Начало форум Хумор

Хумор

И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Вицове, клипове, случки - всичко, което носи хумора в себе си.

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Май 30, 2017 4:08 pm

Миниразказ от Ацо ДЕЛИБАШЕВ

НОВИЯТ МИКРОМЕГАС

Вече второ денонощие поред писателят Микромегас Стояновски* не ставаше от компютъра си и с небивал подем описваше приключенията на купищата саблезъби, полумозъчни, делта-хронос дракони с праисторически костени яки...

Ала ето че внезапно Микромегас Стояновски огладня и реши да отиде до най-близкия магазин „Хранителни стоки“...

Преди да излезе, Микромегас Стояновски глътна шепа хапове сайфайин** и даже си би една едрокалибрена ампула хорърекс – е, сега вече можеше да е сигурен, че ще стигне до магазина и няма да остане гладен...

Нека го поздравим от душа и сърце за този успех и да очакваме с нетърпение продълженията на ентомната му супердраконовска серия, която явно няма никакви съперници у нас...***
__________________

* В друго изписване: научнофантастин. – Б. авт.
** Докато била бременна с него, майка му чела философските новели на Волтер и много се впечатлила от образа на 120 000-футовия пришълец Микромегас (в превод – Малко голям). Именно в негова чест тя кръстила така бебето си, което по-късно се превърнало в автор № 1 на нашенски фентъзи лонгселъри. Като казваме „нашенски“, имаме предвид книги с тиражи от по 200–300 броя, с по пет звездички в Goodreads, дадени им от авери и комшии, и с анотации от разнопородни блогъри, които го наричат „велик!“, „ненадминат!!“ и „направо уникален!!!“. – Б. авт.
*** Съгласно една твърде разпространена градска легенда, известният автор N. N. L. бил хванат натясно в Щип, напит с узо и приканен да сътвори тоя крилат отзив за Микромегас Стояновски. Да, обаче други източници с пяна на уста оспорват тази версия. Абе, какво толкова, човешка история... – Б. авт.

Преведе от македонски: Джовани Петрунов

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 749
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Юни 26, 2017 9:48 am

БЯЛАТА КОТКА

Абсурдизъм от Людмил СТАНЕВ*

Тази история е малко ненормална, но повярвайте, всичко, което се случи, абсолютно не съм си го измислил. Бялата котка се появи една нощ в моята стая и настойчиво почна да мяука. Вместо да я нахраня, аз се направих, че не я виждам. И точно тогава тя скочи пъргаво на леглото ми и каза с човешки глас: „Правилно постъпи, като се направи, че не ме виждаш. Аз съм в съзнанието ти и не съществувам реално“. Аз мълчах. Не обичам да си говоря сам. А котката продължи: „Точно така. Не говори с мен, защото ме няма. И изобщо, ако ме виждаш, значи ме няма. Ако не ме виждаш, значи съм тук. Помниш ли Екзюпери? Най-същественото е невидимо за очите“, каза тя и изчезна. „Да, запомних“, казах аз и чак сега я видях, защото вече я нямаше. Ето така заживях с бялата котка.
Тя беше постоянно у дома, защото я нямаше. И си играеше сама, защото аз бях там. А излезех ли от вкъщи, за нея настъпваше празник. Защото мен вече ме нямаше и бях там. Заобичах бялата котка, която я няма. Винаги съм мечтал за бяла котка и сега вече действително имах, а нея я нямаше. Някои дни тя се появяваше в стаята ми и аз я виждах. Това бяха най-тъжните ми дни, защото нея я нямаше. През пролетта изчезна за няколко дена и аз бях постоянно с нея, дори започнах леко да я намразвам. Но настъпи лятото и вече сме постоянно заедно.
И двамата ни няма. Толкова свикнахме един с друг, че вече по цял ден не се виждаме. Прекрасно е. Тя е страхотна. Не мога да си представя живота без нея. Много ми се иска да ви я нарисувам, за да се убедите в това, което ви разказвах досега.
Ето как изглежда тя:





Страхотна е, нали?

И з т о ч н и к : вестник Quo vadis / април 2017 г.
_____________________
* Някои от първите книги на Людмил Станев – „Неприятният татарин“ и „Ненакърнимо“ – са публикувани от издателство АРГУС, което през този декември ще отбележи 25-годишен юбилей от създаването си. – Б. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 749
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Юли 18, 2017 11:46 am

Марио Паскалев-МАРИ

С Е Р П Е Н Т

Чувстваше лицето си изопнато. Тръпки пробождаха кожата му, както мълнии пробождат облак. Кожата се разкъса на стотици късчета в мрежата на болезнените напуквания. Докосна я с пръсти – безчувствена. Пръстите усетиха гладки, хладни люспи. Над очите нямаше клепачи. Някъде беше изчезнал и носът. Два остри горни зъба и съскащ раздвоен език.
Запълзя по мраморния под, качи се на масичката и се уви около телефона. Набра с опашка един случаен номер и зачака, като си тананикаше старата детска песничка:

... защото тя е моя сянка
и ще изчезне по обяд,
за да засити на небето
безмилостния глад...


Телефонът даде сигнал и след известно време някой вдигна слушалката. Беше женски глас:
– Ало... ало, кого търсите? Алекс, пак някое от тези малки змийчета си играе с указателя.
– Но аз бягам от самотата – оправда се той.
– Какъв чудак. Алекс, ела да поговориш с него.
Топъл мъжки глас зазвуча от слушалката:
– Ало, Алекс Гън на телефона, с кого имам честта да разговарям?
– Здравейте, Алекс. Аз съм тихият луд Марк Серпент. Имам нужда от човешка близост, затова се осмелих да позвъня.
– Странно съвпадение. Неловко ми е да призная, но и с мен е същото. Чувствам се напъхан в кожата на друг човек. Някой, който е администратор, издава заповеди, попълва рапорти и получава заплати, участник в коктейлите и салоните на висшето общество, съпруг на гланцова красавица, член на голф-клуб. Как бих искал да се отърся от мрежата на тези отношения и да стана някой, който може би съм.
– Може би аз съм на път да го постигна – рече умислено Марк. – Живях твърде дълго сам. Пет години от неочакваната смърт на жена ми. Съвсем сам, оттогава не съм излизал от къщи. Нещо стана с мен. Кръвта ми изстина, чувствам я като движеща се медна тел във вените си.

___________________________________

● В новия алманах „ФАНТАSTIKA 2016“ е публикуван
и интересният разказ на Мàри (Марио Паскалев) „Малка стъпка“.
___________________________________


– Като казвате „сам“, не смятате прислужника, който навярно ви носи храна – предположи Алекс.
– Трябва да ви уверя, че сам подсигурявам прехраната си. Отначало ми беше трудно, но след това много сръчно започнах да ловя плъхове, достатъчно питателни са, особено младите.
– Това, което ми разказахте, е интересно, макар и твърде необичайно. Струва ми се много важно. Може би тези мутации са закономерна последица на индустриалната цивилизация. Всичко това съвпада с някои мои наблюдения. Бих искал да се срещнем. Сигурен съм, че сме нужни един на друг – внушаваха чувствените нотки в гласа на Алекс.
– Добре, ще дойда при вас, само, моля ви, не прекъсвайте линията – желанието на непознатия събеседник неудържимо привличаше Марк. Той се мушна в телефонната слушалка и енергично се заплъзга навътре. След тридесет минути достигна до дома на Алекс Гън.
– А-а-а! Змия по телефона! Помощ, убий я! – пищеше жената, която преди малко беше вдигнала слушалката.
Алекс се оказа розово кълбо във вечерен халат с остра, права черна коса. Той сбърчи недоволно острото си носле.
– Спри тази истерия, Хелен! Какво ти става днес? Пусни стика ми за голф! – изтръгна го от нейните ръце и с отмерен удар разби горната част на главата ѝ.
После се избърса от пръсналата кръв и посочи креслото пред себе си:
– Марк, настани се тук и се подкрепи. Много съжалявам за случилото се. Не понасям ирационалните действия. Сега ще се наложи да търся нов сътрудник за прослушване на телефонните разговори.
Марк Серпент не каза нищо. Той се мъчеше да си обясни защо го безпокояха подалите се изпод разтворения халат остри бодли.

И з т о ч н и к: сборник „Измерения и модели“, издаден по случай 40-годишнината на Клуба Иван Ефремов – София: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 749
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Авг 29, 2017 6:28 pm

Художници: Jake and Dinos Chapman

Изображение

Пред вас е един доста странен текст – в него има хумор и хорър, дистопия и алтернативна история, но най-паче авангардистко нахалство. Не е ни разказ, ни памфлет, ни есе. Гаври се с някои езикови и жанрови щампи или просто жонглира с тях. Темата му е СПИН. Написан е като първоаприлска шега през 1987 година. В казармата. По онова време болестта още не бе достигнала затвореното във всеки един смисъл българско общество и представляваше обект на един своеобразен фолклор. Мнозина екстраполираха възможността за пандемия и вещаеха поредния свършек на цивилизацията. Скоро обаче заболяването ни застигна с всичките си последици. В чужбина пък отвя немалко знаменитости, от Антъни Пъркинс до Фреди Меркюри. Дълго се считаше за нелечимо. Тъкмо тази е причината, поради която съм избягвал включването на въпросния текст в досегашните си сборни издания през изминалите три десетилетия. Със сигурност появата му би се възприела за проява на лош вкус. За щастие „модерната болест“ днес вече не е това, което беше. Тя не донесе край на света, откриха се и способи за справяне с нея. Въпреки това си остава едно сериозно страдание, на което човек би могъл да погледне от комичен ъгъл само ако е в много особено, да не кажем, идиотско настроение.

Ако имате роднини и близки, страдащи от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност, това не е вашият текст. По-добре го пропуснете.
Я. Ч.

Янчо ЧОЛАКОВ

ПРИКАЗКА ЗА МОДЕРНАТА БОЛЕСТ

По-добре СПИН,
отколкото с един!

Весела песничка

В началото имало само голи дървета във виолетови равнини. Гнусният паралелепипед се разпуквал всеки ден, а микробите пълзели уверено по стените му. „Дано не влязат!“ – мислели си обсадените. Микробите преминали първото ниво с рогатите реликтови същества, обзети от неистовство. После профучали през Античността и очарователните Средни векове – там ги забелязали Петроний и Бокачо. Влюбени младежи душели тирани. Любовта била на мода, Платоновото мнение за нея – също. В двадесетото столетие трансценденталното съзнание побесняло съвсем. Дошъл един тип с дълга коса и вехто сако, подобен на суперзвездата Исус Христос, и взел да пророкува, а другите чули словата му, словата на първия болен: „Съжалявам ви за онова, което не знаете и никога няма да съжалявате, че не знаете!“. Но скоро тайната се сгромолясала и тълпите тръгнали с надписи „Аз съм СПИН!“, а проститутките с „Не съм такава, за каквато ме мислите!“. Защото СПИН-ът свършил работата на нравствената полиция – пропъдил набързо всички уличници от тротоарите. Търговците на полови качулки и намордници започнали да конкурират успешно бизнеса с петрол и диаманти. Просперирало и Дружеството против зелените маймуни, което получавало финансови стимули от имотните съсловия, и даже еколозите си затраяли по въпроса с изтребването на упоменатите зелени маймуни. Триумфално се завърнал компрометираният вече обичай на първата брачна нощ. Пророкът обикалял и питал трескаво минувачите: „Аз нали исках, чрез своето превъплъщение отпреди две хиляди години, да ви предпазя от практиката на свободната любов?“. Самозвани церители и склерозирали врачове надянали гумени ръкавици; навсякъде експлодирала Паниката.

Психоза, невроза, наркоза...

Земята изгубила и имунитет, и авторитет в цялата галактика. Светът коленичил за молебен сред последиците от страшното проклятие; в този ден Царят на микробите приел почестите и възхвалите като Цар първи на новите висши твари, а под мишница стискал човешки трактат, който защитавал правото на всяко живо създание да съществува и владее след свирепа битка на терена на естествения отбор. Оборотът на крематориумите и погребалните бюра се увеличавал неимоверно, непредвидимо. „След нас и потоп!“ – крещяло в изстъпление гражданството. (Села вече нямало, опустели паноптикуми имало само, като кафези, пълни с оскубана перушина.) Слуховете: комарите носели заразата на СПИН-а. „О, Боже, те ли ще живеят по-дълго от нас, или ние?“ „Ние, ние! – ревяла тълпата. – Ние, с два дена повече!“ Планетата се превръщала в мухлива, в плесенясала топка, с чудати растения на вити власинки, със сгради на варни люспи, с некротизирали тела на петна и дупки. „Пръста си на ръждив пирон ако убодеш – и ти ще умреш, и ти ще умреш!“ – римували стихотворците, визирайки опасността от инфекция в случай на отворена рана. Тринайсетте възможни „Оскара“ спечелила суперпродукцията „Денят на СПИН-а“, а подир нея – „Анти-СПИН ХХI“. Хората развили придобита умствена недостатъчност (СПУН), а децата им се раждали с вродена (СВУН). Фантастиката в дебелите романи от предходните години, посветена на епидемии и мизерабълни грипове, била издигната до култа на сбъднала се прогностика. В древните предания, в рими и хекзаметри, открили специалисти сред метафори, анафори и сонорни съгласни цинизма на древните елини, които говорели за полисна и полигамна любов, все намеци за бъдещия интимен позор на човечеството. И в Библията даже (справка Содом и Гомор). И в мита, нали пияният вампир пеел дрезгаво: „Дойде час да се умре, уха-уха, самотата на камък се превръща, уха-уха, смъртта при нас чрез любовта се връща!“. И май Поетът бил виновен, загдето писал, че в мига на обладание влюбените сетива са най-близко до небитието и напрегнати се взривяват, като пред гибел; защото критиците, подкрепени от лаиците, и тук долни подмятания открили, и Поетовите книги изпепелили на клада при 451 градуса по Фаренхайт. „Има ли СПИН твоят собственик?“ – питали се шепнешком домашните роботи из тъмните ъгли. Карантинни зони никнели досущ гъби в дъждовен лес, резерват за хомодружинки се въздигал след друг резерват, а оцелелите превеждали вече думата „утре“ като синоним на „никога“ и „легенда“. „Утре – нивга – няма – да настъпи!“ – съчинил покълналият в последния компютър изкуствен интелект, който смятал себе си за призван да надживее естествения. И нямало по-голямо кощунство от страстта, от свалки с реброто на Адам и от късата пола на минижупа. Сега, според папата, цялото му паство най-после разбрало защо чрез църквата предците ни всячески се стремели да ограничат опасните връзки и защо плътта на жената била най-качественият продукт от работилницата на дявола. Нежният пол вече не ходел по простатната жлеза на мъжа и никоя ябълка, дори и най-закръглената, не била в състояние да върне любовта, за да изгони Бог човеците... от ада, в който били попаднали. Защото след преизподнята адова се тътрело самотно само небитието астрално на човека.

В джунгли и кратери на вулкани, в безподобни катакомби, до предел натъпкани със съскащи влечуги и куфеещи изроди, рамо до рамо се сражавали срещу лошия си шанс героят на човечеството, вече заразен от СПИН подир неразумно ухажване, и професорът, открил единствен в света лек против модерната болест, но сетне издъхнал, преди да съобщи химическата му формула, споминал се мърцина в ръцете на героя на човечеството, който скръбно гледал зловещия залез на зловещото слънце и спускането на стъжнената тъма, пълна с кобри, човекоядци и... СПИН. А когато все пак се зазорило (но за последен път, за последен път!), героят намерил в нападнатата от хлебарки чанта на учения лист с рецептата на лека. „Надежда всяка оставете!“ – пишело там. Тъй „на попрището жизнено в средата“ обществото било потресено, когато се събудило, и все още озадачено, че може да се събужда, разбрало печалния факт: последните перспективи на вида Сапиенс са умрели, а няма даже кой да ги погребе; човечеството било болно до безобразие, финалните му часове течали бавно, фатално, катастрофално.

И се точели по земята телени огради, като контури на нацистки лагери... и всички сфероиди, паралелепипеди и ромбоидни тела се пукали, стенели и рушали, а гарваните грачели в хор траурната си мèса над разкапани месà; крипти и костници скрибуцали кобно в чест на новия ден. Последният семеен гроб бил отворен, последните мутанти от двата пола – спуснати в мръсен саван и без ковчег, защото колкото и да печелели, погребалните бюра били спрели да функционират.

На сетния гроб человечески Царят на микробите дал галаконцерт, завършил с банкет в чест на невечните наши клетки. Всички розови равнини помътнели, всички голи дървета се превърнали в стрити на прах антрацитни въглища.

По време на пира се вдигнал невъобразим вой на ужас, омраза и отчаяние, вопъл към вирусния бог с неговата патологична свита от бацили и аеробни фурии, издигнал се воят към безмилостното небе, обвито с лютиви пушеци и антиутопична смрад, защото се оказало, че сред самите микроби току-що бил открит... първият случай на СПИН.

Но това вече не е от историята на човеците.

1. IV. 1987

______________________________

Днес писателят и издателят Янчо Чолаков
закръгля 50 години. На многая лета, Янчо!

______________________________
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 749
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Сря Сеп 13, 2017 6:33 pm

Фредрик Браун – ОТГОВОРЪТ

Джудж Ив тържествено запои последната връзка със златна жичка. Дузина телевизионни камери го снимаха и субетерът разнасяше из цялата Вселена картини на това, което вършеше Джудж Ив.
Той се изправи и кимна на Джудж Рейн, после се отдръпна и застана до ключа, който щеше да затвори Веригата, щом го натиснеше. Този превключвател щеше да свърже наведнъж всички гигантски компютри на всички населени планети във Вселената – в деветдесет и шест милиарда светове – в супермрежа, която да ги интегрира в един свръхкомпютър, в една кибернетична машина, обединяваща цялото знание на всички галактики.
Джудж Рейн кратко приветства наблюдаващите и слушащи трилиони хора. Сетне замълча за миг, преди да се обърне и да даде знак на Джудж Ив:
– Включете го.
Джудж Ив натисна бутона на превключвателя. Последва мощно бръмчене, енергия нахлу от деветдесет и шест милиарда планети. Светлини заблестяха ярко върху контролния пулт, дълъг километри, след което се успокоиха.
Джудж Ив отстъпи назад и пое дълбоко дъх.
– На вас се пада честта да зададете първия въпрос, Джудж Рейн – рече той.
– Благодаря ви – отвърна Джудж Рейн. – Това ще е въпрос, на който досега нито една кибернетична машина не е успяла да даде отговор.
Той се извъртя към свръхкомпютъра:
– Има ли Бог?
Мощен глас отговори без колебание, без мигването на нито една светлинка:
– Да, вече има Бог.
Внезапен страх се изписа върху лицето на Джудж Ив. Той се хвърли към превключвателя.
Мълния от абсолютно безоблачното небе го порази на място и запои завинаги ключа.

Изображение

От английски: Емануел ИКОНОМОВ

И з т о ч н и к: https://chitanka.info/text/1022-otgovoryt
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 749
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Хумор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 10, 2016 2:51 pm е имало общо 61 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта