Начало форум Хумор

Хумор

И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Вицове, клипове, случки - всичко, което носи хумора в себе си.

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Май 30, 2017 4:08 pm

Миниразказ от Ацо ДЕЛИБАШЕВ

НОВИЯТ МИКРОМЕГАС

Вече второ денонощие поред писателят Микромегас Стояновски* не ставаше от компютъра си и с небивал подем описваше приключенията на купищата саблезъби, полумозъчни, делта-хронос дракони с праисторически костени яки...

Ала ето че внезапно Микромегас Стояновски огладня и реши да отиде до най-близкия магазин „Хранителни стоки“...

Преди да излезе, Микромегас Стояновски глътна шепа хапове сайфайин** и даже си би една едрокалибрена ампула хорърекс – е, сега вече можеше да е сигурен, че ще стигне до магазина и няма да остане гладен...

Нека го поздравим от душа и сърце за този успех и да очакваме с нетърпение продълженията на ентомната му супердраконовска серия, която явно няма никакви съперници у нас...***
__________________

* В друго изписване: научнофантастин. – Б. авт.
** Докато била бременна с него, майка му чела философските новели на Волтер и много се впечатлила от образа на 120 000-футовия пришълец Микромегас (в превод – Малко голям). Именно в негова чест тя кръстила така бебето си, което по-късно се превърнало в автор № 1 на нашенски фентъзи лонгселъри. Като казваме „нашенски“, имаме предвид книги с тиражи от по 200–300 броя, с по пет звездички в Goodreads, дадени им от авери и комшии, и с анотации от разнопородни блогъри, които го наричат „велик!“, „ненадминат!!“ и „направо уникален!!!“. – Б. авт.
*** Съгласно една твърде разпространена градска легенда, известният автор N. N. L. бил хванат натясно в Щип, напит с узо и приканен да сътвори тоя крилат отзив за Микромегас Стояновски. Да, обаче други източници с пяна на уста оспорват тази версия. Абе, какво толкова, човешка история... – Б. авт.

Преведе от македонски: Джовани Петрунов

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 736
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 26, 2017 9:48 am

БЯЛАТА КОТКА

Абсурдизъм от Людмил СТАНЕВ*

Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил. Бялата котка се появи една нощ в моята стая и настойчиво почна да мяука. Вместо да я нахраня, аз се направих, че не я виждам. И точно тогава тя скочи пъргаво на леглото ми и каза с човешки глас: „Правилно постъпи, като се направи, че не ме виждаш. Аз съм в съзнанието ти и не съществувам реално“. Аз мълчах. Не обичам да си говоря сам. А котката продължи: „Точно така. Не говори с мен, защото ме няма. И изобщо, ако ме виждаш, значи ме няма. Ако не ме виждаш, значи съм тук. Помниш ли Екзюпери? Най-същественото е невидимо за очите“, каза тя и изчезна. „Да, запомних“, казах аз и чак сега я видях, защото вече я нямаше. Ето така заживях с бялата котка.
Тя беше постоянно у дома, защото я нямаше. И си играеше сама, защото аз бях там. А излезех ли от вкъщи, за нея настъпваше празник. Защото мен вече ме нямаше и бях там. Заобичах бялата котка, която я няма. Винаги съм мечтал за бяла котка и сега вече действително имах, а нея я нямаше. Някои дни тя се появяваше в стаята ми и аз я виждах. Това бяха най-тъжните ми дни, защото нея я нямаше. През пролетта изчезна за няколко дена и аз бях постоянно с нея, дори започнах леко да я намразвам. Но настъпи лятото и вече сме постоянно заедно.
И двамата ни няма. Толкова свикнахме един с друг, че вече по цял ден не се виждаме. Прекрасно е. Тя е страхотна. Не мога да си представя живота без нея. Много ми се иска да ви я нарисувам, за да се убедите в това, което ви разказвах досега.
Ето как изглежда тя:





Страхотна е, нали?

И з т о ч н и к : вестник Quo vadis / април 2017 г.
_____________________
* Някои от първите книги на Людмил Станев – „Неприятният татарин“ и „Ненакърнимо“ – са публикувани от издателство АРГУС, което през този декември ще отбележи 25-годишен юбилей от създаването си. – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 736
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Юли 18, 2017 11:46 am

Марио Паскалев-МАРИ

С Е Р П Е Н Т

Чувстваше лицето си изопнато. Тръпки пробождаха кожата му, както мълнии пробождат облак. Кожата се разкъса на стотици късчета в мрежата на болезнените напуквания. Докосна я с пръсти – безчувствена. Пръстите усетиха гладки, хладни люспи. Над очите нямаше клепачи. Някъде беше изчезнал и носът. Два остри горни зъба и съскащ раздвоен език.
Запълзя по мраморния под, качи се на масичката и се уви около телефона. Набра с опашка един случаен номер и зачака, като си тананикаше старата детска песничка:

... защото тя е моя сянка
и ще изчезне по обяд,
за да засити на небето
безмилостния глад...


Телефонът даде сигнал и след известно време някой вдигна слушалката. Беше женски глас:
– Ало... ало, кого търсите? Алекс, пак някое от тези малки змийчета си играе с указателя.
– Но аз бягам от самотата – оправда се той.
– Какъв чудак. Алекс, ела да поговориш с него.
Топъл мъжки глас зазвуча от слушалката:
– Ало, Алекс Гън на телефона, с кого имам честта да разговарям?
– Здравейте, Алекс. Аз съм тихият луд Марк Серпент. Имам нужда от човешка близост, затова се осмелих да позвъня.
– Странно съвпадение. Неловко ми е да призная, но и с мен е същото. Чувствам се напъхан в кожата на друг човек. Някой, който е администратор, издава заповеди, попълва рапорти и получава заплати, участник в коктейлите и салоните на висшето общество, съпруг на гланцова красавица, член на голф-клуб. Как бих искал да се отърся от мрежата на тези отношения и да стана някой, който може би съм.
– Може би аз съм на път да го постигна – рече умислено Марк. – Живях твърде дълго сам. Пет години от неочакваната смърт на жена ми. Съвсем сам, оттогава не съм излизал от къщи. Нещо стана с мен. Кръвта ми изстина, чувствам я като движеща се медна тел във вените си.

___________________________________

● В новия алманах „ФАНТАSTIKA 2016“ е публикуван
и интересният разказ на Мàри (Марио Паскалев) „Малка стъпка“.
___________________________________


– Като казвате „сам“, не смятате прислужника, който навярно ви носи храна – предположи Алекс.
– Трябва да ви уверя, че сам подсигурявам прехраната си. Отначало ми беше трудно, но след това много сръчно започнах да ловя плъхове, достатъчно питателни са, особено младите.
– Това, което ми разказахте, е интересно, макар и твърде необичайно. Струва ми се много важно. Може би тези мутации са закономерна последица на индустриалната цивилизация. Всичко това съвпада с някои мои наблюдения. Бих искал да се срещнем. Сигурен съм, че сме нужни един на друг – внушаваха чувствените нотки в гласа на Алекс.
– Добре, ще дойда при вас, само, моля ви, не прекъсвайте линията – желанието на непознатия събеседник неудържимо привличаше Марк. Той се мушна в телефонната слушалка и енергично се заплъзга навътре. След тридесет минути достигна до дома на Алекс Гън.
– А-а-а! Змия по телефона! Помощ, убий я! – пищеше жената, която преди малко беше вдигнала слушалката.
Алекс се оказа розово кълбо във вечерен халат с остра, права черна коса. Той сбърчи недоволно острото си носле.
– Спри тази истерия, Хелен! Какво ти става днес? Пусни стика ми за голф! – изтръгна го от нейните ръце и с отмерен удар разби горната част на главата ѝ.
После се избърса от пръсналата кръв и посочи креслото пред себе си:
– Марк, настани се тук и се подкрепи. Много съжалявам за случилото се. Не понасям ирационалните действия. Сега ще се наложи да търся нов сътрудник за прослушване на телефонните разговори.
Марк Серпент не каза нищо. Той се мъчеше да си обясни защо го безпокояха подалите се изпод разтворения халат остри бодли.

И з т о ч н и к: сборник „Измерения и модели“, издаден по случай 40-годишнината на Клуба Иван Ефремов – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 736
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Хумор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 10, 2016 2:51 pm е имало общо 61 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта