ogonommo написа:Това за копирането на файловете не го разбрах. Трябва да правим разлика между и идеи и Материални Носители на Идеи (МНИ). По никакъв начин не се нарушават принципите на термодинамиката, въпрос на изразяване е.
Трябва да се прави разлика между това което съществува и това което не съществува. Ако си говорим произволно можем да постулираме някакво супер-същество (бог) което пет пари не дава за ентропията и после многозначително да обобщим - о, принципа на термодинамиката не е универсален, защото видиш ли, за това което си измисляме той не се отнася.
МНИ взаимодействат с МНИ термодинамично, но това не означава, че и идете взаимодействат помежду си по същия начин. Полето на идеите (освободено от физическа гледна точка) не е задължено по никакъв начин да се подчинява на законите на термодинамиката.
"полето на идеите" е като Вечнозелените полета на Великия дух - не съществува. За това което не съществува можеш да си измисляш каквито искаш принципи. Аз например мога да си измисля Поле на идеите за което принципа на термодинамиката важи абсолютно задължително. Само че ме мързи и не виждам особен смисъл в това.
Факт е, че Животът не нарушава принципите на термодинамиката на макрониво. Но начинът, по който гледаме на Живота може да се разпредели на пластове. В далечното минало Земята е имала редуцираща система, но в течение на времето в атмосферата се е натрупал кислород, позволяващ на по-сложни форми да оползотворяват все по-големи количества енергия.
Всъщност е точно обратното - всички форми на живот преди човека са трупали енергия която идва от слънцето в изкопаеми горива, което може да се приеме за някакво намаляване на ентропията в локално време и пространство. Човека с неговата "анти-ентропийност" и разумност решава, че е добра идея тази складирана енергия да бъде освободена за много кратък период от време.
Но може да се поставят няколко въпроса - дали термодинамичната теория е пълна? Дали Животът не е някакъв закономерно появяващ се инструмент за увеличаване на ентропията (това включва и образуването и поведението на звездните системи)?
А! Това вече е добър риторичен въпрос. Според мен животът е закономерно появяващо се явление при наличие на гравитация, подходящи елементи и звезда която да грее няколко милиарда години. При внасяне на енергия в затворен обем е неизбежно да не се стигне до сложни химични съединения.
Разумът и животът инструменти ли са на тези закони и явления (които може, а и вероятно са непълни) или случайност?
По скоро - закономерно следствие. "Инструменти на закони и явления" е малко сай-фи и без подходяща литературност не струва много.