Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

свободни територии в океана

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

Re: свободни територии в океана

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Авг 21, 2011 12:21 pm

... и в Русия е съвсем друг.
Както и в почти цяла светска Азия.
Което, заедно с факта, че там са огромната част от световните ресурси, ме кара да си мисля, че там е бъдещето. Ахам.
А миниатюрните нови територии в океана просто нямат такова.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: свободни територии в океана

Мнениеот vstoykov » Нед Авг 21, 2011 2:58 pm

Ивайло Иванов написа:Не, Иванушка - близо над 80% от хората искат да живеят в общество с ясни правила. Независимо дали участват в тяхното определяне или не.
Общество без правила не същесвува дълго - просто защото най-силните ги налагат. В максимална своя изгода, разбира се.


Правилата не е достатъчно само да бъдат ясни. Трябва и да има някакъв смисъл в съществуването на тези правила. Важно е и тяхното количество.

Например правилото "забранено е да има повече от една партия" е ясно. Обаче на много хора няма да се хареса.

Обаче на повечето хора не им пука за това, че има правила, които са безсмислени. Някои правила са ясни, други не чак толкова. Те си ги спазват или нарушават вместо да се опитат да ги променят. Аз например виждам много правила, които са безсмислени и даже вредни. Обаче не си мърдам пръста да ги променя, защото ми е по-удобно да си гледам бизнеса и да си плащам рекета (данъците и осигуровките) на държавата. Това дали съм лош човек или не е относително. Спрямо някакъв идеал за свръхчовек съм много лош. Обаче в сравнение с мнозинството съм нормален човек. Гледам си личния интерес.

Действително ще имам изгода от подобряване на законодателството. Обаче разходите (вкл. и пропуснатите ползи) да се опитвам да променя законодателството ще са твърде големи, а резултатът няма да е гарантиран (например теоретично бих могъл да платя на някой депутат да коригира законодателството, обаче това няма да е достатъчно защото ще трябва да се плаща и на други депутати да го гласуват и т.н. - а това ще излезе много скъпо и е извън възможностите ми; такова нещо може да си позволи само голяма фирма, която после ще печели от тази промяна на законодателството, а аз искам да се гласуват промени, които ще са полезни не само за мен, а за всички хора - няма как аз да се облагодетелствам от това, че да мога да платя (авансово) на достатъчно депутати да гласуват както трябва).

Изправен съм пред следната дилема - или трябва да си дам всичките ресурси за лобиране (без гарантиран резултат, но дори и след положителен резултат, подобряването на законодателството няма да доведе до избиване на разходите за лобиране) или да си гледам бизнеса и да печеля (като печалбата ми е доста вероятна, въпреки лошите закони).

Аз лично избирам тъмната страна на силата - да си гледам личния интерес и търпя лошото законодателство вместо да се опитвам да подобря законодателството. Другите не заслужават да им оправям законодателството, защото и те като мен си гледат личния интерес.

Има и компромисен вариант между двата крайни - бих могъл примерно да направя един списък с лошите закони, да посоча бъговете в законите (невъзможни за изпълнение изисквания, противоречия и т.н.) и да го пратя на някой народен представител (в същност ще ми трябват два списъка - втория трябва да го пратя на някой евродепутат, защото ще съдържа списък с глупостите в европейското законодателство). Резултатът най-вероятно ще е нулев, но все пак има възможност някой депутат да се обърка и да го предложи, други депутатите да се объркат и да го гласуват... Обаче не вярвам да го направят безплатно. Мислил съм да направя нещо подобно, обаче се отказвам. Защото даже и това не заслужавате (имам предвид мнозинството от български граждани, а и не само български - навсякъде по света хората са овце - каквито закони им наложат - изпълняват или ги заобикалят, обаче не се опитват да ги променят; даже много от законите не ги разпознават като лоши, защото са невежи).
vstoykov
 
Мнения: 85
Регистриран на: Нед Май 01, 2005 1:05 pm

Re: свободни територии в океана

Мнениеот Ивайло Иванов » Нед Авг 21, 2011 3:34 pm

vstoykov написа:Например правилото "забранено е да има повече от една партия" е ясно. Обаче на много хора няма да се хареса.

A какво ще кажеш за правилото "Изобщо няма партии. Гражданите, желаещи да вземат участие в политическия живот, могат да го направят лично - но не и в политически обединения"?
От това правило, особено когато е определено от една национално отговорна диктатура, следват много неща. Които до едно ми харесват.
Например, едно ето такова статукво:
1. Формата на държавно управление - диктатура.
2. Земята - частна, собственост на дребните земевладелци.
3. Комасация - няма.
4. Икономическата политика: страгическите отрасли - държавни; останалите - частни.
5. Осигуряване, здравеопазване, образование и правосъдие - безплатни за всекиго.
6. Партии - няма.
7. Монополи - няма.
8. Неприкосновеност на личността и собствеността - гарантирани.
Държавата поддържа горното статукво с целия си законодателен, административен, военен и правораздавателен апарат. То не се пипа. Криминализация на опитите то се промени, криминализация на създаването и участието в организации, целящи неговата промяна. С една дума: инакомислещите - в затвора. Но понеже терминът "репресии над инакомислещите" звучи стряскащо, дай сега да разгледаме какво биха могли да мислят горките, нещастни и невинно репресирани "инакомислещи" - точка по точка:
При една национално отговорна диктатура земята принадлежи на нейните собственици – дребните земеделци. Значи първият тип „другомислещи” мислят, че земята не трябва да принадлежи на тях, а да е:
В първия случай – обща или държавна. Този е комунист. В затвора! Това е политическа чума. Комунистите причиниха такива гадости на собствените си страни и народи, а сега са дошли да учат и нас. Тъкмо тази репресивна земеделка реформа някога отблъсна испанците от Кабалеро и Негрин и когато започна Гражданската война – нямаше достатъчно хора за армия срещу Франко. И се наложи да защитават режима си с армия от чужденци – т. нар. „интербригадисти”.
Във втория случай – на едрите земевладелци. Този пък е изкопаемо от феодализма. Иска да превърне хората в свои ратаи. Но ние няма да му дадем възможност за това. А замък и графска титла не щеш ли?

При една национално отговорна диктатура държавата контролира само стратегическите отрасли в икономиката. Всичко останало е в частия сектор. Значи вторият тип „другомислещи” мислят, че икономиката трябва да е:
В първия случай – изцяло държавна. Пак комунист. Пращаме го при първия. На същите основания.
Във втория случай – изцяло частна. Този е от типа на Ричард Ран и Роналд Ът. Чиито план за възстановяване на България стана една от главните причини за нейната икономическа разруха.

При една национално отговорна диктатура няма монополи. Значи третият тип „другомислещи” мислят, че трябва да има. Ами... и у нас има монополи. Харесват ли ви? :problem:

При една национално отговорна диктатура се стимулира националната икономика. Значи четвъртият тип „другомислещи” мислят, че трябва да се стимулира експанзията на чужди капитали. Това е ставало в редица страни от Латинска Америка. И между другото – названието „бананови републики” е заради политиката, която компанията „Юнайтед фрут” е осъществявала в тях. В „Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес е много добре описано как изглежда тя през очите на местните – ще ти се разплаче душата! Но както и да е – излиза, че четвъртият тип „другомислещи” възнамеряват да превърнат страната си в суровинна, трудова или капиталова разновидност на банановите републики.

При една национално отговорна диктатура всеки има достъп до безплатно образование, безплатно социално осигуряване, безплатно здравеопазване и безплатно правораздаване. Тоест – петият тип „другомислещи” смятат да комерсиализират социалния сектор и да заставят всички всои сънародници да си плащат на всеки ляв крак – винаги и за всичко. В противен случай ще останат необразовани, ще измират от болести, няма да имат правна защита, а ако доживеят до старини – ще ги карат в мизерия.

При една национално отговорна диктатура държавата упражнява суверенитет върху цялата територия. За всеки „другомислещ” по въпроса си има общопризнат термин: сапаратист. Така е – даже по време на Гражданската война в Испания Негрин търси и намира подкрепата на сепаратисти от Арагон и Каталуния – в замяна на обещания за независимост. Т. е. – комунистът освен всичко друго, е и национален предател.

И най-после – при една национално отговорна диктатура държавата гарантира неприкосновеност на личността и собствеността на гражданите си. Ако някой мисли иначе – значи счита, че тя не трябва да ги гарантира. Такъв е анархист. Да оставиш всеки сам да се гарантира целостта на имуществато си и личната си безопасноност – значи да обявиш по-силния за по-прав. Т. е. – да превърнеш страната си в социална джунгла.

След всичко изброено, някой сеща ли се за някакъв друг тип „другомислещи”?

Щото добре звучи да кажеш „прогресивно мислене”, ама като си помислиш, че зад този термин се крият комунисти и анархисти...
Добре звучи „демокрация” – но в условията на демокрация в крайна сметка демократи не остават. Остават плутократи и клептократи.
На кого от тях, да прощавате, бихте гласували доверие да ви управлява?

Всеки тям подобен, докопал се до властта – или е разорил страната си, или я е превърнал в чужда колония и се е корумпирал, или всичко това – заедно. Или пък е започнал икономическа (а често – и военна) експанзия срещу други страни.
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: свободни територии в океана

Мнениеот bogdanov » Нед Авг 21, 2011 5:10 pm

Вие изместихте сериозно темата.
Това, с което почнахме и което се опитах да кажа, е че поставени в кризисна ситуация, над 80% от хората не предприемат никакви действия. А от останалите 20% само няколко души се нагърбват с отговорността. Това, освен че съм го виждал на практика по студентските стачки, го гледам и ежедневно последните години. Член съм на няколко управителни съвета и съм се нагледал какво прави Общото събрание.
На база на това, не е възможно да съществува демокрация от атински тип в тези самостоятелни територии - в смисъл при важни решения всички се събират и гласуват какво да се прави.
Това от своя страна води до някаква йерархична лидерска система, а такава система води до ясни правила.
Оттам нататък другото е ясно.
В случая все пак не говорим за много малка група 20-50 човека, която би могла да мине без лидерска организация.
Тия дни изчетох АйСтивън /за основателя на Епъл Стив Джобс/. Та в нея е разгледан много интересно моментът, в който фирма от приятели, ходещи по дънки и маратонки на работа и се налага да премине към йерархическа организация.

В смисъл, на база четеното и собствения си опит, не мога да и представя вариант на свободно живеещи някъде хора.
Което беше питането всъщност - те ще си направят ли държава? Да, и то в много бързи темпове.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Предишна

Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта