливо! - мърморят учениците.
-Не е справедливо?!?!? Аз ще ви кажа кое е справедливо! Справедливо е на Мен да е добре а на вас да ви е зле! Това е справедливо! - казва вбесеният, луд даскал, излязъл от кожата си.
-АААА НЕЕЕЕЕ! Викат учениците.
-Какво искате да кажете? Че е справедливо на Мен да ми е зле, а на вас да е добре? Това ли искате да кажете?!?!?
-ДААААААА! - викат учениците в един глас...

И така "няма Бог" казва: "справедливо и добро е на Мен да е добре, а вие вървете на май...ата си..."


Добрите хора спазват някакъв морал. А морала е самоограничение. И като така трябва да дойде извън човека. Защото за човека не е присъщо да се самоограничава. Ето тук идва концепцията "има Бог".
Спазването на самоограничение изисква усилия. А се вижда че материалното не може да ги компенсира винаги. Остава нуждата да има нещо не материално което да компенсира тези усилия. Поне в достатъчно голям период в който материалното не може. Отново идва концепцията "има Бог".

И тетака...
ivanushka
 
Мнения: 88
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm


Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта