Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Мнениеот alexandrit » Пет Фев 01, 2019 5:27 pm

Пред 100-годишнината от рождението на Димитър Александров Пеев –
писател фантаст (а в добрия смисъл на думата фантаст означава
и мечтател), правист, журналист, популяризатор на науката
и основател на легендарния вестник „О р б и т а“ *
____________________________________________________________


М А Т Е Р И А Л И Т Е

Есе от Димитър ПЕЕВ

За своето препитание, за лов, отбрана и нападение първобитният човек е разполагал само с материали, взети наготово от природата: камъни, дървета, някоя кожа или кост на животно. Еволюцията преминава през тухлата и варта, през металните сплави, за да стигне до пластмасите. Дори днес, в началото на научно-техническата революция, все по-рядко можем да открием около нас предмети, взети наготово от природата, и последният представител на природните суровини остава дървото, но вече като предмет на лукса. Този процес на преобразуване и усъвършенстване на материалите все повече се задълбочава и през ХХI век ще достигне своя разцвет.

Изображение

Съвременното поколение е отрасло под акордите на всевъзможни оплаквания, пък и самото то е свикнало да се оплаква: това не достига, онова липсва... Дървен материал няма, въглищата се свършват, металните руди са бедни или се изчерпват... Страшни са и прогнозите. Най-често срещаните думи, които чуваме за бъдещето, са: глад, липсват, свършват се...

Но всички тези оплаквания са дотолкова неоснователни, че могат да бъдат наречени несправедливи. Природата щедро ни е предоставила неизчислими богатства от всевъзможни суровини. И ако въпреки това днес ни измъчва недостигът, това се дължи на нашата слабост (недостиг на енергия) и незнание (не ни достигат научни познания и ни липсват рационални технологии). Тези две основни причини несъмнено ще бъдат преодолени от научно-техническата революция през следващите десетилетия, а най-сложните – вероятно през ХХI век. Нека не забравяме, че родната планета е изградена от повече от хиляда милиарда кубически километра вещество, съдържащо всички суровини, които могат да потрябват на човечеството, за да осъществи и най-дръзките си мечти. А Луната? На тъй близко разстояние до нас кръжат още 20 милиарда кубически километра вещество. А другите планети и техните спътници, а астероидите?

За това какво могат да сторят науката и техниката с предлаганите ни от природата суровини, биха могли да се изпишат много томове. Но нека ние се задоволим с най-простия пример – голите, „никому ненужни“ планини. Скалите им са съставени от цял букет най-ценни елементи, като се започне със силиция и кислорода и се завърши с радиоактивните елемeнти! Само че засега не можем да ги извличаме напълно или по-точно казано – икономически не е изгодно добиването им. Но този аргумент е свързан само с недостига на енергия и с високата ѝ цена. Когато бъдат решени енергийните проблеми на човечеството (термоядреният синтез), то ще започне да преработва пълноценно както скалите, пясъците и глината (за добив на алуминий), така и морската вода (която съдържа толкова много редки елементи). Този процес по-нататък ще бъде пренесен и в недрата на планетата, и по другите небесни тела, които ще заселим.

Богат източник на всевъзможни метали е базалтът. Дори и след стотици години той ще е практически неизчерпаем и с право можем да го наречем суровината на бъдещето. Базалтът изгражда не само долния слой на земната кора, но и част от горните ѝ пластове.

Базалтът, който ние срещаме на повърхността, има различна плътност и съдържа обикновено 20-25% желязо, приблизително толкова магнезий и в по-малки количества калий, натрий, алуминий, силициеви окиси и други не само редки, но и благородни метали. Сега базалтът се използва единствено като скална суровина. Извличането на елементите, които го съставят, също все още е икономически неизгодно. Това би изисквало твърде много енергия. Но когато човечеството няма да има нужда да прави подобни сметки, базалтът ще заеме едно от първите места сред суровините на промишлеността. От него ще се добиват всички елементи, които съдържа, като при една рационална комплексна технология след преработката му няма да остават никакви отпадъци.

Могат да бъдат посочени хиляди примери за това, че нашата планета е богат склад на всички елементи. Но на един от тях – титана – задължително трябва да се спрем. Той вероятно може да бъде наречен металът на бъдещето. Трудно е да се изброят всичките му качества: има два пъти по-голяма якост от желязото, като е значително по-лек, не ръждясва. В това отношение той не отстъпва дори на платината. Има всички основания да предполагаме, че в бъдеще титанът ще измести желязото и ще се превърне в метал № 1. Пречката това да стане днес е, че електролизата му е доста енергоемка. Ето още един пример (а такива има хиляди!) как един проблем може да бъде успешно решен едва когато разполагаме с много енергия.

Елементите, които ни е подарила природата, могат да се използват както в абсолютно чист вид (с изненадващи, неподозирани качества), така и в най-сложни съединения. Нашите правнуци положително ще се научат да „пренасят“ познати сега и още непознати свойства от едни върху други вещества, на които те не са присъщи. Изобщо от „суровата глина“ на природата, от веществото, ръцете на хората ще изваят всичко, каквото им е необходимо. А изискванията както за земните, така и за космическите нужди ще бъдат наистина фантастични. Ще са необходими материали с необикновени качества и с невъобразими съчетания на свойства: въздушно леки и диамантено твърди, устойчиви на всякакви температури, пластични и самомоделиращи се, щитове срещу всепроникващите лъчения, свръхплътни и прозрачни, акумулиращи енергия, със структура, превъзхождаща най-сложните биологични формации.

Ала XXI век едва ли ще може да реши всички проблеми на материалотворчеството. Но дори без да отиваме толкова напред, и сега е ясно, че природата е била безкрайно щедра към нас, хората, и ни е дала всичко, за да живеем богато и щастливо. От нас се иска само да овладеем тайните ѝ и да обединим усилията си в едно хармонично, безконфликтно общество.

■ От източника: д-р Димитър Пеев, инж. Агоп Мелконян и инж. Васил Димитров. Силуети на ХХI век. – Есета за бъдещето. – София, Отечество, 1986.

oooooooooooooooooooooooooooooooo

* По-подробна справка за автора на това есе:

Димитър ПЕЕВ (1919-1996) е роден в Пловдив. Завършва Немската гимназия в София, следва в СУ и през 1944 г. защитава докторат по наказателно право. През същата година е назначен за секретар на посолството ни в Москва – в съветската столица Пеев специализира криминалистика.

Бил е заместник-главен редактор на списание „Космос“, после – главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, а през 1968-a основава вестник „Орбита“, на който е главен редактор до пенсионирането си през 1991 г.

Автор на криминални романи и пиеси, както и на две по-дълги творби във фантастиката: романа „Ракетата не отговаря“ (в съавторство, 1958) и повестта „Фотонният звездолет“ (1964), преведени на руски и немски. В актива му влизат също няколко научнопопулярни книги, множество журналистически статии, току-що споменатият том с прогностични есета „Силуети на ХХІ век“.

Най-известният му и многократно публикуван у нас и в чужбина разказ се нарича „Косъмът на Мохамед“ и е отличен с международна награда от списание „Техника – молодежи“ (Москва).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 867
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта