Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

Класовата борба в началото на 21 век

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот Йордан Янков » Чет Фев 05, 2009 2:28 pm

Звучи абсурдно, но пък и живота често е не по-малко абсурден. За обръгналото на какви ли не събития през 20 век човечество изглежда, че в началото на 21 век да се говори за класова борба може или само като епитафия на Маркс или като фейлетон (ако е останал все още някой който да не чете само блогове и онлайн новини). Тъй като обаче на мен ми омръзна да чета в новинарските сайтове за глобалното затопляне и апокалиптичните предсказания на кой ли не (понякога и мои собствени) реших да се повеселя с добрата стара класова борба. И така, що е класова борба и има ли почва тя у нас?

Класовата борба, както знаем всички, беше погребана с рухването на комунистическия блок. На пръв поглед това може само да ни радва - все пак на човечеството му трябва поне една грижа по-малко в тези смутни времена. Смущаващото обаче е, че дори и преди емблематичната 1989 класовата борба беше вече един път погребвана и то не къде да е, ами в същия този комунистически блок. Съществуват опасения, че класовата борба може да се окаже зомби рецидивист. Току виж утре пак се надигне от някъде и зави, че слуховете за нейната преждевременна смърт са силно преувеличени. От друга страна, класовата борба никога не е умирала в сърцата на патологичните революционери, които могат да се намерят във всички страни. Не е умирала и в неспокойните умове и на всички, които преследват все още призрака на комунизма и го млатят с разгромяващи исторически факти, където и да се появи, било то в Европа или Китай. Като стана дума за Китай, там класовата борба претърпя може би най-зашеметяващата пластична операция правена някога – под нейна егида официално китайската комунистическа партия прави капитализъм. Както виждаме, класовата борба е периодично възкръсващ мъртвец, неугасим огън в сърцата на бунтарите, плашещ призрак и застаряваща дама, поддържана с пластични операции. Всички тези нейни превъплъщения говорят, че все още съществува почва за това иначе хумористично явление в началото на 21 век. Въпросът е, коя е тази почва.

Разбира се, майтапа си е майтап, но поне с историята не трябва да се шегуваме твърде много, защото може един ден тя да се смее последна. И историческата правда изисква да поговорим относно това, какво по-точно е имал Маркс предвид в далечния 19 век? Съществува едно голямо недоразумение относно класите и тяхната борба, което всъщност се предхожда от друго голямо недоразумение. И двете са свързани със смисъла на уж очевидни неща.

Първото голямо недоразумение е за смисъла на думичката “общество” – какво е обществото все пак? Здравият ежедневен разум веднага ни казва, че това е голяма група от хора. Защо обаче наричаме голяма група от хора и с друга дума – “общност”? И какво все пак е имал предвид изобретателя на класовата борба Маркс, когато говори за общество?

За Маркс обществото не е група от хора, а структурата на техните отношения. С други думи, обществото са онези отношения между членовете на една общност, които се запазват относително устойчиви във времето и които оформят уникалността на една или друга общност. Това обаче внася някои доста съществени корекции в класовата борба. Маркс говори за обществени класи, които противостоят едни на други и се борят по между си. Ако класите обаче са обществени, то това означава, че те не представляват обособени групи от хора, а обособени обществени отношения, които възникват и съществуват в хода на развитието на общността – структурата от отношения вътре в една общност.

Ако се възстанови тази оригинална идея на Маркс, много от парадоксите и недоразуменията с класовата борба отпадат. Например, става ясно как така според Маркс капиталистите и работниците са представители на основните обществени класи през 19 век, след като дори в най-развитата капиталистическа страна по онова време Англия, те са били дефакто малцинство. Просто ако класите са обособени обществени отношения, то тогава те биват подреждани по степента на тяхната функционална значимост за съществуването на общността. Тъй като функциите на капиталистическата и работническата класа са от централно значение за възпроизводството на английското общество от 19 век, то и те са основните класи в това общество, въпреки, че техните представители са малцинство в общността.

С това се изяснява и много мътния въпрос за представителите на другите класи, като дребната буржоазия, интелигенцията, селяните и т.н. Всички те възпроизвеждат отношения, принадлежащи към едни или други обществени класи, но те са мобилни в това възпроизвеждане в зависимост от това в какви житейски обстоятелства попадат. Дребният собственик може да се превърне в едър капиталист, но може и да стане един ден работник. Както и обратното – 20 век показа как много работници се превърнаха в дребни собственици, а много капиталисти в работещи управленски кадри. Също така, възможно е един и същ човек да представлява работническата класа, но в своя реален живот да мисли и се отнася по начини, които не са характерни за работническата класа. Това обяснява и парадокса със семейния произход на Маркс и неговите идеи. Всички тези вариативни възможности обаче не променят основното деление на класите при капитализма, защото при всички промени в конкретния живот на индивидите под повърхността винаги е оставал основния въпрос в каква степен един човек живее чрез принадена стойност или чрез наемен труд. Този въпрос винаги е бил свързан със собствеността, а при капитализма той има по-конкретния смисъл на собствеността върху средствата за производство – индустриалните комплекси от машини и съоръжения, които бълват стоки. Тъкмо обаче с тях и със собствеността през 20 век станаха някои доста съществени промени, които доведоха до такива неща като глобализацията и преждевременното погребване на класите и класовата борба.

През 19 век индустрията се нуждае от капиталисти, които чрез своя интерес към печалба концентрират производството във все по-малко ръце, а с това правят и възможно изграждането на все по-големи индустриални съоръжения, и от друга страна от работници, които лишени от собственост са принудени да продават работната си сила. През 20 век обаче настъпиха някои промени. Концентрацията на собственост водеше до перманентни кризи на свръхпроизводство, тъй като просто нямаше кой да консумира нарастващия обем индустриални стоки. За да се предотвратят тези кризи беше изобретена т.нар. средна класа, която се представлява от наемни работници, които обаче в една или друга степен станаха и дребни собственици чрез пенсионни фондове и ред други инвестиционни посредници. С това се постигна ръст на потреблението, относително смекчаване на кризите за свръхпроизводство, както и намаляване интензитета на нашата класова борба – границате между собственици и наемни работници започна да се размива. До такава степен, че мнозина триумфално погребаха класовата борба въобще.

От друга страна, в края на 20 век започна промяна и в индустрията. Бяха изобретени цифровите контролери, които са основната причина за течащата днес глобализация, както и за формирането на новите класи на 21 век. В класическият индустриален капитализъм, работната сила е функция на едни определени икономически процеси, протичащи винаги в конкретни културни национални дадености. Например, тежката индустрия и машиностроенето се нуждаят не само от какъв да е пролетариат, но вече обучен и технически грамотен пролетариат, а за това се изисква време. Като такъв, пролетариата представляваше в буквалния смисъл национален ресурс за капитала, от който той се нуждаеше и съответно пазеше ревниво и защитаваше в рамките на националната държава. Цифровите контролери обаче обърнаха нещата. Те не са нищо друго освен алгоритмизиран труд на много работници. Това прави възможно в множество трудови операции хората да бъдат заменени от машини. Освен всички други чисто икономически и технологични ефекти това има и един, който се оказа решаващ за протичащата днес глобализация. Капиталът повече не е зависим от конкретните исторически формирали се качества на работната сила в рамките на една национална държава. С това вечно търсещият максимизиране на печалбите капитал се устреми по света в търсене на работна сила с по-ниска себестойност. Последствията от това за всички нас ги знаем и ги виждаме непрекъснато. Но това имаше и последствия за обществените класи. Новата производствена база, съчетана с промените в собствеността доведоха до формирането на нови основни класи в обществото, които разбира се вкопчиха в борба по между си. Кои са новите борци на тепиха на историята?

Ако за капитала от 19 век основният фокус беше производството на стоки, то днес, в началото на 21 век такъв фокус е производството на информационни матрици за производство и потребление на стоки. Чиповете на цифровите контролери трябва да бъдат запълнени със съдържание – като се започне с алгоритмизирани трудови операции, които се имплантират в икономиките от Нова Зеландия до Бангладеш, та се стигне до универсални потребителски щампи, които се създават и насаждат глобално в света чрез визуални цифрови технологии под формата на сърцераздиращи сапунени сериали и прочее медийни продукти. Тази дигитална революция си има своите герои на утрешния и днешния ден, има си и своите врагове, които дори да я ползват ежечасно, усещат че тя е техен иманентен враг. Всъщност, зад суетата и страстите на всички от нас стоят класата на глобалната промяна и класата на националното статукво. И представителите на тези класи са меко казано пъстра сган. Ако през 19 век Маркс има проблеми как да обясни чия класа представлява той самия (син на богат евреин тръгнал да громи капитализма), то в началото на 21 век ситуацията е out of control. От двете страни на барикадите са се събрали някои много неочаквани персонажи. Представители на двете стари основни класи от ерата на индустриалния капитализъм са застанали един до друг в борба със своите бивши съратници по класа от недалечното минало. В окопите на класовата битка лежат един до друг капиталист и работник, работник и рентиер, рентиер и интелигент, интелигент и фермер, фермер и зелен активист, зелен активист и лобист на едрия капитал. Нещо като тотално “време разделно”. И демаркационната линия е стария въпрос за антагонистичните интереси. Какво и защо ги поражда?

Поражда ги разбира се движението на информация и технологии. Това движение поражда пренос на парични потоци, с които оперират лъвовете на международните корпорации. То поражда и нова мобилна работническа класа, която оперира свободно на всички пазари, защото нейните трудови умения са функция на информационните технологии. Тя се чувства еднакво комфортно и в Канада, и в Китай, и в Европа, така както се чувстват комфортно управленските екипи на корпорациите, които въртят парите на едри и дребни акционери без значение дали са капиталисти от Тексас или дребни клиенти на инвестиционни фондове от Източна Европа или Китай. Това е пъстрата сган на новата глобална класа, която възпроизвежда капиталовите отношения в световен мащаб.

От другата страна на барикадата е застанала класата на добрите стари национални порядки и държави. Това са политици, които усещат с кожата си, че стават все по излишни и никому ненужни. В новия глобален свят, където хората прескачат от една култура в друга, ще им е много трудно да ни убедят, че представляват нечии друг интерес освен своя собствен. Това са работници, чиято квалификация или години не позволява да бъдат гъвкави в глобалния пазар на работната сила и те са обречени да загубят и последния ресурс с който могат да си изкарват хляба. Това са международни организации, които паразитират върху подаянията отпуснати от държавните националните бюрокрации, които пък от своя страна паразитират върху гърба на гражданите си без никаква полза за тях. И най-сетне, това са безчет уплашени за своите илюзии консуматори, които след толкова усилия през 20 век най-накрая са се добрали до някакъв сносен за техните представи стандарт на живот, че съвсем от вътре им идва фаустовското “о, миг поспри – ти си тъй прекрасен”.

Уви, както знаем, мигът никога не спира. Колелото на историята се върти и неумолимо ще изпрати все някой на бунището си. На историческата сцена остават да бродят само зомбита рецидивисти, а в сенките зад кулисите се мярка нечии призрак. Класовата борба продължава! Венсеремос!
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Чет Фев 05, 2009 4:33 pm

Прав си, звучи абсурдно. Класовата борба отпадна не с рухването на източния блок, а с рухването на класовата теория, което стана по-отдавна, мисля. Не ми се рови по нетя за глупости, това увеличава глобалното затопляне.

финалната ти мисъл ми хареса:
"Уви, както знаем, мигът никога не спира. Колелото на историята се върти и неумолимо ще изпрати все някой на бунището си"
Кого по-точно визираш? Доколкото знам, нито капиталистите, нито пролетариата са изхвърлени на бунището.

Като цяло, опитваш се да модернизираш Маркс (патология някаква странна...) и също като него не си прав. Обществените отношения са прекалено сложни, за да ги натикаш в един такъв калъп и да правиш генерални изводи.

Но понеже не ми се спори, можем да се обзаложим. Доколкото разбирам, ти прогнозираш упадъка на държавите в днешния им вид и заместването им с утрешния победител - супер-мега-корпорациите. Правилно ли съм схванал? Колко години им даваш на "държавните националните бюрокрации"?
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Чет Фев 05, 2009 4:50 pm

Освен това, интерпретацията ти на марксовите класи е малко нелепа -
"обществени отношения, които възникват и съществуват в хода на развитието на общността – структурата от отношения вътре в една общност"

как си представяш в този контекст борбата между класите? като виртуална битка на чисти абстракции? Или пък (моя интерпретация на твоя интерпретация!) - заемаш някаква роля в обществото и тутакси започваш да водиш борба с тези които заемат противоположната роля? Като ролева игра, само, че не на майтап?

Знаеш ли, виждал съм го това по разни сапунки - вчера беше прост работник, а днес е капиталист, размахва камшика над бившите си братя. Жалко е че ти, който се опитваш да си над всякакви клишета и стереотипи робуваш на най-банални сапунени шаблони. Или пък това го прави Маркс, не ти... Сигурно си е представял как разорения фабрикант тутакси ще тръгне по стачки и митинги, а забогателия работник ще изцежда до дупка белите дробове на ливърпулските миньори.

Знаеш ли, аз не уважавам Маркс като учен, но твоето мнение за тоя човек явно е по-ниско и от моето...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот akonitin » Пет Фев 06, 2009 1:40 am

@ Робин с подобни доводи е оборвана и еволюционната теория - "Как си представяте едно шимпанзе да стане човек? Никога не е виждано такова нещо.Днес шимпанзе, а утре - проектира катедрали...".
Поне критикувай това което разбираш. Не се заяждам, искрен съвет е, а не обичам да давам съвети...

ПП: Вменяваш своя теза на автора, теза, която не произтича от конкретния текст, надявам се да те поправи.
akonitin
 

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Пет Фев 06, 2009 10:44 am

А ти как си представяш едно шимпанзе да стане човек? Виждал ли си някога подобно нещо?
Аз разбира се не съм специалист, само съм си писал домашните навремето. И доколкото си спомням, от шимпанзето не е произлязъл нито хомо сапиенс, нито който и да било друг вид. Дали това ще се случи в бъдеще, един господ знае, ЕхПешо прогнозира, че един ден всяко разумно създание ще изостави телесната си опаковка и ще се превърне в желирана планета. Аз лично не мога да си го представя, което не означава, че е невъзможно.
Защо не приложиш "съвета който не обичаш да даваш" към себе си? Изложението на ехПешо претендира за революционно преосмисляне на познати неща, нормално е да се задавът въпроси. Риторични, подвеждащи, иронични и дори саркастични. Нормално е. Ако тезата му струва нещо, ще отговори подобаващо. Така както аз бих могъл да ти отговоря за приматите (едни от най старите плацентни бозайници) и хомо сапиенс. Без, разбира се, да съм специалист.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот Йордан Янков » Пет Фев 06, 2009 11:12 am

А, не - никъде не съм казал, че искам да бъда желирана планета. Ако ПОИСКАМ мога да имам формата на желирана планета, но ако ПОИСКАМ ще мога да имам и формата на Робин. :) Също така, ама абсолютно никъде не съм казал че утре свръх-транснационални корпорации ще изместят многострадалните държави. Това си е твоя измислица. И накрая, тъй като виждам за пореден път че имаш проблеми с абстрактното мислене, ще ти обясня класовата борба с колелото на автомобил: от една страна имаш въртящия момент на колелото, от друга страна имаш силата на триене на повръхността на колелото. Тези две сили се сблъскват в класова борба, която ражда прогреса на автомобила по пътя. Ако една от тези две сили престане да действа няма класова бобра, няма исторически прогрес. Забележи че борбата е между сили (отношения), а не между елементите на колата, които само играят роля на представители на тези сили (джанта и грайфер на гумата). Ако и това не можеш да го схванеш - не мога да ти помогна.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Пет Фев 06, 2009 11:59 am

Абе това го схванах, ама не мога да си го представя в обществото, защото в обществото гумата и асфалта често се сменят шапките. Ако и в автомобилната индустрия имаха тоя проблем, и тях не мога да си ги представя...

Но си прав, има много случаи от ежедневието (не от сапунките!) в които един прост работник се позамогва и вече с него не се говори. Усеща се една такава невидима разлика, пропаст.
друг случай - прост работник вижда че шефа му е тъпанар, напуска и прави собствена фирма (с пари от банка) при което той самия става собственик, сиреч - капиталист.
Обаче, големият въпрос! Дали бившия работник толкова рязко и еднозначно влиза в ролята на антагонист на това което е бил?
Не мисля. Съзнанието му вече е оформено към момента на заемане на противоположната роля. Неговото отношение към трудовия персонал е много по-различно от отношението което има един потомствен капиталист, човек който от раждането си е живял с мисълта, че е над останалите, че нещо повече защото притежава разни неща. Следователно този антагонизъм на новозаетите роли не е ясноизразен и трудно може да се нарече класова борба.
Ето една интересна статия, която прави преглед на Марксовите класи и развитието им от Вебер.
http://ntpavlov.blogspot.com/2007/12/blog-post_09.html
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот Йордан Янков » Пет Фев 06, 2009 4:14 pm

Много интересно, наистина има хора като теб които просто не могат да мислят нещата като отношения, а само като веществени предмети. Аз ти казавам, че не гумата и джантата се борят по между си, а две сили - на триене и на въртене, но ти пак веднага се фиксираш върху това, че в обществото гумата и асфалта си сменяли местата!Няма значение кой представлява една обществена сила, а каква е природата на самата сила. В случая с автомобила силите имат физическата природа на освобождаване и поглъщане на енергия, а в обществото силите (класите) имат икономическата природа на противоположните интереси от това как се получават и харчат доходите.

Това дето ми го пращаш като линк също е много показателно - англосаксонците почти всичките са с ампутирано релационно мислене (като теб) и затова никога не са разбирали и няма да разберат немският начин на мислене на Маркс. Цялата статия е типично англо-саксонско изброяване и описване на явленията и липсата на грам опит да се разберат закономерностите, които стоят ЗАД ТЯХ. Значи излиза, че за теб обществото е много сложно нещо (нищо чудно след като не можеш да мислиш релационно), но защото е много сложно трябва да сведем класите до някаква нагледна профанизация като ГРУПА ОТ ХОРА. Съжалявам, но ако не направиш опит да развиеш начина си на мислене, винаги ще си страшно объркан какво става около теб. Утешителното е, че не си единствен в това объркване.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот akonitin6 » Пет Фев 06, 2009 4:49 pm

@ Робин Именно, именно, не си представям, това обаче не означава, че твърдението "човек е произлязал от маймуна" е грешно. Демек, това, че конкретна маймуна не може да стане човек, не означава, че от маймуната по принцип (абстрактната маймуна, така да се каже) не може да произлезе...
akonitin6
 

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Пет Фев 06, 2009 4:56 pm

Наистина е успокоително, че не съм само аз, инак щях да се притесня...
Горките англо-саксонци, изобщо не го разбират Маркс и затова не могат да реализират истинска класова борба, един див капитализъм само правят и нищо повече. А виж на изток Маркс не само го разбират ами и правят това което им е казал. Кой е по-напред с общественото развитие няма да кажа. Всеки сам да си реши...
Това само като шега, просто ми стана смешно от коментара ти.

Склонността към абстрактно мислене не ми е чужда, просто това е реакцията ми срещу семантичните спорове. Не било гумата и джантата, а отношенията... Между другото, джантата и гумата не се борят помежду си, те са статични една спрямо друга. Не знам дали си карал кола, но като подадеш рязко газ, мирише на изгоряла гума, не на изгорели отношения. Разбира се, ти пак можеш да кажеш, че съм тъп и не мога да разбера отношенията между носа ми и молекулите на синтетичния каучук, но пък аз ще възразя - това е само семантика. Кондиция на термина. Не е промяна на съдържанието.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот robinofloksli » Пет Фев 06, 2009 5:00 pm

@Akonitin...
чакай малко, маймуна или шимпанзе?
Едното мога да си го представя, другото не. И не знам какво имаш предвид под абстрактна маймуна. Ако всичко това е някаква метафора, мисля че си затънал до ушите в лингвистично блато, от което ще излезеш само с простички и (сравнително) буквални твърдения.
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот Йордан Янков » Пет Фев 06, 2009 6:04 pm

Ама то си е за притеснение - ако хората не се научат да мислят с абстракции, то тогава са обречени на изчезване. Виж какво си докараха на главата щото не могат да схванат какво им е написал един човек преди век и половина (картинка - умислени "лидери" и "учени" в Давос).

Робин: "Между другото, джантата и гумата не се борят помежду си, те са статични една спрямо друга."

Еврика! Робин най-накрая загря очевидното! Остава сега да загрееш, че гумата изявява силата на триене, а джантата предава силата на въртене. Ама това ще ти е по-трудно все пак - сили някакви - не могат да се пипнат, няма молекули - мъка - абстракции някакви. Повярвай ми, абстрактното мислене ти е напълно чуждо.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

За предразсъдъците в обществени науки

Мнениеот Йордан Янков » Пет Фев 06, 2009 6:06 pm

Специално за Робин

Метафората за строителите на вавилонската кула, които говорят на различни езици, е добра изходна точка за да разберем състоянието, в което се намира човешкото общество по отношение на самото себе си. В конферентни зали, учебни аудитории, правителствени сгради, книжарници, вестникарски сергии, интелектуални кафенета, или други места сред необятната сграда на вавилонската кула, в която живеем, огромни тълпи от професори, студенти, политици, профсъюзни деятели или просто независими интелектуалци, усилено жестикулират в отчаяни опити да предадат на другите смисъла на собствените си идеи и наблюдения. Разбира се, съществуват и стерилните помещения на точните науки, в които тамошните изследователи недоумяват защо е тази суматоха в общите помещения и толкова ли е трудно да се направи един универсален, разбираем за всички език, на който език най-накрая живеещите в партерните етажи на кулата да съобщят обективните факти на обитателя на някой вавилонски мезонет.

В интерес на истината, това не е лека задача и надали въобще е възможно нейното разрешаване. Проблемът е, че огромната част от нас формират своите представи за обществената среда и за себе си, стъпвайки върху предразсъдъци, а не върху знание. До голяма степен това се дължи на образованието. Обикновено учителите, без значение дали са от детската градина или от академично заведение, не преподават начини за правене на знания, а своето разбиране за обективните факти. И съвсем естествено изискват от своите възпитаници да се придържат към това разбиране. Очевидно обаче, възможността за субективни грешки при разбирането на обективните факти е голяма и расте в геометрична прогресия с всяко следващо поколение, минало през учебните зали. Така бъдещите учени, икономисти, политици или просто обикновени хора всъщност получават не знания, а вярвания за природата на това, което става около тях. Повечето от тях не могат да направят, а са и научени да не изискват, критичен анализ на натрупаното знание преди тях и да формират свое собствено разбиране, основано върху разсъдъчен процес над обективните факти. Тяхното разбиране се гради върху доверие към авторитета на своите учители, следователно върху предразсъдъци.

Добра илюстрация за описаната ситуация е мястото на Карл Маркс в съвременната икономическа теория. Само по себе си, неговото изследване върху Капитала е обективен факт, който подлежи и изисква рационално разбиране. В същото време обаче, огромното болшинство от съвременните икономисти боравят с предразсъдъци спрямо това изследване. Като при това корените на тези предразсъдъци са не само политически, резултат от историческата интерпретация на марксовата теория, но и чисто методологични. Така например, съществува разбирането, че схващането на Маркс за стойността е по същество усложнена интерпретация на теорията на Рикардо за работното време като основа на стойността. Към такова разбиране се придържат всички по-късни икономисти, които се опитват да създадат свои концепции за стойността като полезност на стоката, а от там и да построят модели на търсенето и предлагането, основани върху тази полезност и знанието за нея от страна на пазарните субекти. В същото време обаче, полезността на стоката като субстанция на стойността съвсем не се отрича в теорията на Маркс, дори напротив това е първата форма на стойността – нейната потребителна стойност. От там нататък тя претърпява серия от метаморфози за да се превърне в разменна стойност. Но разбирането на разменната стойност е напълно невъзможно без потребителната стойност, както и обратното – потребителната стойност без нейната динамика и трансформация в разменна е само банална констатация, че стоките са желани и придобивани от хората заради техните полезни свойства.

Защо икономическата мисъл след Маркс остава сляпа за съдържанието на неговата икономическа теория и поради това пряко или косвено се опитва да му опонира, без да разбере, че няма основания за опониране? Тъкмо тук се натъкваме и на феномена на предразсъдъците, които подменят знанията. В случая, за да се разбере съдържанието на марксовата теория, е необходимо знание за нейните предпоставки и използваната от Маркс методология. По същия начин на физика, например, му е необходимо знание за условията на експеримента, целите и използваната апаратура, за да може да изкаже мнение относно достоверността на получените от негов колега експериментални данни. Тъкмо обаче методологията, използвана от Маркс, е тера инкогнита за изследователите след него. Причините за това са многопосочни. Въпросната марксова научна методология за анализ за първи път е формулирана при Хегел и представлява разгърната теория за човешкото мислене като динамичен процес и универсален инструмент за анализ. Начина, по който обаче тя e формулирана при Хегел, е изключително неясен и херметичен – и до днес четенето на този философ, да не говорим за разбирането, представлява много тежка задача дори за огромното болшинство от философите, да не говорим за представителите на другите науки като икономиката. Маркс успява да я изчисти от всички ненужни и пречещи словесни форми, а след това да я приложи в своето изследване върху Капитала. В същото време обаче, той никъде не я е изложил в разгърнат експлицитен вид, който да бъде разбираем за средния читател. Резултатът е, че този читател има две възможности – или да се запознае и научно да интерпретира за себе си тази методология, така както е формулиранa при Хегел и едва след това да започне да разбира смисъла на марксовата теория в Капитала или да се уповава на нечие друго разбиране на същия този Капитал, тоест да вярва, че това разбиране е коректно. Първата възможност е нормалния път на всяко научно познание. Втората възможност е хлъзгането по наклонената плоскост на научните предразсъдъци.

От друга страна, подмяната на научното знание с научни вярвания води до объркване не само по отношение на съдържанието на теорията, но и по отношение на нейния смисъл или по друг начин казано за нейното предметно поле на изследване и приложение. Отново може да се даде за пример теорията на Маркс. Надали някой от неговите по-късни критици разбира, че Маркс го интересуват не толкова законите на пазара, колкото общите закономерности в развитието на човешката цивилизация въобще, едно от частните проявления на които е капиталистическия начин на производство. Поради тази причина, знанието получено от Маркс в рамките на неговата теория, не е преводимо и приложимо пряко в изследването и предсказването на конкретното поведение на икономическите субекти и фактори в рамките на един пазар. По същия начин, например, Общата теория на относителността на Айнщайн ни дава разбиране за фундаменталните закони на нашата Вселена, които предопределят свойствата на пространството и времето – възможността обектите в нея да извършват движения по трите оси на пространството и по оста на времето, - но същата теория не може да ни даде никакво знание за причините защо един конкретен обект се движи нагоре и наляво, а не надолу и надясно и то тъкмо в момента t1, а не в момента t2. Да се обвинява Маркс, че не дава такова конкретно знание за моделиране на пазарните ситуации е тъкмо това – да се отрича Айнщайн, защото с неговата теория не може да се изчисли орбитата на изстрелваната в Космоса ракета.

Между другото, неразбирането на хегеловата логика, е довела до научни парадокси не само в икономиката. Например, в математиката Кантор разработва своята Теория на множествата без да знае, че повтаря раздела за качество и количество от хегеловата диалектика. В резултат на това се натъква на парадокс, който е непреодолим за математиката, без тя да разшири своя обем на аксиоматични допускания – с други думи без да преоткрие и другите дялове от логиката на Хегел, без които качеството и количеството са безсмислени като познавателни понятия. Или пък квантовата механика - всичко открито в тази област е чудесна илюстрация за прилагане на дихотомията между тъждество и различие. Но разбирането на симетриите и асиметриите в основите на мирозданието не може да продължи по-нататък без осмисляне на цялостната основа на пространствено времевия континиум - нещо което пак може да се намери при Хегел, но в крайно объркана и неподходяща за физиката форма.

Връщайки се към Маркс и икономиката, можем да обобщим – съвременните икономисти могат само да спечелят, ако се запознаят с истинските основания на марксовата теория, а не да я зачеркват на базата на своите социално придобити предразсъдъци. Тази теория няма да има даде знание как да моделират ценовата политика в даден сегмент на пазара, например, но може да им даде сериозна обща перспектива за ставащото в глобалната икономика. Така както и ръководителите на НАСА не се нуждаят от Айнщайн за да изпратят на орбита космическата совалка с телескопа Хъбъл на борда, но трябва да познават все пак същия този Айнщайн за да разберат смисъла и полезността на самия телескоп Хъбъл и защо си струва неговото изстрелване.
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Класовата борба в началото на 21 век

Мнениеот Generala » Пет Фев 06, 2009 9:04 pm

Браво Пещо, браво Екс!>:D< Стискам ти рьката :) А това последното все едно го е писал философ брадати ИПП. Няма значение кой го е писал, важното е, че много добре се виждат проблемите! Мога да се подпища с двете рьце под този текст.X(
Generala
 

Re: За предразсъдъците в обществени науки

Мнениеот robinofloksli » Пет Фев 06, 2009 9:12 pm

Трогнат съм! Наистина.
не съм съгласен с много неща, но начина по който са показани съдържа хармония и естетика, а за мен тези две неща са признак за истинност. Не искам да споря, защото ВЕЧЕ усетих че това е дискусия която далеч надвишава компетентността ми по тези въпроси.
(Всъщност, аз изобщо не съм компетентен по "тези" въпроси и никога не съм твърдял обратното. Но пък ще си позволя самохвалството да се самоопределя като "обикновен човек, подлагаш на критичен анализ на натрупаното знание и формирал свое собствено разбиране". Което, разбира се, не значи, че е така, това е просто мое самомнение).
За първите два абзаца бих искал да ръкопляскам дълго и оглушително. Света истина! Жалко че толкова малко хора разбират това...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm


Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта