Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

За Космическия разум

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

За Космическия разум

Мнениеот Йордан Янков » Сря Юни 29, 2011 10:18 am

І. Античната епоха на Абсолютния Дух е реализация на „логическата ИДЕЯ” в нейната естетическа форма, която тук образува „тоталността”, а религиозната и философската форми са подчинени „моменти”. Затова и философията тук е естетическа философия. Цялата антична епоха следва да се разглежда като система на формите на съзнанието на Абсолютния Дух, а вътре в рамките на тази „глобална” форма съответно филиацията на философските системи преминава през следните стадии:
1./ обективно „съзнание” на Абсолютния Дух – „натурфилософията” (от Талес до Анаксагор и Демокрит)
2./ субективно „съзнание” на Абсолютния Дух, или самосъзнание на „съзнанието” – Сократ, софисти и т.н. – „антропологическа философия”.
3./ абсолютно „съзнание” на Абсолютния Дух (неговата разумна форма) като единство на първите две – Платон и Аристотел.
С това се завършва обективната форма на абсолютното „съзнание” и във философията на епикурейци, стоици, и скептици се развива субективната форма на абсолютното „съзнание”. Най-сетне „неоплатонизмът” образува синтезът на тези предходни форми като абсолютна форма на абсолютното „съзнание” с реставрация на античната митология. Преходът от античната епоха на Абсолютния Дух към неговата средновековна епоха е преди всичко преход от античния мит към по-универсалната форма на християнския мит.
ІІ. Средновековната епоха на Абсолютния Дух трябва да се разглежда като реализация на „религиозната идея”, тя образува тук „тоталността” на формата, а естетическата и философската идея са нейни подчинени „моменти”; тук философията има за предпоставка и доминанта теологията. Цялата тази епоха може да се разглежда като система на самосъзнанието на Абсолютния Дух – тук отношението между „субекта” и „обекта” е отношение между един краен „субект” – Човека и един безкраен „субект” – Богът.
ІІІ. Новото време е епоха на разума на Абсолютния Дух – възникват частните науки и философията също така достига своята НАУЧНА форма. Тук „идеята за наука” се реализира като „тоталност”, а другите две – са само нейни „моменти”.
Тази „схема” на Хегеловата систематика на историята на Духа е доминирана от неговия пан-логицизъм и за него развитието приключва с достигането на научната („логическата”) форма на Духа.
Ние възприемаме тази систематика от гледна точка на нейното рационално съдържание и като част на една по-разширена система, която започва с митологията като „тотална” безсъзнателна форма на „Абсолютния Дух” – за нас зародишната форма на ноо-сферата, (в която „естетическата”- „етическата” и „научната” идеи не са още обособени една от друга), а завършва със зрялата, „глобалната” форма на ноо-сферата, която започва да се образува в съвременната епоха. В своя завършен вид тя ще бъде абсолютна „тоталност” в която естетическата, етическата и научната „идеи” образуват три-единна форма на Космическия Дух на Човека, Духът на Земята, който се готви да експанзира във Вселената присъединявайки се към други такива Космически Духове, („ноосфери”), които образуват Глобалния Космически Социум (ГКС)

из "УВОД В СИСТЕМАТА НА ДИАЛЕКТИЧЕСКАТА ЛОГИКА" - Иван Пунчев
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

И още:

Мнениеот Йордан Янков » Чет Юни 30, 2011 8:53 am

Идеята за актуалната безкрайност с която античният Разум, както в логиката, така и в математиката, има постоянни и принципни колизии, бива възприета от неоплатонизма в средновековната християнска философия и теология и тъй да се каже „отгледана” в ирационално-мистичната утроба на вярата в Бога като необходима същност на неговото битие. По този начин тя бива направена задължителен предмет за дейността на Разума. Именно чрез Н. Кузански – последен философ на Средновековието и пръв философ на Новото време – тази идея става „програмна” за математиката, логиката, и философията изобщо. Бихме казали, че благодарение на това съвременният логико-математически Разум е особено задължен на християнския Бог, чието „име” в течение на векове е било псевдоним на диалектическия Разум и това инкогнито е било разобличено именно от Кузански чрез формулирането на диалектическия принцип: безкрайността е условие за тъждество (съвпадение) на противоположностите. Античната философия като се започне от Хераклит и елеатите (Зенон) също познава този принцип и също знае, че актаулната безкрайност води до логически противоречия, но античната логика и математика не разполагат със средства чрез които биха могли да представят този принцип като рационално противоречие и са го санкционирали като абсурдно (ирационално) противоречие. Тази санкция е узаконена в традиционната формална и класическата математическа логика от фундаменталните закони на Разума формулирани още от Аристотел – за тъждеството, за изключеното трето , и за непротиворечието. Това символ-верую на логическия Разум все още е било изповядвано от логиците и математиците в самото начало на 20 век. Особено типична в това отношение е позицията на Б.Ръсел, който заедно с А.Уайтхед в тяхната Principia Mathemathicae е завършител на класическата формална логика основана върху тези закони. Като коментира космологическия принцип на Хераклит, че „космическият ред... винаги е бил е и ще бъде вечно жив Огън, закономерно разгарящ се и закономерно угасващ”, Ръсел казва, че „именно мистицизмът (к.м.- И.П.) довежда Хераклит до твърдението , че противоположностите са тъждествени” [77, c.38] – „Този подход се разкрива в едновременното утвърждаване на противоречащи си едно на друго съждения”. [77, c.43] Наистина може да се каже, че мистицизмът на античното съзнание, наследен от митологията в която главната структурна „парадигма” е именно отношението на полярните противоположности [85] е изворът на този диалектически принцип, но това още не означава, че той, както и принципът на актуалната безкрайност няма рационален логически израз. Иронията на историята се състои именно в това, че тъкмо когато се появява монументалният логико-математически трактат на Ръсел и Уайтхед, а именно в годините 1910-1913 започва истински бум в ревизията на горепосочените формално-логически закони от Н. Василев, Я. Лукасевич, Е. Брауер и др. През втората половина на 20 век направлението на некласическите „паранепротиворечиви логики” избира за свой девиз афоризмът на Хегел: „Противоречието е критерий на истината, отсъствието на противоречие е критерий за заблуждение” [2, c.125]. Физиката и биологията, природознанието на 20 век избира Хераклитовия „космологически принцип” за своя „програмна” идея и В. Хайзенберг казва, че като се замени в това изречение думата „Огън” с термина „Енергия”, то ние ще имаме напълно един съвременен „космологически принцип”. Фундаменталният математически апарат чрез който съвременната физика описва тази физическа реалност са именно „групите на симетрия”, които представляват основен релационно-операционен метод за изразяване именно на тъждеството на противоположностите. [84]. А Уайтхед също загърбва философската консервативност на своя ученик и сътрудник Б. Ръсел и създава диалектическа философия на процеса.

из "УВОД В СИСТЕМАТА НА ДИАЛЕКТИЧЕСКАТА ЛОГИКА" - Иван Пунчев
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: За Космическия разум

Мнениеот Йордан Янков » Сря Юли 06, 2011 9:28 am

Започваме публикацията на „Увод в системата на диалектическата логика” на Иван Пунчев с Част І: Исторически генезис на идеята за математическа диалектическа логика, която може да се намери тук:
http://e-knigi.net/2010-10-03-12-56-13? ... gory_id=42
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: За Космическия разум

Мнениеот Йордан Янков » Пет Яну 06, 2012 6:25 pm

Излезе "Класическа теория на мистичната диалектическа логика" - Част II от труда на Иван Пунчев „Увод в системата на диалектическата логика”:
http://e-knigi.net/index.php?page=shop. ... Itemid=246
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: За Космическия разум

Мнениеот robinofloksli » Сря Апр 04, 2012 3:39 pm

Съветвам те да приложиш речник на използваните термини, за да няма после караници. А най-добре да преместиш тази тема в някой философски форум
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm


Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта