Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

Осемнадесет тезиса за Маркс

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Йордан Янков » Чет Окт 16, 2008 7:04 am

Съжалявам, че на някиои това може да се стори несвързано с фантастиката, но ако се замислят ще открият че има много общо с прогностиката :) Нарочно в кратък вид изложих резултатите от моето дългогодишно анализиране на този не съвсем популярен автор - надявам се в по-прост и разбираем вид да изложа иначе много сложните основни положения в теорията на Маркс. Иначе изпълнявам вчерашното си обещание към Робин. И така:


18 тезиса за Маркс и комунизма


1. Човешкото общество е универсална (а не просто колективна) система за саморазвитие.

2. Същността на всеки от нас е тази свобода и универсалност (защото сме човешки същества - виж 1).

3. Тази система, която е наша същност, се отнася към своята среда (както всяка система разбира се).

4. Има най-общо два възможни типа на това отнасяне: универсално и ограничено. Универсално е, когато системата се отнася към средата по универсален начин, тоест тя проектира върху средата сaмата себе си свободно и неограничено. Ограничено е, когато поради редица налични обстоятелства, средата налага своите случайни, хаотични и затова ограничени характеристики върху иначе универсалната по своя характер система.

5. Отношението на системата към средата, за което става дума, се нарича собственост.

6. Ако имаме универсално отношение на системата към средата имаме обществена собственост. (виж 1)

7. Ако имаме ограничено отношение на системата към средата имаме частна собственост.

8. Свободата на личността е абсолютния критерии за наличието на обществена собственост. Тъй като същността на всеки индивид е обществото, системата за универсално саморазвитие, то и универсалното и свободно развитие на личността, освободено от диктата на случайността и ограниченията на средата ще е същността на обществената собственост, на универсалното отнасяне на системата към средата.

9. Напротив, тъй като частната собственост е ограничено отнасяне на системата към средата, то тя се явява отрицание на личността, на нейната свобода и универсалност.

10. Илюстрация за т.9: всеки, дори и най-богатия от нас, не е универсална личност, която се саморазвива без ограничения (своите таланти, умения, емоции и интелект), а преди всичко собственик на едно ограничено НЕЩО: Майкрософт, диаманти, нива, компютър, магаре, акции или две ръце с които да си изкарва хляба. Затова всеки от нас, дори и президента на Майкрософт, ще бъде ограничен в своята свобода от това, което притежава като собственост.

11. Илюстрация за т.8: Универсалното отношение на системата към средата ще позволи на всеки индивид да се саморазвива свободно, без ограничения, без необходимостта неговия живот да зависи от притежаването на НЕЩО. Сутрин този индивид ако ПОИСКА може да бъде овчар, следобед рибар, а вечерта критически критик, без да бъде ПРИНУДЕН да бъде овчар, рибар или критически критик. Той ще бъде свободен човек, личност, творяща по законите на универсалната си същност, т.е. не по силата на икономическата необходимост, а по законите на красотата.

12. Цялата история на човечеството е историята на постепенното освобождаване на човека, на индивидите, от оковите на необходимостта и пътуване към неограничената лична свобода, когато не обстоятелствата ще ни принуждават да бъдем заедно, да общуваме един с друг по повод на нашата ограниченост, а когато необходимостта да споделиш мислите, идеите и творенията си с другите индивиди ще е смисълът на човешкия живот.

13. По-горните съждения са смисъла на марксовата теория за човека, собствеността и комунизма. Както виждате нямат нищо общо както с фалшификациите на негови епигони като Ленин, така и с критиките на много хора, които дори не са си дали труда да прочетат това, което е писал Маркс или се задоволяват да критикуват озвадени от контекста цитати от Маркс в документите на Н-тия конгрес на БКП или КПСС.

14. Пак според Маркс, смяната на частна с обществена собственост, ще стане факт, само когато капитализмът се развие навсякъде по Земята и когато се достигне необходимото ниво на развитие на производителните сили.

15. Най-голямата фалшификация на Маркс е сътворена от товарищ Ленин, който провъзгласил, че тази смяна може да стане не само в една отделно взета страна, ами дори в която капитализмът не е развит. Последствията ги знаем.

16. Маркс е допуснал една съществена грешка: сметнал е, че едрото машинно производство е онази сила, която ще освободи човека, личността, от оковите на материалната принуда. Не е знаел (което ако погледнем обективно си е съвсем нормално), че след индустриалната цивилизация имаме още доста да се развиваме, докато успеем да достигнем и овладеем онези производителни сили, които ще донесат свободата на всеки един от нас да бъде себе си, да бъде уникален и свободно да изразява своята уникалност.

17. Според някои хора, тези производителни сили, които ще извършат прехода от частна към обществена собственост, ще станат факт през този век. Очевидно е, че моторът на този преход са САЩ, които са сърцето на новата глобална икономика и където производителните сили се развиват най-бързо към онова състояние, което ще направи индивидите свободни. (всъщност Маркс е първия в историята глобалист, ама никой не го чете )

18. Това е световната тенденция: към по-голяма свобода на личността, лична отговорност и морал, а не към НАСАЖДАНЕ на човечност и псевдо социалност с помощта на такива безлични инструменти като държавата.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Bogdanov » Чет Окт 16, 2008 12:36 pm

Sorry, вече било публикувано в другата тема.
Bogdanov
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Чет Окт 16, 2008 12:50 pm

Радвам се, че най-сетне се изяснихме. Маркс не е икономист, той е идеолог, измислил икономическа (и философска) обосновка на идеите си. Но икономически анализ, обременен с идеи (какво и как да направим за да е кеф на всички) не е никакъв анализ. Той си е пак идеология, само че изказана с други средства.
Лошо няма, човека ТАКА си е мислел, за времето си това МОЖЕ БИ е било прогресивно, най малкото защото Капитализма е имал нужда от критика, както тогава, така и сега.
Но, понеже разговора тръгна от една конкретна точка, а именно - защо когато капитализма отива по дяволите никой не се сеща да прочете Маркс, считам че отговора е прекалено прост и очевиден, предвид тези 18 тезиса и извода който се опитвам да прокарам (че Капиталът е идеологически обременен) - никой не взема насериозно анализ, извода от който е - дайте да махаме частната собственост. Дори да е верен. Защото никой не иска да маха частната собственост и да я прави обществена. Нито капиталистите, нито "пролетариите". Може да сме тъпи и необразовани (който не чете Маркс е необразован икономически, факт!), но това е положението.

Коментар и въпроси към някои тезиси:
2 - какво визираш под "тази свобода"? Логиката на езика предполага споменаването на думата в предишно изречение, но аз не виждам такава.
3 - не съм съвсем съгласен. Тя е наша същност в някаква степен, не в идеална. Винаги има отклонения от идеалния газ, от идеалния покой и от идеалните постулати. А тези отклонения макар и малки в един определен момент стават критични. Не знам дали съм разбрал правилно, но например Тофлър говори за едно общество от индивидуалисти, сиреч - от антисоциални типове. Саймък също рисува едни такива модели на обществени отношения (Градът)
4 - разбирам какво искаш да кажеш и донякъде съм съгласен. Но все пак мисля че силно надценяваш "системността" на обществото. В много случаи обществото се държи именно като савкупност, а не като система. По Маркс не помня как беше, но не вярвам да е пропуснал този момент.
5 - Едно от МНОГОТО отношения на системата към средата е собственост. Има и други, например - изхвърляне на боклуци, неизбежни отпадъчни продукти на системата, които в един момент се превръщат отново в среда. Страх ме е да си помисля дори как ще изглежда това на практика. Засега успешно паразитираме върху една подходяща хранително-ресурсна среда. Интересно е да се отбележи че отношението СОБСТВЕНОСТ дори не се отнася за цялата ресурсна среда. Например никой все още не е изявил претенции да притежава въздуха и морската вода, а те са си суровина. В съвременния икономиск се счита, че отношение насобственост имаме само към ОГРАНИЧЕНИТЕ ресурси. После ще се върна на този момент.
6 - съгласен. Всички ще дишаме на воля и ще пикаем в морето, ако мутрите ни пуснат до него. Да живее обществената собственост!
7 - това вече не ми е ясно. Какво значи ограничено отношение? Това че подхождаме на дребно и още не сме приватизирали Слънчевата система? Дай примери за да схвана?
8 - е тва вече ще трябва да го докажеш. Ама ще ти е малко трудно. Защото абсолютни критерии... Абе не че няма, ама никой не ги обича. Всеки си има свои критерий за свобода и тук се проявяват флуктуациите за които говорих. Даже не е нужно да опираме до флуктуации. Същността на определени индивиди не е обществото, а отделното суб-общество, отделната ценностна система, която нерядко се противопоставя на обществото като система. Според мен вадиш зависимости от чисти абстракции, които в реалността не съществуват.
9 - това не е вярно, защото ограниченото отнасяне може да е твърде всеобхватно от гледна точка на индивида. Освен ако последния не е такъв мегаломан, че да има претенции върху цялата налична среда в която се развива обществото. Въобще, икономистите от последните 50 години правилно отбелязват че икономиката не се влиае толкова от стойностите на дадени показатели, колкото от ОЧАКВАНИЯТА за стойностите. Ако един индивид очаква заплата от 500 лв, спечелването на един милион е върха на неговата свобода и универсалност. В този частната собственост не е ограничение, а максимално разширение и свобода за тази личност, която си има свой творчески и либерален капацитет (той не е голям, защото е формиран при едни доста мизерни условия...), който капацитет не е трудно да се запълни. Следователно, ти говориш за едни съвършенно различни от сегашните личности и общества.
10 - илюстрация на неверността на тезиса - Форест Гъмп. Човекът даже не подозираше на какво е собственост, той си се развиваше емоционално и именно частната собственост му даде този шанс.
11 - а кой ще произвежда блага? Роботите? Горките тенекиени пролетарии... Очаквайте наскоро - Е-капиталът, остра критика на научния комунизъм, от другаря РоМаркс 2000,1.113 стеъбъл рилииз...
И още нещо, освен "творене по законите на красотата" има и едно такова нещо като "не-творене по законите на мързела". И това също е наща същност като система. За да елеминираш този фактор, трябва да промениш елементите на системата, сиреч, тук вече не си говорим за Хомо Сапиенс, а за Хомо-не-знам-какъв си.
12 - освен че е само една интерпретация, какво дава право (на маркс или на теб) да си мислите, че това пътуване към свобода от необходимостите ще приключи успешно?
13 - Ленин не съм го чел, признавам си без бой!
14 - сиреч никога! Толкова е успокояващ този факт, не е истина. За малко да се притесня...
15 - да знаем ги. Да се надяваме, че рекордът на другаря Ленин (по изопачаване на Маркс) няма да бъде подобрен.
16 - Само една? Е хайде де, не бъди скромен... А ние знаем ли това което Маркс е нямало как да знае? Бай Тофлър обещава едни работи да станат в скоро време, ама и той май страда от еуфорията на наскоро прекарания интернет...
17 - Сакън! Де ша бегаме като изберат пак Станишев? Ако може да се разгледа молбата ми - поне към 28 век да става комунизъма...
18 - добре е човек да знае, че световните тенденции го гонят по петите...

До спорене...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Йордан Янков » Чет Окт 16, 2008 7:53 pm

отгвоори:

2 - какво визираш под "тази свобода"? Логиката на езика предполага споменаването на думата в предишно изречение, но аз не виждам такава.

Свободата в хегеловата философия се определя като осъзната необходимост. Това означава, че в природата на разума е да действа според познанието на обективните закони, които определят развитието на който и да е процес. Животното не е свободно, защото не знае защо природата около него се променя - то винаги само се нагажда към тази среда. Разума обаче познава законите на средата (осъзнатата необходимост) и може да я манипулира с тях. Тук е и разликата между прецизното философско понятие за свобода и ежедневдната представа за нея. Последната е по-скоро т.нар. "слободия" - да правиш каквото ти скимне. Това обаче го правят глупаците, които настъпват мотиката. Разумните за разлика от тях знаят кога да правят нещо и кога не и избягват да настъпват мотиката. Най-малкото глупаците не са свободни от собствената си глупост. Цялото това разяснение е да подчертая, че свободата произтича от знанието, а знанието е универсалната връзка на човека със неговата среда - винаги, навсякъде и във всичко. Затова свободата е универсална човешка природа, а природата на човека и универсална - без значение къде и в каква ситуация попада човекът мисли. Между другото има много произведения на изкуството които посочват че дори един човек да е затворен, то никой не може да затвори неговия дух.

3 - не съм съвсем съгласен. Тя е наша същност в някаква степен, не в идеална. Винаги има отклонения от идеалния газ, от идеалния покой и от идеалните постулати. А тези отклонения макар и малки в един определен момент стават критични. Не знам дали съм разбрал правилно, но например Тофлър говори за едно общество от индивидуалисти, сиреч - от антисоциални типове. Саймък също рисува едни такива модели на обществени отношения (Градът)

Абсолютно всеки човек не представялва нищо друго освен алгоритъм от кодирани обществени отношения. Дори и Робинзон Крузо е обществена личност по време на цялото си пребиваване на острова, защо всяко негово действие не са нищо друго освен закодирани в неговото съзнание обществени отношения.

4 - разбирам какво искаш да кажеш и донякъде съм съгласен. Но все пак мисля че силно надценяваш "системността" на обществото. В много случаи обществото се държи именно като савкупност, а не като система. По Маркс не помня как беше, но не вярвам да е пропуснал този момент.

Сега, много важно нещо, което тотално не се разбира - обществото са инвариантни (устойчвиви) отношения между индивидите. Тоест обществото е СТРУКТУРАТА на общността, а индивидите са нейни елементи. В теория на системите на практика структура и система се припокриват защото структурата е същественото определение на системата. Всъщност това е може би най-гениалното откритие на Маркс.

5 - Едно от МНОГОТО отношения на системата към средата е собственост. Има и други, например - изхвърляне на боклуци, неизбежни отпадъчни продукти на системата, които в един момент се превръщат отново в среда. Страх ме е да си помисля дори как ще изглежда това на практика. Засега успешно паразитираме върху една подходяща хранително-ресурсна среда. Интересно е да се отбележи че отношението СОБСТВЕНОСТ дори не се отнася за цялата ресурсна среда. Например никой все още не е изявил претенции да притежава въздуха и морската вода, а те са си суровина. В съвременния икономиск се счита, че отношение насобственост имаме само към ОГРАНИЧЕНИТЕ ресурси. После ще се върна на този момент.

Изхвърлянето на боклуци, разходката в гората, добива на руди и т.н. са отношения на ИНДИВИДИТЕ (тоест на елементите на системата) към средата но те не са едно и също със самата система. Собствеността е системно отношение - отношение на цялото към средата, а не на частите на цялото към средата. Това системно отношение има различни форми - икономическа (реална) и правна (идеална). Правната произлиза от икономическата, но я и допълва - в римското право собствеността съдържа три вещни права - владение, ползване и плодоползване, и разпореждане. Всичко започва от владението (реалната икономическа собственост - способността ти да променяш средата), но някой няма правна собственост докато не придобие правото на разпореждане. Затова и въздуха никога няма да бъде собственост на някой (поне докато някой не открие начин да владее атмосферата на планета ама тогава надали ще му е до такива глупости). самата правна собственост обаче е израз на частната собственост в смисъла който аз го посочвам тук, защото тя не е нищо друго освен израз на ограничените ни възможности да се справяме със средата.

6 - съгласен. Всички ще дишаме на воля и ще пикаем в морето, ако мутрите ни пуснат до него. Да живее обществената собственост!

дрън-дрън

7 - това вече не ми е ясно. Какво значи ограничено отношение? Това че подхождаме на дребно и още не сме приватизирали Слънчевата система? Дай примери за да схвана?

Това е отношение, което е затворено от собственото ми невежество - аз мога да манипулирам средата само в онези граници, които собственото ми ограничено съзнание позволява - не мога да карам самолет защото не знам да карам самолет (примерно).

8 - е тва вече ще трябва да го докажеш. Ама ще ти е малко трудно. Защото абсолютни критерии... Абе не че няма, ама никой не ги обича. Всеки си има свои критерий за свобода и тук се проявяват флуктуациите за които говорих. Даже не е нужно да опираме до флуктуации. Същността на определени индивиди не е обществото, а отделното суб-общество, отделната ценностна система, която нерядко се противопоставя на обществото като система. Според мен вадиш зависимости от чисти абстракции, които в реалността не съществуват.

Ако много внимателно проследиш ЛОГИКАТА на изложенито ми дотук ще видиш че самата вътрешна непротиворечивост и последователност на тази логика е доказателството което искаш. А логическите доказателства са най-присъщи на разумните хора. Точно защото бая хора са ги докарани до неразумно състояние, те си въобразяват че може да има някаква друга логика и те могат да не се съобразяват с обективните закони на самата логика.

9 - това не е вярно, защото ограниченото отнасяне може да е твърде всеобхватно от гледна точка на индивида. Освен ако последния не е такъв мегаломан, че да има претенции върху цялата налична среда в която се развива обществото. Въобще, икономистите от последните 50 години правилно отбелязват че икономиката не се влиае толкова от стойностите на дадени показатели, колкото от ОЧАКВАНИЯТА за стойностите. Ако един индивид очаква заплата от 500 лв, спечелването на един милион е върха на неговата свобода и универсалност. В този частната собственост не е ограничение, а максимално разширение и свобода за тази личност, която си има свой творчески и либерален капацитет (той не е голям, защото е формиран при едни доста мизерни условия...), който капацитет не е трудно да се запълни. Следователно, ти говориш за едни съвършенно различни от сегашните личности и общества.

Много внимателно се замисли над това което казваш. Например "частната собственост не е ограничение, а максимално разширение и свобода за тази личност" - ако нещо се разширява, следователно то има граници, които го отделят от другите неща - следователно то е нещо ограничено. Ако нещо расте следователно то е относително малко - и т.н. Виж по горе за слободията - това че някой разширява килията на своята способност за действие не го прави повече свободен - дали ще има заплата 500 лв. или 5 милиарда това не променя факта, че той точно толкова свободен колкото 500 лв или 5-те милиарда му позволяват - не неговата воля и знание, а нещо си (в случая изразено в пари). И затова изкуството е пълно с примери.

10 - илюстрация на неверността на тезиса - Форест Гъмп. Човекът даже не подозираше на какво е собственост, той си се развиваше емоционално и именно частната собственост му даде този шанс.

Форест Гъмп - универсална личност? Докъде се е развил той - до клоун за забавление на същото това общество? Той горкия притешаваше като частна собственост само собствената си глупост и се разви дотам, докъдето тя му позсволи.

11 - а кой ще произвежда блага? Роботите? Горките тенекиени пролетарии... Очаквайте наскоро - Е-капиталът, остра критика на научния комунизъм, от другаря РоМаркс 2000,1.113 стеъбъл рилииз...
И още нещо, освен "творене по законите на красотата" има и едно такова нещо като "не-творене по законите на мързела". И това също е наща същност като система. За да елеминираш този фактор, трябва да промениш елементите на системата, сиреч, тук вече не си говорим за Хомо Сапиенс, а за Хомо-не-знам-какъв си.

мисля че вече казах в друг спор, че ние сме все още в предразумната фаза. Маркс когато говори за комунизма говори за истинското чвоешко общество - тоест когато станем разумни. Това е едно от най-големите недуразомения относно Маркс - приписаха неговия комунизън наразни полудиви народи от Източна Европа.

12 - освен че е само една интерпретация, какво дава право (на маркс или на теб) да си мислите, че това пътуване към свобода от необходимостите ще приключи успешно?

целия ход на историята досега показва тази посока

13 - Ленин не съм го чел, признавам си без бой!
.....

14 - сиреч никога! Толкова е успокояващ този факт, не е истина. За малко да се притесня...

така ли - ами че то става реалност пред очите ти.

15 - да знаем ги. Да се надяваме, че рекордът на другаря Ленин (по изопачаване на Маркс) няма да бъде подобрен.
.....

16 - Само една? Е хайде де, не бъди скромен... А ние знаем ли това което Маркс е нямало как да знае? Бай Тофлър обещава едни работи да станат в скоро време, ама и той май страда от еуфорията на наскоро прекарания интернет...
ами май ние ще го доживеем.

17 - Сакън! Де ша бегаме като изберат пак Станишев? Ако може да се разгледа молбата ми - поне към 28 век да става комунизъма...
....
18 - добре е човек да знае, че световните тенденции го гонят по петите...
....
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Idle Fellow » Пет Окт 17, 2008 3:07 am

За разглеждане на всеки тезис поотделно си трябват часове, затова ще се спра само на този:
//-----------------------
Универсалното отношение на системата към средата ще позволи на всеки индивид да се саморазвива свободно, без ограничения, без необходимостта неговия живот да зависи от притежаването на НЕЩО. Сутрин този индивид ако ПОИСКА може да бъде овчар, следобед рибар, а вечерта критически критик, без да бъде ПРИНУДЕН да бъде овчар, рибар или критически критик. Той ще бъде свободен човек, личност, творяща по законите на универсалната си същност, т.е. не по силата на икономическата необходимост, а по законите на красотата.

- а кой ще произвежда блага? Роботите? Горките тенекиени пролетарии... Очаквайте наскоро - Е-капиталът, остра критика на научния комунизъм, от другаря РоМаркс 2000,1.113 стеъбъл рилииз...
И още нещо, освен "творене по законите на красотата" има и едно такова нещо като "не-творене по законите на мързела". И това също е наща същност като система. За да елеминираш този фактор, трябва да промениш елементите на системата, сиреч, тук вече не си говорим за Хомо Сапиенс, а за Хомо-не-знам-какъв си.

мисля че вече казах в друг спор, че ние сме все още в предразумната фаза. Маркс когато говори за комунизма говори за истинското чвоешко общество - тоест когато станем разумни. Това е едно от най-големите недуразомения относно Маркс - приписаха неговия комунизън наразни полудиви народи от Източна Европа.
//----------------------
Сравнително скоро четох Капиталът и учебника по диамат.Та много ясно си личи как за да прокара идеологията си Маркс пренебрегва дори собствените си философски писания и много старателно разглежда нещата изолирано, откъснато, не в тяхната цялост и взаимодействие. Оборота на капитала при един отделно взет капиталист например. Защото когато нещата се разглеждат в цялост и взаимодействие се виждат техни свойства и функции (които са известни на Маркс, тъй като присъстват при Адам Смит например) заместител на които той не може да предложи.

....не по силата на икономическата необходимост
Не по силата получаваме (у нас) 3 милиона футболисти и 3 милиона фолк певици и манекенки. Икономическата необходимост създава мека форма на принуда - некадърните трябва или да мизерстват или да изберат друга професия. Средно добрите или да се ограничават или да положат повече усилия. А без тази мека форма се налага твърда (и лично изпитана) форма.

Добрее, говорим за "истинското човешко общество", нещо като един познат следобед, където най-престижни са професиите лекар и учител, и всички са мнооого разумни.
НО дори и в това общество хората ще имат различни способности, включително различна способност да оценят адекватно собствените си постижения.
Да видим как действа тук регулатора: Най-престижни са професиите лекар и учител, много хора стават такива, няма кой да чисти клозети, част от младежите разумно се насочват към чистене на клозети. Дотук добре. Кои? Много просто - най разумните, най съзнателните, най загрижените за интересите на общството. Най интелигентните, които виждат не само престижа на професията лекар или учител, а и колко трудна и отговорна е тя.

....личност, творяща по законите на универсалната си същност...
Убеден съм че много от хилядите гурута, самозвани лечители и гаражни гении са искрено загрижени за добруването на човечеството. Но дори и искрено загрижен за световното добруване човек не винаги може да оцени адекватно собствените си идеи и способности. Затова меката форма на принуда ползва ВЪНШНА, на обществото, оценка за тези постижения. А колкото и да са развити производствените сили, ресурсите никога не са неограничени. Та мога ли значи аз (инженер и непризнат гений),в това общество да ангажирам еквивалента на LHC и екипа му за три месеца, за да проверя гениалната си догадка как може да се получава свободна енергия от вакуума? Май пак замирисва на обратна селекция - "истинското човешко общество" се оказва толерантно към некадърните глупавите и егоистите, за сметка на умните възпитани и загрижени индивиди.

Та когато вместо да говори общи фрази за светлото и разумно бъдеще, човек се опита да си представи как функционира това бъдеще в детайли изведнъж се оказва че проблема не е в полудивите народи а в самия замисъл. Или накратко: сегашната система предполага че обществото хората и производствените сили не са идеални и е изработила система от регулатори които да насочват (доколкото могат) нещата в правилна посока. Маркс казва: (всъщност по скоро ти) Да обаче когато нещата станат идеални ние тия регулатори ще можем да ги махнем и ще настъпи страшен купон. Е, и?
Idle Fellow
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Пет Окт 17, 2008 10:09 am

Опасявах се, че спора ще стигне дотук. Говорим си за едни неща, а всъщност под тези неща разбираме едни други неща. Свободата не е свобода, а принципна способност да разбираш законите на средата в която живееш. Добре де, защо ти трябва да го наричаш свобода, наречи го разбиране, како останалите хора?
Не искам да споря и с Хегел, него не съм го чел, само популярни статии.
Но така просто не може да се води спор. Ще трябва надълго и нашироко да си дефинираш понятията или поне да даваш препратки. Ето така би могло да изглежда твоя втори тезис:
"2. Същността на всеки от нас е тази свобода (свобода в смисъл на осъзната необходимост, вж Хегел) и универсалност (защото сме човешки същества - виж 1)."
Така няма да се налага (или надявам се по малко ще се налага) да пишем дълги постове които обаче се разминават като два влака, защото не са стъпили на една и съща основа.
Всичките ти тезиси и реплики на репликите ми са червиви от подобни недоразумения.
Най комичните от тях:
-Според теб (респективно - Маркс, но по твоите разбирания за Маркс!) икономиката не бива да се разглежда като ограничена среда. Нещо което аксиоматично е тъкмо наопаки в съвременния икономикс. Ти просто не разглеждаш такова понятие като ПРИНЦИПНА ограниченост. Поправи ме ако греша, но така разбрах забележките ти за разширяването на килията.
-Контролирането на заобикалящата ни среда и експлоатирането и за теб са едно и също нещо. Въздухът около нас е суровина за производството на хляб и стомана, но не е частна собственост защото никой не може да го контролира, а не защото го има в големи количества? Ами то и рибата никой не я контролира. Само я ловим с мрежи и я ядем. Обаче струва пари. А въздуха който ловим с помпи не струва нищо, защото не го контролираме. Ебаси!
-За теб не съществува такова нещо като ограничение на разума. Хайзенберг е простак и циник, а хората които не са съгласни с Декарт - отявлени пид`раси? Явно през цялото време говорим за различни неща. Аз говоря за хомо сапиенс в сегашния му вид. Ти за какво говориш? За чист, носещ се във вакуума разум, който знае всичко отвъд всякакви сингулярности и който бара най-малката възможна частица с голи ръце?
-Ако целия ход на историята води в някаква посока, това значи ли че ще стигне натам накъдето сочи? Една кола се спуска по нанадолнището в Долна Митрополия по посока Плевен. Това значи ли, че ще стигне в Плевен? Не, не значи.

По отделните реплики няма да споря. Наско Славов ми изпрати един прекрасен линк, той изразява почти всичко което мисля за Маркс и икономическата му доктрина, источника е по-авторитетен и изложението е направено по добре отколкото аз бих могъл. Има я и притчата за рибата и говедаря. Не мога да не изразя задоволството си, че станахме трима (такива дет` не разбират Маркс правилно...)

Ето го и линка:
http://www.mediatimesreview.com/january03/Marx.php

И между другото - класацията за мислител на хилядолетието е направена (оказва се!) чрез он-лайн гласуване в рамките на 1 месец. Не знам дали си даваш сметка колко е несериозно това. Според подобно гласуване, Азис и Стоичков са след най-великите Българи, даже Ахмед Доган е някъде в първите 20. Та така...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Йордан Янков » Пет Окт 17, 2008 3:48 pm

само това, че нямам време за останалото"Въздухът около нас е суровина за производството на хляб и стомана, но не е частна собственост защото никой не може да го контролира, а не защото го има в големи количества? Ами то и рибата никой не я контролира. Само я ловим с мрежи и я ядем. Обаче струва пари. А въздуха който ловим с помпи не струва нищо, защото не го контролираме. Ебаси! "

Като ловиш рибата, ти я контролираш, поставяш я в твое владение. И не ти ловиш въздуха при производството на хляб и стомана, а съответните химически процеси, които също както въздуха не могат да бъдат нечия собственост. А хляба и стоманата стават твоя собственост защото владееш трудовия процес на тяхната изработка. Това са класически положения от класическото римско вещно право. В общи линии всичките ти възражения се базират върху недомисляне и невнимателно боравене с понятия. Поради тази причина така си разбрал и Капиталът на Маркс.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Пет Окт 17, 2008 4:23 pm

Хайде като си такъв корифей на понятията да си представим следните ситуации:
-Лети самолет. Той "лови въздуха" чрез соплата си. Без навлизането на въздуха в соплата самолета няма да лети.
-Автомобилите няма да се охлаждат ефективно и ще се налага допълнителна вентилационна система, което пък води до по голям разход на гориво, тоест имаме субституция на една суровина с части от околната среда.
-Рибата не я ловя с въдица, аз само си карам кораба и влача една мрежа подире си, рибата сама влиза там, което на свой ред оправдава карането на кораб през рибни пасажи, а не на случайни места.
Каква е разликата между соплата на самолета, охлаждането на автомобила и рибата? Не поставям ли във свое владение някакво количество въздух? Защо не го калкулирам в себестойността на самолетния билет? Пояснавам - употребения въздух има коренно различен химичен състам преди и след употребата

Намесването на римското вещно право ме озадачава. Каква е разликата между владеенето на нещо и използването на нещо (за дадена цел)?
Ако се обърнем към едно друго право, на османската империя - цялата земя която завладее някой в името на султана е собственост на султана. Той я владее. Обаче той я дава на феодалите си, поради което им иска данъци. Феодалите пък наемат селяти за да я обработват и вземат продукцията, като част от нея оставят на селяните.
Както виждаш, производствените отношения може и да нямат нищо общо с римското частно право и пак да имат същия вид. Терминологията не прави съдържание, тя е само база за някакъв тезис. Ти се опитваш да обосновеш един абсурден тезис, чрез жонглиране с понятията.
Разбираемо е, ти си последовател на Маркс, трябва да прибегнеш до подобен трик, за да излезе че Маркс е прав за нещо си. Например, че всичко що е ресурси и суровини трябва да се национализира и в себестойността на продукта да се калкулира само труд (труд за добив, труд за преработка, труд за достигане до крайния потребител, все труд...) Трудовата теория за стойността. Ами добре, хубаво, ама не става. Просто не е добро описание на икономиката
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Deyan » Съб Окт 18, 2008 5:16 pm

Не искам да ви се бъркам в спора, само ще вметна че и въздухът вече не е напълно безплатен. От няколко години бая пари се въртят в търговията с парникови квоти.

И морето не е безплатно, а е разпарчетосано между държавите.

Та да владееш нещо не е задължително да го контролираш. Достатъчно е да можеш да накараш който го ползва да плаща за това.
Deyan
 
Мнения: 310
Регистриран на: Вто Юни 08, 2004 11:47 am
Местоположение: София

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Генерала » Съб Окт 18, 2008 8:38 pm

Ето тука малко нещо за размисъл и като продължение на мухабета от миналата сряда в клуба :) Искам и да добавя, че слуховете за смъртта на марксизма са като слуховете за смъртта на Марк Твен, т.е. - силно преувеличени :)
Освен всичко друго, тази статия е хубава и с това, че разглежда новата криза във връзка със старите, а това си е "системно изискване" на диалектиката като метод, иначе нищо не правим. По-точно правим, ама като в Грузия - какво стана от ВТОРИЯ ден, а за ПЪРВИЯ - мълчим по стратегически причини. Това е една "фатка", която се прилага къде съзнателно, къде несъзнателно. Примерно преди 2-3 среди при представянето на втората книга за корупцията в България, Кънчо Кожухаров приведе едни цитати, как БКП взело курс през 1925 година към въоръжена борба /Защо и във връзка с какво ли? Да не си помисли някой, че това решение има нещо общо с деветоюнския перврат и Септемврийското въстание? Нищо подобно! Защото така пише в Манифеста и така учи марксизма, ето затова!/и как Тодор Грудов с неговите апапи убили един селски кмет и какво правили с червата му и т.н. Това пак е от ВТОРИЯ ден, а на първия ден братя и сестри, едни чичковци взели, че отрязали главата на нашия министър-председател. /за Александър Стамболийски иде реч/ Хайде замислете се къде по това време в Европа стават такива работи, "Къде сме ние?", както викат социолозите и това българският народ ли го е направил, защото е див и варварски, комунистите ли, или едни "такива" чичковци дето не са "такива", защото у нас "такова" не имало, ама въобще... Иначе къде ли "тия" не са диваци и варвари??? Та пита се в задачата, в страна, където може да бъде и Е отрязана главата на министър-председателя, какво остава за пенчо-курабийковците да изкормят един селски кмет? Съзнавам, че е провокативно и гадно, но логиката на простия човек е "Щом тия горе правят еди-какво си - и ние значи можем да го правим". Спирам, че почнах да се ядосвам :)

“Свободният пазар” удря по ревностните си привърженици

Мехмет Йълмазер


Безполезно е тази криза да бъде сравнявана с онази от 1929 г. Личи, че е не по-малко сериозна, но не е ясно колко ще се задълбочи.
Всяка икономическа криза започва с някакво събитие, но значението и последиците й не могат да бъдат обяснени само с това събитие. Тази криза, която започна с ипотечната криза, съсипа най-големите “инвестиционни банки” на Щатите, но постепенно се разпростира и върху реалната икономика.
Американският капитализъм маскира действителната същност на “инвестиционните банки” чрез измисления термин, с който ги назовава. Истината е, че тези т.нар. банки са финансови институции, живеещи единствено чрез спекулациите. Американският икономист П. Кругмън правилно нарича системата “сенчесто банкиране”. Въпросните банки не са задължени да спазват задължителни предпазни мерки при кредитирането. Кредитната експозиция на тези банкрутирали гиганти е достигала от 26:1 до 80:1. Иначе казано на 80 долара кредит се е падал 1 долар налични средства в банката. Системата, създаваща “гъвкави” пари, се разду в дните на успеха си, а тъй като процъфтяването й не можеше да се проточи вечно, балонът се спука.
Някои числа показват добре ужаса на този раздут балон. Брутният годишен продукт на целия свят е около 60 трилиона долара, но задлъжнялостта на световната икономика е достигнала 700 трилиона долара.
И характерът на дълга се е променил благодарение на неолиберализма. “Дългът на финансовия сектор, който е бил само една десета от дълга на нефинансовия сектор през 1980 г., сега е вече наполовина от дълга на нефинансовия сектор.” (“Икономист”, 19.03.2008) С други думи, финансовият сектор се е разраснал неимоверно спрямо реалната икономика, привличайки кредитирането към себе си.
Друго доказателство за ролята на спекулациите са “източниците на фирмените печалби”. През 1980 г. 10% от печалбите на фирмите в САЩ са от финансовите сектори. Сега този дял е достигнал 40%. Печалбите на финансовия сектор в САЩ са се удвоили от 1994 до 2000 г. Този злокачествен тумор в икономиката е нараствал непрекъснато през последните две десетилетия.
Туморът има още едно измерение. Работещите във финансовия сектор, който носи 40% от печалбите, са само 5% от общия брой на работещите в сектора на услугите. Това също обяснява техните невероятни заплати и премии.

Икономиката на САЩ плаща високата цена за своя уклон към финансите

В историята на развитието си капитализмът е преминавал през структурни промени, като всяка от тях е променяла и присъщите му периодични кризи. За да разберем структурата и вероятните резултати от сегашната криза, необходимо е да видим какво се промени в икономиката на САЩ след 70-те години на ХХ век.
В началото на 70-те години тя претърпя едновременно две важни промени. Първо, капитализмът навлизаше в новия период на “информационната епоха”. Насочваше се от “капитализма на заводите” към капитализма на информацията и услугите. Второ, под натиска на променящите се обстоятелства започна да се насочва и към финансовия сектор. С петролната криза през 1973 г. настъпи краят и на “златния век” на капитализма. Кейнсианската политика бе изоставена и заменена от първите неолиберални уклони. В онези години съперниците на САЩ – Япония и Германия започнаха да свиват дела на Щатите в сферата на производството. Освен това по онова време СССР още не показваше признаци на слабост. За САЩ беше твърде скъпо да поддържат ролята си на световен лидер. Трябваше да бъде поддържан и пропагандният мит за осъществената “американска мечта”. В такива условия американската икономика се ориентира към лесни печалби от финансови спекулации вместо от трудното производство на стоки. Икономическата философия на САЩ се променяше бързо и коренно. Икономиката губеше позиции в почти всеки сектор освен в авиационно-космическия и оръжейния. САЩ се възползваха от командната си роля и от долара като световна валута и се обърнаха към финансите. Така се опитаха да избягат от бремето на производството и да създадат начини за правене на пари от пари. Ето как стигнахме до днешната ситуация.
Разбира се, причините не могат да бъдат само субективни, т.е. промяната се дължи не само на изкусните аргументи на Чикагската икономическа школа. Ако се вгледаме в историята на капитализма, ще се убедим, че това е глобална закономерност в развитието му.
Ориентирането към финансите, а не към индустрията, започва първо в Холандия, след това и в Англия. През 70-те години на ХХ век е ред на САЩ.
Типично последствие от ориентацията на Холандия и Англия към финансите във върховия период на съответната страна е “деиндустриализацията”. С други думи, те губят своята конкурентноспособност в тази област.
“Ориентацията към финансите не причинява пълен крах нито в Холандия, нито в Англия, но води до загуба на шансовете им да бъдат лидери на капиталистическия свят. Те постигат временно увеличение на печалбите, но сериозно отслабват възможностите си да не изостават в равнището на производство. В тази насока на развитие е скрит интересен парадокс. За да придадеш такава тежест на финансите, трябва да си най-силният в този момент, а в същото време да имаш значително натрупване на капитал. Но маневрите, целящи увеличаване на печалбите, водят до загуба на позиции, защото капиталистическата система е производствена по характер и се отличава с непрекъснато развитие и обновяване. В края на краищата енергията на движението й сваля финансовия капитал от трона му, като и системата, и хората в нея плащат тежка цена за това.” (Цитатът е от книгата на Йълмазер “Структурни промени на капитализма”, 2007 г.)
Напълно очевидно е, че идва ред на САЩ да губят позиции. Не е лесно обаче да се предвиди каква цена ще плати цялото човечество за това. През ХХІ век САЩ започват да преживяват случилото се с Холандия в средата на ХVІІІ век и с Англия в началото на ХХ век. САЩ спечелиха най-много във финансовите спекулации, вдъхновени от неолиберализма. Но ако вземем 1970 г. като отправна точка, за около четири десетилетия туморът обхвана цялото тяло.
Естествено САЩ не са в същата позиция както Холандия и Англия някога. Американската икономика е такъв великан спрямо конкурентите си, че никоя друга икономика не може да се мери с нея (по обем). Но това не означава, че САЩ не губят сили и позиции. Тъкмо поради мащаба на икономиката на САЩ и огромния военен потенциал на държавата, последиците от промените в световното съотношение на силите неизбежно ще имат характера на голямо бедствие, и то невиждано досега, за капиталистическата икономика като цяло.

Предишната голяма криза и сегашната

Дори в момента да не е ясно колко ще се задълбочи настоящата криза, явно сгромолясването ще бъде страховито. Какво можем да кажем, ако я сравним с предишните кризи?
Капитализмът преживя досега три “големи” кризи. Първата се случи през 1873-1893 г. Най-запомняща се е втората през 1929-1939 г. След дълъг период на стабилност настъпи и третата криза през 1973-1983 г. Трябва да отбележим, че големите кризи са неразривно свързани с важни повратни моменти и структурни промени на капитализма.
1. Първата голяма криза означава и краят на прословутия “капитализъм на свободната конкуренция”. По онова време монополите вече са се развили, започват и империалистическите конфликти за преразпределение на пазарите. Тази криза може да бъде определена като “голяма” заради нейната продължителност. Подобно на класическите периодични кризи и тя не завършва за година-две. Има няколко причини за това. Монополите още са ново явление и са достатъчно устойчиви, за да издържат на кризата. Не рухват като средните по мащаб фирми от периода на свободния конкурентен пазар. Монополите се опитват да се противопоставят на спада в търсенето, като намаляват производството и задържат цените на същото равнище. Така че структурните промени на капитализма в същото време пораждат и нов тип поведение при криза.
Има още една причина за продължителността на кризата. В онези години работническото движение е сравнително силно, създават се международни обединения на профсъюзите, Парижката комуна се е случила съвсем наскоро. По време на кризата няма отстъпление в класовата борба, работническите организации оказват сериозна съпротива срещу намаленията на заплатите.
Друга причина е посоченото от Енгелс първо “пропукване” в превъзходството на Англия в световната икономика. Франция, Германия и САЩ засилват позициите си. И макар че кризата завършва в началото на 90-те години на ХІХ век, проблемите остават, задълбочават се и се стига да Първата световна война.
2. Втората световна криза се помни най-ясно поради опустошителното си въздействие. Към началото й монополистическата структура вече е укрепнала и далеч по-мощна. Със съпротивата на гигантските монополи срещу кризата тя се задълбочава все повече. От друга страна обезценяването на парите поражда ново остро съперничество между държавите. С началото на кризата всяка държава “затваря” икономически границите си, отричайки се от “свещената” пазарна свобода. Затова и пазарният крах е толкова страшен. Най-неоспоримата поука, която капиталистите си извличат от втората голяма криза, гласи: “Започне ли криза, не бива да разкъсваме пазара на парчета!”
Втората криза е продължителна и защото световната икономика губи своя лидер. Ролята на Англия е отслабена, но САЩ още не са достатъчно силни да я заместят. Няма кой да организира и налага някакви общи мерки срещу кризата.
Друга причина за остротата на тази криза са завоюваните важни позиции от работническото движение. Вече го има и СССР, а всички колонии се бунтуват срещу подчиненото си положение.
Втората криза донася още една важна промяна в историята на капитализма. Класическата икономическа политика, опираща се на Адам Смит, се е провалила, започват да се прилагат първите кейнсиански варианти на държавна намеса в икономиката. И също като първата, втората голяма криза проправя пътя към следващата световна война.
3. Кризата през 1973-1983 г. няма силата на предишните две. И все пак тя има голямо значение, защото настъпва след дълги десетилетия на устойчиво развитие. Тази криза погребва завинаги концепцията за “безкризисния капитализъм”. Освен това тя също донася важни структурни промени. Кризата започва с “петролния шок”, който всъщност е критичната основа за спадането на размерите на печалбите. За пръв път позицията на САЩ като лидер на световния капитализъм започва да губи опора, както това се случва с Англия през 70-те години на ХІХ век. Силните конкуренти Германия и Япония изтласкват американските стоки от пазара. Кризата в средата на 70-те години на ХХ век е важна, защото показва ограниченията във водещата позиция на САЩ.
Икономиката на монополите отново проявява всеизвестната си устойчивост срещу кризи. Монополите пак се опитват да защитят цените, като намалят производството. Работническата класа е създала силни организации в страните с по-проявен социален елемент в държавната политика и си е извоювала значителни права. По време на тази трета криза не се наблюдава намаляване на заплатите – напротив, увеличават се вследствие на борбата на работническите организации.
Капитализмът се опитва да преодолее тази криза чрез засилване на инфлацията. Тъкмо инфлацията помага да бъде компенсирана загубата на печалби поради намаленото производство, както и реално да бъдат отнети увеличенията в заплатите на работниците.

Сегашната криза настъпва заедно с две важни промени в капиталистическата икономика. Първата е отказът от “капитализма на заводите” и преминаването към капитализъм на информацията и услугите с водещата роля на САЩ. Другата важна промяна е отказът от кейнсианската политика, създала монополистичния държавен капитализъм. С дружни проклятия към ролята на държавата и славословия към бога на свободния пазар ограниченията върху движението на парите падат едно по едно. Връзката между долара и златото е прекъсната, вече няма ограничения и върху промените в обменните курсове. През тези години икономиката на САЩ все повече се насочва към финансовите спекулации. Това са факторите, които водят до налагането на неолибералния подход в началото на 80-те години с водещата роля на САЩ и Британия. Тръгнала по този път през 1973 г., капиталистическата икономика стигна до събитията от 2008 г.
Гигантски финансови корпорации или получават спасителни заеми, или направо се национализират изцяло или частично. Стигна се до киселите шегички в медиите: “В САЩ строят социализма!” Финансовото министерство се опитва да извърши най-голямата “спасителна операция” в историята. С тези стотици милиарди долари ще бъдат закупени загубили цената си книжа, за да бъдат отново направени “ценни”. Разбира се, ако операцията успее. Но защо не се допуска корпорациите, емитирали тези книжа, да фалират? Защото тези книжа на банкрутирали или национализирани инвестиционни корпорации се държат от Китай, Япония, богатите на петрол арабски държави и Русия.
Ако САЩ позволят тези “ценни” книжа да станат безполезни хартийки, притокът на капитал към страната ще секне. Всъщност в дните около началото на “спасителната операция” Китай и Русия заявиха, че са склонни към промени в комбинацията от валути, съставляващи финансовите им резерви. Ако тази тенденция се запази и задълбочи, доларът ще загуби положението си на световна валута. Това направо ще сгромоляса икономиката на САЩ.
Друг голям купувач на тези хартийки са американските пенсионни фондове. Обемът на натрупаните средства достига 13 трилиона долара през последните години. Тези “статични резервоари от пари” стават най-големите играчи на фондовите борси, докато икономиката на САЩ се ориентира към финансите. Обезценят ли се напълно въпросните книжа, бъдещето на американците се очертава твърде мрачно. Правителството на САЩ не може да си позволи такъв огромен риск. Тъй че вместо да помрачи бъдещето на американските данъкоплатци, финансовото министерство още днес бърка дълбоко в джобовете им, за да осъществи “спасителната операция”. Съвсем скоро ще видим какъв ще бъде действителният резултат от нея. Мащабите на кризата може и да бъдат намалени временно, но така решението на проблемите само се отлага и те ще се задълбочават.
Най-големите губещи са американските данъкоплатци. Оживено се обсъжда и “моралната цена” – ако все още може да се говори за морал в неолибералната икономика. Тази операция, възнаграждаваща именно хората и фирмите, причинили банкрута, ще подрони устоите на икономиката още повече. Пред САЩ има две възможности – да понесат всички последици от фалитите или да отложат проблемите за в бъдеще, когато ще станат още по-тежки. Очевидно са избрали втората възможност. Но за да бъде приложено това решение, необходимо е и другите участници – страните, закупили ценните книжа, да разчитат, че то ще бъде успешно. Иначе операцията ще причини още по-голям срив.
В момента късметът на капитализма е в кризата, в която е изпаднало работническото движение. Както е добре известно, разпадането на СССР и структурните промени на капитализма нанесоха тежки удари на организациите на работническата класа. Още не знаем какво предимство ще даде това на обхванатия от кризата капитализъм. Може би ще засили дързостта и безразсъдството на водачите му. А може би кризата ще даде нов тласък на работническото движение.

Заключение

САЩ се уповаваха на върховенството на долара и поеха по същия път като Холандия и Англия, но стигнаха до края на периода, в който се правеха пари чрез спекулации, а не чрез производство. Икономиката на финансите се провали, а с нея се провали и неолибералната политика. Ако приемем за начален момент кризата от 1973 г., преклонението пред свободния пазар, дерегулацията и приватизацията продължи само около три десетилетия. На капиталистическата идеология, толкова превъзнасяна след провала на социализма, е нанесена дълбока рана. Сега именно правителството е най-големият, неоспорим играч на американските финансови пазари. Кой би предположил!
Втори важен извод е увеличеният шанс да бъде сложен край на ролята на долара като резервна валута. САЩ се опитват да предотвратят участта си с всички средства, но цветът на зелените банкноти изглежда доста бледичък напоследък.
Трето, мечтата на САЩ за еднополюсен свят се изпари в пясъците на Ирак. И кризата отново ни напомня за това на своя език. Отслабването на британското превъзходство започва през 70-те години на ХІХ век, но до пълната му загуба се стига чак седем десетилетия по-късно. От първите признаци, че САЩ губят водещата си роля, минаха четиридесет години. С тази нова криза процесът се задълбочава.
Дали с провала на неолиберализма капитализмът ще се върне към нов период на кейнсианска икономика? Периодът на активна намеса и регулираща роля на държавата в икономиката започва след кризата от 1929 г. и Втората световна война. Но по онова време, освен че капиталистическата икономика тъне в разруха, но и СССР става все по-силен. Важно е, че тогавашното преминаване към кейнсианска икономическа политика е възможно само чрез две съществени уговорки между капиталистическите държави – те приемат лидерството на САЩ и приемат регулаторни мерки, за да намалят последствията от пълната съсипия. Правят се и отстъпки на работническата класа с обещанията за “общество на благоденствието”.
Дали са възможни подобни уговорки при сегашното съотношение на силите в света? Определено не! В капиталистическия свят няма водач със силата на САЩ от 50-те години. Днес САЩ губят позиции и отчаяно се опитват да привлекат капитал, за да финансират гигантския си дълг. От друга страна, работническото движение е твърде слабо, за да извоюва отстъпки... поне засега. Капитализмът се възползва от това и продължава стремежа си към максимални печалби.
Сегашната криза неизбежно ще засили съперничеството и борбата между различните центрове на сила. Ако се задълбочи подобно на предишните големи кризи, може да се стигне до катастрофа за целия капиталистически свят. С прекалено нарасналия си дълг и усилията да засмукват още пари в тази финансова “черна дупка”, САЩ може би отново ще изправят световния капитализъм на ръба на пропастта.
А както ни показва историята на капитализма, мерките за предотвратяване на кризи ги облекчават само частично. След предишните големи кризи капитализмът стигна до две световни войни.
Отново проклинат бога на свободния пазар. Наближава времето и бедните в този свят да прокълнат самия капитализъм.
Генерала
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Генерала » Съб Окт 18, 2008 9:28 pm

Във форум Фантастика в дир.бг видях долния постинг от 08.02.2008, дето се вика, послучай рожденния ден на Жул Верн, от другаря Виракоча /мръшляк/, интересно е да се сравни с днешна дата :)

Интересна дикусия се е заформила, но доста се е поразклонила към Ирак, лошите руснаци, Катин, космически полети... Нека я завърнем към началото. Да си поговорим за САЩ с факти.

Първо да си поговорим за бюджета. Онзи ден в Сената внесоха проекто-бюджета за 2009. Другарят Буш оставя прекрасно наследство на следващия президент - заложен рекорден бюджетен дефицит от 400 милиарда $. Семейство Буш има опит в подобни номерца. През 92 Татко Буш завеща на Клинтън бюджетен дефицит от 290 милиарда. Клинтън пък остави на Син Буш 236 милиарда....излишък.
Нека видим на какво се дължи този рекорден бюджетен дефицит. Най-много нарастват разходите за Вътрешна Сигурност и Пентагона. Така е, врагът не спи и трябва американския данъкоплатец да налее още кинти, за да спаси демокрацията.
Все пак се предвиждат и икономии. Я да видим от кои пера? Операциите в Афганистан и Ирак...опааааа, изненада! 200 милиадра за 2008, 70 за 2009. Това предполага, че догодина демокрацията ще победи... Я да видим къде още има икономии? Съкращване на 151 социални програми. Аконитине, те ти ги пиявиците с трудовата повинност. Съкращаване на федералните разходи за здравеопазване с 208 милиарда за 5 години. Явно все по-здрави стават хората...

Сега да разгледаме вътрешния дълг. Към днешна дата е:
$ 10,337,454,543,360.02

Я сега да видим темповете на нарастване. От т 4.9 трилиона през 95 до 5.6 трилиона през 2000 - някакви си 14% ръст. След това за 7 години - 64%. Супер, а?

Едрият капитал. Ами за съжаление разни арабски и азиатски елементи превземат икономиката. Нормално, $ пада и корпорациите поевтиняват.
В историята на Уолстрийт Сенди Вейл е известен като създателя на най-голямата банка в света Ситибанк. Сега обаче Вейл е принуден да гледа как Ситибанк преминава в арабски ръчички. След загубите на Ситибанк, босът Чък Принс трябваше да си иде и на негово място дойде Викрам Падит (чистокръвен американец). Abu Dhabi Investments наля 7.5 милиарда в закъсалата Ситибанк точно навреме и придоби немалък дял в нея. До следващата инжекция.
Сингапурският фонд Темасек наля 6.2 милиарда в позакъсалите Мерил Линч. Китайският държавен фонд China Investments пък наля 5 милиарда в Морган Стенли. Основаният през октомври 2007 China Investments ще спасява американската икономика с част от китайските валутни резерви, които към октомври 2007 възлизат на 1460 милиарда $.
Една интересна и много показателна статия от New York Times от 20.01.2008 тук

Ипотечният балон. Един ден американеца, вярващ в светлото бъдеще решава да си замени дървената барака от 150 квадрата струваща 500 k $ с луксозна дървена барака 400 квадрата струваща 1 000 k $. Сключил е изгодна сделка - супер ниски лихви за първите 2 години на кредита. Е, и с плаващи до остатъка от 33 години. И така месечната вноска се увеличава с 2000$. Бараката на мечтите остава на банката, кредитополучателя отива във фургон. Банката иска да продаде бараката, обаче нещо много бараки се обявяват за продан в същия момент. Банката от своя страна, за да даде кредит, е взела кредит от друга банка, тя пък от своя страна от друга и т.н. и така от една малка пръдня се получи мащабно сране по цял свят.

Та това е положението на народното стопанство в САЩ, другарки и другари. :)

Между другото, до мене достигна информация, че около 1.5 милиона души вече са по "фургоните", а те са основно електорат на Демократическата партия. И като така нямат регистрация и не могат да гласуват на изборите, т.е. съвсем законно и демократично са елиминирани като гласоподаватели. Явно другарите републиканци съвсем съзнателно не си поплюват и искат да спечелят изборите на всяка цена. Лично моята прогноза е, техният кандидат ще спечели. Колко честно е отделен въпрос...
Генерала
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Пон Окт 20, 2008 11:11 am

Батка, не се сърди, но това си е популизъм в чист вид. (Vox populi - глас народен, да ме поправи някой за латинския...) Още в древен Рим гласовете на народа са се мотаели около сената и са викали - окрадоха държавата! Окрадоха бедните, окрадоха всичко! Не че не са били прави, напротив. Но когато са дали на популистите места в сената, да поуправляват малко, се получило още по голямо и по-безочливо крадене, поради което и популизма(гласа народен!) е придобил съвременното си значение.
Автора на статията очевидно е човек който си няма идея как функционира съвременната икономика. Или пък има, но се преструва добре че няма. Ще дам само един пример за да съм по-ясен - използването на термин като спекула за финансови институции. Спекулата, по-начало, не е икономически термин. Щом в една икономика има дисбаланс между търсене и предлагане, между парична маса и парично търсене, между реално производство и финансови инструменти, то така наречените лихвали, спекуланти и други изедници се появяват и възстановяват равновесието. В днешно време те се наричат Банки и Инвестиционни фондове. По идея, те са именно спекуланти, купуват и продават, без да добавят някакво ново качество на предмета на покупко продажба. Защото един лев от честен пенсионер има точно толкова качество колкото и един изпран от мафията лев. От гледна точка на икономиката.

Балонът на ипотечните кредити. Какво въобеще е балон? Преди време имаше едни хартийки с Георги Димитров на тях и пишеше със ситни букви - банкнотата е обезпечена със злато и всички активи на банката, за подправяне виновните се наказват... Златният резерв на БНБ беше стотина тона. Отделно от факта че златото не се купуваше/продаваше свободно, БНБ по никакъв начин не можеше да изплати равностойността в злато, ако всички граждани дойдеха пред мавзолея и поискаха някакво злато срещу банкнотите в обръщение. Макар че надписът на банкнотата гласи именно това!
(Подобно нещо е било възможно да кажем в древен Египет, Вавилон, Шумер, Китай. Срещу депозитна разписка да си поискаш обратно златото, което Жреца на селото съхранява. Този тип финанси обаче отдавна са изживели времето си)
В днешно време никой не храни илюзии че зад една банкнота стои нещо повече от доверие. Доверие, че някой ще ти даде срещу нея сандвич, бира, автомобил или подстрижка (да не забравяме услугите!). Без въпросното доверие банкнотите са просто скъпи хартийки. По идея те са точно полици. На английски - note, записка, bank note - банкова записка, някой си записал на хартийка, че ти държи нещо, на приносителя на хартийката, злато може би, активи на банката, дрън-дрън...
Защо обаче на едни хартийки се вика банкноти и пари, а на други - балон? Разликата е доста комична - едните са издадени от централната банка (в Америка те са няколко, 12 понастоящем, а може и да са ми стари данните), а другите - от търговски банки. С едните хартийки си купуваме коли, сандвичи и прически, а с другите хартийки - жилища, коли на лизинг и разни други, които не ни се побират в заплатите. Защо е така? Отговора пак е комичен и даже куриозен - защото по идея централната банка печата хартийки от алтруизъм, а търговските банки - с търговска цел. Както знаем, практиката е далеч от презумпцията, защото бюджета като я закъса се сеща най напред за печатницата на пари, а търговските банки като закъсат - продават всичко на загуба, само и само да си осигурят ликвидност. Каква ти печалба...
Защо хората вземат пари назаем. Кейнс направи кариера от отговора на тоя въпрос, а и не само той. И до ден днешен се раздават нобелови награди на същата тема. И отговора не е прост, но в конкретния случай (с ипотеките) е елементарно - никой не му се плаща наем! Защо да плащаш пари на вятъра, след като можеш да плащаш вноски? Даже да не доживееш да изплатиш имота, твоите деца ще имат нещо изплатено, няма да започнат от нула, за разлика от варианта ако живееш под наем. Съвсем друг е въпроса, че с разликата между ипотечната вноска и наемната вноска, при капитализирането и в рамките на 20-30 години човек може да си купи две жилища и отгоре. Но тази сметка малцина могат да си я направят и като правило хората робуват на идеятата, че трябва да се купуват имоти (защото са единственото сигурно нещо в този несигурен свят! ха ха...), па дори и на кредит.

Кой колко хартийки издава и на кое се вика балон?
И така, имаме от една страна търсене на пари (за жилища) и от друга страна - пари които централната банка печата. Вторите явно са недостатъчни, защото централната банка не се стреми към печалба и пуска в икономиката едно по идея константно количество пари. Ето ти историческата необходимост да се появи спекуланта. Последника. Търговската банка, която от една хартийка на централната банка ще направи няколко свои хартийки. Те няма да имат същата ликвидност (способност да платиш на някого с тях). С хартийките на търговските банки не можеш да си купиш сандвич, прическа или кола. Не и докато не ги трампиш за хартийки на централната банка. Обаче можеш да си купиш жилище. Или кола на лизинг. Защото търговската банка ще захрани сметката на автопроизводителя и строителния предприемач, без да минава през хартийките на централната банка. И така, с един лев от БНБ ние правим няколко лева на търговските банки, под формата на договор за кредит. Колко лева правим? Е тук вече е най комичния момент - безброй много! Ако разбира се, приемем времето за нов кредит за пренебрежимо малко. То не е пренебрежимо малко, но напоследък, с появата на електронните пари това време е доста късо. За един работен ден едни пари могат да направят няколко човека по-имотни и по задлъжнели едновременно. Раздуването на балона може да придобие наистина застрашителни размери, ако не се намеси някой. Този някой е пак Централната банка, която при всеки оборот - пари-влог-кредт-пари`-влог`-кредит` исиква от търговската банка да задели някаква част от парите настрана. Тази част обикновено е към 7-10%, което значи че един лев може да надуе балона най-много десет пъти. Ако заложим по висок процент - да кажем 50%, това значи че от един лев можем да направим най много два кредитни лева. При това положение, търговската банка има две алтернативи - да прекрати дейността или да поиска огромни лихвени проценти по кредита (което на практика е същото, защото никой няма да вземе кредит при висока лихва). Има и трети вариант - сивата икономика. Свободните кредитодатели, които режат пръсти като не си внесеш вноската навреме и до ден днешен са популярен финансов посредник.

Защо беше тоя кратък икономически обзор?
Този обзор беше нужен да се покаже, че по идея съществуването на Централна банка и Търговски банки е балон. Самата идея за парите са балон. И автор на статия който твърди, че сегашната финансова криза била причинена от прекалено раздуване на балона е или неграмотен глупак или ловък популист. Балонът е нещо нормално за всяка една икономика. Колко е надут е въпрос на политика. Ако наистина си толкова тъп да го надуваш добезкрай, може и да се спука. Но нека не забравяме, че конецът който държи балона се нарича доверие в хартийките и без това доверие няма да ги има нито едните хартийки, нито другите. В момента Американците искат да възстановят доверието на едните хартийки чрез масирано печатане на другите хартийки. От една страна, това е добре и даже е похвално. Кризата е само криза на доверието, според американските конгресмени. От друга страна, блъфирането може и да не успее и липсата на доверие в едните хартийки може да доведе до липса на доверие и на първите хартийки (на зелените, на гущерчетата!). А тогава за всички ще стане неприятно.
Вече има доста индикации, че американците ще подходят не само с хартийки. И Обама и МакКейн говорят за намаляване на данъците, структурни реформи и прочие. Някакъв умник в Англия говори за нов тип капитализъм. Да видим.
В Европа засега само подобряват рекорда на американците с хартийките. Другаря Путин пък смята да използва кризата за "Планова икономика секонд едишън, ънстейбъл-арми-рилииз 2,0" Той си знае що го прави и кому ще стане по добре от това.
Аз лично гледам на цялата ситуация с любопитство, не с притеснение.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Generala » Пон Окт 20, 2008 3:51 pm

Ne se surdja, be, batka, za kakvo da se surdja??? Ne che ima njakakvo znachenie, ama neka ima i populistki vizdanija tuk, che mnogo nAuchno vze da mi se chini, che stava :)
Generala
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Пон Окт 20, 2008 4:54 pm

Страшно няма! Важното е само да не гласуваме за БСП, че ще запалим чергата на Иропята... А билета до Канада/Нова Зеландия/Тасмания е скъпичък, не е като до Лондон...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Йордан Янков » Пон Окт 20, 2008 6:03 pm

Генерале, е заради такива като този авор не обичам марксистите. Това е упражнение по икономически анализ по логиката на т.нар. real politic само че облечена във фразеологията на Маркс. В общи линии според автора всичко се свежда до спекула и балони, което си е наивно. За съжаление Маркс така си остана не разбран както от такива като Робин, които го критикуват по преразказ и лични впечатления, така и от апологетите му, които са толкова далече от метода му на анализ, колкото и критиците му. Между впрочем в статията има и фактически неточности - през 1973 на СССР вече здраво му се клатят краката и не случайно точно от тогава датират плановете на Андропов да спасява системата чрез перестройка. Ама за това друг път. Хайде чао засега че трябва да изкарвам принадена стойност :)
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот robinofloksli » Вто Окт 21, 2008 9:15 am

Данчо... не обича... марксистите... Записах си!

Абе няма ли тука някой разбирач на Маркс да ни светне на тема истинската политикономия? Ще си умрем необразовани, ей!
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Преподобният ЦУП » Вто Окт 21, 2008 11:51 am

Данчо много малка поправка, но съществена все пак):)
През 1973 г. ген сек на цк на кпсс и на СССР е тов. Брежнев- спасибо ему за нашем счастливом детстве):):
а другаря Андропов идва чак 10 години по-късно...
Сега разбираемо е, че много се дразнете против автора- но истините и фактите са факти хамериканския балон се спука здраво и се разсмърдя на такива говна и лайна за цялата капиталистка система)::)
Ама напук на това капиталистите продължавата да сипват диария че и даже искат да включат и големия вентилатор- та и всички да им се насладим :)::)
Преподобният ЦУП
 
Мнения: 287
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 12:04 am

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Bogdanov » Вто Окт 21, 2008 9:02 pm

Мда, но Андропов като шеф на КГБ започва да води разговори в щатите по въпроса.... Но тва дълга тема.
Bogdanov
 

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот Йордан Янков » Сря Окт 22, 2008 5:33 pm

Андропов става шеф на КГБ през 1973 и отогава датират първите планове за перестройката. Въпросната перестройка изцяло е проект на КГБ и Горбачов беше само машата за изпълнението.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Осемнадесет тезиса за Маркс

Мнениеот valio_98 » Сря Окт 22, 2008 5:40 pm

Хммм, аз пък четох тук-там, че още Берия е имал подобни планове, даже преди смъртта на Сталин. Той е бил доста добър управленец (напр. под негово ръководство е бил атомния проект; колкото и информация да са дали на СССР сем. Роземберг, те не са построили обогатителните заводи) и си е давал сметка, че икономиката не работи добре. Имал планове за промени, но военните го катурнали преди да направи каквото и да е.
valio_98
 

Следваща

Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта