Небето на Паранал

[valio_98]

Един особено красив поглед на нощното небе през камерата на Кристофър Малин и Бабак Тафреши. Малко обяснения какво се вижда:
0:23 и около това – върхът Паранал (Cerro Paranal) в Чили, където се намират част от телескопите на Европейската Южна Обсерватория, поглед от платформата, върху която са построени четири 8-метриви телескопа
1:28 – червеникавата вертикална линия е от лазер на системата за адаптивна оптика; лазерът създава изкуствена свезда в небето, там, където тряба да се рпавят наблюденията; адаптивна оптика компенсира движението на атмосферата и помага да се получават по-малко размити изображения; на същия кадър хоризонталната линия е самолет – над Паранал минава трафика през цялото чили, а нощем има много полети, които пътуват от Сантяго за Лима или за Щатите и обратно. Още един самолет се вижда вдясно на 3:04-3:05.
1:33 – поглед към лазерите отблизо; в горния ляв ъгъл се вижда Големия магеланов облак – неголяма галактика, близо до Млечния път, която за съжаление се вижда само от южното полукълбо
2:19 – „малки“ 1.8-метрови телескопи, които се използват за интерферометрични наблюдения
2:36 – вляво се виждат и Големия, и Малкия магеланови облаци
3:20 – дълга експозиция, на която ясно се вижда къде е Южният небесен полюс
3:40 и около това – вида се сянката на планината върху облачния слой, който е по-ниско от Паранал; върхът е на около 2650 м надморска височина, облаците през по-голямата част от времето са по-ниско – една от причините това място да бъде избрано за обсерватория; нещо подобно чесно се наблюдава на Мауна Кеа, където също има голяма обсерватория
3:49 – Луната, Венера и може би Юпитер залязват над Паранал; снимано е от друг връх в Андите, по-на изток от обсерваторията
4:01 – отново Магелановите облаци
4:10-4:16 – ниско над хоризонта се виждат облаците и по-специално техният слоест характер – как са образувани от „нишки“; в тоя момент е почти сигурно, че тънки облаци има и над самата обсерватория, но те са пекалено тънки за да се видят и само близо до хоризонта, където ги гледаме близо до равинната ма самите облаци, те са по-забележими
4:21 – белите линии долу са от автомобили; даже нощем (и особено нощем!) в обсерваторията се кара ан габарити за да не се пречи на наблюденията, но по пътя са поставени малки осветителни тела, които обозначават границите му, пък и след 102 нощи годишно човек научава тия три км наизуст.
4:36 – пример за кадър, фокусиран наблизо (върху палатката на преден план) – затова звездите изглеждат като „палачинки“
4:40-4:42 – бялото верикално сияние след залеза, което пресича Млечния път е прах в развината на планетите, който свети с отразена светлина; вижда се най-добре малко селд залеза на Слънцето или малко преди изгрева и се нарича водиакална светлиа; на преден план долу вдясно се виждат автомобилите, които преминават през предпоследния завой преди върха – пътят надолу води към „селището“, в което са резиденцията (всъщност общежитие), столова, различни работилници, резервоари с ГСМ, и пр.

https://www.youtube.com/watch?v=j5VhIUpIASE