E=m.c^2 / E=m.c.n / E=m.n^2 ?

[vstoykov]

Като четох новината за скоростта на неутриното (как се движи по-бързо от светлината) се сетих за нещо, за което си мислех миналия месец.

Ето записките ми от тогава:

E=m.c.d
d=c

Какво е d? Коя величина е равна на скоростта на светлината във вакуум?
Скоростта на гравитацията!
31-08-2011
03:54

Може би по-точни измервания ще покажат, че масата се умножава не по скоростта на светлината на квадрат (за да се получи енергията), а се умножава по нещо, което е малко по-различно от скоростта на светлината. Например скоростта на неутриното (излязоха предположения, че скоростта на неутриното е най-високата възможна скорост, а не скоростта на фотоните).

И така, формулата E=m.c^2 може би трябва да се пренапише

Ето няколко варианта:

E=m.c.n
E=m.n^2
E=m.n.d
E=m.d^2
E=m.n.d

c = скоростта на светлината във вакуум.
d = скоростта на гравитацията във вакуум (защо във вакуум? зависи ли от нещо тази скорост?)
n = скоростта на неутриното във вакуум (още веднъж същия въпрос: защо във вакуум? зависи ли от нещо тази скорост?)

[vstoykov]

Тъй като неутриното има маса в покой (има ли?) би трябвало да променим и тази формула (като заменим "c" с "n"):



Ако не се вижда изображението: m=m0/sqrt(1-(v^2/c^2))

Защото старата формула не се връзва с наблюдението. Според тази формула, ако частица се движи със скорост над светлинната масата е комплексно число, което не знам дали има физически смисъл. В същност може и да има - например частицата да се намира частично в друго измерение и затова да взаимодейства слабо с "обикновената" материя?

Но дори и да променим формулата пак не може частица, която има маса в покой да се движи с максимално възможната скорост, защото се получава безкрайно голяма маса по горната формула. Може би скоростта "n" в горната формула (след замяна на "c" с "n") не е скоростта на неутриното, а е максималната скорост, с която се движи материята (а неутриното я доближава дотолкова, че масата му да не е безкрайна, а такава каквато я наблюдаваме).

[Goa]

Да, има рационална нишка според мен. Вероятно тази формула вече е остаряла и физиците ще почнат скоро да я човъркат сериозно. И аз си мисля неща в тая посока, но съм пълен лаик и не смея да предлагам нищо ;).

[Йордан Янков]

Специалната теория на относителността всъщност гласи, че физическите закони за инвариантни, а пространството и времето са относителни. Въпросът е, че СТО е резултат от емирични наблюдения и теоретични допускания, които да пасват на емприричните наблюдения. Появяват се обаче емпрични наблюдения, които не се погаждат с теоретичните допускания. Отдавна съществуват разни проклети теоретични въпроси, свързани с Вселената, времето, ентропията и Големият взрив. На всичкото отгоре, СТО и квантовата механика се изключват една друга. Та възниква въпроса - ами ако СТО е само частен случай на нещо РАЗЛИЧНО? Например, ако относителните пространство-време и инвариантните закони, които ние наблюдаваме, са само частен случай, на инвариантни пространство-време и отностителни закони? По този начин е възможно да се обяснят и тъмната материя, и тъмната енергия, да се обедният взаимодействията и да настане мир между теорията на относителността и квантовата механика. А, и забравих - Голям взрив също няма да ни е нужен. Както и множествената Вселена.

[Goa]

Това е един възможен сценарий, но лошото е, че непрекъснато се роят още хипотези, теории и наблюдения . Все по-вероятно изглежда Дан Симънс да е прав, като в "Кухият човек" допуска, че Вселената се усложнява непрекъснато заедно (и дори благодарение на) еволюцията на човешкия разум

[bogdanov]

Това е един възможен сценарий, но лошото е, че непрекъснато се роят още хипотези, теории и наблюдения . Все по-вероятно изглежда Дан Симънс да е прав, като в "Кухият човек" допуска, че Вселената се усложнява непрекъснато заедно (и дори благодарение на) еволюцията на човешкия разум

Това го има в разказ на Агоп Мелконян доста преди Дан Симънс.

[Goa]

И не само там, но Симънс го обосновава научно.